№ 6197
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100503901 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Г. Б. С., срещу решение №
2306/09.02.2024 г. на СРС, ГО, 37 състав и решение № 2394/12.02.2024 г. на
СРС, ГО, 37 състав, постановени по гр. дело № 44978/2023 г. Счита, че
решение № 2394/12.02.2024 г. по гр. дело № 44978/2023 г. на СРС, ГО, 37
състав е недопустимо и излага съображенията си, поради което моли
решението да бъде обезсилено. Обжалваното решение № 2306/09.02.2024 г. на
СРС, ГО, 37 състав, в частите, в които издръжката за децата Б. Г. С. и Р. Г. С., е
увеличена, в разликата над 200 лева, до размер на 270 лева месечна издръжка
на всяко от децата, е неправилно и незаконосъобразно. Моли съдът да отмени
решението в обжалваните части и да постанови друго, с което да се изменят
издръжките на по 200 лв. месечно. Претендира присъждане на разноски на
основание чл. 38 ЗАдв.
Въззиваемите страни Б. Г. С. и Р. Г. С., действащи чрез тяхната майка и
законен представител М. Р. З., с отговора на въззивните жалби считат същите
за неоснователни.
Б. Г. С. и Р. Г. С., действащи чрез тяхната майка и законен представител
1
М. Р. З., са подали насрещни въззивни жалби срещу решение № 2306/09.02.24
г. и решение № 2394/12.02.24 г., в частите им, с които са отхвърлени исковете
над по 200 лв., до пълния предявен размер на месечните издръжки на децата
от по 370 лева за всяко от тях. Молят решението в обжалваните части да бъде
отменено и съдът да постанови друго, с което да осъди Г. Б. С. да заплаща на
малолетните си деца Б. Г. С. и Р. Г. С. месечна издръжка в размер от по 370
лева месечно за всяко от децата.
С отговора на насрещните въззивни жалби, Г. Б. С. счита същите за
неоснователни и моли съдът да ги остави без уважение.
В съдебно заседание Г. Б. С. моли съда да отмени решението в
обжалваните части и да постанови друго, с което да редуцира присъдените
издръжки.
В съдебно заседание Б. Г. С. и Р. Г. С. молят решението в обжалваните от
тях части да бъде отменено. Претендират присъждане на разноски за отговора
на въззивната жалба.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими. Подадени
са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 263,ал. 2 от ГПК, от страни, имащи
правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение № 2306/09.02.2024 г. по гр. дело № 44978/2023 г., СРС, ГО, 37
състав е осъдил Г. Б. С. да заплати на ищците Б. Г. С. и Р. Г. С., действащи чрез
тяхната майка М. Р. З., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 500 лв.
сторени разноски в производството, съобразно уважената част на исковете.
Осъдил е Б. Г. С. и Р. Г. С., действащи чрез тяхната майка М. Р. З., да заплатят
на ответника Г. Б. С., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 250 лв.
сторени разноски в производството, съобразно отхвърлената част на исковете.
С решение № 2394/12.02.2024 г. по гр. дело № 44978/2023 г., СРС, ГО, 37
състав е изменил размера на определената с Решение № 20258822/23.11.2020
г., постановено по гр. д. № 16680/2020 г. по описа на СРС, 83 състав в полза на
малолетните Б. Г. С. и Р. Г. С., месечна издръжка в размер на по 170 лв. лева,
2
на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като: Осъдил е Г. Б. С., ЕГН
**********, да заплаща на малолетното си дете Б. Г. С., ЕГН**********, чрез
неговата майка и законен представител М. Р. З., ЕГН********** месечна
издръжка в размер на 270 лева, считано от 10.08.2023 г., до настъпване на
законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като е
отхвърлил исковата претенция в останалата й част до пълния предявен размер
от 370 лв., като неоснователна. Осъдил е Г. Б. С., ЕГН********** да заплаща
на малолетното си дете Р. Г. С., чрез неговата майка и законен представител
М. Р. З., месечна издръжка в размер на 270 лева, считано от 10.08.2023 г., до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, като е отхвърлил исковата претенция в останалата й част до пълния
предявен размер от 370 лв., като неоснователна. Съдът е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.
В мотивите си към решение № 2306/09.02.2024 г. по гр. дело №
44978/2023 г., СРС, ГО, 37 състав е посочил, че намира, че присъдената
издръжка в полза на двамата ищци в размер на 170 лева, следва да бъде
увеличена до размер на 270 лева месечно за всяко дете, считано от 10.08.2023
г. - датата на депозиране на исковата молба, като претенцията за разликата до
претендираните 370 лв. от ищците, следва да се отхвърли, като неоснователна.
Поради изложеното, настоящия съдебен състав счита, че с атакуваното
решение № 2394/12.02.2024 г. по гр. дело № 44978/2023 г., СРС, ГО, 37 състав
е допуснал поправка на ОФГ в решението си № 2306/09.02.2024 г.,
постановено по гр. дело № 44978/2023 г., неправилно посочвайки, че допълва
диспозитива на постановеното по-рано решение по делото, тъй като е налице
произнасяне по искането в мотивите и пропуск съдът да се произнесе в
диспозитива на решението.
Въззивникът навежда доводи, че безспорно размерът на издръжката
следва да осигури нормални условия на живот на детето, но това не бива да
създава затруднения на дължащия издръжка родител и следва да бъде
съобразено освен с неговото финансово състояние, така и с възможностите на
другия родител, че въззивника не споделя и довода на СРС, че по-голямата
част от дължимата издръжка следва да бъде покрита от неотглеждащия
родител, че съдът напълно е игнорирал заболяването му и представените
3
доказателства за предоставяне на издръжка и в натура.
Ищците навеждат доводи, че определения размер на издръжките не е
съобразен с критерия на чл. 50, ал. 1 и 2 ППЗЗДт, който следва да се ползва по
аналогия, че установения по делото трудов доход на бащата и имотно
състояние са достатъчни да осигурят по-висока издръжка на децата Б. и Р..
Доводите и на двете страни настоящата инстанция счита за
неоснователни. Задължението за издръжка към ненавършили пълнолетие деца
е безусловно, като изискването даването на издръжка да не съставлява
особено затруднение на родителя е въведено единствено за задължения за
издръжка към навършили пълнолетие деца, които отговарят на определените в
чл. 144 СК условия. Отглеждащия децата родител също дължи издръжка за
децата си, отделно и едновременно с полаганите преки и непосредствени
грижи за тяхното отглеждане и възпитание- т. е. освен издръжката в натура, но
именно защото задоволява в натура потребностите на децата и полага грижи
за тях, размера на паричното му участие в тяхната издръжка следва да е по-
малък. Бащата може и трябва да ангажира цялата си деятелност, за да
реализира доходи, които да му послужат, както за удовлетворяването на
собствените му екзистенциални нужди, така и за задоволяване на увеличените
потребности на децата му. За същия не са ангажирани доказателства за
намалена работоспособност (последното обстоятелство се установява с
решение на ТЕЛК), нито за друга основателна причина за невъзможност да
реализира доходи поне в размер на средната за страната работна заплата, която
е най-висока за гр. София, където бащата живее и работи.
В настоящия случай ищците са основали иска си на трайно съществено
увеличаване на нуждите си и на възможностите на бащата. Районният съд е
изложил мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви се споделят от
настоящия съдебен състав. От присъждането на издръжката в размер на по
170 лв. към настоящия момент са изминали почти четири години, децата са
пораснали, поради което дефинитивно са се увеличили потребностите им от
средства за съществуване и социално-културно развитие.
При определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционният
съд се е съобразил с нуждите на децата и възможностите на въззивника.
Видно от събраните в първата инстанция справка-данни за осигуряване,
за част от процесния период, бащата е получил месечно брутно трудово
4
възнаграждение (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР №
34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), в размер на 1043,06
лева(лист 84 от делото на СРС), а майката на ищците за част от релевантния
период, за който са представени доказателства, е имала средномесечен брутен
доход в размер на 2135,03 лв.(лист 77 от делото на СРС).
Размера на месечната издръжка е съобразен с възрастта на децата, които
не са новородени (за да бъде определен минималния размер за месечната им
издръжка) и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните и
здравните им потребности, имат социални, образователни (включително
заплащани извънкласни обучения) и културни нужди, които също следва да
бъдат задоволени- с оглед правилното им развитие- т. 4 от Постановление
№5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е отчетено от
първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на
децата.
Следва да се отбележи, че предходния размер на месечната издръжка за
малолетните деца е под законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум за
детска издръжка.
И въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства,
приема, че за цялостната издръжка на децата е необходима месечно сумата от
по около 500 лева.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители,
обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на децата се полагат от майка им (делът на участие на бащата в
издръжката следва да бъде по-голям), настоящата инстанция, счита, че Г. Б. С.
следва да поеме сума в размер на по 270 лв. от месечната издръжка на децата.
Останалата сума, необходима за издръжката на децата, следва да се поеме от
майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки
полаганите преки грижи за Б. и Р..
Във въззивното производство бяха представени доказателства за
прекратяване на трудовото правоотношение на бащата на основание, което
зависи от неговата воля и за което прекратяване служителя е получил
обезщетение в размер на 4195,56 лв.
Налага се извод, че доказателствата и във въззивната инстанция не
разрушават убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
5
решение в обжалваните му части.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните
части е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото- отхвърляне на жалбите и на двете страни, на
същите не им се дължат разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2306/09.02.2024 г. на СРС, ГО, 37 състав,
поправено с решение № 2394/12.02.2024 г. по гр. дело № 44978/2023 г. на СРС,
ГО, 37 състав, постановени по гр. дело № 44978/2023 г., в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски, като неоснователни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6