№ 10
гр. Ловеч, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200086 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 531217-F532693 от 23.06.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП е наложено
на „***********, със седалище и адрес на управление **********************, БУЛСТАТ
********, представлявано от К.К.Д., административно наказание на основание чл.185, ал.2,
изр.2-ро, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 700 лева, за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез процесуалния си
представител адвокат С.Л. от АК Ловеч са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено,
поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В жалбата се сочи, че не е извършено деяние, което да е
противоправно, общественоопасно и което да нарушава установения правен ред. Счита, че е
нарушено правото на защита на санкционираното лице.
В съдебно заседание дружеството се представлява от процесуалния представител
адвокат С.Л., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление,
както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Изтъква, че при издаването
на наказателното постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения и
развива подробни доводи в този смисъл. Като такива сочи, че не е бил поканен
представляващия дружеството за съставянето на АУАН. Сочи, че първоначално е бил
поканен за 27.12.2019 г., но актът е съставен на 31.12.2019 г., за която дата липсва покана.
1
Изтъква аргументи и относно тезата за допуснати нарушения на материалния закон.
Акцентира на обстоятелството, че наказващият орган не е посочил дали установената
разлика между касовата наличност и регистрираното в устройството е довело до
неотразяване на приходи. Счита, че наказващият орган е следвало да установи
изпълнителното деяние и вредоносния резултат или липсата му. Заявява, че непосочването
на тези обстоятелства съставлява съществено процесуално нарушение. В тази връзка
изтъква, че разпоредбата на чл.185 от ЗДДС има две форми на изпълнително деяние и в
обжалваното НП не е конкретизирано коя от тях е осъществена. В тази връзка счита и че
квалификацията на нарушението не е вярно дадена. По-нататък в изложението си
процесуалния представител сочи, че парите, които проверяващите са установили извън
касата са били в портмоне и че са били от продажби, но не е отразено в АУАН и НП на кои
места и къде са били намерени парите, т.е. съдържанието им не е пълно. Счита, че по този
начин е било нарушено правото на защита на санкционираното лице, за да може да
организира защитата си. Оспорва и факта до който е достигнал наказващия орган, че е била
нарушена нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 година. Изтъква, че тази
разпоредба не е била приложима в случая, тъй като част от преброената в обекта сума, тази
от въпросното портмоне е била получена от продажбата на стоки, а чл.33, ал.1 касае само
случаите, когато не се касае за продажби.
Алтернативно процесуалният представител навежда доводи и искане в този смисъл, в
случай, че съдът прецени нарушението за безспорно установено да намали размера на
наложената имуществена санкция до предвидения от закона минимум. Счита, че размерът
на санкцията необосновано е бил завишен, без да са посочени основания за наличието на по-
висока обществена опасност. Изтъква в тази връзка, че нарушението е извършено за първи
път.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт
Д.Иванова, която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди
наказателното постановление. Изтъква, че административнонаказателното производство се е
развило при спазване на процесуалните правила и не е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Сочи, че безспорно се доказва извършването на нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, като изтъква, че всички средства намерени в търговския
обект се считат за касова наличност без значение за мястото, където са били поставени.
Сочи, че намерените в обекта средства надлежно са били описани в изготвения опис от
служителя в обекта, присъствал на проверката. Счита, че самото явяване на
представляващия дружеството и съставянето на АУАН в негово присъствие е достатъчна
гаранция, че правата им са били спазени .Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Р. Н.
Анг., А. М. А. и В. М. П., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
„*********** било със седалище и адрес на управление **********************.
2
Представлявало се от управителя К.К.Д.. Дружеството стопанисвало търговски обект –
магазин за промишлени стоки, намиращ се в гр.Ловеч, ул.„*********
На 20.12.2019 г., в 16:57 часа, в обекта на търговеца била извършена проверка от
служители на ТД на НАП Велико Търново – свидетелите Р.А. и В.П.. На проверката
присъствала и продавача в обекта – свидетелката А. А.. В обекта имало налично и въведено
в експлоатация фискално устройство модел „DATECS DP-150“, с индивидуален номер на
устройството DT 773721 и индивидуален номер на фискалната памет 02773721. В хода на
проверката служителите на НАП констатирали, че от фискалното устройство в обекта е
разчетена наличност на парични средства в размер на 306,50 лева, видно от междинният
финансов отчет „Z“ с № 0003545/20.12.2019 г., пуснат в 16:57 часа /л.15-16/. В хода на
проверката се установило също и че в обекта се съхранявали парични средства на още едно
място, в кутия, поставена зад колона, на около метър от касата. В нея установената сума
била в размер на 179,23 лева. Общата касова наличност на паричните средства установена в
обекта, преброена по банкноти и монети и вписана в съставения от свидетелката А. А. опис
/л.13/ възлизала в размер на 485,73 лева. По този начин проверяващите установили
положителна разлика между разчетената наличност от фискалното устройство и
фактическата наличност към момента на проверката в размер на +179,23 лева /в това число
влизала и сумата от 21,00 лева от неиздадена фискална касова бележка от извършена преди
това покупка, на която проверяващите станали свидетели преди да се легитимират и за
който бил съставен друг АУАН/, или сумата от 179,23 лева не е била отразена в наличното в
обекта ФУ, чрез операция "служебно въведени" в касата суми.
За резултатите от проверката бил съставен протокол № 0372626 от 20.12.2019 година
/л.11-12/, който бил съставен и в присъствието на продавач-консултанта в обекта
свидетелката А. А.. Последната също подписала протокола от проверката. В графата за
бележки и възражения вписала, че няма такива.
В така издаденият протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК бил
поканен представляващият търговеца или негов упълномощен представител да се яви на
27.12.2019 г. в офиса на НАП в гр.Плевен за съставяне на АУАН.
На указаната в протокола от проверката дата не се явил представител на дружеството,
но на 31.12.2019 г. в офиса на НАП Плевен се явила управителката К.К.Д.. Същият ден –
31.12.2019 г., свидетелят Р.А. съставил АУАН серия АN, № F532693 на дружеството, в
присъствието на управителката Красимира Димитрова. Относно констатираното в деня на
проверката за касовата наличност в обекта на дружеството актосъставителят приел, че не
всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби/сторно операции, се
регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми в касата. Квалифицирал така установеното като нарушение на разпоредбата
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като свидетел при установяване на
нарушението и съставянето на акта се подписала В.П..
Актът бил връчен на управителя на дружеството Красимира Димитрова веднага след
3
съставянето му, видно от разписката на л.10 от делото /на гърба/, която го подписала, като в
графата за възражения посочила, че ще представи такива в писмен вид.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да са били представени
писмени възражения по акта.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в
него. Наказващият орган е посочил също и че нарушението е извършено за първи път и
също го квалифицирал като такова по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Произнесъл се и по въпросите за маловажност на случая, като е приел и декларирал, че при
преценката тежестта на случая са били взети под внимание всички смекчаващи и
утежняващи отговорността обстоятелства и се констатирало, че не са налице предпоставки
за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на обществена
опасност. Дружеството било санкционирано на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 700 лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради
което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.17-19/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, които да
водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.
Категорично не може да бъде кредитирано възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение в процедурата по съставянето на АУАН за това, че
представляващият дружеството не е бил поканен за датата 31.12.2019 г., когато е бил
съставен акта. Действително, с протокола от проверката (препис от който е получила и
свидетелката А., в качеството на служител на дружеството) е била отправена покана до
представляващия дружеството за съставяне на АУАН, за датата 27.12.2019 година. Явно на
тази дата не се е явил представител на дружеството, но такъв, в лицето на управителя
Красимира Димитрова се е явил на 31.12.2019 г., когато в нейно присъствие е бил съставен и
връчен акта. По този начин е била спазена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът да
бъде съставен в присъствието на нарушителя и това е важното в случая, тъй като по този
начин не са били нарушени правата му. Никъде законът (ЗАНН) не изисква АУАН да бъде
съставен непременно на датата, за която нарушителят е поканен. Може да бъде съставен и
4
по-късно, стига нарушителят да присъства лично, както всъщност се е получило и при тук
обсъждания случай. Изискванията да бъде поканен нарушителя за съставянето на АУАН
и/или присъства лично целят да гарантират правото му на защита и знание, че срещу него е
започнало административнонаказателно производство. Конкретният момент на съставяне на
АУАН е от значение единствено относно спазването на давностните срокове по чл.34, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, задължава извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Безспорно се установи
по делото, че в търговския обект на жалбоподателя, не са спазили разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. В случая, за деня 20.12.2019 г., до момента на
проверката от служителите на НАП, по дневния финансов отчет е имало реализиран оборот
от 306,50 лева, но проверяващите реално са намерили в обекта сумата 485,73 лева, т.е. с
179,23 лева повече, отколкото е показвал отчета от фискалното устройство. Именно тази
разлика не е била регистрирана като промяна на касовата наличност на фискалното
устройство чрез операциите „въведени” или служебно „изведени” суми. Тези обстоятелства
категорично се установяват от свидетелските показания по делото, които безусловно се
подкрепят и от събраните писмени доказателства.
Разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. сочи, че извън случаите на
продажби, всяка промяна на касовата наличност (в това число и начална сума)
задължително следва да се регистрира във фискалното устройство. Тази разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата използващи
фискални устройства. Нормата има за цел създаването на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане
на суми във всеки един момент. Поради това съдът счита, че като не е изпълнено
задължението за отбелязване във фискалното устройство на всяка промяна на касовата
наличност за деня 20.12.2019 г., до момента на проверката от служителите на НАП, се е
стигнало до разлика в размер на 179,50 лева между отразените суми във фискалното
устройство и наличните в касата на обекта и извън нея. Неизпълнението на това задължение
е довело до реализиране състав на нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ. Нарушена е била отчетността на касовата наличност, тъй като търговецът не е
изпълнил фискалните си задължения. Цитираната норма е императивна, тя задължава
търговеца да регистрира и отбелязва във фискалното устройство „…всяка промяна…“, като
е без значение какво е основанието и на какво се дължи същата. В този смисъл, не могат да
бъдат споделени възраженията и доводите на процесуалният представител на
жалбоподателя и ги счита за неоснователни.
С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че извършването на
нарушение на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от жалбоподателя е
5
безспорно установено от обективна страна. При това положение, правилно
актосъставителят, съответно и наказващият орган са квалифицирали нарушението по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Правилно също така, наказващия орган е приложил
за това нарушение санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с ал.1 от ЗДДС.
Същата, в една от хипотезите си предвижда санкция за лице, което наруши реда и начина на
отчитане на фискалното устройство, пред какъвто случай сме изправени в настоящия казус,
но това не е довело до неотразяване на приходи. Не е необходимо за правилната
квалификация на нарушението да бъде отразявана разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, тъй
като същата е несъотносима към обсъжданото нарушение. Тази норма касае задължението за
издаване на фискални касови бележки (фискален бон), каквото нарушение според
свидетелските показания е било установено при проверката на 20.12.2019 г. в обекта на
дружеството, но не е предмет на разглеждане по настоящето дело.
Както се посочи и по-горе в изложението, разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ е част от установения от законодателя ред за регистрация и отчетност и
които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел
създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните от
фискалното устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане
на суми във всеки един момент. Това освен, че дисциплинира търговците, спомага и
контрола относно издаването на касови бележки и своевременното и точно отчитане на
реализираните обороти. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че чл.28 от
ЗАНН (в редакцията на тази норма преди изменението с ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) е неприложим в настоящия случай и споделя аргументите изложени от
наказващия орган в обжалваното НП в този смисъл. Наред с понятието административно
нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи и с понятията „маловажни” и „явно
маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН.
Безспорно е задължението на наказващият орган да приложи правилно закона при
извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки
„маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, съдържащи се в
обхвата на чл.6 от ЗАНН. В разглежданият случай, наказващият орган извършвайки това
отграничаване е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките за прилагане
на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице маловажен случай. „Маловажен случай“ ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В разглежданият
случай, от събраните по делото доказателства се установява, че нарушението за което е било
санкционирано дружеството-жалбоподател не се отличава със значително по-ниска степен
на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от този вид. Парите са най-
ликвидния носител на стойност, поради което движението им е трудно проследимо и затова
всяко несъответствие между фактическото им наличие в касата и в обекта и наличността,
която би следвало да е отразена във фискалното устройство от продажби, сочи на
нерегламентирано движение на парични средства от и към касата.
6
Наказващият орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път, което
безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което е наложил санкция
малко над минималния предвиден в разпоредбата на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС
размер. Настоящият състав обаче счита, че като смекчаващо отговорността обстоятелство е
следвало да бъде отчетен все пак и фактът, че положителната разлика в касовата наличност
не е голяма сума – 179,23 лева, като се имат предвид и оборотите, които е реализирал обекта
на дружеството-жалбоподател.
Ето защо, предвид на така изложените съображения, съдът счита, че наказанието е
законосъобразно наложено по вид, но като размер наложената имуществена санкция следва
да бъде намалена до предвидения от закона минимум от 500 лева и в този смисъл следва да
бъде изменено наказателното постановление.
При този изход на делото и тъй като и двете страни са претендирали разноски
(въззиваемата юрисконсултско възнаграждение), то по тези претенции съдът прие следното :
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая и двете страни са
поискали присъждането на такива. Служебно известно е на настоящият състав, че
съществува противоречива практика в съдилищата относно това на кого и в какъв размер
следва да се присъдят разноски, в случаите когато е изменен само размера на наложената
санкция.
Според едното от застъпените от съдилищата схващания, в подобни случаи следва да
намери приложение принципът важащ и в гражданския процес, като разноските се присъдят
съразмерно на страните. Приема се по аналогия, че за разликата от размера на наложеното
наказание /санкция/ до размера определен от съда, искът е уважен, а за останалият размер е
отхвърлен.
Според другото застъпвано схващане, разноски се дължат само в полза на
административнонаказващият орган, доколкото е установено, че жалбоподателят е
извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на санкцията определена
от съда, е въпрос без значение.
Настоящият съдебен състав възприема като правилно и съобразено със закона
второто становище.
В административнонаказателното производство по аналогия намират приложение
разпоредбите на НПК, като към тях изрично препраща нормата на чл.84 от ЗАНН. Това
всъщност не е случайно, предвид сходствата при протичането на двете производства. В този
смисъл, общото правило на чл.189, ал.3 от НПК гласи, че след като деецът е признат за
виновен, то той дължи сторените в производството разноски, без значение какво наказание
му е наложено и дали въобще му е наложено наказание (напр. в случаите на чл.183, ал.3 от
НК). Налага се изводът, че осъждането за разноските е обвързано единствено с установяване
на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление по НК или административно
7
нарушение по ЗАНН), което в крайна сметка е станало причина за образуване на
производството и съответно за сторването на разноски от страна на съответния орган. Без
значение за произнасянето по разноските е какво наказание ще се наложи или изобщо дали
такова ще бъде наложено, доколкото основанието за възлагане на разноските не е
наложеното наказание, а извършеното престъпление /нарушение/. Като допълнителен
аргумент в подкрепа на тази теза са и мотивите на ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д.№ 98/1984
г., ОСНК на ВС, където е прието, че ако наказателното постановление бъде изменено и ако в
производството има сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица,
изплатени пътни на свидетели и т.н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя, а не
съразмерно.
Поради тези съображения съдът счита, че с оглед доказването в обсъждания тук
случай на извършеното от страна на жалбоподателя административно нарушение, то той
следва да бъде осъден да заплати изцяло сторените от наказващия орган разноски.
По делото административнонаказващият орган е бил защищаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защищавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование, а съгласно ал.5 от същия текст, размерът на възнаграждението не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. Последният от своя страна препраща към чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в рамките от 80 до 120
лева. В настоящият случай, предвид правната сложност и извършените действия, съдът
счита, че претендираният от процесуалния представител на въззиваемата страна размер на
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева е справедлив и тази сума дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, във връзка с ал.7, т.4 и чл.63д, ал.4
и ал.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 531217-F532693 от 23.06.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно
управление на НАП, с което е наложено на „***********, със седалище и адрес на
управление **********************, БУЛСТАТ ********, представлявано от К.К.Д.,
административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с чл.185, ал.1 от
ЗДДС – имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства и НАМАЛЯВА административното наказание имуществена
санкция на 500 (петстотин) лева.
8
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 531217-F532693 от 23.06.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на
НАП, в останалата му част.
ОСЪЖДА „*********** – с.Малиново, област Ловеч, с горните данни, да заплати на
Национална агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9