Определение по дело №1138/2025 на Административен съд - Варна

На поименното повикване в 11:10 часа се явиха:

 

Оспорващият - К. Г. А.-К., редовно призована, не се явява, не се представлява.

 

Оспорващият - А. Ю. К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

 

Ответникът - КМЕТЪТ НА ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, не се явява, не се представлява.

 

СЪДЪТ докладва постъпила молба от ответника с.д. 11109/30.06.2025 г., с която заявява, че поради служебна ангажираност няма да се яви в съдебно заседание. Счита, че ход на делото не следва да бъде даван, предвид обстоятелството, че на 02.06.2025 г. Кметът на Община Варна е издал удостоверение с рег. № АУ029908ВН–018ВН, ведно с два броя молба-декларация във връзка с заявление с рег. №№ АУ029908ВН/27.03.2025 г. и АУ029908ВН–008ВН/15.04.2025 г. за изпълнение на услуга № 9042 – „Заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост“, като представя доказателства. Иска се делото да се прекрати на основание чл. 159, ал. 4 АПК.

 

С молба от 30.06.2025 г. /11130/ оспорващите, чрез адв. В. С., уведомяват съда, че Община Варна е издала исканото удостоверение на 02.06.2025 г., за което адв. С. е уведомен по телефона на 25.06.2025 г., като с оглед изложеното се отправя искане за прекратяване на производството и присъждане на разноски по приложен списък и договор за правна помощ, като се посочва банкова сметка.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните и редовността на жалбата, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

 

Производството е реда на чл. 146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 21, ал. 3 и чл. 58, ал. 1 АПК.

Образувано е по жалба от К. Г. А.-К. и А. Ю. К., подадена чрез адв. В. С., срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по заявление с рег. № АУ0299908ВН/27.03.2025 г. за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост и издаване на удостоверение относно наличието на акт за общинска собственост.

С жалбата се настоява, че отказът е незаконосъобразен и се отправя искане за отмяната му и да бъде задължен ответникът да завери молбата-декларация и да издаде удостоверение за наличието или липсата на акт за общинска собственост относно недвижим имот с [идентификатор], находящ се в гр. Варна, район Приморски, СО Горна Трака, [улица], с площ 1814 кв.м.

С Определение № 6662 от 18.06.2025 г. е насрочено открито съдебно заседание по делото за 03.07.2025 г. от 11:10 часа.

Представена е административната преписка по делото.

 

С Определение № 6662 от 18.06.2025 г., с което съдът е конституирал страните по делото, на същите конкретно е указана доказателствената тежест, която носят.

 

На 30.06.2025 г. /11109/ ответникът, чрез гл. юриск. Г. И. със заявление сочи и представя доказателства, че на 02.06.2025 г. Кметът на Община Варна е издал Удостоверение рег. № АУ029908ВН_018ВН, ведно с два броя молба декларация, във връзка със заявление с рег. № АУ0299908ВН/27.03.2025 г. и АУ0299908ВН_008ВН/15.04.2025 г. за изпълнение на услуга № 9042 – „Заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост“, заявена от К. Г. А.-К. и А. Ю. К.. Настоява се, че е изпълнена услугата и правният интерес на оспорващите за оспорване на мълчалив отказ е отпаднал и отправя искане за прекратяване на делото на основание чл. 159, т. 4 АПК, като се остави жалбата без разглеждане. В условията на евентуалност се заявява, че се оспорва жалбата и се иска същата да бъде оставена без уважение, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С молба също от 30.06.2025 г. /11130/ оспорващите, чрез адв. В. С., уведомяват съда, че Община Варна е издала исканото удостоверение на 02.06.2025 г., за което адв. С. е уведомен по телефона на 25.06.2025 г., като с оглед изложеното се отправя искане за прекратяване на производството и присъждане на разноски по приложен списък и договор за правна помощ, като се посочва банкова сметка.

СЪДЪТ, по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ответника по опис и съставляващи административна преписка срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по заявление с рег. № АУ0299908ВН/27.03.2025 г. - Уточняваща молба от оспорващите с рег. № АУ029908ВН–008ВН от 15.04.2025 г. на Община Варна; Заявление per. № АУ 029908 ВН/27.03.2025 г.; Молба-декларация от оспорващите до нот. с рег. № 124 на НК; Скица № 15-953072-04.09.2023 г. на СГКК гр. Варна; Удостоверение рег.№ МД-Т25001300ВН_001ВН/18.03.2025 г.; [нотариален акт], на ВРС; Договор за доброволна делба ; Удостоверение за наследници изх. № 08-00-459/12.04.2021 г. – 2 бр.; Удостоверение за граждански брак № 0049618/03.10.1991 г.

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените на 30.06.2025 г. от ответника – Удостоверение с рег. № АУ029908ВН–018ВН/02.06.2025 г.; Молба декларация от 13.03.2025 г. – 2 бр.

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените на 30.06.2025 г. от оспорващия Договор за правна защита и съдействие от 16.06.2025 г. ; Списък на разноските.

 

По направеното искане и от двете страни за прекратяване на съдебното производство, съдът съобрази следното:

Оспорването на мълчаливия отказ за извършване на процесната по делото административна услуга се явява понастоящем недопустимо.

Началото на административното производство е поставено с подадено от оспорващите до Кмета на Община Варна Заявление с рег. № АУ0299908ВН/27.03.2025 г., уточнено с молба рег. № АУ0299908ВН_008ВН/15.04.2025 г. за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост, с което е поискано да бъде заверена молба-декларация за обстоятелствена проверка на недвижим имот с [идентификатор], находящ се в гр. Варна, район Приморски, СО Горна Трака, [улица], с площ 1814 кв.м, за 814 кв.м ид.ч. от имота.

На бланката на заявлението е посочено, че услугата ще бъде извършена като обикновена – 30 дни, независимо че законоустановеният срок за извършване на процесната услуга е 7-дневен, съгласно чл. 57, ал. 2 АПК.

Предвид неизвършването от сезирания орган на поисканата услуга в указания от административния орган 30-дневен срок за извършването й, считано от уточнението на заявлението – 15.04.2025 г., заявителите депозират жалба вх. док. РД25012276ВН/15.05.2025 г. против мълчаливия отказ, по която жалба е образувано настоящото съдебно производство.

Следва да се приеме, че оспорването не е просрочено, доколкото жалбата е подадена на 15.05.2025 г., т.е. в едномесечния срок, съгласно чл. 149, ал. 2 АПК, считано от изтичане на законоустановения 7-дневен срок за произнасяне на административния орган – до 22.04.2025 г.

Със заявление от 30.06.2025 г. административния орган представя по делото Удостоверение рег. № АУ029908ВН_018ВН от 02.06.2025 г. на Кмета на Община Варна и два броя молба-декларация, заверени от ответника, с което поисканата административна услуга е извършена.

За допустимостта на оспорването съдът следва да следи и служебно.

Институтът на мълчаливия отказ е с предназначение да осигури възможност за защита на правата и интересите на заявителите на услуги, в случаите, в които не е налице произнасяне в законоустановения срок. Безспорно в случая е бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, доколкото административният орган не се е произнесъл в определения в чл. 57, ал. 2 АПК срок.

С оглед установяващото се извършване на поисканата услуга, макар и след изтичане на законоустановения 7-дневен срок за извършването й, правният интерес на жалбоподателя от оспорването по съдебен ред на процесния мълчалив отказ следва да се приеме, че е отпаднал, макар и към момента на подаване на жалбата да е съществувал.

С подаването на жалба се цели отмяната на оспорения акт и заличаване на породените от него правни последици. В случая същите са заличени с извършването на административната услуга – издаването на исканото удостоверение и заверката на молбата декларация по заявлението на оспорващия. Оспорващият изрично признава отпадането на правния интерес от продължаване на съдопроизводствените действия. Произнасянето на административния орган, съответно извършването на поисканата административна услуга след образуване на съдебно производство по оспорване на мълчалив отказ за издаване на административен акт/извършване на административна услуга се приравнява на оттегляне на административния акт, който мълчалив отказ е престанал да съществува, т.е. лисва годен за оспорване акт.

Налице са три основания по чл. 159 АПК за оставяне на жалбата на оспорващите без разглеждане – липса на подлежащ на оспорване мълчалив отказ (по т. 1), оттегляне на оспорения индивидуален административен акт (по т. 3) и липса на правен интерес от оспорване на мълчалив отказ, предвид издаденото по искането на оспорващия удостоверение (по т. 4). Изложеното обуславя наличието на основания за прекратяване на образуваното съдебно производство.

В конкретния случай други ответници в производството няма, както и заинтересовани страни, а открито съдебно заседание по делото не е провеждано, поради което не необходимо ничие съгласие за предприетото оттегляне на оспорения индивидуален административен акт.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 2 АПК оспорващите имат право на разноски. Настоящият казус попада точно в тази хипотеза предвид безспорното установяване, че в периода от 15.04.2025 г – уточнението на заявление, до 15.05.2024 г. – датата на депозиране на жалбата пред съда, несъмнено е бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК на кмета за извършване на заявената административна услуга. Както се посочи, срокът за извършване на процесната по делото административна услуга, съгласно чл. 57, ал. 2 АПК е 7-дневен от датата на започване на производството, т.е. в случая този срок е изтекъл на 22.04.2025 г. Поисканата административна услуга е извършена чрез издаване на удостоверението едва на 02.06.2025 г., в който момент формираният мълчалив отказ фактически е бил оттеглен от издателя му – Кмета на Община Варна, и то в хода на образуваното на 29.05.2025 г. съдебно производство по оспорването му - настоящото адм. дело № 1138/2025 г.

Смисълът на осъждането за разноски е да се възстановят на страната разходите, която тя единствено поради неправомерното поведение на другата страна е била принудена да направи.

По отношение размера на претендираните разноски, съдът намира, че като такива безспорно следва да бъдат присъдени доказаните разходи за платена държавна такса от по 10 лв. за всеки от двамата оспорващи, както и тези за адвокатско възнаграждение – 750 лева, платени от А. Ю. К.. Налице е приложен към жалбата договор за правна защита и съдействие с подписи и на упълномощителя - А. Ю. К., и на адвоката, включващ посочване на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение – с характер на разписка в тази му част за извършеното заплащане във брой. По отношение размера на същото, съдът съобразява, че не е налице основание да се приеме прекомерност на претендираната сума от 750 лв. Независимо от липсата на фактическа и правна сложност на спора, засягането на правата на оспорващия с непроизнасянето на административния орган в срок не е несъществено, както и обемът и качеството на предоставената правна помощ.

Следва да се отбележи и че въпреки трайната и многобройна съдебна практика по отношение административната процедура по заверка на молба-декларациите за обстоятелствена проверка, в насока липсата на заинтересовани лица в това производство, респ. липсата и на изискване за уведомяване на заинтересовани страни за образуваното административно производство и наличието на задължение на административния орган да удостовери единствено наличието или липсата на съставен акт за общинска собственост, нито съдебните актове, нито осъждането на административния орган за разноски са допринесли за обезпечаване правилното развитие на административното производство и провеждане от административния орган на процеса в съответствие с принципите, прогласени в АПК – законосъобразност, бързина, добросъвестност. Освен това съгласно ползваната за ориентир за съда, предвид Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа предвиденото възнаграждение е в размер на 1000 лева.

В случая изложеното по-горе обуславя извод за наличие на основание за уважаване на искането на оспорващите за присъждане на адвокатско възнаграждение в целия претендиран размер.

 

На основание чл. 159, т. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 143, ал. 2 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от К. Г. А.-К. и А. Ю. К. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по Заявление с рег. № АУ0299908ВН/27.03.2025 г. за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост върху недвижим имот с [идентификатор], находящ се в гр. Варна, район Приморски, СО Горна Трака, [улица], с площ 1814 кв.м, за 814 кв.м ид.ч. от имота и издаване на удостоверение относно наличието на акт за общинска собственост.

 

ПРЕКРАТЯВА образуваното съдебно производство по адм. дело. № 1138/2025 г. на Административен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на К. Г. А.-К., с [ЕГН], сумата в размер на 10 лева, представляваща направени разноски за държавна такса.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А. Ю. К., с [ЕГН], сумата в размер на 760 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на РБ.

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.