№ 37
гр. Гълъбово, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20215550100248 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 52 ЗЗД.
Ищцата АТ. Ф. Г., твърди в исковата си молба, че по силата на споразумение по реда
на чл.381 и сл. НПК по НОХД №66/2020г. по описа на Районен съд - град Гълъбово
ответникът АЛЬ. АНДР. АНГ., е признат за виновен в това, че в периода месец ноември
2019г. до 13.01.2020г. в град Стара Загора, набрал отделно лице - АТ. Ф. Г., транспортирал и
я превел през границата на Република България до Република Австрия, където е приел с цел
да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на
лицето в заблуждение и чрез обещаване на облаги - престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал.1,
предл. първо, второ и четвърто, вр. чл.159а, ал.2, т.2, предл. второ, т.6, предл. първо, вр. ал.1
от НК. Преди да се запознае с ответника А.Г. е била в тежко финансово положение, тъй като
дълго не е успявала да си намери работа, която да й позволява да води нормален начин на
живот. В същия период ищцата е приключила връзката с дългогодишния си партньор, с
когото са живели заедно. След като разбрал за ситуацията, в която се намира тя, ответникът
й споделил, че много я харесва и иска да се ожени за нея. Ответникът е казал на ищцата, че
ще заминава да работи в Австрия, където е намерил сигурна и доходоносна работа и иска да
я вземе със себе си, за да живеят заедно като семейство, а впоследствие и официално да
сключат граждански брак. След като пристигнала в Австрия, ищцата разбрала, че още от
самото начало е била манипулирана, лъгана и заблуждавана от ответника. А. разбрала, че
ответникът няма никакво намерение да се ожени за нея, нито дори да живее заедно с нея на
семейни начала, а основното му занимание е да принуждава жени да проституират. А. е била
принуждавана от ответника да предоставя сексуални услуги на трети лица срещу заплащане.
Първоначално А. не искала да работи като проститутка, но след като ответникът й нанесъл
многократно тежки побои и заплашил, че ако не му се подчинява на нея или на нейни
роднини ще им се случи нещо много лошо, тя нямала избор. Ответникът е принуждавал
ищцата да проституира в бар в Австрия, в близост до който е имало и мотел (хотел).
Ответникът е започнал да проявява изключителна агресия и жестокост към ищцата още от
момента, в който тя пристигнала в Австрия. Почти всеки ден биел ищцата, не й е позволявал
да напуска жилището, в което е живяла, освен в случаите когато я принуждавал да
проституира. Ответникът заключвал ищцата в стаята и тя не можела да отиде дори до
1
магазина, за да си купи храна. Най – вече принуждавал ищцата да осъществява сексуални
контакти с всякакви мъже срещу заплащане, сумите от които получавала ищцата, но след
това със сила и заплашване й били отнемани от ответника. Повечето от „клиентите" били
турци. А.Г. се е чувствала омерзена и унизена от това, че е трябвало да работи против волята
си като проститутка. Освен това тя е изпитвала силни болки в резултат на нанесените й от
ответника побои - чувствала силна болка в областта на главата, лицето, тялото и крайниците.
От побоите са й били причинени множество травматични увреждания, включително
охлузвания, кръвонасядания и други травми. С виновното, противоправно поведение на
ответника са били трайно и много съществено засегнати психическото, емоционалното и
душевно състояние на ищцата, променил се е начинът й на живот, нейното ежедневие е
променено, контактите й с други хора, нейното настроение и характер. С помощта на неин
познат ищцата е успяла да се спаси и да избяга от ответника и да се прибере в България. По
пътя от Австрия до България ищцата е била в шок, постоянно е плачела и е изпитвала
панически страх да не би ответникът да ги настигне и да я върне на същото място. Ищцата
не е искала нито да яде, нито да пие. Ищцата постоянно се е страхувала, а това нейно
състояние продължава и към днешна дата, ответникът да не я намери и да не я бие и
издевателства над нея, както и да не причини нещо лошо на нейни роднини. А. споделя, че
ответникът е изключително жесток човек и няма никаква милост, както и че когато се ядоса
може да стигне до непредвидими крайности. През целия път ищцата е искала да седи отзад
на задната седалка на автомобила, като се е криела почти през цялото време. Ищцата била в
много тежко психическо състояние. Тя чувствала постоянно вътрешно напрежение и
тревожност, безпокойство и панически страх, не можела да спи спокойно след престоя й в
Австрия. В краткия й сън, тя постоянно сънувала кошмари, събуждала се през нощта, след
което изобщо не можела да заспи до сутринта. Ищцата не желаела да контактува с никой, за
разлика от преди когато много е обичала да се среща с нейни приятелки, близки, познати и
роднини. Освен това нямала апетит и се храни много оскъдно, защото споделя, че не й се
яде, в резултат на което драстично е отслабнала. Отделно от описаното, А. споделя, че
чувства постоянен срам от това, че е работила като проститутка и не желае да излиза никъде,
за да не я видят хората и да не й се подиграват и присмиват. А. се притеснява и от факта, че
по тази причина няма да може да се омъжи, тъй като всички мъже ще я отбягват. Ищцата не
желаела де се вижда с когото и да било и постоянно се усамотявала в нейната стая. Твърди,
че започнала да вдига високо кръвно, поради което се е наложило да ходи на лекар и да
приема медикаменти. Ищцата споделя, че много често чувства стягане в областта на гръдния
кош и бодежи в сърдечната област, което според лекаря се е появило на нервна почва. След
побоите, които й е нанасял ответникът, дълго време тя не можела да се концентрира и да
мисли за други неща, освен за побоите, униженията и издевателствата от ответника. Ищцата
постоянно се притеснявала, че от побоите няма да може да има деца, защото е понасяла
много силни удари в областта на корема. Освен неимуществени вреди ищцата е претърпяла
и имуществени вреди, изразяващи се е претърпени загуби от 5000 евро. А.Г. е притежавала
сумата от 5000 евро, която е била нейна лична собственост. Тази сума тя е получила при
работата й като проститутка от клиенти, но ответникът АЛЬ. АНДР. АНГ. е отнел тази сума
от А.Г., без нейно съгласие. Ответникът е отнел от ищцата без нейно съгласие петдесет пъти
по 100 евро или общо сумата от 5000 евро за периода от ноември 2019г. до 13.01.2020г.
АЛЬ. АНДР. АНГ. е вземал парите й директно от чантата й. Тези действия на ответника са
извършвани и в присъствието на други лица. Веднъж ищцата е попитала ответника защо й
взема парите от чантата, докато тя се къпе, след което ответникът й е нанесъл много тежък
побой и е заявил, че ако още един път му държи сметка защо й взима парите, ще й се случи
нещо много лошо. След този случай ищцата повече не е смеела да каже каквото и да било,
тъй като се е страхувала за собственото си здраве, и за живота си, както и за здравето и
живота на нейните близки. Ищцата е била в много тежко психическо състояние. Отказвала е
изобщо да излиза от дома й. С много трудности близките й са я извели няколко пъти, за да я
2
закарат на лекар. Изписани са й били успокоителни медикаменти. Ищцата е споделяла с
близките й, че след случилото се животът й е изгубил смисъл. А. изпитвала постоянно
чувство на безнадеждност и трагична предопределеност на живота й, настроена е
песимистично, постоянно е тъжна. С оглед изложеното, за ищцата е налице правен интерес
от предявяването на настоящата искова молба против ответника с искане за осъждането му
да заплати на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищцата морални
болки и страдания, вследствие виновното противоправно поведение на ответника в размер
на 24500,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от сумата от
5000 евро, чиято левова равностойност по официалния курс на БНБ възлиза на 9779,15лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди,
представляващи отнета без нейно съгласие сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по
делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника АЛЬ. АНДР.
АНГ., в който исковете са оспорени по основание и размер и ответникът оспорва изнесените
обстоятелства в исковата молба. Не оспорва, че е бил осъден за престъпление, от което
пострадала е ищцата, но оспорва факта, че е отнел от нея сумата от 5000 евро. Твърди, че за
такова престъпление не е бил осъждан. Счита, че претенцията за неимуществени вреди е
силно завишена. Счита, че справедливото обезщетение за извършеното от него деяние е в
размер на 1500,00лв.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Искът е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Към настоящото производство е приложено НОХД 66/2020г. по описа на РС-Гълъбово,
от което е видно, че ответникът АЛЬ. АНДР. АНГ. е признат за виновен в това, че в периода
месец ноември 2019г. до 13.01.2020г. в град Стара Загора, набрал отделно лице - АТ. Ф. Г.,
транспортирал и я превел през границата на Република България до Република Австрия,
където е приел с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено
чрез въвеждане на лицето в заблуждение и чрез обещаване на облаги - престъпление по
чл.159б, ал.2, във връзка с ал.1, предложение първо, второ и четвърто, във връзка с чл.159а,
ал.2, т.2, предложение второ, т.6, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК, поради което
и на основание чл.381, ал.4 НПК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на три години „лишаване
от свобода“, изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок от пет години.
Наложено му е и допълнително наказание „глоба“ в размер на 10000,00лв.
Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка
на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или
неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно
обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено
нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. В
случая ответникът е осъден след одобрено споразумение между защитника му и
прокуратурата, което също има силата присъда. Предвид горното, съдът приема
обстоятелствата, установени с присъдата, както и виновността на ответника АЛЬ. АНДР.
3
АНГ., за безспорно установени. Следва да се има предвид и това, че ответникът не оспорва
факта на извършеното престъпление.
За изясняване на фактите по делото съдът допусна гласни доказателства.
От показанията на свидетеля И. П. С. се установява, че същият познава ищцата от
години. Тя била от много бедно семейство, като няма баща, а майка й била починала.
Ищцата често пребивавала при сестра си в кв.“Лозенец“, а иначе живеела в някакво
казанлъшко село. Ищцата се запознала с ответника и се срещали няколко пъти, след което
ответникът й предложил да се оженят. Решили да отидат в чужбина да работят. Заминали
заедно за Виена, като ищцата знаела, че ще се женят. Това се е случило в края на 2019г. През
ноември месец 2019г. и свидетелят заминал за Виена, заедно със страните, тъй като
ответникът му предложил работа – козметични ремонти в някакъв бар. Страните живеели на
квартира, като свидетелят и неговата партньорка също живеели в близост и свидетелят имал
ключ за квартирата на страните. В началото като пристигнали ищцата около 10-15 дни не е
работила, тъй като барът се ремонтирал. Освен това ответникът трябвало да й уреди
изследвания, за да може да работи легално. Ответникът биел ищцата и я карал да
проституира в бара, в който работел и свидетелят. Това се случвало всеки ден от средата на
месец ноември 2019г. до 13.01.2020г., когато успели да избягат. Ответникът биел ищцата без
причина, като свидетелят много пъти се застъпвал за нея и питал ответника защо я бие, на
което той отговарял, че за да има страх от него и да не се задържа много при клиентите. Тя
работела всяка нощ като проститутка. В бара имало две стаи, в които се осъществявали
сексуалните контакти с клиентите. Имало твърда цена – 50 евро за половин час и 100 евро за
един час. На вечер ищцата имала по 4-5 клиенти. Всяка вечер ответникът й вземал парите,
като понякога вземал всичките й пари, а друг път й оставял пари за цигари. Свидетелят
виждал как ответникът вземал парите от ищцата, като твърди, че всяка вечер ответникът е
вземал от ищцата не по-малко от 100 евро. През цялото време ищцата стояла заключена в
квартирата, като имала право да излиза само, за да работи вечер в бара. Ответникът така я
биел, че се налагало да я поливат с вода, да я свестяват, била цялата в кръв. Умишлено я
биел по тялото, за да не й личи по лицето. Биел я с юмруци и понякога я удрял със стол.
Ищцата била много отчаяна, защото не е искала да работи като проститутка, даже искала да
се хвърля през прозореца. Ищцата много се страхувала от ответника и не смеела да му се
противопостави. Дори свидетелят бил много уплашен, като виждал колко жесток е
ответникът. Свидетелят подал сигнал на свой познат полицай от гр.Стара Загора за това,
което се случва с ищцата и му предложили съдействие от полицията във Виена, но
свидетелят отказал, защото не знаели езика. Затова през месец януари 2020г. свидетелят
помогнал на ищцата да избяга. Тъй като имал ключ за квартирата й, след като се прибрала
от работа и ответникът го нямало, свидетелят отключил и с личния си автомобил превозил
ищцата до България. Ищцата толкова се страхувала, че плачела постоянно и се криела на
задната седалка на автомобила. Свидетелят закарал ищцата в полицията да подадат жалба и
занесъл и окървавените й дрехи. Преди да замине за Виена ищцата била много приказлива,
общителна, а като се върнала, била много уплашена, не излизала никъде. Тя останала при
сестра си за известно време и след това заминала за Варна и не се върнала. Този случай се
разчул сред хората в квартала и ищцата много се срамувала.
От показанията на свидетелката К. Ф. Г. – сестра на ищцата, се установява, че двете с
ищцата били много близки, защото и майка им и баба им били починали. Ищцата имала
преди партньор и имала две деца. Известно време са живели двете в гр.Стара Загора. Преди
около 2 години ищцата срещнала ответника, излизала няколко пъти с него и казвала, че
много го обича и ще се женят. Свидетелката дотогава не го познавала. Ищцата твърдяла, че
ответникът се грижи добре за нея. Заминали за чужбина и около три месеца изобщо не се
4
обадила на свидетелката. Като се върнала, била цялата в синини. Имала синини и рани по
цялото тяло. Дрехите й били целите в кръв. Върнала се с едно момче, което й помогнало да
избяга, защото ответникът пускал ищцата за проститутка за пари. Ищцата не е знаела, че
заминават, за да става проститутка, не е искала да работи като такава. Тя била много смело и
весело момиче. Като се върнала, била много уплашена, много била бита и много се
страхувала от ответника. Като се върнала от чужбина ищцата живяла около едно година със
свидетелката и през цялото време много се страхувала ответникът да не я намери и да не я
бие пак. Често плачела, треперела и се страхувала да излиза. Станала друг човек, много се
променила.
Съдът, след преценка на показанията на свидетелите по реда на чл.172 ГПК – по
отношение на свидетелката К. Ф. Г., кредитира с доверие същите. Свидетелите споделят
свои непосредствени впечатления – свидетелят И. П. С. е бил очевидец на всички събития,
от които е пострадала ищцата, както и непосредствено й е помогнал да избяга от Виена и да
сигнализира органите на полицията за извършеното срещу нея престъпление. Свидетелят
Илия Стоянов дава показания въпреки непосредствената заплаха и за неговата личност, за
която е сигнализирал органите на полицията и прокуратурата, видно от приложеното
наказателно дело. Свидетелката К. Ф. Г. пък има непосредствени впечатления от начина на
живот на ищцата преди и след извършеното спрямо нея престъпление и за промяната,
настъпила в психическото й състояние вследствие на престъплението.
По отношение на иска за имуществени вреди.
От свидетелските показания на свидетеля И. П. С. се установи, че ответникът е
отнемал от ищцата системно заработените от нея средства. Ищцата е имала на вечер по 4-5
клиента, т.е. заработвала е минимум по 250 евро. Понякога ответникът й е вземал всичките
пари, а друг път й е оставял някакви минимални средства, като й е вземал минимум по 100
евро всяка вечер. Ищцата е работила като проститутка от 15.11.2019г. до деня, в който е
успяла да избяга – 13.01.2020г. или това са 59 дни. Дори да се приеме, че всеки от тези дни
ответникът е вземал само по 100 евро от ищцата, то това означава, че е успял да й отнеме
5900 евро. Съдът намира за несъстоятелни възраженията на ответника, че не бил осъден за
такова престъпление, заради което не можело да се приеме, че го е извършил.
Установяването на противоправно деяние, което е увредило ищцата, не е задължително
обвързано с осъждането на ответника за такова деяние. В правомощията на прокуратурата е
повдигането и поддържането на обвинение за съответно престъпление и преценката на
възможността за доказването му със способите на НПК. Дори прокуратурата да е преценила,
че не са налице достатъчно доказателства за повдигане на обвинение на ответника за кражба
или грабеж, този извод не обвързва настоящия състав и не е пречка противоправното деяние
да бъде установено с предвидените в ГПК способи за доказване. Съдът намира за доказан
фактът, че в периода от 15.11.2019г. до 13.01.2020г. ответникът е отнел от ищцата сума в
размер не по-малък от 5900 евро. Ищцата е предявила иска си за 5000 евро, равняващи се на
9779,15лв., като с оглед диспозитивното начало съдът следва да уважи иска до предявения
размер.
По отношение на иска за неимуществени вреди.
От свидетелските показания на двамата разпитани свидетели се установява, че ищцата
е претърпяла значителни неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от престъплението, извършено спрямо нея от ответника.
За да се ангажира отговорността по чл.45 от ЗЗД, законът изисква да са налице
кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние,
противоправност, вреда, вина и причинна връзка. По отношение наличието на деяние,
5
противоправност и вина, същите са безспорно установени от влязлата в сила присъда за
извършеното от ответника престъпление. В хода на настоящото производство безспорно се
установи, че ищцата като пострадала от извършеното престъпление е претърпяла вреди,
изразяващи се в претърпени физически болки и страдания, стрес и психически вреди,
причинени от принуждаването й да проституира и нанасянето на системен побой,
извършени от ответника, като тези вреди са непосредствена последица от извършеното от
ответника деяние.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без наличието й, не
може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се
изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение,
накърняване и унищожение на благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения,
неговата телесна цялост, здраве, душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди
засягат личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се
включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания,
предизвикани от противоправните действия на други лица.
Установи се, че в резултат на извършеното от ответника престъпление на ищцата били
причинени редица физически и психически страдания, изразяващи се в болки, стрес, страх,
унижение, накърняване на телесната и половата неприкосновеност и достойнство,
отрицателни емоции, страхувала се да излиза, затворила се в себе си, станала друг човек.
Деянието безспорно оставило негативен отпечатък върху съзнанието и поведението й,
променило се отношението на ищцата към околните, изпитвала е недоверие към тях,
загубила е желание да контактува, да излиза. Преживяната травма се отразила изключително
негативно на емоционалното и психическо състояние - тя се срамувала, защото хората
говорели. Заминала за друго населено място, далеч от близките си и не се връщала.
Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали, за да е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже
от увредения. Вредите подлежат на възстановяване, само ако са в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца. Отговорност за вреди възниква само при
предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за което виновният отговаря.
От всички доказателства по делото – приложеното наказателно дело и свидетелските
показания се установява, че негативните преживявания на ищцата са именно вследствие на
извършеното спрямо нея престъпление.
Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и
периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Съдът намира, че ищцата е търпяла
неимуществени вреди за един по-продължителен период от време от извършване на
престъплението. Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди
по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато
личността на ищцата, които са нейни лични изживявания, мотивирани от извършеното
спрямо нея престъпление.
Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл.52
от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 20000,00лв. за ищцата, които
ответникът следва да бъде осъден да заплати. В останалата му част над присъдените до
претендираните 24500,00лв. искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС-Гълъбово държавната такса в размер на 1191,17лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
6
ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на
1324,00лв. за адвокатско възнаграждение и разноски по обезпечителното производство.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛЬ. АНДР. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с.Мъдрец, общ.Гълъбово,
обл.Стара Загора, ул.“С.“ №* да заплати на АТ. Ф. Г., ЕГН **********, с адрес: с.М.,
общ.П., ул.“К.“ №*, сумата от 5000 евро, чиято левова равностойност по официалния курс
на БНБ възлиза на 9779,15лв. (девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и 15
стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди,
представляващи отнета без нейно съгласие сума в периода от 15.11.2019г. до 13.01.2020г.,
сумата от 20000,00лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и страдания, стрес и
психически вреди, в резултат от извършеното спрямо нея престъпление по чл.159б, ал.2, във
връзка с ал.1, предложение първо, второ и четвърто, във връзка с чл.159а, ал.2, т.2,
предложение второ, т.6, предложение първо, във връзка с ал.1 от НК, за което АЛЬ. АНДР.
АНГ. е осъден с влязло в сила Определение за одобряване на споразумение №8/14.04.2020г.
по НОХД №66/2020г. по описа на РС-Гълъбово, заедно със законната лихва върху тези
суми, считано от предявяване на исковата молба в съда – 01.03.2021г. до окончателното им
изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди за размера над
присъдените до претендираните 24500,00лв.
ОСЪЖДА АЛЬ. АНДР. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с.Мъдрец, общ.Гълъбово,
обл.Стара Загора, ул.“С.“ №* да заплати на АТ. Ф. Г., ЕГН **********, с адрес: с.М.,
общ.П., ул.“К.“ №* направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение и
разноски по обезпечителното производство съразмерно с уважената част от иска в размер на
1324,00лв. (хиляда триста двадесет и четири лева).
Присъдените суми могат да бъдат платени на ищцата чрез пощенски запис на
постоянния й адрес в с.М., общ.П., ул.“К.“ №*.
ОСЪЖДА АЛЬ. АНДР. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с.Мъдрец, общ.Гълъбово,
обл.Стара Загора, ул.“С.“ №* да заплати по сметка на РС-Гълъбово държавна такса в размер
на 1191,17лв. (хиляда сто деветдесет и един лева и 17 стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
7