№ 24
гр. София , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503291 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 22.07.2020г, постановено по гр.д. № 10257/2018г СГС, ГО, І-6
състав е осъдил ”Евроинс”АД да заплати на С. Й. И. сумата от 65 000лв- обезщетение
за неимуществени вреди , както и сумата от 350лв- обезщетение за имуществени вреди,
всички вреди претърпени от ПТП, настъпило на 04.06.2018г, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ,
като съдът е отчел направеното плащане на сумата от 15 000лв и е отхвърлил иска за
обезщетяване на неимуществени вреди в останалата част като неоснователен. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и
доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила в осъдителната част за сумата от 35 000лв-
присъдени като обезщетение за неимуществени вреди, като необжалвано, както и в
отхвърлителната си част.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника - застраховател ЗД
Евроинс АД в осъдителната част по иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 35 000лв и изцяло за имуществените вреди , с
1
оплаквания за неправилност. Поддържа,че неправилно съдът е приложил разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД и определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено.
Поддържа, че съдът неправилно е възприел претърпяните от ищцата вреди. Поддържа,
че постановеното решение на СГС противоречи на съдебната практика по сходни
казуси. Поддържа още, че неправилно съдът е приел, че има подлежащи на
обезщетяване имуществени вреди, претърпени от ищцата. Моли въззивния състав да
отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови ново, с което да
отхвърли предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 30 000лв, както и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Въззиваемата страна – ищец пред СГС С. И., представлявана от адв. Д. депозира
писмен отговор , с който оспорва въззивната жалба на ответника. Счита, че по делото
се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.432 от КЗ, че
определеното обезщетение е справедливо. Счита, че първоинстанционното решение е
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
въззивника.
В о.с.з. въззивникът не се представлява. Депозира писмена молба, с която заявява
поддържане на жалбата. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от
ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от наслещната
страна.
Въззиваемата С. И. , представлявана от адв. Д. оспорва въззивната жалба и моли
решението на СГС да бъде потвърдено. Поддържа, че вследствие на ПТП е претърпяла
тежко увреждане и психически травми, които следва да се събразят при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски, за които
представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява ,че не прави възражение за прекомерност на
разноските, претендирани от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
2
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно , като при неговата въззивна проверка настоящият
съдебен състав не констатира да страда от пороците, посочени във въззивната жалба
или да е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото не е спорно, видно от извършеното доброволно плащане на
обезщетение , а и се установява от влязлото частично в сила първоинстанционно
решение по делото, че са налице горепосочените предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за
съда е установено по обвързващ начин, че ЗД „Евроинс”АД дължи на ищцата
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило
на 04.06.2018г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД, както и дали на
ищцата се дължи още, извън заплатеното доброволно, обезщетение за имуществени
вреди . Пред настоящата инстанция въззивникът- застраховател не оспорва изводите на
съда , че не се установява съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата и
не поддържа възражението си за съпричиняване.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
3
55години.
От изслушаната по делото КСМЕ, изготвена от д-р М.- невролог и д-р Б.-
ортопед-травматолог, неоспорена от страните се установява, че вследствие процесното
ПТП ищцата е претърпяла комоцио на мозъка, разкъсно-контузна рана на дясната
предмишница, счупване на десния ацетабулум. Претърпяла е две операции – директна
екстензия и закрита репозиция и открито наместване на фрактура с метална фиксация
на десет ацетабулум. Според вещите лица ищцата е провела болнично лечение от
общо 23 дни и 41 дни домашно-амбулаторно. Според вещите лица, поради липса на
документация периода на възстановяване на ищцата е бил 6-8 месеца.
В о.с.з. на 18.06.2019г вещото лице Б. уточнява, че счупването на ацетабулума е
едно от най-тежките счупвания в човешкото тяло, с шоково състояние и съответно
вътреставно счупване, трудно за лечение.
От изслушаната ,събраната по делегация, КСППЕ, изготвена от д-р С.-съдебен
психиатър и клиничен психолог Б. се установява, че ищцата е преживяла остра
стресова реакция , последвана от разстройство в адаптацията. Според вещите лица
преживяното от ищцата пътно транспортно произшествие, е възприето от нея като
силен субективен стрес с преживяване на реален страх за здравето и сигурността си,
съпътстван с повишена тревожност и безпокойство, както и физическа болка. Ищцата е
преминавала през непрекъснато променящи се емоции от напрежение, тревожност, до
безпокойство и безпомощност. В дните след инцидента, случилото се е продължило да
предизвиква у ищцата вътрешен дискомфорт с повишена тревожност и напрежение,
нарушения на съня, изразена вегетативна симптоматика, реално преживени страхове за
настоящето и бъдещето.
По делото е изслушана свидетелката М. И. разпитана по делегация от ШРС, която
утановява, че е дъщеря на ищцата. Свидетелката установява, че майка й живее в
с.Студеница, а тя в гр.Шумен, като преди ПТП ищцата помагала на дъщеря си в
отглеждането на малко бебе. След инцидента ищцата се грижила за майка си до месец
януари 2019 г, след което ищцата се прибрала на село и сега се виждат 3-4 пъти в
седмицата. Свидетелката установява, че когато видяла майка си няколко часа след
произшествието, в болницата в гр.Шумен, тя плачела, била насинена цялата, не можела
да ходи, била много разстроена и уплашена. Свидетелката установява, че ръката на
майка й била счупена, но за това са разбрали впоследствие. Установява,че майка й
имала счупен таз, охлузване и разкъсване на ръката, което било зашито. Установява, че
ищцата с частна линейка била закарана до болница в гр.Плевен, където й била
направена операция на таза и й бил поставен имплант. Според свидетелката на ищцата
й предстои още една операция, тъй като има износена тазобедрена става, също
резултат от катастрофата. Свидетелката установява още, че майка й психически се
4
чувства зле-всеки ден плаче, че не може да се изкъпе, не може да отиде до тоалетната
сама . Установява още, че през месец юли ищцата лежала в болница в гр.Шумен за
терапия на крака, но от нея се влошила повече, защото я карали да прави движения,
които не трябвало да прави. След изписването от болница и до сега, според
свидетелката , ищцата влиза в банята само с придружител, който й помага да се изкъпе.
Има нужда от помощ и до момента, ползва две патерици, боли я крака.Според
свидетелката около месец ищцата била напълно неподвижна, на легло, с памперс. Сега
ищцата има нужда от помощни средства-патерици и тоалетен стол. Свидетелката
установява, че преди произшествието ищцата била спокойна, жизненаа, а сега е
изнервена, плаче, че е в тежест на децата си и близките си.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите се подкрепят от
събраните по делото други доказателства. Свидетелят споделя лично възприети факти,
като съобщеното от него се подкрепя от изслушаната СМЕ. Показанията на свидетеля
са житейски логични, относими към спора, поради което следва да бъдат кредитирани.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на доказаните като обективни
факти претърпени травми – комоцио на мозъка, разкъсно-контузна рана на дясната
предмишница, счупване на десния ацетабулум, като съобрази сериозността на
счупването на ставовата ямка , така както е описано от вещото лице в о.с.з. на
18.06.2019г, претърпените оперативни намеси, първоначалните интензивни болки на
ищцата, първоначалната й невъзможност да се движи, нуждата от помощ в
ежедневнието , дискомфорта от последиците на мозъчното сътресение, като съобрази
сравнително дългия период на възстановяване- около 8 месеца според КСМЕ и 1
година според идслушяния свидетел, като съобрази преживяният стрес, изразяващ се
при ищцата в остра стресова реакция и разстройство в адаптацията , като съобрази и
обстоятелството, че ищцата не е възстановила пълноценно предишния си живот,
установено от изслушания по делото свидетел съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 80 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
съдебният състав съобразява още момента на настъпването на увреждането , както и
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях
определя дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната, доколкото
обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
При така определеното обезщетение съдът следва да съобрази направеното
доброволно плащане на сумата от 15 000лв от застрахователя, при което приема извод,
че като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП
ищцата следва да получи сумата от 65 000лв.
5
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди
Ищцата претендира сумата от 350.00лв, които съобразно представената фактура
от 20.06.2018г са заплатени за подобрени битови условия, Ортопедия, МБАЛ Плевен .
Съдът намира,че тези разноски на ищцата са направени във връзка с лечението й
от травмите, получени от процесното ПТП. Разноските , представляват пасив, вреда,
която ищцата претърпява във връзка с това ПТП. До този извод съда достига като
съобрази чл.24а Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в
която разпоредба е посочено, че по време на своя престой в лечебно заведение,
сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица
имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, в това число
и подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват
всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на
пациента/т.1/ и др. В чл. 30 и 31 от Наредбата се съдържа регламентацията относно
цените на посочени услуги.
С оглед тази правна регламентация съдът приема, че ведно с другите посочени в
цитираните разпоредби възможности, т.нар „подобрени битови условия”са вид
медицинска услуга , уредена като допълнително право, установено в полза на
пациента. При извършването на медицински манипулации за възстановяване на
здравето на пациента са предвидени възможности за избор на условията, при които
този пациент най-пълноценно би възстановил своето здраве . Това не са луксозни
разноски , а такива, на който пациентът има право, регламентирано в цитираната
Наредба , за да може пълноценно и спокойно да възстанови своето увредено здраве. На
пациентът е предоставен избор относно условия, при които може да получи
необходимите медицински манипулации, свързани с преодоляване последиците от
настъпилите травматични увреждания на неговото здраве. Както беше посочено този
избор има отношение към пълноценното и спокойно възстановяване здравето на
увреденото лице и направените разноски при упражняване на този избор са във връзка
с претърпяното ПТП. Заплатените медицински услуги, чрез които здравословно
състояние на ищцата се подобрява, представляват имуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с осъществения деликт, от лице , застраховано при
ответника и подлежат на обезщетяване по настоящият ред от застрахователя на
гражданската отговорност на увреждащото лице. Ето защо предявеният иск за
заплащане на сумата от 350лв- обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП
се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
6
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Пълномощникът на въззиваемата страна претендира адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА. При обжалваем интерес от 30 350лв минималният размер на дължимото се
адв. възнаграждение, според чл.7,ал.2 от НМРАВ, възлиза на 1440.50лв и 288.10лв-
ДДС. Сумата от 1728.60лв следва да се възложи върху въззивника.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4405 от 22.07. 2020г по гр.д. № 10257/2018г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 6-ти състав , в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс”АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат Н. Н. Д. от
САК сумата от 1728.60лв с ДДС – възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция, на осн. чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7