Решение по дело №32433/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11395
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20221110132433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11395
гр. ., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:З.А.Е.
при участието на секретаря Р.Е.Д.
като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20221110132433 по
описа за 2022 година
Ищецът предявява осъдителен иск против „.“ ООД, при твърдение, че е заплатил в
полза на ответника сумата 1103 лева, предсрочно, въз основа договор за потребителски
кредит, който счита за нищожен. Поради изложеното, счита, че сумата 103 лева - платена в
повече от главницата по нищожния договор, подлежи на връщане, като дадена при
изначална липса на основание.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното: С определението по чл.140
ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
на 8.5.2019г. страните са сключили договор за паричен заем, чрез използване на средства от
разстояние, при който договор, ищецът е получил в заем сумата 1000лева от ответника.
Безспорно е, че на 8.7.2019г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 450 лева, а на
19.7.2019г. сумата 653 лева и че датата на сключване на договора, законната лихва възлиза
на 10 %, петкратният й размер – на 50 %.
Видно от представения договор за кредит, на ищеца е предоставена в заем главница
от 1000лева, при условието, да я върне на 2 вноски вноски от по 525,17 лева с посочени
падежи, при посочен фиксиран годишен лихвен процент от 40,05%, ГПР 46,56 %. С
разпоредбата на чл.6,ал.1 от договора, ищецът е задължен в 3 – дневен срок да предостави
на ответника обезпечение, в противен случай и на основание чл.6,ал.2 от договора, дължи
неустойка в размер 317,66 лева, която се начислява автоматично, и се заплаща заедно с
погасителните вноски.
1
Съдът не обсъжда представените към отговора общи условия и извлечение , тъй като
нито един от документите не носи подпис на ищеца – потребител. Извлечението не носи
подпис по принцип, следователно е неподписан документ.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ / както
е посочено в погасителния план към тристранния договор/ се включва както в общия разход
по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените
легални дефиниции на ЗПК.
Договорът е нищожен, поради заобикаляне на закона, поради следното. Легалната
дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва
да се включи и предвидената „неустойка”, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение
от всякакъв вид“ – в частност предвидено е заплащане, от страна на потребителя,
автоматично, с изтичане на 3 – дневен срок от сключване на договора, на сумата, която се
добавя към дължимата вноска. Заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да
се превиши ГПР / който, когато се добави и неустойката, надминава 50 %/, в размера,
посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че сумата се следва за неустойка. Неясно е дали в
посочения ГПР е включена неустойката, която съставлява част от „обща сума, дължима от
потребителя” и следва да се включва в него. Цитираната разпоредба на чл.22 ЗПК дава
основание на кредитора да получи дадената чиста стойност по договора, която е платена от
ищеца, но не и друго вземане, освен чистата стойност на кредита. По делото не е формиран
спор, че чистата стойност от 1000лева е платена от ищеца.
Следователно, доколкото договорът е нищожен, на основание чл.22 ЗПК, даденото
над чистата стойност на кредита, като платено при изначална липса на основание, подлежи
на връщане, на основание чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
Поради изложеното искът е основателен, като на връщане подлежи сумата от 103
2
лева – разликата между предсрочно погасената сума 1103 лева, и дължимата главница
1000лева, която е платена предсрочно.
По разноските. Ищецът претендира заплащането на разноски от 50 лева държавна
такса и определяне на адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38 ЗАдв, което следва да се
определи, въз основа чл.7,ал.2, т.1 НМРАВ, на сумата от 300 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:

ОСЪЖДА „.” ООД ЕИК . със седалище и адрес на управление град ., улица „.” ., да
заплати на Х. Т. М. ЕГН ********** с адрес град ., ж.к.. . сумата 103 лева – платена
недължима сума по договор за кредит , сключен на 8.5.2019г., заедно със законната лихва от
предявяването на иска – 16.6.2022г. до плащането и сторените по делото разноски от 50
лева за държавна такса.
СУМАТА е платима от ответника по банкова сметка с титуляр „.” ООД : ...
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото от 300 лева.
ОСЪЖДА .” ООД ЕИК . със седалище и адрес на управление град ., улица „.” ., да
заплати на адвокат ., САК, с адрес на упражняване на дейността : град ., улица „.” . сумата
300 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца
по делото.
Сумата е платима от ответника по банкова сметка: .. с титуляр адвокат ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3