О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./……..10.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 20.10.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1879 по описа за 2019
г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила
молба вх. № 264562 от 24.08.2020 г., подадена от адв. Д.В. – ВАК, в качеството и́
на процесуален представител на ответника „Комида“ ЕООД, с искане за допълване
на постановеното по делото определение № 260404/17.08.2020 г. в частта за
разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на „Комида“ ЕООД сторени по
делото разноски в размер на 9000 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Молителят поддържа, че има право да иска присъждане на разноски на само
при постановяване на съдебен акт по съществото на спора, но и когато
производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК. Прилага списък с
разноски и договор за правна защита и съдействие.
Препис от молбата е
връчена на ищеца Г.К. и на съищеца
А.Н..
Съищецът А.Н. е подал
отговор, с който изразява становище за основателност на молбата.
Ищецът Г.К. не е подал отговор.
За да се произнесе по
направеното искане, съдът взе предвид следното:
С определение № 260404/17.08.2020 г. съдът
е прекратил производството по делото само по отношение на два от предявените в
условие на евентуалност искове с правно основание чл. 135, ал. 3 и ал. 1 от ЗЗД – по т. 31.3.1 и по т. 31.3.2 от ИМ.
По исковете по т. 31.1.1 т. и 31.1.2 от ИМ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и ал. 2, предл.
пето от ЗЗД производството по делото не е
прекратено.
Съгласно
чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски. Според чл. 78, ал. 4 от ГПК,
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда
минимален размер на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес. Съгласно чл.
72, ал. 1 от ГПК за предявените с една молба искове в защита на един интерес се
събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на
ответниците.
Систематичното
тълкуване на цитираните разпоредби води до извода, че отговорността за разноски
се определя в зависимост от изхода на делото. Прекратяването на производството
само по отношение на предявени в условие на евентуалност искове не поражда
отговорност за разноски, тъй като делото остава висящо без промяна на
защитавания интерес. Едва при постановяване на акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът следва да се произнесе и по сторените от страните
разноски, като възложи същите в тежест на страната загубила делото.
Ето защо, съдът приема,
че не е налице основание за изменение на определението за прекратяване на
производството по два от обективно съединените в условие на евентуалност искове
и присъждане на разноски в полза на ответника „Комида“ ЕООД.
Мотивиран от изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 264562 от 24.08.2020 г., подадена от ответника „Комида“ ЕООД с искане за допълване
на постановеното по делото определение № 260404/17.08.2020 г. в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненски Апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: