№ 78
гр. С., 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. С.
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222200600364 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. С. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв.
„Д.“, бл. № 8, вх. „В“, ап. 13, чрез адв. В. М. С. от АК С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „ Г. С.
Р.“ № 13-партер, срещу невлязла в сила Присъда № 73/06.06.2022 г., постановена по НОХД
№ 1441/2021 г. по описа на РС С..
Подсъдимият счита обжалваната присъда за неправилна, поради нарушения на
материалния и процесуалния закон. Определеното наказание също счита за явно
несправедливо, тъй като не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и на целите на чл. 36 от НК. Размерът на
наказанието бил завишен предвид обясненията на подсъдимия, показанията на свид. Я.,
свид. У. и най-вече с оглед показанията на свид. К.. Дадените от последната показания в
хода на досъдебното, а в последствие и съдебно производство, установили, че тя е реалният
извършител на действията, предхождащи и обуславящи случилите се в последствие
действия на инкриминираната дата. Демонстрираните от подсъдимия действия безспорно
налагали извода, че не е имал реална представа и знание, че в чашата на свид. К. е поставено
от нея наркотично вещество за лична употреба, което в последствие е прието от него.
Показанията на свид. Я. счита за преки доказателства относно действията на свид. К. от
вечерта на 06.12.2020 г., за които самата тя е дала потвърждение в разпита си на 09.02.2021
г. Именно това обстоятелство не било взето предвид от първоинстанционния съд.
Твърди, че съдът не е съобразил факта, че свид. К. е приключила връзката си с него,
поради неразбирателство и влошени лични отношения по нейна вина. В тази насока били
нейните действия от 14.09.2021 г., когато е променила дадените в хода на досъдебното
производство показания за това какво действително е извършила на 06.12.2020 г.,
поставяйки, наркотици в чашата си. Това нейно решение било взето в сравнително
обмислена последователност и обстановка, след прекратяване на интимните им отношения.
1
Съдът не кредитирал и факта, че на 07.12.2020 г. той е управлявал автомобил без да знае, че
е употребил наркотични вещества. След промяната на показанията обвинението било
останало неориентирано спрямо действителните факти, които са се осъществили преди
инцидента на 07.12.2020 г.
Подсъдимият сочи, че на инкриминираната дата му били направени два теста за
наркотици и един за алкохол, като тези обстоятелства се установили от събраните показания
на патрулните полицаи и обясненията на подсъдимия. Първият тест бил отрицателен, а за
направата на втория не се е противил, защото бил убеден, че не е употребил наркотици и
нямал основание за притеснение. След като получил положителен тест сам е поискал да даде
кръвна проба. Всички тези обстоятелства не били възприети от първоинстанционния съд и
поради това наложеното ефективно наказание счита за несправедливо. Съдът не отчел и
факта, че подсъдимият е знаел, че има влязла в сила осъдителна присъда за същото
престъпление и не би предприел такива неправомерни действия, които биха довели до
неблагоприятни за него последици.
В заключение сочи, че освен съществени противоречия във фактическите изводи,
мотивите на присъдата са „заимствани“ от обстоятелствената част на обвинителния акт, и не
съставлявали обективно установени факти, камо ли подкрепени от доказателствата по
делото. В нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК първоинстанционният съд не е установил
фактическата обстановка, необходима за изграждане на крайната съдебна преценка относно
виновността на подсъдимия С..
Иска от настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваната присъда и да бъде
постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан.
В съдебно заседание защитникът, освен искането във въззивната жалба, иска и да бъде
наложено осъдително наказание към неговия минимум. Не сочи доказателства. В своята
прения защитникът счита, че неправилно съдът е приел показанията на свид. Я. като
неистински, както и че е налице едностранен анализ на свидетелските показания особено на
показанията на свид. К. при тяхната промяна от 14.09.2021 г. Следвало да се вземе предвид
и факта, че подсъдимият е съдействал доброволно на органите на реда, тъй като смятал, че
няма нищо за криене.
В съдебно заседание въззивникът също не сочи доказателства, а в пренията си се
присъединява към казаното от неговия защитник. В последната си дума иска да бъде
оправдан.
В съдебно заседание представителя на Окръжна Прокуратура гр. С. не сочи
доказателства и иска обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за процесуално допустима, тъй
като е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок срещу акт
подлежащ на обжалване.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по
делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното:
С обжалваната присъда подсъдимият С. Р. С. е признат за виновен в това, че на
07.12.2020 г. по път I-6 в землището на с. К., общ. С. в условията на повторност управлявал
моторно превозно средство, негова лична собственост – лек автомобил „БМВ530д“ с рег. №
СН ****** АХ, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин,
установено със съдебна химикотоксикологична експертиза рег. № И-404/21.01.2021 г. на
ВМА-София, поради което на основание чл. 343Б, ал. 4, вр., ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54,
ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, което да
изтърпи при първоначално строг режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. С
обжалваната присъда на подсъдимият С. му е наложено на основание чл. 343Г от НК и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ДВЕ години. На основание чл.
68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното с присъда по н .о. х. д № 1322/2018 г.
на РС С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което подсъдимият да
2
изтърпи отделно от наложеното по настоящото производство при първоначален строг
режим. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР С.
сумата от 279 лв., представляваща разноски по време на досъдебното производство.
Подсъдимият е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС С. и сумата от
189, 26 лв., представляваща направените разноски по време на съдебното производство.
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е установил от
фактическа страна, че на 06.12.2020 г. вечерта подсъдимият С. употребил амфетамин и
метамфетамин, като след полунощ, в ранните часове на денонощието на 07.12.2020 г., свид.
У. се свързал с него и го помолил да го вземе от с. Трапоклово, общ. С., където се е намирал.
Въпреки, че е знаел за употребените наркотични вещества, подсъдимият се съгласил и
управлявал личния си автомобил, БМВ 530Д с рег. № СН ****** АХ, до с. Трапоклово от
където взел св. Й. У.. След 02.30ч двамата пътували по главен път I-6 в с. К., общ. С. с
посока на движение към гр. С., като подсъдимият управлявал личния си автомобил, а свид.
У. бил до него на предната седалка. По същото време полицейските служители при РУ на
МВР-С. – свид. Д. и Р. изпълнявали служебните си задължения, следейки, за безопасността
на пътищата по главен път I-6 в с. К.. Тогава забелязали, че личният автомобил на
подсъдимия се движи с превишена скорост, поради което решили да го спрат за проверка.
Проверката осъществили на изхода на с. К. посока гр. С. чрез подаване на светлинен и
звуков сигнал, в резултат от които подсъдимият спрял управлявания от него личен лек
автомобил. Свид. Д. и свид. Р. установили самоличността на водача на лекия автомобил –
подс. С., както и че е правоспособен водач, но не носил в себе си свидетелството си за
управление на МПС. Установена била и самоличността на свид. У.. При разговор с
подсъдимия С., на свид. Д. и Р. им направило впечатление, че не е адекватен, имал
зачервени очи и изглеждал притеснен. Тези факти породило съмнение за употреба на
наркотични вещества, поради което двамата полицейските служители поискали съдействие
от своите колеги от сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР-С. за да бъде изпробван
подсъдимия за употреба на наркотични вещества. Свид. Д. и Р. придружили подсъдимия до
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., където подсъдимият е изпробван
от свид. Ж.З., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С..
Подсъдимият бил изпробван с дрегер за употреба на алкохол, като резултатът бил
отрицателен. В 03.21 ч подсъдимият е изпробван и с дрегер „ Drug test 5000” фабр. №
ARLM-0010 за употреба на наркотични вещества, като резултатът е положителен за наличие
на амфетамин и метамфетамин. На подсъдимият е съставен талон за изследване, в който бил
записан резултата от пробата с техническо средство, и изявлението на подсъдимия, че не
приема показанията на техническото средство. В 3.30ч на подсъдимия е връчен талона, от
който момент бил уведомен, че следва да се яви в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр. С. до
120 минути от връчването за даване на кръв и урина за изследване.
Свид. В. Д. и Т. Р. откарали подс. С. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр. С., където в
03.55ч св. А. С. Т. взел от него кръвна проба и урина, като за действието бил съставен
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол,
и наркотични вещества, или техни аналози. На подсъдимия е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От заключението на назначената съдебно-химикотоксикологична експертиза с №
404/21.01.2021 г. на ВМА-София, първият съд установил, че в предоставената кръвна проба
от подс. С. се установява присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите –
амфетамин и метамфетамин.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд установил въз основа на
показанията на свид. В. Д., Ж.З., Т. Р., А. Т. и А. К., заключение на съдебно-
химикотоксикологична експертиза и писмените доказателства и доказателствени средства.
Тези събрани по делото доказателства и доказателствени средства съдът е приел за
достоверни, поради това, че са последователни и непротиворечиви.
При анализа на показанията на свид. Забунов съдът е обърнал внимание, посочвайки, че
3
от неговите показания се установява поредността на извършените тестове в сградата на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-С.. Съдът е кредитирал показанията на А. К. с
изключение на първоначално дадените на досъдебното производство, тъй като с тях тя се е
опитала да оневини приятели си – подс. С. за да избегне наказателна отговорност. Свид. К.
обаче при повторен разпит от наблюдаващия прокурор се е отказала от показанията си и
споделила истината, а именно, че не е слагала наркотик в чашата с уиски. За да приеме за
достоверни показанията на свидетелката съдът е констатирал, че е разделена с подсъдимия
три месеца преди даде повторни показания преди прокурора и нямала друга причина за
отмъщение. В тази връзка възражението на защитата, че не са взети предвид отношенията
между подсъдимия и свид. К., са неоснователни.
Показанията на свид. У. не са кредитирани в частта, с която е заявил, че са спрени за
проверка в с. К., както и частта, в която се опитва да оневини подс. С.. Не са взети предвид
и показанията на свид. Я. относно това, че е видяла как свид. К. е поставила наркотик в
чашата. Съдът не е кредитирал тези показания поради противоречие с показанията на свид.
К., за която съдът нямал съмнение, че са напълно достоверни.
Анализирайки горния доказателствен материал първоинстанционният съд е приел, че
обясненията на подс. С. са недостоверни, тъй като не кореспондират с показанията на свид.
К. и представлявали защитна теза.
Настоящата въззивна инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния
съд, въз основа на които е била приетата за установена и доказана фактическа обстановка,
считайки ги за обосновани, логични и почиващи на цялата събрана по делото
доказателствена съвкупност.
Следва да бъде допълнено, че на 06.12.2020 г. свид. Я. е поканена на гости със своя
приятел в жилището на подсъдимия и неговата бивша приятелка свид. К.. В 20.30 ч били в
апартамента, когато изпили по едно уиски. Свид. К. отпила от своята чаша. Със свид. К.
приготвили вечеря и когато се върнали свид. Я. видяла, че подсъдимият е отпил от чашата
на свид. К..
В съдебното заседание, провело се на 06.06.2022 г., вещото лице е допълнило, че
установената концентрация метамфетамин е 410 мг., която е сравнително висока стойност в
сравнение със стойността при нормална употреба от лица без зависимост – 100 мг. За
достигане на тази стойност в кръвта имало значение употребеното количество субстанция, а
не под каква форма се взема. При орален прием обаче имало известно забавяне преди да
проникне наркотика в кръвта. Времето за което наркотичното вещество метаболизира е
поставено в зависимост от състоянието на организма, а не от начина на приемане на
наркотика. Поведението и реакциите на употребилото лице зависят от приетата доза,
зависимост на лицето или толеранс към наркотичното вещество.
Показанията на свид. Р. и Д. са преки доказателствени средство, които еднопосочно и
последователно установяват, че подсъдимият е управлявал личния си лек автомобил, когато
е спрян за проверка, и обстоятелствата след това - придружаването му в сградата на „Пътна
полиция“ на ОД на МВР-С. за тестване за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Поредността на направените тестове и резултатите от тях, са факти, които се установяват от
няколко доказателствени средства – показанията на свид. Забунов, свид. Р., свид. Д. и
приобщените писмени доказателствени средства. Направеният втори по ред тест и
полученият от него положителен резултат за наличие на наркотични вещества се
установяват не само от показанията на свид. Забунов, но и от показанията на свид. Р. и Д..
Взета е и кръвна проба, въз основа на която, заключенията на назначената по делото СХЕ
установява, че е налице присъствие на метамфетамин и амфетамин в кръвта на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав намира, че тези факти безспорно установяват от обективна
страна инкриминираното деяние, а доказателствените средства и заключение, от които биват
установени са последователни, вътрешнологични и непротиворечиви, както по между си,
така и с останалия доказателствен материал. В конкретния случай не се установяват факти,
които да внесат съмнения в достоверността им.
4
Доводът на въззивника, че първият тест за наркотични вещества е бил отрицателен не
съответства на събрания по делото доказателствен материал, в т. ч. и от приобщените
писмени доказателствени средства от досъдебното производство. Така на подсъдимия са
направени два теста – първият за наличие на алкохол, който е с отрицателен резултат, а
вторият за наличие на наркотични вещества, който е с положителен резултат за амфетамин и
метамфетамин. Едва след това е издаден талон въз основа на който е направено изследване
чрез вземане на кръвна проба.
При анализа на показанията на свид. К. и свид. Я., настоящият съдебен състав намира
последните за достоверни само относно това, че на 06.12.2020 г. са били на гости при
подсъдимият и свид. К.. В останалата част показанията не са достоверни, тъй като изцяло
противоречат на събрания по делото доказателствен материал и се основават на съждения
на свид. Я..
Свидетелката Я. е заявила, че е видяла как свид. К. изсипала пакетче „пико“ в една от
чашите, без да знае количеството, а след това са си казали наздраве, като свид. К. отпила от
чашата, но отново свид. Я. не знае колко е отпила. След това видяла, че свид. К. поставила
чашата си до тази на подс. С., а като се върнали едната чаша била празна, а подсъдимият
отпивал от чашата на свид. К.. В тази част освен явното противоречие с показанията на свид.
К. за поставеното наркотично вещество, е налице и противоречие с даденото от вещото лице
допълнение за наличие на сравнително високо съдържание на метамфетамин – 410 мг., в
сравнение с обичайните 100 мг. Показанията на свид. Я. също така не изясняват поставеното
количество вещество в чашата, изпитото количество от свид. К., а след това и колкото
подсъдимият е отпил. Това категоричната незнание на свидетеля, което следва от
показанията не може да бъде кредитирано. Показанията са и в противоречие със съдебното
минало на подсъдимия, от което се установява че в края на 2018 г. е осъден за престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК, т.е. подсъдимият е осъществил идентично престъпление преди
2години, което не е отдавна във времето. Показанията са в противоречие и със тези на
полицейските служители, констатирали неадекватността на подсъдимия.
Показанията на свид. У. относно заявеното от свид. К. са изолирани и противоречащи с
показанията на свид. К. и правилно не са кредитирани.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав достигна до същия извод, до който е
достигнал и първоинстанционният съд, а именно за несъмнена установеност на
повдигнатото обвинение срещу подс. С. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал.
3 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Защитната теза на подсъдимия, че
не е знаел за поставеното наркотично вещество в чашата, иначе не би шофирал в
неадекватно състояние, не е подкрепена от доказателствената съвкупност, поради което е
неоснователна и не може да бъде направен извод за несъставомерност на повдигнатото
обвинение. За периода от отпиване от чашата на свид. К. до осъществяване на
инкриминираното деяние е минал значителен период от време, през който приетото
наркотично вещество е проявило своя ефект.
При определяне на наказанието първоинстанционният съд правилно е приложил чл. 54
от НК, поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства. Правилно е констатирал, че предходното осъждане на подсъдимия, обуславя
правната квалификация на повдигнатото обвинение и не следва да бъде взето предвид.
Съобразно предходното осъждане правилно е привел в изпълнение съгласно чл. 68, ал. 1 от
НК на наложеното наказание по предходното осъждане.
Въззивният съд намира за неправилен извода, че наказанието следва да бъде определен
при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Така първият съд е определил и наложил
наказание лишаване от свобода от две години и глоба от 1000 лв., при липса на конкретни
обективно установени факти, които да обосноват наложеното към минимума наказание
лишаване от свобода. Въпреки това несъгласие с първият съд, настоящият съдебен състав не
може да измени наложеното наказание и да определи по-тежко, тъй като не е подаден
протест, който да дерогира забраната за “reformation in peius”.
5
При изпълнение на задълженията по чл. 313 и чл. 341 от НПК, въззивният съд не
констатира допуснати от РС С. съществени процесуални нарушение, които да обусловят
отмяна на обжалваната присъда. Ето защо, обжалваната присъда следва да бъде потвърдена
като правилна, тъй като не са налице основанията за нейната отмяна или изменение.
Ръководен от горното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, С.ският окръжен
съд
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Присъда № 73/06.06.2022 г., постановена по НОХД №
1441/2021 г. по описа на РС С..
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6