№ 13585
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110172575 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от С. И. Н. срещу „Ти Би Ай Банк“
ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Съдът намира искането от ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответната
страна да представи заверен препис от цялото кредитно досие по Договор за
потребителски кредит № ***/09.08.2019 г. за относимо, допустимо, но ненеобходимо,
предвид направеното от ответника признание на неизгоден за него факт досежно
размера на заплатените от ищеца суми и предвид представяне на копие от
представените документи от ответника с отговора на исковата молба.
Съдът намира за основателно искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза единствено по въпрос № 2.1 от доказателствените искания към исковата
молба, като намира, че следва да остави без уважение искането по отношение на
другите два въпроса към ССчЕ, тъй като обстоятелства, относно които са зададени
посочените въпроси, са безспорни между страните.
На ответника следва да бъдат дадени указания да отстрани противоречиви
твърдения в отговора на исковата молба, тъй като на стр.8, т.4 от ОИМ посочва, че „за
разлика от таксата за оценка на риска, застрахователната премия не е взета
предвид при изчисляване на ГПР.“, а в т.2, абз. последен на стр. 5 от ОИМ посочва
следното „…т.е. застрахователната премия не следва да бъде включена в общите
разходи по кредита, но е включена в главницата, която е компонент на ГПР.“
(курсивът е на ответника).
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 145, ал. 2 ГПК, в срок най-късно до
1
откритото съдебно заседание по делото, да отстрани противоречиви твърдения в
отговора на исковата молба, като посочи дали твърди застрахователната премия да е
взета предвид при изчисляване на ГПР, доколкото на стр.8, т.4 от ОИМ посочва, че
застрахователната премия не е взета предвид при изчисляване на ГПР, а в т.2, абз.
последен на стр. 5 от ОИМ посочва, че застрахователната премия е включена в
главницата, която е компонент на ГПР.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза само по въпрос №
2.1, поставен от ищеца в исковата молба и по въпроси, поставени от съда: 1/ В случай,
че само таксата за оценка на риска се включи при формиране на ГПР, какъв ще е
размерът на ГПР в проценти, съобразно формулата, съдържаща се в ЗПК?; 2/ В случай,
че само застрахователните премии се включат при формиране на ГПР, какъв ще е
размерът на ГПР в проценти, съобразно формулата, съдържаща се в ЗПК?, като
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на експертиза и по
останалите поставени въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 320 лева, вносими от
ищеца в петдневен срок от връчване на препис от настоящото определение по сметка
на СРС.
При невнасяне на депозит в указания от съда срок определението за допускане на
ССчЕ ще бъде отменено, като производството ще продължи без събиране на
допуснатото доказателство.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза В Д П, която да
се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че при необходимост следва да извърши справка в
счетоводството на ответника.
УКАЗВА на ответника, че следва да окаже съдействие на вещото лице при
изготвяне на експертното заключение, като при неизпълнение, на осн. чл. 161 ГПК
съдът може да приеме за доказани фактите, за които е създадена пречка за събиране на
допуснатото доказателство.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.05.2025 г.
от 09:35 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно
основание по: 1/ установителен иск по чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т.10,
вр. с чл.19, ал.5, вр. с ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № ***/09.08.2019 г., сключен между ищеца и ответното
дружество, евентуално съединен с 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
връщане на сумата от 2852,93 лв. представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 06.12.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът С. И. Н. твърди, че на 09.08.2019 г. сключила с ответното дружество „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***/09.08.2019 г. Посочва, че
едната страна по договора е търговец, а другата страна е потребител, който усвоява
кредита за цели извън своята професионална и търговска дейност. По силата на
2
договора на кредитополучателя била предоставена в заем парична сума в размер на
4400 лв., от която кредитополучателят е усвоил сума в размер на 2861 лв., а със сумата
от 1538 лв. е рефинансиран предходен договор за потребителски кредит №
**********/02.05.2019 г. срещу задължение на кредитополучателя да върне на
кредитодателя сума в общ размер на 11 918,73 лв. на 48 месечни вноски, в която се
включва: общ размер на застрахователната премия: 1407,86 лв., от които 696,96 лв.
застраховка „Банк комбо живот" и 710,96 лв. застраховка „Банк комбо безработица“,
еднократна такса за оценка на риска в размер на 969,94 лв. В чл. 9.1 от договора е
описан ГЛП 33,67 %., а в чл. 10 е посочен ГПР 49,09 %. Твърди, че е погасила изцяло
задълженията си по сключения договор, като е заплатила суми в следните размери на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както следва: на 18.09.2019 г. е заплатил сумата от 244,94 лв.,
на 29.11.2019 г. – сумата от 250 лв., на 04.02.2020 г. – сумата от 249,99 лв., на
05.03.2020 г. – сума в размер на 250 лв., а след това е сключил нов договор за
потребителски кредит № ***/09.03.2020 г., с който е рефинансирал (погасил)
задълженията по процесния договор за потребителски кредит на 09.03.2020 г. в 11:25
ч., като е погасила сума в размер на 6253,00 лв. Въз основа на посоченото твърди, че е
заплатила сума в общ размер на 7 252,93 лв. по процесния договор за кредит на
ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Оспорва сключения договор за потребителски
кредит № ***/09.08.2019 г. като нищожен поради противоречие на закона, тъй като
посоченият размер на ГПР не съответства на действително приложения по договора.
Твърди, че в договора е посочена общата стойност на кредита в размер 6504,80 лв., а
при сумиране на всички погасителни вноски кредитополучателят трябва да върне сума
в размер на 11918,73 лв. Посочва, че разликата между двете суми се получава от това,
че при изчисляване на ГПР не са включени застрахователните премии в общ размер на
1407,86 лв., както и еднократната такса за оценка на риска в размер на 969,94 лв., а
също така поддържа, че посочените разходи следва да се включат при изчисляване на
ГПР. Твърди, че в процесния случай може да се направи обосновано предположение,
че тези услуги не са включени в ГПР и при тяхното включване ГПР би надхвърлил
законово определения петкратен размер на законната лихва – 50%, предвид което
целият договор за потребителски кредит следва да се обяви за нищожен поради
противоречие на специалната разпоредба на чл.19, ал.5, вр. с ал.4 ЗПК и на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Допълнително излага доводи, че клауза за заплащане на такса – еднократна
такса за оценка на риска в размер от 969,94 лв., която подлежи на възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски, е уговорена в противоречие с разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Излага
доводи, че разходите за оценка на риска, представляват разходи, свързани с усвояване
на кредита. Задължение на кредитодателя било да осъществи преценка за
платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно
ползване определен финансов ресурс, като в противоречие със закона е да се възлага в
тежест на длъжника такса за оценка на платежоспособността му. Предвид твърдяната
нищожност на договора за кредит, се позовава на разпоредбата на чл. ЗПК, в която се
регламентира, че при обявяване на договора за кредит за нищожен потребителят
следва да върне само чистата му стойност, т.е. сума в размер на предоставената в заем
сума (главницата по кредита), като всички заплатени такси, разноски, лихви и
комисионни са недължими. Твърди, че общо заплатената сума по договора е 7252,93
лв., а размерът на главницата е 4400 лв., като разликата между двете суми от 2852,93
лв. се явява платена без валидно правно основание и подлежи на връщане от
ответника. Въз основа на посоченото моли съдът да обяви договор за потребителски
кредит №***/09.08.2019 г. като нищожен поради противоречие на закона и моли при
уважаване на иска да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2852,93 лв.
3
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва предявените
искове като неоснователни. Посочва, че в процесния договор за кредит е посочен
размер на ГПР от 49,09 % и общо дължима сума по кредита 11 918,73 лв. Посочва, че
в ГПР не следва да се включват застрахователните премии за застраховки към
договора за кредит, тъй като посочените услуги са незадължителни, потребителят е
знаел това при сключване на договора и изрично се е съгласил да сключи
допълнителен договор за застраховка. Посочва, че за несключване на договора за
застраховка към кредита или за предсрочно прекратяване на договора за застраховка
не е предвидена никаква санкция в договора за кредит (увеличен размер на лихвата,
заплащане на неустойка, предсрочна изискуемост или нещо подобно). Поради това
посочва, че застрахователните премии не са взети предвид при изчисляване на ГПР.
Оспорва твърденията, че таксата за оценка на риска е свързана с управление и
усвояване на кредита, като посочва, че таксата е начислена еднократно преди
сключване на договора и след това за удобство на потребителя е разсрочена с падежни
дати на погасителните вноски по кредита. Посочва, че таксата за оценка на риска е в
размер на 696,94 лв. и е включена при изчисляване на ГПР по кредита. Посочва, че
ищцата е погасила по процесния кредит суми в общ размер на 7 749,29 лв., от които
6 504,80 лв. – главница, 1237,03 лв. – договорна лихва и 6,27 лв. – наказателна лихва.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
По иска по чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.19, ал.5, вр.
с ал.4 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения установителен иск е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит №*** от 09.08.2019 г., като в договора
е посочен ГПР, който не отговаря на действителния ГПР по договора за кредит.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу предявените искове,
както и да докаже, че посочения в договора за кредит размер на ГПР отговаря на
действително приложения по договора.
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е
получил процесната сума в размер на 2852,93 лв., представляваща заплащане на
недължими суми по нищожен договор за кредит № *** от 09.08.2019 г..
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между С. И. Н. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен
договор за потребителски кредит № ***/09.08.2019 г., по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 4400 лв. и с уговорен ГПР в договора в размер на 49,09 %; 2)
кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер на 11
918,73 лв., в която се включва: общ размер на застрахователната премия: 1407,86 лв. и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 696,96 лв.; 3) ищецът е заплатил на
ответника за погасяване на кредита № ***/09.08.2019 г. сума в общ размер на 7 749,29
лв.
4
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5