Старозагорски окръжен съд - 1 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия О.А.К. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и т.12, във връзка с
чл.115, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК за това, че 31.10.2011 г.
в землището на с. К., общ. К., обл. Стара Загора, като е нанесъл удари с брадва
в областта на главата, умишлено е умъртвил Ф. А.А., ЕГН ********** /починал на
11.11.2011 г./, като деянието е извършено с особена жестокост и представлява
опасен рецидив.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение по чл.116, ал.1, т.6 и т.12, във връзка с чл.115, във връзка с чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. Счита, че на подсъдимия К. следва да бъде наложено
наказание двадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
„строг” режим, тъй като не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Изразява
становище, че предявеният от пострадалите С.Ф.А. /действащ със съгласието на
попечителя си Й.Р.М./ и Й.Р.М. граждански иск следва да бъде уважен от съда по
справедливост.
Частните обвинители С.Ф.А. /действащ със
съгласието на попечителя си Й.Р.М./ и Й.Р.М. поддържат така повдигнатото
обвинение по чл.116, ал.1, т.6 и т.12, във връзка с чл.115, във връзка с чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК срещу подсъдимия К.. Считат, че спрямо подсъдимия К. следва
да се приложи законът с цялата му строгост, като му бъде наложено едно
справедливо наказание. Подробни съображения за това развива в пледоарията си
повереникът им адв. С.А..
В наказателното производство е приет за
съвместно разглеждане граждански иск от пострадалите С.Ф.А. /действащ със
съгласието на попечителя си Й.Р.М./ и Й.Р.М. за обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от престъплението в размер общо на 150 000 лв. Гражданските
ищци претендират за горната сума, тъй като са, съответно, син и майка на
починалия Ф. А.А.. Подробни съображения за това развива в пледоарията си
повереникът на гражданските ищци адв. С.А..
Подсъдимият О.А.К. отрича да е извършил
престъплението, в което е обвинен, и твърди, че по същото време се е намирал в
гр. Р. при свои приятели. Моли съда за оправдателна присъда. Подробни
съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. В.Г..
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Подсъдимият О.А.К. е роден на *** г. в
гр. Якоруда, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, осъждан, с последен адрес: с. К., общ. К., ул. „Х.С.” № 9, ЕГН **********.
- * -
Подсъдимият О.А.К.
от дълги годили живеел в с. К., общ. К., обл. Стара
Загора. Той имал голям поземлен имот в околностите на язовир „К.”, където
отглеждал коне, крави и др. животни. Подсъдимият К. бил известен с прякора „М.”
Недалеч от имота на подсъдимия К. се намирало т.нар. „Я.С.”
/или Местност „**”/, където било концентрирано население от ромски произход. Там
живеел пострадалият Ф. А.А. /с циганско име „Ф.”/ заедно със семейството си –
майка си Й.Р.М. и сина си С.Ф.А..
Подсъдимият К. бил фигура с обществена значимост в
района, тъй като осигурявал временна работа на много от обитателите на Д.,
участвал активно в местния живот и всявал респект сред жителите на с. К. и
околностите му.
На 31.10.2011 г., малко след 18 ч., пострадалият Ф. А.
бил поканен от свой приятел – „Гого”, да отиде в с. К. на гости. Тъй като бил
много пиян, повикал сина си С.А. и племенника си М.А. да отидат с него.
Тримата тръгнали с каруцата на Ф. А.. Каруцата я карал
синът му С., а Ф. А. бил седнал от дясната страна на сина си. Свидетелят М.А.
също бил в каруцата /според него – отзад, а според С.А. – в средата, отпред/. В
каруцата имало и брадва, чиято дръжка била около 0,50 м. – 0,60 м., собственост на С.А..
Вече било тъмно. Каруцата се движела по стария път от
гр. К. към с. К.. След малко, по същия път и в същата посока, каруцата била
застигната от лек автомобил. Това станало до пресевните в близост до язовир „К.”.
Свидетелят С.А., който видял светлината на фаровете,
отбил вдясно, за да пропусне колата.
Лекият автомобил бил м. „Пежо”, с рег. № СТ *** АН, син
металик, собственост на свидетеля А.М.К. /племенник на подсъдимия О.К./. Вместо
да подмине, автомобилът спрял близо до каруцата.
Тогава
свидетелите С.А. и М.А. видели, че
свидетелят А.К. кара колата и че подсъдимият О.К. слиза от предната дясна врата
със сап в ръка /който двете момчета описват още като „бухалка” или „салкъм”,
т.е. акация/. В колата бил и свидетелят Б.М.К. /племенник на подсъдимия О.К. и брат
на свидетеля А.К./, който бил седнал на задната лява
седалка
Тогава свидетелят М.А. казал: „Хайде да бягаме!” и тъй
като се уплашили да не ги бият, двете момчета скочили от каруцата и се скрили в
близките храсти.
Фаровете на колата светели и свидетелите С.А. и М.А. видели как подсъдимият К., без да каже
нито дума, ударил със сапа силно по главата пострадалия Ф. А..
Старозагорски окръжен съд - 3 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
От удара Ф. А. паднал на земята, в
краката на коня, а подсъдимият К. го издърпал на пътя и му нанесъл
още няколко удара със сапа по цялото тяло. После подсъдимият К. взел брадвата от каруцата и
започнал да нанася с тъпата й част множество силни
удари по цялото тяло на пострадалия Ф. А., като седем
от тях били в главата.
По време на всичко това
Ф. А. не издал никакъв звук.
След малко
подсъдимият К. спрял да бие пострадалия, качил се в лекия автомобил, вземайки
със себе си дървения сап и брадвата, и тримата /чичо и племенници/ продължили в
посока с. К..
Свидетелите С.А. и М.А., които наблюдавали всичко това, скрити в
крайпътните храсти, веднага излезли оттам и се приближили до пострадалия Ф. А..
Той бил в много тежко състояние – целият бил в кръв и „главата му била отворена” /според С.А./. Момчетата веднага го
качили в каруцата и се отправили към пресевната, за да потърсят помощ.
Там бил
свидетелят Д.С.Т. – общ работник на пресевната. Свидетелите С.А. и М.А., които били много уплашени, в
един глас, на български език, разказали на Т., че пострадалият Ф. А. бил нападнат и
бит от подсъдимия К., използвайки за него прякора „М.”.
Свидетелят Т. разбрал, че лежащия в каруцата мъж е баща на едното момче и чичо на
другото. Т. първоначално решил да закара пострадалия Ф.
А. с джипа си до болницата, но виждайки, че целият е в
кръв и тежките му наранявания /особенно по главата/, се отказал. Затова в 18.42
ч. свидетелят Т. се обадил на тел.112, като съобщил
за инцидента /писмо № 2687/16.11.2011 г. от „Районен център 112”
– Бургас – л.115, т.І от
д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./.
На мястото на инцидента пристигнал полицейски патрул, в състава който бил свидетелят Н.П.М.
***/. Свидетелите С.А.
и М.А. отново разказали за случилото се и показали на полицаите мястото на стария
път, където е станал инцидентът. И на
свидетеля Н.М. момчетата казали, че „М.” е пребил пострадалия.
На пресевната
веднага пристигнал и екип на „Бърза помощ”, като пострадалият Ф. А. ***, където
му била оказана първа медицинска помощ.
Полицейският
патрул запазил мястото на произшествието, докато дойде дежурната група.
Бил
извършен оглед на местопроизшествието /протокол
за оглед на местопроизшествие от 31.10.2011 г. – л.13 – л.17, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, където
били намерени следи от кръв по нападалите на земята изсъхнали листа, лявата
черна кожена обувка на пострадалия Ф. А. и парче дърво с Г-образно форма, които
били иззети.
- 4 -
Същата вечер, часове след инцидента, във ФСМП – К. отишъл свидетелят М.Р.С.. Той видял пострадалия Ф. А., който бил в
съзнание и му казал, че „О. го е ударил”.
На 01.11.2011 г. Ф. А. бил транспортиран в МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович”, гр. Стара Загора, тъй като
състоянието му се влошило.
На 07.11.2011 г. пострадалият Ф. А. бил изведен от
състояние на медицинско кома и следващите два дни бил в съзнание, контактен,
без неврологичен дефицит. Тогава свидетелите Р.Г.К. и А.Р.А. /племенник на
пострадалия/ посетили заедно Ф. А. в болницата. Пред тях Ф. А. се обадил на
жена си, като използвал мобилния телефон на Р.К., казал й, че ще умре и че „М.”
го е пребил.
Същото – че „М.” го е пребил, пострадалият Ф. А. казал
и на сестра си Н. А.Й., която дошла да го види в болницата в гр. Стара Загора през
един от двата дни, в които той бил в съзнание.
На 09.11.2011 г., в 3.00 ч., общото състоянието на Ф. А.
рязко се влошило и след консултация с реаниматор, той бил приведен в ОАРИЛ.
Тогава свидетелят С. Й.Й. – „С.” ходил на свиждане в
болницата, но Ф. А. вече не бил в съзнание.
Въпреки проведеното
интензивно лечение, на 11.11.2011 г., вследствие на
получените множество телесни увреждания в резултат на нанесените удари,
пострадалият Ф. А. починал.
Подсъдимият
К., който по същото време вече бил обявен за
общодържавно издирване като подсъдим по н.о.х.д. № 45/2010 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, на 13.12.2011 г. бил задържан от органите на
полицията в с. К.. В ареста му участвал и свидетелят О.К.Г. /оперативен
работник в РУП – К./.
Свидетелят А.К. бил обявен за местно издирване. Едва
на 11.11.2011 г. той се явил в РУП – К., като предал доброволно и личния си
автомобил, който също бил издирван до този момент от полицията. Тези
обстоятелства са отразени в справка № 41622/19.12.2011
г., изготвена от младши разузнавач при РУП – К. А.С. /л.88, т.ІІ от
д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./.
С протокол за доброволно предаване
от 11.11.2011 г. свидетелят А.К. предоставил
на полицията собствения си лек автомобил бил м. „Пежо”, с рег. № СТ
*** АН /л.18, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011
г. по описа на РУП – К./. При извършените проверка на вещи, намиращи се в
превозното средство, външен и вътрешен оглед, включително и с UV-лампа, не са намерени вещи, предмет или средство на
икриминираното деяние, вещи, притежанието на които е забранено от закона, нито
следи с биологичен произход, видно от протокол за проверка на лични вещи на лица и
превозни средства от 11.11.2011 г. и протокол за оглед на веществени
доказателства от 11.11.2011 г. /съответно, л.19 и л.20 и л, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г.
по описа на РУП – К./.
Старозагорски окръжен съд - 5 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
С протокол за претърсване и изземване от
13.12.2012 г. /л.21 - л.22, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./,
от дома на О.А.К. ***, били иззети
множество вещи – мобилни апарати, СИМ-карти, пластики за СИМ-карти, сгъваем нож
и др., подробно описани в протокола, сред които били и 1 бр. брадва с дължина
на дръжката 73 см.,
1 бр. дървен сап с дължина 97 см.
и диаметър 5 см.
и 1 бр. дървен сап с дължина 112
см. и широчина 5 см., собственост на сем. Кьорови.
С протокол за
претърсване и изземване от 13.12.2012 г. /л.24, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г.
по описа на РУП – К./, от частен имот – ранчо,
находящо се в местност „Я.С. К.” в землището на с. К., общ. К., принадлежащо
на семейството на О.А.К., били иззети
1 бр. мобилен апарат марка „Нокия 1110” с ИМЕЙ 353971016176***,
2. 12 бр. пластики за СИМ-карти с емблемата на „Глобул” с надпис на тях „B-connect” и с изписани на тях номера, наподобяващи
бар-код, както следва: ******;, 5 бр. найлончета за пластики за СИМ-карти със
залепени етикети с надписи както следва: ****** и бележка с надпис, изписан
върху бяло парче хартия с ръкописен текст „*****. Д.”.
Видно от заключението
на съдебномедицинска експертиза на труп № 349/2011 г. от 12.11.2011 г. /л.59 -
л.62, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, при огледа и аутопсията върху трупа на Ф. А.А., ЕГН **********,***,
е установено следното:
-черепномозъчна
травма – разкъсноконтузни рани и охлузване на главата, счупване на черепния
покрив и основа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки, контузия на мозъка;
-състояние
след оперативно отваряне на черепа;
-охлузвания
по крайниците; дълбоки кръвонасядания по гърба, лявото бедро и подбедрицата;
-пневмония,
обхващаща целия долен дял на левия бял дроб; кръвни запушалки в артериите на
долния лоб на левия бял дроб;
-оток на
мозъка и белите дробове.
Причината
за смъртта на Ф. А.А. е тежка черепномозъчна травма, усложнена с левостранна
пневмония. Описаните
по горе травматични увреждания са от действието на твърд тъп предмет с наличие
на тъпи ръбове и ъгли, каквито притежава тъпата част на брадвата. В областта на главата са нанесени не по-малко от седем удара
с тъпата част на брадва. В конкретният случай
е налице пряка причинно-следствена връзка между получените травматични
увреждания на 31.10.2011 г и настъпилият смъртен изход на 11.11.2011 г.
Пневмонията е усложнение на тежката черепномозъчна
травма и предизвиканото
- 6 -
от тази травма залежаване.
Според експертите, пневмонията не е самостоятелно болестно състояние, което да
е способствало за настъпването на смъртта, а пневмонията е провокирана от черепномозъчната травма.
Видно от заключението
на допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 155-А/2012 г.
от 23.04.2012 г. /л.87 - л.90, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./,
пострадалият Ф. А.А. при инцидента на 31.10.2011 г. е
получил удари с дървен сап и тъпата част на брадва по главата и тялото, като
тези удари в областта на главата са били не по-малко от седем и не по-малко от
пет в областта на гърба и долните крайници. Пострадалият по време на инцидента
е бил в състояние на алкохолно опиване, но в медицинските документи няма дадени
стойности за него. Ударите в областта на главата са били със значителна сила,
видно от счупванията на черепния покрив и основа. Още при първия удар той е
паднал от каруцата и останалите удари са били нанасяни в легнало положение.
Най-вероятно, още при първия удар пострадалият е
изпаднал в състояние на безсъзнание и на практика не е изпитвал болки при
последващите удари. Състоянието на алкохолно опиване също предполага силно
отслабване на чувствителността към болка. По време на получаване на травмите
пострадалият не е изпитвал изключително силни болки и страдание.
Видно от заключението
на съдебна психолого-психиатрична експертиза № 51/14.05.2012 г. /л.95 - л.99, т.І
от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, О.А.К. страда от Диссоциално личностово
разстройство. Той е разбирал
свойството и значението на деянието
си, извършено на 31.10.2011 г., и е могъл да ръководи
постъпките си. Психичното
му състояние му позволява да участва във фазите на наказателното производство,
както и да изтърпява наказание. К. е в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото,
и да дава достоверни обяснения за тях.
Видно от заключението
на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол № 33/25.11.2011
г. /л.67 - 69, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, засъхналата червено-кафява материя по представените за
изследване изсъхнали листа /обекти № 1 и № 2/, марлен тампон /обект № 3/ и
парче дърво /обект № 4/ е кръв от човешки произход. Кръвната група на човешката
кръв по листата, тампона и парчето дърво е „0 /алфа, бета/”. Кръвната група на Ф. А.А. е „0 /алфа, бета/”.
Видно от заключението
на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол № 36/2.12.2011
г. /л.72 – л.73, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, за изследване са представени обект № 1 /брадва с дървена
дръжка с дължина 74 см/, обект № 2 /дървена дръжка – сап, с дължина 112 см./ и обект № 3 /дървена
дръжка – сап, с дължина 97 см./
При огледа на представените обекти по брадвата не са открити зацапвания,
съмнителни за кръв, които да бъдат подложени на изследване. По представените за
изследване дръжка на брадва /обект № 1/ и други две дръжки – сапове /обекти № 2
и № 3/ не се доказа наличие на кръв.
Старозагорски окръжен съд - 7 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
Видно от заключението
на дактилоскопна експертиза – протокол № 26 /16.02.2012 г. /л.77 – л.80, т.І от
д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, по
представените за изследване обекти: 1. пластика без СИМ-карта с № ********** и
личен код на клиента 36092 на bconnect, 2. пластика на bconnect без СИМ-карта с № ***с личен код на
клиента ***, 3. пластика на bconnect без СИМ-карта с № **** с личен код на клиента ***, 4.
връзка с ключове – З бр. полусекретни и 1бр. секретен ключ, 5. 1 бр. сгъваем
нож с кафяв дървен чирен, 6. 1бр. мобилен апарат марка „LG” с ИМЕЙ ****, 7. 1 бр. опаковка от „Upsarin
C”, съдържаща 9 бр. СИМ-карти с номера № ****, върху която е залепен етикет с ръкописно
написан на него номер *****, върху която има залепен етикет с ръкописно написан
на него номер ******, и СИМ-карта, номерът на който не се вижда, тъй като е
залепен етикет с ръкописно написан номер „****”, 8. 1 бр. мобилен апарат марка
„Нокия 1100”
с ИМЕЙ **** със СИМ-карта в него bconnect с № ****, 9. пластика на bconnect без СИМ-карта с № ********** и личен код
на клиента 44820, 10. 1 бр. мобилен апарат „Нокия 3230” със заличен ИМЕЙ без
батерия, 11. 1 бр. мобилен апарат „Сони Ериксон” с ИМЕЙ **** без батерия, 12. 1
бр. мобилен апарат марка „Нокия 1208”
с ИМЕЙ 3**** с батерия, 13. 1 бр. мобилен апарат марка „Самсунг SGН-С 520” с ИМЕЙ **** без батерия, 14. 1 бр. мобилен
апарат марка „Нокия 7070”
с ИМЕЙ **** с батерия, 15. 1 бр. мобилен апарат марка „Самсунг” с ИМЕЙ ****,
16. 1 бр. пакетче, сгънато под формата на триъгълник с черна връзка на него,
17. 1 бр. СИМ-карта с № ****, иззети с протокол за претърсване и изземване от
13.12.2011 г. в частен дом – къща, находяща се в с. К., ул. „Х.С.” № 9, и 1 бр.
мобилен апарат марка „Нокия 1110”
с ИМЕЙ 353971016176831, 2. 12 бр. пластики за СИМ-карти с емблемата на „Глобул”
с надпис на тях „B-connect” и с изписани на тях номера, наподобяващи
бар-код, както следва: *****, иззети с протокол за претърсване и изземване от
13.12.2011 г. в частен имот – ранчо, находящо се в местност „Я.С. К.” в
землището на с. К., общ. К., не се проявиха годни за идентификационно
изследване дактилоскопни следи.
Видно от заключението на дактилоскопна
експертиза – протокол № 33 /02.03.2012 г. /л.83 – л.84, т.І от д.п. №
ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, по предоставените
за изследване обекти – 5 бр. найлончета за пластики за СИМ-карти със залепени
етикети с надписи както следва: и бележка с надпис, изписан върху бяло парче
хартия с ръкописен текст „**** А. Д.”, иззети с протокол за претърсване и
изземване от 13.12.2011 г. в частен имот – ранчо, находящо се в местност „Я.С. К.”
в землището на с. К., общ. К., няма годни за идентификационно изследване
дактилоскопни следи.
Заключенията са компетентни и мотивирани
и съдът ги възприема.
Подсъдимият К. твърди, че е бил в добри
отношения с пострадалия Ф. А. и със семейството му. Заявява, че около два
месеца бил на гости на приятеля си Л.М.Р. *** и на 31.10.2011 г. също е бил в
гр. Р., в дома на приятеля си Л.Р.. Категоричен е, че се е прибрал от гр. Р. в
с. К. на 08.12.2011 г., тъй като същият ден го канили да празнува студентския
празник. Подсъдимият К. твърди, че е
невинен и че има алиби за времето, когато е извършено деянието.
След задълбочен и цялостен анализ на събраните
по делото доказателства, съдът възприема горните обяснения на подсъдимия К. за негова
защитна позиция.
Видно от показанията на свидетелите С.Ф.А.
/син на пострадалия Ф. А./, М.А.А. /племенник на пострадалия Ф. А./, Й.Р.М.
/майка на пострадалия Ф. А./, О. Смаел А., С. Й.Й., Т.М.Р. /втори братовчед на
пострадалия Ф. А./, А.Р.А. /племенник на пострадалия Ф. А./, Р.А.А. /брат на пострадалия Ф. А./, Н. А.Й. /сестра на
пострадалия Ф. А./ и С.Р.С., между семейството на пострадалия Ф. А. и семейството
на подсъдимия О.К. не е имало вражда или лоши отношения.
За инцидентни и общи дрязги съобщават
свидетелите Р.Г.К., С. Й.Й., Т.М.Р., А.Р.А., Р.А.А., Н. А.Й., М.Р.С.. Същите
свидетели твърдят, че от няколко години се влошили отношенията между подсъдимия
К., от една страна, и обитателите на т.нар. „Я.С.”, от друга страна; че подсъдимият
К. искал да ги пали и да ги убива и че всички „язовирци” се страхували от него.
Всичко изложено потвърждава заявлението
на подсъдимия К., че не е бил в лоши отношения с пострадалия Ф. А. и със
семейството му.
Подсъдимият К. твърди, че прекарал два
месеца в дома на своя приятел Л.М.Р. ***, по негова покана – отишъл там в
началото на м. септември 2011
г. и стоял до 08.12.2011 г., когато се прибрал в с. К.
по молба на племенника си /свидетеля А.К./. Това станало, тъй като подсъдимият К.
трябвало да се намира близо до гр. Пазарджик, за да ходи на контролни прегледи
след претърпяна операция на дискова херния. Подсъдимият К. не уточнява каква
операция, къде и кога му е направена, като споменава болница „Т.” в гр. София и
МБАЛ в гр. Пазарджик и това, че операциите са били няколко.
Старозагорски окръжен съд - 9 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
Единствено адв. Г., в защитната си реч,
твърди, че подзащитният й страда от дископатия и дискова херния, което
значително е възпрепятствало движенията му през инкриминирания период.
О.К. заявява, че през посочения период
не е напускал гр. Р. и се е движел много трудно, използвайки бастун /или
патерици/. Твърди, че не е знаел, че по същото време е бил обявен за
общодържавно издирване /ОДИ/.
Съдът не възприема като достоверни
горните твърдения на подсъдимия К..
Основания за този извод съдът намира в направените
справки в петте МБАЛ в гр. Пазарджик. Според писмо № 419/10.12.2012 г. от МБАЛ
„****” ООД – Пазарджик, писмо № 792/10.12.2012 г. от МБАЛ „З.” ООД – Пазарджик,
писмо № РД-08-2163/11.12.2012 г. от МБАЛ „П.” АД – Пазарджик, писмо №
273/13.12.2012 г. от МБАЛ „***” ООД – Пазарджик и писмо № 930/13.12.2012 г. от
МБАЛ „Х.”АД – Пазарджик, за периода 01.09.2011 г. – 01.12.2011 г. в нито една
от посочените болници не е провеждан преглед или лечение на лице с име О.А.К.,
ЕГН **********.
От писмо № РД-08-2163/11.12.2012 г. от
МБАЛ „П.” АД – Пазарджик /л.260 от настоящото дело/ става ясно, че в периода 27.01.2011
г. – 31.01.2011 г. подсъдимият К. е бил приет за лечение в Хирургично
отделение на същата болница.
Но този период предхожда датата на
инкриминираното деяние – 31.10.2011 г., с девет месеца, което означава,
че изложеното от подсъдимия К. за здравословното му състояние, проведено
лечение в гр. Пазарджик и изтъкната причина за пребиваване в гр. Р. не отговаря
на истината.
Според съда, не отговаря на истината и
всичко за т.нар. „гостуване” на подсъдимия К. в гр. Р., разказано пред съда от
свидетелите Л.М.Р., Н.И.Р. /съпруга на Р./, М.Л.П. /дъщеря на Р./ и И.Б.П. /зет
на Р./.
Семейството на свидетеля Л.Р. живеело и
понастоящем живее в гр. Р., ул. „П.” № 17. Това било къща на два етажа, в края
на гр. Р., обитавана от свидетелите М.П. и И.П. и двете им малолетни деца.
Свидетелите Л.Р. и Н.Р. стояли на саята – животновъдното стопанство на сем. Р.,
което се намирало на по-малко от 1
км. от къщата.
Според свидетеля Л.Р., към края
на м. септември 2011 г.
/а според подсъдимия К. – в началото на м. септември 2011 г./ той поканил О.К. в
дома си, защото последният бил болен. А и свидетелят Р. искал подсъдимият К. да
му помогне да върне жена си от Гърция. Според Р., съпругата му избягала там,
защото имала проблеми с хазарта. За последното свидетелстват и всички останали
членове на семейството, разпитани в хода на съдебното следствие.
- 10 -
Свидетелите М.П. и И.П. потвърждават, че от края
на м. септември 2011 г.
до началото на м. декември 2011
г. подсъдимият К.
е бил в къщата им, като гост на Л.Р.. Твърдят, че не можел добре да ходи,
защото имал болки в кръста, и че по цял ден стоял на втория етаж. Всяка вечер П.
го карал с колата си до саята, да се види с тъста му, след което го връщал
обратно.
Свидетелите Р. и П. твърдят, че П. е докарал К. от гр.
Пазарджик в гр. Р. със собствения си лек автомобил м. „Фолксваген Пасат”,
комби, зелен на цвят.
Но подсъдимият К. твърди, че транспортирането му по
този маршрут е станало с червен джип „Форд”, пикап, като са го карали
приятели.
Прави впечатление, че подсъдимият К. не може да каже
точно в коя болница се е лекувал по това време /по неговите думи/, нито може да
определи къде точно в гр. Пазарджик е била срещата му с Р. и П.. Същото се
отнася и за двамата свидетели, които не могат да кажат откъде точно са взели
подсъдимия К., за да го закарат у дома си.
Въпреки единодушието на свидетелите Р., Р., П. и П. за
това, че есента на 2011 г.
Н.Р. е избягала в Гърция, защото имала проблеми с хазарта /проиграла голяма
част от получените от съпруга й субсидии на „машинките”/, съдът не приема тази
информация като достоверна.
Видно от писмо № 74438/12.12.2012 г. от ОД на МВР – Стара
Загора /л.255 от настоящото дело/, за периода от 01.09.2011 г. до 30.11.2011 г.
няма регистрирани данни за задграничните пътувания на свидетелката Н.Р..
Самата Р. дава пред съда противоречиви и уклончиви
показания кога, къде и до кога е била в Гърция – не уточнява кога е тръгнала за
Гърция; заявява, че заминала при сестра си, след което казва, че е била
при една своя приятелка – „Жана” от гр. Р., а пък живяла в Атина, в
квартирата на сестра си; твърди, че се е върнала от Гърция в началото
на м. октомври 2011 г.,
след което казва, че се е върнала в края на м. октомври 2011 г.
Л.Р. пък твърди, че жена му се е върнала от Гърция през
м. ноември 2011 г.
Н.Р. дава противоречиви показания и за това до кога е
бил у тях подсъдимия К., като сочи ту края на м. октомври 2011 г., ту началото на
м. декември 2011 г.
Свидетелката Р. заявява, че докато е била в Гърция с
нея „не е имало връзка по никакъв начин” и не й се е обаждал нито мъжът й, нито
подсъдимия К., нито някой друг.
Поради това и всичко изложено по-горе съдът не кредитира
твърдението на подсъдимия К. и за втората причина, поради която /според
неговите думи/ е бил на гости два месеца в дома на Р., а именно – че е
съдействал да се върне от Гърция съпругата на приятеля му Л.Р.. Още повече, че
подсъдимият К. по никакъв начин не уточнява, нито дори подсказва, как е сторил
това – „да върне от Гърция” Н.Р..
Старозагорски окръжен съд - 11 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
След преценката на всичко, изложено
по-горе, се налага логическият извод, че алибито на подсъдимия К. е крайно
неубедително. Твърдяното от подсъдимия К., че по време на инкриминираното
деяние – на 31.10.2011 г., е бил в дома на сем. Р. в гр. Р., не може да бъде
възприето от съда като достоверно поради противоречивите обстоятелства,
вътрешните противоречия и разминавания в гласните и в писмените доказателства
/както в самите тях, така и между тях/.
Действително, съществува презумпция за
невиновност по чл.16 от НПК и подсъдимият К. не е длъжен да доказва своята
невинност. Обсъждането на алибито на подсъдимия К., обаче, се налага като част
от обсъждането на събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, и изисква излагането на направените фактически и правни изводи. А
именно, че въз основа на съвкупния анализ на обсъдените по-горе доказателства, съдът
не може да приеме за доказано, че на
31.10.2011 г. подсъдимият К. е бил в дома на сем. Р. в гр. Р., както той
твърди.
Според свидетелите С.А. и М.А., на
31.10.2011 г., малко преди 18.30 ч., подсъдимият О.К. и свидетелите А.К. и Б.К.
са били на стария път от гр. К. към с. К. с лекия автомобил на А.К. – м. „Пежо”, с рег. № СТ *** АН.
На същия
път, по същото време и в същата посока се движили свидетелите С.А. и М.А. и пострадалият Ф. А. – с
каруцата на последния тримата отивали на гости в с. К.
Двете момчета видели, че подсъдимият О.К. излязъл от предната дясна врата на
колата, със сап в ръка, че свидетелят А.К. кара колата и че на задната лява седалка бил свидетелят Б.К..
Уплашени от видяното и след думите на М.А.
/„Хайде да бягаме!”/, двете момчета скочили от каруцата и се скрили в близките
храсти, които се намирали на няколко метра /според С.А. – на 7 м., според М.А. – на 5 м./.
Оттам децата имали добра видимост, тъй
като фаровете на колата светели, а шумата била почти окапала, с оглед годишното
време и датата на инцидента – 31.10.2011 г., както и видно от фотоалбума, изготвен
при огледа на местопроизшествието /л.15 – л.17, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г.
по описа на РУП – К./. Скрити в храстите, свидетелите С.А. и М.А. видели как подсъдимият К., без да каже
нито дума, ударил със сапа силно по главата пострадалия Ф. А., който паднал на
земята, в краката на впрегнатия в каруцата кон.
След като подсъдимият К. издърпал
Ф. А. на пътя, му нанесъл още няколко удара със сапа по цялото тяло, след което
взел намиращата се в каруцата брадва и започнал да нанася с тъпата й част
множество силни удари по цялото тяло на пострадалия,
като седем от тях били в главата.
След малко
подсъдимият К. спрял да бие Ф. А., качил се
- 12 -
в лекия автомобил, взимайки със себе си дървения
сап и брадвата, и тримата Кьорови продължили по пътя в посока с. К..
Както за описаното по-горе,
така и за последвалите събития – качването на окървавеното тяло на Ф. А. на каруцата,
отиването на пресевната, съобщаването за случилото се на свидетеля Д.Т. и срещата със свидетеля Н.М. /при които
и двете момчета казали, че „М.” е извъшил това деяние/,
свидетелите С.А. и М.А. са единодушни. Пред съда двамата също са категорични в показанията
си за станалото и в това, че подсъдимият О.К. /когото от малки добре познават/
е извършителят. Дори свидетелят С.А., на въпрос на подсъдимия К., заявява:
„Когато беше опериран, той те помни… Аз го видях в болницата. Помни тебе” /л.62
от настоящото дело/.
Според педагога Ч.М. /който, с оглед естеството на
работата си, познава децата и техните семейства/, показанията на свидетелите С.А. и М.А. са правдиви и съответстват на тяхното
интелектуално и образователно ниво. Педагогът М. обяснява, че има
непосредствени впечатления от поведението на двете момчета и разказаното от тях
за случая както от вечерта на убийството /31.10.2011 г./, така и от разпитите им
в хода на досъдебното производство. Мнението на педагога е, че и в хода на
съдебното следствие двамата свидетели – очевидци разказват за станалото по
идентичен начин /л.62, стр.2, и л.64, стр.2 от настоящото дело/.
С оглед ниската възраст и социалния статус на
свидетелите /към 31.10.2011 г. С.А. е бил на 14 г., а М.А. – на 12 г./, както и с оглед
известни разминавания в техните показания, свързани с различаването на цветовете
и марките автомобили, които – като знания, са естествени и във възможностите на
момчетата в тяхната възраст, в хода на съдебното следствие са назначени съдебни
психолого-психиатрични експертизи. Предмет на тези експертизи е изследването на
психическа годност на свидетелите С.А. и М.А. и възможността им да
възприемат обстоятелствата по делото и
да дават достоверни показания за тях.
Видно от заключението на съдебната
психологично-психиатрична експертиза № 97/07.09.2012 г. /л.*** – л.147 от
настоящото дело/, М.А.А. не страда от психично заболяване. Той е в състояние
правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях.
Видно от заключението на съдебната
психологично-психиатрична експертиза № 98/0.09.2012 г. /л.151 – л.154 от
настоящото дело/, при С.Ф.А. се установява лека умствена изостаналост. Той е в
състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях.
Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги
възприема.
Според експертите, и за М.А., и за С.А. важи изводът,
че са в състояние да познават и разбират основните морално-етични
Старозагорски окръжен съд - 13 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
норми на обществото, както и да си дават сметка за
нарушаването им, когато стават свидетели на подобни поведенчески модели. У
експертите няма съмнение, че и двете освидетелствани момчета са в състояние да
различат социално приемливите видове поведение от тези, които нарушават
основните правила на обществото, както и да дават достоверни обяснения за
видяното.
Възраженията на защитата на подсъдимия К.,
че обвинението против него е на базата на показанията на две деца, едното от
които – с умствена изостаналост, а другото – податливо на влияние, са
неоснователни и съдът не може да ги възприеме.
Според експертите доц. П., д-р К. и д-р Д.,
за личността на М.А. може да се каже, че е с повишена внушаемост и лесно
повлияване от околните, което напълно съответства на възрастовия период, в
който се намира. Същото важи и за личността на С.А.. Експертите са категорични,
че тези особености не са пречка пред способността на децата да възпроизвеждат
точно и реалистично ситуациите, в които попадат – особено ситуациите, които са
част от ежедневието и не включват много сложни поведенчески реакции.
За свидетеля С.А. експертите считат, че
той е в състояние да разбере елементарния състав на деянието /неговото
свойство/ с присъщото си ниво на интелектуално развитие. Те са категорични, че
леката умствена изостаналост по никакъв начин не пречи на възприятията на С.А..
Според съда, показанията на свидетелите
– очевидци, макар и деца с малък социален опит, растящи в културни условия,
които не стимулират интелектуалното им развитие, в никакъв случай не трябва да
се подценяват. По-скоро, обратното – стойността на тези показания, които
възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления от инкриминираното деяние, е
от голямо значение за разкриване на обективната истина по делото и играе важна
роля при комплексния анализ на всички доказателства, събрани по делото.
Не на последно място е и това, че
свидетелите С.А. и М.А. ходят на училище и понастоящем първият е в VІІІ клас, а
вторият – в V клас. Т.е. – децата са грамотни, социализирани и със
съответстващи на социалната им среда знания и житейски опит.
Като свидетели С.А. и М.А. са
категорични и единодушни в показанията си. Прави впечатление, че всичко, което
всеки един от тях разказва за видяното на 31.10.2011 г. на стария път от гр. К.
към с. К., съвпада по време, място, начин на извършването и последващи събития.
Относно интелектуалното ниво и
психическото състояние на свидетелите С.А. и М.А. по-горе бяха изложени
експертните мнения на назначените с цел преценка на посочените качества
комплексни съдебни психолого-психиатрични експертизи. Съдът изцяло възприема
техните заключения и счита, че по делото няма дори наченка на доказателство за
каквото и да е било влияние върху свидетелите /тогава – на 14 г. и на 12 г./ и техните показания.
-
14 -
Тук е мястото да се отбележи, че
възражението на защитата на подсъдимия К. срещу достоверността на показанията
на свидетелите С.А. и М.А., и в частта му, основана на тяхната лесна
внушаемост, е напълно несъстоятелно.
Минути след инцидента, без да имат
възможност да контактуват с някого и някой да им повлияе /каквато теза застъпва
защитата на подсъдимия К./, двете деца потърсили помощ на пресевната. Там в
един глас разказали на свидетеля Д.Т., че „О. М. е ударил пострадалия /л.42,
т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./.
На пристигналия мястото на произшествието свидетел Н.М. /като
част от полицейския патрул/, С.А. и М.А.
отново разказали за случилото се: „Те казаха, че М., някакъв негов роднина, е
пребил пострадалия… Видимо децата си бяха уплашени. Разговаряха си нормално.
Казаха, че са хукнали да бягат, уплашили са се много… И двамата твърдяха едно и
също. Казаха, че като са започнали да бият баща им, да не ги бият и тях –
затова са избягали… Мисля, че казаха, че е бил с автомобила на роднината, но не
мога да твърдя. Казаха с дърво, някакво дърво…” /л.164 от настоящото дело/.
Т.е. – налице са показанията на двама
пълнолетни свидетели – Д.Т. и Н.М., които са имали преки впечатления от
поведението и от разказа на децата за случилото се с Ф. А. непосредствено след
инцидента. Показанията на Д.Т. и Н.М. изцяло подкрепят показанията на
свидетелите-очевидци С.А. и М.А. – както за случилото се с Ф. А., така и за
тяхното емоционално състояние по време и непосредствено след инцидента. По този
начин, макар и опосредствено, изложеното от двете момчета се потвърждава от показанията
на Д.Т. и Н.М., които са ги видели и са разговаряли с тях веднага след
деянието, предмет на настоящото дело.
Подсъдимият К. заявява, че всички
свидетели на обвинението лъжат, а свидетелят от пресевната – Д.Т., му взел
кончето и го продал в гр. Шипка. Тези твърдения на подсъдимия К. са голословни,
неподкрепени с доказателства по делото и съдът ги приема за тенденциозни.
Същото се отнася и за заявеното от
подсъдимия К. и свидетеля А.К., че срещу последния е упражнявано насилие от
страна на полицията.
Относно показанията на С.А. и М.А., както
беше изложено по-горе, педагогът Ч.М. /който е бил на мястото на произшествието
на 31.10.2011 г. и присъства при разпита им в съдебната зала на основание
чл.140, ал.1 от НПК/ заявява, че децата съвсем правдиво, адаптивно и с оглед
собствения си начин на изказване, разказват за нещата, на които са били
свидетели.
Поради това и с оглед всичко, изложено
по-горе относно показанията на свидетелите С.А. и М.А., съдът счита, че същите
са правдиви и достоверни и реално отразяват инкриминираното деяние и участието
на подсъдимия К. в него.
Старозагорски окръжен съд - 15 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
Действително, в показанията на свидетелите
С.А. и М.А. има известни разминавания. С.А. казва, че лекият автомобил, от който
е излязъл подсъдимият К., е марка „Пежо”, син на цвят, и че М., който също
познава тази марка, му е казал това. М.А. твърди, че лекият автомобил, от който
е излязъл подсъдимият К., е марка „Пежо” /„Познавам картинката на Пежо, отпред има
нещо като тигърче”/, но не може да каже какъв цвят е бил /”Не че не ги познавам
цветовете, но не мога да ги кажа”/ и не е казвал на С., че колата е „Пежо”.
Безспорно е, че познанията, свързани с
различаването на цветовете и марките автомобили, са естествени и във
възможностите на момчетата във възрастта на свидетелите С.А. и М.А..
Но е безспорно и това, че свидетелите С.А.
и М.А. всъщност не си противоречат, а са категорични и единни в показанията си.
Децата казват, че лекият автомобил, от който е излязъл подсъдимият К., е марка
„Пежо”, син на цвят, собственост на А.К., който го е карал; че О.К. е седял до
шофьора, а на задната лява седалка е седял Б.К.
Обективните данни, изложено по-горе, се
потвърждават от писмо № 47760/08.08.2012 г. от Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Стара Загора и приложената към него справка /л.132 – л.133 от настоящото
дело/, според които лекият м. „Пежо 306”, с рег. № СТ *** АН, е собственост на А.М.К. от 05.01.2011 г. и е на цвят „син металик”.
Т.е. – съобщеното от свидетелите С.А. и М.А.
за марката, цвета и собствеността на лекия автомобил, от който те твърдят, че е
излязъл подсъдимият К., след което е пребил Ф. А., отговаря на действителното
състояние на нещата.
Защитата на подсъдимия К. изтъква, че
свидетелите С.А. и М.А. не може да са видели това, за което разказват, тъй като
по време на деянието вече е било тъмно.
Действително, видно от справка №
35/08.12.2011 г. от НИМХ – Метеорологична обсерватория – Стара Загора /л.116,
т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, в Синоптична станция – К.,
най-близка до района на яз. „К.”, на 31.10.2011 г. са направени следните
наблюдения:
-в интервала 18.00 ч. – 18.30 ч. не са
регистрирани валежи и мъгла;
-в 17 ч. са измерени: температура на
въздуха – 11,4 градуса по Целзий, скорост на вятъра – 5 м/сек. и обща облачност
– 6 степен /показва каква част от небосклона е покрит с облаци, като 10 степен
е при изцяло покрито с облаци небе.
Според горната справка, на 31.10.2011 г.
моментът на залеза на слънцето за гр. К. е 17.14 ч., а продължителността на
гражданското смрачаване е 28 минути.
Т.е. – още в 18.00 ч., когато Ф. А., С.А.
и М.А. се приготвяли да тръгнат с каруцата си от Д. към с. К., вече било тъмно.
- 16 -
Тъмно било и когато около 18.30 ч. по стария
път ги застигнала колата, в която били подсъдимият К. и племенниците му А. и Б.
К.
Свидетелите С.А. и М.А. са категорични,
че фаровете на лекия автомобил са светели и че от крайпътните храсти, в които
двамата са се скрили, са имали добра видимост към каруцата и спрялото паралелно
с нея моторно превозно средство. Следва да се отбележи, че посоката на
движението му е била същата като на каруцата и светлините на фаровете му
достатъчно добре са осветявали пространството настрани и напред; че храстите, в
които са се скрили двете момчета, са били близо /на около 5-7 метра/ и са били
с почти окапали листа /предвид показанията на децата, годишното време и
фотоалбума, изготвен при огледа на местопроизшествието/.
Т.е. – въпреки тъмнината и това, че са
наблюдавали случващото се с пострадалия Ф. А. от известно разстояние, скрити в
храстите, свидетелите С.А. и М.А. са имали много добра видимост към мястото на
произшествието. Поради това съдът не възприема възражението на защитата на
подсъдимия К. в тази насока, изложено по-горе.
Същото се отнася и до
противопоставянето от страна на защитата на подсъдимия К. на показанията на
свидетелите С.А. и М.А., от една страна, и заключенията на съдебномедицинските
експертизи относно травмите на пострадалия Ф. А.. А именно – според С.А. и М.А.
подсъдимият К. е нанесъл с острата част на брадвата три удара върху главата на Ф.
А., а според заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 349/2011 г.
от 12.11.2011 г. и заключението на допълнителна съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 155-А/2012 г. от 23.04.2012 г., в областта
на главата на Ф. А. са нанесени не по-малко от
седем удара с тъпата част на брадва.
Съдът
счита, че за обстоятелствата с коя част на брадвата и точно колко удара са
нанесени в областта
на главата на Ф. А. свидетелските показания и експертните заключения са
несъпоставими помежду си, с оглед на тяхната същност и източници Според съда,
липсата на пълно съвпадение между посочените доказателствени източници за
посочените факти не компрометира истинността на гласните доказателства. В
случая, при свидетелските показания на децата става дума за лични възприятия на
шокиращи факти при стресова ситуация /удари с брадва, нанесени по главата на
бащата, съответно – чичото, на децата/, а експертните заключения са изготвени
от специалисти – съдебни лекари, при обстоен оглед и изследване на трупа на Ф. А.,
и в тях са изложени обективните находки и професионалните мнения на вещите лица
по конкретно поставените задачи.
Още повече,
че пострадалият Ф. А. по време на инцидента е бил в състояние на алкохолно
опиване и още при първия удар е паднал от каруцата. Този факт, както и това, че
останалите удари са били нанесени на падналия вече пострадал, допълнително би
могло да се отрази на възприемането на това с коя част на брадвата и точно
колко удара са нанесени върху главата му.
Старозагорски окръжен съд - 17 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
Но това не означава, че
показанията на свидетелите – очевидци С.А.
и М.А. са неточни, непълни или недостоверни. Съдът изцяло възприема показанията
на С.А. и М.А., като изложи своите съображения за това по-горе. В този смисъл
са и заключенията на назначените от съда съдебна психологично-психиатрична
експертиза № 97/07.09.2012 г. и съдебна психологично-психиатрична експертиза №
98/0.09.2012 г., които изследват психическата годност на свидетелите С.А. и М.А.
и възможността им да възприемат
обстоятелствата по делото и да дават достоверни показания за тях.
Защитата на подсъдимия К. възразява и
срещу правдоподобността на обстоятелството, че свидетелите С.А. и М.А. са могли
да вдигнат от земята тялото на Ф. А. и да го натоварят на каруцата.
Действително, към момента на деянието С.А. е бил на 14 г., а М.А. – на 12 г., но това не означава, че
горното действие е било невъзможно за тях. Няма данни за теглото на пострадалия
Ф. А., освен посоченото в описаните по-горе съдебномедицински експертизи, че
той е бил висок 1,70 м.,
с умерено изразена подкожна мазнина. Това означава, че теглото му е било
нормално за ръста, т.е. – в никакъв случай не е било непосилно за двете момчета
да го изтеглят от земята в каруцата. Следва да се има предвид и фактът, че
децата са били силно привързани към него, защото той е бил баща на С. и чичо на
М., и са живеели заедно. Стресовата ситуация и желанието да помогнат на близкия
човек също са стимулирали децата възможно най-бързо да качат пострадалия на
каруцата и да потърсят помощ на най-близкото възможно място.
А С.А. и М.А. са сторили точно това,
закарвайки каруцата с тялото на Ф. А. на пресевните
/най-близкото място, където по това време има хора/ и търсейки помощ от
свидетеля Д.Т..
Що се отнася до възражението на подсъдимия
К., че по същото време е бил след операция на дискова херния, поради което не
би могъл, както твърди обвинението, да издърпа Ф. А. от мястото до каруцата /където
пострадалият паднал/ на пътя /където продължил да го удря/, съдът намира същото
за несъстоятелно. По делото няма медицински документи, от които да се установи
какво е било здравословното състояние на подсъдимия К. към 31.10.2011 г., тъй
като по същото време – от 14.06.2011 г., той е бил обявен за ОДИ като подсъдим
по н.о.х.д № 45/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд и е бил в
неизвестност за органите на реда.
Свидетелят О.К.Г.
/оперативен работник в РУП – К./ е участвал в ареста на подсъдимия К. на 13.12.2012 г. в дома му в с. К.. Свидетелят Г. описва състоянието на подсъдимия К. така: „Когато го задържахме, се движеше свободно, нямаше
нито бастун, нито патерица”/л.70, стр. 2 от настоящото дело/.
Още повече, че както беше изложено
по-горе, от направените справки в петте МБАЛ в гр. Пазарджик /МБАЛ „****” ООД –
Пазарджик, МБАЛ
- 18 -
„З.” ООД – Пазарджик, МБАЛ „П.” АД – Пазарджик, МБАЛ
„С.” ООД – Пазарджик и МБАЛ „Х.”АД – Пазарджик/, за периода 01.09.2011 г. –
01.12.2011 г. в нито една от посочените болници не е провеждан преглед или
лечение на подсъдимия К.. Действително, в периода 27.01.2011 г. – 31.01.2011
г., подсъдимият К. е бил приет за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „П.” АД
– Пазарджик, видно от писмо № РД-08-2163/11.12.2012 г. от /л.260 от настоящото
дело/, но това е било девет месеца преди инкриминираното деяние.
Немаловажно при съвкупната преценка на
доказателствата по делото е и обстоятелството, че има свидетели, които лично са
контактували с Ф. А. през краткия период, в който той е бил в съзнание. Тогава пострадалият
е казал на тези свидетели, че го е бил подсъдимият К..
Видно от епикриза, издадена от
Неврохирургично отделение при МБАЛ „Д-р Стоян Киркович” АД, гр. Стара Загора
/л.3, т.ІІІ от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, на 07.11.2011 г.
пострадалият Ф. А. бил изведен от състояние на медицинско кома и следващите два
дни бил в съзнание, контактен, без неврологичен дефицит. На 09.11.2011 г., в
3.00 ч., общото състоянието на Ф. А. рязко се влошило и след проведени консултации
с реаниматор болният бил приведен в ОАРИЛ, където били извършени
животоспасяващи и животоподдържащи медицински манипулации
Т.е. – на 07.11 и 08.11.2011 г.
пострадалият Ф. А. бил в съзнание, контактен и без неврологичен дефицит.
Точно в този период свидетелите Р.Г.К.
/л.202 от настоящото дело/ и А.Р.А. –
племенник на пострадалия /л.270 от настоящото дело/ посетили заедно Ф. А. в
болницата. И двамата свидетели са единодушни, че Ф. А. се обадил пред тях на
жена си, като използвал мобилния телефон на Р.К., казал й, че ще умре и че „М.”
го е пребил.
Същото казал пострадалият Ф. А. и на
сестра си Н. А.Й. /л.271 от настоящото дело/, която също го посетила в болницата
през един от двата дни, в които той бил в съзнание. Според свидетелката Н. Й.,
брат й Ф. й казал, че „М.” го пребил.
Свидетелят С. Й.Й. – „С.” ходил на
свиждане в болницата, но тогава Ф. А. не бил в съзнание /л.203 от настоящото
дело/. Свидетелят С. Й. чул от сина на Ф. – С.А., че „О. го е убил”. Според
свидетеля С. Й., който на 31.10.2011 г. бил на гости в с. К. у чичо си М. Н. – „Гогото”, същата вечер чичо му не е
викал Ф. у дома си. С. Й. счита, че Ф. А. е тръгнал към магазина на с. К..
Свидетелят М.Р.С. /л.283 от настоящото
дело/ твърди, че отишъл с лекия си автомобил във ФСМП – К., след като децата му се обадили за инцидента с Ф.. В
болницата М.С. видял пострадалия Ф. А., който бил в съзнание и му казал, че „О.
го е ударил”.
Старозагорски окръжен съд - 19 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
В подкрепа на изложеното за състоянието
на пострадалия Ф. А. са и фиш за спешна медицинска помощ № 030019/31.10.2011 г.
и реанимационен лист № 1 от 01.11.2011 г. /съответно, л.27 и л.28 – л.29, т.ІІІ
от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./. Във фиш за спешна медицинска
помощ № 030019/31.10.2011 г. е отразено че Ф. А. е в съзнание, с нормални
зеници, ориентиран за вербален отговор и се подчинява по отношение на
двигателна реакция. А в реанимационен лист № 1, попълнен на 01.11.2011 г.,
00.50 ч., пише, че Ф. А. е „в съзнание, объркан, сомнолентен, на моменти
психомоторно възбуден”.
В епикризата на Ф. А., издадена от
Неврохирургично отделение при МБАЛ „Д-р Стоян Киркович” АД, гр. Стара Загора
/л.3, т.ІІІ от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, също е отразено,
че при приемането пациентът е бил в съзнание, некооперативен, съобщил е за
употреба на алкохол, но не е дал подробности за инцидента.
Същите данни се съдържат и в история на
заболяването № 18727 на Ф. А., на лист „Обективно състояние” /л.8, т.ІІІ от
д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, а именно – че пациентът е „в
съзнание, контактен”.
Предвид на данните от медицинските
документи и значението на термина „сомнолентност” /сънливост – лека степен на
нарушение на съзнанието, болният е дълбоко унесен, но чрез по-усилено дразнене
/повикване на висок глас, убождане/ реагира с отваряне на очи, насочване на
поглед, дори може да отговори на елементарни въпроси с отделни думи – според
„Медицински речник”, arsmedica.bg/,
съдът приема за правдоподобно изложеното от свидетеля М.С.,*** пострадалият Ф. А.
е бил в състояние да му каже кой го е ударил.
В подкрепа на показанията на
свидетелите-очевидци С.А. и М.А., че на 31.10.2011 г., около 18.30 ч., на
стария път от гр. К. за с. К. ги застигнал лек автомобил „Пежо”, син на цвят,
собственост на свидетеля А.К., са и показанията на свидетеля Т.М.Р. /л.269 от
настоящото дело/. Той твърди, че около 17.30 ч. – 18.00 ч., като се прибирал от
с. К. към Д., където живеел, видял горният автомобил да се движи в обратна
посока, т.е. – към с. К.. Според свидетеля Т.Р., в колата били подсъдимият О.К.
с двамата си племенници – А. и Б. Кьорови, като по-малкият – А. „Негодника”, я
карал.
Подсъдимият К. и свидетелите А.К. и Б.К.
отричат на 31.10.2011 г. да са били тримата заедно, в лекия автомобил на А.К. /м.
„Пежо”, с
рег. № СТ *** АН, син металик/ на стария път от гр. К. за с. К..
Относно местонахождението на О.К., А.К.
и Б.К. на 31.10.2011 г., около 18.30 ч., освен обсъдените по-горе гласни
доказателства, има и други доказателства – обективни данни, които изцяло
подкрепят приетата по делото и поддържана от прокурора фактическа обстановка.
- 20 -
Видно от докладна записка №
4158/08.02.2012 г. /л.1 – л.2, т.ІІ от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП –
К./, след направен анализ на получените разпечатки от мобилните оператори „Мобилтел”
ЕАД и „Космо България Мобайл” ЕАД, е установено, че през период, който включва и
31.10.2011 г., посочените мобилни номера са се ползвали от следните лица:
-мобилен № 0887 37****
за указания период се е ползвал от Д.Е. Й., ЕГН **********,***.;
-мобилен № ***** за указания период
се е ползвал от О.А.К., ЕГН **********,***, местността „**” № 1, по прякор „М.”;
-мобилен № *** за указания период се е ползвал от И.И.Д., ЕГН **********,***;
-мобилен № ******* за указания период се е ползвал от А.М.К., ЕГН **********,***;
-мобилен № ****
за указания период се е ползвал от С. Р. Х., ЕГН **********,***;
-мобилен № ****
за указания период се е ползвал от Б.М.К., ЕГН **********,***.
Според направената
разпечатка, приложена към писмо № 21316/30.11.2011 г. от „Космо България Мобайл” ЕАД /л.57 – л.73, т.ІІ от д.п.
№ ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, за времето от 16.38 ч. до 20.09 ч. на
31.10.2011 г. са отбелязани осем разговора, проведени от мобилен № 0896 ******, ползван от О.А.К. /л.61/. При седем от осемте разговора мобилен № 0896 ******* се е включил от клетка с. К., Държавен
горски имот 154003, отдел 256/ц. /изключение прави разговорът от в 19.34 ч.,
при който се е включил от клетка гр. К., бул. „****” 82/.
От същата разпечатка
за мобилен
№ 0896 972***; 0896 291***и 0896 ****** /за които има данни,
че през инкриминирания период са ползвани от подсъдимия К./ е видно, че при
провеждането на разговори от тези номера са се включвали клетки с. К. и
инцидентно – гр. К., а не и гр. Р., където подсъдимият К. твърди, че се е намирал
по същото време, както и през целия м. октомври и м. ноември 2011 г.
Следва да се отбележи и това, че
племенниците на подсъдимия – свидетелите А.К. и Б.К., никъде не споменават, че
чичо им О.К. е прекарал посочените два месеца през есента на 2011 г. /включително и
31.10.2011 г./ в гр. Р..
Т.е. – на 31.10.2011 г., за времето от 16.38 ч. до 20.09 ч. на 31.10.2011 г. подсъдимият К.,
очевидно, е бил в района на с. К..
Старозагорски окръжен съд - 21 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
Свидетелят А.К. /”Негодника”/ не отрича,
че лекият автомобил м. „Пежо”, с рег. № СТ *** АН, е негова собственост, но заявява,
че цветът му е зелен. Той твърди, че има две ферми – в с. Г.С. и на Д. до язовир „К.”, и че държи лекия си автомобил на второто място.
Няма място за спор за цвета на описания лек
автомобил. Както беше посочено по-горе, по делото е приложено писмо №
47760/08.08.2012 г. от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора,
ведно със справка /л.132 – л.133 от настоящото дело/, според които лекият автомобил
м. „Пежо 306”, с рег. № СТ *** АН,
собственост на А.М.К., е на цвят „син
металик”.
Към 31.10.2011 г. свидетелят А.К. ползвал
мобилен телефон с карта на „Глобул”, номер 0897 751***. А.К. твърди, че предишния
ден, от телефона на брат му Б., му се обадил свидетелят И.И.Д. с молба да
прекара с камиона си една негова крава /на И./ от с. Д. до с. Б. Разбрали се
това да стане на следващия ден – 31.10.2011 г.
Според свидетеля А.К., на 31.10.2011 г.,
около обяд, свидетелят И.И. /от номер 0899 146***/ му се обадил и му
казал, че тръгва от гр. К.. А.К. също тръгнал с камиона си от с. К..
Свидетелят А.К. твърди, че двамата се
срещнали на бензиностанцията на разклона за с. Д. И.И. оставил при свой приятел
колата си, заредили нафта и с камиона на А.К. двамата потеглили към с. Д.
А.К. разказва, че там пристигнали около
15.30 ч. – 16.00 ч. в дома на П. М. „***” и изчакали до около 17 ч. да се
прибере приятелят им с животните си, защото И.И. искал да вземе, освен кравата,
и едно теле. Около 18 ч. на камиона натоварили само кравата и двамата /А.К. и И. И./ тръгнали обратно към с. Б., където било стопанството
на И..
Според А.К., по пътя минали през с. В.,
където „бутнали” телето в един двор, след което продължили през гр. П.Б. за с. Б..
Там пристигнали по тъмно и оставили кравата в двора на И., а А.К. *** сам, с
камиона си. След като се прибрал там, той оставил камиона, взел лекия амтомобил
м.”Пежо” и с него отишъл във фермата си в с. Г.С., където останал да нощува.
Свидетелят А.К. категорично отрича на
31.10.2011 г. да е виждал чичо си О.К. и да е бил някъде заедно с него.
Свидетелят И.И.Д. потвърждава
разказаното от А.К.. Свидетелят И. разказва, че е купил кравата предишния ден –
на неделния пазар в гр. Р., но тъй като нямал транспорт за нея, я оставил при
своя приятел П.М. в с. Д.. Заявява, че на 31.10.2011 г. /понеделник/ се обадил
на А.К. и поискал от него да транспортира кравата му от с. Д. до с. Б.. И. уточнява,
че около 19 ч. двамата с А.
- 22 -
К. се върнали в с. Б. и че тъй като два дни преди това
се бил върнал от Германия, още не бил свикнал с местното часово време.
Съдът не възприема за достоверно
изложеното от свидетелите А.К. и И.И. за местонахождението на А.К. на 31.10.2011
г., в периода 18.00 ч. – 18.30 ч., въпреки че в показанията им по този въпрос има почти
пълно съответствие.
Основание за този извод дават на съда не
само показанията на свидетелите С.А. и М.А., които бяха подробно обсъдени
по-горе и които съдът изцяло възприема като достоверни, но и наличието на
обективни данни, които опровергават твърдяното от А.К. и И.И. за това къде са
били по времето на извършване на престъплението.
Видно от докладна записка №
4158/08.02.2012 г. /л.1 – л.2, т.ІІ от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП –
К./, след направен анализ на получените разпечатки от мобилните оператори
„Мобилтел” ЕАД и „Космо България Мобайл” ЕАД, е установено, че през период,
който включва и 31.10.2011 г., посочените мобилни номера са се ползвали от
следните лица:
-мобилен № 0887
377502 за указания период се е ползвал от Д.Е. Й., ЕГН **********,***.;
-мобилен № 0896 ******;
0896 972***; 0896 291***; 0896 ****** и 0896 ****** за указания период се е ползвал
от О.А.К., ЕГН **********,***, местността „**” № 1, по прякор „М.”;
-мобилен № 0893 897***; 0899 146***
за указания период се е ползвал от И.И.Д.,
ЕГН **********,***;
-мобилен № 0896 ******; 0896 ******; 0897
751*** за указания период се е ползвал от
А.М.К., ЕГН **********,***;
-мобилен № 0898 389***
за указания период се е ползвал от ***, ЕГН **********,***;
-мобилен № 0892 797***
за указания период се е ползвал от Б.М.К., ЕГН **********,***.
Според изисканата
разпечатка, приложена към писмо № 20848/22.11.2011 г. от „Космо България Мобайл” ЕАД /л.22 – л.24, т.ІІ от д.п.
№ ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, за времето от 17.46 ч. до 19.39 ч. на
31.10.2011 г. са отбелязани два разговора, проведени от мобилен № 0897 751***,
ползван от А.М.К. /на л.23/. В 17.46 ч. от посочения номер
свидетелят К. се е обадил на мобилен
№ 0892 797***, ползван от брат му Б.К., а в 19.39 ч. на същия номер А.К. е получил обаждане от мобилен № 0879
364***. И при двата разговора мобилен № 0897 751*** се е
Старозагорски окръжен съд - 23 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
включил от клетка с. К., Държавен горски имот 154003, отдел
256/ц.
Както на досъдебното производство, така и
пред съда /в съдебното заседание на 16.07.2012 г. – л. 68 от настоящото дело/
свидетелят А.К. заяви, че „телефонът му е бил с него”.
Според изисканата
разпечатка, приложена към писмо № 20847/22.11.2011 г. от „Космо България Мобайл” ЕАД /л.27 – л.31, т.ІІ от д.п.
№ ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, за времето от 17.26 ч. до 19.24 ч. на
31.10.2011 г. са отбелязани четири разговора, проведени от мобилен № 0899
146***, ползван от И.И.Д.
/на л.28/. В 17.26 ч.,
17.42 ч. и 18.37 ч. на същия
номер свидетелят И. е приел три обаждания от № 0896 184 212, а в 19.24 ч. от
посочения номер свидетелят И. се е обадил на Globul. При
първия и при последния разговор мобилен № 0899 146*** се е включил от клетка Държавен горски фонд –
имот 196001, отдел 407, част от подотдел „4” в землището на с. Оризари, общ.
Твърдица. А при втория и при третия разговор
мобилен № 0899 146*** се е включил от клетка кръстопът с. К.К..
Т.е. – на 31.10.2011 г., за времето на 17.26 ч. до 19.39 ч. свидетелите А.К. и И.И., очевидно, не са били по пътя от с. Д.
към с. В. и с. Б., както те твърдят. В противен случай разговорите, проведени
от двамата по мобилните им телефони нямаше да се включват от посочените по горе
клетки в района на с. К. /за А.К./ и в района на с. Оризари и с. К.К. /за И.И./.
Съдът счита, че показанията на
свидетелите А.К. и И. И. са дадени в изложения пред съда
вид и в горния смисъл, за да подкрепят защитната позиция на подсъдимия О.К. и
поради това, с оглед посочените съображения, не ги приема за достоверни.
Свидетелят Б.К. твърди, че на 30.10.2011 г. бил
на пазар в гр. Р. и там се видял със свидетеля И.И., който
си купил крава. И.И., по предложение на Б.К.
и от неговия мобилен телефон /с номер 0892 797***/, се обадил на брат му А. с молба да прекара с камиона си кравата на И..
Разбрали се това да стане на следващия ден – 31.10.2011 г.
За 31.10.2011 г. свидетелят Б.К.
разказва, че бил на работа – на строителен обект в гр. К., до 17 ч. След това
се прибрал в дома си в с. К., вечерял с родителите си и легнал да спи. Б.К.
заявява, че нито чичо му О., нито брат му А., нито лекият автомобил м. „Пежо”
на А. ***. Свидетелят Б.К. твърди, че има приятелка – ***, която живее в с. К.,
и че всеки ден се чува с нея по мобилния телефон.
Свидетелят Б.К. категорично отрича на
31.10.2011 г. да е виждал чичо си О.К. и да е бил някъде заедно с него.
Съдът не възприема за достоверно
изложеното от свидетеля Б.К. за местонахождението му на 31.10.2011 г., в
периода 18.00 ч. – 18.30 ч.,
тъй като нито едно доказателство по делото не подкрепя неговите показания.
- 24 -
Основание за този извод дават на съда не
само показанията на свидетелите С.А. и М.А., които бяха подробно обсъдени
по-горе и които съдът изцяло възприема като достоверни, но и наличието на
обективни данни, които опровергават твърдяното от Б.К. за това къде е бил по
времето на извършване на престъплението.
Видно от докладна записка №
4158/08.02.2012 г. /л.1 – л.2, т.ІІ от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП –
К./, след направен анализ на получените разпечатки от мобилните оператори
„Мобилтел” ЕАД и „Космо България Мобайл” ЕАД, е установено, че през период,
който включва и 31.10.2011 г., посочените мобилни номера са се ползвали от
следните лица:
-мобилен № 0887
377502 за указания период се е ползвал от Д.Е. Й., ЕГН **********,***.;
-мобилен № 0896 ******;
0896 9***; 0896 291***; 0896 ****** и 0896 ***112 за указания период се е ползвал
от О.А.К., ЕГН **********,***, местността „**” № 1, по прякор „М.”;
-мобилен № 0893 897***; 0899 146*** за
указания период се е ползвал от И.И.Д., ЕГН **********,***;
-мобилен № 0896 ***062; 0896 ***112; 0897
751*** за указания период се е ползвал от
А.М.К., ЕГН **********,***;
-мобилен № 0898 389***
за указания период се е ползвал от ***, ЕГН **********,***;
-мобилен № 0892 797***
за указания период се е ползвал от Б.М.К., ЕГН **********,***.
Според изисканата
разпечатка, приложена към писмо № 20816/22.11.2011 г. от „Космо България Мобайл” ЕАД /л.39 – л.41, т.ІІ от д.п.
№ ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, за времето от 17.46 ч. до 21.47 ч. на
31.10.2011 г. са отбелязани шест разговора, проведени от мобилен № 0892 797***, ползван от Б.М.К. /на л.40/. В 17.46 ч. на посочения номер свидетелят К. получил
обаждане от мобилен № 0897 751***, ползван от брат му А.К., а в 18.16 ч., 19.23 ч.,
19.54 ч., 21.17 ч. и 21.47 ч. на
същия номер Б.К. е получил обаждане от мобилен № 0898 389760, ползван от С. Х. И при шестте разговора мобилен № 0892 797*** се е включил от клетка
с. К., Държавен горски имот 154003, отдел 256/ц.
Според изисканата
разпечатка, приложена към писмо № 20846/22.11.2011 г. от „Космо България Мобайл” ЕАД /л.44 – л.46, т.ІІ от д.п.
№ ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, за времето от 18.16 ч. до 21.47 ч. на
31.10.2011 г. проведените разговори от мобилен № 0898
389760, ползван от
Старозагорски окръжен съд - 25 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
С.Х., са четири, които са се включили от клетки от
гр. К., землището на с. Овощник и с. Верен /на л.45/.
Т.е. – на 31.10.2011 г., за времето от 17.46 ч. до 21.47 свидетелят Б.К., очевидно, е бил в
района на с. К..
Съдът счита, че показанията на свидетеля
Б.К. са дадени в изложения пред съда вид и в горния смисъл, за да подкрепят
защитната позиция на подсъдимия О.К. и поради това, с оглед посочените
съображения, не ги приема за достоверни.
В хода на съдебното следствие са проведени очни ставки
между свидетеля С.А., от една страна, и свидетелите А.К. и Б.К., от друга
страна, по отношение на обстоятелствата, свързани с побоя, нанесен на бащата на
свидетеля А., а именно къде са се намирали лекият автомобил на А.К., самият той
и Б.К. в периода между 17.00-18.30 на 31.10.2011 г. Всеки един от свидетелите
подкрепи изложеното в показанията си, дадени в същото съдебно заседание, и
остана на вече изразеното си мнение за случилото се.
При изследване на твърдението на подсъдимия К., че
всички свидетели на обвинението лъжат и тенденциозно излагат фактите по делото,
за да го обвинят за станалото убийство, по искане на защитата пред съда са
разпитани свидетелите Ц.Р.Ц., О. Смаел А., Р.Г.К. и С. Й.Й..
Свидетелите Р.К. и С. Й. /л.202 и л.203 от настоящото
дело/ дават показания в подкрепа на общата теза на т.нар. „язовирци”, че
подсъдимият К. от няколко години се канел да убие някой от тях и да ги запали,
без конкретна причина.
О.А. и Ц.Ц. /л.200 и л.201 от настоящото дело/, към
момента на разпита им като свидетели по делото, са в Затвора – Стара Загора в
един отряд с подсъдимия К.. Те са постъпили там, съответно, на 08.05.2012 г. и
07.11.2011 г., видно от писмо ЗД № 257/2012 г. и писмо ЗД № 635/2011 г., и двете от 02.11.2012
г., за правното положение на лишените от свобода /л.193 и л.194 от настоящото
дело/. Свидетелят Ц. е отговорник на този отряд.
Според свидетеля Ц., свидетелят А. е споделил с него,
че тарторите на циганската махала в с.К. са го карали да свидетелства против
подсъдимия К., а именно – че „М.” е извършил убийството на Ф. А., за да го вкарат
в затвора.
Свидетелят А. обяснява, че бил приятел с Ф. А., бил на
погребението му и говорил със сина му /”Синът на Ф. – С., ми обясни, че този,
който ги е нападнал, бил висок, голям, грамаден човек, приличал на М., може и
да е той”/. Свидетелят А. не казва нищо за натиск да свидетелства против
подсъдимия К. /каквото съобщава Ц./, но разказва, че семейството на пострадалия
Ф. А. имало вражда с Д., който много пъти бил нападал „”.
- 26 -
Въпреки че твърди, че познава Д., свидетелят А. не
може да даде пред съда дори и кратко, но цялостно описание на външността му.
Свидетелят С.А. заявява, че О.А. не е бил приятел с
баща му и не е говорил с него на погребението.
Това, че О.А. не е бил приятел с Ф. А., се потвърждава
и от свидетелката Й.М..
Съдът счита, че горните показания на свидетелите Ц. и А.
не променят фактическата обстановка, приета по делото, тъй като са откъслечни и
не са подкрепени с други доказателства.
Още повече че, по делото има данни /и то – към
съдебното заседание от 25.10.2012 г./, че подсъдимият К. упражнява физическо
насилие и психически тормоз над останалите затворници в групата, като им нанася
побой с юмруци и дървен кол в областта на главата и ги уязвява при всеки удобен
случай. Поради това и за грубо и системно нарушаване на установения ред, с
което застрашава сигурността и живота на останалите обвиняеми и подсъдими в
групата, както и сигурността на Затвора, със заповед № Б-475/18.09.2012 г. на
Началника на Затвора – Стара Загора /л.159 от настоящото дело/ подсъдимият К. е
настанен в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни
мероприятия.
Предвид всичко изложено, съдът приема за недоказана
версията на подсъдимия К., че има уговорка сред т.нар. „язовирци” да го вкарат
в затвора, като му припишат убийството на Ф. А..
В хода на досъдебното производство са
използвани СРС - „звукозапис на разговори по мобилен телефон”, с цел установяване
местонахождението на О.К.. В изготвените ВДС № 1 /Веществено доказателствено
средство ***** са посочени телефонните номера на подсъдимия К., които са подслушвани – мобилен № 0896 ****** и мобилен
№ 0896 ******.
Проведеният разговор между подсъдимия К. /с мобилен № 0896 ******/ и свидетелят И. /с мобилен № 0893 897***/ на 17.11.2011 г. в 12.13 ч. /особено от л.3 до л.7 от протокола за
изготвяне на ВДС от 01.02.2012 г. – в плик № 1/ е в подкрепа на извода на съда
за това, че алибито на свидетеля А.К. е допълнително уговорено между него, О.К.
и И.И.. Записаният разговор представлява взаимно информиране, уговаряне и
уточняване между И.И. и О.К. какво точно е казал и ще каже И. пред полицията за
подробностите около „транспортирането” на купеното от него животно /кога, как,
с каква кола, кога зареждали гориво, оставяне на телето на „Ш”, часове на
тръгване и на пристигане – И. споменава, че току-що се е върнал от Германия, и
др./ и за участието на „Малкия” /вероятно, А.К./ в това начинание.
Старозагорски окръжен съд - 27 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
В плик № 2, в протокол за изготвяне на
ВДС от 01.02.2012 г., е възпроизведен разговор, проведен между подсъдимия К. /с мобилен № 0896 ******/ и свидетелят А.К. /с мобилен № 0896 ***062/ на 30.11.2011 г. в 17.56 ч.
Както беше изложено по-горе, видно от докладна записка № 4158/08.02.2012 г. /л.1 –
л.2, т.ІІ от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, е установено, че по
това време мобилен № 0896 ***062 се е ползвал от А.М.К., ЕГН **********, живущ ***.
От проведения разговор между подсъдимия К. и свидетеля А.К. става ясно, че подсъдимият К. е в
околностите на язовир „К.”, а свидетелят А.К. е до каптажа. Подсъдимият К. иска от А.К. да го информира
къде „какви люде има” покрай дома му, покрай конете и на други места, след
което двамата си уговарят среща „на гьола” /т.е. – някъде покрай **/, където
племенникът да отиде с колата, да загаси мотора и да чака чичо си.
Данните от ВДС № 1 и ВДС № 2 потвърждават, че подсъдимият К. в
инкриминирания период е използвал мобилен
№ 0896 ****** и мобилен № 0896 ******/ – той отрича това пред
съда, а в същото време, при предявяването на ВДС и изслушването на
звукозаписите, казва, че това е неговият
глас.
Констатацията, че подсъдимият К. в инкриминирания период е използвал мобилен № 0896 ****** подкрепя
изложеното в същата насока в докладна записка № 4158/08.02.2012 г. /л.1
– л.2, т.ІІ от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, както и извода за
местонахождението на подсъдимия К. за времето от 16.38
ч. до 20.09 ч. на 31.10.2011 г., от направения по-горе анализ на разпечатката
за проведените разговори от този номер.
А именно, че подсъдимият К. *** в посоченото време.
От проведения разговор между подсъдимия К. и свидетеля А.К. на 30.11.2011 г. в 17.56 ч. става ясно, че подсъдимият
К. е бил в района на язовир „К.” на посочената дата и се е криел, защото е
знаел, че полицията го търси. Това обстоятелство опровергава твърдението на
подсъдимия К., че по същото време е бил в гр. Р., в дома на сем. Р., и че е
нямал представа, че е издирван.
От всичко изложено се налага изводът, че обясненията на подсъдимия К.
представляват негова защитна позиция, а показанията на свидетелите Л.Р., Н.Р., И.П.
и М.П. са дадени в подкрепа на защитната
теза на подсъдимия, без да се основат на реални факти.
Същото се отнася и за показанията на свидетелите А.К. и Б.К., които
представляват защитната позиция на всеки един от тях, която едновременно с
това, подкрепя и защитната теза на подсъдимия К.. Т.е. – тримата твърдят, че не
са били заедно и не са били на стария път от гр. К. за с. К..
- 28 -
Показанията на свидетеля И.И., които се опровергават от събраните
обективни данни по делото, обсъдени подробно по-горе, също са дадени в подкрепа
на защитната теза на подсъдимия К. и на свидетеля А.К.. Съдът не кредитира тези
показания, тъй като те не се основат на реални факти.
Що се отнася до възражението на защитата на подсъдимия К., че нито по
неговите дрехи, нито в лекия автомобил м. „Пежо”, с рег. № СТ
*** АН, собственост на А.К., са били открити следи от биологичен произход
/напр. следи от кръв/ или други предмети, които да го свързват с
инкриминираното деяние, съдът намира същото за неотносимо.
Видно от
справка № 41622/19.12.2011 г., изготвена от младши разузнавач при РУП – К. А.С.
/л.88, т. т.ІІ от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./,
след престъплението на 31.10.2011 г. свидетелят А.К. бил обявен
за местно издирване. Едва на 11.11.2011 г. той се явил
в РУП – К., като предал доброволно и личния си автомобил, който също бил
издирван до този момент от полицията, с протокол за доброволно предаване от 11.11.2011 г. /л.18, т.І
от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./.
Видно от протокол за проверка на лични
вещи на лица и превозни средства от 11.11.2011 г. и протокол за оглед на
веществени доказателства от 11.11.2011 г. /съответно, л.19 и л.20 и л, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г.
по описа на РУП – К./, при извършените проверка на вещи, намиращи се в превозното средство,
външен и вътрешен оглед, включително и с UV-лампа, не са намерени вещи, предмет или средство на
икриминираното деяние, вещи, притежанието на които е забранено от закона, нито
следи с биологичен произход. Но това не може да бъде ползвано от защитата като
аргумент в подкрепа на защитната теза на подсъдимия К., тъй като лекият
автомобил не е проверен за посочените вещи и следи веднага след престъплението
/на 31.10.2011 г./, а единадесет дни след него /на 11.11.2011 г./.
Същото, даже с още по-голяма сила, важи
и за дрехите на подсъдимия К. – адв. Г. изтъква, че по тях не са открити следи
от кръвта на пострадалия Ф. А.. Тук отново следва де са изтъкне, че
престъплението, предмет на настоящото дело, е извършено на 31.10.2011 г., а
подсъдимият К. е задържан на 13.12.2011 г.
Защитата на подсъдимия К. изтъква, че смъртта на
пострадалия Ф. А. не причинена от нанесения му побой, а и в обвинителния акт,
според защитата, не пише, че има причинна връзка между побоя и настъпилия
вредоносен резултат. Подсъдимият К. заявява и това, че пострадалият Ф. А. е
боледувал от туберкулоза.
Горните твърдения съдът намира за несъстоятелни.
В обвинителния акт /л.5, абз. 4 от горе на долу/
изрично е записано: „Причина за смъртта на Ф. А. е тежка черепномозъчна травма,
усложнен с левостранна пневмония”.
Старозагорски окръжен съд - 29 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
Както съдът прие по-горе, след подадения
в 18.42 ч.
сигнал от свидетелят Т. на тел.112, на пресевната веднага пристигнал екип на „Бърза помощ”. Пострадалият Ф. А. ***,
където му била оказана първа
медицинска помощ, а на 01.11.2011 г. бил транспортиран в МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович”, гр. Стара Загора, тъй
като състоянието му се влошило.
Заключението на съдебномедицинска
експертиза на труп № 349/2011 г. от 12.11.2011 г. /л.59 - л.62, т.І от д.п. №
ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, е категорично, че причината за смъртта на Ф. А.А. е тежката черепномозъчна
травма, усложнена с левостранна пневмония. В
конкретния случай е налице пряка причинно-следствена връзка между получените
травматични увреждания на 31.10.2011 г и настъпилият смъртен изход на
11.11.2011 г. Според експертите, пневмонията се явява усложнение на тежката
черепномозъчна травма и предизвиканото от тази травма залежаване. Пневмонията
не е самостоятелно болестно състояние, което да е способствало за настъпването
на смъртта, а е провокирана от черепномозъчната травма. Експертите заявяват, че
извършеното в МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович”, гр. Стара Загора, оперативно отваряне на черепа на пострадалия Ф. А. е „един донякъде
успешен опит за избягване на непосредствените тежки последици, изразяващи се в
смърт в кратък срок” /л.116, стр. 2 от настоящото дело/. Експертите отричат
наличието на туберкулоза у Ф. А. и изтъкват, че дори и при евентуалното й съществуване,
тя не би била от съществено значение за развоя на състоянието на пострадалия.
Поради това
съдът счита, че по делото е безспорно доказана причинно-следствената връзка
между травматичните увреждания, получените на 31.10.2011 г. от пострадалия Ф. А.,
и смъртта му, настъпила на 11.11.2011 г.
Съдът приема
квалификацията по чл.116, ал.1, т.6, пр. последно от НК относно деянието на
подсъдимия К., което представлява умъртвяване с особена жестокост.
Видно от показанията на свидетелите – очевидци С.А. и М.А., след като ударил
със сапа силно по главата пострадалия Ф. А. и от този удар последният паднал на
земята, в краката на коня, подсъдимият К. не спрял да го бие. Подсъдимият К. продължил своето нападения над пострадалия Ф.п А., като го издърпал на пътя и му нанесъл още
няколко удара със сапа по цялото тяло. След това подсъдимият К. взел брадвата от каруцата и
започнал да нанася с тъпата й част множество силни удари по цялото тяло на
пострадалия Ф. А., като седем от тях били в главата и не по-малко от
пет в областта на гърба и долните крайници.
Видно от заключението
на съдебномедицинска експертиза на труп № 349/2011 г. от 12.11.2011 г. /л.59 -
л.62, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, в областта на главата на пострадалия Ф. А. са нанесени не
по-малко от седем удара с тъпата част на брадва, които са предизвикали
- 30 -
черепномозъчна травма –
разкъсноконтузни рани и охлузване на главата, счупване на черепния покрив и
основа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка. При външния оглед на трупа на А. са открити дълбоки
масивни кръвонасядания с кафеникавочервеникав цвят в следните области: лявата
лопатка, пространството между двете лопатки, долните отдели на гърба покрай
гръбначния стълб, долната половина на лявото бедро отзад и лявата подбедрица
отзад.
Това се
потвърждава и от заключението на допълнителната
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 155-А/2012 г. от 23.04.2012 г.
/л.87 - л.90, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, според което
пострадалият Ф. А. при инцидента на 31.10.2011 г. е
получил удари с дървен сап и тъпата част на брадва по главата и тялото, като
тези удари в областта на главата са били не по-малко от седем и не по-малко от
пет в областта на гърба и долните крайници.
Ударите в
областта на главата са били със значителна сила, видно от счупванията на черепния
покрив и основа. Още при първия удар той е паднал от каруцата и останалите
удари са били нанасяни в легнало положение.
В този
смисъл са и показанията на свидетелите – очевидци С.А. и М.А., които описват и
тежкото състояние на Ф. А. след нанасянето на ударите от подсъдимия К.. Според
двете момчета пострадалият бил целият в кръв, „главата му била отворена” и
„сцепена като джапанка”. За тежкото състояние на Ф. Ангелова свидетелстват и Д.Т.
и Н.М., които са го видели, съответно, непосредствено след и малко след побоя.
Т.е., в настоящия казус е налице особената жестокост като
качество на дееца. А именно, начинът, по който е извършено деянието, броят на
нанесените удари и тяхната сила, причинените телесни увреждания на пострадалия,
подробно описани по-горе, поведението на подсъдимия К. по време и след
извършване на изпълнителното деяние, както и характеристичните данни за
личността му, свидетелстват за безчовечността и коравосърдечието на подсъдимия
/Р-431-70-II, Р-151-83-I, Р-50-74-I, Р-306-71-I, Р-568-83-II, Р-211-85-II и
др./.
По време на всичко това Ф. А. не издал никакъв звук. Според
експертите, най-вероятно, още
при първия удар пострадалият е изпаднал в състояние на безсъзнание и на практика
не е изпитвал болки при последващите удари. Още повече, че по време на
получаване на травмите той бил състояние
на алкохолно опиване, което силно отслабва чувствителността към болка.
Обвинението срещу подсъдимия К. е и за
това, че извършеното от него убийство представлява опасен рецидив – по чл.116,
ал.1, т.12, пр.1 във връзка с чл.115, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”
от НК.
Видно от справка за съдимост № 809/05.09.2012
г. на Районен съд – Разлог и приложените към него осем броя бюлетини за
съдимост /л.134 – л.142 от настоящото дело/, подсъдимият К. е осъждан.
Старозагорски окръжен съд - 31 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
Според Окръжна прокуратура – Стара
Загора, към квалификацията „опасен рецидив”, имат отношение следните осъждания
на подсъдимия К.:
-с присъда № 46 „з” от 25.03.2008 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1120/2007 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, за
извършено през м. март 2005 г.
престъпление по чл.206, ал.1 от НК на подсъдимия К. е наложено наказание две
години „лишаване от свобода” , изтърпяването на което е отложено по реда на
чл.66 от НК за срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на 15.01.2009 г.;
-с присъда № 51 „е” от 29.03.2007 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1021/2005 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, за
извършени на 15.08.2004 г. и м. август 2004 г. престъпления по чл.213, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК и по чл.325, ал.2 от НК на
подсъдимия К. е наложено общо наказание две години и шест месеца „лишаване от
свобода” , изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от
четири години. Било е присъединено и наказание 3000 лв. глоба. Присъдата е влязла
в сила на 06.07.2007 г.;
-с присъда № 20 „и” от 19.02.2007 г.,
постановена по н.о.х.д. № 359/2004 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, за
извършено в периода 13.07.2003 г. - 01.12.2003 г. престъпление по чл.143, ал.1,
във вр. с чл.26 от НК на подсъдимия К. е наложено наказание една година „лишаване
от свобода”, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок
от три години. Присъдата е влязла в сила на 06.03.2007 г.;
-с определение № 201 от 12.07.2006 г.,
постановено по н.о.х.д. № 2081/2004 г. по описа на Пловдивския районен съд, за
извършено на 14/15.04.1995г престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.29,
ал.1, б.”а” от НК на подсъдимия К. е наложено наказание една година „лишаване
от свобода” при първоначален „строг” режим. Определението е влязло в сила на
12.07.2006 г.
Съгласно протоколно определение от 29.08.2006
г. на Пловдивския районен съд, на основание чл.24, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1
от НК са кумулирани наложените на подсъдимия К. наказания по н.о.х.д. № 94/1995 г. по описа на
Старозагорския районен съд, по н.о.х.д. № 360/1999 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд и по н.о.х.д. № 2081/2004 г. по описа на Пловдивския районен съд,
като му е наложено едно общо наказание една година и пет месеца „лишаване от
свобода” при първоначален „строг” режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК от така
наложеното общо наказание на подсъдимия К. е приспаднато изцяло изтърпяното от
него наказание по н.о.х.д. № 94/1995 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Определението е влязло в сила на 14.09.2006 г. /л.135, стр.2 от настоящото
дело/.
От писмо № 12734/01.08.2012 г. от ГД
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието /л.131 от
настоящото дело/ е видно, че подсъдимият К. е изтърпял наказанието по н.о.х.д.
№ 94/1995 г. по описа на Старозагорския районен съд на 26.10.1996 г.
За да е налице правната квалификация
„опасен рецидив”, съгласно чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б” от НК, деецът трябва да
извърши престъплението, след
- 32 -
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК /по б.”а”/, както и да извърши престъплението, след
като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер и изпълнението на едно от тях не е отлагано по
чл.66 от НК /по б.“б”/.
Според чл.30, ал.1 от НК, правилата на
чл.29 от НК не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяването на
наказанието по предишните присъди.
От изброените по-горе осъждания на подсъдимия
К., предхождащи извършването на инкриминираното деяние на 31.10.2011 г.,
единственото ефективно осъждане е по н.о.х.д. № 2081/2004 г. по описа на
Пловдивския районен съд – една година „лишаване от свобода” при първоначален
„строг” режим, като съдебният акт е влязъл в сила на 12.07.2006 г. Съгласно
протоколно определение от 29.08.2006 г. по същото дело, на основание чл.24,
ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК са кумулирани наложените на подсъдимия К.
наказания по н.о.х.д. № 94/1995 г. по
описа на Старозагорския районен съд, по н.о.х.д. № 360/1999 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд и по н.о.х.д. № 2081/2004 г. по описа на Пловдивския
районен съд, като му е наложено едно общо наказание една година и пет месеца
„лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим. На основание чл.25, ал.2
от НК от така наложеното общо наказание на подсъдимия К. е приспаднато изцяло
изтърпяното от него наказание по н.о.х.д. № 94/1995 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
И тъй като горното определение е влязло
в сила на 14.09.2006 г., очевидно е, че до 31.10.2011 г. /когато е извършено
деянието, предмет на настоящото дело/ са изтекли повече от пет години.
Поради това съдът приема, че за
обвинението срещу подсъдимия К. по настоящото дело не е налице квалификацията
„опасен рецидив”, поради което подсъдимият К. следва да бъде признат за невинен
за това, че извършеното от него убийство представлява опасен рецидив и следва
да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.12,
пр.1, във връзка с чл.115, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Както беше изложено по-горе, видно от справка
за съдимост № 809/05.09.2012 г. на Районен съд – Разлог и приложените към него
осем броя бюлетини за съдимост /л.134 – л.142 от настоящото дело/, подсъдимият К.
е осъждан.
Според показанията на повечето от
разпитаните по делото свидетели, справка от 13.12.2011 г. и характеристична
справка от 04.11.2011 г. /съответно, л.89 и л.90, т.ІІ от д.п. № ЗМ-2121/2011
г. по описа на РУП – К./, подсъдимият К. е с лоши характеристични данни и
трайни престъпни навици. С действията си през годините подсъдимият К. е наслоил
страх сред населението на община К. и съседните общини, като е демонстрирал
чувство за безнаказаност и неуважение към установения правов ред и
правозащитните органи в Република България.
Старозагорски окръжен съд - 33 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
В подкрепа на горния извод е и заповед №
Б-475/18.09.2012 г. на Началника на Затвора – Стара Загора /л.159 от настоящото
дело/ подсъдимият К. е настанен в постоянно заключено помещение без право на участие
в колективни мероприятия, тъй като грубо и системно нарушава установения ред, с
което застрашава сигурността и живота на останалите обвиняеми и подсъдими в
групата, както и сигурността на Затвора – Стара Загора.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по безспорен начин отчасти от обясненията
на подсъдимия О.К., от показанията на свидетелите С.А., М.А., А.К., Б.К., И.И.,
Й.М., Д.Т., Н.М., О.Г., О.А., Ц.Ц., Р.К., С. Й., Л.Р., Н.Р., М.П., И.П., Т.С., А.А.,
Р.А., Н. Й., М.С. и С.С. /в хода на съдебното следствие са прочетени
показанията на свидетелите А.К., И.И. и Д.Т., дадени на досъдебното
производство, на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК/,
разпитани в хода на съдебното следствие, заключенията на експертите Г.Р., П.Г.,
К.Г., д-р Т.Т., д-р Т.С., д-р Т.П., д-р Г.К., д-р И.Д. и доц. М.П., приложените
към делото писмени и веществени доказателства, включително и ВДС № 1 /Веществено доказателствено средство ****
от 01.02.2012 г./ и ВДС № 2 /Веществено доказателствено средство № ****/23.01.2012
г. и Протокол за ВДС рег.№ **** от
01.02.2012 г./.
Въз основа на описаната по-горе
безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият О.А.К. е осъществил
от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.116, ал.1, т.6, пр. последно,
във връзка с чл.115 от НК, тъй като на 31.10.2011
г. в землището на с. К., общ. К., обл. Стара Загора, като е нанесъл удари с
брадва в областта на главата, умишлено е умъртвил Ф. А.А., ЕГН ********** /починал на 11.11.2011 год./, като деянието
е извършено с особена жестокост.
Както беше подробно изложено по-горе,
съдът счита, че горното престъпление не представлява опасен рецидив, тъй като
липсват законовите предпоставки за това по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”в” и чл.30,
ал.1 от НК. Действително, подсъдимият К. е извършил деянието, предмет на
настоящото дело, след като е бил многократно осъждан, но тези негови осъждания
не съответстват на посочените законови изисквания, за да бъде квалифицирано
убийството като деяние, извършено в условията на опасен рецидив.
Единственото ефективно осъждане на К.,
което би могло да се отнесе към квалификацията по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 от НК, е по н.о.х.д. № 2081/2004 г. по описа на Пловдивския районен съд – една
година „лишаване от
- 34 -
свобода” при първоначален „строг” режим. Това
наказание, след направеното групиране с още две наказания и приложение на
чл.25, ал.2 от НК /от наложеното общо наказание на подсъдимия К. е приспаднато
изцяло изтърпяното от него наказание по н.о.х.д. № 94/1995 г. по описа на
Старозагорския районен съд/, всъщност се счита за изтърпяно на 14.09.2006 г., когато
е влязло в сила определението за кумулация. И тъй от 14.09.2006 г. до
31.10.2011 г. /когато е извършено деянието, предмет на настоящото дело/ са
изтекли повече от пет години, съдът счита, че не са налице законовите предпостави
за приложение на чл.29 от НК и оттам – за правна квалификация на извършеното от
подсъдимия К. убийство по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, във връзка с чл.115, във
връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Поради това съдът счита, че подсъдимият К.
следва да бъде признат за невинен за това, че убийството представлява опасен
рецидив и следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по
чл.116, ал.1, т.12, пр.1, във връзка с чл.115, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а”
и б.”б” от НК.
От субективна страна престъплението по чл.116,
ал.1, т.6, пр. последно, във връзка с чл.115 от НК е извършено умишлено от
подсъдимия К.. Формата на вината е пряк умисъл, тъй като подсъдимият К. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици. Основания за този извод дават оръдията на престъплението /сап и
брадва/, начинът, по който е извършено деянието /многобройно удари по главата и
тялото/, броят на нанесените удари /не по-малко от седем удара по главата и пет
удара по тялото и крайниците/, мястото на нанасянето на ударите /главата на
пострадалия Ф. А./, причинените телесни увреждания на пострадалия Ф. А. /тежка черепномозъчна травма/, подробно описани по-горе, и
поведението на подсъдимия К. по време и след извършване на изпълнителното
деяние /съборил от каруцата пострадалия с един удар в главата, издърпал го и
продължил да го удря, след което се качил в лекия автомобил и заминал в
неизвестна посока и се укривал от полицията/. Всичко това подкрепя извода, че подсъдимият
К. е искал да убие пострадалия Ф. А..
Действително, пострадалият Ф. А. не е
починал веднага – на 31.10.2011 г., а на 11.11.2011 г., след като е бил лекуван
последователно във ФСНМП – К. и в МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович”, гр. Стара Загора. Но както беше изложено по-горе,
безспорно установено по делото е, че причината за смъртта на Ф. А. е тежката черепномозъчна травма,
усложнена с левостранна пневмония.
Заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 349/2011 г. от
12.11.2011 г. е категорично, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между получените от пострадалия Ф. А. травматични
увреждания на 31.10.2011 г и настъпилият смъртен изход на 11.11.2011 г.
Пневмонията е усложнение на тежката черепно-мозъчна травма и предизвиканото от
тази травма залежаване. Експертите подчертават, че пневмонията не е
самостоятелно болестно състояние, което да е способствало за
Старозагорски окръжен съд - 35 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
настъпването на смъртта, а е провокирана
от черепномозъчната травма, причинена на причинена на Ф. А. на 31.10.2011 г.
С оглед на посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната
превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че
наказанието на подсъдимия К. следва да се определи при превес на отегчаващите
вината обстоятелства: многобройни осъждания, подсъдимият К. не упражнява
общественополезен труд, лоши характеристични данни, изключително висока степен
на обществена опасност на деянието и дееца /убийството е извършено, след като
подсъдимият К. е бил обявен за ОДИ като подъсдим по н.о.х.д. № 45/2010 г. по
описа на Старозагорския окръжен съд/, липса на критично отношение към
извършеното. Смекчаващи вината обстоятелство са данните, че подсъдимият К.
инцидентно е помагал на жителите на Д.. Ето защо съдът счита, че
най-справедливо е подсъдимият К. да бъде осъден на осемнадесет години лишаване
от свобода /размер, който е между средния и максималния размер на наказанието
лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, предвидени . в закона/.
Предвидените за това престъпление други
две наказания – доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, съдът счита за
несъразмерно тежки, тъй като не са налице предпоставките на чл.54 от НК за
налагането им. Действително, извършеното от подсъдимия К. престъпление е тежко,
но не са налице основанията на чл.38 и чл.38а от НК – престъпление не е
изключително тежко и съдът счита, че посочените в чл.36 от НК цели на
наказанието могат да бъдат постигнати и чрез по-леко наказание.
Съдът счита, че така определеното наказание
е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на подсъдимия/ е
наложително подсъдимият К. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от
свобода ефективно.
На основание чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва
да определи на подсъдимия К. първоначален режим за изтърпяване на наказанието
осемнадесет години лишаване от свобода първоначален „строг” режим в
затворническо общежитие от „закрит” тип.
На основание чл.59, ал.1 от НК при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът следва да приспадне
времето, през което подсъдимият К. е бил задържан, считано от 11.01.2012 г. до
влизане на присъдата в сила.
Действително, видно от материалите по
делото /показанията на свидетеля О.Г. и справка от 13.12.2011 г. – л.89, т.ІІ от
д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, подсъдимият К. е задържан от
органите на полицията на 13.12.2011 г. в дома си в с. К.. Но по време на това
задържане той вече е обявен за ОДИ на 14.06.2011 г. и е с мярка за неотклонение
„задържане под стража” по н.о.х.д. № 45/2010 г. по описа на Старозагорския
окръжен съд.
По настоящото наказателно производство
спрямо О.К. /в качеството му на обвиняем/ е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”
-
36 -
с определение № 5 от 11.01.2012 г., постановено по
ч.н.д. № 14/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд /л.28 – л.29, т.І от
д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./. Тъй като това определение подлежи
на незабавно изпълнение и впоследствие е потвърдено с определение № 18 от
19.01.2012 г., постановено по в.ч.н.д. № 29/2012 г. по описа на Пловдивския
апелативен съд /л.30 – л.31, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./,
съдът приема, че задържането на подсъдимия К. по настоящото дело е от
11.01.2011 г.
В наказателното производство е предявен граждански
иск от пострадалите С.Ф.А. /действащ със съгласието на попечителя си Й.Р.М./ и Й.Р.М.,
с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Видно от удостоверение за наследници №
193/23.11.2011 г. от Кметство К. /л.***, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа
на РУП – К./, Ф. А.А. е починал на 11.11.2011 г. и е оставил за свой законен
наследник сина си С.Ф.А..
С оглед
уточняване фамилията на С.Ф.А. /посочен като „А.” в удостоверение за наследници
№ 193 от 23.11.2011 г./, съдът изиска от Община К. дубликат от удостоверение за
раждане на С.Ф.А., издадено въз основа
на акт за раждане № 1/07.04.1997 г. От
посочения документ е видно, че фамилията на С.Ф. /син на С.С.Г. и Ф. А.А./ е „А.”.
Видно от
заповед № 1309/01.12.2011 г. на Кмета на Община К. и удостоверение №
426/01.12.2011 г. от Община К. /съответно, л.113 и л.114, т.І от д.п. № ЗМ-2121/2011 г. по описа на РУП – К./, Й.Р.М.,
баба по бащина линия на С.Ф.А., е назначена за негов попечител.
Пострадалите С.Ф.А. /действащ със
съгласието на попечителя си Й.Р.М./ и Й.Р.М. са конституирани като граждански
ищци по делото, като исковата им претенция е подсъдимият О.А.К. да им заплати обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди от престъплението в размер общо на
150 000 лв. Гражданските ищци не претендират законната лихва за горната
сума.
По безспорен и категоричен начин по
делото се установи, че смъртта на пострадалия Ф. А. /съответно, баща и син/ на
гражданските ищци С.А. и Й.М., е причинена умишлено от подсъдимия К.,
вследствие на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.последно, във връзка с
чл.115 от НК.
По делото не се спори, че Ф. А. е бил в
много добри отношения с майка си и със сина си – живеели в една къща в Д. в
близост до с. К., помагал си, между тях имало силна емоционална връзка,
гражданските ищци тежко преживели загубата на Ф. А., тъй като той бил тяхна
морална и материална опора.
Старозагорски окръжен съд - 37 - н.о.х.д. № 305/2012 г.
В този смисъл са и показанията на
свидетелите С.А., Й.М. и Н. Й..
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
искът за обезщетение за неимуществени вреди на гражданските ищци С.А. и Й.М. от
престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.последно, във връзка с чл.115 от НК,
предявен срещу подсъдимия К., е доказан по основание – чл.45 от ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
който се прилага субсидиарно /предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК/,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и с
оглед конкретната фактическа обстановка.
Следва да са преценят събраните доказателства
и справедливостта, както и установените обстоятелства за живота на Ф. А. и
гражданските ищци С.А. и Й.М.. Последните двама са били в много добри отношения
с пострадалия Ф. А. – живеели в една къща, помагали си един на друг и Ф. А.
работел, за да издържа семейството си.
Непълнолетният С.А. е загубил
единствената си опора – той бил отглеждан от баща си Ф. и от баба си Й., след
като бил изоставен от майка си още като бебе /майката на С. е омъжена и живее в
чужбина/. Немаловажно е и обстоятелството, че пострадалият Ф. А. бил пребит
пред очите на сина си С., който преживял много тежко случилото се и дълго време
живял под стресиращото впечатление на видяното.
Майката Й.М. също тежко преживяла загубата
на сина си Ф., на когото разчитала като опора в живота и при отглеждането на
внука си С.. Освен това, Ф. А. бил млад човек – на 37 г.
Предвид всичко това, съдът счита, че
предявеният граждански иск за немуществени вреди е основателен и доказан за
следните суми и следва да бъде уважен до посочения размер, както следва: за
гражданския ищец С.А. /действащ със съгласието на попечителя си Й.М./ - в размер
на 40 000 лв.; за гражданския ищец Й.М. – в размер на 20 000 лв. А до пълния
предявен размер – общо 150 000 лв., гражданският иск следва да бъде отхвърлен
като недоказан по размер.
Гражданските ищци не претендират
законната лихва за горната сума, нито за направените по делото разноски.
Веществените доказателства по делото –
черен полиетиленов плик запечатан със слепка, съдържащ две пликчета с листна
маса и парче дърво след анализ; 1 бр. СИМ-карта с фабричен номер ****; 1 бр.
пластика за СИМ-карта с фабричен номер ****; брадва с дължина на дръжката 73
см. и 2 бр. дървени сапове, като
малоценни предмети, следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Съдът следва да постанови унищожаването
– при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства
– и на веществените
- 38 -
доказателствени
средства, съдържащи класифицирана информация – екземпляр 1, екземпляр 2 и
магнитния носител, както следва:
ВДС № 1: Веществено
доказателствено средство № **** г. на Председателя на Окръжен съд-Стара Загора.
ВДС
№ 2: Веществено доказателствено
средство № ****. на Председателя на Окръжен съд-Стара Загора.
Подсъдимият К. следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на
Висшия съдебен съвет държавна такса в размер на 2 400 /две хиляди и
четиристотин/ лева, както и направените по делото разноски в размер на
2 852,07 /две хиляди осемстотин петдесет и два лева и седем стотинки/
лева.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимия К. са ниско правно съзнание и ниска правна
култура, незачитане на телесната неприкосновеност на другите, слаби морални и
волеви задръжки, чувство за безнаказаност.
Предвид гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: