РЕШЕНИЕ
№ 11396
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110174677 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1,
б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 от А. П. срещу „БУЛ ЕР“ ЕООД за
установяване съществуване на вземане за сумата от 400.00 евро - обезщетение за
закъснял повече от три часа полет № ...... от 22.07.2018г., изпълнен по направление
Москва, Внуково - Бургас, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 39616/2021г. на СРС, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410
ГПК - 06.07.2021г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е бил пътник на полет № ....../22.07.2018г. от Москва до
Бургас, който е изпълнен от ответника със закъснение по-голямо от три
астрономически часа. Поддържа, че е отправил чрез пълномощник искане до
превозвача за определяне на обезщетение по приложимия регламент, но такова не било
заплатено. Предвид изложеното, претендира обезщетение в настоящия процес, като
обосновава правния си интерес от заявяване на установителен иск за твърдяното
вземане с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 39616/2021г. на СРС, срещу
която е постъпило възражение. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва претенцията с твърдение, че пътникът не се е явил за
регистрация поне 45 минути преди полета, че евентуално възникналото вземане не е на
ищеца, а на „Компенсер“ ЛТД, както и че ищецът се представлява от лице без
надлежно учредена представителна власт, което прави искът недопустим. Навежда
възражение за погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.
С определението по чл.140 ГПК съдът е приел, че исковата претенция е
допустима, като подадена чрез надлежно оправомощено лице. Видно от приложените
пълномощни, ищецът е депозирал искова молба чрез адв. К. В., чиито пълномощия
произтичат от предоставено от ищеца пълномощно на „Компенсер“ ЛТД, който
действа в това си качество, като пълномощник на правоимащия, а не като процесуален
представител. От своя страна пълномощникът „Компенсер“ ЛТД е бил натоварен от
упълномощителя с правото да преупълномощава за съдебни производства избрани от
дружеството-пълномощник адвокати, които в това си качество отговарят на
изискванията на чл.32 от ГПК.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличие на договор за превоз между него и превозвача „Бул
Ер“ ЕООД, закъсняло с повече от три часа от планираното разписание изпълнение на
полет ..... от 22.07.2018г. по дестинация Москва, Внуково–Бургас, отправяне на покана
от пътника до превозвача за заплащане на търсеното обезщетение, което да поставя
ответника в забава. В тежест на ответника е било, при установяване на горните
обстоятелства от ищеца, да докаже плащане на търсеното вземане, евентуално да
установи, че носител на вземането е друго лице, ако твърди прехвърлянето му на трето
за спора лице. Така е била разпределена доказателствената тежест между страните с
определението на съда по чл.140 от ГПК, срещу което не са постъпили възражения.
По делото не е спорно и се установява от приложен електронен билет, че ищецът
е бил пътник с потвърдена резервация за процесния полет. Ето защо, съдът приема, че
между страните в процеса е възникнало валидно правоотношение по договор за
въздушен превоз, изпълняван от оператора „Бул Ер“ ЕООД на 22.07.2018г. по
направление Москва, Внуково–Бургас с полет ..... Потвърждаването на резервацията
чрез издаването на електронен билет е достатъчно условие за възникване на
облигационното правоотношение между страните и за пораждане правата на пътника
да търси евентуално обезщетение при закъснял полет по Регламент (ЕО) № 261/2004г.,
още повече, че при не всички оператори се предвижда издаването на бордна карта –
така и в Определение от 24.10.2019г. по дело С-756/18 на СЕС.
По делото не се спори, че процесният полет е бил изпълнен със закъснение,
надвишаващо три астрономически часа. За доказване на това обстоятелство е било
2
прието писмо от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД - оператор на Летище
Бургас. В същото е отразено, че полет ..... от 22.07.2018г. е бил с планиран час за
кацане на Летище Бургас 21.00 ч. местно време, но се е приземил на 23.07.2018г. в
05.16 ч. местно време.
Установи се също от приложена ел.кореспонденция, че до авиопревозвача е била
заявена извънсъдебно претенция от А. П. за заплащане на обезщетение за закъснял
полет по чл.7 от Регламента. Същата е подадена от пълномощник – „Компенсер“ ЛТД,
като пълномощното е приложено по делото. Кореспонденцията е била водена в
периода 08.04.2021г. – 29.04.2021г. и се е отнасяла до евентуално сключване на
споразумение за няколко пътници на закъснели полети, изпълнявани от „Бул Ер“
ЕООД, всички представлявани от „Компенсер“ ЛТД. С разменените писма са
изяснявани въпроси кои пътници за кой полет са били регистрирани, изпълнен ли е
полета със закъснение и платено ли е било обезщетение за някои от тях, като
кореспонденцията е целяла изясняване на въпросите възникнало ли е право на
обезщетение за представляваните от „Компенсер“ ЛТД пътници, вкл. А. П.. От
кореспонденцията не може да се обоснове твърдяното от ищеца обстоятелство, че
ответникът е признал извънсъдебно и чрез конклудентни действия правото на А. П. да
търси обезщетение за закъсняло изпълнение на процесния полет. Признанието на едно
право/вземане следва да е ясно и недвусмислено, а не скрито и мълчаливо, поради
което доводите, развити в тази насока, не намират опора в представените писма.
Претенцията се приема от съда за основателна не по аргументи от кореспонденцията, а
поради установеност на фактите, пораждащи правото, стоящи вън от така приложената
кореспонденция. Включването на ищеца в списъка на лицата, търсещи обезщетение, и
липсата на каквото и да било изявление, че този списък е одобрен, съответно липсата
на подписано споразумение, за което е била водена кореспонденцията, отрича
извнъсъдебното признание на процесното вземане. Да се поддържа обратното би
означавало да се приравни поканата за плащане на обезщетение, достигнала да
адресата, на признание, каквато презумпция законът не предвижда, като нелогична.
Съгласно задължителното тълкуване на Регламент (ЕО) 261/2004 пътници на
закъснели полети се приравняват на такива по отменени полети, когато поради
закъснението претърпяват загуба на време равна или по-голяма от три часа, поради
което на същите им се дължи обезщетение от въздушния оператор в размерите,
посочени в чл.7 от Регламента, които са фиксирани и съобразени единствено с
разстоянието между отправната и крайна точка на полета – така в Решение по
съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на СЕС. Ето защо и при установените по-горе
предпоставки, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение по чл.7, т.1, б.“а“
от Регламент (ЕО) № 261/2004г., което с оглед разстоянието между началната и крайна
точка на превоза възлиза на търсените с исковата молба 400.00 евро.
3
Предвид изложеното, съдът намира, че твърдяното от ищеца право на
обезщетение от авиопревозвача на закъснелия полет е възникнало.
Този извод налага да се разгледа своевременно наведеното от ответника
възражение за погасяване на вземането за обезщетение по давност, основано на
кратката двугодишна давност, уредена в чл.135 от ЗГВ.
С Регламент (ЕО) № 261/2004 не е определен давностен срок за предявяване на
искове против въздушни превозвачи пред националните съдилища. Уреждането на
този въпрос е предоставено на законодателството на държавите – членки на ЕС – така
и в решение от 22.12.2012г. по дело С-139/11.
Съгласно чл.135 от ЗГВ (в относимата за спора редакция преди изменението с
ДВ бр.16/23.02.2021г.) правото на иск срещу превозвача по международните превозни
договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок,
считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в
местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Нормата е приложима и по
отношение на правото да се търси обезщетение от закъснял полет, което обезщетение
има договорен характер и цели да репарира неимуществените вреди на пътника от
неточното във времево отношение изпълнение на договора за въздушен превоз.
Действително, в практиката си съдилищата са приемали, че нормата е приложима само
по отношение на вземания за обезщетения след проведено рекламационно
производство за вреди или липси на багаж или товари. Разбирането произтича от това,
че разпоредбата е поместена в Глава единадесета „Констативни протоколи,
рекламации, давност“, като се поддържа тезата, че с оглед чл.137 от същия закон,
според който сроковете по чл.135 от ЗГВ се спират със започване на рекламационното
производство, също означава, че специалният давностен срок по ЗГВ е относим само
при търсени обезщетения за липси или вреди на товари – така в Решение № 266070 от
11.10.2021г. на СГС по в.гр.д. № 7764/2020г., както и Решение № 263463 от
28.05.2021г. на СГС по в.гр.д. № 10832/2019г. Това разбиране се опровергава от
смисъла, вложен в чл.135 ЗГВ и от този, инкорпориран в следващата норма – чл.136,
ал.1 ЗГВ, която повелява, че в случай на телесна повреда или смърт на пътника
правоимащият може да предяви иск пред компетентния съд също в двугодишен срок от
деня на увреждането. Предмет на съпоставяне са редакциите на тези текстове към
датата на изпълнение на полета. Настоящият съд намира за нелогично уреждането със
специален закон на кратка давност за вземания за обезщетения за неимуществени
вреди от настъпила смърт на пътника или при нанесена му телесна повреда при
превоза, която да е неотносима за вземания за обезщетение също на неимуществени
вреди от закъснял полет. Напротив, давностният срок за предявяване на претенции за
неимуществени вреди пред съд следва да е уреден еднакво и този смисъл е вложен в
4
нормата на чл.135 ЗГВ. Евентуално неудачно й поместване в раздел на закона, относим
за рекламационното производство, не отменя универсалното й приложение за исковете
за обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорното задължение
на превозвача да превози пътника по планираното разписание. Само при проведено
рекламационно производство, което е задължително при претенция за вреди от липси
или повреда на багаж, респ.товар, има смисъл направената рекламация да спира
течението на давността, за да не изгуби правоимащия правото си на иск при
отхвърляне на рекламацията му след изтичане на двете години. Такова рекламационно
производство при твърдени вреди от закъснял полет не е предвидено, поради което
чл.137 ЗГВ е неотносим при търсене на обезщетение по този ред, но не стеснява
приложението на чл.135 ЗГВ само до претенции за вреди от липси или повреди на
товари.
Предвид изложеното, съдът намира възражението за погасяване на вземането за
обезщетение – предмет на иска, за погасено по давност. Полетът е изпълнен на
23.07.2018г. Покана за плащане на търсеното вземане се установи от
ел.кореспонденцията, че е постъпила при ответника най-рано на 08.04.2021г., т.е. след
изтичане на предвидени в чл.135 ЗГВ специален двугодишен давностен срок. Тук е
уместно да се посочи, че ищецът твърди, че е поканил ответника да плати обезщетение
още на 29.07.2018г., но по делото не са представени доказателства в тази насока,
поради което това твърдение се приема за недоказано. За първи път покана е била
отправена до въздушния превозвач на 07.04.2021г., за която съдът приема, че е
получена от адресата на 08.04.2021г., от която дата е започнала кореспонденцията
между страните, тъй като липсва в приложение обратна разписка или друг документ,
потвърждаващ получаването на поканата на по-ранна дата. От този момент ответникът
е бил поставен в забава, съответно е била прекъсната погасителната давност.
По изложените съображения, исковата претенция следва да се отхвърли като
погасена по давност.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на ответника, че ищецът не е
материално правно легитимиран да предяви иска, тъй като не е носител на вземането за
обезщетение, поради прехвърлянето му на друго лице – „Компенсер“ ЛТД, е
недоказано. Видно е от приложените документи, че това дружество е било
упълномощено да защитава интересите на пътника, вкл. като кореспондира с
превозвача във връзка с възникналото право на обезщетение, както и да упълномощава
адвокати за водене на съдебен процес, но няма данни, нито се представят доказателства
пътникът да е прехвърлил вземането си на пълномощника.
В допълнение, следва да се посочи и следното:
Заповедното производство, на което настоящото се явява продължение, е
образувано по заявление от А. П. срещу „Бул Ер“ ЕООД. На 06.10.2021г. е издадена
5
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за главница в размер на 400 евро - обезщетение
за закъснял полет № ...... от 22.07.2018г., и за мораторна лихва върху тази главница за
периода 29.07.2018г. – 04.07.2021г. Срещу заповедта е постъпило възражение от
длъжника по чл.414 ГПК, поради което и на основание чл.415 ГПК заповедният съд е
дал указания до заявителя, че следва да предяви установителни искове за оспорените
вземания. В изпълнение на указанията заявителят е депозирал искова молба, по която е
образувано делото. Предмет на претенцията са били както вземането за главница по
заповедта, така и вземането за мораторна лихва. С молба от 10.02.2022г. ищецът е
оттеглил иска за мораторна лихва и с определение от 16.02.2022г., влязло в сила,
производството по делото е било прекратено относно иска по чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1
ЗЗД. Горното налага обезсилване на заповедта за изпълнение за вземането за
мораторна лихва, което съгласно т.13 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, постановено
по тълкувателно дело № 4/2013г., следва да бъде направено от исковия съд.
По разноските
При този изход на спора по делото, разноски не се присъждат, тъй като
ответникът не е заявил претенция за това, нито е приложил доказателства, че реално е
разходвал средства при водене на процеса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. П. (Andrei Pdnshin), гражданин на Руската
федерация, роден на **********г., (чрез адв.К. В.), срещу „Бул Ер“ ЕООД, ЕИК ......,
иск по чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) №
261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 за установяване съществуване на вземане за сумата от
400.00 евро - обезщетение за закъснял повече от три часа полет № LB228 от
22.07.2018г., изпълнен по направление Москва, Внуково - Бургас, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 39616/2021г. на СРС, ведно със законната
лихва от 06.07.2021г. до окончателното плащане, като погасен по давност.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в полза
на А. П. срещу „Бул Ер“ ЕООД по ч.гр.д.№ 39616/2021г. на СРС, 55 състав, в частта
относно вземането за мораторна лихва върху главницата от 400 евро - обезщетение за
закъснял полет № ....... от 22.07.2018г., начислена за периода 29.07.2018г. – 04.07.2021г.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, в която
заповедта за изпълнение и била обезсилена подлежи на обжалване от А. П. с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7