Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 13307 по
описа на състава за 2017г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата М.П.Д. поддържа твърдение, че претърпяла
значителни неимуществени вреди поради причинената смърт на сина й П.А.М., в резултат от реализирано пътно- транспортно произшествие, в което
пострадалия участвал като пътник в
товарна композиция с влекач „Мерцедес“ с рег. № ********и ремарке, управлявана
от П.Г.М.. Самото произшествие настъпило на 08.10.2015г. на пътен участък до
гр. Речия, обл. Мехидинци, Р. Румъния. Противоправният характер на поведението
на водача на споменатото МПС, вината му и причинно- следствената връзка с
причинената смърт на пострадалия, били установени с Присъда по НОХД №
2053/332/2016г. по описа на Районен съд гр. Вънжу Маре, Р. Румъния, а присъдата
била призната за изпълнение по реда на чл. 463 и сл. НПК с Решение
№1/04.01.2017г. на ОС Видин по ч.н.д. № 357/2016г. съгласно описа на този съд.
Понеже причинилият вредата водач на МПС имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответника - ищцата претендира за осъждане
на ответника - застраховател, да й
заплати сумата от 220 000 лева,
представляваща справедлив размер на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху присъдените размери на
обезщетението, считано от причиняването на деликта на 08.10.2015г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания от нея благоприятен изхода
на процеса, ищцата претендира да получи
от ответника и сумата на направените съдебни разноски на настоящото
производство.
Исковата претенция е оспорена от ответника - ЗАД „ОЗК- З.”АД.
В постъпилите писмени становища, ответникът
заявява, че не оспорва факта на настъпване на посоченото в исковата молба
пътно- транспортно произшествие и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена между него и водача на товарния автомобил, но
оспорва основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Без да отрича
самото настъпване на инцидента и факта на постановената присъда на наказателния
съд в Р. Румъния, ответникът оспорва механизма на настъпване на произшествието,
като твърди, че причините за настъпването на пътният инцидент и за смъртта на
пострадалия останали фактически неизяснени. При условията на евентуалност – ако
съдът приеме, че вредите са причинени в резултат от противоправното поведение
на водача със застрахована гражданска отговорност- ответникът навежда доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради
неизползване на предпазен колан- нарушение на чл. 137а от ЗДвП. Оспорва
твърденията, свързани с обема на вредоносните последици, като навежда доводи за
прекомерност на претендираното обезщетение спрямо действителния източник на
вредите. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението, следвало да
се отчитат лимитите на отговорност на застрахователя, съобразно правото на
държавата, където е настъпил деликта (Р. Румъния). Моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетата като доказателство Присъда по НОХД №
2053/332/2016г. по описа на Районен съд гр. Вънжу Маре, Р. Румъния, която е
била призната за изпълнение по реда на чл. 463 и сл. НПК посредством прието
като доказателство Решение №1/04.01.2017г. по ч.н.д. № 357/2016г. съгласно
описа на ОС Видин, мотивира при
условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд относно
подлежащите на доказване юридически факти:
На 08.10.2015г. на пътен участък при км. 38 +280 м. до гр. Речия, обл.
Мехидинци, Р. Румъния, товарна композиция с влекач „Мерцедес“ с рег. № ********с
прикачено ремарке, управлявана от П.Г.М. се преобърнала в дясно от платното за
движение и така, водачът по непредпазливост причинил смъртта на П.А.М., който
по време на настъпване на пътния инцидент пътувал на предната дясна седалка (до
водача). Наказателният съд в гр. Вънжу Маре, Р. Румъния, постановил присъдата е
квалифицирал деянието като „непредумишлено убийство“, което се установява от
самото съдържание на съдебния акт.
Мотивите на присъдата съдържат ясно описание за механизма на настъпване на
пътния инцидент, като наказателния съд е приел за категорично установени от
фактическа страна обстоятелствата, че деянието е извършено виновно и
противоправно, както и че настъпилата смърт на пътника П.А.М. е резултат от
противоправното поведение на водача на автомобила.
Съдържанието на
прието като доказателство Удостоверение за наследници № 106/21.06.2017г. сочи,
че родител на починалия при процесното ПТП П.А.М. е ищцата М.П.Д. (майка).
При липсата на
спор между страните, съдът прие за установен факта, че към момента на
настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност на водача на влекач
„Мерцедес“ с рег. № ********от ответното дружество. Същият извод се налага и от
съдържанието на приета като доказателство по делото застрахователна полица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и след служебно извършена проверка в публичния регистър на
Гаранционен фонд.
Като
доказателство по делото са приети квалифицирани превод на документите,
изготвени от ДП на Р. Румъния, сред което най- важно доказателствено значение
има Протокол за оглед на местопроизшествие, който съдържа установените от разследващите
органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно
произшествие. Тези данни са обект на анализ от допуснатата комплексна съдебна
авто- техническа и съдебно- медицинска експертиза, възложена на вещите лица инж.
П. и д-р С..
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебна авто- техническа
експертиза мотивира следните изводи за подлежащите на установяване факти:
·
Автомобилът, в който е пътувал пострадалия- седлови влекач
„Мерцедес“ модел „Актрос“ с рег. № ********е оборудван с две седалки в кабината
и снабден с триточкови предпазни колани на всяка седалка. Стандартното
оборудване на шофьорската кабина включва и едно легло;
·
Изготвените от органите на ДП документи мотивират
еднозначен и категоричен извод, че в момента на настъпването на инцидента,
пострадалият е пътувал на дясната седалка до водача;
·
Внимателният анализ на
травматичните увреждания, установени с аутопсионен протокол за пострадалия
мотивират извода, че причината за настъпването на инцидента е тежката черепно-
мозъчна травма, която той е понесъл.
·
Естеството и степента
на травматичните увреждания мотивират категоричен извод, че пострадалият е
пътувал без поставен предпазен колан. При пострадалия не били открити типичните
белези на въздействие на предпазен кола Фактът, че тялото на пострадалия е било
намерено извън кабината на водача според вещите лица допълнително илюстрира
фактите, на което се основава техния извод, че тялото на пострадалия е
изпаднало извън кабината, което не би се случило, ако бе с правилно поставен
предпазен колан.
В дадените пред съда показания, свидетелят П.Г.М.заявява, че е бил водач на
седловия
влекач „Мерцедес“ по време на настъпването на пътния инцидент и
има ясен спомен на фактите които са се осъществили. Свидетелят заявява, че
причината за настъпването на инцидента били заслепяващите фарове на насрещно
движещ се микробус, който се движел изпреварвайки срещу товарната композиция,
но при това не уточнява последователността на обстоятелствата, довели до
настъпването на инцидента, преобръщането на товарната композиция и смъртта на
пострадалия, тъй като заявява, че нямал спомен за детайлите и всичко се случило
много бързо. Според показанията на свидетеля, пострадалият бил с поставен
предпазен колан, доколкото винаги преди тръгване, водачът и втория водач
поставяли предпазните си колани.
В дадените пред
настоящия съд показания, свидетелят М.С.А. заявява, че познава ищцата и познавал
сина й (приживе), защото била нейна съученичка, от същия град, а братът на
свидетелката бил съученик с пострадалия. Според впечатленията на свидетеля,
отношението между ищцата (майка) и сина й (починалия при ПТП) били много добри,
характеризиращи се с разбирателство и взаимопомощ. М. не бил семеен и живеел в
едно домакинство с майка си и баща си (последният също починал около година
след настъпването на инцидента). Според впечатленията на свидетелката, след
смъртта на сина й в поведението на
ищцата настъпила видимо негативна промяна. Тя заживяла в социална изолация
променила коренно поведението си в обществото, преустановила активните си
социални контакти, преживявала тежко загубата и здравето й се влошило
(свидетелката не съобщава подробности в тази насока).
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови
претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на
причинителя на вредата /застрахования при него водач / и при наличие на
предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - ответника дължи да изплати на всеки
от ищцата застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди.
Присъда по НОХД № 2053/332/2016г. по описа на Районен съд гр. Вънжу Маре,
Р. Румъния, която е била призната за изпълнение по реда на чл. 463 и сл. НПК
посредством прието като доказателство Решение №1/04.01.2017г. по ч.н.д. №
357/2016г. съгласно описа на ОС Видин, и в този смисъл е задължителна за настоящия съд - при
разглеждане на гражданските последици от деянието, мотивира изводите за наличие
на непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването на несъвместими с
живота травми, довели до смъртта на пострадалия П.А.М..
Не се спори относно твърдението на ищцата, че П.А.М. е син на
ищцата, навършил пълнолетие при настъпване на процесното ПТП.
Не се спори, че
отговорността на водача на товарният автомобил- седлови влекач „Мерцедес“ с рег. № ********е била застрахована с валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, от ответното
дружество.
Доколкото задължението на застрахователя да изплати обезщетение е
функционално свързано с отговорността на делинквента със застрахована
гражданска отговорност - то при събраните в хода на настоящото производство
доказателства трябва да се приеме, че ответникът дължи на ищцата изплащане на
застрахователно обезщетение. Това е така, доколкото и ищцата попада в кръга от лицата,
които по принцип са легитимирани да търсят обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в следствие смъртта на пострадалия – легитимацията
произтича от близката родствена връзка между двамата: ищцата е възходящ от
първа степен – родител (майка) на пострадалия, а при това – двамата са живели и
в едно домакинство с него.
В тази насока,
исковете са доказани по основание т.е. ищцата е легитимирана да получи застрахователно
обезщетение за доказаните в хода на процеса неимуществени вреди.
В контекста на причинно- следствената връзка между настъпването на
вредоносния резултат и поведението на водача, чиято гражданска отговорност е
застраховал ответника, както и с оглед определяне на конкретния размер на
дължимото застрахователно обезщетение - следва да бъде разгледано възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – релевирано
на основание чл. 51 от ЗЗД.
Постановената присъда на наказателния съд не е пречка за разглеждане на това
възражение, тъй като разпоредбата на чл. 300 от ГПК не обвързват
доказателствените изводи на съда, разглеждащ гражданските последици от деянието
- за причинно- следствената връзка, като елемент от деликта.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за основателно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради допуснато нарушение на чл. 137а от ЗДвП от страна на
пострадалия – непосредствено преди настъпването на пътния инцидент. В тази
насока, заслужава да се отбележи ясния, категоричен и добре аргументиран извод
на допуснатата и приета без оспорване от ищцата комплексна съдебно- медицинска и
автотехническа експертиза.
Според вещите лица, които са висококвалифицирани специалисти в своите
научни области - самото естество на получените от пострадалия травми илюстрира,
че той не е използвал предпазен колан, с какъвто товарният автомобил е бил
оборудван.
Основната и главна причина за смъртта на пострадалия е изключително тежката
черепно. мозъчна, която очевидно е била получена при изпадането на тялото му от купето на автомобила. В тази част на
заключението, съдът кредитира напълно изводите на вещите лица, защото те
кореспондират логически помежду си и с опитните правила от практиката (извън
специалните знания), както и с резултата от сравнителния анализ на останалите
факти, които са установени за ПТП и не кредитира показанията на водача на
товарния автомобил –П.Т.М., за които може да се установи, че се базират не на
лични впечатления и спомени, а на някаква обща представа за „обичайното поведение“.
При съвкупен анализ на взаимовръзката между всички изложени изводи, които
са свързани със съпричиняването на вредоносния резултат - съдът споделя
убеждението, че с поведението си, пострадалият е допринесъл пряко и твърде значително
за настъпването на вредоносния резултат, за който се претендира обезщетението от
ищцата. В подкрепа на този извод, следва да се посочи, че за разлика от
пострадалия пътник П.А., водачът на товарния автомобил е пострадал значително
по- леко. А., чието тяло е изпаднало от кабината на товарния автомобил е
получило значително по- тежката черепно- мозъчна травма, която според вещите
лица е довела до леталния изход. Сравнимо с пострадалия, водачът на товарния
автомобил не е получил тежки травми, явно защото, той самият е бил с правилно
поставен предпазен колан, за разлика от пострадалия пътник. Приносът на пострадалия,
в споменатите по- горе насоки е толкова значителен, че е съизмерим с не по- малко от 40 % в обема на причинно-
следствената връзка, довела до настъпване на вредоносния разултат. А този факт дава основание за прилагане на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, при определяне на крайния размер на платимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение
размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения
(доказан) техен размер. Вредите се свързват с негативните емоционални
преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик - син, с когото
според свидетелските показания, ищцата е поддържала интензивни социални
контакти.
При определяне
на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът
съобрази комплекс от критерии, сред които на първо място - установените в хода
на съдебното дирене субективни негативни преживявания на ищцата: тя е родител
на загиналия млад мъж, отгледала го е и
се е грижила за него от ранна възраст, помежду им е съществувала много близка
връзка, живели са в едно домакинство, поради което загубата на социални и
емоционални връзки за увредените лица е твърде значителна като последици. Съдът
оценява тази загуба като изключително тежка (на практика, най- тежката от
потенциално възможните) и поради това, като кредитира показания на разпитаната
свидетелка А. – съдът напълно споделя напълно релевираните в исковата молба
доводи в същата насока.
Вторият основен
критерий, с който следва да бъде съобразен размера на дължимото от ответника
обезщетение е социално- икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредоносния резултат. Именно те създават отправен критерий за
оценката на социалните измерения на понятието за справедливост, в контекста на
чл. 52 от ЗЗД. За определяне на размера на платимото справедливо обезщетение
следва да се отчита не само лимита на застраховката, но и икономическия
стандарт към момента на причиняване на увреждането (което не е абстрактно а е
винаги с конкретно измерение). В тази насока следва да се отбележи, че
присъждането дори и на най- високия възможен размер на обезщетението не би
могло да поправи настъпилите вреди. Отчитайки този факт законодателят е
предвидил паричното обезщетение, не като абсолютен, а като относителен социален
компенсаторен механизъм, който не може да е субективно изолиран, а следва да е съизмерим
с обществено – икономическите разбирания за справедливост.
Отчитайки
значителния обем на вредоносните последици, но без да могат да бъдат
пренебрегнати и икономическите критерии за справедливост както и лимитите на
застрахователните обезщетения към 2015г.,
когато е настъпил вредоносния резултат и анализирайки константната съдебна
практика за подобни случаи – настоящият състав на съда намира, че справедливият
размер на обезщетението за релевираните вредоносни последици, следва да бъдат определено на сумата от 150
000 лева.
Определеният
по- горе справедлив размер на обезщетението обаче, ще трябва да бъде редуциран на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с 40 % – заради съществения
принос на пострадалия - до размер на сумата от 90 000 лева. Редукцията е задължителна, защото прилагането й не
се обуславя от социални съображения, а само от обективния факт на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, който бе обсъден в мотивите на
настоящото решение и в конкретния случай е намерил значително отражение върху
настъпването на инцидента.
За разликата, която
се формира между споменатата сума от 90 000 лева и пълния претендиран от размер
на обезщетението за 220 000 лева, претенцията на ищцата в крайна сметка следва
да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По претенциите
за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията;
На основание
чл. 223, ал. 2 КЗ /отм/, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да
бъде осъден да заплати на всяка от ищцата и законната лихва, изчислена върху
присъдения й размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на
вредоносния резултат която съвпада с деня на настъпване на процесното ПТП на 08.10.2015г.
Това е така, доколкото релевираният източник на вредите е смъртта на
пострадалия.
По претенциите на
страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищцата има право да получи от
ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но е
била освободена от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4
от ГПК и на практика не е понесли такива. Понесените от съдебния бюджет
разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК - следва да бъдат
възстановени от ответника, но съразмерно на уважената част от иска. Тази сума
възлиза на 4040 лева и включва размера на държавната такса и направените
съдебни разноски за събиране на доказателства.
При условията
на чл. 38 от ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищцата следва да
бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с
уважената част от исковете. Това възнаграждение възлиза на сумата от 3230 лева.
Ответникът също има право на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК да получи
от ищеца действително направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално
представителство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Обстоятелството, че ищцата
е освободена от задължението да внесе съдебни разноски за събиране на
доказателства не означава, че е освободена и от задължението да понесе процесуална
отговорност за разноските на другата страна в процеса.
При това представеният от ответната страна списък на разноските по чл. 80
от ГПК (на стр. 211 от делото) сочи, че ответникът претендира за присъждане на разноски
в общ размер на 15520 лева, от които за адвокатско възнаграждение 14 000
лева и разноски за събиране на доказателства в размер от 1120 лева. Възражение
по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение не е направено,
поради което съдът служебно не би могъл да изрази становище в споменатата
насока. Впрочем, именно начителната цена на иска, която е предявена е определящия
фактор, който повлиява на размера на разноските за процесуално
представителство, които ответникът е заплатил. Тъй като разноските са направени
в действителност, ищцата ще трябва да понесе правните последици на отхвърлената
част от иска. В заключение, направените изчисления сочат, че съобразно с
отхвърлената част от иска, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 7605 лева.
При условията на чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден - съразмерно с уважената част от исковете
- да заплати по сметката на настоящия съд държавната такса от внасянето на
което ищцата е освободена и съдебните разноски - в общ размер на 4040 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. „********, да заплати на М.П.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – и със съдебен адресат: адв. Б.К.В.,***,
на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 90 000 лева (деветдесет хиляди
лева), представляващи определено при чл. 51, ал. 2 от ЗЗД застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на влекач „Мерцедес“ с рег. №********, за причинените на ищцата неимуществени вреди, поради
смъртта на сина й П.А.М. при ПТП на 08.10.2015г., заедно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от 08.10.2015г. до деня на окончателното
плащане, като отхвърля иска, в частта за
разликата - над присъдената сума и до пълния претендиран размер на
обезщетение за 220 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума и за
посочения период.
Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeната сума, по банкова сметка ***: ***,
BIC: *** „ОЗК- З.“АД с ЕИК ******** и
адрес -
гр. София, ул. „******** да
заплати на адв. Б.К.В.,***, на основание чл.
38 от Закона за адвокатурата - сумата
от 3230 (три хиляди двеста и тридесет) лева, представляваща разноски за процесуално представителство на М.П.Д. пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М.П.Д. да заплати на ЗАД „ОЗК- З.“АД, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 7605 (седем хиляди шестстотин и пет) лева, за направени съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. „******** да заплати по сметката на
Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от
ГПК – сумата от 4040 (четири хиляди
и четиридесет) лева, представляваща
държавна такса, от заплащането на която ищцата е освободена.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да
бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: