№ 261
гр. Перник, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720102338 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 500 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител –
адв. Георги Георгиев, срещу Н. ИВ. АЛ., с ЕГН: **********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 384.36 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето
лице /И.К. К./ по щета № **** въз основа на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между ищеца и
собственика на автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста”, с рег. № ****,
управляван от ответницата – полица № BG/03/120001439471 с валидност от
27.05.2020 г. до 26.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и дружеството собственик
на автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста”, с рег. № **** бил налице
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица № BG/03/120001439471 от
27.05.2020 г. с период на действие от 27.05.2020 г. до 26.05.2021 г. за лек
автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста”, с рег. № ****. Посоченият
автомобил на 04.09.2020 г. бил управляван от ответницата.
Твърди се, че на 04.09.2020 г. в гр. Перник настъпило пътно
транспортно произшествие /ПТП/ - на кръстовище на ул. Отец Паисий срещу
1
бл. 55 към ул. Струма в посока центъра ответницата, докато управлявала
застрахования автомобил с рег. № ****, нарушила правилата за движение по
пътищата – не спряла на знак „СТОП“ при включване в движението по главен
път, вследствие на което предизвикала удар с лек автомобил марка „Опел“,
модел „Мерава“, с рег. № РК 7969 ВР.
В резултат от ПТП на л.а. марка „Опел“, модел „Мерава“, с рег. № РК
7969 ВР били нанесени материални щети, описани в протокол за ПТП №
1728286/30.12.2020 г., съставен от ОД МВР гр. Перник. В тази връзка при
ищеца била образувана щета за увредения автомобил под № **** и на
собственика на последния била изплатена сумата от общо 384.36 лева.
На следващо място по делото се излагат твърдения, че ответницата
причинила произшествието, но напуснала мястото на ПТП преди
пристигането на контролните органи. В тази връзка и за ищеца се породило
правото на регресна претенция срещу ответницата до размера на платеното
обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на третото увредено лице. За заплащане на сумата дружеството изпратило
покана до ответницата, но последната така и не била получена. С тези
аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица №
BG/03/120001439471 от 27.05.2020 г., протокол за ПТП № 1728286/30.12.2020
г., опис по щета от 03.02.2021 г., доклад по щета, искане за завеждане на
претенция „Каско на МПС“, извлечение от електронно банкиране, регресна
покана и свидетелство за регистрация на МПС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер.
В тази връзка се излагат подробни доводи, че не били налице
законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответницата. Посочва се, че съгласно чл. 500, ал. 1,
т. 3 от КЗ, за да бъде налице регресна отговорност на виновния водач,
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
същият следвало да е напуснал мястото на ПТП преди идването на
контролните органи, само когато посещението на последните било
задължително по закон. Обръща се внимание, че случаите на такова
задължително посещение били уредени в чл. 125 от ЗДвП към датата на
настъпване на ПТП. В тази връзка се твърди, че такова задължително
посещение следвало да се извърши, когато между водачите има разногласие
за обстоятелствата относно ПТП и едно от МПС не може да се придвижи на
собствен ход, поради причинените му щети. В случая обаче според
ответницата и двете МПС били в състояние да се придвижат на собствен ход,
поради което не били налице основанията за възникване на регресна
отговорност спрямо нея. От своя страна напускането на мястото на ПТП
преди идване на контролните органи било единствено евентуално основание
за ангажиране на отговорност по ЗАНН във връзка с нарушение на ЗДвП. С
2
тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.
По делото е разпитан свидетелят И.К. К. /водач на другия автомобил/.
Представени са допълнителни доказателства: писмо от ОДМВР Перник,
сектор „Пътна полиция“ ведно с АУАН № 298198/04.09.2021 г., наказателно
постановление от 22.02.2021 г., протокол за ПТП № 1728286/30.12.2020 г.,
два броя декларации и писмо. Представено е и Решение № 43/13.01.2022 г. по
н.а.х.д. № 1169/2021 г. на Пернишкия РС.
В проведеното на 21.02.2022 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище за уважаване на иска.
Представя в даден от съда срок писмени бележки. С предходна молба е
представен списък на разноските.
Ответницата, редовно призована, се явява в съдебно заседание лично и с
адв. В. Кръстанова. Последната изразява становище за отхвърляне на
исковите претенции.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № BG/03/120001439471/ се
установява, че дружеството „АСФ“ ЕООД е сключило с ищцовото дружество
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на действие от 27.05.2020 г. до 26.05.2021 г. за лек
автомобил марка „ФОРД“, модел „ФИЕСТА”, с рег. № **** и номер на рама
WF0DXXGAJD2R27626. Установява се, че в тази връзка е издадена и
подписана застрахователна полица № BG/03/120001439471 като
застрахователната премия е 251.41 лева – платима на четири вноски.
Страните не спорят и че на 04.09.2020 г. автомобил марка „ФОРД“,
модел „ФИЕСТА”, с рег. № **** е управляван от ответницата Н. ИВ. АЛ. на
територията на гр. Перник. Не се спори по делото, а и от представените:
АУАН № 298198/04.09.2021 г., наказателно постановление от 22.02.2021 г. и
протокол за ПТП № 1728286/30.12.2020 г. е видно, че на същата дата
04.09.2020 г. около 11.30 часа е настъпило застрахователно събитие –
автомобилът е претърпял ПТП.
На следващо място по делото не се оспорва механизмът на процесното
ПТП, описан в протокол за ПТП № 1728286/30.12.2020 г. и декларация от Н.
ИВ. АЛ. /част от административно наказателната преписка/ – а именно в гр.
Перник на кръстовище на ул. Отец Паисий срещу бл. 55 към ул. Струма в
посока центъра ответницата, докато управлявала застрахования автомобил с
рег. № ****, нарушила правилата за движение по пътищата – не спряла на
знак „СТОП“ при включване в движението по главен път, вследствие на което
предизвикала удар с лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерава“, с рег. №
РК 7969 ВР. В посочените документи се твърди, че ответницата не е видяла
другия автомобил, поради което и не осигурила достатъчно дистанция между
своето и другото МПС. В тази връзка и настъпил удар между двете коли като
в района на удара имало стеснение на пътното платно, дължащо се на
3
разкопки на платното за ВиК дейности и кофи за смет. В документите е
посочено също, че ответницата е напуснала мястото на ПТП преди идването
на органите на МВР.
Видно от самия протокол за ПТП № 1728286/30.12.2020 г. мястото на
произшествието е посетено от органите на МВР – съставил протокола М.Л..
Отбелязана е схема на произшествието като в протокола е вписано, че
участник № 1 /приет за виновен водач / напуска мястото на ПТП без да
уведоми и изчака компетентните органи на МВР. Протоколът е съставен чак
на 30.12.2020 г. при настъпило произшествие на 04.09.2020 г., но е подписан и
от двамата участници – т.е. от ответницата Н.А. и от лицето И.К. К..
Предвид настъпилото ПТП на другия автомобил марка „Опел“, модел
„Мерава“, с рег. № РК 7969 ВР, управляван от свидетеля И.К. К. били
нанесени щети. Поради това и последният се обърнал към ищцовото
дружество като застраховател на другия автомобил по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не се спори и че в тази
връзка ищцовото дружество е образувало ликвидационна преписка – щета с
№ ****/31.12.2020 г. по заявление от И.К. К.. Видно от протокол за ПТП №
1728286/30.12.2020 г., опис заключение по щета от 03.02.2021 г. и сметка при
автомобил рег. № РК 7969 ВР са увредени: предна лява врата, лайсна на
предна лява врата, задна лява врата, лайсна на задна лява врата, калник предна
лява врата и панел заден отляво на пета врата /калник/. За отстраняване на
посочените щети се е наложил монтаж и демонтаж на детайли и боядисване.
Посочените операции като труд и материали са оценени на стойност общо
384.36 лева. Нито правилното изчисляване на процесната сума, нито
причинната връзка на щетите с механизма на процесното ПТП се оспорват по
делото. Представен е и платежен документ, от който е видно, че сумата от
384.36 лева е преведена от ищеца на лицето И.К. К. на 08.02.2021 г.
На следващо място въз основа на доклад по щета № **** с посочено
основание за регрес – „водачът Н. ИВ. АЛ. е напуснала мястото на ПТП“
срещу Н. ИВ. АЛ. от страна на ищеца е отправена регресна покана от
21.03.2021 г. за заплащане на сумата от 384.36 лева на основание чл. 500, ал.
1, т .3 от КЗ. По делото няма данни кога същата е получена, но копие от нея е
връчено на ответницата с исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК.
От представен по делото акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 298198 се установява, че същият е съставен на
04.09.2020 г. от Ивайло Иванов – мл. автоконтрольор в присъствието на св.
М.Л. – служител на МВР – срещу ответницата Н. ИВ. АЛ.. Последната е
подписала АУАН на 04.09.2020 г. Въз основа на последния срещу Н. ИВ. АЛ.
е издадено и наказателно постановление № 20-1158-006768 от 22.02.2021 г.
Със същото на ответницата са вменени нарушения по Закона за движение по
пътищата, а именно – че е допуснала ПТП, доколкото не е осигурила
достатъчно странично разстояние при разминаване с друго пътно превозно
средство /чл. 44, ал. 1 от ЗДвП/; че не е останала на мястото на ПТП до
пристигане на органите на МВР /чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП/ и че е
управлявала МПС без преминат технически преглед /чл. 147, ал.1 от ЗДвП/.
Обстоятелствата на ПТП са следните: на 04.09.2020 г. като водач Н. ИВ. АЛ.
4
управлява МПС, марка „Форд“, модел „Фиеста“ по ул. Отец Паисий, гр.
Перник с посока на движение от ул. Искър към ул. Струма като срещу бл. 55
водачът при разминаване не осигурява достатъчно странично разстояние от
насрещно движещият се лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“,
поради което реализира ПТП с материални щети. След това водачът Н. ИВ.
АЛ. напуска мястото на ПТП без да изчака пристигане на служители на МВР.
Посоченото наказателно постановление № 20-1158-006768 от
22.02.2021 г. е обжалвано от Н. ИВ. АЛ. като в тази връзка е образувано
н.а.х.д. № 1169/2021 г. по описа на Пернишкия РС. Последното е приключило
с Решение № 43/13.01.2022 г., с което наказателното постановление е
отменено в частта, с която на Н. ИВ. АЛ. е наложено наказание за извършено
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП – а именно относно
напускането на мястото на произшествието без изчакване органите на МВР.
Видно от мотивите на съдебния акт, решаващият състав е приел, че не е
налице виновно поведение у жалбоподателката относно посоченото
нарушение. Този извод е обусловен от ниския интензитет на
съприкосновение между двата автомобила, поради което са възприети
обясненията на привлеченото към административно наказателна отговорност
лице – че не е осъзнала, че удря другия автомобил, поради което е напуснала
мястото на ПТП.
От показанията на разпитания по делото свидетел ИСКР. К. К. /без дела
и родство със страните / се установява, че същият е собственик на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“. През м. септември 2020 г.
свидетелят управлявал автомобила като се намирал зад х-л Балкан, в гр.
Перник. Движел се направо и търсел паркомясто, когато ответницата
излизала със своя автомобил от стръмна улица, предприела маневра десен
завой, но не могла да вземе същия, поради което закачила автомобила на
свидетеля. Произшествието според свидетеля станало преди обяд, като
вследствие на удара в купето на колата му останала дупка. Предвид това и
чулия се трясък свидетелят спрял. От своя страна ответницата също спряла на
около 20 метра от мястото на удара. Тогава свидетелят и други пътници в
колата му слезли и тръгнали към колата на ответницата. Последната обаче
запалила своята кола и избягала. Свидетелят обаче успял да види част от
регистрационния й номер и марката на автомобила „Форд“. След това
свидетелят се върнал при своя автомобил, извадил триъгълник и се обадил на
полицията. Пристигналите представители на КАТ тествали свидетеля за
алкохол и предприели действия по издирване на другия водач, като
освободили свидетеля с обяснението, че ще го потърсят като намерят другия
участник в ПТП.
На следващо място свидетелят твърди, че неговият автомобил бил
одран по дължина от страната на водача и имало малка дупка точно зад
водача. Колата обаче се движела и свидетелят също си тръгнал с нея от
мястото. По-късно през деня от полицията го уведомили, че другата кола била
собственост на фалирала фирма.
На последно място свидетелят разказва, че до м.декември 2020 г.
автомобилът на ответницата не бил открит, поради което и свидетелят пуснал
5
жалба в МВР Перник. На 29.12.2020 г. бил посетен в дома си в гр. Радомир и
органите на МВР му дали протокол за пред застрахователното дружество.
Показанията на свидетеля съдът намира, че следва да кредитира,
независимо, че като участник в ПТП за същия е налице известна
заинтересованост от изхода на делото. Показанията на свидетеля обаче са
ясни и последователни предвид изтеклия период от време, а освен това
съответстват и на останалия доказателствен материал по делото.
В последно съдебно заседание се явява лично и ответницата по делото
Н. ИВ. АЛ., която заявява, че на 04.09.2020 г. се движела по ул. Искър към ул.
Отец Паисий /която към момента била двупосочна/ в гр. Перник. Имало
стръмен участък, както и разкопки от „ВиК“ ООД Перник по пътното платно.
Поради това ответницата погледнала вляво, но нямала достатъчно видимост
заради спрели автомобили и се изнесла по-напред в завоя. След това
предприела десен завой, но при разминаването с другия автомобил пред
„Печатницата“ настъпил удар. Според ответницата и другият водач имал
известна вина за произшествието, доколкото с оглед разкопките също бил
навлезнал в несрещното пътно платно. Предвид удара ответницата спряла и
слязла от колата, а от близки търговски обекти също дошли хора, част от
които разговаряли с другия водач. Ответницата останала за кратко на място,
но счела, че другият водач също напуска ПТП, поради което и тя си тръгнала
от местопроизшествието. На улицата имало и движение, а ответницата била
силно притеснена, поради което си тръгнала и се прибрала вкъщи без да
осъществи комуникация с другия водач. След това обаче по съвет на свои
близки ответницата отишла в МВР Перник и обяснила случилото се.
Служителите на реда обаче само записали адреса и номера й и я пуснали с
обяснението, че ще й се обадят допълнително.
Предвид неявяването му по делото независимо от многократното му
редовно призоваване свидетелят М.Л. не е разпитан.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ вр. с чл.
45 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие; 2)
настъпване на самото застрахователно събитие; 3) уведомяване на
застрахователя за настъпването на събитието в срок; 4) установяване на
размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 5) заплащане на
обезщетение в същия размер на увреденото лице и 6) наличие на твърдените
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач
спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ – а именно, че виновният водач е напуснал
мястото на ПТП без да изчака органите на МВР в хипотезата, когато
посещение на произшествието е задължително по закон. При установяване на
така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права спрямо него.
6
В настоящия случай по делото липсва спор, че относно управлявания от
ответницата Н. ИВ. АЛ. лек автомобил „Форд”, модел „Фиеста”, с рег. №
**** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с дружеството ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД,
с ЕИК: ********* – полица № BG/03/120001439471 с валидност от 27.05.2020
г. до 26.05.2021 г. т.е. не се оспорва наличието на валиден застрахователен
договор към процесната дата 04.09.2020 г. На следващо място по делото
липсва спор и относно датата на застрахователното събитие - а именно
04.09.2020 г. Не се спори и че автомобилът „Форд”, модел „Фиеста” на
посочената дата е управляван от ответницата.
На следващо място по делото не се оспорва и механизмът на процесното
ПТП – а именно, че на 04.09.2020 г., докато управлява л.а. „Форд“, модел
„Фиеста“ по ул. Отец Паисий, гр. Перник с посока на движение от ул. Искър
към ул. Струма като срещу бл. 55 ответницата при разминаване не осигурява
достатъчно странично разстояние от насрещно движещият се лек автомобил
марка „Опел“, модел „Мерива“, поради което реализира ПТП с материални
щети. Последните, както и тяхната стойност също не се оспорват от
ответницата. На последно място ответницата не оспорва и че сумата от 384.36
лева действително е заплатена от ищеца на собственика на пострадалия
автомобил ИСКР. К. К..
В тази връзка и по делото е налице един единствен основен спорен
въпрос, а именно напуснала ли е ответницата мястото на ПТП преди
пристигането на органите за контрол на движението по пътищата в
хипотезата, когато посещението им е задължително по закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ освен в случаите
по чл. 433, т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.
Случаите, когато посещението от органите за контрол на движение по
пътищата на мястото на ПТП е задължително по закон са уредени в чл. 125 от
ЗДвП. Относима към настоящото дело е хипотезата на т. 7 от законовия текст,
а именно, че посещението на посочените органи е задължително, когато
между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него.
От представените по делото доказателства категорично се установява,
че ответницата е напуснала мястото на произшествието преди да пристигнат
органите на пътна полиция. Между ответницата и водача на другия
автомобил св. И. К. не е проведен никакъв разговор, като липсва спор и че
двамата водачи не са подписали двустранен констативен протокол за ПТП.
Поради това и напускането на мястото на ПТП от ответницата следва да се
7
приравни на липса на съгласие относно обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП – още повече, че другият водач няма как сам да състави
двустранен констативен протокол, нито да упражни правата си пред
застрахователя на виновния водач. В настоящия случай посочените изводи не
се променят от обстоятелството, че съставеният на 30.12.2020 г. протокол за
ПТП от органите на пътна полиция е подписан и от двамата водачи. В тази
връзка и ако между последните не е бил налице спор относно обстоятелствата
на ПТП същите са имали възможност да подпишат двустранен констативен
протокол. Относно обясненията на ответницата, че е възприела как другият
водач също напуска мястото на ПТП, то същите са единствено нейни
субективни впечатления, които не се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал – показанията на св. К. и посещението на органите
МВР. Ответницата няма как да не е разбрала, че е настъпило
съприкосновение с другия автомобил щом твърди, че е спряла, а освен това и
че е видяла от съседни магазини да излизат хора, които са разговаряли и с
шофьора на ударената кола.
Относно представеното по делото Решение № 43/13.01.2022 г. по
н.а.х.д. № 1169/2021 г. по описа на Пернишкия РС, то мотивите на същото не
обвързват настоящия съдебен състав. Твърденията на ответницата за липса на
вина освен това се навеждат едва в последното съдебно заседание като не са
подкрепени с други доказателства, а и са вътрешно противоречиви.
На последно място възражението на ответницата, че освен липса на
съгласие относно обстоятелствата на ПТП, за да е задължително посещението
на органите на МВР следва и поне едно от МПС да не е можело да се
придвижва на собствен ход, е неоснователно. Това е така, доколкото е налице
изменение в разпоредбата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП в сила от 22.01.2017 г. В
тази връзка и до 22.01.2017 г. действително посочената хипотеза е изисквала
и поне едно МПС да не може да се движи на собствен ход – в която хипотеза
е била налице и съдебна практика – напр. Решение № 57 от 26.02.2018 г. по в.
гр. д. № 701 / 2017 г. на III състав на Окръжен съд – Перник. Законовият
текст обаче е изменен – с ДВ. бр. 101 от 2016 г. – като изискването за
невъзможност на поне едно МПС да се придвижва на собствен ход е отпадало
от редакцията на разпоредбата. Доколкото процесното ПТП е настъпило на
04.09.2020 г., то и относим е именно текстът в редакцията му от ДВ. бр. 101
от 2016 г.
Поради това и исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена в пълен размер.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 278.98 лева – от които
144 лева адвокатски хонорар, 50 лева за държавна такса, 70 лева депозит за
свидетел и 14.98 лева – разходи за явяване в съдебно заседание съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. От представените по делото платежни
8
нареждания и договор за правна защита и съдействие се установява, че
посочените суми са действително заплатени. Адвокатският хонорар не е
прекомерен като е под минимума съгласно цената на иска и разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения. Поради това и съдът намира, че следва да се присъди на
ищеца и сумата от 14.98 лева за явяване в съдебно заседание. Предвид изхода
на делото сумата от 278.98 лева следва да бъде присъдена изцяло.
Ответната страна претендира разноски в размер на 300 лева –
адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Предвид
изхода на делото претенцията на ответницата е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. ИВ. АЛ., с ЕГН: ********** и адрес: ***** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5, сумата от
384.36 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД на трето лице /И.К. К./ по щета № ****
въз основа на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“
АД и собственика на автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста”, с рег. №
****, управляван на 04.09.2020 г. от ответницата Н. ИВ. АЛ. – полица №
BG/03/120001439471 с валидност от 27.05.2020 г. до 26.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. ИВ. АЛ., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, с ЕИК:
********* сумата от общо 278.98 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9