Р Е Ш Е Н И Е
№ 802 02.06.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XV СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИР ХРИСТОВ
2.ГАЛЯ РУСЕВА
секретар: И.Г.
прокурор: Христо
Колев
като разгледа докладваното от съдия Г. Русева
КАНХ дело № 778 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас против Решение №
260014/04.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 228/2020 г. по описа на Районен съд
– Поморие, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 02-159/07.10.2020
г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас, с което на Ц.Д.А. с ЕГН **********, за
нарушение на чл. 32, ал.1 ЗРА и на осн.чл.70, ал.1 от ЗРА е наложена глоба в
размер на 1 500 лева.
В
касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение
поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно
е приложил института на чл.28 ЗАНН, предвид характера на засегнатите обществени
отношения и високата степен на обществена опасност на извършеното деяние. Иска
се отмяна на решението на РС и потвърждаване на издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата, не сочи
доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация Ц.Д.А. не се явява и не се представлява в
производството пред съда, редовно уведомен. В писмено възражение против
касационната жалба оспорва същата и моли решението на РС да бъде оставено в
сила. Не претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неправилност
и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл.211 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият състав намира
жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателно
постановление № 02-159/07.10.2020
г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас, ответникът по касация Ц.А. е санкциониран
за това, че на 23.04.2020 г. в 10.45 ч. при извършена проверка на р. Ахелойска,
Общ. Поморие, намираща се на надморска височина до 500 м, в района на к-г
„Ахелой“ е установен да извършва любителски риболов с 1 бр. въдица, потопена
във водата в работно положение и управлявана от него, по време на забрана за
улов на риба и други водни организми през размножителния период, наложена със Заповед
№ РД 09-350/115.04.2020 г., Приложение 1, на министъра на земеделието, храните
и горите, с което е извършил нарушение на чл. 32, ал.1 от Закона за рибарството
и аквакултурите /ЗРА/. За извършеното нарушение, на А. е наложена глоба в размер на 1 500 лв. на
осн.чл.70, ал.1 от ЗРА.
За да постанови
решението си районният съд е приел, че не са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, представляващи абсолютни основания за отмяна на
наказателното постановление. Намерил е за безспорно установено извършеното
нарушение, като е взел предвид както факта, че самият А. не отрича извършеното,
така и всички доказателства – гласни и писмени, и ги е ценил в тяхната
съвкупност, Въззивнят съд, обаче, е приложил института на маловажния случай и
по тази причина е отменил като незаконосъобразно процесното НП, като се е
мотивирал, че в случая деянието се отличава с изключително ниска степен на
обществена опасност, предвид безспорно установеното, че жалбоподателят не е
уловил риба, както и с липсата на данни А. да е бил санкциониран по-рано за
каквито и да било административни нарушения,.
Така постановеното решение е валидно
и допустимо, но неправилно.
Настоящият съдебен състав не споделя крайния
извод на РС, че деянието, което безспорно е установено като извършено и не се
оспорва от ответника по касация, представлява маловажен случай на
административно нарушение. Не може да обоснове такъв извод фактът, че А. е
установен само да лови риба, но че в действителност не е установен улов.
Разпоредбата на чл. 32, ал.1 от ЗРА
въвежда забрана във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 на улова на риба и други водни организми през периода
на тяхното размножаване съгласно приложение № 1 към закона. Съгласно чл.70, ал.1 ЗРА,
който лови риба и други
водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се
наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Както правилно е отбелязал и РС в мотивите на
съдебния си акт, нарушението по чл.32, ал.1 ЗРА е формално и уловът на риба не
е част от фактическия му състав. Съдът не споделя извода на първоинстанционния
съд, че липсата на улов, наред с липсата на данни за други административни
нарушения от страна на извършителя, води до извод за изключително ниска степен
на обществена опасност на извършеното. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.2
ЗРА, този закон има за цел да осигури: 1. устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните
ресурси във водните екосистеми; 2. развитие на стопанския и
любителския риболов и аквакултурите; 3. прилагане на правилата за
отговорен риболов; 4. повишаване потреблението на риба и рибни продукти в страната. Безспорно установеното
ловуване на риба от страна на ответника по касация в периода на забраната по
чл.32, ал.1 ЗРА представлява деяние, което засяга отношенията, свързани с
опазване на околната среда и регламентираното извършване на риболов, с оглед
опазване на аквакултурите. Същото е с висока степен на обществена опасност, доколкото
осъществяването му вреди на устойчивото развитие на рибните ресурси, на
възстановяването и на опазването на биологичното равновесие и на обогатяване на
разнообразието на тези ресурси във водните екосистеми. От друга страна,
обстоятелството, че А. няма наложени наказания за други административни
нарушения, има отношение към индивидуализацията на наказанието му, т.е. към
въпроса за личната му отговорност и за определяне размера на глобата от 1 500
лв. до 3 000 лв. В случая органът е наложил глоба в минималния предвиден в
закона размер, поради което е съобразено обстоятелството, че лицето няма
наложени други административни наказания.
Не се споделят възраженията
на ответника по касация, че с деянието си не е нарушил принципите, залегнали в
чл.1, ал.2 ЗРА, както и че не е извършил нарушение на чл.32, ал.1 ЗРА, тъй като
не е уловил риба. Както бе споменато по-горе, нарушението по чл.32, ал.1 ЗРА е
такова на просто извършване и за съставомерността му не е нужно настъпването на
какъвто и да било резултат. Не се споделят и възраженията на лицето, че е
неясно какво нарушение му се вменява, тъй като не е посочено по коя точка от
Приложение № 1 към ЗРА е квалифицирано същото. Вярно е, че органът не е посочил
изрично в НП, че А. е нарушил забраната, въведена в чл.32, ал.1 ЗРА вр. с т.18
от буква „Г“ към Приложение № 1 към ЗРА, но обстоятелствената част, в която
детайлно е описано нарушението, недвусмислено сочи, че става въпрос за
нарушаване на забраната за улов на риба и други водни организми през
размножителния период от 15 април до 31 май на текущата година, установена със
законовата норма на т.18 от буква „Г“ към Приложение № 1 към ЗРА, визираща
водните обекти с надморска височина до 500 м, какъвто е процесният обект – р.
Ахелойска, естествен воден обект по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА. Същата
забрана е възпроизведена и в цитираната в НП Заповед № РД-09-350/15.04.2020 г.
на министъра на земеделието, храните и горите, където в т.І.4.1 е забранен
уловът на пролетно-лятно размножаващите се риби в зависимост от надморската
височина на рибностопанските обекти на страната, като такъв е забранен от
15.04.2020 г. до 31.05.2020 г. вкл. в рибностопанските обекти, намиращи се до
500 м надморска височина.
С оглед на горното, настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено в противоречие с материалния
закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което
обжалваното НП се потвърди като законосъобразно.
Съобразно изхода на делото и
претенцията на касатора за присъждане на разноски, на осн. чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, ответникът по касация следва да бъде осъден да
му заплати сумата от 160 лв. – юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.221, ал.2,
вр. с чл.218 от АПК, Административен
съд – Бургас, ХV-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260014/04.03.2021 г., постановено
по а.н.д. № 228/2020 г. по описа на Районен съд – Поморие, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление
(НП) № 02-159/07.10.2020 г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“ гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас, с което на Ц.Д.А. с ЕГН
**********, за нарушение на чл. 32, ал.1 ЗРА и на осн.чл.70, ал.1 от ЗРА е
наложена глоба в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА Ц.Д.А. *** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури – гр. Бургас сумата от 160.00 /сто и шестдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното и в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.