№ 1293
гр. В., 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110201832 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба
на "Денисим" ООД срещу НП № 03-2201324/18.01.2023 г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. В., с което на въззивното дружество е
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000 лв. на основание чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност (ЗТМТМ) за нарушаване нормата на чл.10, ал.1 от същия закон.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно като се
навеждат доводи, както за допуснати съществени нарушения на процес.
правила, така и за нарушение на материалния закон. Извежда се твърдение, че
процесното нарушение не е осъществено от въз.дружество и е изпълнена
посочената в закона процедура по уведомяване на ИТ. Моли НП да бъде
отменено
В съдебно заседание за въззивното дружество, се представлява от
процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея
основания. Претендира присъждане на разноски по делото.
Във фазата по съществото на делото процесуалния представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Служители на ДИТ – В., в това число и св. М. М. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на територията на обект – шивашки
цех находящ се в гр.В., м-ст „Кочмар“, стопанисван от въззивното дружество.
На място било установено, че в обекта работят лица – граждани на Р У., която
в момента работела в шивашкия цех на длъжност „гладач“. Сред работниците
извършващи дейност по обекта била и З.Г., с ЛНЧ: **********, с гражданство
У.. В хода на документалната проверка от страна на въззивното дружество
били представени договор Трудов сключен със З.Г., с ЛНЧ: **********, с
гражданство У., за длъжността гладач". От представената присъствена форма
за месец 11 2022 год. св. М. установил, че Г. е започнала действително работа
на обекта на обекта на въззивника на 16.11.2022 г..
Същата направила справка в информационната система на ГИТ и
установила, че въззивното дружество не е уведомило ТП на ИА "ГИТ в
законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на
работа на лицето З.Г., с ЛНЧ: **********.
За констатираното нарушение срещу въззивното дружество бил съставен
АУАН за това, че на 24.11.2022 г., в качеството си на работодател не е
уведомило ТП на ИА "ГИТ" в законоустановения 7- дневен срок от датата на
действително започване на работа – 16.11.2022 г. на З.Г. - гражданин на У.
което работи по трудов договор с въз.дружество, изпълнявайки длъжността
„гладач.
АУАН бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице, като
копие от пълномощното било приложено по АНП. В законоустановения срок
не постъпили писмени възражения. Поради това и въз основа на АУАН,
наказващият орган издал процесното НП. В него АНО приел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, приел, че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ и на основание чл.78, ал. 1
вр. чл.79 ал.4 от ЗТМТМ му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и
гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по
2
отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна,
поради което е и допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба,
която е нарушена. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление,
управител.
Спазено е от страна на АНО и на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Безспорно АУАН е бил връчен на представляващ дружеството на
упълномощено лице. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения.
Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Тъй като указания от закона срок не са били депозирани възражения АНО е
издал и процесното НП. С оглед на това съда приема, че са спазени
визираните в ЗАНН срокове.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и извършен анализ на приложимата нормативна уредба,
съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата чл.10, ал.1 от ЗТМТМ,
за каквото нарушение е наказан въззивника.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
3
съобрази разпоредбата на чл.416, ал.1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствено средство като обективни и достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
В хода на съдебното производство по искане на процесуалния
представител на въззивника е допуснат до разпит в качеството на свидетел -
Т.М., който видно от приложеното по делото пълномощно е надлежно
упълномощен от съпругата си И.М., в качеството и на управител и
представляващ „Денисим" ООД, да представлява дружеството пред различни
подробно описани банки и институции в страната между които и Инспекция
по труда, Областна инспекция по труда , Трудова медицина и т.н.
В показанията на този свидетел се съдържат твърдения установяващи
факта, че именно той е посетил лично сградата на Д „ИТ" В. в последния ден
от срока /23.11.2022г./ с цел да подаде в рамките на предвидения срок
документи за започналото работа в дружеството на 16.11.2022г.
чуждестранно лице - Г.. Свидетелят сочи, че е носил на хартиен носител
уведомлението за започналото работа лице, но служител на Д"ИТ" В. му е
отказал да го приеме, като му е разяснил, че има друг ред за подаване на тези
уведомления - по електронен път, и му е указал електронния адрес на който
това следва да стане. Според показанията на свидетелят, електронния адрес
бил изписан на табела над офиса за подаване на заявленията, откъдето и
свидетелят си го записал на хартия. Тъй като не е можел да се справи с
подаването на документите по електронен път свидетелят твърди, че е
уведомил за това съпругата си и тя е подала дължимото уведомление до Д
„ИТ" В. за наетото на работа лице гражданин на У..
Така изложените твърдения, съдът намира за достоверни, тъй като същите
са подкрепени от приложено по делото писмено доказателство - копие на
електронно писмо от електронната поща на И.М. до М. М. -
актосъставителката по делото на ел.адрес - официален мейл принадлежащ на
АНО - ditvarna@,gli.goverment.bg.
От описанието на писмото става ясно, че същото е съдържало 2 прикачени
файла изпратени от „Денисим" ООД и това се е случило именно на
4
23.11.2022г. в 15.42 часа, както твърди и свидетелят. Приложено е и заверено
копие на Уведомление от „Денисим" ООД до Д „ИТ" В. с дата 23.11.2022г., в
което се съдържат данни за Г. и датата на започване на работа по сключения с
нея трудов договор.
От показанията на св.М.М. се установява, че в Д „ИТ" В. има създаден ред
за отваряне на електронната поща, разпечатването на подадените документи и
тяхното входиране, но тя не си спомня дали е получавала на електронната си
поща документите, които въззивното дружество твърди, че е изпратило.
Твърди, че такива документи не са били входирани и поради това е съставила
процесният АУАН, като едва след извършване на проверката е подадено
дължимото Уведомление от процесното дружество.
Предвид така изложеното и съдът намира, че неправилно е била
установена фактическата обстановка. Дружеството „Денисим" ЕООД е
направило всичко възможно да подаде дължимото Уведомление за наемане
на работа на чужд гражданин в седмодневен срок от започване на работата,
по сключения за това трудов договор.
Не е спорно, че мейла е получен от служител на ДИТ В. и е бил на
официалната им поща, тъй като те представят в съдебно заседание извлечение
от входящата си поща видно от което действително е било изпратено
уведомлението.
Съдът не намира за нужно да обсъжда поведението на служителите в Д
„ИТ" В. с оглед твърденията на св. Милев, доколкото липсват други
доказателства в тази насока.
Безспорно е обаче, че управителя на санкционираното дружество е
изпратил в срок по електронен път дължимото уведомление в Д „ИТ" В.. За
съдът е ирелевантно каква е причината поради която изпратените от
управителя на дружеството документи не се били принтирани и надлежно
входирани, като АНО има своята опертивна самостоятелност да прецени как
да организира работата си. За съдът е безспорно, че управителя на
дружеството е направил необходимото за да изпълни задълженията си в срок
и той не е имало как да знае, че подадените от него уведомления не са били
приети от Д „ИТ" В., за което не е надлежно уведомен.
Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
5
обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството са
допуснати нарушения на процесуалните правила, като в хода на
административното производство в непълнота е била установена
фактическата обстановка, което е ограничило и правото на защита на
наказаното лице.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност /в редакция, действала към момента на извършване на
нарушението/ задължава работодателя в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданина на трета държава да
уведоми за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". С
изменение, публикувано в ДВ № 24/2018г. нормата е допълнена, като е
уточнено, че уведомяването следва да бъде писмено. Като гражданин на У.,
нает по трудов договор лицето се явява гражданин на трета държава по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР към ЗТМТМ, според който това качество притежава
лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на
държава - членка на Европейския съюз, или на държава страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария. По делото няма спор, че въззивното дружество е
работодател на лицето. При това положение по отношение нея е била
приложима нормата на чл. 10, ал. 1 от посочения закон, като за работодателя
е възникнало задължението да уведоми за това Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", в седемдневен срок от датата на действителното
започване на работа- в случая в 7-дневен срок считано от 15.11.2022г. От
показанията на свидетелката и от останалите доказателства по делото се
установява, че това задължение не е било изпълнено, което в принципен план
не се оспорва от въззивното дружество, но се дават правдоподобни и логични
показания за причината за неизпълнението, която в случая е в организацията
6
и начина на работа на контролиращите органи. При това положение съдът
намира, че санкционираното дружество действително не е осъществило
неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 10, ал. 1 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. АНО неправилно е
ангажирал отговорността на дружеството по чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ.
Дори обаче чисто хипотетично да се приеме, че е налице реализиран
състав на описаното нарушение, съдът намира, че АНО неправилно не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и не е квалифицирал нарушението
като маловажен случай, тъй като единствено има спор дали уведомлението е
изпратено на правилния имейл адрес на АНО.
Според настоящия съдебен състав не е осъществен състава на посоченото
нарушение, доколкото управителя на дружеството е подал от името на
дружеството дължимото уведомление в установената за това форма по
електронен път. Уведомлението е подадено по ел.път на официален мейл
ползван от АНО.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно.
С решението си, предвид изхода на делото, съдът присъди направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на „Денисим" ООД, така както е поискано.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-2201324/18.01.2023г. на Директор на ДИРЕКЦИЯ
"Инспекция по труда", с което на „Денисим" ООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
2000.00лева на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда" В. да заплати на „Денисим"
ЕООД ЕИК ********* сумата от 400.00/четиристотин/ лева, направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - В. в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8