Р
Е Ш Е Н И Е
София,
02.06.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО , І-3 състав, в открито заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 3602 г. по описа за 2020 г, за да се произнесе, взе пред вид :
Предявен е
иск от Е.И.В.,
ЕГН **********, чрез адв. И.О., съд. адрес:***,
против Д.А.К., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
за заплащане на сумата 185 355 лв.,
от която: 180 000 лв., дадена опосредено на ответницата на отпаднало основание, за
закупуването на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ
се в София, Столична община - Район “Витоша”, квартал ’’Симеоново”, улица „*************,
и сумата 5 355 лв., съставена от
4 522,50 лв. местен данък за прехвърляне на имота и 832,50 лв. нотариална
такса за прехвърлянето, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху двете суми, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане. В условията не евентуалност е предявена
претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД
за същите суми, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от
завеждане на делото до окончателното
изплащане. Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че
ищецът и ответницата се запознали през 2011 г., като постепенно отношенията им
станали интимни и заживели заедно на квартира заедно с дъщерята на ответницата.
Ищецът заявява, че разполагал с по-големи финансови възможности от ответницата,
като по време на цялата им връзка се опитвал да засвидетелства уважението си,
като се стараел да подпомага финансовата й независимост и просперитет. Винаги
организирал и инвестирал в проектите си така, че накрая да имат обща финансова
изгода, като по този начин полагал усилия да не се наруши балансът в
отношенията им поради различните им финансови възможности.
Тъй като живяли
доста години в жилище под наем, с ответницата започнали да обмислят
възможността да закупят къща. Така през 2017 г. закупили недвижим имот в кв.
Симеоново /подробно описан в исковата молба/ за сумата от 360 000 лв., която
ищецът платил изцяло с негови лични средства, като ответницата записал като
съсобственик в нотариалният акт. Ищецът заплатил и всички разходи по
нотариалното изповядване на сделката за сума в размер на 10 710 лв.
Малко след това отношенията им се
влошили и той установил, че ответницата има любовна авантюра с техен общ
познат. През 2020 г. заявил на ответницата, че иска да се изнесе от къщата и да
се разделят.
В
тази връзка ищецът е предявил настоящата претенция за заплащане на посочените
суми на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като дадени на отпаднало основание, със
законните последици – лихва и разноски, а, в условията на евентуалност моли
съда да осъди ответницата да му заплати посочените суми със законните последици
– лихви и разноски, на основание чл. 59 ЗЗД.
Представил е писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си, поискал е ангажиране на гласни такива.
В
хода по същество моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски по списък. Прави
възражение относно претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ответницата.
Ответницата
Д.А.К. оспорва изцяло така предявените искове по
основание и размер.
Не спори по изложените от ответника
факти във връзка със съществуването и продължителността на фактическото и
интимно съжителство на страните, любовта им един към друг както и намеренията
им за бъдещето. Не оспорва и факта, че ответникът съзнателно и в израз на
любовта и отношението си към нея е извършил процесното плащане за закупуване на
описания от него в исковата молба недвижим имот. Според отразеното в отговора,
именно в израз на тези чувства ищецът е изпълнил към ответницата съзнателно
свой нравствен дълг с цел материалното й осигуряване поради липсата на брачни
отношения между двамата и поради невъзможността им да се наследяват взаимно.
Заявява, че основанието за получаване на имуществен дял от собствеността върху
общия имот от страна на ответницата е било налице към датата на придобиване на
собствеността. Финансовата стойност на нейния дял е преценена от ищеца като
справедлива престация от негова страна за постигане на справедливост и баланс
във взаимоотношенията между двамата и, за това, не подлежи на връщане поради
отпаднало основание.
По – нататък в отговора на исковата
молба К. заявява, че намерението на ищеца, изразено в обстоятелствената част на
исковата молба, показва намерение за осигуряване на безвъзмезден дар за
ответницата, по време на фактическото им съжителство продължило около 9 години
и е израз на морален дълг към партньора за постигане на справедливост в
отношенията им. Отделно от казаното, оспорва твърденията на ищеца, че е налице
хипотезата на дадено на отпаднало основание.
В условията на евентуалност по
отношение на горните възражения, твърди, че не е налице неоснователно
обогатяване. При условията на фактическо съжителство между ищеца и ответницата
се е формирало общо домакинство, в което партньорите участват с намерение да
създадат общ дом с общи средства, като допринасят за себе си в същата степен
както за другия участник в домакинството. Налице е съгласие, че вложените
усилия и средства са във взаимна полза, което е несъвместимо с претенции за
обогатяване, съответно за обедняване между лицата, които съжителстват заедно.
Заявява, че нейни лични финансови средства са влагани ежедневно за осигуряване
на необходими хранителни продукти за домакинството.
Счита претенцията за заплащане на
разходите за нотариалното изповядване на сделката за неоснователна по
съображенията, изложени по-горе по отношение на иска за сумата от 180 000 лв.
Заявява също, че и предявените
евентуални искове са неоснователни и недоказани, тъй като предпоставка за
завеждане на иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД е липсата на възможност за ищеца да защити
своето право с друг иск, която хипотеза не е налице в случая.
Счита още, че не е налице и твърдяното
в исковата молба опосредено даване на процесната сума
от ищеца на ответницата чрез продавача по сделката, респективно чрез нотариуса.
Предявява насрещно възражение за
прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД в условията на евентуалност, по което в
случай, че съда уважи частично или изцяло някой или всички предявени искове, за
сумата 15 600 лв., представляваща обезщетение за ползване на ½ ид.ч. от съсобствения на страните недвижим имот, а именно:
жилище, находящо се в София, район Витоша, кв. „Симеоново“, ул. „**********нанесен
в кадастралните регистри и кадастралната карта на София, като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.2040.2129.3.3, за периода 22.05.2020 г. – 28.08.2020
г.. Възражението е формирано на месечна база 3 000 лв., от която
2 500 лв. – обезщетение за ползване на жилишето
и 500 лв. – обезщетение за ползване на реална част от дворното място.
В хода по същество моля съда да
отхвърли изцяло предявените първоначален и евентуален иск, като неоснователни,
като присъди и сторените разноски, съобразно представен списък. Направила е
възражение досежно претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна. Моли също да уважи направеното от нея
възражение, основано на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, пред вид ф акта, че
ищецът ползва съсобствения между
страните недвижим имот и не я допуска в него.
Претендира
разноски в производството по представен списък, като възразява срещу размера на
разноските за адвокат на ищцовата страна.
Съдът, като
взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не
се спори, че Е.В. и Д.К. след 2011 г. заживели заедно -
първоначално на квартира, заедно с дъщерята на ответницата К..
Не
се спори, че с нотариален акт № 1, т. I,
рег. № 108, нот.д. № 1/17.01.2017 г. на нотариус М.П.,
рег. № 236 на НК, район на действие София, двамата закупили недвижим имот,
представляващ жилище, находящо се в София, район Витоша, кв. „Симеоново“, ул. „**********нанесен
в кадастралните регистри и кадастралната карта на София, като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.2040.2129.3.3, с предназначение жилище,
апартамент, брой нива на обекта 4, с адрес на имота, съгласно схема, издадена
от АГКК, гр. София, р-н Витоша, кв. Симеоново, ул. ************за сумата 360
000 лв.
Не
се спори, че всички разходи, заплатени за нотариалното изповядване на сделката са
в размер 10 710 лв.
Доказа се, че през 2020 г. двамата се
разделили, тъй като отношенията им се влошили.
В хода на делото съдът разпита по един свидетел – на ищеца и на
ответницата.
Свидетелката
Д.Е.В.е дъщеря на ищеца. В показанията си тя заяви, че
знае, че баща й има триетажна къща в кв. Симеоново, на ул. ************която е
била построена и закупена през 2017 г. или 2018 г. Водил я е един път в имота,
тогава къщата била „гола“ – нямала нито под, нито мазилка. Заедно двамата с
баща й са ходили да избира паркет и други неща, обзавели са всичко – фотьойли,
маси и всичко останало. Средствата за закупуването били осигурени от него. До
2020 г. В. живял в къщата с Д.К. и дъщеря й, реално откакто къщата е закупена,
те са живели в нея. Когато започнали да живеят там, къщата вече била
обзаведена. Свидетелката заяви, че никога не е живяла в къщата.
Свидетелката
Т.К.В.е дъщеря на ответницата. Разпитана, тя каза,
че около три години е живяла в къщата в кв. Симеоново заедно с майка си и Е.В..
Като се нанесли, къщата била чисто нова, току-що ремонтирана. Къщата била
купена на името и на двамата. Майка й имала афинитет към интериорния дизайн и
изцяло отговаряла за обзавеждането, то било направено по неин вкус – от
замазка, до окончателно завършен вид. В къщата Д. и Е. живеели на семейни
начала, в нея живеели те тримата, тогава свидетелката била на 22 години. В. не
знае кой е финансирал обзавеждането на къщата.
По искане на ответната страна съдът
назначи, изслуша и прие заключението на съдебно
– оценителна експертиза, която да определи размера на месечния наем за
ползване на съсобствения между страните имот, заедно с двора. Вещото лице е извършило оглед на
процесния имот и е дало заключение, че месечният наем за ползване на
съсобствения между страните имот, заедно с двора, представляващ реална част от
269 кв.м. от поземления имот, отчитайки моментната справедлива пазарна стойност
– обзаведен и с реално обособената част от двора, за второто тримесечие на 2020
г. възлиза на 3 357,31 евро на месец. Ако имотът е необзаведен, стойността
на месечния наем за посочения период е 3 204,31 евро на месец.
Изложеното се доказва от събраните по
делото и неоспорени от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
Други, релевантни към спора
доказателства, по делото не са представени.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
По
първоначално предявения иск:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за заплащане исковата сума, представляваща сбор от
сумите: 180 000 лв., дадена на
ответницата на отпаднало основание, за закупуването на 1/2 ид.
ч. от общия, закупен от страните, недвижим имот, и 5 355 лв., представляваща заплатени местен данък и нотариална такса
за прехвърлянето, ведно със законната лихва и сторените разноски.
За да е налице фактическият състав на неоснователното
обогатяване, в тежест на ищецът е да установи, че е престирал,
с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение
между страните, оправдаващо предприетото от тях разместване на имуществени
блага, което правоотношение впоследствие, макар и възникнало, е отпаднало с
обратна сила. Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докажа факта на плащането, а задължение на ответниците е да установят, че е
налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.
Неоснователното обогатяване, като правен институт,
почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено
разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат
доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване, са наличие на
обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването
и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При
липсата на който и да е от тези елементи няма да е налице съставът на
неоснователното обогатБУяване.
В
настоящия случай между страните не се спори, а и се доказва от събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства, че към момента на закупуване на къщата ищецът и ответницата са
живеели заедно, на семейни начала. Съдът се позовава на показанията на
свидетелката Т.В., дъщеря на Д.К., която е живеела с тях през повечето време,
включително и в този имот и има преки и непосредствани
впечатления от съвместния им живот. Разпитана, тя заяви, че тримата са живеели
след закупуването и обзавеждането на къщата в нея и това е било семейно жилище
на страните. Свидетелката В. заяви също, че майка й изцяло
отговаряла за обзавеждането, то било направено по неин вкус – от замазка, до
окончателно завършен вид.
Свидетелката Д.В.е дъщеря на ищеца, тя не е посещавала
къщата и никога не е живяла в нея. В показанията си каза, че тримата – страните
и свидетелката В., са заживели в нея след обзавеждането й, както и, че е ходила
с баща си да избира паркет и обзавеждане. Съдът намира, че следва да даде вяра
на заявеното от свидетелката В. досежно това кой е от двамата е отговарял за
обзавеждането, пред вид по – близките, преки и непосредствени впечатления за
това у тази свидетелка.
Доказа се,
следователно, че страните, живеейки на семейни начала, са закупили къща и са я
обзавели. По делото липсват доказателства, които да обусловят извод на съда
досежно обстоятелството, че претендираните от ищеца разходи - заплащане на продажната
цена на имота, който двамата са закупили като съсобствен, и на дължимите по сделката
местни и нотариални такси, са направени при условие, че В. и К. ще продължат да
живеят заедно и в бъдеще. Такова условие липсва и в извършената с процесния
нотариален акт сделка покупко - продажба. С оглед на
това съдът приема тезата на ответницата, че съвместното съжителство на страните
не е основанието за извършеното имуществено разместване, за да може да се направи
изводът, че прекратяването на това съжителство ще обуслови възникване на
вземането на ищеца, съобразно нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Страните са
закупили заедно имота, защото са желаели настъпване именно на тези правни
последици от сделката покупко – продажба –
придобиването му в съсобственост, като не са посочили никакви условия за
прекратяване на тази съсобственост – нито условие, нито срок.
С оглед
формирания правен извод и, на база на събраните доказателства за съвместното
съжителство между страните, включително и три години в закупената от тях при
условията на съсобственост къща, съдът приема, че ищецът доброволно и свободно,
без принуда, по смисъла на Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., е изпълнил свой нравствен дълг, осигурявайки
½ от сумата за закупуване на имота, при това безусловно.
Съгласно
цитираното Постановление, при преценка дали е налице хипотезата на чл. 55, ал.
1 ЗЗД, освен обективната констатация за наличие на основание, следва да се отчете,
че, ако престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на
морала, тя не е лишена от основание. Съзнателното изпълнение на нравствения
дълг представлява в случая такова основание за престиране,
а не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил един
свой нравствен дълг. Релевантните
обстоятелства следва да се преценяват във всеки отделен случай, а изводът дали
съществува морално задължение или има друго основание за изпълнението е въпрос
на конкретни факти и преценка от решаващия състав.
В
настоящия случай, след преценка на всички релевантни факти и обстоятелства по
делото, съдът намира, че ищецът съзнателно е изпълнил своя нравствен дълг,
поради което не може да се приеме, че с прекратяване на семейното съжителство
между страните, е налице отпадане на основанието за ищцовата
престация. Фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран
в чл. 55, ал. 1 ЗЗД не е налице и това води до неоснователност на предявената главна
претенция.
По
предявения в условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД:
Според ал. 1 на чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Ал. 2 на посочената разпоредба предпоставя
това право за всеки, който не разполага с друг правен ред, по който може да се
защити, т.е. нейното приложение е ограничено само в случаите, когато не
съществува друг иск, с който обеднелият може да се защити.
По делото е предявен като главен иск такъв с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за връщане на даденото поради отпаднало
основание. Съдът намира, че именно това е пътят за защита на ищеца, без
значение дали искът е основателен или неоснователен. Неговата неоснователност
сама по себе си не може да обуслови приложението на чл. 59 ЗЗД. Напротив –
прегражда възможността за предявяване на такъв иск, правейки го недопустим.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният
евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на процесните суми –
с лихви и разноски е недопустим и в тази част производството следва да се
прекрати.
Що се касае до направеното
в условията на евентуалност от ответницата възражение за прихващане, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, пред вид неуважаване ищцовата
претенция, съдът счита, че не следва да се произнася по него.
Пред вид изхода на спора на ответницата се следват
разноски, съобразно представения списък, в размер, както следва: 8 120 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС и 250 лв. депозит за съдебно – оценителна
експертиза. Съдът не приема тезата на ищцовата
страна, пред вид размера на исковата претенция и нейната неоснователност.
Пред вид изложеното съдът счита, че предявеният иск следва да се отхвърли.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И.В., ЕГН **********,
чрез адв. И.О., съд. адрес:***, против Д.А.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
за заплащане на сумата 185 355 лв.,
от която: 180 000 лв., дадена опосредено на ответницата на отпаднало основание, за закупуването на 1/2 ид.
ч. от недвижим имот, находящ се в София, Столична община - Район “Витоша”,
квартал ’’Симеоново”, улица „*************, и сумата 5 355 лв., съставена от 4 522,50 лв. местен данък за
прехвърляне на имота и 832,50 лв. нотариална такса за прехвърлянето, ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения в условията
не евентуалност с иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата
185 355 лв., от която: 180 000
лв. платена за закупуването на 1/2 ид. ч. от
недвижим имот, находящ се в София, Столична община - Район “Витоша”, квартал
’’Симеоново”, улица „*************, и сумата
5 355 лв., съставена от 4 522,50 лв. местен данък за прехвърляне на
имота и 832,50 лв. нотариална такса за прехвърлянето, ведно със законната лихва
върху двете суми, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и
сторените разноски, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА
Е.И.В. да заплати на Д.А.К. разноски по делото, както следва: 8 120 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС и 250 лв. депозит за съдебно – оценителна
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: