Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………
гр. Варна, ……………………………… г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело № 69/2021 г. по
описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба от ДЗЗД „И. – 46“, ЕИК *******,
с управител С.Б.И., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 416-ФК/29.12.2020 г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект, представляващ магазин № 80, находящ се в гр.
Варна, Кооперативен пазар, стопанисван от „И.-46“ ДЗЗД и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1
от ЗДДС.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана,
постановена в противоречие с административнопроизводствените правила,
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорва изцяло
констатациите в обжалваната заповед като твърди, че органите по приходите не са
изяснили обстоятелствата, при които е извършена контролната покупка. Твърди, че
нарушението е първо за дружеството и са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Твърди незаконосъобразност на заповедта и поради това, че е издадена преди
издаването на наказателно постановление. Сочи, че заповедта е издадена при
липса на мотиви относно определения срок на запечатване, както и че ПАМ не
съответства на целта по чл.22 от ЗАНН и е несъразмерна.
Отправено е искане за отмяна на оспорената
заповед и
присъждане на разноски в размер на 10 лева. В съдебно заседание, представляващият
дружеството - жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответник –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител – упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата. В писмени
бележки и по същество сочи, че са налице доказателства, чрез които се
установява извършване на нарушението на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. Нарушението засяга данъчната дисциплина и пълната данъчна
отчетност и проследяване на реализираните обороти. Срокът от 14 дни на ПАМ е
мотивиран и в съответствие с целта на закона. Отправено е искане за отхвърляне
на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и
прецени представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 26.12.2020 г. е извършена проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин № 80, находящ се в гр. Варна, Кооперативен пазар,
стопанисван от „И.-46“ ДЗЗД. В 13:44 часа, преди легитимация на
проверяващите органи по приходите, е извършена контролна покупка на 100 гр. „суров
лешник“ на стойност 2,80 лв. и 100 гр. „кашу“ на стойност 3,50 лв. от М.Д.(орган
по приходите), на обща стойност 6,30 лв. Сумата е заплатена в брой с една
банкнота от 5 лв. и монети в размер на 1,30 лв. на лицето С.И. (работеща в
обекта). За плащането не е издаден фискален бон от наличното, въведено в експлоатация
и работещо в обекта Фискално устройство модел „Daisy Compact M02“, рег.№ на ФУ
в НАП – 418538/09.05.2019 г., инд. на ФУ DX-477643, инд. № на ФП 36635679, нито
ръчна касова бележка от кочан. Разчетен е оборот от 01.12.2019 г.-30.11.2020 г.
в размер на 9991,83 лв. При извършената проверка, изведения Х отчет и КЛЕН, и
изготвен опис на паричните средства, е установена положителна касова разлика в
размер на 6,50 лв. Прието е, че дружеството е извършило нарушение на чл.25,
ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Съставен
е Протокол за извършена проверка АА № 0431766/26.12.2020 г. от двама инспектори
по приходите в ТД ЦУ на НАП, в присъствие на С.Б.И. (представляващ дружеството),
като протоколът е подписан от лицето. Към протокола са приложени: опис на
паричните средства от 26.12.2020 г. – 16,50 лева, Х отчет № 003720/26.12.2020
г.; и КЛЕН от ФУ.
Издадена
е оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 416-ФК/29.12.2020 г. от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Издадени
са: АУАН № F584474/30.12.2020 г. от ст. инспектор по приходите в НАП, относно
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Последвало
е издаване на НП № 559812-F584474/09.02.2021 г.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на
жалбоподателя на 30.12.2020 г. Жалбата е депозирана на 08.01.2021 г., в срока
по чл.149, ал.1 от АПК. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор
на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди
за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. Със Заповед № 10175/06.11.2020
г. на Б.С.Г.на длъжност Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
Дирекция „Оперативни дейности“, е разрешено ползване на платен годишен отпуск
за периода 16.11.2020 г. - 30.12.2020 г. включително. Със Заповед № ЗЦУ –
806/08.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП е оправомощен главния
секретар на НАП, при отсъствие на титуляр на длъжност, заета от държавен
служител, да определя служител, който да изпълнява задълженията му, при
условията на чл. 84 от ЗДСл. Съгласно Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на главен
секретар на НАП при отсъствие на държавния служител Б.С.Г., длъжността се
изпълнява от К.А.А.на длъжност началник на сектор „Мобилни групи“ – Варна,
който е и издател на процесната заповед. Предвид изложеното, оспорената заповед
е издадена от компетентен орган в условията на заместване.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част
определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на
ПАМ, срок и ред за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Същата съдържа фактически и правни основания, като
изложените мотиви са достатъчни, за да може да се извърши проверката за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК,
включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
Процесната заповед е издадена на 29.12.2020 г., след
което е съставен АУАН № F584474/30.12.2020 г. от инспектор по приходите в НАП,
относно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Съгласно чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Съставяне на АУАН в административното производство по налагане на ПАМ не е
задължително, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС, който предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице. Следва, че
налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание,
поради което съставения АУАН след налагане на ПАМ, в случая служи само за
потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокол за
извършена проверка АА № 0431766/26.12.2020 г. и в оспорената заповед. В този
смисъл е съдебната практика: Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 5630/2018 г., Решение № 14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018
г. и Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.
В административното производство по установяване
на процесното нарушение не е издадено наказателно постановление /НП/. Това е
станало на по-късна дата – 09.02.2021 г. Издаване на оспорената заповед не е
обвързано с издаването на НП, а с обективно извършване на нарушението, което в
случая е налице. Също така при издаване на ПАМ не са предвидени давностни срокове,
поради което липсата на издадено НП или издадено такова след процесната заповед
не опорочава производството по налагане на ПАМ и забрана достъпа до търговския
обект. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм. дела №№
11060/2011 г., 9593/2011 г. и 6970/2012 г.
Съгласно
§1, т.41 от ДР на ЗДДС, магазинът е търговски обект, тъй като е място, от което
се извършват продажби на стоки. Описанието на търговския обект в оспорената
заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност на жалбоподателя да
разбере за неиздаване на фискална касова бележка, относно кой обект е наложена
ПАМ. Жалбоподателят не оспорва, че стопанисва търговския обект.
Съгласно чл.186,
ал.1, т.1, б. "а" (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от
12.12.2020 г.) от ЗДДС, Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което: не издаде съответен документ за продажба по
чл.
118.
Съобразно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл.3, ал.1.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че при
проверката в обекта е установено 1 брой фискално устройство, модел „Daisy
Compact M02“, рег.№ в НАП 418538/09.05.2019 г., инд.№ на ФУ DX477643, от което
не е издаден фискален бон за сумата на контролната покупка от 6,30 лева. По
делото не са представени доказателства, които да оборят описаните в протокола
за извършена проверка (ПИП) от 26.12.2020 г. констатации, че при покупката не е
издаден касов бон и е налице разлика от 6,50 лева между наличните средствата в
касата в размер на 16,50 лева, установени с опис от 26.12.2020 г. и Дневен
отчет от ФУ от 26.12.2020 г. в 13,10 ч. в размер на 10 лева. Видно от протокол
Посоченият ПИП е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им и се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. В случая от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка.
Въз
основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, за
осъществен фактическия състав на законово предвиденото материалноправно
основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б "а" от ЗДДС,
доколкото дружеството-жалбоподател не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба.
Съгласно чл. 186а. (Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от
12.12.2020 г.) от ЗДДС - Независимо от предвидената глоба или имуществена
санкция, принудителната административна мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл.
118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по
чл.
118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само
софтуер, включен в списъка по чл.
118, ал. 16. На основание чл. 118, ал.16 от ЗДДС - Националната агенция за приходите създава и поддържа
публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в
търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14,
достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Редът за
вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с
наредбата по ал. 4.
В Протокол за извършена проверка АА № 0431766/26.12.2020
г. е посочено, че дружеството не използва СУПТО /софтуер за управление на
продажби в търговските обекти/. Този факт не е оспорен от жалбоподателя. При
липсата на използване на СУПТО, който да е включен в одобрен списък от НАП следва,
че законосъобразно ответника не е приложил нормата на чл. 186а от ЗДДС.
Предвид така установените по делото факти,
съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че допуснатото в
проверения търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 от ЗДДС, съставлява
основание за издаване на заповед по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б. "а"
от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност е приложил със ЗППАМ
принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект“,
кумулативно с нея и при същите предпоставки и по чл.187, ал.1 от ЗДДС за
„забрана на достъпа до обекта“.
В случая наложената с оспорената заповед
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект- магазин №
80 и забрана за достъп до него, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС, е за срок от 14 дни. Съдът приема, че при определяне на срока на
наложената ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК -
продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на дружеството. При определянето продължителността на
срока на мярката решаващият административен орган е взел предвид от една страна
тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални
касови бонове за реализираните продажби, при съобразяване, че това нарушение
има за последица неотчитане на продажби, което не позволява да се установи фактически
реализирания оборот.
В този смисъл и в противовес с твърденията на
жалбоподателя, съдът приема, че продължителността на срока на наложената ПАМ е
определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна
административна мярка обществените отношения, свързани с коректното отчитане на
продажбите на стоки в търговските обекти и респ. с фискалните интереси на
държавата, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на
закона, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Обичайните продажби в магазин за хранителни
стоки са в нисък размер, поради което, това че процесната продажба е на обща
стойност 6,30 лева не води до извод за липса на основание за налагане на ПАМ. Търговският
обект се намира в централната част на града, разположен е територията на
най-големия пазар в гр. Варна – Кооперативен пазар, където потокът от клиенти е
многоброен и предполага осъществяване на по-големи обороти, в сравнение с търговски
обекти в отдалечени места от центъра на града. Ето защо правилна,
законосъобразна, съответна на целите по чл.22 от ЗАНН и на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК е преценката на административния орган, че за
осигуряване защитата на обществения интерес и спазването от задълженото лице на
фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва
да бъде за срок от 14 дни.
Оспореният административен акт се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон, като прилагането по
отношение на дружеството на обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и
доказателствено обосновано от наличието на законово регламентираната
материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС, се основава и на необходимост от прилагане на мярката за
постигане на предвидената в закона цел.
В съответствие с чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.,
моментът, в който лицето по чл.3 следва да издаде фискалния бон, е този на
извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го
предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и
достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мерките не се цели
преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба. Затова
и целта на ПАМ по чл.22 от ЗАНН за мерките по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Следва,
че принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, т.е. тя не
съставлява административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл
възражението на дружеството-жалбоподател за липса на други констатирани
нарушения, свързани в отчитането на продажбите в обекта, е ирелевантно за
законосъобразността на настоящата заповед, както е ирелевантно и
обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не. Формата на
вината няма отношение към налагането на принудителната административна мярка по
принцип, но в случая тя е още повече неотносим към спора факт, доколкото се
касае за налагане на принудителна административна мярка спрямо юридическо лице,
чиято отговорност е винаги обективна и безвиновна.
С оглед изложеното, съдът намира, че
наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административно-производствените правила, постановена е в съответствие
с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл.146 от АПК. Подадената жалба, като неоснователна,
следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и по арг. на чл. 143,
ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е
неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Упълномощен
юрисконсулт е извършил процесуално представителство. Производството е по реда
на АПК, на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС. Делото не е с фактическа и правна
сложност. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на
процесуалния представител на административния орган за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение същото, като основателно следва да се уважи, като
се осъди жалбоподателя да заплати на НАП, към която се числи административния
орган, сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно
чл.143, ал.4 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от „И. – 46“ ДЗЗД, ЕИК *******,
с управител С.Б.И., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 416-ФК/29.12.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“
– Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
дружеството е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект,
представляващ магазин № 80, находящ се в гр. Варна, Кооперативен пазар,
стопанисван от „И.-46“ ДЗЗД и забрана за достъп до
него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА „И. – 46“ ДЗЗД, ЕИК *******, с управител С.Б.И. да заплати в полза на
Национална агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: