Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    1860           Година  2016,18.10. Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 28.09.2016 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря П.Ц. и при присъствието на прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело но­мер 1703 по описа за 2016 годи­на и като обсъди :

            

       Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Регионална Дирекция за областите Плов­див,Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора на Комисия за за­щита на потребителите с адрес на призоваване гр.*** срещу постановеното по НАХД №2521/2016г. по описа на Районен Съд – Пловдив ХХІV н. състав съдебно решение №1074 от 22.06.2016г., с което е отменено издаденото от Директор на Регионална Дирекция наказателно пос­та­­нов­ление/НП/ №К-038896/16.03.2016г.,с което е наложена на основание чл.210а от За­ко­на за защита на потребителите/ЗЗП/, за нарушение на чл.68з, пр. второ ЗЗП на ЕТ “К.-В. С.” с адрес на управление *** имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Жалбоподателят счита, че постановеното решение от състав на Ра­йон­ния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касацион­ни основания – неправилно прилагане на материалния закон във връзка с прила­гане института на чл.28 б. “а” ЗАНН, моли същото да бъде отменено, като вмес­то това се постанови потвърждаване на издаденото НП.

Ответникът по тази касационна жалба – ЕТ “К.-В. С.” счита така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвър­лянето и.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основа­ния, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на така изда­де­ното НП, първостепенният състав приел, че административнонаказва­щият ор­ган необосновано не е приел случая за “маловажен”.

Този решаващ извод настоящият състав намира за правилен.

В случая безспорно и в АУАН, а и в НП е посочено, че нарушението се със­тои в това, че търговецът е “принудил” потребителите да закупуват комп­лект, състоящ се от ученическа книжка/бележник/ и ученическа лична карта и подвързия за тях само заедно и то на стойност от 1,00 лв, но не и поотделно.

Този касационен състав намира, че правилно Районния Съд е преце­нил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производст­во, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения прави­лен из­вод, а именно, че неоснователно е ангажирана административно – нака­за­тел­на­та отговорност на търговеца за посоченото нарушение, именно поради неза­ко­но­съобразно неприлагане института на чл.28 б. “а” ЗАНН.

В тази връзка районният съдия е дал аргументиран и обоснован извод на база наличните доказателства, при правилно отчитане на тяхното значение и стойност.

Спо­ред новелата на чл.93 т.9 от НК/приложима на основание чл.11 ЗАНН/, "мало­важен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед лип­сата или нез­на­чителността на вредните последици или с оглед на други смек­чаващи обс­тоя­телства представлява по-ниска степен на обществена опасност в срав­нение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По отношение наличието на маловажен случай настоящият състав нами­ра, че този му извод следва от действителното фактическо положение на неща­та, след направена от съда преценка на конкретната тежест на наруше­ние­то и обстоятелст­во­то, че се касае за първо такова нарушение с незначител­ни об­щест­веноопас­ни последици, доколкото не е установено накърняване интереси­те на конкретни потребители от посочената нелоялна практика на търговеца.

По тези съображения, наказателното постановление е издадено от на­­казващия орган в нарушение на чл.53 ал.1 ЗАНН, която разпоредба задъл­жава последният да извърши преценка за приложението на чл.28 б. “а” ЗАНН. Тази хи­­потеза е преценена от районния съдия и същият я е приел обосновано за при­­­­­ло­жима.

Като се има предвид, че и преценката за "ма­ловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния ка­зус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т. н., но следва да се отчита и същността, както и целите на административно­наказателната отговорност, то оче­­видно е, че нейното реализиране по отношение на С. в качеството и на ЕТ в случая не може да постигне едно ефективно изпълнение на преслед­ваните от законода­теля леги­тим­ни цели, инкорпорирани в генералната и спе­циалната превенции при този вид юридическа отговорност.

Консеквентно това обосновава и изводите на настоящия състав за неос­но­вателност на касационната жалба.

С оглед на изложеното не е налице касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

   ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №1074 от 22.06.2016г. на Районен съд – Плов­див, ХХІV-ти н. състав, постановеното по НАХД №2521/2016г..

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                                 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     

 

 

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                      2.