РЕШЕНИЕ
№ 4424
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110104533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по искова молба, подадена на 28.01.2022 г. от малолетната Т. Б. Б., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител К. Т. И., ЕГН **********,
срещу Б. И. Б., ЕГН **********. Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3,
вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК). Предявена е и акцесорна претенция за законна
лихва по чл. 146 СК. Претендира разноски.
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебно решение,
първият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лева. Сочи, че от
определяне на предходната издръжка нуждите му са се увеличили. Моли съда да постанови
решение, с което да увеличи размера на предходно определената издръжка, като осъди
ответника да й заплаща такава в размер на 500,00 лева, считано от датата на предявяване на
иска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска
като неоснователен, при евентуалност заявява готовност за заплащане на издръжка в размер
до минималния предвиден в закона размер. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно от представеното по делото удостоверение за
раждане, малолетната Т. Б. Б., ЕГН **********, е дете на ответника (л. 6 от делото).
Страните не спорят и относно обстоятелството, че с влязло в сила решение № III-80-
44 от 20.03.2013 г. на Софийски районен съд, 80 състав, постановено по гр.д. № 21475 по
описа за 2012 г., потвърдено с решение № 5896 от 30.07.2013 г. на Софийски градски съд, II
1
бр. с-в, постановено по гр. д. № 6897 по описа за 2013 г., упражняването на родителските
права по отношение на малолетната Т. Б. Б.– ищец в настоящото производство, било
предоставено на майката К. Т. И., а ответникът бил осъден да заплати на малолетната си
дъщеря месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от влизане на решението в сила,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Видно от представеното по делото копие от договор за наем от 30.09.2013 г. майката
К. Т. И. живее под наем в гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 19А, ет. 2, при наемна цена от
400,00 лв. на месец (л. 27 от делото).
От представеното по делото копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 128, том II, рег. № 7164, дело № 294 от 2008 г. се установява, че ответникът е придобил
по дарение от своя брат недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Акация“ № 5, вх. А, ет. 4, заедно с прилежащи части, зимнично помещение
№ 20 и 2,392% идеални части от общите части на сградата, и гараж № 12, находящ се в гр.
София, район „Лозенец“ ул. „Акация“ № 5, ет. 1, заедно с прилежащите 0,399% идеални
части от общите части на сградата (л. 32 – л.33 от делото).
От представеното по делото копие от удостоверение изх. № 36241 от 25.09.2018 г.,
издадено по изп. дело № 20138560402336 от ЧСИ Биляна Богданова, се установява, че по
молба на Ивайло Б.ов Б. и Т. Б. Б., представлявани от тяхната майка и законен представител
К. Т. И. и въз основа на изпълнителен лист издаден от Софийски районен съд, 80 – ти
състав на основание чл. 404-406 и чл. 408 ГПК въз основа на решение № III-80-44 от
20.03.2013 г., постановено по гр. д. № 21475/2012 г. на СРС, на 04.11.2013 г. срещу
ответника Б. И. Б. било образувано изп. дело № 20138560402336 по описа на ЧСИ Биляна
Богданова. Видно от посоченото удостоверение за периода от 04.11.2013 г. до 25.09.2018 г.
по изпълнителното дело от длъжника са постъпили общо 397,00 лв. на 26.11.2013 г. (л. 34 от
делото)
Видно от удостоверение рег. № 433200, екз.№ 72635 от 14.07.2022 г., издадено от
Министерство на вътрешните работи, СДВР, Отдел „Пътна полиция“, към 16.06.2022 г. в
централната база на АИС-КАТ няма данни за регистрирани МПС на името на Б. И. Б. (л. 97
от делото).
От представените по делото справки от Търговския регистър, който е публичен и
общодостъпен, се установява, че към 27.01.2022 г. ответникът е едноличен собственик на
капитала и управител на „Флайт Екомерс“ ЕООД, ЕИК *********, както и управител на и
съдружник в „Климатик Стандарт“ ООД, ЕИК *********, с дялово участие в размер на 50%
от капитала на дружеството (л. 30 – л. 31 от делото).
От представените по делото 3 броя преводни нареждания от 14.12.2021 г., 10.01.2022
г. и 10.02.2022 г. се установява, че на съответните дати Б. И. Б. е извършил плащане в полза
на „Арете 2018“ ЕООД на сумите от по 160,00 лв., в които като основание за плащането е
посочено „такса за Т. Б.“, като само последното плащане е извършено след подаване на
исковата молба в съда – 28.01.2022 г. (л. 45, л. 46, л. 47 от делото).
От представените по делото два броя преводни нареждания от 09.11.2022 г. се
установява, че на посочената дата Б. И. Б. е извършил плащане в полза на „Арете 1997“
ЕООД на сумите от 460,00 лв. и 260,00 лв., в които като основание за плащането е посочено
„такса за Т. Б.“ (л. 100 и л. 101 от делото).
Видно от представените по делото фактура № 102 от 03.01.2022 г. и фискален бон (л.
48 – л. 49 от делото) ответникът е заплатил в полза на Сдружение КСТ „Танцувай с мен“
сумата в размер на 200,00 лв. – такса за обучение по танци на Т. Б. за периода от м.10.2021 г.
до м.02.2022 г.
От представеното по делото удостоверение № 003/02.03.2022 г., издадено от „Флайт
2
Екомерс“ ЕООД се установява, че за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г. ответникът е
получил нетно възнаграждение в размер на 2811,35 лв. (л. 55 от делото).
Видно от постъпилата по делото справка от НОИ, декларираният месечен
осигурителен доход на ответника е, както следва: за периода от м.01.2021 г. до м.03.2021 г.
–809,60 лв. месечно; от м.04.2021 г. до м.06.2021 г. – 814,40 лв. месечно; за м. 07. 2021 г. –
724,74 лв.; за периода от м.08.2021 г. до м.03.2022 г. – 650,00 лв. месечно; и за периода от
м.04.2022 г. до м.05.2022 г. – 710,00 лв. месечно(л. 88 от делото).
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е изискан и представен социален
доклад от ДСП – Лозенец, която в своето становище посочва, че след раздялата на
родителите през 2012 г. до настоящия момент детето се отглежда от майката, като
контактува редовно с баща си два-три пъти седмично. Когато е болна грижи за Т. полагат и
двамата родители, бащата дава джобни пари, закупува ѝ учебници, като дрехи се купуват
предимно от майката. Детето понастоящем е ученичка в седми клас в 6 ОУ „Граф Игнатиев“
в гр. София, като допълнително посещава уроци по български език и литература и
математика, занимава се с танци, за които месечните такси се заплащат от бащата. При
изготвяне на социалния доклад майката е заявила, че бащата е заплатил разходите за
ортодонтското лечение на детето. Майката е декларирала месечен доход в размер около
1000,00 лв. (л. 90 – л. 91 от делото).
От показанията на разпитания по делото свидетел Иван Михайлов се установява, че
ответникът заплаща извън определената издръжка и други разходи на детето, в това число и
такси за уроците по танци. Свидетелства, че ответникът е водил ищцата на почивка, като е
заплащал разходите в тази връзка. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви, като част от тях се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства, разгледани по-горе.
Съдът не цени представения по делото амбулаторен лист, издаден от д-р Албена
Младенова, тъй като същият не представлява документ, удостоверяващ плащане (л. 51 – л.
52 от делото)
Други относими по делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
3
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай, обаче, не са представени доказателства, че във
възможностите на ответника е да дава пълния претендиран увеличен размер на издръжката
за детето, въпреки указанията на съда с доклада.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че за ищеца е настъпила
съществена промяна, след постановяване на решение № III-80-44 от 20.03.2013 г. на
Софийски районен съд, 80 състав, постановено по гр.д. № 21475 по описа за 2012 г., влязло
в сила преди 31.10.2013 г., са изминали над осем години, през което време детето е
пораснало и с това са се увеличили потребностите му от средства за съществуване и
образование.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата посещава извънкласни
дейности – уроци по български език и литература и по математика, занимава се с танци,
като разходите по месечните такси за тях се посрещат от бащата.
От друга страна, в хода на съдебното производство се установи, че ответникът има
осигурителен доход в размер от 710,00 лева по последни данни за м.05.2022 г. От
представените по делото справки за участие на ответника в търговски дружества не се
установява същият да е реализирал някакъв доход. Не са ангажирани други доказателства по
отношение доходите на ответника. Отделно от това, по делото се установи, че бащата
участва в грижите за детето, както като заплаща разходите за извънкласните дейности на
детето (уроците по български език и литература, математика и танци), като му закупува
учебници (съгл. социалния доклад), така и като полага непосредствени грижи за него в
дните, когато то е при бащата (съгл. социалния доклад).
Поради това, макар и действително, по делото по безспорен начин да бе установено,
че нуждите на детето са се увеличили предвид изминалия период от време, то не бяха
ангажирани доказателства, че е във възможностите на ответника да дава изцяло
претендирания размер издръжка.
Съдът намира, че в конкретния случай, ответникът следва да заплаща на малолетното
си дете издръжка в размер на 200,00 лева, която не би го затруднила, а с останалите средства
ще може да задоволява собствените си екзистенциални нужди. При определяне на размера
на издръжката съдът съобрази и обстоятелствата, че бащата няма други алиментни
задължения (доколкото другото дете на ответника е навършило пълнолетие) и живее в
собствено жилище.
Предвид гореизложеното, и липсата на доказателства за възможността на ответника
да заплаща увеличение на издръжката на детето в претендирания размер, настоящият
съдебен състав, счита, че предявеният иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 СК, следва да бъде уважен за сумата от 200,00 лева, като в останалата му част до
пълния предявен размер от 500,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед горното следва да се уважи и акцесорната претенция с правна квалификация чл.
146, ал. 1, изр. 2 СК за законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ
изплащане.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.01.2022 г.,
до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
4
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 200,00 лева.
Относно направените разноски по делото:
Претенция за присъждане на разноски има от ответника. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи на ответника разноски в производството,
съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 270,00 лева (л. 103 – л. 106 от делото).
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в размер на 144,00 (сто четиридесет и четири) лева, представляващи държавна
такса върху увеличението на издръжката.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с решение № III-80-44 от 20.03.2013 г. на Софийски районен съд, 80 състав,
постановено по гр.д. № 21475 по описа за 2012 г., потвърдено с решение № 5896 от
30.07.2013 г. на Софийски градски съд, II бр. с-в, постановено по гр. д. № 6897 по описа за
2013 г., влязло в сила на 30.07.2013г. като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, Б. И. Б.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетната Т. Б. Б., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител К. Т. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 200,00 (двеста) лева, считано от 28.01.2022 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2
СК, за разликата над 200,00 лева до пълния предявен размер от 500,00 лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Т. Б. Б., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т. Б. Б., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител К. Т. И., ЕГН **********, да заплати на Б. И. Б., ЕГН
**********, разноски в размер на 270,00 (двеста и седемдесет) лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Б. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, район „Лозенец“, ул. „Акация“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 8, да заплати по сметка на
Софийския районен съд, разноски в размер на 144,00 (сто четиридесет и четири) лева,
представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6