Решение по дело №732/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 752

гр.Кюстендил,16.09.2019  год.

 

В    И М Е Т О    НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в публичното съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  АНДРЕЙ РАДЕВ

 

при участието на съдебният секретар Янка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ  гр.д.№ 732/2018 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А”,клон България, ЕИК: *********,адрес на управление на деността- гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София,  сгр.   14,е предявило против В.А.М.,ЕГН ********** ***,иск да бъде признато за установено по отношение на ответника,че съществува вземането на дружеството за сумата от 1804.53-хиляда и осемстотин и четири лева и петдесет и три стотинки,представляваща главница по кредит,ведно ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.Претендира се и присъждане на разноските от заповедното и искови производства.

        

Ответника оспорва исковете по размер.

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

      

На 15.12.2011 год. между страните бил сключен в писмена форма договор за потребителски паричен кредит PLUS-01628998 /л.5-9/,по силата на които ищцовото дружество като заемодател предоставило на ответника като заемател в заем сумата от 4768.00 /четири хиляди седемстотин и шестдесет и осем/лева, която последния се задължил да върне при условията на съдържащият се в договора погасителен план на 48 равни месечни вноски ,всяка в размер на 159,53 лева,изключая последната от 159.69 лв.,платима на 15.12.2015 год.Ответника не изпълнил точно задължението си по договора и последната погасителна вноска,която платил била на 15.10.2014 год.,към която дата бил погасил 33 месечни вноски.Поради неизпълнение на длъжниковото задъжение ищецът го уведомил в изрична писмена покана /л.14/,че цялото вземане става предсрочно изискуемо,тъй като не заплатил две поредни погасителни вноски,като уведомлението е получено на 16.06.2015 год.,видно от обратната разписка за получаването му /л.15/,и задължението по силата на поканата възлизало на 1881.96 лв.за главница,393.75 лв. за договорна лихва и 113.54 лв. за обезщетение за забава.Ищецът депозирал на 20.10.2017 год. пред КРС заявление по чл.410 ГПК за  дължаща се главница от 1881.96 лв.,възнаградителна лихва от 56.82 лв. за периода от 15.10.2014 год.до 15.12.2015 год.,мораторна лихва от 15.75 лв. за периода от 15.11.2014 год.до 11.10.2017 год.,което било уважено с издаването на заповед за изпълнение №1253/24.10.2-017 год.,а в последствие на осн.чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявяват искове за установяване съществуване на вземането.ищецът признава неизгодното за него обстоятелство,че след издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение ответникът му е заплатил сумата от 150.00 лв.Съгласно съдебно-счетоводна експертиза № 19689/04.09.2019 год.,изп.от в.л.С.Т., се установява това,че : 1.Ответникът е получил реално в заем на 15.12.2011 год.сумата от 4768.00 лв.;2.Към  датата на депозиране на заявлението по чл.419 ГПК ответникът е дължал за главница сумата от 1823.21 лв. и за мораторна лихва 21.34 лв.,формирани при съобразяване със сторените от ответникът от м.07/2015 год.до 13.07.2017 год. плащания по кредита,възлизащи общо на сумата от 884.00 лв.;3.След издаването на заповедта за изпълнение ответникът е сторил на датите 15.11.2017 год.,14.08.2018 год. и 07.12.2018 год.,три плащания,съотвено първото от 150.00 лв., а другите две по 50.00 лв. като погашение по дълга си,при което е останал задължен за главница в размер на 1706.70 лв. и мораторна лихва от 82.02  лв.

 Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на основание на цитираните доказателства и по същата страните не спорят.

 Съобразявайки горното съдът счете,че предявеният иск е  допустим и частично основателен,поради което ще се уважи за размерите, посочени в експ.з-ние на в.л.Т..Мотивите са следните:

  Съдът приема за установено и доказано , че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по заем, в писмена форма, материализирано в договор за потребителски кредит CASH-*********/24.03.2011 год.,по силата на което ищцовото дружество е предало раелно в заем на ответника парична сума в заем, а последния се е задължил да я върне по уговорения начин.по изпълнението на задължението на заемодателя да предаде в заем уговорената сума страните не спорят,то е доказано с полагането на подписите под самия договор, като последния съдържа декларативна часдт от ответника в тази насока,т.е за реалното получаване на сумата,а това се установи и от приетата като обективна,безпристрастна и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,изп.от в.л.С.Т..Не се спори между страните, а ответника, в чиято тежест е да стори това  не представя доказателства,че е изпълнявал точно задължението си,поради съдът основавайки се на неоспореният погасителен план и съдебно-счетоводната експертиза,приема че последната редовно платена вноска е тази на 15.09.2014 год.,след което ответникът е плащал,но със закъснение,като погасителните вноски за времето от декември на 2014 г.насетне не са били плащани.При уговорената в договора възможност за обявяване на целият кредит за предсрочно изискуем,възможност от която ищцовото дружество се е възползвало, съобразно неоспореното експ.з-ние на в.л.Т., към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК ищецът е имал вземане за главница от 1823.21 лв. и 21.34 лв. за мораторна лихва.Исковата претенция е само за главницата,която е намалена чрез стореното след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение плащане от ответникът ,което следва да се вземе в предвид,то е в общ размер на 250.00 лв. и съобразно експертното заключение със същото е намалено задължението на ответника както за натрупаната законна лихва,така и част от главницата,която към 29.05.2019 год. е 1706.70 лв. и за този размер искът ще се уважи,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 29.05.2019 год.,към която дата е съобразено стореното плащане и на натрупаната законна лихва.

  С оглед изхода на делото съдът ще присъди на ищцовото дружество разноските от заповедното и настоящи производства.искът е предявен за главница в по-голям размер от реално съществуващият към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-сумата от 1881.96 лв.,а реално дължимият е бил за сумата от 1823.21 лв.Към посочената дата задължение на ответникът за договорни лихви по кредита не е съществувало,обусловимо от обявената предсрочна изискуемост на кредита и ТР № № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г.Вземането за законна лихва за забава е съществувало дори в размер по-голям от претендираният,при което съдът приема,че исковата претенция е била основателна за 94.02 %,съответно на които се дължат разноски в размер на 83.77 лв.В исковото производство е предявен иск само за главница,искът се уважава за размер от 94.57 %,съответно на който ще се присъдят разноски.Дължимата д.т. е от 72.18 лв.,внесени са  133.80 лв.,т.е в повече.ищцовото дружество е представлявано от юрисконсулт,комуто съдът определя възнаграждение в размер на 150.00 лв.,съобразено със сравнително невисоката фактическа и правна сложност на делото и участието на представителя в процеса, сведено до изготвянето на ИМ и уточнителните молби,без участие в съдебно заседание.за възнаграждение на вещо лице ищцовото ТД е заплатило сумата от 200.00-двеста лева, или общо разноските в исковото производство са за 422.18 лв.,от които съдът ще присъди горният процент, или сумата от 399.25 лв.На ответникът не се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция, т.е 5.43 %,тъй като няма данни за конкретно заплатена от него сума на процесуалният му представител.Тъй като в процеса не се предявяват искове за установяване съществуване на вземания на ищецът за суми,претендирани в заповедното производство за същите заповедта за изпълнение съдът ще обезсили.

 Водим от горното съдът:

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.М.,ЕГН ********** ***,че против него в полза на БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А”,клон България, ЕИК: *********,адрес на управление на деността- гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София,  сгр.   14,съществува вземане по издадената по ч.гр.д.№ 2274/2017 г.КРС заповед № 1253/24.10.2017 год.КРС за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 1706.70 /хиляда седемстотин и шест и седемдесет/лв.,представляваща непогасена главница по  договор за потребителски кредит CASH-*********/24.03.2011 год.,ведно със законната лихва върху същата,считано от 29.05.2019 год. до окончателното и изплащане,като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск за сумата от 97.83 /деветдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/,представляваща разликата между уважената част от исковата претенция до пълният предявен размер на иска за сумата от 1804.53 /хиляда осемстотин и четири и петдесет и три/лв.,както и за присъждане на законната лихва върху главница от 1804.53 /хиляда осемстотин и четири и петдесет и три/лв.,считано от 20.10.2017 год. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА В.А.М.,ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на  БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А”,клон България, ЕИК: *********,адрес на управление на деността- гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София,  сгр.   14,сумата от 83.77 /осемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/,представляваща сторените в ч.гр.д.№ 2274/2017 г.КРС ,съобразно уважената част от исковата претенция,както и сумата от 399.25 /триста деветдесет и девет и двадесет и пет/лв.,прездставляваща сторените в настоящото производство разноски, съобразно уважената част от исковата претенция.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1253/24.10.2017 год.по ч.гр.д.№ 2274/2017 г.КРС ,в частите й по която съдът е разпоредил В.А.М. ЕГН ********** с адрес ***,да заплати на Заявителя БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА ГР.СОФИЯ ЖК МЛАДОСТ 4, възнаградителна лихва в размер на 56.82 лева за периода от 15.10.2014 до 15.12.2015 г.и  мораторна лихва в размер на 15.75 лева за периода от 15.11.2014 год. до 11.10.2017 год.

  

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Кюстендил с въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: