Р
Е Ш Е
Н И
Е № 2498
гр. Пловдив, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря
Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
4338 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба с вх. № 16224/15.03.2018 г.
от В.И.В., ЕГН **********, Р.И.В., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********,
против М.Г.С., ЕГН: **********.
С
влязло в сила определение от 20.09.2018 г. е върната исковата молба в частта й
относно иска предявен от Т.Г.Б..
В
исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон на общата
наследодателка Н.Б., починала на ***г. Твърди се, че В.И.В. и Р.И.В. са деца на
Н.Б. от неин първи брак, а ответницата дъщеря на починалата от неин втори брак,
сключен с Г. Т. Б.. Сочи се, че по време на брака между Н.Б.и Г. Б., двамата са
придобили в режим на СИО процесното жилище в ***. С договор за издръжка и
гледане от 03.11.1989 г., обективиран в нотариален акт № *** г. Н.Б.прехвърлила
на ответницата апартамента в ***, с площ от 82.12 кв. м., с прилежащи части –
изба № * с площ от 3.13 кв. м. и 2.252 % ид. ч. от общите части на сградата.
Намират, че договорът е нищожен. Прехвърлителката Н.Б.била в лошо здравословно
състояние, поради което не можела физически да подпише договора. Ответницата
знаела за здравословното състояние на наследодателката – основна диагноза „рак
на шийката“, както и получен инсулт. Въпреки това и знаейки за близката смърт
на Н.Б.била сключила договора. Твърдят, че договорът е сключен без основание,
като не било поето действително задължение за издръжка и гледане. Моли се да се
признае за установено, че сключеният договор за издръжка и гледане между Н.Б.и
М.Г.С. е нищожен до размера на 3/20 ид. ч. за всеки един от двамата ищци
/В.И.В. и Р.И.В./ от недвижимия имот с идентификатор 56784.503.303.1.49, ведно
с прилежащи части – изба № ** и 2.252 % ид. ч. от общите части на сградата,
съобразно наследствените им квоти. Претендират разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран
отговор на исковата молба. Намира искът за допустим, но неоснователен. Не се
оспорва, че ищците са деца на Н.Б., както и, че с процесния договор за гледане
и издръжка е прехвърлен на ответницата процесният имот. Оспорва
наследодателката да е била в тежко състояние поне 3 месеца преди изповядване на
процесната сделка. Твърди, че не е знаела за близката смърт на
наследодателката. Счита, че е поела действително задължение за издръжка и
гледане, като е полагала грижи и издръжка за Н.Б.до смъртта й. Твърди, че ищците никога не са живели в
процесното жилище и не се били грижили за Н.Б. Моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищеците следва да
докажат, че са наследници на Н.Г.Б. до посочените наследствени права, че със
сключен договор за издръжка и гледане от 03.11.1989 г., обективиран в
нотариален акт № *** г. Н.Б. прехвърлила на М.Г.С. ***, с площ от 82.12 кв. м.,
с прилежащи части – изба № ** с площ от 3.13 кв. м. и 2.252 % ид. ч. от общите
части на сградата, както и да докажат твърдението си за нищожност на договора,
поради липса на основание, доколкото Н.Б.е било в лошо здравословно състояние и
М.Г.С. е знаела при сключването му за близката й смърт. Ответникът следва да
проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства.
С
Определение от 07.02.2019 г. за признати и безспорни между страните са отделени
обстоятелствата, че В.И.В. и Р.И.В. са наследници по закон на Н.Г.Б., починала на ***г.,
при наследствена квота 3/20 за всеки един от тях, както и, че с договор
за издръжка и гледане от 03.11.1989 г., обективиран в нотариален акт № *** г.
Н.Б.прехвърлила на М.Г.С. ***, с площ от 82.12 кв. м., с прилежащи части – изба
№ ** с площ от 3.13 кв. м. и 2.252 % ид. ч. от общите части на сградата.
От
представения по делото договор за издръжка и гледане от 03.11.1989 г.,
обективиран в нотариален акт № *** г. /л.20/ се установява, че Н.Б.е
прехвърлила на ответницата собствените си 6/10 ид. ч. от апартамент в ***, с
площ от 82.12 кв. м., с прилежащи части – изба № ** с площ от 3.13 кв. м. и
2.252 % ид. ч. от общите части на сградата.
По делото
има данни, че договорът е сключен по време на брака на М.Г.С. с Д.Т.К., предвид
което да е придобит в режим на СИО.
С решение № 238 от 16.10.2017 г. по гр.д. №
963/2015 г., IV ГО
ВКС е разгледан въпросът дали съпрузите по искове за нищожност на договор за
покупко-продажба на имот, сключен от един от съпрузите по време на брака и
придобит в режим на СИО са задължителни необходими другари по тези искове, като
в решението е прието, че в този случай няма задължително необходимо другарство,
като отговорът е даден в контекста на Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2017 г.
по т.д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице и обща пасивна
процесуална легитимация. В подобен смисъл е и Решение № 157 от 10.07.2014 г. по гр.д. № 7651/2013 г. IV ВКС, което макар и да
е постановено по молба за отмяна на влязло в сила решение, дава отговор дали
бивши съпрузи, какъвто е настоящия случай, са необходими другари по иск за
нищожност на договора за покупко-продажба на имот, сключен по време на брака и
с който са придобили собственост в режим на СИО, като с това решение се
обосновава, че след прекратяване на брака бездяловата съсобственост на съпрузите
се трансформира в дялова и те стават обикновени съсобственост, което ги прави и
обикновени другари по искове за собственост, както и по искове за нищожност на
правни сделки, чрез които съпрузите придобиват в режим на СИО право на
собственост и други вещни права. Предвид изложеното, съдът счита, че в
настоящия случай не е необходимо конституирането като задължителен необходим
другар на страната на ответника, нейния бивш съпруг, още повече с настоящото
решение неговите права не биха се накърнили.
Видно от
удостоверение за наследници на Н.Б./л.13/ ищците В.И.В. и Р.И.В., както и
ответницата М.С. са нейни деца и законни наследници при равни права.
В тежест на ищците е било да установят, че така сключения
договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане е нищожен поради
липса на основание, като установят, че прехвърлителят по него и техен
наследодател Н.Б.е била във влошено здравословно състояние и ответницата е
знаела при сключването му за близката й смърт.
В тази връзка на ищците са допуснати двама свидетели при
режим на довеждане, но в хода на производството и в рамките на двете проведени
открити съдебни заседание, същите не са доведени до разпит, нито са посочени
уважителни причини за неявяването на свидетелите.
От разпитаната по делото свидетелка Й.Б.М., доведена от
ответника /протокол от о.с.з. от 17.05.2019 г. л.56-57/ се установява, Н.Б.е
имала миома, което не било притеснително, доколкото лекарите кавали, че след
като й спре цикъла, тази миома ще изсъхне. Свидетелката установява, че до настъпване
на смъртта На Н.Б. през 1989 г., същата по нищо не личало да е болна от нещо,
била жизнена, изглеждала здрава, извършвала свободно домакинската си работа и
никой не очаквал и не знаел за настъпване на
близката й смърт през 1989 г. Свидетелката установява, че до датата на
смъртта си Н.Б.разбирала какво прави и си вършела сама всичко и никой не
очаквал, че ще почине. Н.Б.починала в ръцете на свидетелката, след като
получила кръвоизлив.
От показанията на свидетеля Д.Т.К., бивш съпруг на
ответницата, се установява, че до смъртта на Н.Б., той и М. С. са живеели при
нея, в нейното жилище. Знаел, че Н.Б.ходи на прегледи, но по нищо не личало, че
е болна, доколкото извършвала самостоятелно всичко от ежедневието си, излизала
навън, контактувала с всеки. Свидетелят знаел, че Н.Б.е диагностицирана с
някаква болест, но лекарите я уверявали, че след време ще се оправи. Н.Б.никога
не е кавала или по нещо да личало, че скоро ще умира.
Съдът кредитира показанията на така разпитаните
свидетелите, същите са обективни и непротиворечиви. Свидетелите дават сведения
за обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели и съдът ги приема
като достоверни, доколкото и не са опровергани от ищците.
Свидетелите опровергават твърденията на ищцовота страна,
че процесния договор е сключен без основание. Съдът приема, че ответницата към
момента на подписване на процесния договор е действала добросъвестно, не е
знаела за близката смърт на прехвърлителя, до настъпване на смъртта ответницата
е полага грижи за своята майка, поради което и съдът приема, че процесният
договор не е нищожен на претендираното основание.
С оглед изложеното
по делото ищците не успяха да проведат успешно доказване на претенцията си,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същата доказа разноски в
размер на 1000 лева, платено адвокатско възнаграждение, видно от договор за
правна защита и съдействие, в който се съдържа разписка за платена сума /л.54/,
поради което тази сума следва да й бъде присъдена.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.В., ЕГН
********** и Р.И.В., ЕГН ********** против М.Г.С., ЕГН ********** искове за
признаване за установено, че договор за издръжка и гледане обективиран в
нотариален акт № *** г., сключен между Н.Б.и М.Г.С.,
е нищожен, на основание чл.26, ал.2, пр. 4 ЗЗД, до размера на 3/20 ид. ч. за
всеки един от двамата ищци от недвижимия имот с идентификатор ***, ведно с
прилежащи части – изба № ** и 2.252 % ид. ч. от общите части на сградата,
находящ се в ***, съобразно наследствените им квоти.
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН ********** и
Р.И.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ М.Г.С., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в общ размер на 1000 лева
– разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския окръжен съд.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ЛШ