РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
1365
град Пловдив, 13.07. 2022
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХI с., в открито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова и участието
на прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2446 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на М.К.Б.,***, против ПАМ по чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП от 18.08.2021
г. за принудително преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство
с ***.
Иска се отмяна
на наложената ПАМ с твърдения за незаконосъобразност на същата поради нарушение на чл.171, т.5, б.“Б“ от ЗДвП.
Като конкретен
довод, обосноваващ незаконосъобразността на заповедта, е посочено, че жалбоподателят
живее под наем на ул.“Хр.Г.Данов“15 като за ползването на „Синя зона“ за
собственото му МПС има издаден пропуск за платено преференциално паркиране по
адресна регистрация – пропуск № 1483, важащ за адрес ул.“Хр.Г.Данов“, издаден
от Община Пловдив, ОП“Паркинги и гаражи“ за срок от 28.11.2020 г. до 27.11.2021
г. Предвид наличния пропуск се твърди, че незаконосъобразно е репатриран
автомобила на жалбоподателя.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Претендират се
разноски.
Ответникът по
жалбата – Д.Д., ст.полицай при сектор
„Общинска полиция“ гр.Пловдив, в качеството му на орган по репатрирането, взема
становище за неоснователност на жалбата. Излагат се подробни аргументи за
законосъобразно налагане на процесната ПАМ по отношение на автомобил, паркиран
на служебно паркомясто, обозначено по надлежен ред.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок (известие за доставяне
на л.98 по делото), и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено
от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е приложена спрямо жалбоподателя принудителна административна
мярка /ПАМ/, а именно преместване на пътно превозно средство без съгласието на
неговия собственик, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение – чл.171, т.5, б.”б”
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В случая няма спор, че по отношение
на въпросното МПС е предприета процедура
по преместването му, за реализирането на която сочи и представеното като
доказателство по делото фотокопие на фискалния бон. Тази процедура е законово
регламентирана в ЗДвП –чл.168, ал.1 и
чл.171, т.5, б.”б”, а също така е уредена
в рамките на Община Пловдив с надлежни заповеди за определяне на
компетентни органи /на л.50 и 51 по
делото/ и със съответните подзаконови НА – Правилник на ОбС Пловдив за
устройството и дейността на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ към
Община Пловдив и Наредба за организацията на движението и паркирането на
територията на община Пловдив.
В конкретния случай настоящият
състав на АС-Пловдив счита, че процесната ПАМ е наложена при наличието на
предвидените в закона /чл. чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП/ материално-правни
предпоставки за това – репатрираният автомобил е бил паркиран неправилно – той
е паркиран в зоната на действие на пътен знак „В 27“ с допълнителна табела
„Т-18“, указваща, че нарушителите се репатрират.
Съдът приема за доказано
неправилното паркиране на процесния автомобил – той е паркиран в зоната на
действие на пътен знак „В 27“ с допълнителна табела „Т-18“, указваща, че
нарушителите се репатрират, кредитирайки представените по делото писмени
доказателства - докладна записка на
Дончо ДЖ.– ст.полицай в сектор Общинска полиция Пловдив при ОД на МВР Пловдив –
л.48 по делото. Този факт, довел и до налагането на процесната ПАМ, не бе
опроверган по делото. Видно и от писмените доказателства и от становището,
дадено от ответната страна в хода по същество, колата на жалбоподателя е била
неправилно паркирана в зоната на действие на пътен знак В 27 с допълнителна
табела за репатриране Т 18 – на служебно паркомясто, за което на ЮРОБАНК България
АД е издадено надлежно разрешение. Според обясненията на ответника именно по
сигнал на представител на банката, че има паркирано МПС на тяхното служебно
място е осъществено и процесното репатриране. В тази връзка неоснователни са
оплакванията по жалбата, че за собственото на жалбоподателя МПС има издаден пропуск за платено
преференциално паркиране по адресна регистрация – пропуск № 1483, важащ за
адрес ул.“Хр.Г.Данов“, издаден от Община Пловдив, ОП“Паркинги и гаражи“ за срок
от 28.11.2020 г. до 27.11.2021 г. Видно от самия пропуск (л.6 по делото) същият
дава право на паркиране в обхвата на зона за платено паркиране „Синя зона“ без
паркоместа за служебни нужди. В настоящият случай, репатрирането на автомобила
на жалбоподателя е осъществено именно заради това, че е паркирал на паркомясто
за служебни нужди, обозначено по надлежен ред, което е видно от снимковия
материал по административната преписка –
л.52 по делото.
При това положение се налага извода за
законосъобразно налагане на процесната ПАМ в хипотезата на предложение първо на
чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП.
По аргумент от чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, не е задължителна писмената форма за мярката по чл. 171, т.
5, б. "б" от ЗДвП, като прилагането й по същество представлява
властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез
действие.
Неоснователни са и
доводите по жалбата за нищожност на процесната ПАМ – същата е наложена от
компетентен орган, определен с надлежни заповеди за определяне на компетентни
органи, представени по делото на л.50 и
51, при условията на допустима от закона делегация – чл.168, ал.1 от ЗДвП.
Не налице и нарушение
на целта на закона.
Принудителната
административна мярка, макар подобно на наказанието – за административно
нарушение или за престъпление, да е по своята същност държавна принуда, има
друга цел. Принудителната административна мярка не е насочена към личността на
дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а е насочена към правните
последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови
административното нарушение – чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН). Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл.
171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е
наложена именно на водач на МПС, който е паркирал в нарушение на законовите
изисквания с цел преустановяване на същото.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният административен акт
е законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.Б.,***, против ПАМ по чл.171, ал.1, т.5
от ЗДвП от 18.08.2021 г. за принудително преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на
неговия собственик – репатриране на лек автомобил с рег.№ ***, собственост на
жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Председател: