РЕШЕНИЕ
№ 19141
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110123138 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни частични искове от „ТЕСДО“
ЕООД, ЕИК ..., срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ..., с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в общ размер от 500.00 лева, представляваща част от вземането му в
размер на 4034.89 лева, както следва:
- 36.36 лева, представляващи част от 254.52 лева, платени без основание от А. А.
М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по
договор за паричен заем № 3647227/01.10.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за
цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
- 114.76 лева, представляваща част от 344.28 лева, платени без основание от А. А.
М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по
договор за паричен заем № 3621141/02.09.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за
1
цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
- 41.55 лева, представляваща част от 2121.84 лева, платени без основание от А. А.
М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по
договор за паричен заем № 3742404/17.01.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за
цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
- 40.00 лева, представляваща част от 206.69 лева, платени без основание от А. А.
М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по
договор за паричен заем № 3778900/25.02.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за
цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
- 7.73 лева, представляваща част от 92.76 лева, платени без основание от А. А. М.
в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по
договор за паричен заем № 3850800/15.06.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за
цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
- 259.60 лева, представляваща част от 1014.80 лева, платени без основание от А. А.
М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по
договор за паричен заем № 3664961/25.10.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за
цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че въз основа на договор за цесия от 20.10.2021г., с
наименование „Договор за вземания от финансови институции“, в полза на ищеца са
били прехвърлени вземания за процесните суми по договори за заем, сключени с А. А.
2
М., в качеството на последната на заемополучател, и ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател. За извършените цесии, сключени с
ищеца, включително с трети за спора лица, ответникът, в качеството му на длъжник по
процесните договори, бил уведомен с уведомление от 24.02.2022 г., връчено на
28.02.2022г. Посочва се, че част от процесните суми, включващи възнаграждение за
поръчителство по договорите за заем, представляват суми, които са включени в
погасителните планове на договорите за заем, но без договорите да съдържат
конкретна клауза уреждаща задължение за тяхното плащане. По всеки един от
договорите за заем били начислявани и такси по Тарифата на ответника, които суми
също са заплатени без основание от цедента, поради нищожност на същите на
основание чл. 33 от ЗПК, както и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поддържа се, че
посочените договори за кредит и отделни техни клаузи са нищожни, поради което са
възникнали посочените вземания срещу кредитодателя за възстановяване на
получените от последния суми, които вземания са цедирани на ищцовата страна от
кредитополучателя. Процесните договори за парични заеми имали характеристиките
на потребителски договори, а кредитополучателите по тях имали качеството на
потребители по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В договорите
за кредит било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение под формата
на поръчителство - в договорите и в общите условия към тях било възложено в тежест
за кредитополучателя да осигури в тридневен срок едно измежду следните
обезпечения: двама поръчители, които следва да отговарят на кумулативно поставени
изисквания, или банкова гаранция, при неизпълнението на което за
кредитополучателите възниквало и задължение да заплатят размера на начислената от
ответника неустойка, платима разсрочено, на части, които падежират заедно с
вноската по кредитите. Навежда се, че договорите за кредит били нищожни на
основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като клаузата за заплащане на неустойка за
непредоставяне на обезпечение била нищожна, поради противоречие на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Поддържа се, че е нарушен и чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите /ГПР/ в процесните договори е
посочен, без да са описани компонентите, които са включени в него. С договорите
било нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, тъй като в
ГПР не била включена таксата за допълнителните услуги, свързани с договорите за
кредит, макар такава фактически да е събирана от потребителите. Сочи се, че в
нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр. второ от ЗЗД, тъй като ГПР била част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит и поради невключването й в общия разход по
кредита, потребителят бил въведен в заблуждение относно икономическите последици
от сключването на договорите. Навежда се и довод, че процесните договори били
нищожни и поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 147 ЗЗП, тъй
3
като не всички елементи от тях са представени с еднакъв по вид формат и размер
шрифт, не са приложени погасителни планове и стандартни европейски формуляри и
не са написани по Я. и разбираем за потребителя начин, от който да става ясно, че за
предоставеното поръчителство ще се дължи допълнителна такса, както и не е посочен
ГПР, при съобразяване на всички елементи при формирането му. Изложеното според
ищеца въвеждало в заблуждение потребителя. Поддържа се, че обвързването на
възможността за отпускане на кредит с клауза, уреждаща възмездно поръчителство, на
практика прехвърляло върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит, което било в противоречие с
правилата на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета относно договорите за
потребителски кредит. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорите липсвало
посочване и на годишния лихвен процент /ГЛП/, както и условията за прилагането му,
така и липсвало уточнение дали се начислява върху целия кредит или върху
остатъчната част от главницата, а уговореният такъв надхвърлял 30% от заема. Излага
се и довод, че договорите за кредит били нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр.
чл. 22 ЗПК, тъй като не били налице съществени елементи като ГПР по кредита.
Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по заема, а
именно - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в
договора ГПР, било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1
вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Поддържа се, че в договорите бил налице
грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв надхвърлял максимално
уговорения праг на ГПР. Така формулираните клаузи водели до пълна нищожност на
процесните договори и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД същите били нищожни
поради противоречие с добрите нрави. Прави се и възражение, че договорите били
нищожни и на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречали на
законоустановените императивни правила, така и уговорената при непредставяне на
обезпечение неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционни функции и има за последица оскъпяване на кредита. Ищецът релевира
възражения и за нищожност на отделни клаузи от процесните договори. Поддържа се,
че клаузата за неустойка за непредоставено обезпечение и задължението за заплащане
на възнаграждение за поръчителство била нищожна поради противоречие със закона,
респ. неговото заобикаляне, на основание чл. 26, ал., пр. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и
ал.2, т.19 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, а под евентуалност -
на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
Поддържа се, че било налице основание за нищожност на други такси и комисионни,
свързани с усвояване и управление на кредитите, които противоречали на изискването
на чл. 33 от ЗПК, тъй като предвиждали при забава на длъжника същият да дължи
освен законна лихва за забава, също и всички разходи, направени от кредитора за
4
събиране на вземането, което било уговорено в противоречие и на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. С оглед изложеното, се поддържа, че за кредитополучателя е било налице
единствено задължение да върне на ответника предоставената от него в заем сума по
процесните договори, а с надплатените над този размер ответното дружество се е
обогатило, тъй като сумите са му заплатени без основание. Искането към съда е
исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Представят се доказателства под опис. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който се оспорват предявените искове. Релевира се
възражение за нередовност на исковата молба. Оспорва се ищецът да е придобил
процесните вземания при твърденията, че приложеният договор за цесия не е бил
подписан от А. А. М.. Навеждат се възражения, че на 16.07.2020 г. А. А. М.
прехвърлила процесните вземания към трето за спора лице- „Темис Кепитъл“ ЕООД,
като впоследствие сключила договор за цесия с ищеца на 20.10.2021 г. Оспорва се
договорът с „Темис Кепитъл“ ЕООД да е бил прекратен, така и евентуалното му
прекратяване нямало за последица автоматичното прехвърляне на вземанията в
патримониума на кредитополучателя. Поддържа се, че договорите за цесия били
нищожни поради обстоятелството, че клаузите на чл. 3 и чл. 4 от договора са в
логическо противоречие относно изразената воля на страните, така и между страните
не било уговорено дали договорът бил сключен като възмезден или безвъзмезден, а
липсата на валидна уговорка относно цената по договора лишавало правоотношението
от един от съществените му елементи. Вземанията, предмет на договора за цесия, не
били надлежно индивидуализирани, като тяхната неопределяемост водела до
недействителност на целия договор за цесия. Процесният договор за цесия бил
нищожен и поради противоречието му със закона и като накърняващ добрите нрави.
Навеждат се и доводи, че договорът за вземания от финансови институции, сключен с
А. А. М., е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД - поради липса на съгласие,
доколкото волята на страните относно възмездния характер на договора не била ясна и
недвусмислена, така и поради обстоятелството, че цесионерът еднолично можел да
направи договорите възмездни или не, в зависимост от поведението си, на което
потребителят– цедент, не може да окаже въздействие, както и било налице нищожност
на договорите за вземания от финансови институции поради накърняване на добрите
нрави. С оглед липсата на изразена воля за дарение, спрямо договора за вземания от
финансови институции приложение по аналогия намирали правилата относно
договора за продажба, а поради липсата на съществен елемент от съдържанието на
договора, същият бил нищожен поради противоречие със закона – относно правилата,
уреждащи договорите за прехвърляне на вземания, както и поради липса на съгласие
относно вземанията, които се прехвърлят. Липсвала и ясно изразена воля дали
вземанията се прехвърлят или се възлагат за събиране, поради което предметът на
5
договора за вземания от финансови институции не бил ясно определен, което
обуславяло нищожност на целия договор. Поддържа се, че договорът за вземания от
финансови институции бил сключен при накърняване на добрите нрави, тъй като
съгласно чл. 14 от същия, прехвърлителят е задължен да не предприема каквито и да
било действия във връзка със събирането на вземанията си, както и случай, че наруши
това правило, дължи неустойка в размер на вземането си. Посочената клауза се
поддържа да поставя цедента в неравноправно положение, а от цесионера зависело
дали ще се извърши плащане на цена по договора за цесия. Договорите за вземания от
финансови институции имали характер на потребителски договори и същите били
неравноправни, доколкото предоставяли на цесионера по договора пълен и
изключителен контрол върху това дали ще има някакво плащане на цена към цедента-
потребител. Клаузите на чл.9, ал.4, чл.14, чл.15 и чл.16, ал.5 от договорите за заем,
предвиждащи значителни по размер неустойки за неизпълнение на задължения по
същите, не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца, от една страна, и
потребителя, от друга страна. Навежда се и възражение, че договорите за вземания от
финансови институции били сключени от лице без представителна власт, което е
основание за недействителност на прехвърлителната сделка. Поддържа се, че
правилата за защитата на потребителите е „intuitu personae“ и от тях не може да се
възползва лице, нямащо това качество. Сочи се, че ищецът не е легитимиран да се
позовава на нищожност на договорите, тъй като това право е предвидено само за
потребителя. Оспорва се процесните договори за паричен заем да съдържат нищожни
клаузи. В тази връзка се сочи, че уговорените изисквания към поръчителите са
стандартни и напълно обосновани, така и целят да установят кредитоспособността на
поръчителите. При кандидатстване за отпускане на заем на потребителя е била
предоставена информация за изискването за осигуряване на поръчители или банкова
гаранция чрез получаването на стандартен европейски формуляр от бъдещия
заемополучател, както и сроковете за това. Поддържа се, че предоставянето на
обезпечение било част от волята на страните при сключване на съответния договор за
кредит, а изисквания във връзка поръчителите и банковата гаранция били стандартни и
обосновани. Оспорва се уговорката за неустойка да противоречи на добрите нрави и
да води до скрито оскъпяване на кредита. Оспорват се и изложените в исковата молба
доводи за нищожност на атакуваните от ищеца клаузи. Уговорената неустойка била
съобразена с естеството, характера и целта на задължението за осигуряване на
обезпечение, чието изпълнение обезпечава. По силата на договорите за поръчителство
потребителите били възложили на „Файненшъл България“ ЕООД да обезпечава
задълженията им към ответника по сключени договори за паричен заем срещу
уговорено в съответния договор за поръчителство възнаграждение, като същото било
дължимо при определени в договора условия, с оглед на което се поддържа, че
6
ответникът нямал пасивна легитимация за вземания за възнаграждение за
поръчителство, тъй като получател на сумите за възнаграждение за поръчителство бил
„Файненшъл България“ ЕООД. Поддържа се, че ГПР обхващал всички дължими от
потребителя суми и разходите, така и че в ГПР не следвало да се включват
неустойката при непредоставяне на обезпечение и възнаграждението за обезпечение,
тъй като същите не представлявали разходи по кредита. Излагат се съображения, че в
договорите за кредит били изрично посочени размерът на ГПР, като не бил Я. начинът,
по който ищецът е изчислил сочения процент на ГПР в исковата молба, а уговорената
в договора неустойка не се взима предвид при изчисляване на ГПР и уговореният
лихвен процент отговарял на законовите изисквания, като е съобразено и
императивното изискване относно размера на годишния процент на разходите.
Посочва се, че ответникът не е страна по договорите за поръчителство, сключвани
между потребителите и „Файненшъл България“ ЕООД, и не определя техните условия,
така и възнаграждението за поръчителство не се отнася към задълженията по
договорите за кредит с ответника. Твърди се също, че не било налице изрично
посочване в Общите условия на правото на отказ и срока, в който същото може да
бъде упражнено. Прави се възражение за погасяване на претендираните от ищеца
вземания по давност. Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Представят се доказателства под опис. Правят се доказателствени искания.
С определение № 10473/08.03.2024г. е допуснато изменение на осъдителните
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД чрез увеличаване на
техния размер, които да се считат предявени, както следва:
- за сумата от 344.28 лева, платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен
заем № 3621141/02.09.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му
на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от
20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в
качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
- за сумата от 1397.02 лева, представляваща част от 2121.84 лева, платени без
основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от
02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем № 3742404/17.01.2020г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в
качеството на заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца
„ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А.
М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със
7
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
- за сумата от 206.69 лева, платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен
заем № 3778900/25.02.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му
на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от
20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в
качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
- за сумата от 40.30 лева, представляваща част от 92.76 лева, платени без
основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от
02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем № 3850800/15.06.2020г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в
качеството на заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца
„ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А.
М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
В ход по същество представителят на ищеца моли исковете да бъдат уважени.
Претендира разноски. В срок депозира писмена защита, в която обсновава наличието
на предпоставките за уважаване на исковете, в това число сключени договори за
кредит, плащане по тях, клауза за поръчителство и недействителност на договорите за
кредит. Излага доводи, че е носител на вземането.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото са представени следните договори за кредит и за прехвърляне на
вземания, от които се установява:
1.
1. Между А. А. М. като заемополучател и „Изи Асет мениджмънт“ АД като
заемодател са сключени шест договора за кредит, които валидно са
обвързали страните, а именно:
договор за паричен заем № 3647227/01.10.2019г., по силата на който дружеството
е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на 500.00 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на 21 равни седмични вноски от по
25.88 лева, крайна дата на връщане – 28.02.2020г., както и да заплати
възнаградителна лихва в размер на 40.00%, или обща дължима сума 543.48 лева,
при ГПР 49.96%. Предвидено е, че в срок до три дни след подписване на
8
договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по
договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. Към договора е
приложен погасителн план, от който е видно, че в седмичната погасителна вноска
по договора са включени главница от 22.03 лева, договорна лихва от 3.85 лева и
размер на възнаграждение за поръчителство от 12.12 лева. В погасителния план е
отразено, че заемателя заплаща погасителната вноска по договора в размера в
колона № 3. Записано е, че в случай, че не предостави обезпечение под формата
на две физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави
обезпечение под формата на поръчителство от юридическо лице, което
предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи вноската,
посочена в колона № 7. В тази връзка – клаузата на чл. 4 и към този договор за
креди е сключен договор за поръчителство между кредитополучателя А. А. М. и
„Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД
се е задължил да погаси задължението на ответника като поръчител срещу
възнаграждение, посочено в чл. 3 от договора, според който възлиза в размер на
12.12 лева на месец, или 254.52 лева за целия срок на договора.
договор за паричен заем № 3621141/02.09.2019г., по силата на който дружеството
е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на 1100.00 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на 12 равни седмични вноски от по
96.31 лева, крайна дата на връщане – 25.11.2019г., както и да заплати
възнаградителна лихва в размер на 40.00%, или обща дължима сума 1155.72 лева,
при ГПР 49.06%. Предвидено е, че в срок до три дни след подписване на
договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по
договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. Към договора е
приложен погасителн план, от който е видно, че в седмичната погасителна вноска
по договора са включени главница от 87.85 лева, договорна лихва и размер на
възнаграждение за поръчителство от 28.69 лева. В погасителния план е
отразено, че заемателя заплаща погасителната вноска по договора в размера в
колона № 3. Записано е, че в случай, че не предостави обезпечение под формата
на две физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави
обезпечение под формата на поръчителство от юридическо лице, което
предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи вноската,
посочена в колона № 7. В тази връзка – клаузата на чл. 4 и към този договор за
креди е сключен договор за поръчителство между кредитополучателя А. А. М. и
„Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД
се е задължил да погаси задължението на ответника като поръчител срещу
възнаграждение, посочено в чл. 3 от договора, според който възлиза в размер на
28.69 лева на месец, или 344.28 лева за целия срок на договора.
договор за паричен заем № 3742404/17.01.2020г., по силата на който дружеството
9
е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на 2500.00 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на 24 равни вноски от по 122.59
лева, крайна дата на връщане – 21.12.2020г., както и да заплати възнаградителна
лихва в размер на 35.00%, или обща дължима сума 2942.16 лева, при ГПР
40.83%. Предвидено е, че в срок до три дни след подписване на договора
заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез
поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. Към договора е приложен погасителн
план, от който е видно, че в седмичната погасителна вноска по договора са
включени главница, договорна лихва и размер на възнаграждение за
поръчителство от 88.41 лева. В погасителния план е отразено, че заемателя
заплаща погасителната вноска по договора в размера в колона № 3. Записано е,
че в случай, че не предостави обезпечение под формата на две физически лица
или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на
поръчителство от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу
възнаграждение, дължи вноската, посочена в колона № 7. В тази връзка –
клаузата на чл. 4 и към този договор за креди е сключен договор за
поръчителство между кредитополучателя А. А. М. и „Файненшъл България“
ЕООД, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се е задължил да погаси
задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в
чл. 3 от договора, според който възлиза в размер на 88.41 лева на месец, или
2121.84 лева за целия срок на договора.
договор за паричен заем № 3778900/25.02.2020г., по силата на който дружеството
е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на 500.00 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на 11 равни вноски от по 49.21 лева,
крайна дата на връщане – 28.07.2020г., както и да заплати възнаградителна лихва
в размер на 35.00%, или обща дължима сума 541.31 лева, при ГПР 41.74%.
Предвидено е, че в срок до три дни след подписване на договора
заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез
поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. Към договора е приложен погасителн
план, от който е видно, че в седмичната погасителна вноска по договора са
включени главница, договорна лихва и размер на възнаграждение за
поръчителство от 18.79 лева. В погасителния план е отразено, че заемателя
заплаща погасителната вноска по договора в размера в колона № 3. Записано е,
че в случай, че не предостави обезпечение под формата на две физически лица
или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на
поръчителство от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу
възнаграждение, дължи вноската, посочена в колона № 7. В тази връзка –
клаузата на чл. 4 и към този договор за креди е сключен договор за
поръчителство между кредитополучателя А. А. М. и „Файненшъл България“
10
ЕООД, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се е задължил да погаси
задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в
чл. 3 от договора, според който възлиза в размер на 18.79 лева на месец, или
206.69 лева за целия срок на договора.
договор за паричен заем № 3850800/15.06.2020г., по силата на който дружеството
е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на 300.00 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на 12 равни вноски от по 26.27 лева,
крайна дата на връщане – 10.09.2020г., както и да заплати възнаградителна лихва
в размер на 40.00%, или обща дължима сума 315.24 лева, при ГПР 45.53%.
Предвидено е, че в срок до три дни след подписване на договора
заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез
поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. Към договора е приложен погасителн
план, от който е видно, че в седмичната погасителна вноска по договора са
включени главница, договорна лихва и размер на възнаграждение за
поръчителство от 7.73 лева. В погасителния план е отразено, че заемателя
заплаща погасителната вноска по договора в размера в колона № 3. Записано е,
че в случай, че не предостави обезпечение под формата на две физически лица
или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на
поръчителство от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу
възнаграждение, дължи вноската, посочена в колона № 7. В тази връзка –
клаузата на чл. 4 и към този договор за креди е сключен договор за
поръчителство между кредитополучателя А. А. М. и „Файненшъл България“
ЕООД, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се е задължил да погаси
задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в
чл. 3 от договора, според който възлиза в размер на 7.73 лева на месец, или 92.76
лева за целия срок на договора.
договор за паричен заем № 3664961/25.10.2019г., по силата на който дружеството
е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на 1000.00 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на 43 равни вноски от по 27.40 лева,
крайна дата на връщане – 24.08.2020г., както и да заплати възнаградителна лихва
в размер на 40.00%, или обща дължима сума 1178.20 лева, при ГПР 47.89%.
Предвидено е, че в срок до три дни след подписване на договора
заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез
поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. Към договора е приложен погасителн
план, от който е видно, че в седмичната погасителна вноска по договора са
включени главница, договорна лихва и размер на възнаграждение за
поръчителство от 23.60 лева. В погасителния план е отразено, че заемателя
заплаща погасителната вноска по договора в размера в колона № 3. Записано е,
че в случай, че не предостави обезпечение под формата на две физически лица
11
или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на
поръчителство от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу
възнаграждение, дължи вноската, посочена в колона № 7. В тази връзка –
клаузата на чл. 4 и към този договор за креди е сключен договор за
поръчителство между кредитополучателя А. А. М. и „Файненшъл България“
ЕООД, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се е задължил да погаси
задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в
чл. 3 от договора, според който възлиза в размер на 23.60 лева на месец, или
1014.80 лева за целия срок на договора.
договор за паричен заем № 3621141/02.09.2019г., по силата на който дружеството
е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на 1100.00 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на 12 равни вноски от по 96.31 лева,
крайна дата на връщане – 25.11.2019г., както и да заплати възнаградителна лихва
в размер на 40.00%, или обща дължима сума 1155.72 лева, при ГПР 49.06%.
Предвидено е, че в срок до три дни след подписване на договора
заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез
поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. Към договора е приложен погасителн
план, от който е видно, че в седмичната погасителна вноска по договора са
включени главница, договорна лихва и размер на възнаграждение за
поръчителство от 28.69 лева. В погасителния план е отразено, че заемателя
заплаща погасителната вноска по договора в размера в колона № 3. Записано е,
че в случай, че не предостави обезпечение под формата на две физически лица
или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на
поръчителство от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу
възнаграждение, дължи вноската, посочена в колона № 7.
С договор за вземания от финансови институции № 1055 от 20.10.2021г. А. А. М. е
прехвърлил на ищеца – „Тесдо“ ЕООД, вземанията си по описаните по горе договор и
анекс към него, сключени с „Изи Асет мениджмънт“ АД, в общ размер на 4034.89
лева, или:
- 254.52 лева платена без основание сума по договор за паричен заем №
3647227/01.10.2019г.
- 344.28 лева платена без основание сума по договор за паричен заем №
3621141/02.09.2019г.
- 2121.84 лева платена без основание сума по договор за паричен заем №
3742404/17.01.2020г.
- 206.69 лева платена без основание сума по договор за паричен заем №
3778900/25.02.2020г.
- 92.76 лева платена без основание сума по договор за паричен заем №
12
3850800/15.06.2020г.
- 1014.80 лева платена без основание сума по договор за паричен заем №
3664961/25.10.2019г.
С договора са прехвърлени същите вземания, но към поръчителя „Файненшъл
Бългаия“. Уговорена е цена, равняваща се на 55% от размера на придобитите
вземания, дължима в седемдневен срок от плащането на длъжника. В договора за
прехвърляне на вземания са описани страните между които се сключва, размера на
вземането, което се прехвърля, основанието от което произтича. С клауза от договора
цедентът е потвърдил извършеното прехвърляне и е уговорен начина на съобщаването
му, като самия договора съдържа пълномощно от цедента в полза на цесионера, по
силата на което последният имал право да уведоми длъжника по цедираните вземания
относно настъпилото частно правоприемство. Отделно, към договора има и
пълномощно. Приложено е уведомление от „Тесдо“ ЕООД до „Изи Асет Мениджмънт“
АД за извършената цесия, като няма данни, че същото е било връчено на адресата
преди завеждане на производството, но същото е част от книжата по делото като
приложение към исковата молба, връчено на насрещната страна по реда на чл. 131
ГПК.
Видно е от представения анекс /л. 208/ и пълномощно, че посочените по-горе
вземания са били предмет на по-рано сключен договор за цесия, но с друго лице –
„Темис Кепитал“ ЕООД, който обаче е бил прекратен, считано от 16.07.2020г., за които
две обстоятелства до длъжника са били изпратени уведомления, които са получени и с
връчване на препис от исковата молба.
Допуснато, изслушано и прието е заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът ползва като обективно и компетентно дадено от вещо лице, притежаващо
нужните познания и опит в областта, отговорило е в пълнота на всички въпроси и
отговорите му не са оспорени от страните. От него се установява следното:
А. М. е погасила следните суми по следните договори: по договор за паричен
заем № 3647227 платени са общо 514.00 лева, с които са погасени дължими
лихви и главница, а към „Файненшъл България“ ЕООД са преведени 7 лева,
представляващи възнаграждение за поръчителство; по договор за паричен заем
№ 3664961 платени са общо 1273.68 лева, с които са погасени дължими суми по
лихви и главница, като към „Файненшъл България“ ЕООД са преведени 232.80
лева, представляващи възнаграждение за поръчителство; по договор за паричен
заем № 3621141 платени са общо 1500 лева, с които са погасени дължими суми
по лихви и главница, като към „Файненшъл България“ ЕООД са преведени
344.28 лева, представляващи възнаграждение за поръчителство; по договор за
паричен заем № 3742404 са платени общо 4188.15 лева, с които са погасени
дължими суми за лихви и главница, като към „Файненшъл България“ ЕООД са
13
преведени 1397.02 лева, представляващи възнаграждение по сключен договор за
поръчителство: по договор за паричен заем № 3778900 са платени общо 734.24
лева, с които са погасени дължими суми за лихви и главница, като към
„Файненшъл България“ ЕООД са преведени 206.69 лева, представляващи
възнаграждение за поръчителство; по договор за паричен заем № 3850800 са
платени общо 344.00 лева, с които са погасени лихви и главница, като към
„Файненшъл България“ ЕООД са платени 40.30 лева, представляващи
възнаграждение за поръчителство. В о.с.з. вещото лице пояснява, че плащанията
към „Файненшъл България“ са постъпвали в края на всеки месец с едно общо
платежно, като отнасянето им по този начин става Я. от счетоводните
записвания.
Размера на ГПК по всеки един от договорите за кредит, изчислен при включено в
него и възнаграждение за поръчителство е равен или е над 126%;
В търговския регистър няма публикувани финансови отчети от датата на
вписването на ищеца в регистъра, нито е представил документи на вещото лице,
за да отговори на въпроса редовно ли е водено счетоводството му;
Даден е отговор как е осчетоводена сумата за възнаграждение за поръчителство
в счетоводството на ответника – по сметка 499 „други кредитори – Файненшъл
България /гаранция“, а след превода е взета операция – дебит по сметка 499 /
кредит по сметка 503 „Разплащателна сметка“, а в счетоводството на
„Файненшъл България“ ЕООД – сумата е осчетоводена по сметка 4981 „Други
дебитори – Изи Асет Мениджмънт / гаранция“.
Допуснато, изслушано и прието е заключение по съдебно-почеркова експертиза,
което съдът ползва като обективно и компетентно дадено от вещо лице, притежаващо
нужните познания и опит в областта, отговорило е в пълнота на всички въпроси и
отговорите му не са оспорени от страните. От него се установява, че двата подписа,
положени от името на А. А. М. за „кредитор“ и за „Упълномощител“ в договор за
вземания от финансови институции № 1055, сключен на 20.10.2021г. между А. А. М. за
кредитор и ‚Тесдо“ ЕООД“ и в „пълномощно, с което А. А. М. упълномощава Тесдо
ЕООД да извършва определени действия до всеки един от длъжниците, издадено на
17.11.2021г.“, са положени от А. А. М..
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже факта на плащане на всяка една от процесните суми /т.е. в тежест
на ищеца е да докаже, че всеки един от заемополучателите по посочените в исковата
молба договори за потребителски кредит е извършил плащане на твърдените в
исковата молба суми по посочените от ищеца договор за потребителски кредит,
14
сключени между посочените в исковата молба физически лица и ответното дружество/,
както и че по силата на твърдените в исковата молба договори за цесии,
заемополучателите по процесните договори за потребителски кредит са прехвърлили в
полза на ищеца вземанията си ответното дружество, представляващи получени без
основание суми от ответното дружество по договори за потребителски кредити
/индивидуализирани в определението по чл. 140 ГПК/. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже основанието за задържането на
процесните суми, както и наведените правопогасяващи и правоизключващи
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно
от законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на
неоснователно обогатяване, което е един от източниците на облигационни отношения
по българската гражданскоправна система. При първия фактически състав се касае за
получаване на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано
като валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на
престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде
осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание - в този
смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи
реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и обедняването,
което важи само при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.
59 ЗЗД. Процесната искова претенция се основава на първия фактически състав по чл.
55, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане, а в тежест на
ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържането – сумата,
предмет на процесната искова претенция е получена на валидно правно основание.
От събраните в производството писмени доказателства се установява и страните
не спорят, че между ответното дружество и лицето А. М. са сключени договори за
потребителски кредит /заем/, описани по-горе, по които заемната сума е предадена на
заемополучателя.
Сключените между „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД и А. М. договори за креди и за
поръчителство с „Файненшъл България са такива за потребителски кредит, доколкото
страна по тях в качеството на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни
и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност
и предвид предмета на сделките, то в случая договорната обвързаност между страните
попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК (Обн. в ДВ бр. 18 от
05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими не само
специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а
наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. В ДВ
15
бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Договорите за кредит съдържат някои от съществените елементи – размер на заема
и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план,
възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване на
възнаграждение за поръчител. Договорът съдържа минимално изискуемото
съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него.
Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да
предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/. Лиценз за банкова дейност не е
необходим, защото заемодателят е финансова институция, а не банкова. При все това,
заемодателят е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а
ЗКИ.
Установено е също, че към датата на депозиране на исковата молба, носител на
вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията по отношение на
договорите не е било осъществено преди подаване на исковата молба, а и с връчване
на книжата по делото, което е признат способ за валидно известяване на цесията на
длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос,
обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). Уведомлението изхожда от цесионера, който е
упълномощен от цедента, като цесионерът е действал чрез свои представители, чиято
представителна власт макар оспорена, това оспорване не оказва влияние върху
действителността на сделката, тъй като приложение намира текстът на чл. 301 ТЗ. По
същите мотиви, договорът за цесия се счита за валидно обвързал страните по него,
тъй като макар оспорена представителната власт на представляващия цесионера при
подписването му, приложение намира чл. 301 ТЗ. По този начин, изпълнена се явява и
разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това
съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от
цедента, както е в настоящия случай (така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№
5759/2014г. на ВКС, III ГО). Договорът за цесия е подписан от заемополучателя, което
се установи от изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-почерковата
експертиза. Т.е. цесията е породила своето действие по отношение на ответника в
производството. В договора за цесия в пълнота са описани страните по тях и техния
предмет, като вземанията са индивидуализирани в достатъчна степен – по размер и
договор за паричен заем с номер, въз основа на който са платени. По изложените
мотиви остават несподелени възраженията на ответника в този смисъл. За
неоснователни се приемат и възраженията, че договора за цесия е нищожен.
16
Договорът за цесия има за предмет вземане, който предмет е възможен по смисъла на
закона и има индивидуализация в това отношение. Ясна е волята на страните и е
налице възмездност на престациите, като нейното изпълнение или не, т.е. дали ще се
плати по договора, не го прави нищожен. Освен това, законът не предвижда изрично,
че договора за цесия следва да бъде възмезден, напротив – това условие е оставено на
свободата на договаряне между страните. Именно по тази причина е ирелеватно дали
престациите са еквиваленти. Процесният договор за цесия не е нищожен и поради
противоречие със закона и като накърняващ добрите нрави. Порокът противоречие със
закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. В настоящия случай,
сделката не нарушава императивна правна норма, напротив – законът позволява
прехвърлянето на вземания. От съдържанието на договора също не може да се извлече
противоречие със закона, тъй като съдържанието на договора е типично като всеки
договор за цесия. Договорът не е нищожен и поради противоречие с добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност произтичат от характера на
договора и принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент. Съдебният състав споделя изложените в отговора на исковата молба
принципни разбирания относно категорията „добри нрави“ и тяхното нарушение. Така
изложени обаче, не могат да се пренесат директно към настоящия случай и да
обусловят нищожност на договора на това основание. Внимателният прочит на
договора дава основание да се приеме, че има две насрещни престации, каквото
изискване в принципен план в закона за този вид договори не се изисква. Престациите
не се различават една от друга значително по своя размер, за който приложение намира
свободата на договаряне. Обстоятелството, че договорът е сключен от физическо лице
– от една страна, и дружество-търговец, от друга, също не обуславя изначално
недобросъвестно поведение, нито уговорките в договора позволяват да се застъпи
обратното становище. Това е така, защото плащането под отлагателно условие е
клауза, позволена от закона, а приспадането от цената държи сметка за съществуването
на вземането и отговорността на цедента, в който смисъл е текстът на чл. 100 ЗЗД.
Обстоятелството, че страна по договора е търговец, който рекламира своята дейност и
17
има практика в събирането на вземания по този начин, също не нарушава закона, след
като дейността на ищеца е различна по предмет, вписан в ТР, и по своето естество не е
тъждествена с кредитиране, респ. не изисква разрешение и/или лицензионен режим.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.
10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за
тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания,
дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Казано по друг начин, при извършване на преценка относно действителността на
договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника
основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и
за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива.
Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за
недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се
обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая, процесните договори за потребителски кредит № 3647227, № 3664961,
№ 3621141, № 3742404, № 3778900 и № 3850800 съдържат посочване на общия размер
на кредита, фиксиран лихвен процент, годишния процент на разходите, погасителен
план и условията на плащане, включително и условията за предсрочно погасяване на
задълженията и правото на отказ от договора.
Както се посочи и по-горе, усвояването на кредита обаче е обусловено от
предоставяне на поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице, като от
служебно извършената от съда справка в Агенция по вписванията – Търговски
регистър се установява, че принципал на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет
Мениджмънт" АД, т.е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР
на ТЗ, което представлява индиция за знание у кредитора за наличието на
допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство
18
още към момента на сключването му. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението за
предоставяне на поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР на ЗПК за общ разход, съгласно
която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая, несъмнено вменяването на ответницата на задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на поръчителство от свързаното с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит
и която е задължително условие за усвояването му, в какъвто смисъл е клаузата чл. 4,
ал. 2 от същия. Въз основа на изложеното съдът прави извод, че в уговорения ГПР не
са включени всички действителни разходи, а в случай, че бъдат включени същите биха
надвишили многократно нормативно установения размер от 50,00 %, поради което
следва да се приеме, че процесните договори за потребителски кредити са сключен в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е
недействителен.
Наред с гореизложеното, в т. 90 от решение на СЕС по дело С-377/14 се приема,
че, както обаче се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива 2008/48,
от основно значение е потребителят да е получил информация за общия разход по
кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула.
Всъщност, от една страна, предоставянето на тази информация допринася за
прозрачността на пазара, тъй като позволява на потребителя да сравни офертите за
кредит. От друга страна, тя му позволява да прецени обхвата на поетите от него
задължения /вж. в този смисъл решение от 4 март 2004 г., Cofinoga, C‑264/02,
EU:C:2004:127, т. 26 и определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť, C‑76/10,
EU:C:2010:685, т. 70/. Съображения в същия смисъл са изложени и в решение по дело
С-42/15. От анализа им следва, че целта на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да
гарантира възможността потребителят на финансови услуги: 1/ да може да сравни
процента на разходите по кредитите на отделните институции като общ сбор; 2/ да
може да сравни условията на отделните кредитни институции, като има данни какви
задължения се включват в посочения от кредитора ГПР за всеки конкретен договор за
кредит. Именно затова законодателят изисква в договора да е подробно разписан
начинът на формиране. В противен случай за средния потребител би било невъзможно
обективно да сравни условията, предлагани от различните институции, респ. да вземе
19
информирано решение услугите на коя да избере.
В обобщение, в ГПР следва по Я. и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна.
Анализа на представените договори за потребителски кредит, съобразявайки
изложената съдебна практика, позволяват да се заключи, че в тях се съдържа
единствено общ размер на ГПР, който е и некоректен, поради което несъмнено не е в
съответствие с изискванията на ЗПК и по-конкретно с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а
доколкото накърнява съществени права на потребителя, недействителността на
договора на това основание е пропорционална санкция.
В обобщение, изложените по-горе изводи относно формирането на ГПР дават
основание да се заключи, че представените договори за кредит са изцяло
недействителни по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в относимата
редакция/.
Както се изясни по-горе, в този случай и на основание чл. 23 ЗПК потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи /в този смисъл е Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г.
на ВКС, IV г. о. /. Това е така, дори и когато недействителността се установи в
производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД (включително и в хипотезата на чл. 422,
ал. 1 ГПК), тъй като съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК се явява
специален по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните
й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на
процесния договор относно определянето на възнаградителната лихва и определянето
на годишния процент на разходите по кредита не могат да бъдат заместени по право от
повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил
сключен, ако в него не са включени такива клаузи, като се изхожда от възмездния
характер на договора и от обстоятелството, че включването на такива клаузи е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Следователно
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима в случая и нищожността на
посочените клаузи от процесния договор обуславя недействителност на целия договор
поради противоречие с конкретни императивни разпоредби на ЗПК.
20
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
При съобразяване на заключението по ССчЕ, даващо отговор на постъпилите
доброволни плащания, които са получени от ответника, и са отнесени за погасяване на
задължението, включително към спорните клаузи, и съобразявайки пределите на
заявеното с исковата молба /търси се даденото по клауза за неустойка и такса/ то
предявеният иск се явява основателен само за част от търсените вземания и по
следните договори:
По договор за паричен заем № 3647227/01.10.2019г., по силата на който
дружеството е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на 500.00
лева заемополучателят е заплатил сумата от 514.00 лева, като на присъждане
подлежи само търсената сума от 7.00 лева, представляващи част от 254.52 лева,
платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем №
3647227/01.10.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на
заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от
20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата над тази сума до пълния искан размер от 36.36 лева искът подлежи
на отхвърляне като неоснователен.
По договор за паричен заем № 3621141/02.09.2019г., по силата на който
дружеството е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на
1100.00 лева заемополучателят е заплатил сумата от 1273.68 лева, като на
присъждане подлежи цялата търсена сума от 344.28 лева, платени без основание
от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до
20.10.2021г. по договор за паричен заем № 3621141/02.09.2019г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството
на заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“
ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в
качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
По договор за паричен заем № 3742404/17.01.2020г., по силата на който
дружеството е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на
2500.00 лева заемополучателят е заплатил сумата от 4188.15 лева, като на
присъждане подлежи цялата търсена сума от 1397.02 лева, представляваща част
21
от 2121.84 лева, платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен
заем № 3742404/17.01.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор
за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и
„ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
По договор за паричен заем № 3778900/25.02.2020г., по силата на който
дружеството е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на 500.00
лева заемополучателят е заплатил сумата от 734.24 лева, като на присъждане
подлежи цялата търсена сума от 206.69 лева, платени без основание от А. А. М. в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по
договор за паричен заем № 3778900/25.02.2020г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на
заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“
ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в
качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
По договор за паричен заем № 3850800/15.06.2020г., по силата на който
дружеството е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на 300.00
лева заемополучателят е заплатил сумата от 344.00 лева, като на присъждане
подлежи цялата търсена сума от 40.30 лева, представляваща част от 92.76 лева,
платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем №
3850800/15.06.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на
заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от
20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По договор за паричен заем № 3664961/25.10.2019г., по силата на който
дружеството е предоставило на заемополучателя парична сума в размер на
1000.00 лева заемополучателят е заплатил сумата от 1273.68 лева, като на
присъждане подлежи част търсена сума, а именно 232.80 лева, представляваща
част от 1014.80 лева, платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен
22
заем № 3664961/25.10.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор
за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и
„ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над този до пълния искан размер от 259.60 лева,
предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При съобразяване на обстоятелството, че сумите по процесните договори са
заплатени, в това число главница, лихва и възнаграждение за поръчителство, както и
че няма извършени плащания на вземането от ответника, то предявените искове се
явяват основателни за посочени по-горе суми.
Вземанията не се явяват погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110
ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. За вземането за неоснователно обогатяване не е предвиден
друг давностен срок в закона, поради което е приложима общата петгодишна давност.
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза най-рано платената сума,
включена в процесното вземане, по един от договорите за кредит – този с № 3647227, е
01.10.2019г. От този момент започва да тече давностния срок за връщане на даденото
при липса на основание. От този момент, до датата на предявяване на иска за връщане
на вземането, платено без основание, а именно 16.05.2022г., с което действие давността
се прекъсва /чл. 116, б. „б“ ЗЗД/, не е изтекъл предвиденият в закона 5-годишен
давност срок, поради което и вземанията не се считат погасени по давност. Искът е
предявен от ищцата на 16.05.2022 г., тоест преди да е изтекъл срок от пет години по
отношение на която и да е част от събираните суми, вземайки предвид, че за най-рано
платената не е изтекъл този период от време, то по аргумент на по-силното основание
не е изтекъл срока и за платените по-късно суми.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Право на разноски има ищецът, каквито своевременно е поискал и възлизат в
размер на 1351.37 лева, от които 121.37 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за
вещо лице по ССчЕ, 370.00 лев депозит по СПЕ, и 360.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено в размер съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. Страната в
производството е била представлявана от юрисконсулт, който е изготвил исковата
молба, уточнителната молба е изготвена от юрисконсулт, молбата за увеличаване на
иска е изготвена само от адвокат, а процесуалното представителство е осъществявано
23
и от юрисконсулт и от адвокат. В последното проведено открито съдебно заседание
адвокатът не се е явил. Същевременно, по делото е представен платежен документ за
платено адвокатско възнаграждение, без обаче да има договор за правна защита и
съдействие. Съобразявайки, че адвокатът не е изготвил исковата молба, която е
изготвена от юрисконсулт, не се е явил във всички съдебни заседания, както и
материалния интерес по делото, непозволяващ да се допуска злоупотреба с права,
изразяващи се в начисляване на разноски в по-голям размер от цената на иска и
липсата на правна и фактическа сложност по делото и необвързаността на съда с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно практиката на СЕС по
дело С-438/2022, съдът намира, че се дължат разноски за юрисконсулт в размер на
360.00 лева. Възнаграждението се определя с оглед целия материален интерес по
делото, след като исковете са частично. Дори да се дължаха разноски за адвокатско
възнаграждение, то по изложените по-горе мотиви, същото би било също в този
размер отново при преценка на правната и фактическа сложност на делото, която не се
отличава с висота, необвързаността на съда с НМРАВ при наличие на злоупотреба и
приет извън съсловната организация нормативен акт, от който да се ръководи – НЗПП.
От тази сума съобразно размера на уважената част от исковете и общия материален
интерес по делото, дължимите разноски възлизат на 1318.14 лева, в какъвто размер се
дължат разноски на ищеца.
С оглед отхвърляне на част от исковете, разноски се дължат и на ответника.
Такива своевременно са претендирани и са представени доказателства за плащането
им. Търсят се разноски в общ размер на 2247.90 лева, от които 897.90 лева адвокатско
възнаграждение, 500.00 лева депозит за вещо лице и 850.00 лева депозит за СПЕ. От
тези разноски на присъждане подлежат 500.00 лева депозит за ССчЕ /100.00 лева
основна и 400 допълнителна/, 450.00 лева депозит за СПЕ /останалата сума е
възстановена на страната/ и адвокатско възнаграждение, определено в минимален
размер, поради възражение за прекомерност, в размер на 844.17 лева с ДДС.
Възнаграждението се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2, ал. 7 НМАВ,
като се взе предвид, че общият размер на предявените искове е 4034.89 лева. От тази
сума, съобразно размера на отхвърлената част, дължими се явяват разноски в общ
размер на 44.11 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на „Тесдо“ ЕООД,
ЕИК ...., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следните суми:
24
7.00 лева, представляващи част от вземане в общ размер на 254.52 лева, платени
без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от
02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем № 3647227/01.10.2019г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А.
М., в качеството на заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на
ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021 г., сключен
между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.05.2022г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над тази сума до пълния искан размер
от 36.36 лева, предявен като частичен от вземане в общ размер на 254.52 лева,
платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем №
3647227/01.10.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на
заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от
20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.05.2022г., до окончателното изплащане на
сумата като неоснователен.
344.28 лева, платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен
заем № 3621141/02.09.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор
за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и
„ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 16.05.2022г., до окончателното
изплащане на сумата.
1397.02 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 2121.84 лева,
платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем №
3742404/17.01.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на
заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от
20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 16.05.2022г., до окончателното изплащане на
сумата.
25
206.69 лева, платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен
заем № 3778900/25.02.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор
за цесия от 20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и
„ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 16.05.2022г., до окончателното
изплащане на сумата.
40.30 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 92.76 лева, платени
без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода от
02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем № 3850800/15.06.2020г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, и А. А.
М., в качеството на заемополучател, които вземания са прехвърлени в полза на
ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от 20.10.2021 г., сключен
между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“ ЕООД, в качеството на
цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 16.05.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
232.80 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 1014.80 лева,
платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем №
3664961/25.10.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на
заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от
20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 16.05.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над този до пълния искан размер от
259.60 лева, предявен като частичен от вземане в общ размер на 1014.80 лева,
платени без основание от А. А. М. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
периода от 02.09.2019г. до 20.10.2021г. по договор за паричен заем №
3664961/25.10.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на
заемодател, и А. А. М., в качеството на заемополучател, които вземания са
прехвърлени в полза на ищеца „ТЕСДО“ ЕООД по силата на договор за цесия от
20.10.2021 г., сключен между А. А. М., в качеството на цедент, и „ТЕСДО“
ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 16.05.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК ....,
26
ДА ЗАПЛАТИ на „Тесдо“ ЕООД, ЕИК ..., сумата от 1318.14 лева – направени в
настоящото производство разноски съобразно размера на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Тесдо“ ЕООД, ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ
на „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК ..., сумата от 44.11 лева – направени в
настоящото производство разноски съобразно размера на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
27