Р Е Ш Е Н И Е
№………./09.05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2317 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от ИЩЕЦА: С.Й.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу ОТВЕТНИКА: Агенция „***“ – гр. София, чрез Областно управление – Варна, с
адрес: гр. Варна, ул. „д-р Пискюлиев“ 3, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
да бъде осъдена Агенция „***“ – гр. София да заплати на ищеца:
-сумата от 65 000 лв. /шестдесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, стрес, притеснение и страдания, преживени вследствие нанесени телесни
увреждания при ПТП, станало на 22.10.2013 г., км.392+800 на Автомагистрала – 2
„Хемус“, на основание чл.
49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата;
- сумата от 2 626,50 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и шест лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение на нанесени на ищеца телесни увреждания при ПТП, станало на
22.10.2013 г., км. 392+800 на Автомагистрала – 2 „Хемус“, на основание чл. 49 вр. с чл. 45
от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от
2 773,34 лв. /две хиляди седемстотин
седемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение за периода 22.10.2013
г. до 04.03.2014 г., на основание чл.
49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от
19 814,87 лв. /деветнадесет хиляди осемстотин и
четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата от 65 000 лв. за периода от 07.10.2015г.
до 07.10.2018г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
В рамките на
производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 51 ал.2 от ГПК, доколкото ищецът е карал с несъобразена скорост.
С определение No 3165 /
03.12.2018г. е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника „***“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ****, представлявано от М. Г.,
на основание чл. 219 от ГПК.
ИЩEЦЪТ твърди,
че на 22.10.2013г. около 06.00 – 06: 30часа при км. 392+800 на Автомагистрала
-2 „Хемус", управлявайки лек автомобил марка „Шкода Фабия" с per. № В
77 84 НС станал участник в пътно-транспортно произшествие.
Към месец октомври
2013г. работил като кънтри мениджър в Търговско Дружество „Мания Тийм" АД.
На посочената по - горе дата ищецът заедно с други двама служители на
дружеството М. Х.и С.С.ов трябвало да пътуват до гр. Атина, Р. Гърция във
връзка с откриването на магазин на фирмата там на 24.10.2013г. Пътуването било
предвидено да се извърши със служебен транспорт - лек автомобил марка „Шкода
Фабия" с peг. № В 77 84 НС. След издаване на командировачните от страна на
управителя на дружеството без конкретен точен час и определен маршрут, тръгнали
за Гърция на 22.10.2013г. Тримата се срещнали в офиса на фирмата в Западна
промишлена зона - гр. Варна около 05.00часа на посочената дата. Натоварили
личния и служебния си багаж в автомобила и около 06:00часа потеглили. Това било
последното, което ищецът твърди, че помни преди катастрофата. Следващите му
спомени били от болницата едва шест - седем дни по - късно. В последствие от
разговори, както и от документи по воденото досъдебно производство разбрал, че
автомобилът е бил управляван от него, С.С.ов е седял на мястото отпред до
шофьора, а М. Х.на задната седалка в автомобила. Излязли били от града от
западен изход АМ - 2 /Хемус/ посока гр. Шумен. Около 06:30часа в участъка между пътен възел гр.
Суворово - с. Неофит Рилски при км. 392+800 на АМ - 2 /Хемус/ от дясната необезопасена част на пътното платно пред
лекия им автомобил внезапно се е появило животно /чакал/, което побягнало през
платната за движение. С цел да избегне животното ищецът предприел маневра -
заобиколяне, но същата се оказала неуспешна и изгубил контрол над автомобила.
Автомобилът загубил стабилност, при което се
устремил в лява посока и се
блъснал в крайпътната мантинела. След удара в мантинелата се е занесъл
обратно на часовниковата стрелка, качил се с предната лява част по мантинелата
и автомобилът се е ударил в близкия бетонен фондамент на надлез, минаващ над
магистралата. След удара във фондамента лекият автомобил се е плъзнал странично
по дясната си част, завъртял се е и се е преобърнал по таванната си
конструкция, в това положение се е движил близо сто метра и е спрял.
Във връзка с
възникналото ПТП било образувано и водено досъдебно производство №
1112/2013год. по описа на сектор „УП" - Ветрино ОД на МВР Варна, заведено
и под № 4383/2013год. по описа на Варненска Окръжна Прокуратура, срещу ищеца за
извършване на престъпление по чл. 343 ал. 4 вр. ал.Зб от НК. С постановление от
10.05.2014г. на прокурор Н. В. при Окръжна Прокуратура - Варна досъдебното
производство било прекратено, поради не установяване на вината на ищеца. В
последствие постановлението било потвърдено с определение № 122/25.06.2014г. на
Варненски апелативен съд, постановено по ВЧНД № 180/2014г.
Вследствие на така
възникналото ПТП колегата на ищеца С.С.ов починал, а ищецът и М. Х.получили
множество телесни увреждания и били приети по спешност в МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД - гр. Варна. Ищецът бил приет с гръдна травма, травма на глава и
крайници. Веднага бил подложен на оперативно лечение и му била поставена диагноза:
Контузио капитис, торацис абдоминис. Фрактура олекрании радий декстри. Контузио
Кордис. Фисура Хепатис. Хемоперитонеум. Десерозацио Цьоци. Хематома ретроперитонеале.
Във връзка с лечението на ищеца била проведена лапаротомия сутура хепатис,
сутура цьоци, хемостазис ретроперитонеи, лаваж, дренаж. Наред с всички
интервенции, на които ищецът бил подложен му бил опериран десен лакет, и му бил
поставен гипс. Така бил изписан на 04.11.2013г. от болницата. Лечението му
продължило у дома и бил в отпуск по болест за период от четири месеца и половина.
На 15.01.2014г. отишъл на преглед при д-р мартин Гилев, тъй като към този
момент все още носел гипс, той му предписал терапия и гипс още минимум един
месец. На 30.01.2014г. му била извършена ортотрипсия поради забавено срастване
след супра - интеркондилното счупване на дясна раменна кост с извършена метална
остеосинтеза. На 03.04.2014г. му била назначена физиотерапия. На 10.11.2015г.
постъпил в клиника по ортопедия и травматология за отстраняване на
остеосинтезния материал. Бил изписан на 14.11.2015г. Въпреки приложеното
оперативно лечение и терапии десният му лакет останал деформиран и болезнен до
настоящия момент .
Ищецът твърди, че от
станалото получил и силен стрес и месеци наред изпитвал панически страх да
управлява лек автомобил, изживявал кошмара отново, трудно понесъл и смъртта на
колегата си. Емоционалното му състояние се влошавало още повече от факта, че
дълго време изпитвал силни болки в областта на нарянванията и се налагало да
бъде обгрижван от близки и приятели, тъй като всичко го боляло, а освен това му
било изключително трудно да движи дясната си ръка. Приятели и колеги го посещавали
често v дома, за да го разсейват и помагат с каквото могат. Животът му се
променил изцяло - бил деен и активен мъж, който се справял сам с ежедневните
предизвикателства, а след инцидента бил зависим от близките си, от приятелите
си, не можел да се обгрижва сам, и да извършва обичайните си дейности. Това
неминуемо се отразило и в отношенията със съпругата му, която по това време
била бременна, тя а и всички останали му казвали, че се бил променил. За ищеца
животът вече не бил същия. Единствено мисълта, че ще има дете го карала да се
усмихва. Случилото се оставило трайна отрицателна следа в съзнанието му.
Продължителен период от време нощем сънувал кошмари и се събуждал. Вече почти
пет години от ПТП-то, едва напоследък започнал малко по - спокойно да гледа на
живота, поради което и едва сега решил да предяви настоящия иск. И до днес си
задавал въпроса, защо това животно излезло на пътя, можел ли е да предотврати
случилото се. И макар да знае, че направил възможното, за да избегне удара, се
случило неизбежното. И до днес живеел с тежестта на мисълта, че при такава
нелепа ситуация, създала се от едно излязло на пътя животно, с автомобила,
който той управлявал, загинал негов колега и приятел.
Твърди, че вследствие
на преживяното на 22.10.2013 год. е претърпшял неимуществени и имущвестени
вреди, които претендира да му бъдат обезщетение именно от
ответника, когото счита, че е отговорен за осигуряване на безоспасността на
движението на автомагистралата.
В съдебно заседание
поддържа исковата молба, моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, че исковата
молба е допустима, но неоснователна, както по основание, така и по размер.
Счита, че претендираната сума за неимуществени вреди е изключително завишена като
размер и не отговаряла на принципа на справедливостта, както и трайно
установената съдебна практика.
Не оспорва
твърдението, че път А2 е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се
поддържа от Агенция „***" (чл.19, ал.1 от Закона за пътищата), както и
обстоятелството, че на територията на Варненска област тази дейност се извършва
чрез специализираното й звено - Областно пътно управление-Варна (на основание
чл.22, ал.1, във вр. с чл.21, ал.2 от Закона за пътищата)
Оспорва твърдението,
че причинените имуществени и неимуществени вреди на ищеца са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП , реализирано на 22.10.2013 г. при опит на
последния да избегне удар в животно (чакал), появило се в района път А2
(Автомагистрала „Хемус"), при км 392+800 , посока гр.Шумен, поради липса
на телена предпазна ограда.
В протокола за ПТП
било записано, че водачът се е движил с несъобразена скорост с непредвидимо
препятствие на пътя. В материалите , намиращи се по делото и в предварителното
производство, водено срещу водача на автомобила било записано, че при опит да
избегне (заобиколи) животното - куче, водачът С. губи управление на автомобила
и се удря в стоманената предпазна ограда. Обстоятелството, че досъдебното
производство било прекратено, поради липса на достатъчно данни за извършено
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, от страна на водача на
автомобила, не означавало липса на вина у същия по смисъла на гражданското
законодателство - Закона за задълженията и договорите. В тази връзка счита, че
механизмът на ПТП не бил изяснен в достатъчна степен, поради което оспорва
протокола за ПТП в тази му част.
Счита, че основна
вина за настъпване на произшествието има самият ищец. Както е приел
представителят на държавното обвинение, една от причините, които са довели до
ПТП е неправилната спасителна маневра, която е предприел водачът. Въпреки, че е
се е движил с позволената от закона скорост за такъв клас път, водачът е
предприел маневра заобикаляне на животното, което е довело до фаталния резултат.
При движение със скорост почти на границата до максимално разрешената от Закона
за движението по пътищата тази маневра се е оказала изключително опасна. Счита,
че е било налице неспазване на правилата на чл.20 от Закона движението по
пътищата. Движението е осъществявано със скорост, която не е позволявала на
водача да владее автомобила си и да намали скоростта и в случай на необходимост
да спре, когато възникне опасност за движението.
Твърди, че Агенция „***"
не следва да носи отговорност за появата на животно на пътното платно. Налице е
едно „случайно деяние", а не неизпълнение на законово задължение.
Произшествието, което
е описано в констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3570/22.10.2013 г. е
станало между два пътни възела, под мостово съоръжение, разположено над
автомагистралата. Съгласно разпоредбите на Техническите правила за приложение и
техническата документация за огради (предпазни мрежи) за автомагистрали,
издание на ГУП, 1995 г. - при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва
при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или
подпорните стени, като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните
възли мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно нивелетното
им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м. от мястото
на вливане на връзката във второстепенния път. Следователно животното, което се
е намирало на пътното платно на магистралата, би могло да влезе на пътя именно
от такива места. В този смисъл без правно значение е дали е имало или не
предпазна мрежа в участъка. Още по-вече, че наличието на такава не може да се
приема като абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно.
Ето защо счита, че
Агенция „***" не следва да носи отговорност в конкретния случай. А в
условията на евентуалност твърди, че е налице висока степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
Счита, че предявеният
иск за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки и страдания, е изключително завишен по размер.
Оспорва и факта, че
ищецът е получил точно описаните в исковата молба травми, в претендирания
характер и степен на увреждания, както и че извършените манипулации и закупени
медикаменти се отнасят за лечението на твърдените увреждания. Оспорва размера
на исковата претенция за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в
извършени разходи за лечение.
Оспорва
основателността и размера на исковата претенция за изплащане на сумата
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение за периода от 22.10.2013 г. до 04.03.2014 г.
Твърди, че участъкът
на път А2 , на територията на Варненска област, като част от републиканската
пътна мрежа, към датата на ПТП, е поддържана от ДЗЗД "Североизток
груп", съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка №Д-22 от
30.05.2011 г. с предмет: „Поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно
възстановителни работи при аварийни ситуации) на 712,3 км. републикански
пътища, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата" , сключен между АПИ и „Пътища и мостове"ЕООД гр.Варна с ЕИК
*********, представлявано от инж.Р. К.-Управител, „***" ЕООД, гр.Варна, с
ЕИК *********, представлявано от инж.М. Г. -Управител и „Пътно
строителство"АД гр.Добрич с ЕИК *********, представлявано от инж.В. З.-Изпълнителен
директор, в качеството им на съдружници в гражданското дружество „Североизток
груп" гр.Варна, с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
В съдебно заседание
поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски, съобразно представен списък.
В срока по чл.131 от ГПК от ТРЕТОТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ е
депозиран писмен отговор, в който изразява становище, че предявените искове са
неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с
произтичащите от това законни последици. Изцяло споделя мотивите на Агенция „***",
чрез Областно пътно управление -Варна, изложени в отговора на исковата молба.
Твърди, че АПИ има нормативно вменено задължение да поддържа пътищата и
съоръженията в изправно състояние, докато дружеството - изпълнител по конкретен
договор за изпълнение на обществена поръчка има ангажимент да извърши ремонт на
даден участък, но само след като със съответно месечно, допълнително или
извънредно задание от Възложителя към Изпълнителя се укажат точно участъците за
ремонт, видовете дейности и времето за отремонтирането им, като се изпълни
процедурата по приемане на извършените СМР. За изпълнителя ДЗЗД „Североизток
груп", в частност за „***" ЕООД, не е възникнало изобщо задължение за
извършване приоритетно или в съкратени срокове на ремонтни работи на процесния
участък до преди датата 22.10.2013г., когато настъпва процесното ПТП, затова и
от представляваното от мен дружество не може да се търси отговорност за
причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или
некачествено изпълнение на предмета на договора, както и на всички нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на договора.
В съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба,
моли за отхвърляне на исковете.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се
спори, а и от констативен протокол за ПТП с пострадали лица No 357 /
22.10.2013г. /л.19/ се установява, че на 22.10.2013г. ищецът
заедно с М. Х.и С.С.ов са претърпели ПТП със служебен транспорт -
лек автомобил марка „Шкода Фабия" с peг. № В 77 84 НС, около 06:30часа в участъка между пътен възел гр.
Суворово - с. Неофит Рилски при км. 392+800 на АМ - 2 /Хемус/.
Прието е за безспорно и ненуждаещо
се от доказване на основание чл. 146 ал.1 т.4 от ГПК, че в процесния участък от
автомагистрала „Хемус“ не е била поставена ограда и, че животното, появило се
на пътя и предизвикало ПТП-то е чакал.
Видно от
доказателствата, събрани по пр.преписка No 4383 / 2013г. по описа на Окръжна Прокуратура – Варна и издаденото постановление за прекратяване на наказателно
производство от 10.05.2014г. е прекратено досъдебното производство No 1112/
2013г. по описа на УП- Ветрино, водено срещу С.Й.С. за
престъпление по чл. 343 ал. 3, б. „а“ и
б.“б“ вр. ал. 1 от НК. С определение No 274 /
27.05.2014г., постановено по ЧНД No 571 / 2014г. по описа на ВОС е отменено постановлението на прокурор от ВОП от
10.05.2014г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство No
1112 / 2013г. по описа на УП – Ветрино и е върнато делото за
допълнително разследване на прокурора съобразно указанията. С определение No 22/
25.06.2014г., постановено по ВЧНД No 180 / 2014г. по описа на Апелативен съд – Варна е отменено определение No 274 /
27.05.2014г., постановено по ЧНД No 571 / 2014г. по описа на ВОС, като е потвърдено Постановление по д.п. 1112/ 2013г. по
описа на РУП – Ветрино, IV РУП при ОД на МВР –
Варна на ВОП за прекратяване на наказателното производство. /л. 11 – л.18/.
По делото е
изготвено, излушано и прието заключението на в.л. К. по допуснатата САТЕ /л.
169 – 172/, което съдът кредитира. От същото се установява, че на дата
22.10.2013г около 06:30 часа, в тъмната част от денонощието, при движение по
Автомагистрала -2 / Хемус /, при км 392 + 800, водача на л.а. „Шкода
Фабия", с peг. № В 7784 НС, С.Й.С., попада на появило се внезапно
препятствие на пътното платно - животно /куче/. С цел избягване на
препятствието и предотвратяване на ПТП предприел маневра заобикаляне, при което
губи контрол над автомобила и причинява ПТП. Автомобилът след предприета
маневра ляв завой и следваща маневра десен завой, губи стабилност, при което се
устремява в лява посока и се блъска в крайпътната мантинела. След удара в
мантинелата, се занася обратно на часовниковата стрелка , качва се с предна
лява част по мантинелата и последва удар в близкия бетонен фундамент. След
удара във фундамента, автомобила се плъзга странично по дясната част /десни
врати / и таван . Вещото лице сочи като
причина за настъпилото ПТП загуба на контрол над лек автомобил „Шкода
Фабия", след рязка маневра за избягване на ПТП с внезапно появило се на
пътното платно препятствие. Загубата на управление над л.а. „Шкода" се
дължи на внезапно появилата се опасност на пътното платно, за което
свидетелстват приложените обяснения по делото от участващи в ПТП очевидци. Вещото лице сочи, че
от свидетелските показания ставало ясно, че автомобилът
е ударил /преминал/ през животното на пътя. Скоростта на движение на л.а.
„Шкода Фабия", с per. № В 7784 НС към момента на възникване на ПТП на
22.10. 201 3г. е 144.4 км/ч. Опасната
зона на автомобила при 144 . 4 км / ч е 205 метра. При така изчислената
опасна зона, животното попада в нея. Животното
е попаднало в опасната зона на автомобила.
Скоростта на втомобила, при която животното не би било в опасната зона е
70-75 км/ч.
Видно от трудовата книжка на ищеца/л. 51/, същият към датата на настъпшване на ПТП-то има
сключен договор с „Мания Тийм“ АД като кънтри мениджър. А от удостоверение No
003-00059757 / 26.09.2018г. на ТД на НОИ – Варна /л. 52/ се установява, че ищецът
е получил парично обезщетение за временна неработоспособност в периода
10.2013г. – 03.2014г., както е посочено в удостоверението. От изготвената и
приета по делото СЧЕ /л. 164 – 167/, която съдът кредитира, се установява, че
размерът на разликата между полученото от ищеца парично обезщетение за периода
от 22.10.2013г. до 04.03.2014г. и трудовото възнаграждение, което би следвали
даа получи за този период, ако не е бил в отпуск по болест е 2773, 34 лв.
Видно от удостоверение
за сключен граждански брак /л. 64/ към датата на настъпване на ПТП-то, ищецът е
бил в брак с Д. Р. С.. А от удостоверение за раждане /л. 65/ се установява, че
на 16.06.2014г. е роден техният син Максим Стефано С..
Видно от приложените
на л. 20 до л.50 от делото медицински документи и фактури,
както и от изготвеното, изслушаното и прието заключение по допуснатата СМЕ / л.
186 – 192/, която съдът кредитира като кореспондираща с останалия
доказателствен материал, се установява,
че на 22.10.201 Згод. в резултат на ПТП като водач на лек автомобил С.Й.С. е
получил съчетана травма глава, гърди, корем, крайници - контузия на мозъка,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на гръдния кош,
контузия на бял дроб, контузия на сърце, контузия на корема, разкъсване на
черен дроб, десерозация на дебело черво, ретроперитонеален хематом, комбинирана травма в областта на дясната
лакътна става - счупване на костите изграждащи ставата. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани
със значителна сила в областта на главата, гръдния кош, корема, десния горен
крайник, респективно детайли от купето на лекия автомобил. Контузията на мозъка
е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота. Такова
разстройство обуславят всяка една от контузиите на белите дробове и контузията
на сърцето. Разкъсването на черния дроб обуславя разстройство на здравето
временно опасно за живота. Такова разстройство обуславя и десерозацията на
дебелото черво довела до излив на кръв в задперитонеалното пространство. Налице
е тежка комбинирана травма в областта на дясната лакътна става, която е
обусловила трайно затруднение в движенията на десния горен крайник, което е
налице и към настоящия момент но време на проведения клиничен преглед. Вещото лице заключава, че е налице видима
деформация в областта на дясната лакътна става, водеща до ненормална позиция на
десния горен крайник спрямо тялото, налице е мекотъканен дефект в областта на
дясната мишница и дефект в сгъването на дясната лакътна става, като същите
водят до загрозяване и имайки предвид изминалия значителен период от време,
тези увреждания ще останат завинаги. В този смисъл травмата на десния горен
крайник е обусловила обезобразяване на други части на тялото. В приложената
медицинска документация и направената справка с история на заболяване, е видно,
че всички проведени манипулации, лечение и разходи за медикаменти са във връзка
е описаните по-горе травматични увреждания.
От фактура No 17592 /
24.10.2013г., издадена от МБАЛ “Св. Анна – Варна“ АД /л. 45/ се
установява, че ищецът е заплатил посочените медицински изделия, като е направил разход за сумата от
1660 лв.
От
фактура No
29857/ 30.10.2013г., издадена от Ливеда Мед 2000 ООД /л. 46/ се установява, че ищецът е
заплатил посоченото медицинско изделие,
като е направил разход за сумата от 60 лв.
От фактура от 31.01.2014г., издадена от Медилинк 2001 ООД /л. 47/ се установява, че ищецът е
заплатил посочените медицински изделия,
като е направил разход за сумата от 19,50 лв.
От
приетите на л. 48 от делото фискални бонове от 21.12.2013г. /л. 48/ се
установява, че ищецът е заплатил медицински
консумативи, като е направил разходи за сумата от 53,40 лв. и сумата от
180 лв.
От фактура No 344
/ 21.02.2014г., издадена от АСМПМЦ „Оксигена“ ООД /л. 49/ се установява, че ищецът е
заплатил посочените медицински услуги, като е направил разход за сумата от 580
лв.
От фактура No 1104
/ 02.11.2013г., издадена от Ортомедикал ООД /л. 49/ се установява, че ищецът е
заплатил посоченото медицинско изделие , като е направил разход за сумата от
50,40 лв.
От сметка за платена
такса от 14.11.2015г. /л. 50/ се установява, че ищецът е заплатил на МБАЛ „Св.
Анна Варна“ АД потребителска такса за периода на престой в болницата от
10.11.2015г. до 14.11.2015г., като е направил разход за сумата от 23,20 лв.
По делото от страна на
ищеца са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите М.Г.Ш.
и А.Ж.Д., чиито показания съдът кредитира, като кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото. Свидетелката М. Ш.се е возила в колата и е
сред лицата, претърпели ПТП-то. Същата сочи, че първият й спомен е от спешен център. ПТП-то се
случило на 22.10.2013 год. Имали среща пред офиса на “Мания” във гр. Варна,
ЗПЗ. Срещата била в 5.30 ч. сутринта. Свидетелката, още един колега - С.и С.С.
се качили в служебния автомобил “Шкода”. С. шофирал, С.бил на седалката до
него, отпред, а свидетелката била зад С.. Пътували за Гърция, в командировка. Свидетелката си спомня пътя, С.
шофирал, а С.и свидетелката си разглеждали неща на таблетите, които имали. Тя
си преглеждала пощата и отговаряла на имейли и си говорили. Тръгнали по пътя за
София, по магистралата. Следващият й спомен бил в спешен център, в който идвали
много доктори, пипали я на различни места по тялото, а в близост до нея бил С.,
който много силно крещял. От тях двамата той бил с опасност за живота, защото
имал рани в корема. Доколкото разбрала, от самата катастрофа му бил засегнат коремът, с част от вътрешните
органи. Твърди, че са му направили коремна операция. Другата пострадала част
била ръката му. Мисля, че нея искали да оправят в спешен център, но много го
боляло. Със С. за първи път се чули след изписването му от болницата. Той като
цяло бил много депресиран, казал, че съжалява, че се случило. Неговото
възстановяване преминало доста сложно. Спомня си, че шефът им държал да се
върнат и двамата на работа, а катастрофата била в края на 2013 год.
Свидетелката трябвало минимум 6 месеца да е в болничен, а шефът държал да се
върне на работа през месец януари. В неговия случай дори било противопоказно да
се върне на работа през месец януари. С. продължил да бъде в болничен, защото
имал много сериозен проблем с ръката, и до ден днешен тя била изкривена. Два
пъти му правили операция, стоял с пирони, които не се махали, а после имал
проблем с пироните, останала деформирана ръката настрани. Твърди, че делял
живота си на преди и след катастрофата. Всяко нещо, което му се случвало в
живота, ако е изпитание или трудност, той винаги казвал “защото катастрофата ми
се случи”. Т.е. той делял живота си на преди катастрофата, как е живял, как се
е разбирал със съпругата си, как е бил добре, как е имал работа, как нещата са
били в негов контрол, а след катастрофата, каквото и да се случи като трудност,
го отдавал на този момент. Спомня си, че в началото колегите казвали, че той не
искал да вижда никой. Единственият човек, който бил виждал в болницата е
психолог, защото изпаднал в много сериозна дупка. Впоследствие, поетапно,
по-близките колеги, включително и свидетелката, се опитали да поддържат конкакт
с него, да го разсейват от това, но много трудно било, тъй като бил сринат
емоционално.
От разпита на свидетелката А.Ж.Д. се установява, че същата познава С.С.
от осем години. Той претърпял ПТП преди пет години, през месец октомври. За
ПТП-то свидетелката разбрала от мъжа си, който й звъннал и й казал, че разбрал
за катастрофата от новините и във “фейсбук” излязла статия. Свидетелката видяла
С. в момента, в който ги пуснали да го видят в болницата, бил в реанимация, с
опасност за живота. Това било 5-6 дни след като го приели в болницата. Бил в
много лошо състояние, с натъртвания, синини, неадекватен, сякаш не бил там. С.
не си спомнял какво е станало, нищо не споделил, стоял и гледал. Бил с операция
на корема и в болницата се възстановявал от тази операция. Ходели да помагат, за да може мъжът й да го
раздвижва. Той не можел да ходи, и ръката не можел да движи, била гипсирана
цялата дясна ръка, в много странно състояние, напред. Спомня си, че го учели да
ходи, носели му сокчета, защото не можел да се храни с нищо. Впоследствие, като
се прибрал вкъщи му било много трудно, трябвало да се пази много месеци напред.
Докторите му били казали, че може да вдига максимум 5 кг и постоянно му
трябвало асистент. Жената на ищеца не
можела да ходи на работа, защото трябвало някой постоянно да му помага да се
обслужва. Свидетелката твърди, че ищецът
и сега се възстановявал, няколко месеца ходел на рехабилитация за ръката.
Ръката му не се възстановила напълно, не можел да я изпъва максимално, не можел
да пише както трябва, бавно пишел, това нямало да се възстанови. Докторите
казали, че и това, което е възстановил, било чудо. Свидетелката твърди, че
ищецът се бил депресирал се след ПТП-то, тъй като загинал техен приятел. След
катастрофата бил съвсем различен, друг човек оцелял. Отразило се на семейството
му, голяма трагедия, животът му се променил. Жена му тогава разбрала, че е
бременна, но вместо да се радват, тя трябвало да се грижи за него. Ищецът се
чувствал като инвалид, казвал “да бях умрял там, не съм пълноценен мъж. Знаеш
ли какво е жена ми да ме къпи, да ме храни, да ме обслужва”. Чувствал се много
зле. Още преди С. да се събуди, защото бил в кома, свидетелката говорила с
психолог, защото била огромна травмата.
Психоложката ги посъветвала да подходят много внимателно, да го обградят
с внимание, защото той се чувствал самотен, да отбягват теми за това какво се е случило, да са
максимално оптимистични, да го подкрепят и да са до него. Животът му се променил
изцяло заради катастрофата, защото четири-пет месеца си възстановявал ръката,
бил абсолютно нефункционален на работа и заради това се махнал и от работа. След това,
когато се явявал на интервюта казвал, че всеки го гледа в ръката, дълго време
не можел да вдига тежко.
По делото е
изготвено, излушано и прието заключението на в.л. д-р А. по допуснатата СПЕ /л.
180 – 184/, което съдът кредитира. От същото се установява, че относно
емоционалното състояние на С.С. са налице анамнестични данни за емоционална
лабилност и други остатъчни церебрастенни симптоми. В
резултат на претърпените телесни и мозъчни травми и осъзнаването на
последствията от ПТП -то С.С. е развил симптоми отговарящи на критериите за
диагноза Посткомоционен /Постконтузионен/ синдром код F07.2 и Разстройство в
адаптацията с умерено-тежък депресивен синдром F43.2 по МКБ 10 ревизия. В
резултат на претърпените травми и осъзнаването на последствията
от ПТП -то С.С. е развил симптоми на Разстройство
в адаптацията с умерено-тежък депресивен синдром
F43.2 по МКБ 10 ревизия.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съставът на
непозволеното увреждане по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД урежда
една от хипотезите на отговорност за чужди действия и касае отговорност за
лицето, което е възложител на определена работа, при изпълнението или по повод
изпълнението, на която е причинена вреда, като в
този случай отговорността е винаги производна, обективна такава. Предявените
искове за неимуществени
и имуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД
изисква доказването на следните предпоставки за уважаването му: описаните в
исковата молба вреди; противоправно поведение, което може да
се изразява в действие или бездействието на лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, причинно-следствена връзка между
вредите и това поведение.
С оглед на
гореизложеното и предвид конкретните фактически твърдения на страните, в тежест на
ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане:
деяние, което може да се изразява в действие или бездействие; противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, вредата да е причинена при или по повод на
изпълнението на работата, възложена от ответника, както и вина на извършителя,
като последната се предполага до доказване на противното.
Безспорно се установи
от представените доказателства, а и ответникът не спори, че като републикански
път, съгласно чл.19, ал.1 от Закона
за пътищата, автомагистрала „Хемус” се управлява от Агенция „***”, както и че за процесния участък от пътя е бил сключен договор за
възлагане на обществена поръчка за поддържане от 30.05.2011 г. с обединението
ДЗЗД „Североизток Груп”, в което участва и третото лице - помагач по делото - „***”
ЕООД гр.Варна. Управлението включва организиране
и осъществяване защита на пътищата, включително на пътните съоръжения и на
принадлежностите към пътя, каквото в случая съгласно §1, т.4 от ДР на Закона за пътищата е и
предпазната ограда на магистралата. Липсата на предпазна ограда съставлява неизпълнение на задължения на ответника /на негови служители/
по чл.29 от ЗП -
да поддържа
републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на
движението и опазването на околната среда и по чл.30 ал.1 от ЗП – да
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища. Ответникът оспорва задължението си за поставяне на
предпазна ограда на магистралата в процесния участък, като се позовава на
обстоятелството, че съгласно Техническите правила за приложение и техническа
документация за огради (предпазни мрежи) за атомагистрали, издание на ГУП,
1995г. – при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на
съоръжението и се затвяра при крилата, насипните конуси или подпорните стени,
като отворът на съоръжението остава свободен.
Съдът намира, че това възражение е неоснователно, като основната цел на
поставянето на предпазната ограда е да се ограничи достъпа на диви животни до
магистралата, като в случая не става въпрос за свободен от ограждение отвор
покрай мостово съоръжение, а за необезопасен с предпазна ограда участък от
магистралата.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване също е неоснователно. Според в.л. К., изготвил съдебно-автотехническата
експретиза, скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от ищеца към момента на
възникване на ПТП на 22.10. 2013г. е 144.4 км/ч., които съдът
приема, че биха могли да са в рамките на статистическата грешка –до 5км.
разлика от максимално позволената скорост за движение по магистрала от 140 км.
Вещото лице сочи, че опасната зона на автомобила при 144.4 км / ч е
205 метра. При така изчислената опасна
зона, животното попада в нея, като скоростта на автомобила,
при която животното не би било в опасната зона, е 70-75
км/ч. Скорост за движение от 70-75 км/ч. създава опасност за движението, тъй като за магистралата е предвидено
движението да се извършва с по-висока скорост от тази, допустима за другите
пътища от републиканската пътна мрежа. Не се установиха по делото други факти,
които да обуславят движение с тази ниска скорост, като ограничителни знаци,
други препятствия на пътя и т.н.Поради тези причини съдът приема, че не е
налице съпричиняване от страна на ищеца, доколкото същият се е движил с
позволената за това скорост /в рамките на допустимата грешка при засичане/ и
съобразно пътната обстановка.
Изложеното обосновава
основателността на претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната
отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.
По отношение на
неимуществените вреди:
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по
справедливост. С
Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, което е
постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като задължително за
съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 / 2009г.
на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост.
Според мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. В тази връзка, съдът извърши и подробната
преценка на всички обективни обстоятелства, които следва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението, а именно: характерът на увреждането; обстоятелствата, при които то е извършено –в резултат на едно много продължително бездействие; доказаните
по делото физически болки, страдания и неудобства, търпени през този продължителен период.
Вследствие на
произшествието от 22.10.2013 г. ищецът е получил множество увреждания, като
възстановяването му към момента все още продължава. Отделно от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза е в насока, че не се
очаква пълно възстановяване на движението на ръката на ищеца. Същият е изпаднал
в депресивно разстройство, последствията от което търпи и към настоящия момент,
както е видно от заключението по допуснатата съдебно-психиатрична екпертиза.
Претърпените от ищеца физически болки и емоционални страдания са установени по
делото с медицинската документация, експертизата на вещите лица и с показанията
на разпитаните свидетели.
След като съобрази посочените по-горе обстоятелства, настоящият състав
намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би било обезщетение в размер
на сумата от 40 000 лв.
По отношение на имуществените вреди:
От представените от ищеца и неоспорени от ответника
фактури и касови бонове, съдът приема за доказана по
размер претенцията за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в
направените от ищеца разходи по неговото лечение.
Доказан и основателен е и искът за
вреди, представляващи неполучено трудово
възнаграждение за периода за
периода 22.10.2013 г. до 04.03.2014г., както се установява от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно –счетоводна експертиза.
С причиняването на
непозволеното увреждане ответникът е изпаднал в забава, поради което и на
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД ще се дължи лихва върху главницата считано от дата
на деликта. Ищецът е предявил иск за заплащане на лихва за периода 07.10.2015г. до 07.10.2018г., както и от датата на
завеждане на исковата молба, които са основателни. Съдът, след като използва системата „АПИС”
калкулатор намира, че размерът на лихвата върху присъдената главница от
40 000 лв. за периода 07.10.2015г.
до 07.10.2018г. е 12 192,81 лв., като това е сумата, която следва
да се присъди по акцесорната претенция за лихви за минал период.
По претенцията за
разноски:
Само ответната страна е
отправила искане за присъждане на разноски, като е представила списък. Ответната
страна
претендира разноски в общ размер на 650лв., от които 100
лв. – възнаграждение за вещо лице и 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно разпоредбата
на чл.78 ал.8 от ГПК. Предвид
разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът има право
на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. От направените изчисления се
установява, че ответникът има право на разноски в размер на 235,04 лв.
Доколкото ищецът е бил
освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, то и на
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда
дължимите държавни такси и разноски по главните и акцесорни претенции в размер
на общо на 3053,71 лв., от които държавни такси в размер на 2303,71 лв. и
възнаграждения за вещи лица в размер на 750 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Агенция „***“ – гр. София, чрез Областно управление –
Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „д-р Пискюлиев“ 3, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, стрес, притеснение и страдания, преживени вследствие нанесени телесни
увреждания при ПТП, станало на 22.10.2013 г., км.392+800 на Автомагистрала – 2
„Хемус“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 40 000 лв. /четиридесет хиляди
лева/ до предявения размер от 65 000
лв. /шестдесет и пет хиляди
лева/, на основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Агенция „***“ – гр. София, чрез Областно управление –
Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „д-р Пискюлиев“ 3, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 2 626,50 лв. /две хиляди шестстотин
двадесет и шест лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение на нанесени на ищеца телесни увреждания при ПТП, станало на
22.10.2013 г., км. 392+800 на Автомагистрала – 2 „Хемус“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Агенция „***“ – гр. София, чрез Областно управление –
Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „д-р Пискюлиев“ 3, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 2 773,34 лв. /две хиляди седемстотин
седемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение за периода 22.10.2013
г. до 04.03.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Агенция „***“ – гр. София, чрез Областно управление –
Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „д-р Пискюлиев“ 3, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 12 192,81 лв. /дванадесет хиляди сто деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща лихва за забава върху присъдената главница
от 40 000 лв. за периода от 07.10.2015г. до
07.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихви за забава върху главницата за
разликата над 12 192,81 лв. /дванадесет хиляди сто
деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ до
предявения размер от 19 814,87 лв. /деветнадесет хиляди осемстотин и четиринадесет лева и осемдесет и седем
стотинки/, на основание чл. 86
от ЗЗД.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач
на ответника „***“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ****, представлявано от М. Г..
ОСЪЖДА Агенция „***“ – гр. София, чрез Областно управление – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „д-р Пискюлиев“
3, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд- Варна сумата от 3 053,71 лв./три хиляди петдесет и
три лева и седемдесет и една стотинки/, дължими
държавни такси и разноски в
производството,
като и сумата от 5 лв. /пет
лева/, държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, на
осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „***“ – гр.
София, чрез Областно управление – Варна, с адрес: гр. Варна,
ул. „д-р Пискюлиев“ 3,
сумата от 235,04
лв. /двеста тридесет и пет лева и
четири стотинки/, представляващи сторени по делото
разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, на
основание
чл.78, ал.3
ГПК.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: