№ 25
гр. Ловеч, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. С. Д. против решение №
85/18.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1825/2021 г. на РС – Ловеч, с което
съдът е приел за установено по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск, че И. С.
Д. дължи на „Йеттел България“ ЕАД заплащане на съответните суми (по
четири фактури, издадени за цена на доставени мобилни услуги и цена на
мобилен телефонен апарат).
Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на
решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост, в следните аспекти: възприемане от съда за доказани
вземанията по фактурите, при липса на ангажирани от ищеца доказателства за
доставени и потребени от И. С. Д. роуминг услуги на стойност 654,44 лв.,
както и на доказателства за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги, с оглед на което от ищеца е начислена неустойка в размер на 319,36
лв.; възприемане от съда за доказано и на вземането за сумата от 226,90 лв.,
претендирана като разликата между преференциалната и пазарната цена на
мобилното устройство, поради липса на ангажирани от ищеца доказателства
за тези две цени; установяване от съда на вземанията за сумите по фактурите
при направено тяхно оспорване от въззивницата, липса на други
доказателствени източници, подкрепящи данните по фактурите и недоказано
1
от ищеца редовно водене на неговото счетоводство; неправилна правна
квалификация на иска, като в доклада на делото е по чл. 422 ГПК, а в
съдебното решение – по чл. 79 ЗЗД. Във въззивната жалба е направено искане
за отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта за разноските, за отхвърляне
на предявения иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника „Йеттел България“ ЕАД е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който е дадено становище за
нейната неоснователност, респ. за правилност на съдебното решение, като е
изведено искане за потвърждаването му и за присъждане на разноските за
въззивното производство. В писмения отговор се поддържа, че чрез приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза в производството пред
първоинстанционния съд се установява редовно водене на счетоводството от
дружеството ищец, с оглед на което приложение намира чл. 182 ГПК, даващ
право на ищеца да се позове на записванията в счетоводството си. От
въззиваемото дружество се изгражда извод за правилност на решението,
основан на съображения за доказаност по основание и размер на всички
вземания по фактурите. В писмения отговор се развиват доводи и за
настъпилото предсрочно прекратяване на договора между ищеца и ответника,
както и за привеждане в действие на клаузата, предвиждаща начисляване на
неустойка за предсрочното прекратяване. Изразява се несъгласие с
разбирането ма въззивника на недължимост на вземането за сумата от 226,90
лв., претендирана като разликата между преференциалната и пазарната цена
на мобилното устройство, като се поставя акцент върху предоставяне на
мобилното устройство, с оглед изразеното от И. С. Д. (въззивницата) желания
да ползва услугите на „Йеттел България“ ЕАД, при наличие на ясна представа
от нейна страна за размерите на стандартната и преференциалната цени на
мобилното устройство. В писмения отговор е направено доказателствено
искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза със съответните
задачи, по което съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след
становището на И. С. Д. по това искане и излагане на позиция от нейна
страна, досежно поддържаното от ищеца твърдение за факта, че е ползвала
предоставяните съобщителни услуги в периода от 10.03.2019 г. до 09.08.2019
г.
Въззивникът И. С. Д. взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. С. Л., която поддържа
въззивната жалба, излага съображения за нейната основателност, респ. за
неправилност на обжалваното решение, моли за неговата отмяна и за
отхвърляне на предявения иск за установяване на вземанията по издадената
заповед и присъждане на разноските по делото за двете инстанции.
Въззиваемият „Йетел България“ ЕАД не взема участие по делото – чрез
представляващия го по регистрация орган или чрез пълномощник. В
представено по делото писмено становище от пълномощника адв, З. Г. се
моли за отхвърляне на въззивната жалба, за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноските за въззивното
2
производство.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по
оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск от „Теленор
България“ ЕАД против И. С. Д., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на вземане за заплащане на сумата от 1552,02
лв., – общ размер на неизплатени абонаментни такси по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ и по договор за лизинг към него (за мобилно устройство
HUAWEI P20 Lite Dual Pink), ведно със законната лихва върху вземането,
начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното му
изплащане, за което по ч.гр.д. № 792/2021 г. на РС Ловеч е издадена заповед
за изпълнение. От приложеното ч.гр.д. № 792/2021 г. на РС Ловеч се
установява, че издадената заповед за изпълнение не е обезсилена – същата е
връчена на И. С. Д., която е подала писмено възражение, с оглед на което
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по
заповедта.
В писмения отговор на исковата молба, подаден от пълномощника на
ответника се дава становище за допустимост на иска и за неговата
неоснователност.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 24.05.2011 г. И. С. Д. сключила договор за мобилни услуги с „Космо
България Мобайл“ ЕАД, при общи условия на промоция Welcome Garantee, за
срок от 24 месеца, по който мобилният оператор предоставил на потребителя
СИМ карта с предпочетен номер +************, както и мобилно устройство
NOKIA 1616. При сключване на договора са представени декларации-
съгласие от С. Д. С. (баща на И. С. Д.) за възползване от промоцията от
непълнолетно лице и за абониране на непълнолетно лице.
От сертификат на пакетни услуги Globul Combo+ се установява, че на
16.09.2014 г. между И. С. Д. и „Космо България Мобайл“ ЕАД се сключило
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги за мобилни
номера +************ и +************1, при условията на абонаментен
план Generation G 13.99 (за първия номер) и GoWebUnlimited 2500 64kbps (за
втория). Неразделна част от споразумението е приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни клиенти от 16.09.2016 г., подписано от
3
потребителя И. С. Д..
С допълнително споразумение № ********* от 22.11.2018 г. към
договор за мобилни услуги с номер +************ страните постигнали
съгласие операторът да продължи да предоставя услугите при общи условия
и избрания от потребителя ценови план Тотал 36,99 с допълнителни 5000 МВ
срещу заплащане на стандартен месечен абонамент в размер на 36,99 лв.
Неразделна част от споразумението е приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от 22.11.2018 г., подписано от
потребителя И. С. Д.. Според уговорка в споразумението при подписването
му, потребителят получава мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink
срещу заплащане на цена в брой или обща лизингова вноска в размер на
470,16 лв., като е означено, че цената на устройството без абонамент е 859,90
лв., а отстъпката от стандартната цена е 389,74 лв. И. С. Д. е сключила
договор за лизинг 22.11.2018 г., с който е поела да заплаща цената от 470,16
лв. на 24 броя месечни лизингови вноски, всяка от по 19,59 лв.
В заявлението и в исковата молба въззиваемият „Теленор България“
ЕАД се позовава на издадени от дружеството четири фактури.
От фактура № **********/10.04.2019 г. се установява, че е издадена за
отчетен период от 10.03.2019 г. до 09.04.2019 г. за сумата от 797,59 лв. с ДДС,
че за същия период са начислени следните суми: 778 лв. с ДДС - за разговори,
данни съобщение и други услуги (656,44 лв.) и за месечна еднократна такса
(32,48 лв.), както и вноска за лизинг в размер на 19,59 лв. От фактура №
**********/10.05.2019 г. се установява, че е издадена за отчетен период от
10.04.2019 г. до 09.05.2019 г., като означените в нея основания, формиращи
компонентите на сумата по фактурата, са: месечна еднократна такса 36,98 лв.
с ДДС и вноска за лизинг в размер на 19,59 лв. От фактура №
**********/10.06.2019 г. се установява, че е издадена за отчетен период от
10.05.2019 г. до 09.06.2019 г., като означените в нея основания, формиращи
компонентите на сумата по фактурата, са: месечна еднократна такса 36,98 лв.
с ДДС и вноска за лизинг в размер на 19,59 лв. От фактура №
**********/10.07.2019 г. се установява, че е издадена за отчетен период от
10.07.2019 г. до 09.07.2019 г., като означените в нея основания, формиращи
компонентите на сумата по фактурата, са вноска за лизинг в размер на 19,59
лв. От фактура № **********/10.08.2019 г. се установява, че е издадена за
отчетен период от 10.07.2019 г. до 09.08.2019 г., като означените в нея
основания, формиращи компонентите на сумата по фактурата, са: неустойки
предсрочно прекратяване на договори за услуги - 319,36 лв. и вноска за
лизинг – 313,44 лв.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че
претенциите на ищеца по фактурите по пера се формират както следва: 53,13
– месечни абонаментни такси; 787,73 лв. - цена на мобилни услуги (роуминг);
391,80 лв. – лизингови вноски; 226,90 лв. - разликата между стандартната
цена на устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink без отстъпка и оставащия
4
срок от договора; 92,46 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договора
за услуги.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието на
въззивна инстанция, се установява, че за периода 10.03.2019 - 09.04.2019
година са предоставени услугите предмет на допълнително споразумение от
22.11.2018 г., като от предоставената справка детайлно потребление от
експерта е направена констатация, че на дата 29.03.2022 г., от 11:20 часа е
осъществена връзка с кратък номер 123, който е предоставен от Йеттел за
целите на услуга „Грижа за клиента. На същата дата, от 11:24 часа е подадено
съобщение към номер 1210 (услуги УДС), предоставен от „Йеттел“, чрез
който е възможно да се активира „Роуминг услуга“ с изпращане на безплатен
SMS с текст А, от потребител на абонаментен план на Yettel. На 30.03.2020
г., до 10:41 часа е реализиран трафик, тип услуга „Роуминг изходящ", който е
мобилен интернет терминиран към „номер“ /адрес telenorbg за цели на
отчитане и ценообразуване. От заключението се установява, че само от
представената справка детайлно потребление за номер **********, за
периода 08.03.2019 - 09.04.2019г., и конкретно за дата 30.03.2019 година, не
би могло да се определи кой е инициаторът на сесията - потребителят или
Теленор/Йеттел (мобилният оператор), както и на каква стойност и от кого се
заплаща интернет трафикът във фонов или контролиран режим.
С покана за доброволно плащане от „Теленор България“ ЕАД до И. С.
Д. от 10.07.2019 г. мобилният оператор направил изявление, с което
определил че дължимите от потребителя неплатени задължение са в общ
размер на 919,22 лв., че при неизпълнението им в десет дневен срок,
договорът за предоставяне на мобилна услуга ще бъде прекратен и ще бъдат
начислени неустойки, при което общият размер на задълженията ще нарасне
на 1552,02 лв. В удостоверение изх. № 227/11.10.2021 г. на „Тип-Топ Куриер“
АД е направено изявление, че предупредителното писмо (поканата) до И. С.
Д. е предадено на куриера на 11.07.2019 г., че обявеният начин на доставяне е
до пощенска кутия, че посоченият адрес за доставка е гр. *** и че писмото е
доставено на адреса на 17.07.2019 г.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Претенциите на ищеца за вземанията по заповедта се основават на две
съглашения между ищеца и ответника – на допълнително споразумение от
22.11.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с конкретен мобилен
номер мобилен номер (+************) и на договор за лизинг с обект
устройство марка HUAWEI P20 Lite Dual Pink. Дговорите са самостоятелни и
пораждат за страните по тях отделни права и задължения, но изпълнението на
задълженията по тях двата е функционално обвързано, като неизпълнението
на задължението за заплащане на дължимите от потребителя суми би могло
да доведе до тяхното разваляне.
Съдът констатира, че в индивидуалния договори за мобилни услуги и
5
споразумението към него, както и към договора за лизинг, няма клауза,
уреждаща по какъв начин другата страна ще бъде уведомена при изменение,
респ. предсрочно прекратяване или разваляне на договора. Съгласно нормата
на чл. 20а ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни
или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. Въззивамият твърди, че е развалил едностранно
договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника - абонат на
мобилни услуги. Доколкото се касае за писмен договор, то и изявлението за
прекратяването му следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата
страна - чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В този смисъл липсват писмени
доказателства в такава насока.
Моментът на прекратяване на облигационните отношения е свързан с
възникване на правото на изправната страна да реализира имуществената
отговорност на неизправната. В исковата молба се претендира неизпълнение
на договора и неустойка, но няма доказателства, че въззивникът е уведомен за
прекратяване на договора по смисъла на ЗЗД. От съдебно счетоводната
експертиза се установява, че част от начисленото по първата фактура вземане
778 лв. с ДДС е за разговори, данни съобщение и други услуги (656,44 лв.), че
друга част от вземанията по фактурите са неустойки, начислени с оглед
неизпълнение на задълженията за плащане на сумите по фактурите.
Доколкото въззивникът ищец не доказа че е налице основание за начисляване
на претендирания трафик, съдът приема, че няма основание за фактуриране
както на сумата от 656,44 лв. (по първата фактура), така и на сумите за
неустойки, защото няма неизпълнение, поради липсващо задължение. В този
смисъл не е налице неизправност от страна на абоната по договорите, за да се
определи към кой конкретен момент договорът за мобилни услуги е
прекратен.
Районният съд е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която
настоящата инстанция съобразява, доколкото съответства на правните и
фактически изводи по казуса. Вещото лице е направило справка, че данните
по фактурите са отразени в счетоводството на въззваемия, но съдържащите се
изводи не отговарят на анализа на представените фактури и не са обсъдени
начините на формиране на сумите реално. От заключението не се установява
на какво се дължи разликата между начислените във фактурите суми за
абонаментни такси, начисления, компенсации и отстъпки (напр. във
фактурата от 10.04.2019 г.) и посочените в договора абонаментна такса от
36,99 лева. По фактурата от 10.08.2019 г. е посочена сумата 319,36 лева -
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, които обаче не
кореспондират с описаните в исковата молба неустойки – едната за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, а другата за
предсрочно прекратяване на договора за лизинг. Следователно при
съпоставяне на компонентните на присъдена от първоинстанционния съд
сума 1552,02 лева по двата договора (за мобилни услуги и за лизинг), с
описаните искови претенции в основанието на исковете и по приложените
6
писмени документи, съдът намира, че не се установява идентичност, както и
не може да се изведе начина на формиране на отделните вземания. По
заключението на съдебно-счетоводната експертиза причината за това
несъответствие също не се установява. не би могло да се също не е дадена
информация в такава насока и въззивният съд намира, че предявените искове
са неоснователни и недоказани.
По отношение на начислените суми поради предсрочно прекратяване на
договора, посочени във фактурата от 10.08.2019 г. и претендирани от
въззиваемия, съдът обсъди действието на разпоредбата на чл. 75 от Общите
Условия /ОУ/ приложени към заявлението е уредена правната възможност
„Йеттел България" („Теленор България") ЕАД. В нея е уредено едностранно
прекратяване на индивидуалния договор с потребителя, когато последният не
изпълнява задълженията си по част XIII, или при условията на т. 19 б и т. 19 в.
В чл. 19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява от въззиваемия с
„едномесечно писмено предизвестие" /К.ц./, което е реципрочно на правото в
чл. 19а от ОУ на потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл. 19в от ОУ
е обусловена /предвид б.г от същата норма/ от съществено или системно
нарушение на Общите условия от потребителя. В чл. 152, т. 24 от ОУ се
съдържа дефиниция на термина „Съществено нарушение" с две хипотези -1.
нарушение, на което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален
договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение; 2. действие
или бездействие, с което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл.
152, т. 23 от ОУ пък е посочено, че „системно нарушение съставлява"
нарушение на задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и,
допуснато три или повече пъти в продължение на една година". В
конкретната хипотеза въззиваемият се позовава по исковата молба на
неплащане по четири фактури на дължимите абонаментни такси и цена на
доставените услуги, което определя, че за прекратяването на договора е
необходимо писмено предизвестие. По приетите писмени доказателства не се
установява, че договорът между страните е бил прекратен по уговорения
начин преди изтичане на срока му. Предвид на това предявените искове са
неоснователни и недоказани.
Неустойката по чл. 92 ЗЗД има обезпечителна и санкционна функция,
като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е уговорена.
Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е установено по
и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В настоящия казус,
неустойката възмездява имуществените щети на „Йеттел България"/"Теленор
България"/ЕАД, при прекратяване на договорите при виновно неизпълнение
от абоната. Доколкото съдът приема, че не се доказва прекратяване при
условията на чл. 19в от Общите условия от въззиваемия неустойката от
319,36 лева не е дължима.
По отношение на претенцията по исковата молба за заплащане на
сумата 226,90 лв. - разликата между стандартната цена на устройство
HUAWEI P20 Lite Dual Pink без отстъпка и оставащия срок от договора, съдът
7
приема, че от въззиваемото дружество не се доказва конкретната стандартна
цена на същото устройство, при което не би могло да се установи,
претендираната като неустойка разлика с договорената преференциална цена.
Следователно предявените искове за установяване на дължимост на
лизингова цена, съразмерна част в отстъпка в цена на предоставеното по
договора от 22.11.2018 г. устройство е неоснователна.
По тези съображения искът за установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение се явява неоснователен. Предвид обратния
краен извод на първоинстанционния съд, обжалваното съдебно решение №
85/18.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1825/2021 г. на РС – Ловеч, е
неправилно, поради което следва да бъде отменено, като вместо него да се
постанови друго – за отхвърляне на иска за установяване на вземанията по
заповедта.
С оглед основателността на въззивната жалба и неоснователността на
иска за установяване вземанията по заповедта, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на въззивника-ответник следва да се присъдят разноските по делото, сторени
в исковото производство на двете инстанции, които са доказани в общ размер
на 815,52 лв. (350 лв. - адвокатско възнаграждение и 100 лв. - депозит за вещо
лице в първата инстанция, 15,52 лв. - държавна такса въззивна жалба и 350 лв.
- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция).
Установявайки, че дължимата държавна такса за въззивно обжалване не
е внесена в пълния й размер от 25 лв., на основание чл. 77 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумата от 15,52 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 85/18.03.2022 г., постановено по гр.д. №
1825/2021 г. на РС – Ловеч, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК от
„Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“), с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766 против И. С. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. *** за признаване за установено, че ищецът има
вземания към ответника по пет фактури, издадени за неизплатени
абонаментни такси, доставени услуги, неустойки и цена на мобилен
телефонен апарат по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +************ (№ *********) и по договор за
лизинг към него (за мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink) за сума
8
в общ размер на 1552,02 лв., за която е издадена заповед за изпълнение №
434/23.04.2021 г., по ч.гр.д. № 792/2021 г. на РС Ловеч.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор
България“), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766 да заплати на И. С.
Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата от 815,52 лв., представляваща
общ размер на сторените по делото разноски за исковото производство в
двете инстанции (чл. 78, ал. 3 ГПК).
ОСЪЖДА И. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на
основание чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
ОС Ловеч (BG13 TEXI 9545 3103 6482 00), сумата от 15,52 лв.,
представляваща разликата до пълния дължим размер от 31,04 лв. на
държавната такса за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението е подписано с особено мнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9