Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Т. Вутева, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 108 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за
да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 226/07.03.2019 г., поправено с решение №
180/13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 407/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, е допуснато да бъде извършена делба
между П.Г.Д., Т.Р.Т. и Я.Т.Т. на недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в град С., община С., С. О., за който имот е отреден урегулиран
поземлен имот, обозначен като .. – …., в квартал .. по подробния устройствен
план на града, с площ от 774 кв.
м. по действащия план на град С., одобрен със заповед № 307/1977 г.
и заповед № 133/ 1991 г., заедно
с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м. и полумасивна
жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения,
направени в мястото, при граници: улица, имот с № ..-…., имот с № ..-…., имот № .-…., имот № ….-…. и имот с № …-….., при квоти: ½ ид.
ч. за П.Г.Д., ¼ ид. ч. за Т.Р.Т. и ¼ ид. ч. за Я.Т.Т..
Решението на районния съд е обжалвано от съделителя Я.Т.Т. с твърдение, че квотите на съсобствениците са
определени неправилно.
С определение, постановено в открито съдебно
заседание, въззивният съд е върнал поради
неотстраняване в срок на недостатъци въззивната жалба
на Т.Р.Т., като е постановил частично прекратяване на производството по
настоящото дело.
Насрещната страна П.Г.Д. оспорва въззивната
жалба на Я.Т.Т. с искане за потвърждаване решението
на районния съд.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
От удостоверение за наследници № .. – .. – … от …………. г.,
издадено от община С., се установява, че ищцата е наследник по закон на
съпрузите С. В. Ц., починала
на 13.01.2006 г., и Г. Г. Ц., починал на 26.01.1990 г. – ищцата П.Г.Д.
е тяхна дъщеря, а ответниците са преживял съпруг и
дъщеря на Е. Г.Т., дъщеря на С. В. Ц. и Г. Г. Ц., починала
на 18.02.2001 година.
По силата на договор за покупко-продажба, оформен с
нотариален акт № ../…. г., Г. Г. Ц. и С. В. Ц. придобили по време на брака си правото
на собственост върху процесното дворно място, описано
в акта като „дворно място с постройките в него с пространство от 793 кв. м.,
образуващо основната част на парцел .. в кв. .. „.“ по регулационния план на с. С., при
граници: И. Д. М., П. Д., улица и С. Л.“.
След смъртта на Г. Г. Ц. през ….. г. С. В. Ц. дарила на своите дъщери П.Г.Д. и Е. Г.Т. своите 4/6 ид.
ч. от съсобствения между тях недвижим имот, придобит
по време на брака й с Г. Г. Ц., а именно – дворно място, цялото с
пространство от 774 кв. м., при граници: улица „К.“ № .., И. Д. М., Г. С. Л., И. Е., съставляващо по регулационния план
на гр. С. парцел ..– …., кв. ..., ведно с
4/6 ид. ч. от построените в мястото едноетажна жилищна
сграда, застроена на около 40 кв. м., и същите идеални части от всички
подобрения, находящи се в даряемото
дворно място.
Идентичността на имота, предмет на договора за
покупко-продажба, с процесния имот следва да се
приеме за установена въз основа на скица № 165/21.05.2018 г., издадена от
община Сливница.
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Решението на районния съд е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми.
Между страните е налице
съсобственост на делбения имот, възникнала по силата
на законово наследствено правоприемство от Г. Г.Ц. и договор за дарение при посочените
в исковата молба квоти.
След смъртта на Г. Ц. притежаваната от него ½ ид. ч. от правото на собственост върху делбения
имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност, е преминала при
равни дялове към наследниците му по закон – преживяла съпруга и две дъщери.
С договора за дарение от …. г. С. В. Ц. валидно се е разпоредила с правото си
на собственост върху този имот в полза на двете си дъщери, чиито права в
общността се изравняват.
След смъртта на Е. Г.Т. ответниците
Т.Р.Т. и Я.Т.Т. наследяват поравно притежаваната от
нея приживе общо ½ ид. ч. от правото на
собственост върху процесния имот (всеки по
¼ ид. ч.).
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Искането на въззивния
жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като в първата фаза
на делбеното производство страните не си дължат
разноски, а присъждането на такива се прави едва с решението по извършване на
делбата (освен по присъединените искове, които подлежат на разглеждане във фазата
по допускане на делбата, каквито в случая не са предявени).
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 226/07.03.2019 г., поправено с решение №
180/13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 407/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: