Мотиви
по в.н.о.х.д. № 368/2018 г. по описа на Русенски окръжен съд, НО
Предмет на
настоящата въззивна проверка е присъда №32 от
13.03.2018г. по н.о.х.д. №1367/2017 г. на РРС, 4-ти наказателен състав, с която
подсъдимите О.А.А., М.Г.М., С.Н.Т., Ш.Б.С. и К.И.К.
са били признати, както следва:
-О.А.А. за виновен в това, че на 14.03.2015 г. в гр. Р., в
съучастие с М.Г.М., като извършител, отнел чужди движими вещи - мобилен
телефон, марка и модел „**“ с ИМЕИ № ****, 1бр. контактен ключ за лек автомобил
„**” и 2бр. ключове за секретна брава на обща стойност 380 лева, от владението
на М.С.А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 във вр.
чл.20, ал.2 от НК и вр. чл.36 вр.
чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от четири години.
Същият подсъдим бил
признат за невинен в това да е извършил
престъплението в съучастие със С.Н.Т., Ш.Б.С. и К.И.К., както и на същата дата
в съучастие със М.Г.М., С.Н.Т., Ш.Б.С.,
като извършител, да е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон, марка
и модел „**” и 1 бр. мъжко кожено портмоне на стойност 130 лв. от владението на М.Г. К., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението в тази му част.
- М.Г.М. за виновен
в това, че на 14.03.2015 г. в гр. Р., в съучастие с О.А.А.,
като извършител, отнел чужди движими вещи- мобилен телефон, марка и модел „**"
с ИМЕИ № ****, 1бр. контактен ключ за лек автомобил „**” и 2бр. ключове за секретна
брава на обща стойност 380 лева, от владението на М.С.А., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на
основание чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК и вр.чл. 36 и чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което да се търпи при първоначален строг режим.
Същият подсъдим бил
признат невинен в това да е извършил престъплението в съучастие със С.Н.Т., Ш.Б.С.
и К.И.К., както и на същата дата в съучастие със С.Н.Т., Ш.Б.С., К.И.К. и О.А.А., като извършител, да е отнел чужди движими вещи- мобилен
телефон, марка и модел „**” и 1 бр. мъжко кожено портмоне на стойност 130 лв.
от владението на М.Г. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал
по обвинението в тази му част.
На основание чл.68,
ал.1 от НК било приведено в изпълнение наказанието на подс.
М.Г.М. по присъда №193/12.11.2014 г., постановена по НОХД№1223/2014г. на РС-
гр.Русе, от три години лишаване от свобода, което съдът постановил да се
изтърпи отделно при строг първоначален
режим.
- С.Н.Т. за виновен
в това, че на 14.03.2015 г. в гр.Р, в съучастие с Ш.Б.С., като извършител,
подпомогнат от К.И.К., по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда по
чл. 130, ал.2 от НК на М.Г. К., поради което и на основание чл.131, ал.1, т. 12
вр. чл.130, ал.2, вр. чл.
20, ал.2 от НК и чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Подс. С.Н.Т. бил признат за невинен в
това, че на 14.03.2015 г. в гр.Русе, в съучастие О.А.А.,
М.Г.М., Ш.Б.С. и К.И.К., като извършител, да е отнел чужди движими вещи -
мобилен телефон, марка и модел „**" с ИМЕИ № ****, 1 бр. контактен ключ за
лек автомобил „**”, 2 бр. ключове за секретна брава мобилен телефон, марка и
модел „**” и 1бр. мъжко кожено портмоне на стойност 510 лв. от владението на М.Г. К. и М.С.А., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради
което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
- Ш.Б.С. за виновен
в това, че на 14.03.2015 г. в гр.Р., в съучастие със С.Н.Т., като извършител,
подпомогнат от К.И.К., по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда по
чл. 130, ал.2 от НК на М.Г. К., поради което и на основание чл.131, ал.1, т. 12
вр. чл.130, ал.2, вр. чл.
20, ал.2 от НК и чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Подс. Ш.Б.С. бил признат за невинен в
това, че на 14.03.2015 г. в гр.Р., в съучастие О.А.А.,
М.Г.М., С.Н.Т. и К.И.К., като извършител, да е отнел чужди движими вещи -
мобилен телефон, марка и модел „**" с ИМЕИ № ****, 1 бр. контактен ключ за
лек автомобил „**”, 2 бр. ключове за секретна брава мобилен телефон, марка и
модел „**” и 1 бр. мъжко кожено портмоне на стойност 510лв. от владението на М.Г. К. и М.С.А., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради
което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
- К.И.К. бил признат
за виновен в това, че на 14.03.2015 г. в гр.Р., като помагач, умишлено улеснил С.Н.Т.
и Ш.Б.С., да причинят лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК по
хулигански подбуди на М.Г. К., поради което и на основание чл.131, ал.1, т. 12 вр. чл.130, ал.2 вр. чл. 20, ал.4
от НК и чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Същият подсъдим бил
признат за невинен в това, че на 14.03.2015 г. в гр.Русе, в съучастие О.А.А., М.Г.М., С.Н.Т. и Ш.Б.С., като извършител, да е отнел
чужди движими вещи- мобилен телефон, марка и модел „**" с ИМЕИ № ****, 1
бр. контактен ключ за лек автомобил „**”, 2бр. ключове за секретна брава,
мобилен телефон, марка и модел „**” и 1бр. мъжко кожено портмоне на стойност
510 лв. от владението на М.Г. К. и М.С.А., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.304 от НПК
го оправдал по обвинението по чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
РРС осъдил
подсъдимите, всеки от тях да заплати по сметката на ОД на МВР - Русе сумата 54
лв. - разноски на досъдебното производство и по сметката на РРС сумата 12 лв. -
разноски на съдебното следствие за всеки от тях.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на
подсъдимия М., с която се твърди неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на постановения акт. Във въззивната
жалба и допълнителните съображения към нея се конкретизира, че в рамките на
производството пред РРС са били допуснати нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуални правила. Моли се подсъдимият М. да бъде
оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение, а алтернативно – делото да бъде
върнато в предходна процесуална фаза.
Постъпила е и жалба
от подс. Т. чрез защитника му, в която се излагат
съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния
акт. Конкретизира се, че РРС не е съобразил задължителните указания на въззивния съд при предходното разглеждане на делото и по
недопустим начин е осъдил подс. Т. за престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 от НК, за каквото е липсвало надлежно обвинение.
Постъпил е и протест
от прокурор от РРП, с който се претендира за отмяна на съдебния акт в
оправдателните му части. Счита, че от събраните в рамките на съдебното дирене
доказателства по безспорен и категоричен начин се доказва реализирането на
престъплението грабеж от страна на петимата подсъдими, действали. в съизвършителство.
В разпоредително
заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи или ангажирането на други
доказателства.
В съдебно заседание представителят
на РОП поддържа протеста по изложените в него съображения и направените с него
искания. Счита, че неправилно РРС е преквА.фицирал извършеното от подс. Т., подс. С. и подс. К. като
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1
от НК и счита, че същите следва да носят наказателна отговорност по
първоначално повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по
чл.198, ал.1 от НК. Предлага на всеки един от тях да бъде отмерено наказание
лишаване от свобода за срок от три години с изпитателен срок от четири години.
Счита жалбата на подс. М. за неоснователна, а
присъдата на първоинстанционния съд по отношение на
него – за правилна и законосъобразна.
Защитникът на подс. М. навежда доводи за допуснати в досъдебната фаза на
производството съществени нарушения на процесуални правила довели до нарушаване
правото на защита на подс. М.. Конкретизира, че
обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК – липсва описание
на конкретните действия на всеки един от подсъдимите и конкретния им каузален
принос по повод причиняване на вредоносния резултат. Счита, че обвинението
спрямо подзащитния му не е доказателствено
обезпечено. В подкрепа на последното твърди, че в показанията си свидетелите М.К.
и М.А.описват обстоятелства, различни от възприетото от страна на РРС, в
частност, че същите не описват деятелност на подс. М.,
съставомерна по текста ан
чл.198, ал.1 от НК. Моли присъдата да бъде отменена в обжгалваната
част като подс. М. бъде признат за невинен и оправдан
по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.198,
ал.1 от НК. Алтернативно предира делото да бъде
върнато на друг състав на РРС или на РРП с оглед индивидуализираните
процесуални нарушения. Смята наложеното наказание на М. за явно несправедливо
като счита, че по отношение на него наказанието е следвало да бъде определено
под минимума на предвиденото в закона – при условията на чл.55 от НК предвид наличието
на многобройни смекчаващи обстоятелства.
Подс. М. се присъединява към доводите на защитника си. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подс. Т. поддържа депозираната жалба като намира протеста
на РРП за неоснователен. Посочва, че при повторното разглеждане на делото
представителят на прокуратурата не е изменил обвинението и недопустимо подс. Т. е бил признат за виновен и осъден по текста на
чл.131, ал.1, т.12 от НК. Твърди още, че в диспозитива
на съдебния акт не са били посочени съставомерни
признаци на деянието по посочената по – горе разпоредба на материалния
наказателен закон.
Подс. Т. се присъединява към доводите на защитника си. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подс. С. счита протеста за неоснователен и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Конкретизеа, че правилно
и законосъобразно деянието на подзащитния му е било
преквалифицирано като лека телесна повреда по хулигански подбуди.
Подс. С. се присъединява към доводите на защитника си. В
последната си дума моли присъдата на РРС да бъде потвърдена.
Защитникът на подс. К.К. счита присъдата за
неправилна и необоснована. Развива съображения, че не са били събрани
доказателства за съставомерно деяние по текста на
чл.198, ал.1 от НК – такива за реализиране на принуда по отношение на пострадалите
и последващо отнемане на вещи. Сочи още, че в рамките на производството пред
РРС не е било доказано и извършване на престъпление от страна на подс. К.. Твърди наличието на личен мотив в действията на
подсъдимите, както и че подс. К. не е участвал нито в
принудата, нито в отнемането на вещи от пострадалите, както и че не осъществил и помагаческа
деятелност, включително и в нанасянето на лека телесна повреда. Моли същият да
бъде оправдан изцяло.
Подс. К. поддържа доводите на защитника си. В последната
си дума моли да бъде оправдан.
Русенски окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и след като извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си,
районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е приобщените
в хода на съдебното следствие гласни доказателства – обясненията на подсъдимите
(прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4,
пр.1 от НПК) и показанията на свидетелите А., К. и Б., писмените доказателства,
както и от заключенията на назначените и изслушани съдебномедицински
експертизи.
Първоинстанционният съд е приел фактология,
която в намира опора в приобщения доказателствен
материал.
Изброените доказателствени
са достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.
Въз основа на тях се установява, че
Подсъдимите О.А., М.М., С.Т., Ш.С. и К.К. били в
приятелски отношения. Всички те познавали. и свидетелите М.К. и М.А..
На 14.03.2015 г., вечерта, подс. М. се
разбрал с подс. А. да се срещнат в питейно заведение
в ж.к. „*“ в гр.Р. След като се видели
му обяснил, че имал проблеми със свидетелите М.К. и М.А.. По-късно към тях се
присъединил и подс. К.. От своя страна подс. М. се обадил по телефона и на подсъдимите Т. и С., на
които обяснил за проблемите си със свидетелите К. и А. и поискал от тях да
дойдат в заведението. Подсъдимите Т. и С. се отзовали. на поканата на подс. М.М. ***, където вече били подсъдимите
М., К. и А.. По молба на подс. М., подс. К. се обадил по телефона на св. К. и си уговорил
среща на същата дата, малко по-късно пред бар „***“ в ж.к. „*“ в гр. Р.. До там
подсъдимите се придвижили с автомобил „**“, управляван от подс.
А.. На място всички маскирали. лицата си с връхните си дрехи. Подс. К. единствено останал с открито лице На свой ред, на
мястото на срещата, около 23.00 часа дошли свидетелите А., К. и Б.. Тримата
били с лек автомобил „**“, който бил управляван от св. М.А.. Св. Б. бил седнал
на задната седалка на превозното средство, а св. М.К. на предната дясна, до
водача. Веднага след спирането на автомобила от страна на св. А., подс. К. влязъл в него и седнал на задната седалка, до св. Б.,
на който тихо заявил да не предприема никакви действия, тъй като „ще има бой”.
Почти едновременно с това останалите четирима подсъдими излезли от автомобила
на подс. А. и се насочили към този на пострадА.те. Подс. А. и подс. М. насила издърпали. св. А. извън колата, като подс. М. заплашително му заповядал да предаде всичките си
лични вещи. Непосредствено след това подсъдимите М. и А. започнА.
да нанасят удари с ръце и крака по тялото и главата на св. А., като подс. А. издърпал от ръката на св. А. мобилния му телефон
марка „**“ на стойност 350 лева, а подс. М. взел от
таблото на автомобила му контактния ключ, ведно със закачени на него още два
ключа за секретни брави.
По същото време подсъдимите Т.
и С. хванА. св. М.К., който бил излязъл от превозното
средство, като подс. Т. го държал, за да не се съпротивлява,
а подс. С. му нанесъл няколко удара с юмруци в
корема, след което двамата го съборили на земята. Така те причинили на св. К.
охлузвания по носа. При падането на земята от джоба на връхната дреха на св. К.
изпаднали. мобилния му телефон марка „**“ на стойност 100 лева и портмонето, в
което държал личната си карта – на стойност 30 лева. Св. К. успял да избяга и
да се отдалечи от мястото на побоя.
Междувременно подс. С. се притеснил за състоянието на св. М.А., който
подсъдимите М. и А. продължавали. да удрят и ритат, поради което дръпнал с ръце
подс. А. и така преустановил побоя. Подс. М. видял вещите на св. М.К. на земята и ги взел. Веднага
след това петимата подсъдими побягнали. и се скрили около бл. * в ж.к. „*“,
където подс. М. изхвърлил ключовете на св. А. и
показал на останА.те мобилния телефон „**“,
собственост на св. К.. След като решили, че е минало достатъчно време подсъдимите
се върнали. при автомобила на подс. А., качили се в
него и се придвижили до заложна къща „М.“ на ул. „Б.а“ в гр. Р.. Там
подсъдимите М., А. и К. опитали. да вземат паричен заем, връщането на който да
обезпечат чрез залог на телефона на св. К., но такъв им бил отказан. Същото се
повторило безрезултатно и в заложна къща „С П“, след което подсъдимите се
разделили. Телефонът на св. К. останал в подс. М., а
този на св. А. - в подс. А.. На следващия ден св. С.С., по молба на подс. А. заложил
телефона на св. А. - марка и модел „**“ с ИМЕИ № **** в заложна къща „М.“ и
така получил 120 лева. За съдействието подс. А. дал
на св. С. сумата от 10 лв.
Телефонът „**“, собственост на
св. К. на 15.03.2015 г. подс. М. предал на сестра си С.С., която на следващия ден изхвърлила в канализационна
шахта до бл. 48 на ж.к. „*“ в гр. Р.
На 15.03.2015 г., сутринта, св.
П.намерила ключовете на св. А. в затревеното пространство до бл. * в ж.к. „*“,
които на 17.03.2015 г. предала доброволно на органите на досъдебното
производство.
Впоследствие срещу разписка
двата телефона били върнати на пострадалите К. и А..
В рамките на образуваното
досъдебното производство бащата на подс. М. дал на св.
К. сумата 30 лв.
От заключенията на назначените
и изслушани в рамките на съдебното дирене съдебно-медицински експертизи било
установено, че св. М.К. е получил охлузвания по носа (болка и страдание), а св.
М.А.– охлузвания, отток и кръвонасядане по лицето (болка
и страдание).
Настоящият съдебен състав възприе
фактическата обстановка, почти съответна на описаната в мотивите на първоинстанционната присъда, като в изпълнение на задълженията
си по чл. 313 от НПК акцентира върху посочените по-горе обстоятелства.
Приетата фактическа
обстановка от първоинстанционният съд почива на
приобщената в рамките на първоинстанционното
производство доказателствена съвкупност - гласните
доказателства, събрани чрез приобщаване обясненията на подсъдимите – от
досъдебното производство и тези, дадени при предходното разглеждане на делото
пред друг състав на съда (по НОХД № 1362/2016 г. по описа на РРС), на свидетелите М.К.,
М.А., П.Б., К. П., П.М., С.С.
и С.С.(както дадените непосредствено и устно, така и
приобщените от досъдебното производство и от предходното разглеждане на делото по
НОХД № 1362/2016 г. по описа на РРС), които намират пълна подкрепа и в останалитете доказателства и доказателствени
средства. Последните в относимата им към предмета на доказване по делото част
включват писмените доказателства – автобиографии, справки за съдимост, съдебно медицински
удостоверения (т.1, л.11 и л.22 от дос. пр.),
гаранционна карта и договор за мобилни услуги (т.1, л.12-13 от дос.пр.), лист за преглед на пациент в спешно отделение (т.1,
л.21 от дос.пр.), протокол за претърсване и изземване
(т.1, л.61 – 62 от дос.пр.), протокол за оглед и
фотоалбум към него (т.1, л.63-66 от дос.пр.),
разписка (т.1, л.67 от дос.пр.), протокол за
доброволно предаване (т.1, л.69 от дос.пр.), заложен
билет и РКО (т.1, л.72-73 от дос.пр.) и заключенията на изготвените и
приобщени по реда на чл.282 от НПК съдебно медицински и съдебно икономическа експертизи.
В допълнение към изложеното от
контролираната съдебна инстанция, настоящият въззивен
състав подложи на самостоятелен анализ и съпоставка събраната в рамките на
съдебното дирене пред първоинстанционния съд доказателствена съвкупност.
Известни несъответствия се
съдържат от една страна в обясненията на подсъдимите М. и А., които отричат да са
нанасяли побой на пострадалите, както и да са отнемА.
каквито и да е вещи от тяхно владение, а от друга – обясненията на подсъдимите С.,
Т. и К., които описват както първоначалната си среща с останалите двама,
причината за подмамването на пострадалите и начинът, по който е станало това, а
също и конкретното поведение на подсъдимите М. и А. – изваждането на св. А. от
превозното средство и последвалия побой – с юмруци и ритници от страна на
същите. Твърдението на подсъдимите М. и А., в приобщените им обяснения от
досъдебната фаза и от предходното разглеждане на делото по НОХД № 1362/2016 г.
по описа на РРС за липса на каквато и да е съпричастност към побоя и отнемането
на вещи от св. М.А.е в пряко противоречие още с показанията както на самите
пострадали – св. М.К. и М.А., а също и с тези на свидетелят – очевидец на процесните събития – П.Б., всеки един от които описва в детайли
поведението на подсъдимите М. и А. – насилственото изваждане на св. А. от
вътрешността на автомобила му, заплахата от страна на подс.
М., отнемането на мобилния му телефон и отделни негови вещи, както и побоя над
него – нанасянето на множество удари с ръце, събарянето му на земята и последвА.те ритници по главата и тялото на св. А. именно от
страна на подсъдимите М. и А..
Въззивният съд, както и първостепенния не
възприе като достоверно отражение на развилите се събития изложеното от страна
на подсъдимите М. и А. в описаната по-горе част. По отношение на същите факти
съдът даде вяра на обясненията на подсъдимите С., Т. и К. (тези, приобщени от досъдебното производство
и при предходното разглеждане на делото по НОХД № 1362/2016 г. по описа на РРС),
както показанията на свидетелите А. (от досъдебното производство), К. и П.Б. (по
отношение на последните двама - дадените непосредствено и устно пред
първостепенния съд и приобщените при условията и по реда на чл.281 от НПК ).
За конкретното поведение на
подсъдимите М. и А. от процесната дата въззивната съдебна инстанция възприе обясненията на
подсъдимите С., Т. и К. (тези, приобщени
от досъдебното производство и при предходното разглеждане на делото по НОХД №
1362/2016 г. по описа на РРС), както показанията на свидетелите А. (от
досъдебното производство), К. и П.Б. (дадените непосредствено и устно пред
първостепенния съд и приобщените при условията и по реда на чл.281 от НПК) като
достоверно отражение на развилите се събития, като в последната насока въззивният съд изцяло възприе доказателствените
изводи на РРС. По-конкретно правилно и
законосъобразно, след приобщаване на обясненията на подс.
М. от досъдебната фаза на производството (при спазване на процесуалните
изисквания, визирани в чл.279, ал.2 от НПК) РРС е констатирал, че същият в
рамките на разпита си (т.2, л.102 от дос.пр.) признава участието си в посегателството по
отношение на св. А., свързвайки го с употребата на алкохол. Законосъобразно първоинстанционният
съд е отчел, че при следващия си разпит на досъдебното производство (т.2, л.122)
същият изцяло признава вината си и изразява съжаление за станалото. Правилно
РРС не е възприел обясненията му дадените в рамките на съдебното следствие по
НОХД № 1392/2016 г. приемайки ги за защитна теза, отчитайки от една страна
прякото им противоречие с изложеното в досъдебното производство и липсата на
житейска логика (нА.чието на детайлен спомен, въпреки
изминалия период от време и декларирания преди това на досъдебното производство
липса на такъв). Въззивната съдебна инстанция се
съгласява и с посоченото от страна на проверявания съдебен състав, че това му
изложение (по НОХД № 1392/2016 г.) изцяло се опровергава от всички събрани по
делото доказателства – обясненията на подсъдимите Т., С. и К. и показанията на
свидетелите А., К. и Б.. Законосъобразен е и доказателствения
анализ на първоинстанцинния съд, касателно
показанията на подс. А., като правилно при изграждане
на доказателствените си изводи е възприел като
недостоверни обясненията на подсъдимите М. и А. и показанията на св. А., дадени
в хода на съдебното следствие по НОХД № 1392/2016 г. и приобщени по реда на
чл.281 ал.1 т.4 вр. ал.3 и ал.5 от НПК. Законосъобразно
по отношение на последният РРС е възприел за истинни показанията му, приобщени
от досъдебното производство, които са последователни и в унисон с изложеното от
страна на подсъдимите Т. и С., както и с показанията на свидетелите К. и Б.. В
последната насока РРС е отчел и обстоятелството, че тези показания на свидетеля
са били депозирани в непосредствена времева близост до инцидента, без по
отношение на същия да е имало възможност за въздействие от страна на
заинтересовани от благоприятния изход на производството. Следва да се споделят
и доказателствените изводи за достоверност на
изложението на подсъдимия С. – безпротиворечивото
отражение на интересуващите настоящото производство факти - причината за
нападението на пострадалите, начина на разпределението и участието на всеки
един от подсъдимите в него, както и резултата от тези действия. Последователно и
точно първостепеннният съд е анА.зирал и обясненията на подс. Т.,
с който анА.з въззивната съдебна инстанция изразява пълно съгласие.
Коректно РРС е анализирал и
показанията на св. К. и св. Б. отчитайки
като цяло безпротиворечивостта им и съответно - законосъобразно ги е поставил в основата на
доказателствените си изводи.
В допълнение на доказателствения анализ на РРС и с оглед заявеното
твърдение на упълномощения защитник на подс. М., въззивната съдебна инстанция на собствено основание
констатира, че преките доказателства, събрани чрез приобщаване обясненията на
подсъдимите (с оглед изложеното по-горе относно достоверността им), показанията
на свидетелите А. (с изключение на тези приобщени от предходното разглеждане на
делото по НОХД № 1392/2016 г.), К. и Б. в рамките на производството пред РРС са
били събрани и редица косвени доказателства, които в тяхната логическа връзка и
последователност дават основание да се утвърдят фактическите изводи на
инстанциите по същество касателно конкретното
поведение на подсъдимите от процесната дата. Тук
следва да се отчетат конкретно гласните доказателства, събрани чрез разпит на
свидетелите П.М. (показания депозирани пред друг съдебен състав – по НОХД №
1392/2016 г., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.1
от НПК), С.С. (показания депозирани пред друг съдебен
състав – по НОХД № 1392/2016 г., приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.1, т.2, пр.1 от НПК), протоколите за доброволно предаване и оглед на
местопроизшествие. Всички тези косвени доказателства са в унисон с анализираните
по-горе преки такива и свидетелстват за това, че процесните
вещи са били във фактическата власт на подсъдимите М. и А., както и за
разпореждането с част от тях - конкретно от страна на подс.
М. (дал телефона „Н.“ на сестра си и захвърлил ключовете на св. А.) и подс. А. (заложил телефона „С.С.“
чрез св. С.С. в заложна къща „М.“).
По отношение на оценката на
събраните гласни доказателства въззивната инстанция,
както и първоинстанционния съд даде вяра на
показанията и на св. С.С.(дадените по пред друг
съдебен състав – по НОХД № 1392/2016 г., приобщени чрез прочитането им по реда
на чл.281, ал.1, т.2 от НПК), които по производен път допринасят за изясняване
на относимите към процеса факти. Същият е почерпил
информация в последната насока от извънпроцесуалните
изявления на преките очевидци. Това не е пречка заявеното от св. С.С.да залегне в констатациите на съда – като способ за
събиране на доказателства. Извънпроцесуалните
изявления на гражданите не съставляват доказателствено
средство, а доказателство, ако е свързано с обстоятелствата по делото,
допринася за тяхното установяване и е установено по съответния ред – в случая,
чрез свидетелски показания (Р- 57-1995 – ІІ н.о., ВС, Р- 1- 95 – 1995 – І н.о.,
ВС). Тук следва да се посочи, че
забраната за подмяна на първични с производни доказателства в случая не се
явява нарушена, доколкото в случая същите се ползват но единствено и само с
оглед проверка достоверността на събраните преки доказателства.
Въззивният
съдебен състав както и първоинстанционният възприе като надлежни доказателства
писмените такива (индивидуА.зирани по-горе), както и заключенията на съдебно медицинските
и оценителната експертизи.
При така възприетата фактическа
обстановка от правна страна, Русенски окръжен съд прие на първо място,
че присъдата на РРС се явява незаконосъобразна, в частта с която подсъдимите С.Т., Ш.С. - като извършители, я подс.
К.К. – като помагач са били признати за виновни в
извършване на престъпление чл.131, ал.1, т. 12 вр.
чл.130, ал.2, вр. чл. 20, ал.2 и чл.20, ал.4 от НК – нанасяне на лека
телесна повреда по хулигански подбуди на М.Г. К., като съображенията на въззивният съд се свеждат до следното:
На първо място, в нарушение на
изричните указания на РОС, при разглеждане на делото по ВНОХД №314/2017 г., РРС
е осъдил повторно подсъдимите Т., С. и К.
за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130,
ал.2 НК и ги оправдавал по обвинението, за което са били предадени на съд с
обвинителен акт- по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК,
при съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението с прилагане на
закон за по – леко наказуемо престъпление, отново при липса на изменение на
обвинението по реда на чл.287 от НПК, като за втори път недопустимо е накърнил
в абсолютна степен правото на защита на тези подсъдими и техните защитници да
узнаят параметрите на обвинението, по което се защитават в процеса и за което
са предадени на съд.
На второ място следва да бъде
посочено, че в конкретния случай присъдата по отношение на тримата подсъдими е
била постановена и при нарушаване на принципа ne bis in idem. Разпоредбата, прокламираща принципа Ne
bis in idem
в действащия наказателно процесуален закон е тази на чл.24, ал. 1, т. 6 от НПК. Последната визира
забрана за образуване на наказателно производство, респективно образуваното
такова следва да бъде прекратено, когато
спрямо същото лице, за същото престъпление има незавършило наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото. Законодателно с този
текст е преклудирана възможността срещу едно лице да
се води производство за едно и също престъпление при две обобщени хипотези, а
именно при нА.чието на влязла в законна сила присъда
или акт, с който производството е било прекратено. При това без значение, с
оглед редакцията на текста, са основанията за постановяване на крайните актове.
Единственото законодателно изискване се свързва със стабилността на същите,
като последната произтича от факта на влизането им в сила. Влезлият в сила акт
има задължителна материална и формална доказателствена
сила за всички правни субекти - същият е вА.ден за
всички, освен ако не е отменен по реда на извънредните способи за отмяна. В
конкретния с постановление от 18.03.2016 г. на прокурор при РРП, наказателното
производство по отношение на С.Т., Ш.С. и К.К. е било
прекратено частично – за престъпленията по чл.131, т.12, вр.
чл.20, ал.2 от НК (постановление, приложено на корицата на досъдебното
производство). Без значение в конкретния случай е обстоятелството, че в мотивната част на прекратителния
си акт наблюдаващия прокурор е посочил, че прекратяването е единствено с оглед
нуждите на УИС. В случая е нали.це прекратителен акт, който не е отменен и осъждането на
лицата за деянието, за което производството е било прекратено се явява
недопустимо на това единствено основание (в последната насока са и
задължителните указания, съдържащи се в ТР №3/2015 г. на ОСНК).
Тук следва да се посочи още, че
протестът на РРП с искане за осъждане на тези трима подсъдими по първоначално
повдигнато им обвинение се явява изцяло неоснователен, доколкото със същия се
прави опит за заобикаляне на императивното правило reformatio
in pejus. Както изрично и предходния
въззивен състав е посочил, предвид липсата на протест
при първоначалното разглеждане на делото (по което тримата подсъдими - С.Т., Ш.С.
и К.К. отново са били оправдани по текста на чл.198
от НК и осъдени за престъпленията по чл.131, т.12, вр.
чл.20, ал.2 от НК) и доколкото производството по ВНОХД №314/2017 г. по описа на
РОС се е развило единствено по жалба на подс. М., то
за втория състав на РРС е липсвала каквато и да е възможност за влошаване
положението на тези подсъдими при повторното разглеждане на делото.
При извършената на основание
чл. 314 НПК служебна проверка въззивната инстанция макар
и да констатира процесуални нарушения в наказателното производство допуснати от
първостепенния съд в анА.зираната
по-горе насока, предвид забраната за повторно връщане на делото на
първостепенния съд и с оглед императивните предписания на чл.335, ал.3 от НПК като
втора инстанция по установяване на фактите, прие че са нА.це предпоставките за постановяване на нова присъда по
съществото на делото по отношение на подсъдимите С.Т., Ш.С. и К.К.. Ето защо и по подробно изложените по-горе съображения въззивният съд прие нА.чието на
предпоставките по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК и отмени атакувания акт, в частта
с която С.Т. и Ш.С. са били признати за виновни в извършване на престъпление по
чл.131, ал.1, т. 12 вр. чл.130, ал.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК, а подс. К.К. - в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 вр. чл.130, ал.2, вр. чл. 20,
ал.4 от НК и са били освободени от наказателна отговорност като им е било
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като ги оправда
изцяло по това обвинение.
Отмяната на осъдителния
съдебния акт по отношение на подсъдимите С.Т., Ш.С. и К.К.,
с оглед императивните предписания на чл.190, ал.2 от НПК налага отмяна на първоинстанционната присъда и в частта, с която всеки един
от тях е бил осъден да заплати в полза на държавата, по сметката на ОД на МВР
гр. Русе сумата 54 лв. - разноски на досъдебното производство и по сметката на
РРС сумата 12 лв. - разноски на съдебното следствие.
На следващо място въззивният съд счете, че от събраните в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото доказателства по
изискуемия от процесуалния закон безспорен и категоричен начин е било доказано,
че подсъдимите М.М. и О.А. са осъществили състава на
престъплението по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. В съответствие със закона и настоящата инстанция, както и предходната прие,
че от обективна и субективна страна М. и А. са осъществили състава на това
престъпление. В този смисъл и законосъобразни се явяват правните изводи на
проверяваната съдебна инстанция, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие
помежду си, като извършители са отнели чужди движими вещи - мобилен телефон,
марка и модел „**" с ИМЕИ № ****, 1 бр. контактен ключ за лек автомобил „**”
и 2 бр. ключове за секретна брава на обща стойност 380 лева, от владението на св.
М.С.А., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това
сила. От обективна страна всеки един от тях е осъществил първия акт от
изпълнителното деяние на съставното престъпление като подс.
А. употребил принуда във нейната физическа форма. Всеки един от тях е
осъществил физическо въздействие върху владелеца на вещите св. А. – същият е
бил дърпан и по отношение на него са били нанесени множество удари с ръце и
крака от страна на двамата подсъдими, което съответно е довело до сломяване съпротивата
на пострадА.я, като подс. А.
е успял да установи фактическата си
власт върху телефона на св. А., а подс.М. да отнеме
противозаконно ключовете му. Тук следва да се посочи, че при грабежа насилието
като средство за изпълнение на отнемането може да представлява както физическо
въздействие върху личността на владеещия имуществото, така и употреба на сила,
насочена към прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещото го
лице (в този смисъл и Р - 90 от 17.07.1995 г. по н. д. № 109/95 г., ІІ н. о.).
НА.це
функционална връзка, като силата упражнена от двамата подсъдими е била
използвана конкретно с цел създаване на условия за отнемане на предмета на
престъпно посегателство и сломяване съпротивата на жертвата.
От субективна страна подсъдимите
са действал при пряк умисъл – съзнавА. са, че
употребената сила е от естеството си да преодолее съпротивата на пострадА.я А., че лишават владелеца от фактическата власт
на движимите вещи, че участват в реА.зиране на отделните актове ведно с друго лице, предвиждА. са преминаването на движимите вещи в тяхната
собствена власт и са целели установяването на тази власт.
Законосъобразни се явяват
изводите на РРС, че подсъдимите М. и А. не са извършили престъплението в
съучастие подсъдимите Т., С. и К.. С оглед безспорно установеното от фактическа
страна, досежно липсата на съпричастност на
последните към реА.зирането
на грабежа по отношение на св. А. и участието им само в побоя над св. К. решението
на първоинстанционния съд за оправдаване на
подсъдимите А. и М. в частта същите в съучастие подсъдимите Т., С. и К., като
извършители, да са отнели чужди движими вещи - мобилен телефон, марка и модел „**”
и 1 бр. мъжко кожено яке на стойност 130 лв.
от владението на св. М.К., с намерение противозаконно да ги присвоят,
като употребили за това сила. От приобщената в рамките на производството доказателствена съвкупност по категоричен начин се е
доказало, че вещите на св. К. - телефон и портмоне са изпаднА.
от джоба му, докато на същият е бил нанесен побой от подс.
Т. и подс. С. и впоследствие са открити и взети от подс. М., но едва, след като К. е напуснал мястото на
побоя. Правилно РРС е отчел липсата на общност в умисъл в действията на Т. и С.,
от една страна, и А. и М., от друга, съответно - първите да упражнят сила върху
К. и сломявайки съпротивата му по този начин, да дадат възможност на вторите да
отнемат вещите му, поради което и решението на РРС в тази част се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
При индивидуА.зацията на наказанието на подсъдимия М.М.
за извършеното престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, първоинстанционният
съд правилно е съобразил и взел предвид обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия
и тези, които я отегчават. Към първата категория спадат цялостното
възстановяване на вредите от престъплението и младата му възраст. В допълнение въззивният съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства и недооценъчноста на извършеното, нА.чието на предходен конфликт със свидетелите А. и К.,
неголямата стойност на отнетото имущество, формата на вина – внезапен умисъл,
признанието депозирано в рамките на досъдебното производство. Като отегчаващо
обстоятелство от въззивната съдебна инстанция беше
отчетено единствено предходното му освобождаване от наказателна отговорност (по
първото осъждане същият е реабилитиран, а третото подлежи не привеждане и не би
следвало да отегчава отговорността на подсъдимия).
Ръководейки се от изброените
обстоятелства и от най-благоприятния вариант на санкционната част на нормата на
чл. 198, ал.1 от НК, РОС прие, че наказанието на подс.
М. следва да се отмери при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Предвид нА.чието на изброените
по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, които РОС преценява като
многобройни, следва да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание
ще се окаже несъразмерно тежко за извършеното него. Всички тези обстоятелства
формират нА.чието на предпоставките на чл.55, ал.1,
т.1 от НК и наказанието лишаване от свобода следва да било определено под най -
ниския му предел от три години - в размер на две години лишаване от
свобода. В този смисъл и присъдата на
първата инстанция следва да бъде
изменена, като наложеното наказание лишаване от свобода бъде намалено.
Законосъобразно първата
инстанция е счела, че са нА.це
и предпоставките за привеждане в реално изпълнение на отложеното наказание по
НОХД № 1223/2014г. на РС- гр.Русе. Безспорно от справката за съдимост на подс. М. се установява, че по НОХД № 1223/2014г. на РС-
гр.Русе, на същия е било наложено едно общо наказание лишаване от свобода за
срок от три години (при условията на чл.23 от НК) - с присъда №193/12.11.2014г.,
чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от пет години. Доколкото
престъплението по чл. 198, ал.1 от НК е умишлено и реализирано в рамките на
отмерения от съда изпитателен срок, то приложението на чл.68, ал.1 от НК е
задължително.
След обобщаване на резултатите
от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира други основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт извън посочените по-горе, поради което в останалата част прие, че
същия следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.
334, ал. 1 т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.