Р Е Ш Е Н И Е
№1930/8.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на девети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11334 по описа на Варненски районен съд
за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 50115/ 25.07.2018 г.
от „Е.м.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***-* срещу С.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което
да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите от 1500.00 лева, представляваща част от дължимата главница, цялата
в размер на 2342.78 лева по договор за потребителски кредит № * от * год.,
сключен с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, като задължението е прехвърлено на заявителя „Е.
М.” ООД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.05.2016 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.03.2018 год. до окончателното изплащане на задължението и
1000.00 лева, представляваща част от дължимата договорна лихва, цялата в размер
на 1615.47 лева, начислена за периода от 21.10.2014 год. до 11.05.2016 год., за
което вземане по ч. гр. д. № 4137 по описа на Варненски районен съд за 2018
год. е издадена Заповед № 1966/23.03.2018 год.. Претендира се и присъждане на
извършените в заповедното и настоящото производство разноски.
В
исковата молба се излага, че на 21.10.2014 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и
ответника сключен договор за стоков кредит, в изпълнение на който на последния
е отпусната сумата от 2600 лева. Уговорено е заплащане от потребителя на
застрахователна премия в размер на 689.88 лв., а също и на „такса ангажимент“ в
размер на 91.00 лв. Приет между страните е лихвен процент от 37.48 %, при ГПР
от 46.55 %. Уговорено е връщане на отпуснатата сума на 48 вноски, по 119.82
лв., всяка. Длъжникът не е изпълнил задължението си за заплащане на месечните
вноски в срок. Към момента на предявяване на иска общата дължима от ответника
сума възлиза на 3958.25 лв., от които 2342.78 лв. – главница и 1615.17 лв. –
договорна лихва. На 11.05.2016 год. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ищеца е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който последното дружество
придобива вземането спрямо длъжника. Твърди се още, че със съобщение от
17.01.2018 год. длъжникът е уведомен за извършената цесия, а също и за
обявяване предсрочната изискуемост на вземането.
В
съдебно заседание ищецът твърди, че с полагане на подписа си в договора
ответникът изрично е заявил, че е получил сумата по посочената в договора
банкова сметка ***срочна изискуемост при неплащане на две поредни погасителни
вноски, като предвид обстоятелството, че заповедното производство е по чл. 410
от ГПК, на ответника е дадена възможност да вземе становище по заповедта, да
защити интересите си, без да е предприето предварително принудително изпълнение
на заповедта за изпълнение.
Ответникът
– С.Т., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения относно неоснователността на исковете. Оспорва факта на
предоставяне на главницата, а също и надлежното обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането. Възразява срещу наличието на валидна облигационна
обвързаност между страните, поради неспазване на процедурата, разписана в чл. 5 ЗПК – относно коректното предоставяне на преддоговорна информация на потребителя.
Последното обуславя опорочаване волята на страната, поради което и намира
сключеният договор е нищожен, поради липса на съгласие. Релевира възражение за
нищожност на клаузите, касаещи възнаградителната лихва. Отправя искане за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа
на заявление вх. № 19663/ 22.03.2018
год. по ч. гр. д. № 4137 по описа на ВРС за 2018 год. е
издадена Заповед № 1966/ 23.03.2018
год. по силата на която е разпоредено длъжникът С.Т., ЕГН **********,*** да
заплати на кредитора „Е.М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***-6
сумите от 1500.00 лева, представляваща част от дължимата главница от 2342.78
лева по договор за потребителски кредит № * от *г., сключен с „Б. П. П. Ф.“
ЕАД, като задължението е прехвърлено на заявителя „Е. М.” ООД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 11.05.2016 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
22.03.2018 год. до окончателното изплащане на задължението и 1000.00 лева,
представляваща част от дължимата договорна лихва от 1615.47 лева, начислена за
периода от 21.10.2014 год. до 11.05.2016 год., както и 50.00 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Посочено
е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № * от *г.,
сключен с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, като задължението е прехвърлено на заявителя „Е.
М.” ООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.05.2016 год.
На 21.10.2014 год. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД (кредитор) и С.Т. (кредитополучател)
е сключен договор за потребителски кредит по силата по силата на който на кредитора
се задължава да предаде на кредитополучателя, по посочената в договора банкова
сметка, ***.00 лева. Предвидено е олихвяване при лихвен процент от 37.48 %,
заплащане от страна на кредитополучател на сумата от 91 лв. – такса ангажимент,
премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 698.88 лв. Общият
размер на плащанията е 5751.46 лв., при ГПР от 46.55 %. Уговорено е връщане на
дължимата сума на 48 вноски, по 119.82 лв., всяка, последната с падеж
05.11.2018 год. В последния абзац на договора (л. 10) се съдържа изявление от
кредитополучателя, че е получил сумата по т. 1 от раздел „Параметри и условия“
по банкова сметка, ***ация.
Видно
е, от представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 02.06.2015 год. че „Б. П. П. Ф.“ ЕАД прехвърля
на „Е.М.” ЕООД
вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в Анекси № 1 А и В срещу определена покупна цена. Представен е и Анекс №
1А, в което под № 34 са
посочени имената на ответника, неговото ЕГН,
номер и дата на договора, размерът на дължимите главница (2342.78 лв.), възнаградителна лихва
(1533.14 лв.) и неустойка (82.33 лв.)
С пълномощно от 09.06.2015 год., изпълнителния директор на „Б. П. П. Ф.“
ЕАД упълномощава Р. И. М. - Т., в качеството и на управител на „Е.М.“ ЕООД, с
правата да уведоми, от името на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, всички длъжници, по всички
вземания, цедирани съгласно Рамков договор за цедиране на задължения от
02.06.2015 год. и всички допълнителни споразумения и протоколи към същия.
Видно от приобщеното на л. 45 пълномощно Р. И. М. - Т., в качеството и на
управител на „Е.М.“ ЕООД упълномощава „А. Д. - И. И Д.“ с правата да
уведомяват, от името на „Е.М.“ ЕООД, всички длъжници, по сключени от
дружеството договори за цесия.
Видно от приобщеното на л. 46 пълномощно адв. Ж. Д. Д., управляващ
съдружник в „А. Д. - И. И Д.“ упълномощава адв. Р. М. с правата да уведомява,
от името на „Е.М.“ ЕООД, всички длъжници по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, по сключени от
дружеството договори за цесия.
Представено по делото е уведомление, адресирано до ответника, с което
последния се уведомява за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба.
От заключението на вещото лице П.И. по
изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява,
че сумата по договора е преведена на кредитополучателя; размерът на дължимата
главница към датата на депозиране на заявлението е 2256.29 лв., а на
възнаградителната лихва, за периода 21.10.2014 год. – 22.03.2018 год., е
1425.15 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 4137/ 2018 г. на ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава
претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо
вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между
цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и
изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума;
факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; имуществено
разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; размера на претенцията.
В тежест на ответника е да установи възраженията си.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното.
В
настоящата хипотеза, липсва спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на цесионер и „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, в качеството му на цедент, е сключен
валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.06.2015 г.,
Анекс № 1А, с който е прехвърлено вземането на цедента
от ответника по договор за кредит № * - */ * г.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 - прехвърлянето
на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за
него на длъжника. В настоящата
хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване на длъжника
за сключения договор, преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. на
исковата молба. Уведомяването на длъжника за извършените
прехвърляния на вземането е настъпило с получаването
на преписа от исковата молба с приложеното към същата уведомление за цесия (л. 76), а
именно - на 18.09.2018
год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК,
следва да бъде съобразено от съда. След като бъде
известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може
да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. №
566/
На
следващо място –цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и „Б. П. П. Ф.“ ЕАД
договор за предоставяне на паричен заем от 21.10.2014
год., по силата на който за кредитора е възникнало
задължението да предостави на кредитополучателя кредит в размер
на 2600 лева. В хода на
процеса, истиността на договора, в частта относно авторството на изявленията не
е оспорена. Ето защо, следва да се приеме, че с подписа си, положен по
договора, ответникът е удостоверил предаване на сумата по описания в договора
начин.
Настоящият
договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в
редакцията ДВ бр. 61 от 25.07.2014
г.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният
договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения заем от 2400
лева (чл. 1), общ размер на плащанията от 5751.46 лева,
лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 37.48
% и ГПР – 46.55 %. Посочени
са размера на погасителните вноски, броя на същите и конкретните падежни дати,
поради което и изискването чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, следва да се приеме
за изпълнено. недействителност на договора съобразно чл. 22 ЗПК. В чл. 12, ал.
2 от договора страните изрично са уговорили, че при забава в плащанията
заемателят ще дължи законната лихва за забава, като по този начин формално е
изпълнено и изискването за посочване на разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора. Същевременно, ответникът е удостоверил, че е получил от
кредитора и преддоговорна информация.
На
следващо място - По своята същност възнаградителната лихва представлява цената,
която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични
средства. Заплащането на възнаградителните лихви
не е обвързано с изправността на длъжника, като същите се дължат и когато
заетата сума е върната от длъжника на падежа.
В
настоящата хипотеза между страните е постигнато съгласие относно конкретния
размер на договорната лихва, като уговорката е в съответствие с установения в
чл. 9 ЗЗД принцип за свобода при догововаряне. Този размер и не надвишава
драстично размерът на лихвата прилагана от банковите институции, като същия е е
съобразен и с определения чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг.
По
изложените съображения съдът намира за неоснователни възраженията на ответника
за несъответствие на договора с установените реквизити, съответно и не може да
бъде споделена тезата за недействителност на договора в частта относно възнаградителната лихва..
Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между страните
облигационна връзка по силата на договор за паричен заем, по който заемодателят
е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да
погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на съответните
падежни дати.
На следващо място – настъпил е и падежаи на последната погасителна вноска, а от заключението на вещото лице П.И., кредитирано от
съда като обективно всестранно и компетентно изготвено и кореспондиращо със
събрания по делото доказателствен метериал, което не е оспорено и от страните,
се установява, че размерът на дължимата главница към датата на
депозиране на заявлението е 2256.29 лв., а на възнаградителната лихва, за
периода 21.10.2014 год. – 22.03.2018 год., е 1425.15 лв.
Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на задълженията за
заплащане на главница и възнаградителна лихва, поради което се налага извод за
основателност на тези претенции.
По
изложените съображения, се налага извод за основателност на претенции съобразно предявените размери от 1500.00 лв. – главница по договор за
кредит от 21.10.2014 год. и 1000.00 лв. – възнаградителна лихва, поради което на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР
№ 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното
производство разноски в размер на 50.00 лв., а също и тези в настоящото,
възлизащи на 360.00 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на Е.м.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***-* сумите от 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща
част от дължимата главница, цялата в размер на 2342.78 лева,
по договор за потребителски кредит № * от * год., сключен с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД,
като задължението е прехвърлено на заявителя „Е. М.” ООД, с договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 11.05.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 22.03.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението и 1000.00 (хиляда) лева, представляваща
част от дължимата договорна лихва, цялата в размер на 1615.47 лева, начислена
за периода от 21.10.2014 год. до 11.05.2016 год., за което вземане по ч. гр. д.
№ 4137 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 1966/23.03.2018
год., на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Е.м.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление ***-*сумата от 360.00 (триста
и шестдесет) лева, представляваща извършени в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Е.м.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление ***-* сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща
извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: