О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 222/31.VII.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател : Деляна Пейкова 

Членове:1. Георги Гочев

2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

С решение №107/10.II.2020 г. постановено по гр.дело №1929/2019 г. Районен съд-Хасково осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК121265113,гр.София,район „Искър“,бул.“Христофор Колумб“ №43 да заплати на „Т.А. 12“ ЕООД,ЕИК202260664,гр.*** сумата от 7 500 лв. обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щети/тотална щета/,нанесени на застрахованото МПС „Ауди“,рег.№ *** настъпили в резултат на ПТП на 12.VII.2016 г.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба-15.VII.2019 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото от 1 250 лв.

Обстоятелства по въззива

 

Застрахователно дружество Евроинс“ АД  е останало недоволно от постановеното решение,поради което го атакува като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му в частта на присъдената сума над 5 570 до присъдения размер от 7 500 лв.Въпреки наличните доказателства съдът,не обсъдил и не взели предвид възражението на страната в тази насока-да се приспадне от обезщетението стойността на запазените части на автомобила.Пра установено тотална щета имуществото имало остатъчна стойност,която следвало да се приспадне от общо присъденото обезщетение.В противен случай би се довело до неоснователното обогатяване на собственика.

Поради това се иска отмяна на атакуваното решение за присъденото обезщетение над 5 570 лв. до пълния присъден размер от 7 500 лв.

Въззиваемата страна оспорва изцяло доводите по въззивната жалба,като извежда,че по делото нямало доказателства относно сочените доводи за налична остатъчна стойност на процесния автомобил при приетата тотална щета.Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

 

Правни съображения

 

Застрахователят е надлежно активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид разпоредените  от  последното негативни последици в правната му сфера. Рамките на въззивното производство са очертани от изложеното във въззивната жалба.В тази насока оплакванията са изцяло относно неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост в частта на обжалването. Не се излагат доводи относно валидността или допустимостта  на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция.

Пред първата инстанция е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд,като спорно е тълкуването на релевантните обстоятелства и правните им последици от страните по делото относно своевременно отправеното възражение от ответника в първоинстанционото производство,касаещо приспадане от обезщетението на остатъчната стойност на процесното МПС.

Пред настоящата инстанция не се приеха нови доказателства.

Представените доказателства в хода на производството извеждат частична основателност на предявената въззивна жалба.

При анализ на събраните доказателства безспорно се налага извода,че предявения осъдителен иск  за горницата от 6000 лв. до присъдения размер от 7 500 лв. е неоснователен.

Правилно първата инстанция е установила,че отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана относно дължимото обезщетение за погиналия изцяло автомобил „Ауди“,рег.№ *** настъпили в резултат на ПТП на 12.VII.2016 г.,което съставлява застрахователно събитие,обхванато от облигацията по договора за застраховка между въззивникът и „Т. А.“ ЕООД.Правилно  съдът и приел и че този автомобил е обект на тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ като стойността възлиза на 7 500 лв..

          При такова ниво на повреда на застраховано имущество обаче се активира нормата на чл.16 ал.V от Общите условия на застрахователя за застраховка „Каско на МПС“ Същата е част от договорните отношения между страните по делото и ги обвързва.Безспорно е установено по делото,че увреденото МПС не е предоставено на разпореждане на застрахователя.Поради това е предвидено обезщетението да се намали със стойността на запазените части и вторичните суровини от МПС.Приетата пред РС-Хасково съдебно техническа и оценъчна експертиза изрично извежда,че остатъчната стойност на резервните части на погиналия лек автомобил „Ауди А6“ Олроуд Куатро *** ,включително и остатъчната метална маса възлизат на 1 500 лв.Тази сума следва да се приспадне от присъденото обезщетение от 7 500 лв.,а не посочената от въззивника 1930 лв.,тъй-като вещото лице в сумата  от 1 500 лв. включва както резервните части,така и остатъчната метална маса,посочена отделно в т.10 от заключението. Налице е класически случай на  принципа Compensatio lucri cum damno. Възражението в тази насока е своевременно въведено от ответника , поради което е следвало да бъде обект на разглеждане от първата инстанция.Безспорно е ,че въпреки тоталната щета по автомобила,визираните от вещото лице агрегати и метална маса имат стойност,която може да се получи от собственика му.

          Ето защо ще следва атакуваното решение да се отмени за присъдената горница от 6000 лв. до 7500 лв. и предявеният осъдителен иск да се отхвърли за тази сума,като се заплати и законната лихва върху 6 000 лв. от датата на исковата молба-15.VII.2019 г. до окончателното й изплащане.Разноските пред първата инстанция следва да се редуцират съобразно изхода от делото,като на ищеца се присъдят вместо дадените 1250 лв.  сумата 1 000 лв.,за застрахователя-68 лв./150 лв. възнаграждение за юрисконсулт,150 лв. депозит САТЕ и 40 лв. депозит свидетел/,съобразно основателността на претенцията.Пред въззивния съд застрахователното дружество е направило разноски-внесена държавна такса от 38.60 лева съобразно заявения интерес на въззива-1930 лв. и дължимото възнаграждение за юрисконсулт от 150 лв. или общо 188.60 лв.Тази сума обаче следва да се редуцира съобразно основателността на жалбата или въззивникът следва да получи 146.57 лв.Същевременно въззиваемото дружество е направило разноски пред въззивния съд в размер на 400 лв. по договор за правна помощ и съдействие.Същите,съобразени с наличното субективно право,обект на делото,възлизат на 310.88 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

Р Е Ш И

 

          ОТМЕНЯ решение №107/10.II.2020 г. постановено по гр.дело №1929/2019 г. Районен съд-Хасково в частта за присъдената сума над 6000 лв. до пълния присъден размер от 7 500 лв. ,като

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.385 от КЗ от „Т.А. ЕООД,ЕИК202260664,гр.*** против Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК121265113,гр.София,район „Искър“,бул.“Христофор Колумб“ №43 за горницата над 6000 лв. до предявения му размер от 7 500 лв. като неоснователен.

          ОТМЕНЯ решение №107/10.II.2020 г. постановено по гр.дело №1929/2019 г. Районен съд-Хасково в частта относно разноските,вместо което

ОСЪЖДА Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК121265113, гр.София,район „Искър“,бул.“Христофор Колумб“ №43 да заплати на „Т.А.“ ЕООД,ЕИК202260664,гр.*** сумата 1 000 лв. разноски пред РС-Хасково.

ОСЪЖДА „Т.А.“ ЕООД,ЕИК202260664,гр.*** да заплати на Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК121265113, гр.София,район „Искър“,бул.“Христофор Колумб“ №43 сумата от 68 лв. разноски пред РС-Хасково.

ОСЪЖДА „Т.А.“ ЕООД,ЕИК202260664,гр.*** да заплати на Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК121265113, гр.София,район „Искър“,бул.“Христофор Колумб“ №43 сумата 146.57 лв. разноски пред Окръжен съд-Хасково по настоящото дело .

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК121265113, гр.София,район „Искър“,бул.“Христофор Колумб“ №43 да заплати на „Т.А.“ ЕООД,ЕИК202260664,гр.***  сумата от 310.88 лв. разноски пред Окръжен съд-Хасково по настоящото дело.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

          Председател :

 

 

          Членове :  1.                                        2 .