Решение по дело №2634/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260444
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия: Неделин Захариев Йорданов
Дело: 20201420102634
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №...

 

гр. ВРАЦА, 08.10.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на 10 септември 2021г., в състав:

                   

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

 

при участието на секретар Н. Петрова, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гражданско дело № 2634 по описа за 2021 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявени са за установяване размер на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 877/2020г. на ВРС обективно съединени искове от „ЗАД ОЗК Застраховане”, гр.София против М.З.Ц. ***, с които по реда на регресната отговорност се иска признаване за установено вземане на ищеца срещу ответника за сумата 447.34 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на пострадал от ПТП и 15.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 27.08.2016г. около 02.30ч. на АМ Тракия с посока на движение гр.София т.а. марка „Форд“, модел Транзит, с ДК№ СВ 9285 АХ, управляван от ответницата блъска отзад лявата страна на МПС „Опел“, модел „Астра“ с ДК№ С 5776 ХС, собственост на Дирекция „УССД“-МВР, управлявано от В.К.Д. и причинява материални щети. Съставен е Протокол за ПТП № 1499293/27.08.2016г. на ОД на МВР-София, и е издаден АУАН серия Г № 743783. Твърди се, че към датата на произшествието собственикът на т.а.“Форд“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с „ЗАД ОЗК Застраховане”, гр.София, а собственикът на пострадалото МПС Опел“, модел „Астра“ имал валидна застраховка „Автокаско“ със ЗД „Бул ИНС“ АД. Поддържа, че на 30.08.2016г. е проведен оглед на увреденото МПС, възложен е ремонт на специализиран сервиз, а ремонтните дейности възлизат на сумата 219.24лева, респективно и сумата 279.70 лева. Съобразно изготвените два доклада по щета, застрахователят одобрил за изплащане горните суми, които били преведени на двата сервиза със съответни Платежни нареждания от 22.12.2016г. и 19.12.2016г. Във връзка с извършеното плащане ЗД „Бул ИНС“ АД изпратило регресна покана до „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, което второ дружество завело щета и видно от Доклада определило застрахователно обезщетение в размер на 447.34 лева. Двете застрахователни дружества имали насрещни вземания и било извършено прихващане до размера на по-малката сума, като сред погасените задължения било и това по процесната щета № 0410-110-0495-2017 по описа на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД. Ищецът развива доводи, че ответницата виновно е причинила настъпването на пътния инцидент, като е управлявала автомобила с отнето СУМПС и счита предвид извършеното от него плащане на основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./, че за него е налице правен интерес да претендира възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разноски от ответницата.

 Исковете са с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ вр. чл.86 ЗЗД.

 В писмен отговор по чл.131 ГПК назначения на ответника особен представител оспорва исковете. Развива съображения за тяхната неоснователност и недоказаност с твърдения, че нито едно от представените доказателства не установява еднозначно размера на исковете. Оспорва представената Покана до ответницата от 28.07.2017г., която не може да породи правно действие, поради липса на уведомяване. Счита, че приложените към исковата молба доказателства са ирелевантни за спора и не са годни да установят каквито и да било обстоятелства, тъй като няма данни за автора им, липсва и подпис. Прави и възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

За да се произнесе по основателността на исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:

 По ч.гр.д. №877/2020 г. на Районен съд-Враца на 10.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено М.З.Ц. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК /БУЛСТАТ *********, адрес/седалище/адрес управление/, БЪЛГАРИЯ, обл. София, община Столична, гр. София, район „Възраждане” ул. „Света София” № 7, ет. 5 , законен представител Александър Петров Личев – изпълнителен директор, Румен Кирилов Димитров – изпълнителен директор, пълномощник АД „Георгиева и партньори”, представлявано от адвокат С.С., от АК Софияследните суми: 847,34 лв. представляващи регресна претенция по щета № 0410-110-0495-2017, по описа на „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД: 447,34 лв. – изплатено застрахователно обезщетение;  15 лв. ликвидационни разноски; 462,34 лв.  законната лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението в съда  30.04.2020г. до окончателното  изплащане на вземането и разноските по делото – 25.00 лв. държавна такса и сумата от  360.00 лв. адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.

   С разпореждане от 14.08.2021г. по ч.гр.дело съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

     От събраните по делото доказателства се установява следното: На 15.12.2015 год. между ищцовото дружество „ЗАД ОЗК Застраховане”, гр.София и собственикът на товарен автомобил Форд Транзит, модел  350Л с рег.№СВ9285АХ била сключена застрахователна полица №BG/23/115003064669, валидна от 12.00ч. на 15.12.2015 г. до 23:59:59ч. на 14.12.2016 г.

     На 27.08.2016 г. около 2,30ч. на  АМ „Тракия” с посока на движение към гр.София М.З.Ц. управлявала товарен автомобил Форд Транзит, модел  350Л с рег.№СВ9285АХ. На подаден сигнал за спиране от лек автомобил „Опел Астра с рег.№С5776ХР, управляван от В.К.Д., водача на товарен автомобил Форд Транзит, модел  350Л с рег.№СВ9285АХ М.Ц. не спряла, блъснала задната лява част на лек автомобил „Опел Астра” с рег.№С5776ХР, с което е реализирала ПТП с материални щети.

За станалото ПТП е съставен протокол №1499293/27.08.2016 г.

Видно от застрахователна полица №1315000000990055695 с валидност от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. лек автомобил „Опел Астра с рег.№С5776ХР собственост на Дирекция национална служба Жандармерия е имал застраховка „АВТОКАСКО” при ЗД „БУЛИНС” АД.

На 30.08.2019 г. от Дирекция национална служба Жандармерия до *******било изпратено уведомление за щета по повод настъпило на 27.08.2016 г. ПТП с лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№С5776ХР.

На 30.08.2016 г. бил съставен опис на претенция №**********/30.08.2016 г.от ЗД „БУЛИНС” АД.

С възлагателно писмо изх.№4932/31.08.2016 г. *******ремонтните действия по отношение на лек автомобил „Опел Астра с рег.№С5776ХР били предоставени на автосервиз „Автокомплекс-Прециз” ЕООД.

Видно от фактура №**********/01.11.2016 г. издадена от  „Автокомплекс-Прециз” ЕООД стойността на ремонтните действия за нови части и материали и труд по отношение на автомобила възлизат на 219.24лв.

От *******с доклад за щета №1 в полза на Дирекция национална служба Жандармерия било определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 219.24лв. Посочената сума била преведена на „Автокомплекс-Прециз” ЕООД на 22.12.2016 г.

Съгласно фактура №**********/12.12.2016 г., „Ауто Клеймс ЕООД е извършило ремонт на посочения автомобил-облицовка задна броня, стоп ляв, тас з.л. 15” за сумата от общо 279.70лв., за което от *******бил издаден доклад по щета №2. Посочената сума била преведена от  *******в полза на „Ауто Клеймс ЕООД на 19.12.2016 г.видно от паричен превод от същата дата с приложение на заплатените фактури.

До „ЗАД ОЗК Застраховане”, гр.София било изпратено писмо от *******за заплащане на сумата от 513.95лв. регресна претенция.

От страна на „ЗАД ОЗК Застраховане”, гр.София бил съставен доклад по щета №0410-110-0495/20.03.2017 г., в който е предложено сумата от 447.34лв. – обезщетение с потърпевш Дирекция Национална служба Жандармерия и пострадало МПС „Опел Астра с рег.№С5776ХР да бъде изплатена на ЗД „БУЛИНС” АД.

Сумата от 447.34лв. била изплатено от „ЗАД ОЗК Застраховане”, гр.София в полза на *******с платежно нареждане от 11.07.2017 г.

„ЗАД ОЗК Застраховане”, гр.София изпратило до М.Ц. покана за плащане на сумата от 462.34лв. заплатено регресно обезщетение за причинените щети по станалото на 27.08.2016 г. ПТП, както и сума в размер на 15.00 лв. – ликвидационни разноски по щетата.

От заключението на назначената и приета по делото съдебно автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна точка, ПТП е настъпило при следния механизъм:

На 27.08.2016 година около 02,30 часа, на АМ „Тракия“ с посока на движение към гр. София товарният автомобил „Форд Транзит“ с peг. №СВ9285АХ, управляван от М.З.Ц. *** в тъмната част на денонощието при ясно време и суха пътна настилка на 60 км преди гр. София не спряла и се опитала да осуети проверка от служители на МВР, при което е блъснала с предната си дясна част лекия автомобил „Опел Астра“ с peг. №С5776ХС в областта на задната броня и левия стоп. Посочено е, че опита на водача на товарния автомобил „Форд Транзит“ с peг. №СВ9285АХ, М.З.Ц. *** да осуети проверката на контролните органи е причината за настъпването на процесното ПТП. Видно от експертното заключение в резултат на удара лекият автомобил „Опел Астра“ с peг. №С5776ХС е получил увреждане в областта на задната броня и левия стоп.

  От техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на застрахования лекия автомобил „Опел Астра“ с peг. №С5776ХС се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са получени по начина и механизма, посочен в протокола за ПТП. Действителната стойност на вредите на лекия „Опел Астра“ с peг. №С5776ХС към 27.08.2016 година възлиза на 447,34 лв.

Изплатеното застрахователно обезщетение е в рамките на средните пазарни цени към момента на ПТП - 27.08.2016 година.

Размера на обичайните ликвидационни разходи за извършените огледи и определянето на размера на застрахователното обезщетение по щетата на МПС  е в рамките от 15 до 30лева.

По делото е разпитан свидетелят В. Димов/ служител на Зонално жандармерийско управление – Пловдив/. В показанията си Димов твърди, че през 2016 г. в тунел „Троянови врата“ по автомагистрала Тракия, пътувал със  служебния си автомобил и се движел от гр. Пазарджик към гр. София. Свидетелят твърди, че бил подаден сигнал за оказване съдействие на други патрулни автомобили, които се движели по автомагистралата и се опитвали да спрат бус марка „Форд”. Димов поддържа, че по станцията са предупредили, че бусът и патрулните автомобили, които се движели след него наближават неговия автомобил и той с неговият колега, с когото тогава били екип, тръгнали след тях. Карали по магистралата пред тях. Полицейските коли били със звукова и светлинна сигнализация. Свидетелят твърди, че бусът бил пред тях и в последствие свидетелят разбрал, че това е бусът, който трябвало да преградят. Димов поддържа, че е управлявал автомобилът в средна лента, движейки се направо и в същото време автомобилът от лявата лента рязко навлязъл в неговата лента и ударил служебният автомобил в задната лява част. Свидетелят твърди, че бусът ударил неговият автомобил в левия стоп с цел да го завърти при което служебната кола започнала да криволичи, но свидетелят успял да я овладее. Димов поддържа, че бусът го изпреварил, а той намалил скоростта, без да спира и продължил движението си като следвал буса на безопасно разстояние, а всички патрулни автомобили се движели заедно зад буса и неговият автомобил  бил блъснат.

Представен по делото е и АУАН № 743783/27.08.2016г. /л.71 от делото/ срещу нарушителя ответница, в който е отразено че същата е управлявала автомобила с отнето през м.09.2011г. СУМПС. Описана е и фактическата обстановка на причиненото от нея ПТП. АУАн е подписан от нарушителя без възражения. Въз основа на него е издадено и НП № 16-1204-002835 /22.12.2016г., с което на ответницата са наложени общо 5 наказания по административен ред за извършени от нея на процесната дата 27.08.2016г. нарушения на правила по ЗДвП /л.69 от делото/.

На осн. чл. 62, ал. 5, т. 3 от ЗКИ е допуснато разкриване на банкова тайна информация относно наличностите и движението по всички сметки, открити в „Общинска банка“ АД, с титуляр ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с *******.

Видно от заключението на назначената и приета по делото съдебно-икономическата експертиpа титуляр по банкова сметка ***: *** „ОЗК- Застраховане“ АД, *******. На    11.07.2017г. ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД от банкова сметка *** „Общинска банка" АД с IBAN: ***, BIC ***умата 20 979,43 лева по банкова сметка *** :*** ЗД БУЛ ИНС АД КЛОН ОБОРИЩЕ. Основание за превода е посочен:прихващане на регресни щети. Дата на изпълнение на банковата операция 11.07.2017 г. Преведената сума е отразена като разход по банкова сметка ***: ***, BIC ***щинска банка АД.

Видно от назначеното и прието по делото експертно заключение на допълнителната съдебно-икономическа експертиза се установява, че е заверен превод по сметка IBAN:***Д-ЗАСТРАХОВАНЕ АД с получател: ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД; сума 20979,43 лева, получена на 11.07.2017 година с основание - прихващане на регресни щети, наредител: „ЗД БУЛ ИНС“ АД КЛОН ОБОРИЩЕ.

 При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.

Плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС, е правомерен юридически факт, тъй като е предмет на изпълнение на възникнало за застрахователя задължение да го стори. Предпоставките за възникване на това задължение, респ. за пораждане насрещното право на третото лице да получи застрахователно обезщетение, запълват следния законов фактически състав: 1/ действие на валиден договор за имуществена застраховка „каско", имащ за предмет поемане от застрахователя на риск от настъпване на частични повреди/ опасност от настъпване на вреди / по обекта на застраховката- застрахованото МПС чрез покриването му с възстановителната парична стойност на увредените части, срещу заплащане на премия от застрахования; 2/ настъпване на застрахователното събитие - осъществения риск, т.е. факта на ПТП, явяващ се; 3/ източник на реална имуществена вреда, претърпяна от застрахования, която е; 4/ установена по вид и парична стойност/ оценка/. С плащането на застрахователното обезщетение на правоимащото застраховано /трето на спора/ лице в полза на застрахователя/ищеца/ възниква по силата на закона субективно регресно материално право да иска възстановяване на платеното от причинителя на вредата, тъй като застрахователят се счита встъпил /суброгирал се е/ в правата на застрахования /от момента на плащането на обезщететието/, които последният притежава към деликвента - чл. 410, ал.1 от КЗ. Удовлетворяването на правото на обезщетение, чийто носител е увреденото застраховано лице има двоен погасяващ ефект- погасява се както това пряко субективно право, така и правото на това лице към причинителя на вредата. Затова в идейната основа на разглежданото законно регресно право е заложен един общ правен принцип- този за недопустимост на неоснователното обогатяване /този, който уврежда, нито е справедливо, нито е разумно да избегне в крайна сметка тежестта на поемане на възстановителната стойност на вредата, която друго лице е платило на увредения, независимо, че това е извършено по силата на договор.

     В настоящия случай от материалите по делото се доказва по безспорен начин наличието на валидно сключена застраховка „Каско”, което се установява от приложената като писмено доказателство по делото  застрахователна полица №1315000000990055695 с валидност от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. касаещ лек автомобил „Опел Астра с рег.№С5776ХР собственост на Дирекция национална служба Жандармерия имал застраховка „АВТОКАСКО” при ЗД „БУЛИНС” АД.

От съставения и представен като писмено доказателство по делото Протокол за ПТП №1499293/27.08.2016 г. се установява, че около 02,30 часа, на АМ „Тракия“ с посока на движение към гр. София товарен автомобил „Форд Транзит“ с peг. №СВ9285АХ, управляван от М.З.Ц. *** в тъмната част на денонощието при ясно време и суха пътна покривка на 60 км преди гр. София не спрял, а водачът се опитала да осуети проверка от служители на МВР, при което е блъснала с предната си дясна част лекия автомобил „Опел Астра“ с peг. №С5776ХС в областта на задната броня и левия стоп. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила и съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ГПК задължава съда да приеме, до доказване на противното, че удостоверените в него факти действително са се осъществили. Изложеното в него се потвърждава и от коментираните АУАН и НП срещу ответницата. Законната доказателствена сила обхваща, както лично възприетите факти от издателя на официалния документ – съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, а така също и мястото и датата на съставяне на документа. В настоящия случай изложеното в протокола за ПТП се потвърждава и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-автотехническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че механизма на ПТП отговаря на настъпилите щети, описани в описа на застрахователя и констатирани в протокола за ПТП, както и че настъпилите щети могат да бъдат получени по начина, описан в протокола за ПТП. Следователно последният следва да се приеме за годно доказателство, удостоверяващо датата и мястото на станалото ПТП, механизма на същото, нанесените на пострадалото МПС щети.  В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.К. Димов – водач на увредения лек автомобил „Опел Астра с рег.№С5776ХР, който възпроизвежда изложената по-горе фактическа обстановка.

Установи се, че е извършено на 11.07.2017 г. плащане от страна на ищеца на сумата от 447.34лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регистрирана щета №0410-110-0495/20.03.2017 г. изплатено от ищеца „ЗАД ОЗК Застраховане”, гр.София в полза на ЗД „БУЛИНС” АД, където лек автомобил „Опел Астра с рег.№С5776ХР собственост на Дирекция национална служба Жандармерия е имал застраховка „АВТОКАСКО” при ЗД „БУЛИНС” АД.

      По отношение размера на щетите настъпили по отношение на лекия автомобил „Опел Астра“ с peг. №С5776ХС съдът съобрази обстоятелството, че същите напълно съвпадат със заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза и в размер на 447.34 лв. В същото време, както се посочи по-горе от материалите по делото се установява, че на застрахованото лице е била изплатена посочената сума. Съгласно заключението на вещото лице размера на обичайните ликвидационни разходи за извършените огледи и определянето на размера на застрахователното обезщетение по щетата на МПС е в размер от 15 до 30 лева, при което претендираните 15 лева ликвидационни разноски са в нормалните граници, поради което така предявените искове се явяват основателни в пълен размер.

Съдът приема за неоснователно възражението на процесуалният представител на ответника за настъпила погасителна давност по отношение на претендираното вземане.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при задълженията, без срок – от пораждането им. Към предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 30.04.2020 г., по отношение на спорното материално право на вземане, приложимата 5-годишна давност не е изтекла, като началният й момент не е извършването на деликта, а суброгацията на ищеца в правата на увредения, която е осъществена с плащането на обезщетение по чл.386 КЗ, което е извършено на 11.07.2017 г. Регресното вземане се основава на изпълнението на чуждо задължение – това на делинквента и се поражда от различен фактически състав, включващ извършен деликт, правен интерес от изпълнението на чуждото задължение и плащане, като това правоотношение възниква между различни страни – суброгиралият се застраховател по имуществената застраховка и делинквента. Ето защо изтеклата спрямо делинквента давност в правоотношението му с увреденото лице, не следва да се прилага по отношение на регресното вземане. По отношение на последното давността има за начало осъществения състав на суброгацията. Съгласно т.14 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г., Пленум на ВС, за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и следващи ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, което разбиране е приложимо и към регресното вземане на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, като няма основание даденото тълкуване да се счита за изгубило значение. Смисълът на института на давността е да бъде санкция за бездействащия кредитор, а преди суброгацията ищецът, изобщо не е такъв, поради което и преди да възникне вземането му, той не може да го упражни и няма как по отношение на него да е текла давност. 

В този смисъл е задължителната съдебна практика, съдържаща се в т.14 на ППлВС №7/1977 г., Решение на ОСГК на ВС № 117/ 3.ХІІ.1962 г. по гр. д. № 89/ 1962 г., както и в Решение № 178/ 21.Х.2009 г. по т. д. № 192 2009 г. на ВКС, Решение № 449/ 18.ІІІ.2002 г. по гр. д. № 1785/ 2001 г. на ВКС, Решение № 178/ 21.Х.2009 г. по т. д.№ 192/ 2009 г. на ВКС, Решение №2 от 02.02.2011 г. по търг. дело №206/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, последните постановени по реда на чл. 290 ГПК. Практиката, обобщена в последното решение изрично сочи, че основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на общо 1220.00 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за свидетел и вещо лице, особен представител и адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото на ответника разноски не се дължат.

 

Водим от горното, съдът  

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.З.Ц. ЕГН **********, адрес: *** дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с *******, адрес/седалище/адрес управление/, БЪЛГАРИЯ, обл. София, Община Столична, гр. София, район „Възраждане” ул. „Света София” № 7, ет. 5, законен представител Александър Петров Личев – изпълнителен директор, Румен Кирилов Димитров – изпълнителен директор, сумата от 447.34 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по регресна претенция по щета № 0410-110-0495-2017, на пострадал от ПТП и 15.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.04.2020 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА М.З.Ц. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД *******, адрес/седалище/адрес управление/, БЪЛГАРИЯ, обл. София, община Столична, гр. София, район „Възраждане” ул. „Света София” № 7, ет. 5, законен представител Александър Петров Личев – изпълнителен директор, Румен Кирилов Димитров – изпълнителен директор, съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на общо 1220.00 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за свидетел и вещи лица, особен представител и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 385.00 лв.-съдебно деловодни разноски по ч.гр.дело №877/2020 г. по описа на Районен съд Враца

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: