Решение по дело №276/2018 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 306

 

                                    гр. Пловдив  12.11.2018 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на трети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                  ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Г. Чамбов в.търг.дело № 276 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

         Образувано е по въззивната жалба на З. „Б*“ АД  против решение № 94 от 19.12.2017 г., постановено по търг. д. № 151 по описа за 2016 г. на Хасковския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените искове от З. „б.*” АД, против Н.К.М., за изплащане на основание чл.274 ал.1, т.1 от КЗ /отм./ на сумата от 25 236 лв. - главница и на основание чл.86 от ЗЗД мораторна лихва върху нея от 1731.47 лв. за времето от 29.03.2016 г. до 30.11.2016 г., както и на основание чл.274 ал.I т.1 от КЗ/отм./ - сумата от 1000 лв. главница и на основание чл.86 от ЗЗД - лихва за забава върху същата от 29.03.2016 г. до 30.11.2016 г. в размер на 68.61 лв.

  Представителят на дружеството поддържа становището, че обжалваното решение е неправилно, поради несъобразяване с материалния закон, непълнота на доказателствата и немотивирано. Искането е да се отмени обжалваното решение, като вместо това се постанови друго, с което се уважат предявените искове, както и на дружеството да се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от особения представител на въззиваемата Н.К.М., с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Хасковския окръжен съд е образувано по предявените от З. „б.*” АД, против Н.К.М., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.274 ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 25 236 лв., представляваща съответстващата на наследствения дял на ответницата от наследството на покойния й наследодател М.Х.М., 1/3 част от цялото изплатено по щета № *****застрахователно обезщетение, за причинените имуществени вреди на МПС марка „В.“, турска регистрация № *с ремарке № *, настъпили в резултат от ПТП на 13.08.2012 г., около 05.30 часа в района на гр. С.по посока гр. Л., при километър 101 на магистрала „М.“, по вина на М.Х.М.; сумата от 1731.47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното парично задължение от 25 236 лева през периода от 29.03.2016 г. до 30.11.2016 г.; сумата от 1000 лева, представляваща съответстващата на наследствената част на ответницата от наследството на покойния й наследодател М.Х.М., 1/3 част от цялото изплатено по щета № ****/4 застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на водача на товарен автомобил марка „М.“, регистриран в А., №*с прикачено полуремарке „Т.“, австрийски рег .№ * - А.И.А., настъпили в резултат от ПТП на 13.03.2012 г. около 05.30 часа в района на гр. С.по посока гр. Л., при километър 101 на магистрала „М.“, по вина на М.Х.М.; както и сумата 68.61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното парично задължение от 1000 лева през периода от 29.03.2016 г. до 30.11.2016 г.

Предявените искове се основават на следните, установени по делото факти:

В резултат на ПТП, настъпило на 13.08.2012 г. около 05.30 часа, в района на гр. С.по посока гр. Л., при километър 101 на магистрала „М.“, при управлението на лек автомобил „А.*“, С ДР № ****, собственост на Р.Х.Г., водачът М.Х.М. навлязъл в лентата на насрещното движение и се ударил в насрещно движещия се товарен автомобил „М.“, регистриран в А., № *, с прикачено полуремарке „Т.“, австрийски рег. № *, управляван от А.А.от гр. Х.. Установено е също, че в резултат на удара, товарният автомобил от своя страна също влязъл в насрещното движение, предизвиквайки удар с друг товарен автомобил „В.“, турска регистрация № * с ремарке № *. Вследствие на този удар, били причинени щети на товарния автомобил „В.“, турска регистрация, както и неимуществени вреди на водача на товарния автомобил „М.“ - А.А..

Въз основа на сключения за лекия автомобил договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по искане на пострадалите, ищцовото дружество е изплатило на 20.12.2013, обезщетение в размер на 75 708 лева на собственика на товарния автомобил „В.“, по щета № ****, както и обезщетение от 3 000 лв., за причинените на водача на товарния автомобил „М.“ неимуществени вреди, по щета № ****/4, на 14.08.2013.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че описаното ПТП е настъпило по изключителната вина на водача на лекия автомобил М.М., който в нарушение на правилата за движение, е управлявал автомобила след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта от 2.33/1000 и при скорост от 150 км/час, при ограничение от 80 км./час.

В резултат на описаното ПТП, виновният за катастрофата водач на лекия автомобил М.М. починал на 15.08.2012 г., оставяйки законни наследници съпругата си Н.К.М. и двете си деца Х.М.и З.М.. Затова, след изплащане на обезщетенията по действащата застраховка, застрахователят е упражнил правото си на регрес при условията на чл.274, ал.1 т.1 КЗ /отм./, като е  изпратил покана до ответницата, в качеството й на законен наследник на делинквента, да заплати стойността на изплатените обезщетения. Бездействието на ответницата обусловило и правният интерес от предявяване на настоящите искове.

         В конкретния случай, предпоставките за успешното провеждане на иска по чл. 274, ал.1 т.1 КЗ /отм./ са били налице, доколкото по делото е категорично установено, че виновният за процесното ПТП, от което са настъпили вредите, за които застрахователят е изплатил дължимите обезщетения на пострадалите, водач на лекия автомобил М.М., е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Въпреки че е приел за установи описаните и релевантни за спорното правоотношение обстоятелства, Хасковският окръжен съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че не било установено ответницата да е приела наследството, останало от покойния й съпруг. 

         Постановеното решение е необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, поради допуснати от окръжния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

В доклада си по делото, Хасковския окръжен съд е разпределил доказателствената тежест формално, без да посочи конкретните, релевантни за спорното правоотношение факти, подлежащи на доказване от всяка от страните, съобразно заявените от тях твърдения в подкрепа на изразените становища по предявените искове. Действително, предвидената в чл.60, ал.1 ЗН отговорност на наследниците за задълженията, с които наследството е обременено, предпоставя условието наследството да е било прието. Вярно е също, че установяването на този релевантен за конкретния спор факт, е в тежест на ищеца, доколкото исковете са насочени към един от законните наследниците на длъжника, и въпреки липсата на изрично възражение от особения представител на ответницата срещу това обстоятелство.

От изложеното следва, че при изготвяне на доклада по делото, първоинстанционния съд не е спазил изискванията на чл.146 ГПК, в резултат на което ищецът е бил лишен от възможността да ангажира доказателства относно някои от заявените в подкрепа на предявените искове обстоятелства и конкретно - относно факта на приеМ.е на наследството от страна на Н.М..

От събраните във въззивното производство по реда на чл.266, ал.3 ГПК  доказателства относно посоченото обстоятелство, бе установено преди всичко, че в особената книга на Хасковския районен съд липсва вписан отказ от наследството на М.Х.М. от наследниците му по закон – Н.К.М., Х.М.М.и З.М.М.. Освен това, от представените по делото договори за прехвърляне на дружествени дялове, се установява, че непосредствено след смъртта на наследодателя М.М., наследниците му по закон са извършили разпоредителни сделки с притежаваните приживе от М.дружествените дялове от капитала на търговско дружество „Т.“ ЕООД, като малолетните деца на наследодателя, чрез назначения от съда особен представител, са прехвърлили на майка си т.е. на преживялата съпруга - Н.К.М., наследствените си дялове от капитала на „Т.“ ЕООД, с което М. е станала едноличен собственик на капитала на това дружество.

Липсата на вписан отказ от наследство, както и извършените след смъртта на наследодателя разпоредителни сделки с имущество от наследствената маса, налагат извода, че наследниците на М.М. са приели останалото след смъртта му наследството, поради което е налице и предвиденото в разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗН условие за ангажиране на отговорността им спрямо тежащите върху наследството задължения, каквито са и процесните регресни задължения.

Размерът на главните задължения се установява от приетите по делото писмени доказателства – платежни документи /л.22 и л.24/, с които на пострадалите са преведени съответно сумите от 75708 лева и от 3000 лева. Съответстващите на наследствения дял на ответницата от наследството на М., по 1/3 част от изплатените обезщетения, възлизат съответно на 25236 лева и на 1000 лева, което означава, че главните искове са доказани и по размер.

Основателността на главните искове обуславя основателността и на акцесорните искове за мораторни лихви, доколкото не се твърди, а и не се представят доказателства за извършени плащания по главните взеМ.ия през посочения период - 29.03.2016 г. - 30.11.2016 г. Изчислени служебно от съда чрез електронния калкулатор за изчисляване на лихви на Националната агенция за приходите, дължимите обезщетения за неизпълнение на главните парични задължения през описания период, възлизат съответно на 1782.32 лева за сумата от 25236 лева и на 68.64 лева – за сумата от 1000 лева. Тъй като предявените акцесорни взеМ.ия са в рамките на така установените размери, тези искове също са изцяло основателни.

         Крайният извод е, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд не се съобразил с всички относими към спорното правоотношение факти и е достигнал до необосновани и незаконосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение следва да се отмени и вместо това, да се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените обективно съединени искове.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените деловодни разноски, които за първоинстанционното производство възлизат общо на 3621.45 лева, а за въззивното – на 1935.35 лева, от които 564.35 лева – внесена държавна такса за въззивното производство и 1371 лева – възнаграждение за особения представител. В представения списък за разноски за виззивното производство, ищецът е включил и 2000 лева адвокатско възнаграждение за представляващия дружеството адвокат. Тъй като не са представени доказателства за заплащане на това възнаграждение, разноски за него не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

        

ОТМЕНЯ решение № 94 от 19.12.2017 г., постановено по търг. д. №151 по описа за 2016 г. на Хасковския окръжен съд, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Н.К.М., ЕГН ********** да заплати на „б.*” АД, ЕИК *, следните суми:  сумата от 25 236 лева, представляваща съответстващата на наследствения й дял от наследството на покойния й наследодател М.Х.М., 1/3 част от цялото изплатено по щета № *****застрахователно обезщетение, за причинените имуществени вреди на МПС, марка „В.“, турска регистрация № *с ремарке № *, настъпили в резултат от ПТП на 13.08.2012 г., около 05.30 часа в района на гр. С., по посока гр. Л., при километър 101 на магистрала „М.“, по вина на М.Х.М.; сумата от 1731.47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното парично задължение от 25 236 лева през периода от 29.03.2016 г. до 30.11.2016 г.; сумата от 1000 лева, представляваща съответстващата на наследствената й част от наследството на покойния й наследодател М.Х.М., 1/3 част от цялото изплатено по щета № ****/4 застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на водача на товарен автомобил марка „М.“, регистриран в А., №*, с прикачено полуремарке „Т.“, австрийски рег .№ * - А.И.А., настъпили в резултат от ПТП на 13.03.2012 г. около 05.30 часа в района на гр. С.по посока гр. Л., при километър 101 на магистрала „М.“, по вина на М.Х.М.; както и сумата 68.61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното парично задължение от 1000 лева през периода от 29.03.2016 г. до 30.11.2016 г.

ОСЪЖДА Н.К.М., ЕГН ********** да заплати на „Б.*” АД, ЕИК *, сумата 3621.45 лева представлява направени деловодни разноски за производството по т.д. № 151 от 2016 г. на Хасковския окръжен съд, както и сумата 1935.35 лева – деловодни разноски по настоящото в.т.д. № 276 по описа за 2018 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.