Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 10504 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Ищецът „Т.Б.“
ЕАД твърди, че между него и ответника И.Н.Г. е сключен договор за лизинг от
01.12.2015 г. По силата на последния на абоната е предоставено мобилно
устройство Lenovo A6000 Black срещу задължението за
изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер от по 11.99 лева всяка,
съгласно уговорен към договора погасителен план.
Ищецът
посочва, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми
по фактури, издадени в периода от 15.01.2016 г. до 15.04.2016 г. договорът е
едностранно прекратен на основание чл. 75 във вр. с чл. 196 в) от ОУ и е
издадена крайна фактура № ********** за сумата от 2231.00 лв., включваща
незаплатени лизингови вноски договор за лизинг от 01.12.2015 г. в размер на
227.81 лева.
Твърди, че
поради прекратяване на договорите за мобилни услуги с абоната и на основание т.
12, ал. 2 от Общите условия към лизинговите договори дължимите месечни вноски
за предоставеното на абоната устройство са обявени за предсрочно изискуеми.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата
от 227.81 лева, представляваща дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за
устройство Lenovo A6000 Black по договор за лизинг от
01.12.2015г.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск като неоснователен.
С писмена
молба, подадена преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото
ищецът заявява, че претендираното вземане произтича
от сключен между страните договор за лизинг, по силата на който ответникът се е задължил да заплати общо 23 месечни
лизингови вноски в размер от по 11.99 лева. Поддържа, че дружеството, в
качеството на лизингодател, е изпълнило задължението си да предаде
устройството, поради което счита, че за абоната е възникнало задължението да
заплати лизинговите вноски. При липсата на доказателства за извършено плащане
счита, че искът следва да бъде уважен.
В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа подадения
отговор на исковата молба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Дължимостта на сумата за лизингови вноски е обусловена от
наличието на валидно сключен договор за лизинг, въз основа на който ищцовото
дружество да е предоставило на ответника мобилно устройство, а последният да се
е задължил да заплати за ползването му възнаграждение под формата на лизингови
вноски.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства се
потвърждава, че на 01.12.2015 г. ответникът е сключил с „Т.Б.“ ЕАД договор за
лизинг за срок от 23 месеца с предмет мобилно устройство марка Lenovo, модел A6000 Black /л. 123 от гр. д. № 2182/2018 г.
на ВРС/. По силата на последния И.Г. се е задължил да заплати 23 месечни
лизингови вноски, всяка от които в размер на 11.99 лева. Договорът съдържа
клауза, съгласно която лизингополучателят
потвърждава, че е получил съответното устройство /чл. 4/.
Следователно безспорно се установява сключването на
договор за лизинг. Ответникът, полагайки подписа си, е удостоверил изпълнението
на основаното задължение на лизингодателя, а именно – да му предаде държането
на лизинговата вещ. Същевременно, липсват доказателства мобилното устройство да
е върнато на ищцовото дружество. Предвид изложеното и доколкото понастоящем са падежирали всички задължения по договора за лизинг, ответникът
дължи изплащането на лизинговите вноски до края на срока на договора в размер
на 227.81 лева.
Поради изложеното предявеният иск се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените по делото разноски. При първоначалното разглеждане на
делото липсва произнасяне по отношение на разноските, съразмерни на
първоначално предявения размер на претенцията за лизингови вноски /521.60 лева/,
тъй като в тази част производството е продължило, като именно настоящият
съдебен състав дължи такова произнасяне. Като процентно съотношение с общия
размер на извършените по делото разноски тези по разглеждания иск формират 23
%. С Определение № 14660/08.11.2019 г. съдът е допуснал изменение на предявения
иск чрез неговото намаляване от сумата от 521.60 лева на сумата от 227.81 лева
и е прекратил производството по делото в частта за разликата над сумата от
227.81 лева до първоначално предявения размер на иска от 521.60 лева, на
основание чл. 232 ГПК. Следователно на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на окончателно предявения размер на иска, т.е. 10 %. От ищеца са
извършени разноски за исковото производство в размер на 134.26 лева за държавна
такса и 180 лева за адвокатско възнаграждение. Така, съразмерно на уважения
размер на иска на същия следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
31.43 лева.
По
делото се установява, че ищецът е останал задължен за разноски за държавна
такса по разглеждания иск. Общо дължимата такава за всички обективно съединени
искове възлиза на 154.70 лева, а внесената по делото в е размер на 134.26 лева.
Следователно ищецът трябва да бъде осъден да довнесе сумата от 20.44 лева в
полза на бюджета на основание чл. 77 ГПК.
Предвид
уважаването на предявения иск на ответника не се дължат разноски. По съществото
си искането на процесуалния му представител за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съразмерно на
частта от иска, за която е извършено оттегляне, съставлява молба по чл. 248,
ал. 1 ГПК за допълване на определението за частично прекратяване на
производството в частта за разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Н.Г., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА OT 227.81 лева /двеста двадесет и седем лева и осемдесет и
една стотинки/, представляваща дължими
лизингови вноски за устройство Lenovo A6000 Black по договор
за лизинг от 01.12.2015 г., на основание
чл. 342, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА И.Н.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА ОТ 31.43 лева /тридесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес Парк София, сграда 6, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебна власт, по сметка на Районен съд – Варна, СУМАТА ОТ 20.44
лева /двадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
дължима държавна такса за производството, на
основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: