Решение по дело №91/2024 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 30
Дата: 1 юли 2024 г.
Съдия: Ели Асенова Каменова
Дело: 20245240200091
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Пещера, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно
наказателно дело № 20245240200091 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Й. П., ЕГН: **********, от гр. Ветрен, ул.
„***“ № 60, против Наказателно постановление № 24-0315-000147 от
28.03.2024 г., издадено от Началник на РУ - Пещера към ОДМВР –
Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на
основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 300,00 лв.
В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Твърди се, че законът е приложен неправилно, доколкото служебно
прекратената регистрация на МПС е различна хипотеза от временно спиране
от движение на МПС.
Също така се сочи, че жалбоподателят е управлява автомобил, който не е
негова собственост и не е бил уведомен, че същият е дерегистриран, както и
че собственикът също не е бил уведомен за дерегистрацията.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява пълномощникът адв. К. У. от АК - Пазарджик, който развива
съображения за отмяна на атакуваното НП, поради това, че е налице
1
несъставомерност на деянието с твърдения, че наказващият орган не е доказал
обстоятелството, че собственикът на автомобила е бил уведомен за
прекратената регистрация. Претендират се разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител. При депозиране на административно-
наказателната преписка в съда от страна на административно-наказващия
орган (АНО) е представено писмено становище, в което се твърди, че
обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Формулирано е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и искане за съобразяването му с минимално определения
размер съобразно чл. 36 от ЗА.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 21.02.2024 г. около 14:30 ч. в гр. Пещера на ул. „Михаил Такев“ № 177
свидетелите Д. Н. К., заемащ длъжността „мл. полицейски инспектор“ при РУ
– Пещера и С. Г. К., заемащ длъжността „мл. автоконтрольор“ при РУ –
Пещера, спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес 500 СЕЛ“ с рег. №
СВ2029ХВ. В хода на проверката установили, че автомобилът се управлява от
жалбоподателя Б. П., а негов собственик бил Георги Данаилов П.. След
извършена справка по историята на автомобила, полицейските служители
установили, че същият е със служебно прекратена регистрация, поради липса
на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Снели
обяснения от водача, в които същият посочил, че автомобилът не е негова
собственост и не е уведомен за прекратената регистрация. Свид. Д. К.
преценил, че с поведението си Б. П. е осъществил състав на административно
нарушение, за което му съставил АУАН № 1171651 от 21.02.2024 г. за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, а именно, че управлява МПС спряно
от движение. Водачът П. подписал акта без възражения.
Въз основа на съставения АУАН се постановило обжалваното НП, с което
на жалбоподателя Б. П. е наложена на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
глоба в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил „Мерцедес
2
500 СЕЛ“ с рег. № СВ2029ХВ била служебно прекратена на 30.01.2024 г. по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и служебно възстановена на 21.02.2024 г. при
уведомление от „Гаранционен фонд“ за валидна гражданска отговорност.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по категоричен начин от показанията на актосъставителя Д. К., както и от
показанията на свидетеля по акта – С. К., разпитани в качеството на свидетели
в хода на съдебното следствие. Показанията на свидетелите се подкрепят и от
писмените доказателства, приложени към административно-наказателната
преписка и от тези, изискани и представени в съдебно заседание, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
От показанията на полицейските служители се установи, че са спрели за
проверка автомобила, управляван от жалбоподателя. След извършена справка
са установили, че същият е със служебно прекратена регистрация, поради
липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за което свид. К.
му съставил АУАН. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй
като същите са обективни, достоверни и логически свързани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните
съображения:
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което е довело до опорочаване на административно-
наказателното производство, както и до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
С обжалваното НП и съставения АУАН отговорността на жалбоподателя
е ангажирана за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП – за това, че управлява
пътно превозно средство, спряно от движение. Същевременно в
обстоятелствената част на АУАН и на НП е описано изпълнителното деяние
на съвсем различно нарушение – управление на МПС със служебно
прекратена регистрация, представляващо нарушение на чл. 140, ал. 1 от
3
ЗДвП, която разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
От събраните по делото доказателства действително се установи, че
жалбоподателят е управлявал автомобил със служебно прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – поради липса на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което отговорността му е
следвало да бъде ангажирана, при съответното наличие на всички елементи от
фактическия състав на деянието, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По
делото не се събраха данни на датата, посочена в НП, автомобилът,
управляван от жалбоподателя, да е бил спрян от движение. При разпита на
полицейските служители, осъществили административната проверка, за съда
възникна съмнение, че същите не правят съществена разлика между
хипотезите когато едно превозно средство е дерегистрирано и когато е спряно
от движение, като по-скоро ги намират за идентични, което обяснява и
дадената погрешна квалификация на описаното в акта нарушение.
Доколкото при съставяне на АУАН и при издаване на НП е допуснато
неправилно приложение на материалния закон, тъй като и актосъставителят и
административно-наказващият орган са дали погрешна квалификация на
деянието, осъществено от жалбоподателя, то съгласно чл. 63, ал. 3, т. 1 от
ЗАНН, съдът следва да отмени наказателното постановление.
Съдът намира за неправилно становището на пълномощника на
жалбоподателя, че е в правомощията на съда да промени квалификацията,
дадена в обжалваното НП.
Действително разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН гласи, че съдът
следва да измени обжалваното НП, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Правомощието на съда да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, подвеждайки установените от административно-наказващия орган
факти под друга нарушена законова разпоредба е обект на разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС. Върховните
административни съдии приемат, че в производството по реда на раздел пети,
4
глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, но
единствено, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
В процесния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за което разпоредбата на чл. 177, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ от 100 до 300 лв.
За нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, под която норма е следвало да
бъде подведено поведението на жалбоподателя, законодателят с разпоредбата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидил наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от
200 до 500 лв.
При съпоставка на наказанията, предвидени в посочените санкционни
разпоредби, се установява, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е по-
тежко наказуемо, тъй като наред с наказанието глоба е кумулативно
предвидено и наказание лишаване от правоуправление. Освен това деянието
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се явява по-тежко наказуемо и поради това, че
минимално предвидения и максимално предвидения размер на наказанието
глоба (200 лв. и 500 лв.) е по-високо от минимално и максимално
предвидените размери (100 лв. и 300 лв.) за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП. Наред с това съдът намира, че не е изпълнено и условието „без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението“, доколкото е
налице съществено различие в обстоятелствата дали едно превозно средство е
с прекратена регистрация или е спряно от движение. За да е реализирано
едното или другото деяние следва да са се осъществили различни фактически
състави, съдържащи в себе си различни елементи от обективна и субективна
страна.
От изложеното дотук следва изводът, че съдът не разполага с правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, доколкото от една страна не може да приложи закон за по-тежко
наказуемо деяние, а от друга страна – ще е налице съществено изменение на
обстоятелствата. При това положение за съда остава единствено
възможността да отмени обжалваното НП, поради неправилно приложение на
5
материалния закон, което е довело и до съществено нарушение на
процесуалните правила, обезпечаващи правото на защита на санкционираното
лице да се запознае с параметрите на повдигнатото срещу него обвинение.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК, право на разноски има жалбоподателят, който
своевременно – в жалбата чрез процесуалния си представител, е направило
искане за присъждането им. От съдържанието на приложения по делото
договор за правна защита и съдействие от 11.05.2024 г. се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин
лева) жалбоподателят е заплатил изцяло в брой. Съдът намира, че доколкото
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в
минималния размер, определен с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то следва да му бъде
присъдено в цялост.
Предвид изложеното ОДМВР – Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски в размер на 400,00 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Районен съд – Пещера
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0315-000147 от 28.03.2024
г., издадено от Началник на РУ - Пещера към ОДМВР – Пазарджик, с което
на Б. Й. П., ЕГН: **********, от гр. Ветрен, ул. „***“ № 60, за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на Б. Й. П., ЕГН: **********,
от гр. Ветрен, ул. „***“ № 60, сторените разноски в размер на 400,00 лв.
/четиристотин лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
6
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7