Решение по дело №472/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. С. М. от [населено място], чрез адв. К. Ч., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0371-000063/25.08.2024 г., издадена от началник на РУ към ОДМВР [област], РУ [община], с която спрямо оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се от съда да отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Претендират се разноски.

Ответната страна - началникът на РУ към ОДМВР [област], РУ [община], чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Заповедта, която е предмет на обжалване в настоящето производство е издадена въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1319762 от 25.08.2024 г., издаден от мл. автоконтрольор при ОДМВР - [област], РУ [община], с който е установено, че жалбоподателят М на 25.08.2024 г. в 14.40 часа в [населено място] на ул. „Б“ № * в посока от [населено място] към [населено място], управлявал лек автомобил "Б" с рег. номер [рег. номер], собственост на К. И. С., след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARRC 0038, като в 14.52 часа на посочената дата уредът отчита положителен резултат за употреба на кокаин (уредът е тариран до 04.2025 г.). Издаден е талон за медицинско изследване.

Въз основа на данните в административната преписка, ответникът по делото е издал обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, като е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на тази мярка, а именно временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

По делото е приложен Протокол за извършена експертиза № 25/ТЛ-17 от 08.01.2025 г. на МИ - МВР, от който се установява, че в представената за изследване проба кръв, взета от М се доказва наличие на кокаин, екгонин и бензоилекгони, метаболити на кокаин, в пробата урина се доказва наличие на кокаин, екгонин и бензоилекгони, метаболити на кокаин.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

При извършената по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началник на РУ към ОДМВР [област], РУ [община], при упражняване на предоставените му правомощия, съгласно приобщените към делото заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. на директора на ОДМВР – [област] и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Страните не спорят относно компетентността на издателя на акта.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

При извършената служебна проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1, б. "б" е въведена и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че В. М. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARRC 0038, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 пр.2 от ЗДвП, и за което му е съставен АУАН, приложен по делото. Този акт е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на ППС след употреба на наркотични вещества съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е. налице са материалноправните предпоставки за прилагане на процесната мярка. Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - кокаин, е установено по безспорен начин по делото, включително чрез приложения по делото резултат от проведеното медицинско изследване.

В съответствие с правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, доказани са от ответникът обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В тежест на оспорващия е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган. Доказателства, които по същество да оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания не са представени.

Спазена е и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със заповедта за ПАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Административният орган е посочил фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на ПАМ, като освен, че изцяло съответстват на описаните в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, описаните факти са и доказани от събраните по делото доказателства. Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, което е било съобразено.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че в конкретната законова хипотеза е предвидено действието на ПАМ да продължи, както се посочи по-горе до решаване въпроса за отговорността на лицето. С решаване на този въпрос, отпада и действието на процесната ПАМ. Като преклузия и защита срещу безкрайна продължителност на производството за решаване на отговорността е определен максимално допустим срок на действие от 18 месеца. В този смисъл процесната ПАМ е изцяло в съответствие със законовото изискване.

Всъщност именно посоченото обстоятелство свидетелства за съответствие на мярката и с правото на ЕС, в частност - указанията на СЕС дадени в решение 4 май 2023 година по дело С-97/21, MV – 98, ECLI: EU: C: 2023: 371, по силата на което кумулация на сакнции (както каквато може да се възприема и ПАМ като процесната) са допустими само ако са оправдани с оглед тежестта на нарушението и преследваната цел и при липса на друг, по-подходящ и щадящ механизъм. В настоящият казус и именно поради особеността на действие на ПАМ по чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП се налага извода, че кумулация на санкции не се постига, тъй като при решаване на въпроса за отговорността на лицето, мярката преустановява действието си.

Предвид изложеното, съдът намира, че изложените в жалбата доводи за отмяна на оспорения акт не са налице, поради което същата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на спора основателно и своевременно направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Предвид фактическата и правна сложност на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – [област] разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – [област],

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. М. от [населено място], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0371-000063/25.08.2024 г., издадена от началника на РУ към ОДМВР [област], РУ [община].

ОСЪЖДА В. С. М. от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР - [област] сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.