№ 75
гр. Благоевград, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Татяна Д. Богоева Маркова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Въззивно
гражданско дело № 20241200501075 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 19450/27.08.2024 г., подадена от
ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********, представлявано от
изпълнителните директори Н.Ч. и Т.И., чрез адв. Г. Я., със съдебен адрес
*********, против Решение № 595/02.08.2024 г., постановено по гр.д. №
2470/2023 г. по описа на РС – Благоевград, с което е отхвърлен като
неоснователен предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във
вр. с чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *********,
представлявано от изпълнителните директори П.Ш. и И.Г., срещу Община
Благоевград, Булстат *********, *********, представлявана от М.Б. - Кмет на
Община Благоевград, за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“
във връзка с ПТП, настъпило на ********* в *********, при което на лек
автомобил „Мерцедес GLE 350d” с рег.№********* са нанесени материални
щети вследствие попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, по повод на което ПТП при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД е образувана щета №470422232341805, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и е осъдено на на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление *********, представлявано от
изпълнителните директори П.Ш. и И.Г., да заплати на Община Благоевград,
Булстат *********, *********, представлявана от М.Б. - Кмет на Община
Благоевград, сумата от 200 лв. /двеста лева/ за направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва изцяло.
1
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост.
Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство били приети
писмени доказателства, в това число заявление за изплащане на обезщетение,
декларация за настъпване на застрахователно събитие, опис на претенцията,
фактура, снимков материал и др., изслушани били показанията на двама
свидетели и били приети автотехническа експертиза и повторна
автотехническа експертиза.
Твърди се във въззивната жалба, че по делото било установено, че
между ищеца като застраховател и собственика на увреденото МПС е била
налице валидна застраховка „Каско", че се установили нанесените вследствие
на застрахователното събитие вреди по застрахования автомобил (спукване на
предна лява гума), както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
в размер на 400,00 лв.
Сочи се, че за да отхвърли иска, първоинстанционният съд в мотивите е
приел, че по делото не е доказан при условията на пълно и главно доказване
фактът на настъпване на застрахователното събитие, а именно - реализирането
на ПТП на ********* вследствие на попадане в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, което да е в пряка причинна връзка с
нанесените по лекия автомобил материални щети, респ. не се е доказва
наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и противоправното
бездействие на ответника. По делото бил останал недоказан механизмът на
протичане на ПТП и мястото на настъпването му, както и наличието на
причинна връзка между същото и щетите по лекия автомобил.
Поддържа се във въззивната жалба, че тези изводи на съда, довели до
постановяването на неправилно решение, са следствие на неправилен анализ и
оценка на доказателствения материал и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че решението е и необосновано - приетите от
съда фактически положение не кореспондират със събрания доказателствен
материал.
Изразява се становище във въззивната жалба, че противно на приетото в
мотивите на решението, от доказателствата по делото - представените с
исковата молба документи, свидетелските показания, а частично и от
приетите експертни заключения, се установява, че на ********* на в
********* е настъпило ПТП, при което водачът на застрахованото МПС
„Мерцедес GLE 350d" с peг. № ********* е попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Твърди се, че това обстоятелство се
потвърждава и от приетите експертизи. Вещите лица са посетили мястото на
произшествието и са заснели пътя, на който е настъпило произшествието, като
са установили, че е налице запълване (асфалтиране) на дупката, през която
увреденото лице е преминало. Следователно от коментираните доказателства
несъмнено се установява, че на ********* е съществувала голяма дупка на
пътното платно и че на ********* водачът на застрахованото МПС е преминал
през нея. Поддържа се, че доказана се явява и противоправността, до колкото в
случая противоправността се изразява в неизпълнението от ответника на
задължението за ремонтиране и поддържане на общинския път. Доказани са и
причинените на застрахованото МПС щети - спукване на предната лява гума.
Сочи се във въззивната жалба, че действително има разминаване между
показанията на свидетелите, но това разминаване се отнася до несъществени
обстоятелства като посоката на движение и конкретното място от улицата, на
което се е намирала дупката. Изразява становище, че точното място, на което
се намира дупката, се доказало от приетите експертизи, които са посетили и
заснели мястото на произшествието и самата дупка (вече запълнена). По
отношение на основният подлежащ на доказване факт, за който били
допуснати и изслушани свидетелите, нямало разминаване - и двамата
свидетели потвърдили, че на ********* на ********* са преминали през
дупка на пътното платно, което е довело до спукване на гумата на автомобила.
2
Тези обстоятелства са отразени и в представените с исковата молба писмени
доказателства - заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
декларация за настъпване на застрахователно събитие, опис на претенция,
снимките на увреденото МПС и др.
Твърди се и е сторено оплакване, че при анализа и оценката на
свидетелските показания съдът е приложил твърде висок и неосъществим на
практика стандарт на доказване, като не може да се очаква от свидетелите да
си спомнят и да разкажат с конкретика всички обстоятелства и детайли
покрай настъпването на процесното произшествие. Не е правилно и
обосновано поради наличието на частично разминаване в показанията,
същите да се дискредитират изцяло, при положение, че се покриват по
съдържание в основната си част.
Твърди се, че от материалноправна гледна точка съдът е дал твърде
голямо значение на механизма на процесното произшествие, т.е. на деянието
като елемент от фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника.
Поддържа се, че в гражданскоправните науки понятието за деяние не се
изследва задълбочено, а се използват достиженията на науката за
наказателното право. Това е така, защото точното и пълно индивидуализиране
на деянието, което включва установяване на времето, мястото, използваните
средства, обстановката, при която е извършено и пр. е от ключово значение за
наказателното право, а в гражданското право нещата стоят по различен начин
- пълната индивидуализация на деянието като елемент от основанието на
гражданската отговорност няма толкова голямо значение.
Поддържа се, че не е необходимо всички елементи и аспекти на
деянието да бъдат установени при иск за обезщетяване на вреди, причинени
от едно гражданско правонарушение. След като от доказателствата се
установява механизмът на произшествието - преминаване през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, доказва се кой е бил водачът на МПС,
датата на осъществяване на ПТП, причинените вследствие на него вреди и
т.н., неправилно е искът да се отхвърля заради наличие на разминаване в
свидетелските показания по въпроса на кое точно място от ********* е
настъпило ПТП и в коя посока е било движението на автомобила.
С оглед изложеното се поддържа, че решението е неправилно и поради
нарушение на материалния закон.
Твърди се още, че съдът е приел безкритично и е отдал твърде голямо
значение на изслушаните автотехнически експертизи, макар същите в отделни
части да са необосновани, неразбираеми, съдържащи противоречия, грешки и
явни несъответсвия с доказателствения материал по делото.
В жалбата се твърди, че необосновано и в противоречие с житейския и
практически опит е приетото в заключението, че подобно увреждане като
установеното, можело да се получи само при преминаване през дупка с висока
скорост - над 80-90 км/ч. Сочи се, че в първата експертиза е посочено, че
дълбочината на дупката трябвало да е поне 14 см, а дължината на ръбовете
над 1 м. Не става ясно защо се допуска, че в случая дупката на ********* не е
била с такива размери. Доказателствата по делото дават информация за
обратното - и двамата свидетели споделили, че поради големия размер на
дупката жителите в района са я запълвали с подръчни материали; сочи се, че
големите размери на дупката са видни и от нанесеното асфалтово покритие, с
което е закърпена. Размерите на дупката са посочени и в заключението на
инж. Ж.Ст.: 118 см. - ширина и 318 см. - дължина (стр. 12 от експертизата).
Сочи се още, че на стр. 5 от заключението на инж. Вл.Н. е описан
механизмът на произшествието, който съвпада с твърдения от ищеца -
преминаване през дупка на пътя, което довело до увреждане на гумата на
застрахования автомобил. На стр. 8 от експертизата на инж. Ж.Ст. също е
описан сходен механизъм на произшествието. В същото време без в
експертизите да има ясна и последователна аргументация, в отговора на
въпрос № 2 се приема обратното - че уврежданията на предна лява гума имали
3
друг произход.
В тази връзка се поддържа, че съдът не е коментирал и не е взел под
внимание посочените явни противоречия и несъответствия в заключенията.
Предвид гореизложеното се иска да бъде отменено
пьрвоинстанционното решение като неправилно и вместо него да се
постанови друго, с което да се уважи предявения иск.
Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски на
двете инстанции. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна- Община
Благоевград, Булстат *********, *********, представлявана от М.Б. - Кмет на
Община Благоевград чрез юрисконсулт Р.П. е постъпил писмен отговор.
С отговора, съображенията, изложени в жалбата се оспорват като
неоснователни, излагат се доводи за правилност и законосъобразност на
атакуваното първоинстанционно решение. Поддържа се, че изложените
доводи във въззивната жалба не кореспондират с действителното фактическо
положение и събраните доказателства, а първоинстанционното решение е
мотивирано и постановено в резултат на правилна всеобхватна и мотивирана
преценка на събраните по делото доказателства и правилното приложение на
материалния закон.
Изразява се становище в отговора на въззивната жалба, че решението е
обосновано, като е постановено след задълбочено обсъждане на събраните по
делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на PC –
Благоевград, изложени са подробни мотиви по всички съществени елементи
от фактическия състав и събраните доказателства.
Поддържа се в отговора, че съдът правилно е стигнал до извода, че
основен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане липсва, а
именно точното място на настъпване на процесното ПТП, както и че изводът
на първоинстанционния съд, че описаните материални щети по автомобила не
са следствие на твърдяното в исковата молба ПТП е правилен и е вследствие
на събраният по делото доказателствен материал.
Счита, че застрахователното дружество не може безспорно да посочи
точното местоположение на настъпилото застрахователно събитие, тъй като в
исковата молба сочи, че същото е настъпило при маневра паркиране на
********* При така направеното описание на ПТП-то, счита че
застрахователното събитие не би могло да настъпи на указаното място, тъй
като на въпросната улица с номер 22 се намира тротоар, а не обособено парко
място. На ********* е обособено паркиране на обратната страна на улицата,
от тази която сочи ищеца. При така изложената фактическа обстановка,
следва че процесното МПС е паркирало неправилно, върху пешеходен
участък. Сочи се в отговора, че по време на първоинстанционния процес,
застрахователното събитие било описано по коренно различен механизъм от
сочения в исковата молба, от свидетели - очевидци на ПТП-то, като районният
съд е отбелязал това разминаване в решението си. Водачът не е уведомил
органите на МВР, тъй като не е счел инцидента за ПТП.
Относно направените от застрахователя възражения, че съдът е
кредитирал с доверие събраните по делото свидетелски показания, е изразено
становище, че така направеното възражение не е подкрепено по никакъв
начин, с някакви съществени мотиви. Счита, че първоинстанционният съд
правилно е възприел експертни заключения, като е мотивирал този свой извод,
с части от същите, които са от изключително значение за правилното решаване
на казуса.
Поддържа се в отговора, че по делото се сочат различни
местоположения на настъпването на инцидента, както и различна посока на
движение на процесния автомобил. От изготвените експертни заключения,
безспорно било установено, че описаното ПТП не е настъпило на посоченото
място и по сочения от ищецът механизъм. Двете вещи лица са единодушни, че
4
инцидентът няма как да е настъпил на описаното място, тъй като за да
настъпят сочените вреди до автомобила е било необходимо той да се е движил
с доста висока скорост /над 80-90 км.ч,/, която няма как да бъде развита на
описаната градска улица. Което от своя страна води до извода, че
застрахователното събитие няма как да е настъпило на *********. От друга
страна дори да се приеме, че ПТП - то е настъпило на описаното
местоположение, то по твърдения от водача механизъм, няма как автомобилът
да бъде увреден от посочената страна, тъй като същият е бил с обратна посока
на движение, като този извод е подкрепен и от повторната автотехническа
експертиза. ’
Изразява се становище още, че първоинстанционният съд е отчел факта,
че настъпилите материални щети не съответстват с описаните механизми на
настъпване на инцидента, на дата ********* и правилно е приел, че няма как
да бъде ангажирана отговорността на Община Благоевград, тъй като липсват
основни елементи от фактическата обстановка, които останаха неизяснени -
място и начина на настъпване на застрахователното събитие.
Поддържа се в отговора, че от анализа на събраните по делото
доказателства не се установи и фактът на настъпване на застрахователното
събитие, а именно реализирането на ПТП на *********, от което като пряка и
непосредствена последица, да са настъпили описаните в исковата молба
вреди. Действително, в случая не е съставен протокол от МВР, във връзка с
настъпилото ПТП, което безспорно било установено от събраните писмени
доказателства, както и че липсва и подаден сигнал за такова не само в ОМВР -
Благоевград, но и на телефон 112. В случая се касае за ПТП с 1 участник, при
което МПС не може да продължи движението си на собствен ход доколкото е
със спукана гума, поради което и е задължително за настъпилото ПТП,
участникът да сигнализира органите на МВР, като да бъде съставен протокол.
В тази насока е разпоредбата на чл.125, т.8 от ЗДвП, в която е посочено, че
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато:
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
Иска се да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно,
обосновано, постановено при спазване на материално-правните на
процесуалноправните разпоредби. Алтернативно, ако се отмени се иска да се
постанови решение, с което да се намали размера на застрахователното
обезщетение и размера на деловодните разноски наполовина, поради
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното
средство, тъй като от изготвената авто-техническа експертиза се потвърдило,
че водачът не е съобразил поведението си с пътната обстановка и характера на
пътя.
Претендират се сторените по делото разноски, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение, прави се искане в случай на уважаване на
въззивната жалба да се определи размера на разноските на въззивника в
съответствие с приетите минимални размери.
В съдебно заседание не се явява представител на въззивника. С писмено
становище поддържа подадената въззивна жалба, като се иска да бъде
отменено атакуваното решение и се уважи предявения иск. Претендира
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител-юрисконсулт М., който оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и поддържа становище за правилност на
първоинстанционното решение, иска се да бъде оставено в сила. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.
Пред въззивната инстанция не са направени искания за събиране на
доказателства, не са събрани нови доказателства.
5
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа
страна:
Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.
Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок,
изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1
ГПК срок, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
В рамките на въззивното производство страните не правят нови
доказателствени искания пред въззивната инстанция на основание чл.267
ГПК. Не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК,
които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. Настоящият състав на въззивния съд намира, че
фактическата остановка е такава, каквато е установена от
първоинстанционния съд, поради което в мотивите на настоящия съдебен акт
не следва да се приповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните
за спора факти и обстоятелства.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа страна:
Производството по гр.д.№ 2470/2023г. по описа на Районен съд-
Благоевград е образувано по искова молба вх.№ 23627/20.11.2023г., подадена
от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление *********, представлявано от изпълнителните директори
П.Ш. и И.Г., чрез адв.Г. Я., срещу Община Благоевград, Булстат *********,
*********, представлявана от М.Б. - Кмет на Община Благоевград, с която е
предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД
във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от сумата от 400, 00 лв.,
представляваща изплатеното от дружеството-ищец застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за нанесени материални щети
на лек автомобил „Мерцедес GLE 350d” с рег.№********* във връзка с
настъпило ПТП на ********* в ********* при попадане в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски в
производството.
В исковата молба се твърди, че на ********* в ********* при
извършване на маневра за паркиране, водачът на лек автомобил „Мерцедес
GLE 350d” с рег.№********* попада в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила са нанесени
щети, изразяващи се в увредена предна лява гума. Посоченото МПС е
застраховано в ищцовото дружество с автомобилна застраховка „Каско
Стандарт“ с валидност от 08.08.2022г. до 07.08.2023г. за застрахователна сума
от 157 256 лв. Собственикът на увреденото МПС е отстранил щетите и е
представил пред застрахователя фактура на стойност 650 лв. за закупуването
на нова гума и монтирането й. С доклад от 22.08.2023г. по щета
№470422232341805, въз основа на представената фактура и на база експертна
оценка на застрахователя и методика на имуществена застраховка,
застрахователят е одобрил да се изплати на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение в размер на 400 лв., изплатено на
6
собственика на 23.08.2023г. Твърди се, че след изплащане на
застрахователното обезщетение, ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД е встъпило в правата на застрахования и има основание да получи
изплатената сума за обезщетение, от причинителя на вредата или от
възложителя за възложената от него работа на трето лице, при или по повод на
която са възникнали вредите, на основание чл.410 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
В случая се навежда, че Община Благоевград не е изпълнила задължението си
за поддръжка на пътя, като не е сигнализирала и обезопасила дупка на
пътното платно. Сочи се, че на 09.10.2023г. до Община Благоевград е
изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение от
400 лв. С писмо от 19.10.2023г. Община Благоевград изрично е отказала да
заплати дължимата сума, поради което за ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД е налице правен интерес от депозиране на настоящата искова
претенция за сумата от 400 лв., представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди се, че процесната
застрахователна полица включва клауза „Официален сервиз“ в т.2, раздел II
„Обезщетение на МПС до години“. В тази връзка се оспорва повредата да е
била установена от официален сервиз, а се твърди, че същата била установена
от неизвестен представител на ищеца. Липсвало възлагателно писмо, с което
ищецът да е възложил на „Евротранс Фери Букинг“ да извърши ремонт на
процесния автомобил. Фирмата собственик на увреденото МПС сама била
избрала сервиза, в който да бъде извършен ремонта, което представлявало
нарушение на общите условия, вследствие на което застрахователят не дължал
застрахователно обезщетение.
Твърди се, че описаното място на ПТП представлява тротоар, а не
паркомясто. На въпросната улица било обособено паркиране на обратната
страна на улицата от тази, на която е настъпило ПТП. В тази връзка се твърди,
че процесното МПС е паркирало неправилно върху пешеходен участък.
Направено е възражение за съпричиняване на ПТП от водача на автомобила,
който в нарушение на чл.20 от ЗДвП не е шофирал с повишено внимание и
съобразена със съответните условия скорост, като не се е съобразил с
характера на терена. Твърди се, че в случая се касае за самонадеяна постъпка
на водача, който макар да е забелязал неравността на пътното платно, е решил
да премине през нея, мислейки че притежава умения, с които да предотврати
настъпването на неблагоприятни последици от какъвто и да е характер.
Настоява се, че в нарушение на чл.125, т.8 от ЗМВР местопроизшествието не е
било посетено от органите на МВР, макар в случая да се касаело за ПТП с
един участник, при което МПС не може да продължи движението си на
собствен ход доколкото е със спукана предна гума. Поради това липсвал
Протокол за ПТП или друг официален удостоверителен документ, съставен по
предвидения в закона ред, който да удостовери по несъмнен начин времето,
мястото, механизма на настъпване и причините на ПТП. Липсвал и съставен
от органите на МВР снимков материал. Обстоятелствата относно ПТП били
изцяло по твърдения на самия водач на МПС, обективирани в подадената от
него пред застрахователя Декларация за настъпване на застрахователно
събитие и Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Същият
обаче бил заинтересовано лице. Твърди се, че в подаденото от него заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение липсвало отбелязване на
свидетели на събитието/свидетели при констатиране на щетите. Едва по-късно
по преписката пред застрахователя била представена декларация от свидетеля
Р.Д.К., като тази декларация според ответника била представена за нуждите на
регресната претенция. Свидетелката Р.К. също била заинтересовано лице.
Предвид изложеното е оспорена достовереността на отразеното от водача и
свидетелката в подписаните от тях декларации за настъпване на
застрахователно събитие.
Твърди се, на следващо място, че съгласно представените към исковата
молба Общи условия на застраховка Булстрад Каско Стандарт, част IV
„Покритие“ било отразено, че застрахователят обезщетява застрахования
7
срещу допълнително платена застрахователна премия за щети по гумите на
МПС /т.2, т.2.10 - „окачването и ходовата част“/, причинени от внезапна
повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или
предмети на пътя. В представената застрахователна полица в част
„застрахователно покритие“, т.Б „Допълнителни покрития“ единствената
отбелязала опция била „Официален сервиз“, без опция „Гуми“. Последното
било видно и от размера на застрахователната премия, която не включвала
допълнително покритие. Ето защо се прави възражение, че сключената
застраховка „Каско Стандарт“ не покрива риска от щети по гумите на
застрахованото МПС. Но дори да се приеме обратното, то обект на покритие
били единствено гумите, поставени на МПС в момента на сключване на
застраховката и описани в застрахователната полица /т.4.1. от ОУ, подраздел
„Сключване на застрахователен договор/. Липсвали доказателства
подменената гума да е била монтирана на застрахованото МПС към момента
на сключване на договора, както и да са били изпълнени цитираните по-горе
ОУ на застрахователя. В част VI „Изключения“ на ОУ било записано, че не се
покриват разходи за ремонт и подмяна на ходовата част на застрахованото
МПС, към която спадат гумите на МПС. Настоява се, че застрахователят е
изплатил обезщетението в нарушение на т.5.2.1 от Глава Трета на ОУ, която
изисква при щети от ПТП да се изготви протокол за ПТП от компетентните
органи, какъвто в случая не бил съставен.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетите
съдебно - автотехнически експертизи се установява следното:
Не е спорен фактът, че на 28.07.2022г. между ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД като застраховател и „Плутон-67“ ЕООД като
застрахован е сключен Договор за комбинирана автомобилна застраховка
„Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица
№04704220700001762, със срок на застраховката от 08.08.2022г. до
07.08.2023г. Предмет на застраховката е лек автомобил марка „Мерцедес GLE
350d” с рег.№********* при условията на клауза пълно Каско. По делото са
представени и Общите условия по застраховка Каско Стандарт.
На 01.08.2023г. управителят на дружеството „Плутон-67“ ЕООД -
собственик на застрахованото МПС, отправил до застрахователя ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, за причинени
материални щети по лекия автомобил, изразяващи се в „предна лява гума“ при
ПТП, настъпило на ********* в *********, при което автомобилът,
управляван от Б.М.А., при маневра за паркиране попаднал в дупка. Пред
застрахователя е представена декларация от водача на лекия автомобил
Б.М.А., в която е декларирал следните обстоятелства и причини за ПТП - при
маневра за паркиране с лява предна гума е попаднал в необезопасена дупка на
*********, при което са причинени следните материални щети - „Срязана
странично предна лява гума“. Представена е и декларация от Р.Д.К. - пътник в
автомобила, която е декларирала следните обстоятелства и причини за ПТП -
при опит за паркиране с лява предна гума са попаднали в голяма дупка на
********* и гумата се е спукала.
Установено е, че по повод на заведената щета от застрахователя бил
изготвен Опис на претенция №50-02010-947/23/01.08.2023г. Пред
застрахователя е представена Фактура №**********/03.08.2023г., издадена от
„Евротранс Фери Букинг“ ЕООД на стойност 650 лв. за извършен монтаж-
демонтаж на 1 бр. гума. Установява се и че на основание Доклад по щета
№470422232341805, на „Плутон-67“ ЕООД е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 400, 00 лв. за отстраняване на щетите, видно и от
преводно нареждане.
Видно от регресна покана по щета № 470422232341805 изх. ДУВ №
2647/09.10.2023г. е, че застрахователното дружество е отправило покана до
Община Благоевград за възстановяване на заплатеното застрахователно
8
обезщетение, на която е отговорено с писмен отговор изх. № 69-00-
1047/19.10.2023г., като е оспорена дължимостта.
Няма спор по делото и се установява от писмо рег. № 111600-
3750/28.02.2024г. но ОДМВР „Сектор ПП“ Благоевград, че в Сектор ПП-
Благоевград не е регистрирано процесното ПТП.
Пред първоинстанционния съд са сърани гласни доказателства.
По делото в качеството на свидетел е разпитан водачът на МПС -
св.Б.М.А., който е поддържал, че на ********* е управлявал лек автомобил
марка „Мерцедес GLE 350d” с рег.№********* в гр.Благоевград, движейки се
в посока от ********* към НХГ. Там, където свършва ********* и се прави
завой към ********* на пътя имало дупка, в която автомобилът попаднал,
вследствие на което спукал гума, гумата гръмнала. Твърди, че дупката е
голяма, че много пъти е преминавал през нея и съседите я пълнели в подръчни
материали. Сочи, че след произшествието преместил колата по-надолу, за да
не пречи, извикал помощ, със специализиран автомобил колата била
преместена в сервиз, където гумата била подменена. Сочи, че ПТП не е
настъпило при паркиране, а при движение на автомобила по улицата. Не е
сигнализирал полицията за настъпилото ПТП.
В качеството на свидетел по делото е разпитана и св.Р.К. - пътник в
лекия автомобил по време на пътно-транспортното произшествие.
Свидетелката сочи, че на ********* е пътувала в лек автомобил марка
„Мерцедес GLE 350d” с рег.№*********, управляван от Б.М.А. /с когото
живее на семейни начала/. Твърди, че се прибирали от *********. Дава
противоречиви показания за посоката на движение - от една страна твърди, че
са се движили в посока към НХГ /към центъра/, а от друга - в посока към
********* /от центъра към стадиона/. Сочи, че на ********* преди да се завие
към ********* имало голяма дупка на пътя, в която попаднали и спукали
гума. Сочи, че дупката била голяма и съседите слагали плочки докато
общината вземе мерки. Колата била изместена и била извикана пътна помощ.
Не са извикали полиция на място.
По делото е допусната и назначена съдебна авто-техническа експертиза.
От експертното заключение на вещото лице инж.Вл.Н. се установява
следното: След оглед на място вещото лице е посочило в заключението си, че
вВ района на посоченото като място на ПТП в декларациите на Б.Ал. и Р.К.,
приложени в застрахователната преписка - ********* срещу № 22, се
наблюдава голямо петно с новоположена асфалтова настилка. Номер 22 се
намира от дясната страна на улицата в посока *********, като ремонтирана
част от улицата е на страната на нечетните номера срещу гаражите №21 и
№21А /т.е. от лявата страна на пътя в посока *********. От дясната страна са
паркирани автомобили, поради което от техническа гледна точка
разположението на тази неравност е по траекторията на движение на лекия
автомобил /от центъра към стадиона/ при наличие на паркирани автомобили
отдясно на движението му /визуализация на л.87 от делото/.
Според показанията на св.Ал. дадени в съдебно заседние, ПТП е
настъпило на *********, където е прехода /завоя/ към *********, който завой
според вещото лице е ********* 15 и се намира на около 60-62 м. от
посоченото в декларацията на свидетеля място на ПТП - ********* 22. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че на номер 15 има кърпеж, но той е
в страни, като в завоя не е възможно и да се извърши паркиране.
Експертът е дал заключение, че нанесената повреда по предната лява
гума на лекия автомобил технически не съответстват на посоката на движение
и мястото и начина на получаване на мястото на ПТП, посочено от водача Ал.
в съдебното заседание.
Експертът сочи, че е техническо невъзможно от мястото на ПТП колата
да бъде преместена със спукана гума до адреса на офиса на водача на
********* 3, т.е. на 175 м., както и до сервиза на „Гумекспрес 1“ на
*********, т.е. на 4.40-4.60 км. При такова движение със спукана гума
9
предната лява джанта следва да е напълно повредена, а не надраскана, а
гумата следва да бъде нарязана и накъсаната от джантата при въртенето по
настилката. Вида на увреждането само на страницата на гумата не съответства
на данните за движение на автомобила на собствен ход след мястото на ПТП,
при каквото движение би следвало да се увреди целостта както на гумата, така
и на джантата, каквито повреди в случая не са налице.
Конкретната повреда е странично пробита страница на гумата от твърд
предмет. Този вид повреда на страницата на гумата технически съответства на
пряк контакт с натиск и/или удар с твърд предмет със значително по-висока
скорост и не кореспондира с данните, посочени от двамата свидетели, за
движение с ниска скорост на точно тези две места. Невъзможно било и гумата
да е гръмнала /по думите на водача/, защото за да настъпи звуков ефект,
описан като гръм, при разхерметизирането на гумата, страницата технически
щеше да се разкъса поради значителното налягане на излишния въздух през
много малкия отвор, което в случая не се е случило.
От техническа гледна точка, вида на увреждането показва, че при
увреждането гумата се е въртяла. Вещото лице е дало заключение, че за да се
получи нарушаване целостта /срязване, пробиване/ на страницата на гумата на
лекия автомобил Мерцедес, следва механичният контакт да е бил реализиран
чрез удар на гумата в твърд предмет /твърдо тяло/, което да има остри ръбове.
Това движение на гумата следва да е било съчетано и с достатъчна дълбочина
на неравността в асфалтовата настилка и основата под настилката в района на
аварията. При наличие на препятствие /дупка/ и движение на автомобила с
много ниска скорост, дълбочината на отвора технически следва да бъде над 14
см., а конфигурацията на ръковете на този отвор да има значителна дължина
над 1 метър, която технически да позволява търкалянето на гумата вътре в
отвора. При движение на лекия автомобил в посока напред при пропадането
на гумата ръбовете на сочената неравност /дупка/ следва да са били
относително успоредни спрямо външната повърхност на гумата и джантата, за
да не се повреди джантата. При такова движение на гумата ръбовете на отвора
следва да са били достатъчно остри, което в съчетание с дълбочината
технически да способства при преминаването на гумата да се откъсне /отреже/
парче от страницата, едновременно с това да наруши структурата й в
дълбочина и да доведе до пълното й разхерметизиране.
Заключението на вещото лице е, че констатираната повреда на лекия
автомобил - срязване /пробиване/ на страницата на гумата, не кореспондира с
механизма на настъпване и протичане на конкретното ПТП, а представлява
увреждане, което е получено вследствие на друго ПТП. Поради това
заключението е, че липсва пряка връзка между настъпилото на *********
ПТП и увреждането на гумата.
Дало е заключение, че ремонтът за възстановяване на уврежданията,
нанесени по предна лява гума има средна пазарна стойност в размер на 420, 00
лв.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че в случая е увредена
страницата на гумата, но не и джантата. Има и парче, което е отстранено
механично от самата страница. За да се получи такова срязване е необходим
остър предмет, а не ръбове на дупка. За да се повреди по този начин гумата
трябва да има дупка със значителна дълбочина и значително остри ръбове,
като в този случай би трябвало да се увреди и джантата, а тя не е била
увредена. Вещото лице дава заключение, че от снимките се вижда, че гумата
не се е движила по асфалтова настилка, а по неравни терени, където най-
вероятно е преминала през остър предмет, или през метални сглобки по
мостовете.
Поради оспорване експертното заключение на вещото лице инж.Вл.Н.,
по делото пред първоинстанционния път е допусната повторна съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Ж.Ст., която
напълно кореспондира със заключението по първоначалната експертиза. От
експертното заключение се установява следното: в района на ПТП, посочен в
10
исковата молба, и в декларацията на водача Б.Ал. - ********* 22 се наблюдава
голямо петно новоположена асфалтова настилка. Тази ремонтирана част е от
страната на нечетните номера и е с размери 118 см ширина и 318 см дължина
и се намира до левия бордюр при посока на движение от центъра към
стадиона /посока от ********* към *********/. От техническа гледна точка
тази неравност кореспондира с траекторията на движение на лекия автомобил
по ********* към *********, тъй като дясната половина на платното за
движение е заета от постоянно паркирани автомобили. В съдебно заседание
обаче св.Ал. сочи различна посока на движение - от ********* към НХГ - при
тази посока на движение лявата гума би преминала извън дупката, тъй като в
този момент тя би се намирала от дясната му страна по посока на движение.
Експертът е дал заключение, че повреждането на гумата е станало около
средната странична лява част на гумата. От техническа гледна точка, за да
настъпи увреждането, механичният контакт на гумата е осъществен с твърд
остър предмет, като дълбочината на дупката в асфалтовото покритие би
трябвало да е над 137 мм. При движение на лекия автомобил напред, при
пропадане на гумата в неравност, ръбовете на сочената неравност следва да са
били достатъчно остри, което в съчетание с дълбочината, технически да
способства при преминаването на гумата да проникнат в страницата на гумата
и да нарушат нейната цялост в дълбочина и да доведат до разхерметизиране
на гумата. Повредата на страницата на гумата технически съответства на пряк
контакт с натиск или удар в твърд предмет със значително по-висока скорост
на автомобила и не кореспондира с данните, посочени от двамата свидетели за
движение с ниска скорост на това място.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че за да се получи подобно
увреждане при преминаване пред дупка следва скоростта да е над 80-90 км/ч,
а на тази улица не е възможно да се развие подобна скорост, поради което е
изключена възможността такова увреждане на тази гума да е получено при
преминаване през дупка. Ескпертът сочи, че не би трябвало да има само едно
странично пробождане на гумата /както е в случая/, а при преминаването през
неравността следва да се получи и по-голямо странично разкъсване на гумата
поради движението взаимно перпендикулярно на автомобила и неговата
посока и посоката на увреждащия предмет, каквото разкъсване в случая
липсва. Поради това увреждането на гумата не е станало по начина, описан от
свидетелите, а е станало на друго място и по друг начин. Според вещото лице
предвид вида на увреждането на гумата /странично срязване/ е възможно да се
касае за злоумишлено действие на трето лице.
Районният съд е отхвърлил иска изцяло, като е приел, че не са доказани
факта на настъпване на застрахователното събитие, а именно - реализиране на
ПТП на ********* вследствие на попадане в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, което да е в пряка причинна връзка с
нанесените по лекия автомобил материални щети, респ. не се доказа
наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и противоправно
бездействие на ответника.
Така установената и от първоинстанционния съд фактическа обстановка
съответства на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба,
за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
11
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми. Решението е валидно и
допустимо постановено. БРС се е произнесъл по иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната
жалба относно правилността му на поддържаните в жалбата основания.
Основния спор между страните е дали е доказано при условията на
пълно и главно доказване факта на настъпване на застрахователното събитие,
а именно - реализирането на ПТП на ********* вследствие на попадане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което да е в пряка
причинна връзка с нанесените по лекия автомобил материални щети, респ.
наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и противоправното
бездействие на ответника, механизмът на протичане на ПТП и мястото на
настъпването му, както и наличието на причинна връзка между същото и
щетите по лекия автомобил.
Във връзка с това оспорване във въззивната жалба се твърди неправилен
анализ на събраните доказателства и извеждане въз основа на тях на невярна
фактическа обстановка. Оплакването е за нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Въззивният съд констатира, че при постановяване на решението
районния съд е обсъдил подробно всички събраните по делото писмени и
гласни доказателства в тяхната цялост, като е изложил установената от тях
фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника (въззиваев) Община
Благоевград се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на
възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на
възложена работа.
Уважаването на иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49
ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които
следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно
правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и
застрахователя - ищец, от друга - настъпване на застрахователното събитие и
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на
пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и
предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица
(изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от
ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител),
настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.
По същество:
По делото се установи съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователя и увреденото лице, както и
заплащането на застрахователно обезщетение, което от своя страна е
обусловило правото на застрахователя да се суброгира в правата на
застрахования и да предяви регресен иск срещу причинителя на вредата -
12
ответната община, съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата. Установено е и
че ищцовото дружество е изплатило на собственика на автомобила
застрахователно обезщетение за щета, настъпила на *********, в размер на
400, 00 лв.
Недоказан обаче остана посоченият в исковата молба механизъм на
ПТП, който да е довел до увреждането на застрахованата вещ.
Първата инстанция правилно е приела, че застрахователят не е доказал,
пълно, пряко и главно, факта на настъпване на застрахователното събитие, а
именно – реализирането на ПТП на ********* на посоченото в исковата
молба място, от което, като пряка и непосредствена последица, да са
настъпили описаните в исковата молба вреди.
В тази връзка правилно районният съд е кредитирал изцяло
заключенията на вещите лица, като е отчел и противоречията и
разминаванията в показанията на разпитаните свидетели.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че съдът е отдал
твърде голямо значение на изслушаните автотехнически експертизи и не е
отчел противоречията в тях, като е отдал твърде голямо значение и на
противоречията между показанията на свидетелите.
Следва да се отбележи, че в действителност, в случая не е съставен
протокол за ПТП, но независимо от това, в тежест на ищцовата страна, при
направеното от страна на ответника оспорване, е да установи както
състоянието на пътната настилка, така и местоположението на автомобила
спрямо пътното платно и причинно-следствената връзка между наличието на
дупки по пътя и щетите по автомобила.
Неоснователно се поддържа във въззивната жалба, че от
материалноправна гледна точка съдът е отдал твърде голямо значение на
механизма на ПТП. Във връзка с предявения иск ищцовото дружество-
въззивник пред настоящата инстанция , следва да докаже при пълно и главно
доказване твърденията си, изложени в исковата молба- че е настъпило ПТП,
съобразно механизма описан в исковата молба, при което е причинената щета
на застрахования лек автомобил в резултат на попадане на МПС в
необезопасена и необозначена дупка /компрометиран участък/ от пътното
платно, че същото пътно платно се стопанисва от ответника Община
Благоевград, като и е възложено да го поддържа в изправност; длъжен е да
установи точното място на възникване на посочения инцидент с процесното
МПС.
Първоинстанционният съд правилно е изследвал и обсъдил в тяхната
съвкупност представените и приети експертни заключения и е достигнал до
извода, че по делото не се установи по безспорен начин механизма на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка с настъпилите щети.
Прави впечатление, че описанието на механизма на ПТП в искането за
оценка на щетите и в исковата молба не кореспондира дори и със
свидетелските показания, дадени от водача на МПС и неговата спътница. Така
в декларацията за настъпване на застрахователно събитие и в исковата молба
се поддържа, че ПТП е настъпило при извършване на маневра за паркиране,
докато двамата свидетели поддържат, че автомобилът се е движел и ПТП не е
настъпило при маневра паркиране.
Ищцовото дружество е ангажирало свидетелски показания на водача на
лекия автомобил и свидетелката Р.К., която е пътувала в автомобила, които
обаче са изключително непоследователни, неясни и противоречиви помежду
си, като са в противоречие и със събрания по делото доказателствен материал
и приетите по делото експертни заключения.
Така в подадените от св.Б.Ал. и св.Р.К. декларации пред застрахователя
същите са декларирали, че ПТП е станало на ********* при маневра
паркиране, при която с предна лява гума автомобилът е попаднал в
необезопасена дупка. При разпита в съдебно заседание св.Б.Ал. и св.Р.К. обаче
13
поддържат, че ПТП не е станало при маневра паркиране, а при движение на
лекия автомобил, като двамата свидетели дават противоречиви показания
относно посоката на движение на автомобила. Св.Б.Ал. сочи, че лекият
автомобил се е движил в посока от ********* към ********* /посока от
стадиона към центъра/, а св.К. - че автомобилът се е движил в посока от
********* към ********* /посока от центъра към стадиона/. И двамата
свидетели сочат, че ПТП е станало на завоя между двете улици.
От заключенията на двете съдебни автотехнически експертизи, които са
непротиворечиви помежду си и които съдът кредитира, вещите лица
категорично са изключили възможността причинените щети, изразяващи се в
странично пробита страница на лявата гума, да са причинени при движение с
ниска скорост /при паркиране/ на това място, макар на адреса да има следи от
дупка /има ремонтирана част с новоположена асфалтова настилка/.
Неоснователно се поддържа във въззивната жалба, че заключенията на
вещите лица са необосновани, неразбираеми и несъответстващи с
доказателствения материал. Напротив според въззивната инстанция същите са
пълни, обосновани, не възникват съмнения в правилността на изводите на
експертите, като обстоятелството, че заключенията не подкрепят ищцовата
теза не е основание за това същите да не бъдат кредитирани.
Установява се от заключенията и на двете вещи лица, че на завоя
адресът е ********* и там няма дупка, има кърпеж, но е встрани от
движението. По делото не е установено, че на посоченото от свидетелите
място - на прехода /завоя/ между двете улици - ********* и ********* е имало
необезопасена и несигнализирана дупка, която е станала причина за ПТП. В
същото време в своите показания пред съда, макар свидетелите да сочат, че
мястото на ПТП е на завоя между двете улуци, твърдят, че причина за ПТП е
дупката на ********* 22, която е на около 60-62 м. разстояние от
горепосоченото място на ПТП. Св. Б.Ал. сочи, че е преминал през дупката,
движейки се в посока от ********* към ********* /посока от стадиона към
центъра/. От заключението на допълнителната САТЕ се установява, че при
движение в тази посока увредената лява гума не би преминала пред дупката,
тъй като в този момент тя би се намирала от дясната му страна по посока на
движение. Тоест нанесената повреда по предната лява гума на лекия
автомобил технически не съответстват на посоката на движение и мястото и
начина на получаване на мястото на ПТП, посочено от водача Ал. в съдебното
заседание. Лявата гума би преминала през дупката при движение в обратна от
посочената от водача посока на движение - при движение по ********* към
********* /от центъра към стадиона/. Но дори и в тази хипотеза, експертите
са изключили възможността при преминаването през дупката да се получат
описаните увреждания. Мотивирано експертите са достигнали до извода, че
подобно увреждане изисква през дупката да се премине с висока скорост - над
80-90 кв.м., което в случая не е възможно с оглед особеностите на посочената
градска улица. При преминаване през неравността с такава скорост би
следвало гумата да има не само едно странично пробождане, но и по-широко
странично разкъсване от движението в дупката, каквото в случая липсва.
Посочено е още, че за да се получи подобно увреждане дълбочината на
дупката трябва да е поне 14 см, а дължината на ръбовете над 1 м.
Неоснователно във връззивната жалба се поддържа, че от показанията на
свидетелите се установявало дупка с подобни размери. Напротив, не се
установява на посоченото място да е имало дупка с подобни характеристики,
вкл. в своите показания св.Ал. и св.К. сочат, че дупката се запълвала от
съседите с подръчни материали, върху нея се слагали плочки, поради което е
несъстоятелна тезата, че щетите са причинени от дупка с посочените размери.
След като същата е запълвана, то няма как автомобилът, в случая да е
попаднал в нея. Обстоятелството, че вещите лица са констатирали на място
отремонтиран участък не доказва, че към момента на датата, на която се
твърди, че е настъпило ПТП е съществувала дупка и не е била отремонтирана.
Основателно първоинстанционния съд, кредитирайки двете заключения на
вещите лица е приел, че при попаданне в дупка с такива размери, би следвало
се увреди и джантата, а тя не е била увредена. Вещите лица са категорични, че
14
за да се получи такова срязване е необходим остър предмет, а не ръбове на
дупка, като вещото лице инж.Ж.Ст. допуска, че може да се касае за
злоумишлено действие на трето лице, тъй като е отразяно парче от гумата.
Последното кореспондира и с декларираното от водача Ал. в декларацията
пред застрахователя, в която е посочил „срязана странично гума“, а не
„спукана гума“. Вещото лице инж.Вл.Н. също е дал заключение, че
увреждането е станало на друго място, а не при движение по градски асфалтов
път.
Настоящата въззивна инстанция не констатира противоречия между
двете заключения, нито същите са необосновани. Напротив обективно, пълно
и ясно вещите лица са посочили видимите на място при оглед запълвания на
пътното платно, но обосновано са посочили, че е налице неяснота относно
механизма, доколкото свидетелите си противоречат относно посоката на
движение на автомобила, което не дава възможност да се даде заключение, че
автомобилът е попаднал в конкретна дупка, както и мястото на настъпване на
ПТП.
Обективно съществуващите противоречия между свидетелските
показания на двамата свидетели относно движението на автомобила,
пораждат сериозни съмнения в достоверността на показанията им относно
времето, мястото и обстоятелствата на неговото настъпване. Предвид
изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че правилно показанията
на двамата не са кредитирани от първоинстанционния съд.
Свидетелят Ал. се явява заинтересовано от изхода на делото лице,
защото именно на неговата фирма, чийто управител е, е изплатено
застрахователното обезщетение, а свидетелката К. живее с него на
съпружески начала. Тези обстоятелство, преценени в светлината на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, поставя под сериозно съмнение истинността
на дадените от тях показания и на същите не следва да бъде дадена вяра.
Освен това показанията на двамата, категорично противоречат на
заключенията на инж. Вл.Н. и на заключението на инж. Ж.Ст., според които,
от техническа гледна точка, начинът на получаване на щетите и видът на
увредените части на лекия автомобил не съответстват на механизма на ПТП,
описан в показанията им. Правилно първоинстанционния съд е приел, че
недостоверността им се потвърждава и от опроверганите от експертизите
твърдения на свидетелите, че след попадането в дупката, колата се е
придвижила на собствен ход до офиса на водача, на разстояние от 175 м. - при
подобно движение е следвало гумата и джантата да са напълно повредени,
каквито увреждания липсват. Заключението на вещите лица е, че
констатираната повреда на лекия автомобил - срязване /пробиване/ на
страницата на гумата, не кореспондира с механизма на настъпване и
протичане на конкретното ПТП, а представлява увреждане, което е получено
вследствие на друго ПТП, на друго място и по друг начин.
Според въззивния съд ищцовото дружество-въззивник не е ангажирал
точни, ясни и категорични доказателства както за състоянието на пътя в
процесния участък, така и за местоположението на автомобила спрямо
твърдяното препятствие на пътното платно, поради което и не може да се
приеме за безспорно установен соченият от ищцовата страна начин и
механизъм на реализиране на ПТП.
Ищецът не е установил, по реда на пълното, главно и пряко доказване,
че щетите по автомобила са причинени при инцидент, случил се на път, за
поддържането и ремонта, на който отговаря Община Благоевград.
Напълно неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това,
че съдът е постановил решението си обсъждайки само част от
доказателствения материал по делото. Видно от атакувания акт съдът е дал
вяра на заключенията на вещите лица, като е посочил съображенията си за
това, както и защо не кредитира свидетелските показания. Правилно
районната инстанция е дала вяра на заключенията, доколкото са пълни, ясни,
обосновани, не възникват съмнения в правилността на изводите на експертите.
15
Съдът намира, че ищецът не е ангажирал убедителни доказателства, че
обезщетените от него вреди са настъпили от попадане на МПС в дупка на
процесното място, сочено в исковата молба, за да се приеме, че е налице
неизпълнение на задължението на ответника по чл.31 от ЗП / който визира, че
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините/, и че това неизпълнение е в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия резултат.
Дори и да се приеме, че резултатът е налице, само от това, че резултатът
е налице не следва извод, че е доказан твърдения механизъм и мястото на
увреждането. От установената липса на конкретизация на мястото не може да
се установи с точност фактическата обстановка при настъпването на
произшествието, нито пък да се приеме за установена причинно-следствената
връзка между претендираните вреди, обезщетени от застрахователя по
застраховка “Каско” и твърдяното произшествие.
Гореизложеното не дава основание да се приеме, че ищецът –
застраховател е доказал законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по предявения регресен иск за претърпените от
застрахования собственик имуществени вреди, настъпили при твърдяното
попадане на застрахования автомобил в необозначена дупка на пътното плато
в жгр. *********.
Атакуваното решение не страда от сочените във въззивната жалба
пороци. Не се констатира нарушение на материалния закон. Спазени са
съдопроизводствените правила. Актът е надлежно обоснован. С оглед на
изложеното по-горе атакуваният акт, с който предявеният осъдителен иск за
заплащане на застрахователно обезщетение е отхвърлен се явява правилен и
законосъобразен и като такъв ще следва да се потвърди изцяло.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв., за което е
сторено искане в отговора на въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и с оглед на цената на иска,
настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 595/02.08.2024г., постановено по гр.д.№
2470/2023г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от
изпълнителните директори Н.Ч. и Т.И., чрез адв. Г. Я., със съдебен адрес
********* да заплати на Община Благоевград, Булстат *********, *********,
представлявана от М.Б. - Кмет на Община Благоевград сумата от 100, 00 лв.
/сто лева/, направени във въззивното производство разноски за
юрисконсултстко възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
17