№ 2262
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110144116 по описа за 2021 година
Предявени са от „С. В.” АД срещу Н. АЛ. К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия за имот с адрес: гр.
София, ж. к. „К. П. 2“, бл. 30, вх. Б, ет. 8, ап. 45. Сочи, че договорната връзка с
ответника е възникнала въз основа качеството му на собственик на процесния имот,
който като такъв се явява „потребител“ на В и К услуги на основание § 1, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Посочва, че съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяването на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни
Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна
вода, като е извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са
начислени суми за В и К услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца,
не е извършено плащане на дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните
суми за главница в размер на 843,25 лв., представляваща главница за задължения за
доставена и потребета вода, отразени във фактури, дължими в периода 16.05.2018 г. –
14.11.2020 г., незаплатена цена за потребена вода за процесния имот, ведно със
законната лихва от 17.02.2021 г., както и мораторна лихва в размер на 396,74 лв. за
периода от 16.06.2018 г. до 14.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.02.2021 г. по ч.гр.д. № 9531/2021 г. по описа на СРС,
56 състав.
1
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорва иска, като навежда
възражение за изтекла погасителна давност. Във възражението по реда на чл. 414 ГПК
е обективирано оспорване на претенцията и по размер, основано на твърдения, че
имотът е необитаем.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В случая, ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния
имот с адрес: гр. София, ж. к. „К. П. 2“, бл. 30, вх. Б, ет. 8, ап. 45.
За установяване на посоченото обстоятелство по делото е изискано по реда на
чл. 186 ГПК да бъде задължена Столична община да представи удостоверение относно
обстоятелството кое е данъчнозадълженото лице по отношение на процесния имот.
Такова удостоверение, дори да сочи именно ответника като данъчнозадължено лице, не
е годно да установи при условията на пълно и главно доказване правнорелевантния
факт относно собствеността върху имота, доказателствената тежест за който носи
ищеца. Това е така, доколкото същото не представлява пряко доказателство за
установяване на това правнозначимо обстоятелство, а съставлява единствено индиция.
За да се приеме обаче за доказан един факт по делото въз основа на косвени
доказателства е необходимо да има такава верига от косвени доказателства, които
преценени в своята съвкупност по несъмнен и еднозначен начин сочат единствено
възможен извод. Ето защо съдът приема, че по делото не е доказано от ищеца при
2
условията на пълно и главно доказване, че ответникът се явява потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на
Закона за водоснабдителните и канализационните услуги за процесния имот през
процесния период.
На следващо място, дори да се приеме за доказана принадлежността на правото
на собственост на ответника върху процесния имот за релевирания период, искът се
явява неоснователен и на друго основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни
Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
По делото не се спори, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператора „С. В.“ АД са одобрени от ДКЕВР на основание чл.
6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № OУ – 064/17.07.2006 г., както и че същите са
публикувани в централен и местен ежедневник. По делото не се твърди, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 68, ал. 2 от ОУ, поради което същите са влезли в сила.
Отчитането на потребените количества питейна вода се определя по реда на гл.
VI. „Заплащане на В и К услугите“ на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни
количества за имоти в сграда – етажна собственост – 1/ при наличие на водомери
потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи; 2/ при липса на водомери
потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено
месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
За установяване на обема на разхода за вода, отразени във фактури за периода
от 16.05.2018 г. до 14.11.2020 г. за процесния имот и дължимата цена за ползваните В и
К услуги по делото е изслушано заключение на СТЕ.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот – апартамент,
находящ се в гр. София, ж. к. „К. П. 2“, бл. 30, вх. Б, ет. 8, ап. 45, е водоснабден и с
изградена канализация.
Вещото лице по СТЕ дава заключение /въз основа на представена му от ищеца
справка/, че за процесния период отчитането е извършено по метода „на база брой
ползватели“ – за 1 бр. обитател. Съгласно заключението на СТЕ фактурираните
потребени месечни водни количества за формиране на задължението са определени на
база куб. м./1 обитател/ за топлофицирано жилище/ по см. на чл. 39, ал. 5 и 6 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. За процесния период потребените /фактурирани/ водни
количества по сметката по партидата са общо 386,082 куб. м. /при средно потребление
по 12,870 куб. м./месец за имот. Размерът на потреблението е определено на основание
нарастваща база поради обстоятелството, че от 2010 г. не е извършена подмяна на
водомер.
Тъй като заключението на СТЕ е изготвено въз основа на писмени
доказателства, изходящи от ищеца, които не са представени по делото, от които да е
3
видно, че през процесния период определянето на потреблението е на база един
обитател при нарастваща норма поради неизпълнено предписание за смяна на
водомера поради изтекъл срок за метрологична проверка, то съдът намира, че
извършените от ищеца вписвания в счетоводните му книги, касаещи доставката на
питейна вода и В и К услуги за процесния имот и период, не могат да се кредитират
като достоверни, респ. не може да се приеме за доказан обема на разхода за вода за
процесния имот през процесния период при условията на пълно и главно доказване.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във
вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 843,25 лв., представляваща неплатена цена за доставка на питейна вода и В и
К услуги за периода от 16.05.2018 г. до 14.11.2020 г., следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен
дълг и забава в погасяването му.
Предвид формирания от съда извод за липса на главен дълг, следва да се
отхвърли като неоснователен и искът за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият обаче не е
претендирал такива, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С. В.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост – 4“, ул. Б.
П. С. № 1, сграда 2А, срещу Н. АЛ. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж. к. „К. П. 2“, бл. 30, вх. Б, ет. 8, ап. 45, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи сумата от 843,25 лв.,
представляваща неплатена цена за доставена и потребена вода за периода от 16.05.2018
г. до 14.11.2020 г. до имот с адрес: гр. София, ж. к. „К. П. 2“, бл. 30, вх. Б, ет. 8, ап. 45,
както иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 396,74
лв. за периода от 16.06.2018 г. до 14.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.02.2021 г. по ч.гр.д. № 9531/2021 г. по описа на СРС,
56 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4