№ 49
гр. Д., 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20225410200044 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да се отмени Наказателно постановление №
21-2200019/21.04.2022г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.
Смолян като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материално-
правните и процесуално-правни разпоредби, същото е необосновано. Оспорва
фактическите констатации, отразени в НП. Твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение. Оспорва изцяло както фактическите твърдения,
така и правните изводи на АНО и моли съда да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление.
В о.с.з. за жалбоподателят се явяват управителя Р. Б. и адв. Е. С.,
поддържа жалбата. Моли съда да отмени процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно по изложени съображения в писмени бележки, които
представя. В случай, че отмени процесното НП моли съда да присъди
направените от доверителя му разноски, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие.
В о. с. з. за въззиваемият старши юрисконсулт В. П. оспорва жалбата.
Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП като
подробни съображения излага в писмени бележи. Претендира за разноски.
1
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени твърденията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2
от ЗАНН /НП е връчено на 03.05.2022 г., а жалбата е подадена на
16.05.2022г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва на
основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН да бъде потвърдено по следните
съображения:
Установява се от показанията на свидетелите В. О., на длъжност
„главен инспектор“ в Дирекция „ИТ“- Смолян, Р. А., на длъжност главен
инспектор в Дирекция „ИТ-Смолян и А. Я., на длъжност „главен инспектор“ в
Дирекция „ИТ“- Смолян, че на 03.02.2022г. свидетелите О., А. и Я. съвместно
със служители на РУ-Девин извършили проверки на таксиметрови
автомобили, поради получен сигнал за работа на лице без трудов договор.
Свидетелят Р. А. направил една контролна поръчка като се качил на един
таксиметров автомобил, използван от „Б- Гр.- Д.“ ЕООД гр. Д., а
свидетелите В. О., А. Я. и представителите на РУ- Девин били пред
магазина на „Ч.“, където те спрели автомобила. Свидетелят А. слезнал от
автомобила пред магазина на „Ч.“, представили се на лицето, което
управлявал автомобила, че са от ИТ и че извършват проверка на
дружеството, а представителите от РУ си извършили техните проверки.
За нуждите на проверката служителите на Д „ИТ“-Смолян
предоставили на лицето, което управлявал автомобила да попълни
декларация на основание чл. 399 от КТ, той попълнил декларация като
посочил, че има трудов договор, че работи от м. 11.2021г. за дружеството, че
получава месечно възнаграждение и написал за деня работната си смяна,
която била 12 часова с начало от 6.00 часа сутринта до 18.00 часа след обяд.
Свидетелят О. изготвил призовка, с която изискали документите за
проверка. Призовката била връчена на лицето, което управлявал
таксиметровия автомобил - С. Х., в която определили ден и час, на която да
бъдат предоставени изисканите документи за проверка.
2
На уречената дата и час документите били предоставени от
упълномощено лице.
За извършената проверка е изготвен Протокол за извършена проверка
изх. № ПР2203611/07.02.2022г., в който са отразени констатираните
нарушения, както и са дадени предписания в две точки.
С писмо изх. № *********/25.02.2022г. свид. В. О. поканил
жалбоподателя да се яви в Дирекция „ИТ“- Смолян, с адрес: гр. С., бул. Б.
**, ет.* на 28.02.2022г. в 13.00 часа за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение.
Свид. В. О., на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „ИТ“-
Смолян, в присъствие на свидетелите А. Я. и Р. А. на 28.02.2022г. съставил
АУАН № 21-2200019 на жалбоподателя за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ
в присъствие на управителя на дружеството- Р. Ж. Б., който е подписал акта
и е записал възражения.
Сключен е граждански договор за извършена работа №
001/15.11.2021г. между „Б-Гр.-Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. Я. *, ет.*, ап.*, представлявано от Р. Ж. Б. и С. В. Х., с
ЕГН **********, от гр. Д., обл. Смолян, с предмет на договора: Чл. 1.
Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извърши на свой риск и за
своя сметка превоз на пътници, както намери за добре и в удобно за него
време със служебен автомобил на фирмата- „Дачия Логан МСВ“ с рег. №
****, за който автомобил дължи наем в размер на 200 лева месечно,
независимо от извършваната работа. Чл. 2. Възложителят ще изплати на
изпълнителят възнаграждение в размер на 30 лева на ден след представяне на
отчет за извършена работа на три месечна база, изготвен до 25-число след
изтичане на тримесечието.
Директорът на Дирекция “Инспекция по труда”, със седалище
Смолян въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №
21-2200019/28.02.2022г. е издал Наказателно постановление № 21-
2200019/21.04.2022г. против жалбоподателя „Б-Гр.-Д.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. Я. *, ет.*, ап.*,
представлявано от Р. Ж. Б. за това, че при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство съвместно със служители на Районно управление
- Девин, на 03.02.2022г. в интервала от време 15.00 часа до 15.40 часа в обект:
3
спрян за проверка, пред сградата на магазин „Ч." гр. Д., ул. О. № *,
таксиметров автомобил с рег.№ ****, използван от „Б-ГР.-Д." ЕООД, със
седалище и адрес на управление: Област Смолян, общ. Д., гр. Д., п. код 48**,
ул. Я. № *, ет.*, ап.*, с ЕИК: *********, и при проверката по документи на
07.02.2022г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Смолян, бул. Б. №
**, ет.*, се установило, че горепосоченото дружество, в качеството си на
работодател, е допуснал до работа на 03.02.2022г. в горепосочения обект,
около 15.20 часа, лицето С. В. Х., с ЕГН **********, на длъжност „шофьор",
без да е уредил отношенията по предоставянето на работната му сила като
трудови правоотношения, чрез сключването на трудов договор в писмена
форма. В попълнената собственоръчно декларация по чл.402, ал.1, т.З от
Кодекса на труда, С. В. Х., с ЕГН **********, декларира, че работи за
дружеството от 16.11.2021г. на обекта на контрол, с работно време от 06.00
часа до 18.00 часа, със сключен трудов договор, с уговорено възнаграждение
в размер на 660.00 лв., с два почивни дни. Нарушението е извършено на
03.02.2022г. в гр.Д., ул. О. № * и е констатирано по документи на 07.02.2022г.
в Дирекция „Инспекция по труда" гр.Смолян, с което е нарушил чл. 62 ал.1 от
КТ, във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл.416, ал.5 от
КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ и чл. 53 ал.2 от ЗАНН, след като взел
предвид разпоредбата на чл. 415в ал.2 от КТ, регламентираща, че не са
маловажни нарушенията на чл. 61 ал.1, чл. 62 ал.1 и 3 и чл. 63 ал.1 и 2 от КТ
е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Към НП са описани писмените доказателства: 1. Протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2203611/07.02.2022г.; 2. Покана за съставяне на АУАН
с изх.№ 22010354/25.02.2022г.; 3. Декларация по чл.402, ал.1, т.З от КТ на С.
В. Х.–15.20ч.; 4. Фискален бон 4936/03.02.12:19; 5. Граждански договор за
извършена работа № 001/15.11.2021г.
Според представеното от страна на въззиваемият – извлечение от
Информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ за
сключените трудови договори се установява, че има няколко сключени
трудови договори между жалбоподателя и С. Х., последния от 05.04.2022г.
От страна на жалбоподателя е представена пътна книжка серия А №
4, заверена на 15.10.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
4
събраните по делото материали по АНП и от показанията на разпитаните по
делото свидетели В. О., Р. А. и А. Я. - служители на Дирекция „Инспекция по
труда“-Смолян, чийто показания, съдът възприема изцяло за обективни и
непротиворечиви, кореспондиращи и с писмените доказателства, описани по-
горе.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
В конкретният казус акта за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентен орган и наказателното постановление е
издадено от компетентно лице - инж. Е. К. Д. - Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Смолян.
Акта и наказателното постановление са в съответствие с
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. В акта и наказателното постановление е вменено
нарушение по Кодекса на труда. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение от
лицето, посочено като нарушител. В настоящото производство се доказа, че
жалбоподателя е извършил вмененото нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ, във
връзка с чл. 1, ал.2 от КТ. За да е налице нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ, във
връзка с чл. 1, ал.2 от КТ е достатъчно да се установи, че дадено лице
престира работна сила в полза на работодател, при наличие на елементите на
трудово правоотношение, без да е налице сключен писмен трудов договор.
Безспорно е, че към момента на проверката - на 03.02.2022г.
дружеството - „Б- Гр. -Д." ЕООД е използвало таксиметров автомобил с рег.№
****, който се управлявал от С. В. Х., т. е. полагал труд като „шофьор".
5
Няма спор и че към тази дата между С. В. Х. и жалбоподателя не е
имало сключен писмен трудов договор.
Тези факти не се оспорват от нито една от страните, а и се
установяват от приложените по делото и събрани от съда доказателства.
Единственият спор е съсредоточен около това дали при тези факти
дружеството-жалбоподател обективно е извършило вмененото нарушение
или не, след като има сключен граждански договор за извършена работа №
001/15.11.2021г., описан по-горе.
На база събраните доказателства, съдът счита, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. В конкретният случай категорично се установява,
че по време на проверката С. В. Х. е управлявал таксиметровия автомобил,
престирайки труд, като е изпълнявал трудова функция, която се е
осъществявала на определено работно място, стопанисвано от търговеца. С
разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да
сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му
на работа.
Писмен трудов договор с посоченото лице към дата 03.02.2022г. не
е бил сключен, а същото на практика е престирало труд за търговеца, който
именно поради това се явява негов работодател, съгласно § 1, т.1 от ДР на КТ.
Поради така установеното, правилно е била ангажирана отговорността на „Б-
Гр. -Д." ЕООД гр. Д., именно в качеството на работодател, като е съставен
акт и впоследствие издадено НП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП, тъй като имало сключен граждански договор.
При тези фактически данни, съдът намира, че възникналото между
страните правоотношение е трудово по своя характер и съдържание без оглед
на представения по делото граждански договор за извършена работа №
001/15.11.2021г. В случая не става дума за граждански взаимоотношения, с
граждански договор за извършена работа № 001/15.11.2021г., и посочения
предмет в него, той по съществото си урежда възникнали трудови
правоотношения между „Б-Гр. -Д." ЕООД гр. Д. и С. В. Х., което следва от
характера на извършваната дейност и организацията на работния процес. В
6
случаят С. В. Х. е извършвал конкретно определена работа като шофьор с
автомобила, осигурен от работодателя, при предварително определени от
него часове на работа и предварително договорено възнаграждение за
положения труд. Налице е и характерната за трудовия договор зависимост и
подчиненост на работодателя относно установен трудов ред. Работата е
извършвана по указания и под контрола на работодателя, което дава
основание да се приеме, че фактически със сключването на граждански
договор за извършена работа № 001/15.11.2021г. страните са целели
създаването на трудови правоотношения. Обстоятелството, че извършваната
работа е срочна и няма постоянен характер не изключва трудовото естество
на възложените функции. Трудов договор може да се сключва за определен
срок, до завършване на определена работа или за заместване на работник или
служител, който отсъства от работа – по аргумент от чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от
КТ, включително за един ден.
Съществуването на трудовото правоотношение не е опровергано от
жалбоподателя при съдебното оспорване. От свидетелските показания се
потвърждава безспорно наличието на трудови правоотношения по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от КТ, уреждащ предоставянето на работната сила само и
единствено като трудови. Липсата на съставен трудов договор с минимално
необходимото съдържание по чл. 66, ал. 1 от КТ не означава липса на
предоставяне на работна сила.
От всичко гореизложено, съдът приема, че в случая приложеният
договор за извършена работа № 001/15.11.2021г. не изключва задължението
на жалбоподателя да сключи трудов договор с това лице, щом същото
престира труд при него.
С оглед всичко горепосочено, съдът приема, че правилно АНО е
преценил, че именно дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на
трудовото законодателство, като правилно е подвел същото под отговорност
на основание чл.1, ал.2 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е
основание за реализиране на административно – наказателна отговорност.
Жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние по чл. 62 ал.1 от КТ,
във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ като е допуснал до работа работник, с
определено работно време и място, без да е сключен трудов договор в
7
писмена форма. Възложената работа има за предмет, предоставяне на работна
сила, което изисква да се определи работно място и време, със сключен
писмен трудов договор по чл.62, ал.1 КТ, със съдържание по чл.66 КТ и
регистрация по чл.62, ал.3 КТ в ТД на НАП. С. В. Х. е попълнил декларация,
описана по-горе, като декларираните обстоятелства от работника С. В. Х. в
декларацията се подкрепят от приложените писмени доказателства,
съставеният протокол за извършена проверка и показанията на контролните
органи - разпитаните по делото свидетели В. О., Р. А. и А. Я., докато не
приема за обективни дадените показания на свид. С. В. Х., че при проверката
не е работил, а бил помолен от Р. Ж. Б. да премества колата, тъй като
противоречат на всички останали доказателства.
Правилно е индивидуализирано административното нарушение и
определено наказанието в границите, които са установени за съответното
извършено нарушение. Съгласно чл.414 ал.3 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал.1, чл. 62 ал.1 или 3 и чл. 63 ал.1 или 2 се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 15000
лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 лева до 10000
лева за всяко отделно нарушение. Наказващият орган е изпълнил
задължението си, като е квалифицирал деянието по чл. 62 ал.1 от КТ, във
връзка с чл. 1, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ във
връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в размер на 1500 лева. Така определеното наказание е съобразено с
изискванията на чл.27 от ЗАНН, наложената имуществена санкция е към
минимума, предвиден в нормата на чл. 414, ал.3 от КТ, поради което е
справедлива.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за приложението на
чл. 28 ЗАНН. На първо място, нарушението не е свързано с ощетяване на
държавния бюджет (както е посочено в о.с.з.), а с гарантиране установените
на конституционно ниво права на лицата, полагащи наемен труд. На
практика, липсата на трудов договор влече трудности за работника за
осъществяване на което и да е негово право по Кодекса на труда. На второ
място, законодателят изрично е изключил приложението на чл. 28 ЗАНН по
отношение на нарушенията на чл. 62, ал. 1 КТ във връзка с разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 КТ, според която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.
8
1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.
Всичко гореизложено обосновава извода, че атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди на основание чл.63, ал.2,
т.5 от ЗАНН като законосъобразно.
С оглед изхода на делото, следва на въззиваемата страна, която е
представлявана от юрисконсулт да се присъдят и съответните разноски, които
варират в граници между 80 лева и 120 лева. Предвид изхода на делото и на
основание чл.63 ал.5 във връзка с ал.3 от ЗАНН поради направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на наказващия орган, съдът намира искането за основателно.
Следва дружеството - жалбоподател да бъде осъдено да заплати разноски в
размер от 80.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл.63 ал.5, във връзка с ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.144 от АПК,
във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-
2200019/21.04.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Смолян- инж. Е. К. Д., с което на „Б-Гр.-Д.“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. Я. *, ет.*,
ап.*, представлявано от Р. Ж. Б., в качеството му на работодател, за
нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ, на основание
чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ и чл. 53 ал.2 от ЗАНН, му е
наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Б-Гр.-Д.“ ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. Д., ул. Я. *, ет.*, ап.*, представлявано от Р. Ж. Б. ДА
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда‘‘ гр.
София сумата в размер от 80.00 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
9
административен съд в 14-дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10