№ 965
гр. Варна, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100100930 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ул.
„****“ №*, срещу Р. ИЛ. П., ЕГН**********, с адрес гр.Бяла, обл.Русе, ул.
„****“ №*, обективно евентуално съединени искове, както следва:
1/ иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на
договор за покупко-продажба между страните по делото,отразен в НА
№10/15.11.2019г., том 4, рег. №11412, н.д. №550/2019г. на н-с О.С., с който
ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като си запазил правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване, продал на отв. Р. ИЛ. П., ЕГН**********, недвижими
имоти, находящи се в гр. Варна, на ул. „***" №*, с идентификатор по
кадастрална карта и кадастрални регистри на град Варна, одобрени със
Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, както
следва: А/ Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор № 10135.51.373.1,
със застроена площ 147.00 кв.м., брой етажи: 1 /един/, състояща се от: четири
стаи, две антрета, кухня, мазе и сервизни помещения; Б/ Гараж с
идентификатор № 10135.51.373.2, със застроена площ 28.00 кв.м., брой етажи:
1; В/ Складово помещение с идентификатор № 10135.51.373.3, със застроена
площ 9.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда; Г/
Поземлен имот с идентификатор № 10135.51.373, в който са изградени
гореописаните сгради, целият с площ 455.00 кв.м. по представена скица, а по
предходен документ за собственост 408 кв.м, и договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в НА №11/15.11.2019г., том 4, рег. №11414,
н.д. №551/2019г. на н-с О.С. с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като
запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване,продал на отв. Р. ИЛ.
1
П., ЕГН**********, поземлен имот, с идентификатор № 00182.32.14 по
кадастрална карта и регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-
96/15.01.2018г. на изп. директор на АГКК, с площ 2845.00 кв.м., находящ се в
землището на гр.Аксаково, общ.Аксаково, местност „***", с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята в неполивни условия: 5 /пета/ категория; и двете сделки –
поради измама, изразяваща се във въвеждане в заблуждение относно
реалното съдържание на сделките и дължимата се след сключването им
издръжка и гледане от ответника; евентуално
2/ иск с правно основание чл.28, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на
договор за покупко-продажба между страните по делото,отразен в НА
№10/15.11.2019г., том 4, рег. №11412, н.д. №550/2019г. на н-с О.С., с който
ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като си запазил правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване, продал на отв. Р. ИЛ. П., ЕГН**********, недвижими
имоти, находящи се в гр. Варна, на ул. „***" №*, с идентификатор по
кадастрална карта и кадастрални регистри на град Варна, одобрени със
Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, както
следва: А/ Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор № 10135.51.373.1,
със застроена площ 147.00 кв.м., брой етажи: 1 /един/, състояща се от: четири
стаи, две антрета, кухня, мазе и сервизни помещения; Б/ Гараж с
идентификатор № 10135.51.373.2, със застроена площ 28.00 кв.м., брой етажи:
1; В/ Складово помещение с идентификатор № 10135.51.373.3, със застроена
площ 9.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда; Г/
Поземлен имот с идентификатор № 10135.51.373, в който са изградени
гореописаните сгради, целият с площ 455.00 кв.м. по представена скица, а по
предходен документ за собственост 408 кв.м, и договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в НА №11/15.11.2019г., том 4, рег. №11414,
н.д. №551/2019г. на н-с О.С. с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като
запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване,продал на отв. Р. ИЛ.
П., ЕГН**********, поземлен имот, с идентификатор № 00182.32.14 по
кадастрална карта и регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-
96/15.01.2018г. на изп. директор на АГКК, с площ 2845.00 кв.м., находящ се в
землището на гр.Аксаково, общ.Аксаково, местност „***", с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята в неполивни условия: 5 /пета/ категория; и двете сделки –
поради грешка, изразяваща се в несъответствие между волята на ищеца и
обективирането й в нотариалния акт по отношение на насрещната престация
на приобретателя на имотите; евентуално
3/ иск с правно основание чл.87, ал.3 вр. ал.1 от ЗЗД за развалянето на
на договор за покупко-продажба между страните по делото,отразен в НА
№10/15.11.2019г., том 4, рег. №11414, н.д. №551/2019г. на н-с О.С., с който
ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като си запазил правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване, продал на отв. Р. ИЛ. П., ЕГН**********, недвижими
имоти, находящи се в гр. Варна, на ул. „***" №*, с идентификатор по
кадастрална карта и кадастрални регистри на град Варна, одобрени със
Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, както
2
следва: А/ Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор № 10135.51.373.1,
със застроена площ 147.00 кв.м., брой етажи: 1 /един/, състояща се от: четири
стаи, две антрета, кухня, мазе и сервизни помещения; Б/ Гараж с
идентификатор № 10135.51.373.2, със застроена площ 28.00 кв.м., брой етажи:
1; В/ Складово помещение с идентификатор № 10135.51.373.3, със застроена
площ 9.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда; Г/
Поземлен имот с идентификатор № 10135.51.373, в който са изградени
гореописаните сгради, целият с площ 455.00 кв.м. по представена скица, а по
предходен документ за собственост 408 кв.м, и договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в НА №11/15.11.2019г., том 4, рег. №11412,
н.д. №550/2019г. на н-с О.С. с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като
запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване,продал на отв. Р. ИЛ.
П., ЕГН**********, поземлен имот, с идентификатор № 00182.32.14 по
кадастрална карта и регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-
96/15.01.2018г. на изп. директор на АГКК, с площ 2845.00 кв.м., находящ се в
землището на гр.Аксаково, общ.Аксаково, местност „***", с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята в неполивни условия: 5 /пета/ категория; и двете сделки –
поради неизпълнение на задълженията на ответника за продажната цена
и след изпратена на 01.03.2021г. и получена на 04.03.2021г. покана до
ответника.
Ищецът твърди, че е собственик на процесните недвижими имоти, ½
част от които придобил след развода с бившата му съпруга от прекратената
СИО, а другата част от които закупил от бившата му съпруга след развода.
Твърди и че ответникът е негов племенник и син на сестра му П. Л.а.
Ищецът твърди още, че след развода с бившата му съпруга и тъй като не
поддържал отношения с останалите му близки, а същевремено бил пенсионер
и имал заболявания, решил да прехвърли имотите си на някого срещу това да
получи издръжка и гледане до края на живота му. След разговори със сестра
му се съгласил получателят на имотите да е племенника му - ответника Р. ИЛ.
П.. Последният, също след разговори, се съгласил. По-конкретно се
договорили постройките и терена във Варна да бъдат предмет на договор за
издръжка и гледане, а поземленият имот в Аксаково да бъде продаден за сума
от 20 000лв. и само при условие, че бъде сключен първият алеаторен договор.
Ищецът твърди още, че на 05.11.2019г. Р.П. превел на Л.Л. по банкова
сметка, сумата 19 500лв. която твърди че била „за купуване на терена в гр.
Аксаково“. След това на същия 05.11.2019г. двамата се явили в кантората на
нотариус О.С. за оформянето на нотариалните актове за двете договорени
сделки. В началото на нотариалната процедура Р.П. възразил срещу
оформането на „издръжка и гледане“, но ищецът настоял, че това е
договорката. След това нотариусът прочел съдържанието на договорите, но
ищецът твърди, че не го разбрал добре, защото имал заболяване на слуха.
След това не му било дадено да прочете договорите, а „набързо“ ги подписал.
На следващия ден взел от нотариуса своя екземпляр и тогава разбрал, че не
бил описан договор за издръжка и гледане за имотите във Варна, а двете
3
сделки били оформени като продажби. Това противоречало както на
уговорките между страните преди сделките, така и на волята на ищеца – да си
осигури издръжка и гледане доживот, след което да продаде само терена в
Аксаково за 20 000лв.
По горните обобщени причини счита, че всичките сделки, обективирани
в №10/15.11.2019г. и в №11/15.11.2019г., са опорочени и унищожаеми,
съответно поради измама, евентуално поради грешка.
Измамата поддържа да се състои в умишленото създаване на невярна
представа у ищеца от ответника, че последният ще поеме занапред
обгрижване и издръжка на ищеца, от които ищецът имал нужда поради
възраст, болести и дистанцираност на всичките му близки; в поддържане на
въпросната невярна представа и след сделката, включително с устни
обещания и с декларация със същите обещания; а също и във въвеждане в
заблуждение относно реалното съдържание на сделката – издръжка и гледане,
а не продажба. А тъй като бил се съгласил на продажбата на терена в
Аксаково само заради сочения предмет на договора за имотите във Варна,
счита и че продажбата на земята страда от порока „измама“, като основание
за унищожаване и на този договор.
Грешката поддържа да се състои в несъответствие между волята на
ищеца и обективирането й в нотариалния акт по отношение на насрещната
престация на приобретателя на имотите – ищецът знаел че прехвърля своите
имоти във Варна срещу задължение за издръжка и гледане, а не срещу цена. А
тъй като се съгласил на продажбата на терена в Аксаково само заради сочения
предмет на договора за имотите във Варна, счита и че продажбата на земята
страда от порока „грешка“, като основание за унищожаване и на този договор.
Евентуално претендира разваляне на договорите порази неизпълнение
на задълженията на ответника за продажната цена, включително след покана
от 01.03.2021г., получена на 04.03.2021г. от ответника. В тази връзка твърди,
че получените в деня на сделките 19 500лв. всъщност били само цената за
терена в Аксаково, а не цената за имотите във Варна, чиято стойност била и
много по-висока. Тоест твърди, че за имотите във Варна не получил никакво
плащане. А освен това във връзка с последващи разговори с ответника по
задълженията към ищеца, на 17.03.2020г. ищецът върнал на ответника сумата
20 000лв., като така сочи да е налице пълно неизпълнение и по двата договора
за двете групи недвижими имоти.
В о.с.з. ищецът поддържа твърденията и исканията си.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който не
оспорва, че към 05.11.2019г. на Л.Л. е бил собственик на процесните имоти;
не оспорва сключването и съдържанието на договорите по НА
№10/15.11.2019г. и НА №10/15.11.2019г.; признава и че в деня им е превел на
ищеца 19 500лв.
Исковете обаче категорично оспорва. Счита, че предвид правните
белези на основанието „измама“ твърденията на ищеца изобщо не навеждат
4
на такава. Твърди и че реалната воля на Л.Л. е била да продаде имотите си на
ответника, защото единствено него е считал за близък, тъй като се бил скарал
с бившата си съпруга и с децата си. Освен това щяла да му послужи и
продажна цена, макар и малка, а ответникът разполагал именно с въпросните
20 000лв. В допълнение нивата в Аксаково била продадена на данъчната й
оценка. Самите сделки били подготвени, включително документално, от
адвокатката на Л.Л.. След сделките ищецът започнал да тормози ответника и
съпругата му, които тогава живеели във Франция, да се върнат в България,
защото бил много самотен. Макар да не бил длъжен ответникът напуснал
работа и се върнал във Варна, от ищецът продължил с исканията си.За да
„успокои нещата“ отв. Р. П. подписал декларация на 10.08.2020г., че при
нужда ще гледа и издържа Л.Л.. Така никакво въвеждане в заблуждение не е
имало, нито е било поемано задължение за издръжка и гледане, по двата
спорни договора.
Оспорва на следващо място да е налице „грешка“ при сключването,
както с оглед на горните фактически съображения,така и заради безспорно
платените в деня на сделките 19 500лв., които били почти цялата продажна
цена.
Възразява и срещу развалянето на договорите, с оглед на безспорно
платените от ответника на ищеца в деня на сделките 19 500лв., при
положение че общата уговорена продажна цена по всички сделки била
19 848.50лв. Сочи и че върнатите впоследствие 20 000лв. от ищеца на
ответника нямат каквато и да е връзка с процесните договори, поради
несъвпадение нито на моментите на двете групи обстоятелства, нито на
стойностите на сделките и транзакциите.
В о.с.з. ответникът поддържа възраженията и исканията си.
По същество моли за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е и е видно от приетите НА №199 и №200 от 25.10.2019г., че
с отразените в тях валидни сделки Л.Л. закупил от бившата си съпруга
нейните ½ ид. части от придобитите от тях в СИО процесни имоти, с което
към тази дата и към 05.11.2019г. на Л.Л. е бил едноличен собственик на
исковите недвижими имоти.
Безспорно е още и е видно от приетите НА №10 и НА №11 от
05.11.2019г. на нотариус О.С., че в тях са били обективирани атакуваните по
действителност сделки между страните, с предмет продажба на собствеността
върху процесните имоти във Варна и в Аксаково, съответно: жилище,
складово помещение, гараж и поземлен имот във Варна – срещу цена от
19 500лв., при обща данъчна оценка от 96 141.70лв., както и при запазено
право на ползване; съответно поземлен имот в Аксаково – срещу цена от
348.50лв. при данъчна оценка от 348.50лв.
Безспорно е също и е видно от разпечатката от движение по сметката на
ищеца (л.26 от делото), че пак на деня 05.11.2019г. Р. П. е платил на ищеца
5
Л.Л. сумата 19 500лв., във връзка с едината или двете сделки.
Безспорно е също и е вдино от платежното (л.17 от делото), че на дата
17.03.2020г. Л.Л. е платил / върнал на Р.П. сума 20 000лв. с вписано
основание в платежното нареждане „връщане“.
Няма спор още и е видно от представения на л.18 от делото документ,
че на 10.08.2020г. Р. П. е декларирал, с нотариална заверка на подписа,
обещанието си, че при нужда ще се грижи и ще подпомага финансово ищеца.
С покана, връчена на Р. П. на 01.03.2021г. (л.27-28 от делото) Л.Л.
посочил накратко твърденията си по повод на сделките от м.11 на 2020г.,
аналогични с твърденията в исковата молба, след което с последните абзаци
от документа поканил ответника: „в двуседмичен срок от получаване на
поканата да се свържете с мен, за да се постигне договорка и недвижимите ми
имоти да ми бъдат прехвърлени обратно“ след снабдяване с необходимите за
това документи, като всички разноски бъдат за ответника. При неизпълнение
е посочено, че Л. ще защити правата си по съдебен ред.
С експертно решение №04379 от 179/07.11.2017г. на ТЕЛК, от първи
състав при МБАЛ „Света Марина“ на Л. ЕНЧ. Л. е определена 52% степен на
увреждане, пожизнено, с дата на инвалидизиране 18.06.201Зг., при водеща
диагноза: ХИБС (хронична исхемична болест на сърцето) и при пбщо
заболяване: ИБС (исхемична болест на сърцето), АП( ангина пекторис) при
усилие II ф.к.; КАС(киселинно-алкален статус) - несигн. ХБ-Ш ст. СДТ
(хипертонична болест, систолно-диастолен тип), СМФ (сърдечно-мозъчна
форма), ХС ( хипертонично сърце); захарен диабет - тип 2 добър контрол;
диабетна полиневропатия; хр. пиелонефрит ХБН- I-II ст(хронична бъбречна
недостатъчност)..."
В Амбулаторен лист №1243/09.05.2020г., издаден от д-р Д. П.а, по
отношение на Л. ЕНЧ. Л. са описани: Основна диагноза: болести на слуховия
нерв. Придружаващи заболявания и усложнения: Диабетна полиневропатия
Увреждане на междупрешлени дискове в шийния отдел. Невросензорна
загуба на слуха неуточнена. Анамнеза: с оплакване от намален слух от
години. Прогресивен ход, от година постоянно шумене в ляво ухо. Обективно
състояние: отоскопия - двустранно помътнени тъпанчеви мембрани,
проходими външни слухови проходи предна ИРН ДСН гърло спокойно
Изследвания: аудиограма двустранно към невросензорно намаление на слуха
с падане на КР по въздушен път до степен тежко чуване вебер медиален ср сл
загуба в дясно 67,5 дб в ляво 75 дб Терапия: за слухопротезиране.
В протокол от специализирана медицинска комисия №162/16.06.2020г.
по отношение на Л. ЕНЧ. Л. са описани: Повод за съставяне- дирекция
социално подпомагане, място на прегледа за експретиза ЛКК Анамнеза Касае
се за пациент с прогресираща загуба на слуха. Тежко чуване. Затруднена
социална комуникация Обективна находка- отосккопия- б.о. Изследвания
Аудиометрия- двустранно комбинирано намаление на слуха ДУ- 67,5 средна
слухова загуба; ЛУ -75,5 средна слухова загуба. Диагноза: Болест на слуховия
нерв Практическа глухота. Заключение: насочва се към ДСП с мнение за
едностранно слухопротезиране с цифров слухов апарат по медицински
6
индикации и 20 батерии съгласно ППЗХУ прилож.2 към чл.68 ал1 т5 А т.53".
Заключението по приетата СМЕ съдът кредитира изцяло, като
обективно, базирано на посочената медицинска документация по делото, на
допълнителна такава и на личен преглед на ответника, както и като
обосновано. Така от него се установява, че Л.Л. страда от редица хронични
заболявания, част от които е двустранна невросензорна загуба на слуха. В
амбулаторен лист от месец 11.05.2020г, издаден след преглед от специалист
УНГ-болести, като основна диагноза е посочена - увреда на слуховия нерв, а в
анамнестичната част е отразено, че намалението на слуха е от години, като
през последната симптоматиката е допълнена от непрекъснат шум в лявото
ухо; при изследване „аудиометрия“ през юни същата година е определена
количествено слуховата загуба, а именно: за ляво ухо-67,5 dB; за дясно 75,0
dB ( норма от 0-20 dB). Като вид заболяване невросензорната загуба на слуха
е състояние, което се дължи на увреда на нервните клетки, отговорни за
слуховото възприятие. То възниква с процеса на стареене, има траен характер
и не подлежи на лечение. Освен дегенеративните процеси, съществуват и
други причини за възникването на заболяването които не са включени в
диагнозите на конкретния пациент. Като основни симптоми могат да се
изведат: прогресиращо намаление на слуха, неясно разбиране на речта,
невъзможност за възприемане на ясни звуци. Обикновено са засегнати двете
уши и е най-срещаният тип глухота сред възрастните. Често наблюдаващ се
симптом е невъзможността за възприемане и интерпретация на речта при
фонов шум. Към 12.06.2020г. средната слухова загуба при Л. била
определена: за дясно ухо -75 децибела, за ляво ухо 68 децибела, което е в
диапазона на т.н. практическа глухота – когато прагът на слуха е от 60 до 90
dB. При тази степен на намаление на слуха човешката реч не може да бъде
чута в нормални условия, т. е при пациента не би могло да се счита, че
възприема адекватно нормален говор от разстояние 2-3 метра. Било е
препоръчано на Л. слухопротезиране след прегледа при специалист УНГ на
09.06.2020г., като има данни за отпусната му финансова помощ и съответно
закупуване на слухов апарат през м.07.2020г. Но към момента на прегледа във
връзка с настоящата експертиза ищецът не ползва предписания слухов апарат,
като твърди, че с него не се подобрява слуха му, предвид постоянно пращене
и неудобството, особено при наличието на множество слухови дразнители.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си. Разяснява и че шумове
от различни странични източници влошават многократно възприятието,
докато при тиха среда и силно говорене само от един човек Л. би могъл
правилно да възприеме казаното му. Още повече, че той инстиктивно е
развил и редица компенсаторни механизми, като следене на устните на
събеседника, навеждане напред към говорещия, и други, (такива той прояви
и в съдебната зала пред съда, по време на о.с.з. по делото – бележка на
съда).
Показанията на св.О.С. са с ниска доказателствена стойност за процеса,
с оглед признанието му, че за процесните сделки от 2019г. „нямам конкретен
спомен“. Свидетелят посочва по принцип как се провежда процеса по
сключване на сделка пред него, като нотариус – страните са на около 2 метра
7
един от друг и от нотариуса, последният чете съдържанието на акта без да
бъде прекъсван, след това пита страните дали се съгласи с това съдържание,
след което те подписват акта; ако има глухи или неграмотни лица се прилага
ГПК; ако някои лица посочат, че не чуват добре, ги настанява по-близо до
него.
Показанията на св. Д. П. съдът цени като обективни, базирани на лични
впечатления (за някои обстоятелства), но съответно на посредствени
впечатления (за други обстоятелства). От тях се установява, че след развода
на Л.Л. със съпругата му през 2019г. той не общува изобщо с нея или с децата
му. Л. от години се оплаквал от бъбречни заболявания и влошен слух. Л. е
споделял на св. П., че иска да прехвърли недвижимите си имоти на
племенника си, защото не искал да ги оставя на децата си, които не са му
помагали когато е имал нужда. Л. е разказал на св. П., че „чрез гледане“ е
прехвърлил имотите на своя племенник. Но веднага след сделката последният
взел ключовете и си заминал. И впоследствие свидетелят не знае въпросният
племенник да е търсил и да е помагал на Л., което възмутило ищеца по
делото. Незнайно защо след време Л. превел на племенника си и сума в
размер на 20 000лв.
Показанията на св. Х. П. съдът цени като обективни, базирани на лични
впечатления (за някои обстоятелства), но съответно на посредствени
впечатления (за други обстоятелства). От тях се установява, че след развода
на Л.Л. със съпругата му през 2019г. той не общува изобщо с нея или с децата
му. Л. от години се оплаквал от бъбречни заболявания, диабет и влошен слух.
Л. споделял на св. П., че иска да прехвърли имотите си на племенника си, с
цел той да го гледа. Л. не е говорил да ги продава. Но след като ги
прехвърлил, двамата с племенника му се скарали и последният и досега не се
е обаждал изобщо, не е търсил и не е помагал на вуйчо си. След време
незнайно защо Л. превел на племенника си и 19 000-19 500лв. При
разговорите между свидетеля и Л.Л. двамта се разбират, стоят един срещу
друг на около метър разстояние, понякога не се чуват ведната, но тогава си
повтарят казаното.
Показанията на св. С. Я. съдът цени, като обективни, като базирани на
лични впечатления (относно преддоговорните отношения между страните по
спорните сделки и обстоятелствата при подписване на НА за тях), но и като
противоречащи на някои от материалите (относно декларацията). От тях се
установява, че свидетелката е адвокатът, консултирал Л.Л. при сделките от
м.10. и от м.11. на 2019г. С първите Л. закупил частите на бившата си съпруга
от имотите им в съсобственост, а с вторите сделки ги продал на племенника
си. Проектите на сделките, включително от м.11.2020г. били изготвени от
адвоката и били изпратени на страните, които били наясно със съдържанието
им. Л.Л. искал да продаде имотите на племенника си, тъй като е бил обиден
на децата и бившата си съпруга. Л. не е казвал на адвоката, че има нужда да
бъде издържан и гледан от племенника Р.П.. При изповядването на спорните
сделки от м.11.2020г. пред нотариуса свидетелката е присъствала, като след
прочита на съдържанието на акта от нотариуса Л. не се е оплаквал, че не е чул
прочетеното или че не е бил съгласен с него. Л. е бил наясно и съгласен да
8
продаде имотите си за 20 000лв., макар че данъчната им оценка била няколко
пъти по-висока. След време Л. и П. потърсили адвоката с цел да се подпише
декларация за подпомагане на Л. от П., при нужда. Такава била изготвена от
адвоката, но „текстът беше написан от Л.“. Като самото подписване (на
декларация с нотариална заверка на подписа от нотариус в гр. Бяла) било в
кантората на адвоката във Варна.
Показанията на св. А. П.а съдът цени по реда на чл.172 ГПК, още като
като базирани на лични впечатления (за някои обстоятелства), но и като
донякъде декларативни и абстрактни. От тях се изяснява, че съпругът на
свидетелката (ответника по делото) е закупил през 2019г. имотите на вуйчо си
за цена около 20 000лв. Вуйчото Л.Л. бил съгласен на тази цена, тъй като Р.П.
имал само толкова пари, а Л. не искал неговите деца да получат имотите.
Въпреки това, от „нормални роднински отношения“ Р.П. обещал да се грижи
за Л.,за което се върнал да живее в България. Но Л.Л. безпричинно се скарал с
племенника си и съпругата му, след което ги изгонил и занапред „не ни
позволява да се грижим за него“, „той не иска никаква помощ от наша
страна“. Свидетелката и съпругът й ходили „един или два пъти до дома“ на
Л., но той казал, че е разочарован от тях и че не може да им има повече
доверие. Не си вдигал и телефона, когато му звъняли. Въпреки това по-късно
във времето Л. превел на Р.П. и сумата от 20 000лв., защото според
свидетелката не искал и тези пари да бъдат взети от неговите деца.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По предмета на доказване: В процесуална тежест на ищеца по делото е
да докаже пълно и главно всички сочени положителни факти, на които
основава твърденията си за пороци на атакуваните сделки, които водят до
тяхната унищожаемост поради измама (изразяваща се във въвеждане в
заблуждение, преди и след сделките, относно реалното им съдържание и
дължимата се след сключването им издръжка и гледане, от ответника),
евентуално поради грешка (изразяваща се в несъответствие между волята на
ищеца и обективирането й в нотариалния акт по отношение на насрещната
престация на приобретателя на имотите), ведно с всички фактически
твърдения, на които базира тези сочени пороци (в това число освен горните,
така и: своите заболявания, изоставянето на ищеца от близки, нуждата от
издръжка и гледане; възползването от тези факти от ответника, въвеждане и
поддържане от ответника на заблуждението, че ще се грижи и издържа ищеца
занапред; несъответствие на договореност и обективиране на същата в НА, по
отношение съдържанието на престациите; и други); евентуално следва да
докаже всички предпоставки на основанието за разваляне по чл.87, ал.1 ГПК –
договорената продажна цена от 20 000лв. само за земята в Аксаково;
получените 19 500лв. като цена точно по договора за земята в Аксаково, а не
и за имотите във Варна; с оглед на това факта на съществено неизпълнение от
ответника и по двата договора; получената от ответника покана да изпълни в
последен даден срок, след който ищецът ще може да развали договора;
връщането на 17.03.2020г. на сумата 20 000лв. от ищеца на ответника в пряка
9
връзка с договорите от 05.11.2019г.; и всички други положителни твърдения,
на които основава своите предявени искове.
При цялостно доказване на горните обстоятелства ответникът следва да
докаже положителните факти, на които основава възраженията си, сред
които: че реалната воля на страните е била обективираната в договорите,
което следвало от параметрите на сделките и изпълнението по тях; че ищецът
е имал за единствени свои близки ответника и майка му; че цената е била
уговорена с оглед възможностите на ответника и нуждите на ищеца; че
цената на терена в Аксаково е била по данъчна оценка; че без да е бил
длъжен, след множеството молби на ищеца ответникът се върнал в България
и обещал да помага и гледа ищеца, ако му се наложи, по морални подбуди; че
сочените от ищеца факти не се регламентират от правните основания
„измама“ и „грешка“ по ЗЗД; пълното или същественото изпълнение от
ответника по двата договора чрез плащането на сумата от 19 500лв. на ищеца
в деня на договорите, която сума се явявала и почти пълната продажна цена и
по двете сделки; и всички други твърдения, на които базира своите
възражения срещу предявените искове.
По исковете по чл.29, ал.1 от ЗЗД: Съгласно цитираната норма,
измамата е основание за унищожение на сключен договор, когато едната
страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в
заблуждение. В правната доктрина и съдебната практика по приложението на
разпоредбата се приема, че измамата е основание за унищожаване на правна
сделката, когато волеизявлението за нейното сключване е направено
единствено и само под действието на неверни представи, които другата
страна е възбудила или е поддържала умишлено у своя съконтрагент.
Резултатът от измамливото въздействие следва да формира невярната
представа, че последиците на сключения договор няма да настъпят изобщо на
практика или ще настъпят други последици, различни от формално
уговорените, т.е. страната ще получи нещо различно или нещо допълнително,
заради на възникналата облигационна връзка (така и Определение
№1070/14.08.2009г. на ВКС по гр.д. №720/2009 г., IV г.о., и други. Ключов
елемент на унищожаемостта по чл.29, ал.1 от ЗЗД е умишленото създаване
и/или поддържане на невярната представа у ищеца, което е изиграло
решаваща роля за формиране на волята му за сключване на сделката.
Съответно при това основание самата обективирана договореност не страда
от никакви формални пороци на съдържанието – страните искат точно така
оформена сделка, с така онагледеното съдържание, но общите им цел и
очаквания за реалните отношения след сключване на сделката са различни, по
причина на умишлено изопачените от ответника представи на ищеца (така и
Решение №193/30.07.2013г. на ВКС по гр. дело №1025/2012г., IV г.о., и други).
От тези същностни характеристики на основанието по чл.29, ал.1 от ЗЗД
следва извода, че оплакванията за пороци на съдържанието на сключените на
05.11.2019г. прехвърлителни сделки, са неотносими. Соченото
несъответствие между очакваната престация на получателя на собствеността
на имотите с обективираната такава в нотариалните актове не може да покрие
състава на гражданската измама. От друга страна при липса на ясно и
10
изрично въведено оплакване за нищожност поради пороци на нотариалната
процедура, цялата група твърдения за неразбираемо прочитане от нотариуса
на съдържанието на нотариалните актове с оглед на слухови заболявания на
ищеца, също се явява иррелевантно за измамата по ЗЗД. Ето защо основният
въпрос по делото, по това основание за унищожаемост, е наличието или
липсата на умишлено създадено само от ответника заблуждение за обещаните
издръжка и гледане, към момента на сключване на сделките и веднага след
това, както и доколко без него ищецът не би ги сключил. По този въпрос
съдът приема следното:
В настоящия случай документални данни за сочените преддоговорни на
страните отношения не са налице. Няма и експертни такива. Така
единствените доказателства за тези обстоятелства са свидетелските
показания. Водените от ищеца двама свидетели действително дават
показания за нагласите на ищеца Л., че искал да прехвърли имотите си на
племенника си „чрез гледане“, но източника на тази информация е само
разказаното от Л. на свидетелите. Последните обаче не познават Р.П., не са
говорили с него по повод на сделките и имотите, не са присъствали на
разговори между ищеца и ответника в тази връзка. Ето защо няма как на база
на тези показания да се обосноват умишлени действия на П. по въвеждането в
заблуждение на Л., което заблуждение единствено да го е мотивирало да
сключи договорите. Още повече при насрещни свидетелски показания в
обратен смисъл, които дори да имат известни дефицити, доколкото целят
насрещно доказване, са достатъчни да опровегаят недоказаните в цялост
твърдения на ищеца.
Отделно единственият свидетел, присъствал лично на преддоговорните
отношения между страните и пред нотариуса при нотариалната процедура, е
С. Я.; тя е консултирала Л.Л. при сделките от м.10. и от м.11. на 2019г. и е
изготвила проектите на сделките, които проекти изпратила на страните за
запознаване. Ето защо и макар в друга част показанията да не се кредитират
(относно декларацията) в тази част няма процесуална причина те да не се
вземат предвид. Гласните доказателства са в смисъл, че Л. е искал да продаде
имотите на племенника си, тъй като е бил обиден на децата и бившата си
съпруга; че Л. не е казвал на адвоката, че има нужда да бъде издържан и
гледан от Р.П.; че след прочита на нотариалния акт не се е оплаквал, че не е
бил съгласен с него. Това е достатъчно да разколебае и без това недоказаните
пълно и главно твърдения на ищеца.
Нещо повече – видно от показанията и на св. Д. П., и на двамата
свидетели на ответника, у Л. е имало допълнителен мотив да прехвърли
имотите на племенника си – защото не искал да ги оставя на своите деца, от
които бил разочарован и дистанциран. Този втори мотив е още една пречка да
се приеме несъмнено, че единствената причина, поради която ищецът е
решил да прехвърли собствеността върху имотите си, е била очакваната и
обещана от ответника издръжка. В този анализ следва да се отчете и че
декларацията за подпомагане от П. на Л. е едва от 10.08.2020г., т.е. почти
година след сключване на исковите сделки, т.е. неотносима към формиране,
преди или при сключване на договорите, на заблуждение. Ако при
11
сключването страните са се договорили приобретателят трайно да гледа и
издържа прехвърлителя, не е и логично първият от тях да го декларира отново
почти година по-късно. Друг е въпросът, че дори и в тази декларация
обещанието е „при нужда“, а от всичките доказателства по делото е видно, че
макар с хронични заболявания ищецът не е имал нито пряка финансова, нито
пряка лична нужда от ежедневно гледане и издръжка към 05.11.2019г. В края
на м.10.2019г. Л. е притежавал сериозни парични ресурси, чрез които е
изкупил ½ част от процесните имоти от бившата му съпруга; след
прехвърлянето си е запазил право на ползване върху четири различни обекта,
от някои от които би могъл да реализира и приходи (например от гаража);
към образуването на настоящото дело ищецът притежава в сметка немалко
средства; въпреки заболяванията към края на 2019г., а и към момента на
делото, ищецът се справя сам в ежедневието. Макар тези данни да биха
касаели изпълнението на дълга за издръжка и гледане, те са от значение при
преценката дали евентуалното обещание на ответника е било единственият и
решаващ фактор за сключването на договорите, положителен отговор на
което трудно може да се даде при обсъдените доказателства.
По тези съображения съдът приема за недоказан пълно и главно порок
на договорите от 05.11.2019г. поради измама със сочените умишлени
действия на ответника по заблуждение на ищеца относно реалните отношения
помежду тях след сключване на договорите.
Съвсем отделен е въпросът, че твърденията за обещано гледане касаят
само договорите за имотите във Варна; относно поземления в Аксаково
изобщо не се сочи такава договорка, поради което относно посления искът се
явява и изначално неоснователен. Случаите, при която една сделка страда от
същия порок, като друга, са силно лимитирани, само когато първата е пряк
елемент от състава за възникване на втората (пълномощно, послужило за
прехвърлителна сделка, и други идентични), каквито двете групи продажби
от 05.11.2019г. не са.
По исковете по чл.28, ал.1 от ЗЗД: Съгласно цитираната норма, грешка
в предмета е основание за унищожение на договора, когато същата се отнася
до съществени качества на договореността, а грешката в лицето е основание
за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността. В правната
доктрина и съдебната практика по приложението на разпоредбата се приема,
че грешката, като основание за унищожаване на един договор, представлява
несъзнавано несъответствие между представата на склюващото договора лице
и обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за
сключване на договора досежно неговия предмет или лицето, с което същият
е сключен. От водещо значение следователно са предметът, субективното
право и съществените насрещни договорени престации на страните.
Притежаваните от страните права, както и грешката в съображенията, които
са подбудили купувача към сключване на сделката, са без значение за
действителността на сделката. Когато несъответствието се отнася до отделна
клауза, няма пречка само тя да бъде унищожена без да е необходимо да се
унищожи целия договор тогава, когато тя не е съществена за сключване на
договора (така и Решение №331/21.05.2009г. на ВКС по гр. дело №563/2008г.,
12
II г. о; Решение №456 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. дело №1294/2011г., IV г.
о.; Решение №169 от 4.06.2012г. на ВКС по гр. дело №950/2011г., I г. о; и
други). Волята на страната по сделката може да бъде опорочена по различен
начин и с различни правни последици в зависимост от това кой е предизвикал
невярната представа и кой е знаел за съществуването й. Волята е опорочена
от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от
насрещната страна или от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е
могла да не знае за съществуването й (възползвала се е). Във всички останали
случаи ще е налице грешка. Грешка е налице, когато насрещната страна или
трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при
непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала
в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата (така и
Решение №396/28.10.2011г. на ВКС по гр. дело № 472 от 2010г., IV г. о; и
други).
В контекста на последното принципно разграничение между съставите
на измамата и грешката по ЗЗД, твърденията на ищеца по делото за грешка
при сключване на договорите от 05.11.2019г., която грешка е резултат от
умишлени действия на ответника по формиране на неверни представи
относно предмета на задължението на приобретателя, са несъставомерни.
Защото се посочи, че за състава на чл.28, ал.1 от ЗЗД се изисква обективност
и липса на умисъл при заблуждението относно параметрите на
договореността.
От друга страна от материалите по делото не могат да се изведат такива
обсстоятелства при самото сключване на сделките във формата на нотариален
акт, които да обосноват обективна грешка. От заключението по СМЕ се
изясни, че към 12.06.2020г., а може би и към 05.11.2019г. с оглед хроничния
характер на заболяването, средната слухова загуба при Л.Л.: за дясно ухо -75
децибела, за ляво ухо 68 децибела. При тази степен на намаление на слуха
човешката реч не може да бъде чута в нормални условия, тоест при пациента
не би могло да се счита, че възприема адекватно нормален говор от
разстояние 2-3 метра. Същевременно в о.с.з. вещото лице разясни, че шумове
от различни странични източници влошават многократно възприятието,
докато при тиха среда и силно говорене само от един човек Л.Л. би могъл
правилно да възприеме казаното му. Още повече, че той инстиктивно е
развил и редица компенсаторни механизми, като следене на устните на
събеседника, навеждане напред към говорещия, и други, каквито той прояви
и в съдебната зала пред съда, по време на о.с.з. по делото. В подкрепа на
същото са и показанията на св. Х. П., че при свободните им разговори Л.Л.
двамата се разбират, като стоят един срещу друг на около метър разстояние, а
когато не се чувят ведната, си повтарят казаното. Ето защо съдът не би могъл
да приеме по категоричен и недвусмислен начин, че преди подписване на
нотариалния акт за сделките от 05.11.2019г. Л.Л. не е възприел прочитането
му. Прочее показанията на единствения свидетел, присъствал лично пред
нотариуса при извършване на нотариалната процедура (С. Я.) са в смисъл, че
след прочита на съдържанието на акта от нотариуса Л. не се е оплаквал, че не
е чул прочетеното или че не е бил съгласен с него. Което потвърждава
13
формирания извод за недоказаност на приложението на чл.28, ал.1 от ЗЗД при
твърденията и фактическите данни в настоящия случай.
Нещо повече – съобразно трайната съдебна практика оплаквания, които
касаят съществени пороци на нотариалното производство, не следва да бъдат
отнесени към основанията за унищожаемост по чл.27-33 от ЗЗД, а касаят само
потенциална нищожност на нотариалните удостоверявания по чл.576 от ГПК,
като последните следва да бъдат предявени задължително с иск. В настоящия
случай в нито един момент от разглеждане на делото ищецът не е предявил и
дори не е индикирал да желае да предяви такъв изричен иск за нищожност, с
оглед на което съдът не може да се произнесе по такъв. Ето защо е мислимо
дали изобщо оплакванията в случая следва да бъдат разглеждани, доколкото
са иррелевантни относно унищожаемостта, съответно същите са обсъдени от
съда само с оглед фактическата ситуация при сключването на договорите.
По тези съображения съдът приема за недоказан пълно и главно порок
на договорите от 05.11.2019г. поради грешка, при сочените от ищеца
твърдения в случая и приетите по делото доказателства.
Съвсем отделен е въпросът, че твърденията за обещано гледане касаят
само договорите за имотите във Варна; относно поземления в Аксаково
изобщо не се сочи такава договорка, поради което относно посления искът се
явява и изначално неоснователен. Случаите, при която една сделка страда от
същия порок, като друга, са силно лимитирани, само когато първата е пряк
елемент от състава за възникване на втората (пълномощно, послужило за
прехвърлителна сделка, и други идентични), каквито двете групи продажби
от 05.11.2019г. не са.
По исковете по чл.87, ал.3 вр. ал.1 от ЗЗД: Съгласно цитираните норми
кредиторът може да развали договора поради неизпълнение от насрещната
страна, след като преди това даде на длъжника подходящ срок за изпълнение.
Тъй като в случая се прие, че договорите са действителни, доколкото не
са унищожаеми поради измама или грешка, то първият решаващ въпрос е за
изправността на страните. Видно от приетите НА №10 и НА №11 от
05.11.2019г. на н-с О.С., с обективираните в тях договори ищецът е продал на
ответника собствеността върху имотите във Варна и в Аксаково, съответно:
жилище, складово помещение, гараж и поземлен имот във Варна – срещу
цена от 19 500лв., при обща данъчна оценка от 96 141.70лв., както и при
запазено право на ползване; съответно поземлен имот в Аксаково – срещу
цена от 348.50лв. при данъчна оценка от 348.50лв. Видно от разпечатката от
движение по сметката на ищеца, че на същия ден 05.11.2019г. Р. П. е платил
на ищеца Л.Л. сумата 19 500лв. Тъй като плащането е в деня и в размер на
договорената цена очевидно логичен е изводът за престиране по първата от
групата договори (относно имотите във Варна), още повече че това е вписано
и в самия нотариален акт. Относно цената за терена в Аксаково преки данни
за плащане няма, но същевременно НА №11/05.11.2019г. съдържа
признанието на продавача, че е получил от купувача, напълно и в брой преди
подписването. В тази част НА има характер на разписка за плащането (тъй
като е в брой). Ето защо няма как да се обоснове пълно неизпълнение от
14
ответника, на база тези материали по делото. А необяснимото (за
свидетелите) плащане или връщане от ищец на ответник на сумата 20 000лв.
на 17.03.2020г. няма отношение към изправността на страните при сключване
на договорите четири месеца по-рано.
Отделно следва да се отбележи, че в последните два абзаца от поканата
до Р.П., връчена му на 01.03.2021г., Л. е поканил ответника: „в двуседмичен
срок от получаване на поканата да се свържете с мен, за да се постигне
договорка и недвижимите ми имоти да ми бъдат прехвърлени обратно“ след
снабдяване с необходимите документи, като всички разноски са за П.. Това е
всичко друго, но не и покана с изискуемото по чл.87, ал.1 ГПК съдържание –
за изпълнение на задължението на ответника по договора.
По горните две групи причини, заедно и поотделно, исковете по чл.87,
ал.3 вр. ал.1 от ЗЗД, са напълно неоснователни и подлежащи на доказване.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи и че при продажбата на
недвижими имоти срещу цена близо пет пъти по-ниска от данъчната оценкта
и при установената по настоящото дело липса на изрична договорка за
издръжка и гледане, би могъл да възникне въпросът за съответстиве с добрите
нрави, но какъвто иск не е предмет на настоящото дело. Съответно преводът
на сума без ясно правно основание също би могъл да бъде предмет на
съответна защита.
По разноските: Предвид изхода по спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника се следват сторените от него в процеса разходи – депозит за СМЕ
от 200лв. и за свидетел от 30лв., както и адвокатски хонорар от 3500лв. Тъй
като хонорарът надвишава незначително (с около 22лв.) минималният по
Наредба №1/2004г. възнаграждението не се приема прекомерно.
Същевременно видно от документите на л.164-165 от делото, освен
признатото получаване в брой на частта от 1200лв., за горницата от 2300лв.
няма надлежни доказателства да е преведена по банков път от ответника на
адвоката. Справката от електронното банкиране не съдържа нито основание
за превода, привързващо към договора за правна защита и съдействие, нито
дори титуляр на получаващата сметка. В този смисъл и съобразно ТР на ВКС
за съдебните разноски следва да се зачете само реално платената част от
1200лв. Или в заключение на ответника следва да се присъдат 1430лв., като
реално платени разноски към устни състезания.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, с адрес гр.
Варна, ул. „****“ №*, срещу Р. ИЛ. П., ЕГН**********, с адрес гр.Бяла,
обл.Русе, ул. „****“ №*,
- за унищожаване на договор за покупко-продажба между страните по
делото,отразен в НА №10/15.11.2019г., том 4, рег. №11412, н.д. №550/2019г.
на н-с О.С., с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като си запазил
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване, продал на отв. Р. ИЛ. П.,
15
ЕГН**********, недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, на ул. „***"
№*, с идентификатор по кадастрална карта и кадастрални регистри на град
Варна, одобрени със Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на Изпълнителния
директор на АГКК, както следва: А/ Жилищна сграда-еднофамилна с
идентификатор № 10135.51.373.1, със застроена площ 147.00 кв.м., брой
етажи: 1 /един/, състояща се от: четири стаи, две антрета, кухня, мазе и
сервизни помещения; Б/ Гараж с идентификатор № 10135.51.373.2, със
застроена площ 28.00 кв.м., брой етажи: 1; В/ Складово помещение с
идентификатор № 10135.51.373.3, със застроена площ 9.00 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: Селскостопанска сграда; Г/ Поземлен имот с
идентификатор № 10135.51.373, в който са изградени гореописаните сгради,
целият с площ 455.00 кв.м. по представена скица, а по предходен документ за
собственост 408 кв.м, и договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА №11/15.11.2019г., том 4, рег. №11414, н.д. №551/2019г. на
н-с О.С. с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като запазил правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване,продал на отв. Р. ИЛ. П.,
ЕГН**********, поземлен имот, с идентификатор № 00182.32.14 по
кадастрална карта и регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-
96/15.01.2018г. на изп. директор на АГКК, с площ 2845.00 кв.м., находящ се в
землището на гр.Аксаково, общ.Аксаково, местност „***", с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята в неполивни условия: 5 /пета/ категория; и двете сделки –
поради измама, изразяваща се във въвеждане в заблуждение относно
реалното съдържание на сделките и дължимата се след сключването им
издръжка и гледане от ответника,
на правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, с адрес гр.
Варна, ул. „****“ №*, срещу Р. ИЛ. П., ЕГН**********, с адрес гр.Бяла,
обл.Русе, ул. „****“ №*,
- за унищожаване на договор за покупко-продажба между страните по
делото,отразен в НА №10/15.11.2019г., том 4, рег. №11412, н.д. №550/2019г.
на н-с О.С., с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като си запазил
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване, продал на отв. Р. ИЛ. П.,
ЕГН**********, недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, на ул. „***"
№*, с идентификатор по кадастрална карта и кадастрални регистри на град
Варна, одобрени със Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на Изпълнителния
директор на АГКК, както следва: А/ Жилищна сграда-еднофамилна с
идентификатор № 10135.51.373.1, със застроена площ 147.00 кв.м., брой
етажи: 1 /един/, състояща се от: четири стаи, две антрета, кухня, мазе и
сервизни помещения; Б/ Гараж с идентификатор № 10135.51.373.2, със
застроена площ 28.00 кв.м., брой етажи: 1; В/ Складово помещение с
идентификатор № 10135.51.373.3, със застроена площ 9.00 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: Селскостопанска сграда; Г/ Поземлен имот с
идентификатор № 10135.51.373, в който са изградени гореописаните сгради,
целият с площ 455.00 кв.м. по представена скица, а по предходен документ за
16
собственост 408 кв.м, и договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА №11/15.11.2019г., том 4, рег. №11414, н.д. №551/2019г. на
н-с О.С. с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като запазил правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване,продал на отв. Р. ИЛ. П.,
ЕГН**********, поземлен имот, с идентификатор № 00182.32.14 по
кадастрална карта и регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-
96/15.01.2018г. на изп. директор на АГКК, с площ 2845.00 кв.м., находящ се в
землището на гр.Аксаково, общ.Аксаково, местност „***", с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята в неполивни условия: 5 /пета/ категория; и двете сделки –
поради грешка, изразяваща се в несъответствие между волята на ищеца и
обективирането й в нотариалния акт по отношение на насрещната престация
на приобретателя на имотите,
на правно основание чл.28, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, с адрес гр.
Варна, ул. „****“ №*, срещу Р. ИЛ. П., ЕГН**********, с адрес гр.Бяла,
обл.Русе, ул. „****“ №*,
- за развалянето на на договор за покупко-продажба между страните по
делото,отразен в НА №10/15.11.2019г., том 4, рег. №11412, н.д. №550/2019г.
на н-с О.С., с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като си запазил
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване, продал на отв. Р. ИЛ. П.,
ЕГН**********, недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, на ул. „***"
№*, с идентификатор по кадастрална карта и кадастрални регистри на град
Варна, одобрени със Заповед РД-18-40/14.07.2006г. на Изпълнителния
директор на АГКК, както следва: А/ Жилищна сграда-еднофамилна с
идентификатор № 10135.51.373.1, със застроена площ 147.00 кв.м., брой
етажи: 1 /един/, състояща се от: четири стаи, две антрета, кухня, мазе и
сервизни помещения; Б/ Гараж с идентификатор № 10135.51.373.2, със
застроена площ 28.00 кв.м., брой етажи: 1; В/ Складово помещение с
идентификатор № 10135.51.373.3, със застроена площ 9.00 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: Селскостопанска сграда; Г/ Поземлен имот с
идентификатор № 10135.51.373, в който са изградени гореописаните сгради,
целият с площ 455.00 кв.м. по представена скица, а по предходен документ за
собственост 408 кв.м, и договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА №11/15.11.2019г., том 4, рег. №11414, н.д. №551/2019г. на
н-с О.С. с който ищецът Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, като запазил правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване,продал на отв. Р. ИЛ. П.,
ЕГН**********, поземлен имот, с идентификатор № 00182.32.14 по
кадастрална карта и регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-
96/15.01.2018г. на изп. директор на АГКК, с площ 2845.00 кв.м., находящ се в
землището на гр.Аксаково, общ.Аксаково, местност „***", с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята в неполивни условия: 5 /пета/ категория; и двете сделки –
поради неизпълнение на задълженията на ответника за продажната цена
и след изпратена на 01.03.2021г. и получена на 04.03.2021г. покана до
17
ответника,
на правно основание чл.87, ал.3 вр. ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. ЕНЧ. Л., ЕГН**********, да заплати на Р. ИЛ. П.,
ЕГН**********, сумата от 1430.00лв. – доказано направени разноски в
производството пред ВОС, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18