Р
Е Ш Е
Н И Е № 1226
Гр. Пловдив, 08.09.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на шести април
през две хиляди и петнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ирина тодорова
като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 14407 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.222, ал.3 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на Г.Б.Т. , ЕГН ********** ***, срещу “Реал Билдинг” ЕООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр.Пловдив, ул.Васил Левски” №12, представляван от А.Д. .
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.222, ал.3 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от 1100лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ от 2 БТВ поради
придобито право на пенсия за трудов стаж и възраст придобито при същия
работодател с лихва за забавеното му плащане от 190лв. за периода от
15.02.2013г. до подаване на искова молба; сумата от 425лв. представляваща неизплатено
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ
за останали неизползвани 17 дни полагаем се платен годишен отпуск за 2012г. и
2013г. с лихва за забавеното му плащане от 80лв. за периода от 15.02.2013г. до подаване на искова молба , ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на искова молба до окончателното плащане..
Ищецът
твърди, че е работил в ответното дружество по трудово договор на длъжността
“*********”. Със Заповед №
****/15.02.2013г.
трудовия му договор бил прекратен на осн. чл.328, ал.1, т.10 КТ – поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При което и на чл.222, ал.3 КТ работодателят му дължи и е
следвало да му изплати обезщетение от 2 БТВ в размер на 1100лв. Твърди също да е следвало да му се изплати и
полагащото му се обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за останали неизползвани 17 дни
полагаем се платен годишен отпуск, от които 15 дни за 2012г. и 2 дни за
2013г. в размер на 425лв. Тези суми не
му били заплатени и до момента, въпреки проявеното от него търпение и след
неколкократните уговорки направени с работодателя. да поканила работодателя да
й изплати дължимото обезщетение. Въз основа на така очертаната обстановка се иска
осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 1100лв., представляваща неизплатено
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ от 2 БТВ поради придобито право на
пенсия за трудов стаж и възраст придобито при същия работодател с лихва за
забавеното му плащане от 190лв. за периода от 15.02.2013г. до подаване на искова молба; сумата от 425лв. представляваща неизплатено
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ
за останали неизползвани 17 дни полагаем се платен годишен отпуск за 2012г. и
2013г. с лихва за забавеното му плащане от 80лв. за периода от 15.02.2013г. до подаване на искова молба , ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира и разноски
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета
за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и приложенията са връчени
на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му
разяснени и последствията от неподаване на такъв.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника.
В о.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.К. е
променил наименованието на ответника, предвид направена промяна в Търговски
регистър в хода на делото от “Реал
Билдинг” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул.Васил
Левски” №15 на “Стройко 2013” със същия ЕИК и адрес на управление гр.София,
бул.”Ген Тотлебен” № 53-55. Поддържа предявените искове и иска уважване на
същите в размерите съобразно ССЕ по съображения
в защита.
В о.з. ответникът не изпраща представител,
не взема отношение по исковете.
От събраните писмени доказателства, съдът
намира за установено следното: Установя се по делото ищецът да е работил в
ответното дружество по срочно трудово правоотношение в периода от 03.05.2012г.
до 15.02.2013г. на длъжността „**********”, възникнало от Трудов договор №
***/02.05.2012г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ – до приключване СМР
на обект “Фотоволтаичен парк” с.Б., с уговорено ОТВ от 310лв. и допълнително
клас от 0,6% върху основното, както и с основен платен год отпуск от 20 дни. А
със Заповед № 75/15.02.2013г. на работодателя Трудовия договор на Г.Т. да е
прекратен, считано от 15.02.2013г. на основание чл.328, т.10 КТ по причини
“придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”. В същата
заповед е записано и задължение на работодателя да изплати на ищеца обезщетения
по чл.222, ал.3 КТ и по чл.224, ал.1 КТ, без посочен размер на същите.
От приетата и неоспорена от страните ССЕ
изготвена от в.л. В. Б., която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна и основана на проверени ведомости за заплати и счетоводни
документи в ответното дружество, се установява следното: В ответното дружество
в на ищеца Т. в периода от периода 03.05.2012г. до 15.02.2013г. са начислявани
трудови възнаграждения на база ОТВ от 310лв., а и последното получено от
работника БТВ за пълен работен месец август 2013г. е в размер на 310лв. На
ищеца е и начислено по ведомост за заплати за м.02.2013г. обезщетение по чл.222,
т.3 КТ в размер от 320,50лв. Според т.4 от констативно -съобразителна част на
ССИ и т. 2 от заключението размерът на обезщетението по чл.222, т.3 КТ за 2
брутни заплати е 620лв., определена по правилото на чл.228 КТ, която сума не е
изплатена. Лихвата за забава в/у това обезщетението за периода
26.03.2013г.-06.10.2014г. (от падежа за плащане на заплатите до датата на
искова молба) е в размер на 96,97лв. Не се установява ответникът да е
начислявал, респективно да е изплащал на ищеца такава сума и на основание
чл.222, ал.3 КТ нито при прекратяване на първия ТД на 15.02.2013г. нито по късно и до момента. Видно от т.3 от
констативно -съобразителна част на ССИ и т. 1 от заключението за периода
03.05.2012г. до 15.02.2013г., когато е действал трудовия договор между страните
ищеца Т. имал право на общо 16 дни платен год отпуск, при договорено право на
20 р.дни годишно. От тях е ползвал полагащите му се 13 дни за 2012г. през
м.11.2012г. и са останали неизползвани 3 дни от полагаемия се ПГО. За тези 3
дни по ведомости за заплати за м.02.2013г. на ищеца е начислено обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ в размер на 47,13лв. Лихвата за забава в/у това обезщетението
за периода 26.03.2013г.-06.10.2014г. (от падежа за плащане на заплатите до
датата на искова молба) е в размер на 5,68лв. Вещото лице е направило и
собствени изчисления за размера на дължимото на ищеца обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ за 3 дни останала неизползвана ПГО по правилото на чл.228 КТ на база
дневна ставка от 13,48лв. Според тези изчисления дължимото на ищеца обезщетение
по чл.224, ал.1 КТ е в размер на сумата от 36,40лв. в сума за изплащане след
приспадане на удръжки от 10% за ДОД.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна съдът формира и правните си изводи.
По иска по чл.222, ал.3 КТ за заплащане на
сумата от 1100лв.- представляваща 2 БТВ .
Съобразно
така установеното от фактическа страна и при доказано прекратяване на ТД на Т.
на 15.02.2013г. на осн. чл.328, т.10 КТ - поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, то за него е възникнало правото да получи
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 2 БТВ, респективно за работодателя
да му заплати такова, което се установи да е в размер на сумата от 620лв. Като не се установи по безспорен и
категоричен начин ответникът да е изплатил на ищеца обезщетение при
пенсиониране в този размер и на това основание, то искът за заплащане на
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е доказан по основание и частично по размер до
размера на сумата от 620лв. и като такъв ще се уважи до този размер, която и
сума ще се осъди ответника да заплати на ищеца, ведно със законната лихва,
считано от 07.10.2014г. (дата на завеждане на искова молба в съда) до
окончателното плащане. А над този размер и до пълния претендиран такъв от 1100
лв., както и за законната лихва върху разликата, искът е неоснователен и като
такъв ще се отхвърли.
По иска по чл.224, ал.1 КТ за сумата от 425
лв., представляваща обезщетение за останал неизползван отпуск от 17 дни.
До колкото се установява от ССЕ, че ищецът е
имал право на 16 дни ПГО, от които е ползвал 13 дни, то съдът намира че в
процесния период Т. не е ползвал 3 дни от полагащия му се платен годишен
отпуск. Видно от трудовия договор, същият съдържа уговорка за право на 20 дни
платен годишен отпуск. Ви издадената уволнителна заповед ответника е и признал
наличие на свое задължение към ищеца за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ.
Нещо повече във ведомост за заплати за м.02.2013г. му е и начислена за
изплащане сумата от 220лв. като отпуск за 2008г. Безспорно такова плащане по време
на действие на трудовия договор между страните е в разрез със забраната на
чл.224 КТ , но законосъобразно или не направено такова плащане, факт е да е
извършено срещу подпис на Т. за получил сумата. От друга страна самия факт на
начисляването на сума 47,13лв. за неизползваните 3 дни отпуск, което е и
признание на работодателя за правото на работника на обезщетение за останалия
му неизползван платен годишен отпуск. За пълнота на изложението следва да се
има предвид още, че правото на работника за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ се
поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието
за прекратяване, ако работникът или служителят не е ползвал полагаемият му се
платен годишен отпуск.
Действително в съдебно заседание по повод
данните от ССЕ за използван и 13 дни ПГО, пълномощника на ищеца си адв.К. заявява от негово име, че не ползвал отпуск.
В тази връзка е задължен ответника да представи ЛТД на ищеца и подадени молби и
заповеди за ползване на платен отпуск. Това си задължение ответникът не е
изпълнил. Същевременно обаче и на ищеца са дадени указания да ангажира
доказателства за твърдението си, че е работил и не ползвал отпуск, но от него
не са ангажирани доказателства в тази насока.
Съгласно чл.190, ал.2 ГПК Непредставянето на
документа се преценява съгласно чл. 161,
според който с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства. Същевременно обаче според чл.162 ГПК “когато искът е
установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът
определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице”. В
случая искът по чл.224 КТ е установен по основание, до колкото е налице
прекратяване на трудовия договор на ищеца. Що се отнася до това колко дни от
полагаемия се платен отпуск са останали
на ищеца неизползвани, то съдът счита че
следва да основе решението си на заключението по ССЕ, както и на дадените от
вещото лице разяснения при приемането му, в които сочи да е основал същото на
находяща се в ЛТД на ищеца подписано на 08.10.2012г Заявление
за отпуск и Заповед за предоставяне ползване на такъв, както и по
ведомости за заплати да е начислено на ищеца възнаграждение за ползвани 13 дни
платен отпуск. В случая следва да се отбележи, че ищеца е и получил начисленото
му възнаграждение за положен труд и за ползван платен отпуск, до колкото по
делото няма и други данни и не са ангажирани доказателства, от които да може да
се направи извод различен от данните по ССЕ.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че при изготвяне на ССЕ, за което е получено от в.л. призовка на
23.01.205г. и е изготвено на 03.02.2015г., е направено от вещото лице след като
е посетило счетоводството на дружеството Реал Билдинг” ЕООД. Според данни от
търговски регистър още преди това и на 29.12.2014г. работодателя на ищеца, а
именно едноличния собственик на капитала на “Реал Билдинг” ЕООД – Н.Д. го е прехвърлил на друго лице Е.Ч. станал у. на същото дружество и променил
наименованието му на “Стройко 2013” ЕООД. Съобщението изпратено до “Реал
Билдинг” ЕООД за вмененото му задължението му да представи ЛТД на ищеца и молба
и заповед за отпуск не е получено от него и върнато в цялост на 24.02.2015г. с
отбелязване тази фирма да няма офис и служители на този адрес, което е и
логично с оглед прехвърлянето и станало на 29.12.2014г. действително на
правоприемника “Стройко 2013” ЕООД е изпратено и съобщение със същото
задължение, получено на 17.03.2015г. Няма обаче как да се счете, че в негово
държане се е намирало ЛТД на ищеца, респективно то да му е било предадено от
праводателя му и първоначално посочен от ищеца ответник. Ето защо и съдът
намира в случая, че няма и как да се приеме с неизпълнението на вмененото му
задължението точно “Стройко 2013” ЕООД да е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства, за да се приеме за доказано твърдението на ищеца.
По горните
съображения, съдът намира искът на Т. за изплащане на обезщетение по чл.224 КТ
за доказан по основание и частично по размер до размера на сумата от 47,13лв.,
представляваща обезщетение за неизползваните 3 дни отпуск, в сума за получаване
начислено по ведомости за заплати, която и сума ще се осъди ответника да
заплати на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2014г. (дата на
завеждане на искова молба в съда) до окончателното плащане.. А над този размер
и до пълния претендиран такъв от 425 лв. и за 17 дни платен отпуск, както и за
законната лихва върху разликата, искът е неоснователен и като такъв ще се
отхвърли.
По отношение на
акцесорните искове по чл.86 ЗЗД за заплащане на лихви за забавено плащане на
процесните обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ, съдът намира
същите за неоснователни по следните съображения: за периодите от 15.02.2013г. до дата на искова молба-
07.10.2014г. по следните съображения: В КТ не са предвидени срокове в които да
се дължи плащане на обезщетения, а определено такъв не може да се приеме да е
деня на прекратяване на трудовото правоотношение нито следващия ден, тъй като
към този момент техния размер все още не е установен, то и ответникът изпада в
забава от поканата, каквато в случая е искова молба. По делото няма данни, а ищецът и не твърдял да е отправял преди
депозиране на искова молба в съда покана до ответника за заплащане на тези
обезщетения. И тъй като единствените данни по делото за изпадане в забава на
ответника за заплащане на обезщетенията по чл.221 КТ и чл.224 КТ са свързани с
подаване на искова молба постъпила в съда на 07.10.2014г., то и от този момент
ответника е в забава и дължи лихви за забавено плащане, но е и от преди тази
дата. Обстоятелството, че в ССЕ е установено на ищеца да са начислени по
ведомости за заплати за м.02.2013г. обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ само по себе си означава
само, че работодателя е изпълнил задължението си да направи това, но не и че от
датата на падежа за плащане на трудови възнаграждения изпада в забава за
плащане и на начислените обезщетения. Поради което и претенциите на ищеца за
мораторни лихви върху обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ и чл.224 КТ в размери
съответно от 190лв. и 80лв. за периодите от 15.02.2013г. до 07.10.2014г. са неоснователни и като такива ще се
отхвърлят.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски за адвокатско възнаграждение, по
съразмерност с уважената част от исковете, като са претендирани и е представил
доказателства за направени такива в размер на 350лв. На ищеца ще се присъдят
разноски от 153,11лв. по съразмерност с уважената част от исковете, за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е претендирал разноски, нито е
представил доказателства за направени такива, поради което и не му се следват
разноски.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се
възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС по съразмерност с уважената част от исковете държавна такса в минималния размер от по
50,0 лв. за всеки от двата иска или общо 100лв. полза на Държавата по
сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, както и
разноски за ССЕ от 30лв., при направени такива от 30лв. от БС.
По изложените
по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Реал Билдинг” ЕООД, ЕИК ********* гр.Пловдив, ул.Васил
Левски” №12 с ново наименование “Стройко 2013” ЕООД, и със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Ген Тотлебен” № 53-55, да заплати на Г.Б.Т. , ЕГН **********
***, Сумата от 620,0
лева (шестстотин и двадесет лева),
представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ от 2 БТВ поради придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при прекратяване на трудовия му
договор на на 15.02.2013г. на осн. чл.328, т.10 КТ, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.10.2014г., както и сумата от 47,13лева
(четиридесет и седем лева и 13 ст.), представляваща обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ в сума за получаване, за останали 3 дни неизползван платен годишен
отпуск, при прекратяване на трудовия договор, в едно със законната лихва
върху тази сума, считано от 07.10.2014г., като отхвърля
иска по чл.222, ал.3 КТ над този размер и до пълния претендиран такъв от
1100лв., като и иска по чл.224, ал.1 КТ до пълния претендиран размер от 425лв. за
17 дни ПГО и за законната лихва върху разликите, както и акцесорните
искове за мораторни лихви върху обезщетенията по
чл.222, ал.3 КТ и чл.224 КТ в размери съответно от 190лв. и 80лв. за периодите
от 15.02.2013г. до 07.10.2014г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Реал Билдинг”
ЕООД, ЕИК ********* гр.Пловдив, ул.Васил Левски” №12 с ново наименование
“Стройко 2013” ЕООД, и със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Ген
Тотлебен” № 53-55, да заплати на Г.Б.Т. , ЕГН ********** ***, Сумата
от 153,11лв. (сто петдесет и три
лева и 11 ст.), разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност с
уважената част от исковете, А на ПРС, да
заплати държавна такса от 100,0 лева (сто лева), както
и разноски за ССЕ от 30,0 лева (тридесет
лева), в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната
сметка на Висш съдебен съвет,
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
( Валентина Иванова)
Вярно с оригинала!
АД