Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 02.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6264 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Д.Н.Р. искова молба, с която моли ответникът Г.Ф.да
бъде осъден да й заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.02.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 05.02.2015 г. в с. Саранци, община Горна М.,
област София в посока от църквата към селото се движил л.а. „Деу Рейсър“,
управляван от Т.Ц.А.. Автомобилът се приближавал към регулирано с пътни знаци
кръстовище, образувано от улицата, по която се движил лекия автомобил и ПП № 6,
където спирали пътнически автобуси. Непосредствено от зоната на кръстовището,
при движение по ПП № 6 в посока към гр. Пирдоп вляво от левия край на
асфалтовото покритие за почвало уширение с повърхностно асфалтово покритие с
широчина 12 м и в продължение на ПП № 6 в посока към гр. Пирдоп 50 м. В зоната
на уширението се намирала Д.Р., която чакала автобус. На кръстовището
автомобилът предприел маневра завой наляво за включване в движението на ПП № 6,
при което водачът излязъл от платното за движение и навлязъл в асфалтовото
уширение и ударил намиращата се там ищца. Образуваното ДП било прекратено, тъй
като пострадала не желаела срещу Т.А. да се води наказателно производство. В
хода на разследваното били събрани доказателства за вината на водача, който нарушил
правилата за движение по пътищата. А. имал възможност да предотврати
произшествието.
В
резултат на настъпилия инцидент Р. получила счупване и разместване на двете
кости на дясната подбедрица в горния им край. Травмата й причинила болки с
висок интензитет. Последвал продължителен възстановителен период, който все още
не бил завършил. Р. претърпяла и силен психологически шок, отразил се на
психическото й състояние. Пострадалата била обездвижена за продължителен период
от време - повече от 7 месеца, претърпяла множество хирургични намеси, станала
неработоспособна и изпаднала в социална изолация - не можела да излиза и да се
вижда с познати и приятели и това се отразило на самочувствието й. Станала
затворена и необщителна. Изпитвала страх от автомобили и избягвала да се
придвижва сама. Предвид степента и интензитета на болките и страданията, счита,
че има право на обезщетение за неимуществени вреди, които оценява на
50 000 лева.
Водачът
на л.а. „Деу Рейсър“ нямал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Въпреки сезиране на Г. Ф., липсвало
произнасяне и изплащане на обезщетение за преживените от Д.Р. болки и страдания
от ПТП на 05.02.2015 г. Поради това ищцата моли Г.Ф.да бъде осъден да й заплати
сумата от 50 000 лева, ведно със законните лихви от датата на завеждането
на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който признава, че е бил сезиран от ищцата и определил
застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лева, изплатено на ищцата
по посочената от нея банкова сметка ***яне. Счита, че с извършеното плащане
страните постигнали извънсъдебно споразумение. Намира претенцията за завишена,
като периодът на възстановяване следвало да е около 40-5 месеца. Виновният
водач поел грижите за осигуряване на домашен комфорт на ищцата, здравословно
хранене и обслужване.
Третото
лице помагач Т.Ц.А. изразява становище за неоснователност на предявения от
ищцата иск срещу Г. Ф.. Твърди, че поради липса на улично осветление и лоша
видимост при потегляне за завой наляво в последния момент забелязал силует с
тъмни дрехи да пресича пътното платно на непозволено за целта място. Пешеходна
пътека имало на 30 м от мястото на удара. А. не могъл да избегне инцидента, но
оказал първа помощ на пострадалата. Впоследствие била отведена с кола на „Бърза
помощ“. А. и съпругата му отишли и в „Царица Йоана“ в гр. София, където водели
и двама кръводарители в случай, че се налага преливане на кръв на Р.. Лекарите
ги осведомили, че пострадалата е получила травма на коляното. Тогава А. разбрал
и че Д. имала стара травма на коляното. Поел разходите за лечение, както и
транспортирането й от болничното заведение до дома й. Подсигурил грижи на
медицинска сестра и домашни посещения от невролог за извършване на
прегледи и манипулации. Въпреки
положените за Р. грижи, тя не изразила благодарност, а се подигравала с
милосърдието на А. и съпругата му, заплашвала го, че ще му отнеме всичко и ще
го остави на улицата.
Ищцата
ползвала бастун само когато имало хора около нея. Ежедневно излизала,
пазарувала сама, посещавала заведенията в селото. Поради това травмата на крака
не можела да се приравни на трайна или постоянна невъзможност за
възстановяването.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КЗ (отм.).
По
делото не се спори, че към 05.02.2015 г за управлявания от Т.А. лек автомобил
марка „Деу“, модел „Рейсър“ с ДК № *******не е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От
приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза се установява, че л.а.
„Деу Рейсър“ непосредствено преди произшествието се е движил с около 20 км/ч в
направление от север на юг по улица в с. Саранци, водеща към центъра на селото
и към кръстовище с главен път София – Бургас. Р., като пешеходец, е била в
мястото на уширението (върху асфалтово пътно покритие), предназначено за
движение на пътни превозни средства. В зоната на произшествието имало налична
тротоарна зона. При движението за включване в главния път лекият автомобил
предприел маневра завой наляво и с предната си част ударил пешеходеца Д.Р. в
дясна странична част. Ударът настъпил преди водачът Т.А. да е предприел
действия за промяна на посоката на движение и за намаляване на скоростта чрез
задействане на спирачната система. Разстоянието, на което пешеходецът и
автомобилът са били един от друг в момента, в който Р. е попаднала в зоната на
ефективна осветеност от фаровете на превозното средство и съответно е могла да
бъде видяна върху платното за движение е било 3.7 м. За водача А. пешеходецът е
бил видим и различим преди настъпване на произшествието, тъй като е попадал в
зоната на ефективна осветеност на фаровете на автомобила. Инцидентът е бил
предотвратим при движение със скорост не по-висока от 8 км/ч. От своя страна
пешеходецът при своевременно възприемане на приближаващия автомобил е могъл да
предприеме действия да не допусне настъпване на произшествието, като пропусне
превозното средство. При движението си автомобилът е пресякъл уширението,
намиращо се отляво спрямо посоката му на движение. Вещото лице е заключило, че
ако А. е продължил направо към кръстовището, между автомобила и пешеходеца не
би възникнал конфликт от пресичането на техните траектории и тогава скоростта
не би била от значение. При избраната от А. траектория на движение, превозното
средство е следвало да се движи със скорост от 8 км/ч, за да може своевременно
да възприеме пешеходеца и да реагира адекватно. Р. е била неподвижна,
разположена в уширението, на място, където не е имало пешеходна пътека. Такава
е била разположена в зоната на кръстовището, преди мястото на настъпване на
произшествието.
Въз
основа на така даденото заключение съдът намира за безспорно доказано
противоправното поведение на Т.А., който е нарушил правилата за движение по
пътищата, като не е проявил достатъчно внимание и предпазливост към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, не е контролирал непрекъснато
управляваното от него превозно средство и не е предприел маневра ляв завой по
установения в ЗДвП начин. А. е могъл и е бил длъжен да контролира непрекъснато
управляваното от него МПС по начин да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Още повече, че същия се е намирал в населено място, в района
на автобусна спирка и е следвало да управлява превозното средство с повишено
внимание към уязвимите участници в движението. Водачът не се е съобразил и с пътната
обстановка, характеризираща се с намалена видимост. Нарушаването на правилата
за движение от страна на водача е причините за произшествието, което обуславя
извода за ангажиране на отговорността на Г. Ф., предвид липсата на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В причинна връзка с противоправното
поведение на А. са настъпилите за Д.Р. телесни увреждания.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Изготвената
и приета по делото съдебно-медицинска експертиза е установила получени от Р.
увреждания, изразяващи се в травми в областта на главата, гърдите и дясна
колянна става. При извършен непосредствено след инцидента медицински преглед в
УМБАЛ „Царица Йоана“ ИСУЛ са диагностицирани контузия на главата челно с оток и
малка рана, контузия на гръдния кош и счупване на големия и малък пищял на
дясна подбедрица. Извършено е оперативно лечение на счупването, което е
наместено и фрагментите са били фиксирани с две плаки – от вътрешната и от
външната страна на големия пищял. Около 20 дни след инцидента болките са били с
по-интензивен характер. За период от 40 дни не трябвало да стъпва на десния
крак, а придвижването следвало да се осъществява с помощта на патерици.
Прогнозите на вещото лице д-р С. са и че за в бъдеще пострадалата ще търпи
болки в дясна колянна става. При извършен на 21.09.2017 г. преглед вещото лице
е установило ограничен обем движение на дясна колянна става от 80 градуса при
норма 140 градуса. С оглед давността и вида на това увреждане ограниченията в
движението на долния десен крайник имали траен характер и подобрение не се
очаквало.
От
показанията на свидетелката Десислава Р., внучка на ищцата, се установява, че преди
произшествието баба й нямала здравословни оплаквания, с изключение на проблеми
със сърцето, за което приемала медикаменти. В продължение на два месеца била
неподвижна и се наложило в близост до нея да обособят санитарен възел. Пострадалата
не можела и да се облича самостоятелно, а раздвижването започнало след около
два месеца, с помощта на проходилка. В момента използвала бастун.
Относно
актуалното здравословно състояние на ищцата показания е дала и свидетелката
Евтимова, живуща в населеното място, в което живее и Д.Р.. Евтимова твърди, че
от май 2015 г. виждала пострадалата да се движи навън с накуцване, като
понякога ползвала бастун.
Предвид
данните от съдебно-медицинската експертиза и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, като взе предвид мястото на уврежданията и техния характер,
съдът приема, че за период от три месеца нормалният начин на живот на Р. е бил
нарушен. През първите 20 дни е изпитвала болки с по-висок интензитет.
Вследствие травматичните увреждания и особено невъзможността за самостоятелно
придвижване ищцата е била възпрепятствана да води обичайния си начин на живот,
който е водила преди 05.02.2015 г.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 71 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, променения ритъм и начин на живот, както и трайно
ограничения обем на движение в дясна колянна става и накуцващата походка на Р.
съдът намира, че 30 000 лева е справедлив размер на обезщетението. За да
определи обезщетението на тази стойност, съдът взе предвид непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно, като от 11.06.2012 г. са
определени следните размери на застрахователните суми по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие при едно
пострадало лице - 2 000 000 лв., а за
всяко събитие при две или повече пострадали лица - 10 000 000 лв. (чл. 266 от КЗ). Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 05.02.2015 г., когато е настъпилото произшествие, от което
са произтекли вредите са ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Ответникът
не е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата в срока за отговор по чл. 131 от ГПК.
В
процеса такова възражение е релевирало третото лице помагач на страната на Г.Ф.–
Т.А., изразяващо се в нарушение на забраната за спиране на платното без
необходимост.
В
решение № 163/31.10.2013 г. по т.д. № 82/2012 г. по описа на ВКТС, ІІ т.о. е прието,
че неподаването на отговор или липсата на някои възражения не изключва по -
нататъшното участие на ответника в производството и не го лишава от някои
процесуални права, свързани с неговата защита. Привлечената подпомагаща страна
има интерес да помага на ответника, предвид неблагоприятните последици, които биха
могли да настъпят спрямо него. От своя страна ответникът цели да улесни
защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице и при
неблагоприятен за нея изход на делото да подчини това лице на задължителната
сила на мотивите. Поради това в горецитираното решение е прието, че третото
лице – помагач също има право да инвокира правоизключващото възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице и съответно възражение
става част от спора, като по него съдът дължи произнасяне в решението.
По
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението
си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или
е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде
конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би
се стигнало до уврежданията. Съдът приема, че местоположението Д.Р. на пътното
платно е било в нарушение на правилата за движение по пътищата. Същата е заела
позиция, която я е поставила в опасност – извън банкета и на място,
необозначено с пешеходна пътека или друга маркировка, позволяваща й да пребивава
на тази част от пътя. Неспазването на задължението по чл. 113, ал. 1, т. 2, пр.
2 от ЗДвП е допринесло за настъпване на вредоносния резултат в размер на 1/3,
поради което определеното от съда обезщетение възлиза на сумата от 20 000
лева.
В този
именно размер Г.Ф.е изплатил на ищцата обезщетение за търпените от нея болки и
страдания от получените вследствие процесното ПТП увреждания, поради което
искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно
чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) Г.Ф.изплаща обезщетения по реда, определен с
Правилника за устройството и дейността на Ф.а и дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. Ответникът е бил сезиран с молба вх. № 24-01-186 на 22.03.2016
г., като допълнително релевантни за определяне и изплащане на обезщетението
доказателства са представени с молба от 22.04.2016 г., а с молба от 25.04.2016
г. е посочена и банкова сметка ***. Не се спори и от писмо до представителя на
ищцата от 09.06.2016 г. се установява, че УС на Г.Ф.е определили обезщетение в
размер на 20 000 лева, както и че същото е получено от Р..
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат сторените
от него разноски. В производството Г.Ф.е защитаван от юрисконсулт и на
основание чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя размера на възнаграждението на 300
лева. Ответникът е сторил и разноски за депозит за съдебна авто-техническа
експертиза в размер на 150 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Н.Р., ЕГН ********** срещу Г.Ф.иск с правно основание чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП на 05.02.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Г. Ф., с адрес *** сумата от 450 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на Т.Ц.А., **********,
с адрес *** М. – трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: