№ 94
гр. Благоевград , 15.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600124 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК. Инициирано е по повод
депозирана частна жалба, с правно основание чл. 309, ал. 6 от НПК, подадена от адвокат
И.И.Т., действащ като защитник на подсъдимия М. Г. М.. Жалбата е насочена срещу
протоколно определение № 500536 от 29.01.2021 г., постановено по НОХД № 153/2017 г. по
описа на Районен съд – Разлог, с коте спрямо привлеченото към наказателна отговорност
лице, на основание чл. 309, ал. 2 от НПК, е изменена мярката за неотклонение от „подписка“
в „задържане под стража“.
В жалбата са изложени подробни доводи, според които не е налице реална опасност
подсъдимият да се укрие. Сочи се, че макар същият в едни продължителен период от време
да не се е явявал в насрочените открито съдебни заседания пред първа инстанция, това е
ставало поради наличие на уважителна причина – полагане на труд извън пределите
страната. На следващо място се твърди, че производството пред е могло да протече и без
неговото явяване, тъй като участието му не е било задължително. Акцентира се, че в
последните съдебни заседания подсъдимият редовно се е явявал и по никакъв начин до
момента не се е опитвал да се укрие. В жалбата се твърди също така, че съпругата и
дъщерята на подсъдимия са с влошено здравословно състояние, което налага той да остане
вкъщи и да полага грижи за тях. Към жалбата са приложени писмени доказателства –
медицинска документация, касаеща здравословния статус на съпругата на подсъдимия и на
неговата дъщеря, а така също два броя удостоверения за раждане на децата на подсъдимия.
Отправено е доказателствено искане - да се изиска справка от ОД на МВР – Благоевград за
задграничните пътувания на подсъдимия, посредством което се цели да се установи, че
същият е полагал труд в друга държава.
Препис от частната жалба е редовно връчен на Районна прокуратура – Разлог, като не
е подадено възражение.
Частната жалба е допустима – депозирана е от лице, което има правен интерес от нея,
подадена е в срок и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което
предполага разглеждането й по същество.
За да се произнесе по жалбата, Окръжен съд – Благоевград съобрази следното:
1
На 23.02.2017 г. в Районен съд – Разлог е внесен обвинителен акт срещу М. Г. М. за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Делото е било насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание за 01.03.2017 г., на която дата са се явили подсъдимият и
неговият адвокат. Въпреки това не е даден ход на делото, тъй като е предоставена
възможност на привлеченото към наказателна отговорност лице да се запознае с
обвинението. На следващата дата – 20.04.2017 г. подсъдимият също се е явил в съдебна зала,
но отново не е даден ход на делото, понеже е дадена възможност на страните, по тяхно
настояване, да сключат споразумение. Следа това, за периода от 21.06.2017 г. до 21.12.2018
г. включително са насрочвани десет открити съдебни заседания, като само на две от тях се е
явил подсъдимият, но поради неявява на адвоката му, не е даван ход на делото. В останалите
осем съдебни заседания от този времеви интервал подсъдимият не се е явявал, въпреки че за
по-голямата част от тях е бил редовно призоваван. От приложените в кориците на делото
обратни разписки и докладни, изготвени от полицейски служители, се установява, че от
роднини на М. Г. М. е получена информация, че същият е заминал да работи в чужбина.
Също така подсъдимият е бил обявяван на два пъти за общодържавно издирване, като е
постановявано и принудителното му довеждане. На 12.03.2019 г. подсъдимият се е явил в
съдебна зала, след което са проведени още няколко съдебни заседания, на които
подсъдимият също се е явявал.
Производството пред районния съд е приключило с присъда, постановена на
29.01.2021 г., посредством която М. Г. М. е признат за виновен в това, че на 09.02.2017 г.,
около 13:55 часа в град Б., по ул. „П.Е.“ управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно: 0.84 на хиляда,
установена по надлежен ред, след като преди това е осъждан с влязла в сила на 11.11.2015 г.
присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК,
поради което му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и шест
месеца, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС е определено да бъде изтърпяно
при първоначален „строг“ режим. На подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три години, а така също и
наказание „глоба“ в размер на петстотин лева. С протоколно определение от 29.01.2021 г. и
на основание чл. 306, ал. 1 т. 3 от НПК, във вр. чл. 68, ал. 1 от НК, по отношение на
подсъдимия е постановено да изтърпи и наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, чието изпълнение при предходното осъждане е било отложено с изпитателен срок.
След постановяване на присъдата съдът се е занимал и с мярката за неотклонение,
като е приел, че са налице предпоставките по чл. 309, ал. 2 от НПК за вземане на най-
тежката такава, поради което е изменил мярката за неотклонение от „подписка“ в
„задържане под стража“.
Приложените към частната жалба писмени доказателства са относими, поради което
същите следва да бъдат приети. Неоснователно е искането за изискване на справка от ОД на
МВР – Благоевград за задграничните пътувания на подсъдимия, посредством което се цели
да се установи, че същият е полагал труд в друга държава. Това е така, тъй като на лист 73 и
лист 128 от първоинстанционното дело се съдържат подобни справки, от които е видно, че в
периода от 01.01.2011 г. до 06.11.2018 г. М. Г. М. многократно е преминавал /влизал и
излизал/ през границите на Република България, като част от тези преминавания са били и в
момента, когато спрямо него е действала мярка за неотклонение „подписка“, взета в хода на
досъдебното производство.
След като се запозна с материалите по делото, по същество въззивният съдебен състав
намери частната жалба за неоснователна, а оспореното определение за правилно и
законосъобразно. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 309, ал. 1 от НПК съдът, след постановяване на присъдата, се произнася
2
по мярката за неотклонение. Съгласно ал. 2 на същия член съдът може да измени мярката за
неотклонение в по-тежка или да вземе такава, когато подсъдимият е признат за виновен,
осъден е на наказание "лишаване от свобода", което не е отложено по чл. 66 НК и е налице
реална опасност да се укрие. Няма пречка съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 309, ал. 2
от НПК, да премине от най-леката по вид мярка за неотклонение към най - тежката или
направо да вземе такава след конкретна преценка на обстоятелствата по делото.
В настоящия случай първата от дете предпоставки за вземане на по-тежка мярка за
неотклонение е налице – подсъдимият е признат за виновен за повдигнатото му
престъпление, а наложеното наказание е „лишаване от свобода“ за срок от две години и
шест месеца. Настоящият състав счита, че е налице и следващото условие, визирано в чл.
309, ал. 2 от НПК – реална опасност подсъдимият да се укрие. Този извод следва от
поведението му в хода на съдебното производство пред първа инстанция. За периода от
21.06.2017 г. до 21.12.2018 г. включително са насрочвани десет открити съдебни заседания,
като само на две от тях М. Г. М. се е явил, но поради неявява на адвоката му, не е даван ход
на делото. В останалите осем съдебни заседания от този времеви интервал подсъдимият не
се е явявал, въпреки че за по-голямата част от тях е бил редовно призоваван. От
приложените в кориците на делото обратни разписки и докладни, изготвени от полицейски
служители, се установява, че от роднини на М. Г. М. е получена информация, че същият е
заминал да работи в чужбина. Също така подсъдимият е бил обявяван на два пъти за
общодържавно издирване, като е постановявано и принудителното му довеждане.
Действително, престъплението, за което е повдигнато обвинението, не е тежко /предвижда
се наказание до пет години „лишаване от свобода“/ и явяването в съдебна зала на
подсъдимия по смисъла на чл. 269, ал. 1 от НПК не е задължително. Въпреки това съдът не е
давал ход на съдебните заседания поради неявяване на редовно призования подсъдим, като
по този начин е гарантирал възможността му да вземе участие в процеса. От значение е и
фактът, че след първите няколко неявявания на подсъдимия в съдебна зала, той е депозирал
молба, посредством която е заявил, че се отказва от защитата на адвокат Сланчев, тъй като
между тях има „разминаване по линията за защита“, като едновременно с това е
упълномощил и друг защитник – адвокат Тричков. След упълномощаването на новия
защитник подсъдимият не е присъствал на още няколко съдебни заседания, без да е изразил
изрично съгласие делото да се гледа в негово отсъствие. В същото време въпреки
инициираното срещу него наказателно производство и взетата мярка за неотклонение
„подписка“, което на основание чл. 60, ал. 1 от НПК го е задължавало да не напуска
местоживеенето си без разрешението на надлежните органи, М. Г. М. е излязъл извън
границите на страната, което обстоятелство се установява от полицейските докладни, а така
също и от справките за задгранични пътувания. Всичко изложено дотук обосновава извод,
че съществува реална опасност подсъдимият да се укрие.
Неаргументирано се явява твърдението, според което влошеното здравословно
състояние на съпругата и детето на частния жалбоподател са пречка за оставането му в
ареста. Към частната жалба са предоставени значителен обем медицински документни.
Следва да се отбележи, че почти всички от тези документи са издадени в периода 2007 –
2018 г., един от тях е от средата на 2020 г., а мярката за неотклонение е взета през 2021 г.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че медицинската документация не дава
реална представа за здравословното състояние на членовете от семейството на подсъдимия
към настоящия момент. Единствено актуални са два броя медицински направления от
29.01.2021 г., към които има издадена и рецептурна бланка, от съдържанието на които е
видно, че съпругата на подсъдимия е с диагноза „пневмония“. Няма данни обаче същата да е
настанена за лечение в здравно заведение и да не може да полага грижа за своите деца,
които, предвид приложените удостоверения за раждане, са на осем и на шестнадесет
годишна възраст.
3
Предвид гореизложеното, въззивният съдебен състав достигна до извод, че най-
адекватната в случая мярка за процесуална принуда е "задържане под стража", доколкото са
налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 309, ал. 2 от НПК. Подобна мярка за
процесуална принуда е адекватна и кореспондираща с обстоятелствата по делото.
Задържането на подсъдимия под стража в най-пълна степен би гарантирало ритмичното
развитие на наказателното производство пред въззивния съд /в кориците на
първоинстанционното дело се намира подадена жалба срещу присъдата/, като ще осигури
приключването му в разумен срок, в който смисъл е разпоредбата на чл. 22 от НПК. С тази
мярка също така ще бъде осуетена възможността М. Г. М. да се укрие и по този начин да
попречи на развитието на процеса.
Поради изложените съображения, обжалваното определение се явява правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивира от горното и на основание чл. 309, ал. 6 от НПК, Окръжен съд –
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 500536 от 29.01.2021 г., постановено
по НОХД № 153/2017 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което, на основание чл. 309, ал.
2 от НПК, по отношение на подсъдимия М. Г. М. е изменена мярката за неотклонение от
„подписка“ в „задържане под стража“.
Определението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4