№ 559
гр. Бургас, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20232100102013 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на А. В. С., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Х. Т.“ № ** чрез адв.
Николай Николаев Димитров – ШАК и адв. Борис Албертов Акалиев – САК,
против Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, с която са предявени
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
150 000лв. от смъртта на А. М. Р. – фактическа д. на ищеца, от настъпило на
30.01.2020г. ПТП, ведно със законната лихва върху търсената сума от
14.05.2020г. /датата на уведомяването на Гаранционния фонд/ до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че на 30.01.2020г. в гр. Каблешково, обл. Бургас, в
местността "Пъдарска могила“, в пункт за изкупуване на черни и цветни
метали, е настъпило ПТП, при което верижен багер с марка „Хюндай“, модел
„Робекс 210LC-7A“, с peг. № А 07838, управляван от неправоспособния В. Н.
К., застъпва с дясната си верига А. М. Р., ЕГН: **********. В пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, А. М. Р. претърпява
несъвместими с живота телесни травми, които довели до летален изход за
пострадалата. Отговорност за настъпването на пътно-транспортното
произшествие имал водачът на верижния багер – В. Н. К..
По отношение на процесното произшествие били образувани пр.пр. №
699/20г. по описа на ОП - гр. Бургас и сл.д. № 16/20г. по описа на ОСлО към
ОП - гр. Бургас, както и НОХД № 27/2023 г. по описа на ОС - Бургас, по което
е постановена присъда № 14/10.03.2023 г., влязла в законна сила, и с която
подсъдимият В. Н. К. е признат за виновен в това, че като неправоспособен и
1
без да има право да упражнява дейност - оператор на земекопна машина
верижен багер, при управлението на същата е причинил по непредпазливост
смъртта на А. М. Р., ЕГН: **********.
Твърди се, че след справка в Информационния център към
Гаранционен фонд се установява, че към датата на събитието не е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Процесният
багер съгласно §6, т.11 от ПЗР на Закона за движение по пътищата е
„моторно превозно средство“ и според т.10 е и пътно превозно средство, а по
смисъла на §6, т. 30 инцидентът, довел до смъртта на А. М. Р., представлява
пътнотранспортно произшествие. Според относимата норма на чл. 477, ал. 1
от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата. Или гражданската отговорност
обхваща не само случаите, при които моторното превозно средство се
използва за придвижване, но и в случаите, когато то се ползва съобразно
друго свое предназначение, както в случая процесният багер се е ползвал за
дейност по разделяне и сортиране на метални отпадъци.
Ищецът твърди, че в качеството на увредено лице по смисъла на чл.
478, ал. 2 от КЗ, има право на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б ”а” от КЗ да
претендира пряко от Гаранционен фонд изплащане на обезщетение за всички
претърпени от него болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Поради това и на 10.11.2023 г. представил пред
ответника застрахователна претенция с вх. № 24-01-500 по чл. 380 от КЗ,
ведно с пълномощно, както и препис от постановената присъда по НОХД №
27/2023 г. по описа на ОС - Бургас. Въпреки представянето на всички
доказателства, установяващи застрахователното събитие и породилите се от
него вреди, с писмо от 30.11.2023 г., администрирано в деловодната система
на Гаранционен фонд под изх. № 24-01-500/30.11.2023 г., ответникът отказал
да изплати дължимото обезщетение.
Ищецът твърди, че е загубил своята фактическа д., човекът когото е
отгледал още от най-ранна детска възраст, с когото са се подкрепяли и са
правили всичко един за друг, както в добрите, така и в трудните моменти.
Загубата на д., след продължителен и пълноценен семеен живот, била за него
изключително тежка. Ищецът останал без своята д. и за съжаление, ще бъде
лишен от грижата и подкрепата й, на която е разчитал през старините си и
която е отгледал като свое родно дете. Горното, наред с обстоятелството, че
смъртта настъпва по такъв нелеп начин, още повече засилва болките и
страданията, които ищецът изпитва.
2
Твърди се, че когато А. С. сключил брак с М. С.а и двамата заживявели
в едно домакинство, той започнал да отглежда А., едва на 4 години. Въпреки,
че не са имали кръвна връзка с А., техните отношения са били базирана на
обич, защита, подкрепа и грижа. Изградената между тях връзка от
емоционална и психологическа гледна точка напълно се покривала с
емоционалната връзка между баща и родна д.. През целия си съзнателен
живот, още от детска ранна възраст, А. е била отглеждана от своята майка -
М. С.а и съпругът й А. С. в едно общо домакинство, тъй като биологичния
баща на А. е неизвестен и никога не е полагал грижи за дъщеря си и дори не я
е познавал.
Посочва се, че преди инцидента А. е бил весел, безгрижен, щастлив и се
е радвал на внимание, подкрепа и любов от цялото си семейство, но най-вече
от д. си А.. След инцидента при А. се наблюдава наличие на негативни
психологически и емоционални последици - станал е по-уязвим, по-неуверен
и по- несигурен. Започнал да проявява избухливост, сприхавост, станал е
затворен и самовглъбен, отказвал да общува с приятелите и близките си.
Всеки ден плачел и скърбял за дъщеря си. Поради гореизложеното ищецът
моли за уважаване на предявения иск и присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция.
В съдебно заседание претенцията се поддържа, представят се
доказателства.
Ответникът Гаранционен фонд – гр. София чрез процесуалния си
представител оспорва основателността на иска. Оспорва твърдението, че
ищецът търпи неимуществени вреди от смъртта на А.. Оспорва и размерите
на предявените искове.
Отделно от горното се оспорва материалната легитимация на ищеца,
тъй като същият не ангажирал никакви доказателства за трайната
емоционална и особена връзка с починалата. Също така при условията на
евентуалност ответникът твърди, че търпените от ищеца болки и страдания
от смъртта на А. не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка.
Оспорва се и по основание искането за присъждане на законна лихва
върху претендираната сума предвид акцесорния й характер. Освен това се
твърди, че ГФ е учреден е като юридическо лице със специална цел и не
дължи законна лихва.
Поддържа се, че ответникът се произнесъл по искането на ищеца в
законоустановения тримесечен срок. Поискал е от ищеца да представи
допълнителни необходими документи, от които да се установи основанието за
определяне на обезщетение, които не били представени, а дори напротив –
заведена била настоящата искова молба.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото
разноски.
3
Третото лице-помагач на ответника не взема становище по претенцията.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове против Гаранционен фонд по реда на чл.557 от КЗ
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото
лице в размер на 15000 лв., както и за законна лихва от датата на първото
уведомяване 14.06.2020 год., до окончателното изплащане.
С влязла в сила присъда№ 14/10.03.2023 г. по НОХД №27/23 год.
подсъдимият В. Н. К. е признат за виновен в това, че поради немарливо
изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, като неправоспособен и без да има право да упражнява
дейност - оператор на земекопна машина верижен багер м.“Хюндай“, при
управлението на същата е причинил по непредпазливост смъртта на А. М. Р.,
ЕГН: **********.
Поради постановения акт на наказателния за гражданския съд е
установено по задължителен начин (чл.300 от ГПК) извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Отговорността на Гаранционния фонд по реда на чл.557 ал.2 б.“а“ от КЗ
възниква при следните предпоставки: пътнотранспортното произшествие да е
настъпило на територията на Република България или на друга държава-
членка, да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, виновният водач да няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и от произшествието да са причинени неимуществени или
имуществени вреди.
Твърдението на ищеца, че към момента на настъпване на
произшествието за верижния багер не е била сключена застраховка
„гражданска отговорност“ не се оспорва от ответника. Макар и самоходна
верижна машина, багерът подлежи на регистрация и за собственика му е
задължителна застраховката „Гражданска отговорност“ на основание чл. 461,
т. 1 КЗ и чл. 477, ал. 1 вр. чл. 481 КЗ. При липсваща застраховка „Гражданска
отговорност“ на самоходната машина и причинени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на тази машина, съгласно чл. 557, ал. 1, т.
2, б. „а“ КЗ Фондът дължи изплащане на обезщетение на пострадалите лица,
следователно ответникът е материално-правно легитимиран да отговаря по
заведената претенция.
Установява се, че на 10.11.2023 год. ищецът е предявил извънсъдебна
претенция за обезщетение на неимуществените вреди, понесени в резултат на
смъртта на неговата фактическа д.. На 30.11.23 год. е постановен отказ, тъй
като не се установява наличието на житейски обстоятелства, станали причина
за пораждане на особена близост между ищеца и фактическата му дъщеря.
Възражението на ответника, че ищецът не попада в кръга на лицата,
4
понесли неимуществени вреди от смъртта на А. Р., е неоснователно.
С ППВС №4/61 год. е признато право на обезщетение на най-близките
на починалия в резултат на деликт – деца, съпруг, родители. С ПП№5/69 год.
кръгът на лицата, имащи право на обезщетение, е разширен, като е взето под
внимание, че има случаи, сходни с ППВС №4/61 год, при които фактически
са се създали отношения, наподобяващи родство или брак. Към тях се числят
случаите на отглеждани и неосиновени деца, когато това отглеждане е било
трайно и е създало връзка и чувства между пострадалия и ищеца, каквито са
отношенията между родител и дете.
Ангажирани са свидетелски показания, от които се установява, че
ищецът и съпругата му М. се оженили преди около 40 години. И двамата
имали по едно дете – ищецът имал едно момиченце, а М. имала А., която била
на 6 години. След това се родили общите им деца, като децата на семейството
станали общо шест, заедно с А.. Свидетелите изнасят, че ищецът се грижил за
починалата А. като за собствено дете, тя му казвала „татко“, а нейните деца
му казвали „дядо“. В началото А. , М. и А. живеели в с.Просеник, след
това се преместили в Каблешково. Свидетелите посочват, че всички деца на
ищеца и М. С.а са вече големи и имат свои семейства, вкл.А. също имала свое
семейство и след като се оженила се преместила през една къща. След
задомяването си тя продължила да поддържа тясна връзка с майка си и А. С.,
помагали са взаимно, понеже М. С.а била в тежко здравословно състояние.
Според св.Б.ова – л. на починалата, А. не поддържала отношения с
биологичния си баща, само веднъж свидетелката видяла те двамата да
разговарят.
От свидетелските показания се установява по несъмнен начин, че между
ищеца и починалата е била изградена трайна връзка, изпълваща
съдържанието на връзката родител-дете. Ищецът е отглеждал А. заедно с
майка й като свое дете, а след като тя се задомила и се отделила в
самостоятелно домакинство, продължил да поддържа с нея същите топли
отношения, общо в продължение на около 40 години – починалата била на
шест години, когато майка й заживяла с А. С., а е загинала на 46 годишна
възраст. Твърдението в исковата молба, че бащата на починалата бил
неизвестен, е невярно и се опровергава от показанията на св.Б.ова, но това не
променя извода на съда, че практически по време на целия си съзнателен
живот починалата е имала емоционална връзка с ищеца, която е заместила
връзката с баща й. При така установеното съдът приема, че ищецът е
легитимиран да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от смъртта на неговата фактическа д..
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид
конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. - конкретните
обстоятелства, при които са настъпили вредите, възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. По-новата практика
5
последователно приема, че при определяне размера на обезщетението следва
да се има предвид динамиката на обществено-икономическите отношения,
променените критерии за справедливо обезщетение, постоянно нарастващите
размери на застрахователните лимити. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на
съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124
от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
При определяне на обезщетението съдът взе под внимание, че към
датата на деликта починалата е била на 46 години, отдавна създала свое
семейство с шест деца – св.Б.ова. Починалата е била трудово активна,
работела като чистачка в заведение, като работник в кухня и в пункта за
цветни метали, където е настъпило произшествието. Тя не е разчитала на
издръжката на фактическия си баща, както и той не е разчитал на нейна
издръжка, доколкото според св.Б.ова един от синовете на А. – О., всяка
седмица изпращал пари на родителите си от Германия. Създалите се
отношения на задружност и топлота между починалата и нейния баща са в
рамките на нормалните за връзката родител – дете и не се доказва
твърдението в исковата молба за изключителна близост. Не се доказва
твърдението, че ищецът е претърпял изключителни по интензитет болки и
страдания. Свидетелите сочат, че той тежко претърпял загубата на д. си,
плачел всяка сутрин в продължение на 3 – 4 м., ходел на гробищата. Заради
помощта на другите си деца вече се чувствал по-добре, но продължавал да
търси А.. Т.е. от свидетелските показания се установява емоционално
страдание, което съответства по интензитет на обичайното, което се понася
при загуба на близък човек. Като взе предвид отношенията на близост,
тяхната продължителност, а от друга страна – обстоятелството, че ищецът е
починалата са живели в отделни домакинства и всеки е имал свой
самостоятелен живот, съдът намира за справедлив размер на обезщетението
за понесените неимуществени вреди сумата от 50 000 лв. В този размер
претенцията следва да се уважи, а в останалата част до предявения размер от
150 000 лв.следва да се отхвърли.
Ищецът претендира обезщетение за забава върху обезщетението за
неимуществени от момента, в който за първи път ГФ е бил уведомен –
14.05.2020 год.
Видно е обаче от писмените доказателства, че ищецът е предявил
извънсъдебна претенция на 10.11.2023 год. Вероятно под уведомяване за
първи път се имат предвид претенциите на другите правоимащи (деца), за
които съдът служебно установи, че по-късно са били образувани дела –
напр.гр.д. № 1973/2020 г. и гр.д.№1149/21 год. на Окръжен съд – Бургас за
присъждане на обезщетения от същия деликт.
6
Според чл.558 ал.1 изр.второ от КЗ, Гаранционният фонд дължи лихви
за забава при условията на чл.497 от КЗ. Макар, че вредите са причинени от
непозволено увреждане, отговорността на ответника е ограничена от
специалната разпоредба на чл.558 ал.1 изр.второ от КЗ – така решение №
50045 от 6.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 347/2022 г., I т. о.
В случая извънсъдебна претенция е била отправена от ищеца на
10.11.2023 год. Ответникът е постановил директен отказ на 30.11.2023 год.,
т.е. произнесъл се е в рамките на срока по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ и от момента
на отказа дължи лихва за забава. Претенцията за присъждане на лихва от по-
ранен момент (14.05.2020 год.) е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Ищецът е поискал присъждане на разноски и има право на такива на
основание чл.78 ал.1 от ГПК. Бил е представлявана от адвокат по реда на
чл.38 от ЗА. На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв.Р. възнаграждение, определено по реда на Наредба
№1/09.07.2004 год. на ВАС в размер на 5580 лв. с ДДС.
На ответника се следват разноски съразмерно на отхвърлената част. По
списък са поискани разноски от 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно на отхвърлената част от иска се присъждат 300 лв.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса,
дължимата такса върху присъденото обезщетение следва да се възложи върху
ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 2000 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: ул. „Граф
Игнатиев” № 2 ет. 4, представлявано заедно от Стефан Г. Стоилков и Максим
Нанев Колев, да заплати на А. В. С., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Х. Т.“ №
**, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. М. Р. – фактическа
д. на ищеца, от настъпило на 30.01.2020г. ПТП, в размер на 50 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2023 год. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над уважения до претендирания размер
от 150 000 лв. и претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от 14.05.2020 до 29.11.2023 год.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: ул. „Граф
Игнатиев” № 2 ет. 4, представлявано заедно от Стефан Г. Стоилков и Максим
Нанев Колев, да заплати на адв. Георги Радков от Адвокатска колегия -
София възнаграждение за осъществено процесуално представителство на А.
С. при условията на чл.38 от ЗА по гр.д.№2013/23 год. в размер на 5580лв. с
ДДС.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Х. Т.“ № ** да
7
заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: ул. „Граф
Игнатиев” № 2 ет. 4, представлявано заедно от Стефан Г. Стоилков и Максим
Нанев Колев, разноски в първоинстанционното производство в размер на 300
лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: ул. „Граф
Игнатиев” № 2 ет. 4, представлявано заедно от Стефан Г. Стоилков и Максим
Нанев Колев, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на Окръжен съд Бургас, държавна такса в размер на 2000 лв. и такса от 5 лв.
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на третото лице В. Н. К..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8