М О
Т И В И
към
присъда, постановена по НОХд.№405/2012г. по описа на РС Б.С.
Подсъдимият Г.А.Ц. ***, понастоящем
в Затвор гр.В., е предаден на съд по обвинение в това, че в условията на опасен
рецидив на 08.06.2012г. в гр.Б.С., обл.В., е отнел от владението на Г.Л.Н. от с.гр. сумата от 220,00лева, негова
собственост, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я
присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и б.“б” от НК.
Делото е разгледано по
реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия
и служебният му защитник.
Участващият в
делото прокурор намира обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин,
като наказание на подсъдимия предлага, предвиденото в закона наказание под
средния размер и приложението на чл.58а НК. Изразява становище, че следва да
бъде извършено групиране, като на подсъдимия се определи едно общо наказание по
настоящето НОХ дело и наложеното му с Определение № 92/01.08.2012г., с което е
одобрено споразумение по НОХ дело № 299/2012г. по описа на РС Б.С., Присъда №
35/17.09.2012г., постановена по НОХ дело № 208/2012г. по описа на РС Б.С. и Присъда № 40/22.10.2012г.,
постановена по НОХ дело № 352/2012г. по описа на РС Б.С. в размер на най-тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален режим на
изтърпяване „строг”.
На основание
чл.25, ал.2 НК от така определеното общо най-тежко наказание, предлага да се
приспадне времето през което подсъдимият Ц. е изтърпял от части наказанието
лишаване от свобода по НОХ дело № 299/2012г., по НОХ дело 208/2012г. и двете по
описа на РС Б.С., считано от 09.08.2012г. до влизане на настоящата присъда в
сила.
Служебният
защитник на подсъдимия адв.Д.К. *** предлага на подзащитния му да бъде наложено
наказание в рамките на определените от закона предели по своето вътрешно
убеждение и с известна доза хуманност.
При предварителното изслушване,
подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
С оглед на направеното самопризнание от
подсъдимия и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.А.Ц. е
роден на ***г***. Същият е българин, български гражданин, с постоянен и настоящ
адрес: гр.Б.С., обл.В., ул.”Сердика” № 19, понастоящем в Затвора гр.В., без
образование, неженен, безработен, с ЕГН **********, осъждан многократно,
като осъжданията му са както
следва:
1. С определение по НОХД № 73/01г. на РС – Б.С., в сила от 31.05.2001г.,
с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство,
за извършено деяние на 31.12.2000г. по чл.194 ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което е
отложено за срок от три години, на осн. чл.66, ал.1 от НК.
2. С присъда по НОХд№153/2001г
на PC-Б.С., за престъпления по чл.194 ал.3,
вр. ал.1 от НК, на основание чл.23 ал. 1 от НК и чл.24 ал. 1 от НК, му е наложено едно общо увеличено
наказание от шест месеца
лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 27.03.2002 г.
3. С
присъда по НОХд№32/2002 година на PC-Б.С., за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК, му е наложено
наказание една година лишаване
от свобода. На основание чл.25 ал1 вр. чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание между това и
наложеното по НОХд№ 153/2001 г. в размер на 1 година лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в сила на 31.05.2002 г.
4. С присъда по НОХд№145/2001г на PC-Б.С., за престъпления по чл.194 ал.З
вр. ал.1 от НК, на основание чл.23 ал.1 от НК, му е определено общо наказание в размер на
четири месеца лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в сила на 05.07.2002 година.
5. С присъда по НОХд№56/2002г на PC-Б.С., за извършено престъпление по чл.195 ал.1
т.7 вр чл.28 ал.1 от НК, му е определено наказание лишаване от свобода за срок
от една година. Присъдата влязла в сила на 10.10.2002 година.
6. С присъда по НОХд№76/2002 година на PC-Б.С., за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца. Присъдата
влязла в сила на 11.03.2003 година.
Тези наказания подсъдимият Ц. е
изтърпял в Затвор гр.Ловеч от 01.12.2002 г. до 27.02.2004 г., когато е освободен на основание чл.70
от НК.
7. С присъда по НОХд №40/2002 година
на PC-Б.С., за извършено престъпление по чл.195 ал.1
т.4 вр. чл.20ал.2 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание
чл.25 ал. 1 вр. чл.23 ал. 1 от НК, му е определено едно общо най - тежко наказание между
това и наложените по НОХд153/01г.,
НОХд№32/02г., НОХд№145/01г. и НОХд№56/2002г., всички на РС-Б.С., в размер на най-тежкото от тях, а
именно: 1 година лишаване от свобода. Общото най-тежко наказание е увеличено на основание чл.24 ал.1
от НК и е
определено общо увеличено наказание в размер на една
година и шест месеца лишаване
от свобода. Присъдата влязла в сила на 29.10.2003 година.
8. Със споразумение по НОХд№210/2004 година на
PC-Б.С., за престъпление по чл.196 ал.1 т.1
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б” от НК, му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година и пет месеца. Присъдата влязла в сила на 24.06.2004 година. Със същото
определение и на осн. чл.70 ал.7 от НК е приведено в изпълнение не изтърпяната
част в размер на 6 месеца и 4 дни лишаване от свобода, определено му с
наказание с Определение № 14/25.11.2003г. по НОХ дело № 76/2002г. на РС Б.С. в
размер на 1 година и 9 месеца лишаване от свобода, по което е било постановено
УПО с Определение от 27.02.2004г. по ЧН дело № 108/2004г. по описа на ОС Ловеч,
който остатък следва да се изтърпи при „строг” режим.
9. С определение по ЧНД № 213/04г.
на РС – Б.С., в сила от 14.10.04г., на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, е
определено едно общо най – тежко наказание по присъдите му както следва: по
НОХд.№ 153/01г., по НОХд.№32/02г., по НОХд.№ 145/01г., по НОХд.№56/02г., НОХд.№
76/02г., по НОХд.№40/02г., - лишаване от свобода за срок от една година и три
месеца. На осн.чл.24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание със
седем месеца, или следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок една
година и десет месеца. Постановено е отделното изтърпяване на наказанието от
осем месеца лишаване от свобода, наложено по НОХд.№ 73/01 г. на РС Б.С.. На
осн. чл.25, ал.2 НК е приспаднато от така определеното общо наказание и
постановеното за отделно изтърпяване наказание изцяло изтърпяното наказание от
осем месеца лишаване от свобода по НОХд.№ 73/01г. на РС Б.С., както и
изтърпяната част на наказанието, наложено по НОХд.№ 76/02г.
10. С присъда по НОХд№261/2004 година на PC-Б.С., за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 бук. „а” и
бук. „б” от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание между наложеното
по НОХд№261/04 и по
НОХд№210/2004 година на PC-Б.С. в размер на две години лишаване от свобода. Присъдата влязла в сила на 08.12.2004
година.
Подсъдимият Ц. *** на 14.07.2004 г.
за изтърпяване на присъда
по НОХд№40/2002 г., което е групирано и е приспадната изтърпяната част и общото наказание,
изтърпяно на 14.08.2004 година. От тази дата той започнал да търпи общото наказание по НОХд№210/2004
година и НОХд№261/2004
година, което е изтърпял на 24.06.2006 година, когато е освободен от Затвор град В..
11. Със споразумение по НОХд№473/2006
година на PC-Б.С., за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.З вр. чл.26
ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук.”а” и бук. „б” от НК, му е определено наказание
лишаване от свобода за срок от една година..
Определението е влязло в сила на 28.12.2006 година.
12. Със споразумение по НОХд№30/2007
година на PC-Б.С.,
за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а”
и бук. „б” от НК, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на
една година. Споразумението
влязло в сила от 01.02.2007 година. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК е
определено едно общо наказание между наложените му със Споразумение по НОХ дело
№ 473/2006г. на РС Б.С. и по настоящето Споразумение, като му е наложено най-тежкото наказание от тях, а
именно лишаване от свобода за срок от 1 година при „строг” режим. На основание чл.25 ал.2 НК съдът е приспаднал
изтърпяната част от наказанието, наложено със Споразумение № 344/28.12.2006г.
по НОХ дело № 473/2006г. на РС Б.С., считано от 15.01.2007г.
13. С присъда по НОХд№6/2007 година
на ОС-В., за извършено
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б”
от НК, му е наложено
наказание една година лишаване от свобода. Присъдата влязла в законна сила на 09.03.2007 година. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23
ал.1 НК е определено едно общо наказание между наложените му по НОХ дело №
473/2006г. по описа на РС Б.С. и по НОХ дело № 6/2007г. на ВрОС, като е
определено едно общо най-тежко наказание от 1 година лишаване от свобода, при
първоначален „строг” режим.
14. С присъда по НОХд№42/2007 година на PC-Б.С., за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б” от НК, му е определено наказание
лишаване от свобода в размер на една година и три месеца. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко
наказание по това и наложените по НОХд№473/06г.,
НОХд№30/07г. на PC-Б.С. и НОХд№6/07
г. на ОС-В. в размер на една година и три месеца лишаване от свобода. Присъдата
влязла в сила на 14.05.2007 година. На основание чл.25 ал.2 НК приспада от така
определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието, наложено по
Присъда, постановена по НОХ дело № 30/2007г. на РС Б.С., считано от
15.01.2007г.
Това
общо наказание подсъдимият Г.Ц. ***, където е постъпил на 15.01.2007 година и е
освободен на 15.04.2008 година по изтърпяване.
15. С Присъда по
НОХд№396/2008 година на PC-Б.С., за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а" и бук. „б" вр. чл.26 ал.1
от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца" при първоначален
режим „строг". Присъдата е
влязла в законна сила на 05.12.2008 година.. на осн.чл.59 ал.1 НК съдът е
приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с МНО „Задържане под стража”,
считано от 16.07.2008г.
16. С Присъда по НОХд№564/2008 година на ОС-В.,
за извършено от него
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.З вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б" от НК, му е
наложено наказание „лишаване от свобода за срок от две години". Присъдата е влязла
в законна сила на 05.01.2009 година.
17. С Определение по ЧНД№29/2009 година на ОС-В., на
основание чл.25 ал.1 вр чл.23 ал.1 от НК, е
определено едно общо най-тежко наказание между определените по НОХд№396/2008 година на PC-Б.С. и по НОХд№564/2008 година на ОС-В., като на основание
чл.24 ал.1 от НК, определеното общо най-тежко наказание е увеличено с пет месеца или е определено
общо увеличено наказание в
размер на „две години и пет месеца лишаване от свобода", при първоначален режим „строг". Определението за групиране е
влязло в сила на 10.04.2009год.
Това общо увеличено наказание е изтърпял в затвор град В., където е постъпил на 30.09.2008 г. и
е освободен на 19.08.2010г. по изтърпяване.
18. С
определение по НОХД № 299/12г. на РС – Б.С., в сила от 01.08.2012г., с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, за
извършено деяние на 23.07.2012г. по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което да изтърпи при първоначален режим строг в затвор.
19. С Присъда по НОХд№208/2012 година на РС – Б.С., за извършено от него престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1, т.3 и
т.4, вр. Чл.26, ал.1, вр. чл.29 ал.1 бук. „а" и бук. „б" от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода за
срок от две
години". Присъдата е влязла в законна сила на 03.10.2012 година. На основание чл.25 ал.1 вр.
чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание между наложените му със
Споразумение по НОХ дело № 299/2012г. на РС Б.С. и по настоящата присъда в
размер на най-тежкото от тях, а именно 2 години лишаване от свобода, при
„строг” режим. На основание чл.25 ал.2 НК съдът е приспаднал от така
определеното общо най-0тежко наказание изтърпяната част от наказанието лишаване
от свобода по НОХ дело № 299/2012г. на РС Б.С., считано от 09.08.2012г.
Видно от приложената справка на ГД”Изпълнение
на наказанията” София, Затвора гр.В., подсъдимият Ц. е започнал да изтърпява
наказанието по НОХд.№ 299/12г. на РС – Б.С. с начало 09.08.2012г.
20. С Присъда №40/22.10.2012г. по
НОХ дело № 352/2012г. на РС Б.С., по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” вр. чл.58а ал.1 НК съдът го е осъдил на 2г. лишаване
от свобода при първоначален режим на изтърпяване „строг”. На основание чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК съдът е определил общо наказание на подсъдимия с
Определение № 92/01.08.2012г., с което е одобрено Споразумение за прекратяване
на наказателното производство по НОХ дело № 299/2012г. по НОХ дело № 208/2012г.
и двете на РС Б.С. и по настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях, а
именно 2 години лишаване от свобода, при „строг” режим. На осн.чл.25 ал.2 НК
съдът е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната
част по НОХ дело № 299/2012г. на РС Б.С.,
считано от 09.08.2012г.
Пострадалият
свидетел Г.Л.Н. ***.06.2012г. св.Н. излязъл от дома си около 08.00 часа
сутринта, като не заключил входната врата. Известно време след като св.Н.
напуснал дома си по улицата минал подсъдимия Г.А.Ц.. Той влязъл в имота на
свидетеля през дворната врата и бутнал входната врата на остъклението на къщата
на св.Н.. През тези две не заключени врати подс.Ц. проникнал в къщата. Подс. Ц.
влязъл в едната стая и започнал да рови, като търсел пари. Вдигнал
възглавницата от леглото и видял, че под тях има черна кожена чанта с цип.
Отворил я и в нея намерил табакера, след отваряне на табакерата видял, че в нея
има пари. Взел парите, върнал табакерата обратно в чантата, като пуснал чантата
в близост до леглото, след което си тръгнал. Похарчил средствата, като с част
от тях закупил хранителни продукти, а с друга част дрехи. Когато св.Н. се
прибрал в дома си преди обяд видял, че възглавниците са разбутани, потърсил
чантата, в която държал парите си. Установил, че чантичката е на пода, в
близост до леглото, а табакерата в нея е празна и сумата от 220.00 лева липсвала.
Той сигнализирал РУП гр.Б.С.. След пристигане на служители на полицията същите
извършили оглед на местопроизшествието и иззели табакерата. След обработка на
табакерата, намерили оставена дактилоскопна следа, като същата била добре
изразена. От назначената и изготвена дактилоскопна експертиза е видно, че
дактилоскопната следа е оставена от подс.Г.А.Ц..
От
протокола за следствен експеримент,
проведен за да се проверят и уточнят данни, получени от разпита на подсъдимия Ц.,
е видно, че той се е придвижил по ул. „Георги Сава Раковски” в гр.Б.С., спрял е
пред дома на св. Г.Л.Н. и посочил
дворната врата през която влязъл в имота. После подс.Ц. е стигнал до къщата и
посочил вратата на остъклението, откъдето влязъл в къщата на свидетеля. Минал
по коридора и отишъл в стаята, оборудвана като спално помещение, където посочил
възглавниците на леглото, които отместил. Подс.Ц. е посочил как е взел
чантичката и отворил ципа й, извадил табакерата и взел парите от нея, след това
я върнал в чантичката. Посочил е и къде оставил чантичка. След което е посочил
как е напуснал имота на св.Н..
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели
пострадалият Г.Л.Н. – л.4 от ДП, М.М.М. – л.37-38 от ДП, Р.И.Р. – л.40 от ДП,
както и от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство.
Показанията на тези свидетели
съдът възприема и им даде вяра, като прецени, че са логични, последователни и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и са относими към
предмета на доказване по настоящето производство.
В
подкрепа на установената по делото фактическа обстановка са и приобщените по
чл.283 НПК писмени доказателства, а именно: Протокол за оглед на
местопроизшествие –л.5 от ДП, Справка за съдимост на подсъдимия,
характеристична справка на подсъдимия – л.28 от ДП, писмо от МП ГД „ИН” –л.30-31
от ДП, протокол за следствен експеримент – л.44-45 от ДП.
С оглед
установяване на дактилоскопната следа, намерена върху табакера е назначена
Дактилоскопна експертиза, с вещо лице П.Х.Д., заключението на който е, че
дактилоскопната следа оставена върху табакера е на подс.Г.А. Цеко, чието
заключение не е оспорено от страните и е прието по делото.
Събраните по делото доказателствени материали
са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на
доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са
категорични, непосредствени и обективни.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
Подс.Г.А.Ц. е
извършил престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и
б.”б” НК, за това, че в условията на опасен рецидив на 08.06.2012г. в гр.Б.С., обл.В.
е отнел от владението на Г.Л.Н. *** от 220,00лева, собственост на Н., без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои.
От
обективна страна деянието е извършено от подсъдимите с факта на отнемане на
вещите /пари/, предмет на престъплението, обстоятелство, доказано по несъмнен
начин както от гласните доказателства, така и от обясненията на подсъдимия.
От
субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици и
е искал те да настъпят с присвоително намерение.
Този умисъл е
доказан по несъмнен начин от разпитаните в досъдебното производство свидетели,
както и от самопризнанията на подсъдимия.
Съдът прие, че правилно деянието на подсъдимия
е квалифицирано като значително по-тежко наказуемо, тъй като е осъществено при
условията на опасен рецидив и в двете му проявни форми – квалификация по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б” от НК, тъй като подсъдимият е извършил
престъплението след като е бил осъждан за други тежки умишлени престъпления, които
не са отложени по реда на чл.66 от НК и
вече е бил осъждани два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер. Налице е и изискването по
чл.30 от НК, тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказание лишаване
от свобода по предишните присъди. Релевантни в случая са следните осъждания: по
НОХД №42/2007г., с което са групирани наказанията по НОХд.№473/2006г., НОХд.№
30/2007г. и по НОХд.№ 6/2007г., като е
определено общо най-тежко и увеличено наказание в размер една година и три
месеца лишаване от свобода, по НОХД №
396/2008г. и по НОХД № 564/2008г., които наказания са групирани и е определено
общо най-тежко и увеличено наказание в размер на две години и пет месеца лишаване
от свобода, които наказания е изтърпял ефективно съответно на 15.04.2008 година и на 19.08.2010г. в затвора гр.В., т.е. при
условията на опасен рецидив.
При определяне
вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подс.Ц., взе предвид
смекчаващите вината му обстоятелства – тежкото му материално положение –
безработен, без средства за препитание, изключително ниската стойност на
предмета на посегателство- под минималната работна заплата, а като отегчаващи
вината степента на обществена опасност на деянието, лошите характеристични
данни, другите му осъждания, които не влияят на квалификацията на деянието.
Поради което съдът прие, че следва да му наложи наказание при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 ал.1 НК
или намира, че следва да наложи средното, предвидено за това престъпление
наказание, именно 6 години лишаване от
свобода. Взе предвид и разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и намали наложеното му
наказание с 1/3 или подсъдимият Г.А.Ц. следва да изтърпи наказание от 4 години
лишаване от свобода.
На осн.чл.25
ал.1 НК, вр.чл.23 ал.1 НК съдът определи едно общо наказание на подс.Ц. по
настоящата присъда и по споразумение №92/01.08.2012г., постановено по НОХд.№ 229/2012г.,
влязло в законна сила на 01.01.2012г., по Присъда № 35/17.09.2012г.,
постановена по НОХ дело № 208/2012г., по описа на РС Б.С., влязла в законна
сила на 03.10.2012г. и по Присъда № 40/22.10.2012г., по НОХ дело № 352/2012г.
по описа на РС Б.С., влязла в законна сила на 07.11.2012г. в размера на
най-тежкото от тях, а именно 4 година лишаване от свобода, което да изтърпи при
СТРОГ режим в затвор, съгласно чл.61 т.2 ЗИН и ЗС. Тъй като подсъдимият Ц. е
извършил престъплението преди да е влязла в сила, която и да е от
горепосочените присъди.
На осн.чл.25
ал.2 НК съдът приспадна от така определеното общо най-тежко наказание
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХ дело № 229/2012г. на
РС Б.С., считано от 09.08.2012г.
По делото е
приложено и веществено доказателство, а именно : 1 бр. метална табакера,
собственост на пострадалия Н..
Съдът намира,
че след влизане на присъдата в сила това веществено доказателство следва да се
върне на собственика.
С оглед изхода
на делото – осъдителна присъда съдът с присъдата си осъди подсъдимия Ц. да
заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
направените по делото разноски в размер на 80.04 лева.
При горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :