Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Митева
въззивно
търговско дело №739 по описа за 2020 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, срещу решение
№924/24.02.2020г., постановено по гр.д. №17336/18г. по описа на ВРС, 42 с-в, с
което е бил уважен иска на Ж.С.Н. за присъждане на неизплатен остатък от
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени щети при ПТП, причинено от
водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, уточнен като искане за определяне на допълнителна горница от
3510лв над получено вече обезщетение(5200лв) до пълния размер на действителна
стойност на МПС(8910лв), намалена с размер на полезни части (200лв) от
съхранени от собственика останки, ведно със законна лихва от предявявана на
претенцията, както и са определени разноски.
Въззивникът, чрез юрк. Д. излага оплаквания
за допуснати нарушения при преценка на редовността на сезирането на първата
инстанция, като прави доводи за недопустимост на съдебното решение. Евентуално
сочи, че фактите по делото са установени
при неправилна оценка на събраните доказателства и необсъдени доводи на
страните. Сочи, че съдът не е изследвал съществен за спора въпрос за извършения
ремонт на увреденото имущество, евентуално за бракуване на погинала вещ. Излага
доводи за необоснованост на изводите изградени по оспорено заключение на вещото
лице, събрано въз основа на непълни данни(без вещото лице да се е запознало с
свидетелски показания и удостоверения, посочени от жалбоподателя като предмет
на изследване) и без обосноваване на отговорите на експерта по част от
поставените му въпроси. Счита, че поради неправилната оценка на доказателствата
съдът не е приложил правилно и закона относно приспадането от обезщетението за
цялата стойност на автомобила на стойност на запазени от пострадалия полезни
части от вещта, като вместо това е съобразил само остатъчна стойност на скрап.
В писмено становище пред настоящата
инстанция юрк. М. излага доводи за неоснователна претенция на собственика,
получил вече изплатено обезщетение в размер на 5200лв, покриващо действителната
стойност на увредената си вещ ненадхвърляща 5950лв (70 % от средната пазарна
цена), намалена с пазарна стойност на съхранени запазени части или поне на
скрапната стойност на останките. Евентуално се позовава на изрично лимитирана
претенция до 65% от действителната стойност и моли съда да освободи
застрахователя от забавата му до представянето на доказателства за бракуване на
автомобила.
Въззиваемият Ж.Н., чрез адв. М. излага
бланкетно становище за неоснователност на жалбата, като счита, че съдът
правилно е интерпретирал събраните доказателства и обосновано е уважил иска.
Допълнително преупълномощеният адв. И. се позовава на причиняване от
застрахования водач на увреждания, чието възстановяване би надхвърило 70% от
действителната стойност на МПС и обосновава претенцията за остатък от
обезщетение за тотална щета, след приспадане на платена част и призната
стойност на съхранени останки.
В пледоария по същество пълномощник на
въззиваемия поддържа доводите за правилното решаване на делото от първата
инстанция и моли решението, с което доказаният по основание и размер иск на пострадалото лице е бил уважен,
да бъде потвърдено.
Страните претендират насрещно и за
определяне на разноски, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л. 45 и л.78). Въззивникът е
оспорил като прекомерен размера на заплатения хонорар на адвоката на
въззиваемата страна.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в
определения №1641/19.06.2020г. и №
260187/20.07.2020г , като в резултат на предприетите действия от
въззивната инстанция по отстраняване на някои противоречиво посочени твърдения
за правопораждащите обстоятелства и предявените искания, ищецът е конкретизирал
претенцията си като е потвърдил, че разходите, необходими за възстановяване на
увредения от ПТП автомобил биха надхвърлили 70 % от стойността му, и съответно
е обосновал искане за обезщетяването му за тотална щета, след приспадане на
остатъчна стойност на съхранени от него полезни останки. При това уточнение
изцяло безпредметни остават оплакванията относно късното изпълнение на
изисканото от първата инстанция уточнение на стойностите на отделните ремонтни
работи и увредени детайли, съставляващи първата част от въззивната жалба.
Следва да се отчете, че независимо кога е предприето действието на страната по
отстраняване на нередовности, то винаги действа с обратна сила към момента на
предявяване на иска, дори и указанията и изпълнението да са осъществени пред
въззивен съд(т.5 от ТРОСТГК 1/2013 на ВКС).
Решението на първоинстанционния съд, съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, като съответства на така уточнения
вече пред настоящата инстанция осъдителен иск на увредено лице, претендиращо
пряко обезщетяване на понесени щети спрямо
застраховател, отговарящ по задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“. Макар в диспозитива на обжалвания акт
застрахователното събитие да не е квалифицирано като тотална щета, присъдената
сума по размер съответства на претенцията за присъждане на пълния размер на
остатък 3510лв., формиран след приспадане от действителна стойност на
притежаваната от увредения собственик вещ на стойност на рециклируеми останки и
получено от застрахователя плащане от 5200лв, поради което въззивният съд
преценява произнасянето като допустимо и съответно на уточнения иск, а точната
правна квалификация по чл. 493 ал.1 т. 2 вр. чл. 390 ал.2 КЗ може да бъде
посочена при формиране на изводите по правото при произнасянето по съществото
на делото. Допълнително въззивният съд
констатира, че в обжалваното решение не е указан начина на изплащане на
паричната претенция, който вече е бил заявен в предварителното производство
пред застрахователя и съответно обявената от собственика банкова сметка ***куемото
съдържанието на съдебния акт по чл. 236 ал.1 т. 7 ГПК.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата
оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
въззвната жалба:
Липсват оплаквания относно установените факти по поемането от въззивното
застрахователно дружество с полица
Гражданска отговорност на автомобилистите № BG/30/118000451185, действаща към
06.07.2018г. на застрахователния
риск за вреди, причинени на трети лица от водач на автомобил марка
„Мерцедес“ с рег.№ В 85 79 РТ. Между страните няма спор и относно
регистрирането като щета № 0801–001567/2018–01
на застрахователно събитие по
своевременно уведомление от въззиваемия, като собственик на л. а. марка
„Мерцедес“, Е класа с ДКН В 06 18 ВР, увреден при ПТП с участие на застрахования водач. Признато е и изплащането
по банкова сметка, *** на увреденото трето лице
на сума от 5 200 лева, определена от
застрахователя като обезщетение за цялостното увреждане на автомобила.
Доводите на въззивника за отричане на основанието за това плащане не могат
да бъдат споделени. На първо място, застрахователното събитие е било изрично
протоколирано като причинено по вина на застрахования водач в двустранен
протокол от рег. № 1676093 от 06.07.2018г, съставен в присъствие на двамата
участници от контролен орган, посетил местопроизшествието(л. 11 от делото на
ВРС). Автоконтрольорът е удостоверил пряко възприети последици от сблъсък на
двете МПС, щетите по автомобила на въззиваемия и светофарна уредба на
кръстовището, документирани допълнително и със снимков материал в съхранената
преписка по установяване на административно нарушение на правилата за движение
от застрахования водач (л. 187-195). Макар доказателствената сила на този
документ да се ограничава до възприети при посещение на място от
актосъставителя факти по ПТП относно мястото на инцидента, посоката на движение
на двамата участника и разположението им спрямо трайни ориентири (аналогично на
приетото в установената вече практика в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК), законодателят е възложил на
застрахователите, като търговци специализирани в носене на рискове от употреба на автомобили, да извършат
самостоятелно необходимата съпоставка на тези факти и признатите от участниците
обстоятелства по поведението им, изграждащи механизма на причиняване на
вредоносните последици (чл. 496 ал.3
КЗ). Именно тази специална преценка е обосновала и заключението на
застрахователя да приеме като основателна претенцията на увреденото трето лице
и да определи обезщетението за увреждане, констатирано при оглед на останките,
описани и оценени от застрахователен
експерт (л. 144). Допълнително, същите факти са били потвърдени и от
назначеното по делото вещо лице, което е приложило специалните си знания и е
потвърдило механизъм на ПТП, настъпило при сблъсък на управлявания от ищеца
автомобил с МПС, управлявано от застрахования водач Мехмед, който е нарушил
правилото за осигуряване на предимство, обозначено с пътен знак и не е спрял,
за да пропусне преминаващия през кръстовище друг участник. Въззивният съд
изцяло кредитира обосновани със специални технически знания изводи на вещото
лице, което е коментирало категорично установени от актосъставителя следи от
ПТП и съставените от служителите на застрахователя описи на уврежданията.
Оплакванията за необоснованост на установения механизъм на ПТП и връзката на
резултата с поведението на всеки от водачите са неоснователни. Наистина,
експертът е дал заключението си без да съобрази показания на свидетел и
техническа документация по организация на движението на пътния възел, събрани
след изготвяне на експертизата, но тези допълнително посочени от застрахователя
доказателства не сочат значими за изводите на експерта нови факти. Това е така,
защото застрахованият водач, макар и разпитан двукратно по въпросен лист,
съставен от пълномощника на въззивника(който не ползвал правото си да участва
лично в събирането на показанията в открито заседание), не е успял да
възпроизведе конкретните си спомени от събитието(л.236), но най- общо е
потвърдил, че произшествието е настъпило късно през нощта (към 2 часа след
полунощ), двата автомобила са били сериозно увредени и че е разказал на
полицаите, посетили веднага мястото на катастрофата как е протекло събитието
(л. 272). Същевременно, получените данните за работа на светофарната уредба към
този момент на денонощието сочат излъчване на сигнали само с жълта светлина.
Затова тези допълнителни доказателства дори и да биха били преценени от
експерта, не биха могли да променят изводите му.
Въззивният съд споделя мотивите на първата
инстанция относно обсъждането на тези изводи, както препраща към тази част от
решението и съответно установените обстоятелства относно настъпило ПТП на 06.07.2018 г. след полунощ, като управлявания от въззиваемия лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е320“, с
peг. № В 0618 BP се движел в гр. Варна по бул. Сливница и при достигане до
кръстовище с ул. Отец Паисий понесъл удар от лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц
220“, с peг. № В 8579 РТ, управляван от застрахования водач, който не спрял на
знак стоп и отнел предимството му. Изведените от тези факти
правни изводи за валидно покритие на риска по гражданската отговорност на
застрахования виновен водач по задължителната застраховка и частичното
изпълнение на задължението на застрахователя до размер на изплатената по приета
претенция сума изцяло съответстват на
нормативната уредба.
Не се доказва по делото каквото и да е
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е320“, с peг.
№ В 0618 BP, за да може да се обоснове основателно възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат. В
тази част оплакванията на въззивника също са
неоснователни.
Няма
спор по установената в първата инстанция пазарна стойност на разходите,
необходими за възстановяване на повреденото имущество в размер на
11 348,45лв, въз основа на който и двете страни споделят извод, че
възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на
увреденото имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на
моторно превозно средство (чл. 390 ал.2 КЗ).
Спорът пред въззивният съд се концентрира
само по фактическите констатации относно точния размер на тази действителна
стойност и възможността за приспадане на запазени съхранени детайли от
дължимото застрахователно обезщетение.
Съдът
възприема изявлението на застрахования за приемане на предложението за споразумение
със застрахователя в хода на предварителното уреждане на претенцията като
признание на фактите по установения обем на щетите по калкулация на необходими
ремонтни дейности, надхвърлящи 70% от стойността на цялата вещ. Това
съотношение се потвърждава и от заключение на автоексперта( л.203), проверил
усреднени пазарни стойности както от производителя на марката, така и на
алтернативни доставчици на частите и детайлите, подлежащи на подмяна и на
ремонтните дейности по монтажа, демонтажа им и достигнал до стойност,
значително надвишаваща тази, установена по методиката на застрахователя в
заключителна калкулация на л. 143. Затова по този казус няма никакво съмнение,
че застрахованият водач е увредил чуждата вещ до степен, в която
възстановяването й е икономически неизгодно и отговорността на застрахователя
се ограничава до изплащане на обезщетение в размер на действителна стойност на
изцяло погинало имущество.
Съгласието
на ползващото се от застраховката лице обаче не е можело да покрие и размерът
на това обезщетение, тъй като явно между страните не е било постигано
споразумение по размера на „действителната” стойност на вещта. Така в
заявлението си собственикът е приел, че 6175лв биха били достатъчни за
удовлетворяването му в цялост, но само
при условие, че бъде освободен от задължение да бракува изцяло останки,
възлизащи на поне 35% от вещта. Застрахователят обаче, макар и да е приел
това условие, е коригирал размера до само 5200лв в ликвидационния акт, като в
допълнителната кореспонденция е пояснил, че тази сума е остатък от действителна
стойност от 8000лв, намалена с 35%, съответно на приетото приспадане на полезни
за собственика и съхранени останки. Така останалия неуреден в споразумението
въпрос се концентрира върху паричното изражение на стойността на несените
действителни вреди, представляващи разликата между нанесената в имуществото на
собственика загуба (тотално погиване на МПС) и породената от събитието полза
(остатъчни детайли и части, годни за използване за възстановяване на същия или
друг автомобил).
Въззивният
съд преценява признанието на полезния обем на останките като неизгодно за
въззиваемия обстоятелство, кореспондиращо и на събраните по делото експертни
заключения за състоянието на все още неремонтирания автомобил. Вещото лице
Каролев е констатирал наличие на остатъчни части и детайли, но не и възможност
за пазарната им реализация като резервни части втора употреба, поради
необходимост от допълнителни действия за разкомплектоване, тестване и предлагане на специализиран пазар, които
биха били оправдани икономически само при пазарно търсене на такива продукти на
по-високи цени, включващи това допълнително оскъпяване. Такова търсене не е
установено и затова този експерт е възприел като сигурна стойност, съхранена от
собственика към момента само цената на останките като цяло за скрап, която
съответства и на средна пазарна стойност при разкомплектоване и бракуване.
Назначен от въззивния съд експерт инж. В. е потвърдил тези изводи, като
допълнително е конкретизирал, че при външен оглед без допълнителна
разкомплектовка се установяват налични без видими увреждания следните детайли:
двигател с оборудване, скоростна кутия с главно предаване и диференциал, предно
окачване и кормилно управление, врати, интериор и стъкла, капака на багажник,
задно окачване и задна броня, задни стопове, които биха могли да се ползват при
предприето възстановяване на същото МПС при условие, че след подмяната на
другите увредени детайли не се установят скрити повреди, осуетяващи действието
на тези части. Себестойността на тези съхранени елементи условно вещото лице е
определило на 2330лв като цена за предлагани в пазарна мрежа отделни резервни
части, но е пояснило, че такава цена собственикът не би могъл да реализира сам,
поради нормативните изисквания ограничаващи дейността по разкомплектоване на
останки, представляващи опасни отпадъци камо в кръга на лицензирани търговци и
фактическото търсене на подобни вещи на конкурентен пазар. Напротив, сигурната
пазарна реализация на увреденото имущество според двамата експерти се изчерпва
само с цена, определена за вторичните суровини на металните отпадъци изкупувани
за рециклиране при бракуване за такива автомобили в рамките на 200 -300лв.,
според двете заключения по делото. В
тази връзка изцяло необосновано остава посоченото от въззвиника изолирано
предложение за изкупуване на остатъците с твърда пазарна цена 1440 лв, тъй като
вещото лице В. не е потвърдило такива оферти от лицензираните търговци, а
платформата, в която предложението е отправено не е адресирано до собственик, а
до застрахователя и не изхожда от регистриран реален клиент, а от организатор
на наддавания в електронна платформа.
Същевременно
и двамата експерти сочат, че пазарната стойност на аналог на увредения при
ПТП автомобил във вида му преди
събитието е в рамките на 8500 – 8900лв, при отчитане на завишени офертни цени
на предлагане към горния праг, подлежащи на намаляване при преговори до долния
праг на тази стойност. Използваните от вещите лица методи за издирване на
пазарните аналози и отчитане на динамиката в пазарните тенденции за
приравняването на актуалното предлагане към минал момент изцяло се възприемат
от съда като съответни на целта на оценката, предназначена да индикира цената,
за която увредената вещ е можела да бъде заменена с пазарния си аналог като
употребяван автомобил в деня на увреждането. Вещото лице В. е изследвало като
допълнителен оценъчен метод и указанията по приложение №1 към Наредба № 24 на
КФН, но получената по тази методика стойност (чрез прилагане на коефициент на
оветхяване към начална цена на производителя) достига до 11 174.22лв, а
такава оферта не е установена на пазара дори и за по-нови от процесния
автомобили. Съответно и резултата от прилагане на тази помощна методика не
следва да се отчита (Решение №209/30.01.2012г. на ВКС по т.д. №1069/2010,ІІ т.о.).
Съдът
възприема именно стойността от 8500лв като съответна на действителна стойност
по смисъла на чл. 400 ал.1 КЗ, тъй като именно след преговори с търсещия вещта
купувач ще се формира нивото на цената, предлагана от оферентите на продажби.
Тъй като това е категорично доказаната цена
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго от
същия вид и със същото качество, този размер покрива и дължимото
застрахователното обезщетение за понесени вреди, изразяващи се в тотална загуба
на непоправимо увредена вещ (чл. 386 ал. 2 КЗ). Няма никакво законово основание
тази стойност да се редуцира до 70 %, в какъвто смисъл са доводите в
изложението по същество на въззивника. Именно поради пълната негодност на
увредената вещ се налага бракуването на МПС, а след като дерегистрира
автомобила си, собственикът ще бъде лишен изцяло от него и затова обема на
загубата му покрива цялата действителна стойност.
При
съпоставката на тази стойност с установените от експертите възможности за
фактическо използване от самия собственик на съхранени останки, се налага
извод, че ищецът избрал да възстанови увреденото си имущество би разполагал с
приблизително на 27 – 26% от действителната стойност на вещта, респективно
съгласието му да получи само 65% от обезщетението несъмнено е израз на
отстъпка, предложена срещу освобождаването му от задължение да предаде
останките в цялост. При зачитане на тази негова воля размерът на паричното
обезщетение ще възлезе на само 5525лв, без да има основание за каквото и да
друго допълнително обогатяване от евентуални разпоредителни действия, тъй като
ползите вече изцяло са приспаднат. Платената от въззивника сума от 5200лв
без предварително изискване на
дерегистрация на МПС обаче не покрива този размер, поради което и възражението
за пълно изпълнение на задължение за покриване на вредите, причинени от
застрахован водач не е основателно.
Оттеглянето
на съгласието на пострадалия собственик за намалена до 65% компенсация налага
изпълнение на императивното изискване на закона за дерегистрация на автомобила
и предаването му за разкомлектоване. Тъй като последно уточнената претенция на
въззиваемия е предявена именно за остатък от пълно обезщетение, намалено със
сигурна полза в размер на пазарна цена на вторичните суровини, гарантирана при
предварителното бракуване, то съдът приема за категорично заявен отказа на
собственика да се ползва от съхранените останки занапред. При това положение
изпълнението на условието по чл. 390 ал.1 КЗ ще следва да се постави като
предпоставка за присъждане на допълнителната горница над получено вече
обезщетение.
Съдът
установява категорично хипотеза на „тотална щета”, по легално определение на
чл. 390 ал. 2 КЗ, налагаща и прилагане на специалното правило за предварително
бракуване на останките във всички случаи на имуществено застраховане. Само ако
задължението за дерегистрация на тотално увреденото МПС бъде изпълнено,
последиците от събитието ще бъдат само загуби и евентуалното неоснователно
обогатяване на ползващото се от застраховката лице с породени от настъпилия
риск ползи ще бъде осуетено. Затова значението на императивното изискване по чл.
390 ал.1 КЗ не може да бъде сведено само до уреждане на последиците от забавата
на застрахователя, а следва да се възприема като отлагателно условие за
изплащане, респективно и за принудителното събиране на пълния размер на
застрахователно обезщетение, който може
да бъде установен от съда при спор между страните. Именно в тази насока са изложените мотиви по
тълкуване на закона в установената практика (Решение № 44 от 2.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК). В конкретния случай, самият увреден
собственик е признал пред застрахователя, не само че интересът му да запази
увредената си вещ надхвърля интереса от пълно обезщетяване след
разкомплектоване на негодни останки, но и че обем от 65% от стойността на веща
го удовлетворява като компенсация за всички понесени щети. Затова и каузалната
практика, отнасяща се до други претенции, в които изначално е установено, че погиналите вещи не са били
полезни и бракуването им е било необходимо, но не е било извършено поради
забавено съдействие на търсещото обезщетение лице, или поради забава на самия
застраховател, отказал да признае тотално увреждане, няма приложение за този казус, характеризиращ
се с настъпила промяна в интереса на ползващия се от застраховката собственик.
При
отчитане на плащането от 5200лв, както и приспадане на сигурен размер на
ползите, породени в резултат на увреждане на МПС до рецилируеми останки (300
лв) от стойността на обезщетението за действително понесена загуба на погинала
вещ (8500лв) неплатения доброволно остатък възлиза на 3000лв. За този остатък
застрахователя следва да бъде осъден, но тъй като правото на въззиваемия да
получи плащане на такава горница е обусловено от изпълнение на законово
задължение, присъждането следва да се постави под условието предвидено в чл. 380
ал.1 КЗ. Едва от момента на изпълнение на условието застрахователя би изпаднал
и в забава, съответно липсва и основание за присъждане на законна лихва от по-ранен момент.
За
горницата над този размер до сумата от 3510лв претенцията за пълно обезщетяване
на увредения собственик е неоснователна и следва да се отхвърли.
Този краен резултат от решаването налага
цялостна отмяна на обжалваното решение.
По
разноските:
Точният размер на разходите на страните са
установени в първата инстанция до сума от 816.70 лв. направени разноски от
ищеца и сума от 485 лв. разноски на ответника, от които само 483.54 лв. са
съразмерни на разходи по обжалваната част от произнасянето на съда по
съществото на делото. Тези суми са признати след разглеждане на възражения за
прекомерност и отчитане на продължителността на
процеса и пропуски по събиране на дължими такси. В тази част актът не
подлежи на корекция, поради пропуснато оспорване по реда на чл. 248 ГПК. Към
така определените размери следва да се добавят и направените разходи за
въззивното производство. Въззивникът е
посочил списък, кореспондиращ на представени доказателства за платена такса от
70.20лв. и 300лв. депозирани разноски, като допълнително съдът отчита и
последващо задължаване за още 70 лв. до пълния размер на определено
възнаграждение на вещото лице. Към тези
разходи следва да се добави и юрисконсултско възнаграждение, определено в
максимален размер по чл. 25 ал.1 от НЗПП от 300лв, съответен на повишената
сложност на това производство в резултат на предприети предприетите действия по
отстраняване на нередовност на искова молба и допълнително събиране на
доказателства от въззивния съд. Така общо направените разходи от въззивника
възлизат на 740.20лв. Списъкът, представен от въззиваемия се изчерпва със сума
от 480 лв, която е вписана като заплатен в брой хонорар, договорил с адвоката
за правната защита. Този размер съвсем незначително надхвърля минималния
законов праг по чл. 7 ал. 2 т.2 от НРМАВ, поради което възражението за
прекомерността му е изцяло неоснователно. В заключение, сборните суми,
формирани от разходите на насрещните страни за цялото производство възлизат на
1296.70лв за ищеца- въззиваем и 1223.74лв за ответника – въззивник.
Макар и да е основателна, претенцията на
ищеца не е причинена изключително от извънпроцесуалното поведение на
застрахователя, тъй като в хода на предварителното уреждане на щетата позицията
на увреденото лице съществено се е различавала от претенцията, заявена в съда.
Същевременно и към настоящия момент въззиваемия признава, че не желае да осуети
негативни последици от неизпълнение на законово изискване. Затова въззивният
съд намира, че ответникът е причинил
спора за дължимост само на изискуема остатък от 325лв(колкото би бил
остатъка в хипотезата на първоначалното споразумение за обезщетяване до 65 % от
действителната стойност), но за разликата до установената от съда сума от
3000лв причината е промяната в поведението на ищеца. Затова и отговорността за
разноски следва да се преразпредели, като на ищеца се възложи част, съответна на
3185/3510 от разходите по защита на ответника, а ответникът бъде задължен да
компенсира насрещна страна само до размер на 325/3510 от направените от нея
разноски. Респективно, в тези съотношения съдът определя и дължимите
компенсации за направени разходи, като присъжда само 120,06лв в полза на ищеца
и само 1110.43лв в полза на ответника.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.
269 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №924/24.02.2020г.,
постановено по гр.д. №17336/18г. по описа на ВРС, 42 с-в, В ЧАСТТА, с която е
било присъдено застрахователно обезщетение за нанесени имуществени щети на МПС
при ПТП, причинено от водач, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер на 3510лв., ведно със
законна лихва от 19.11.2018г. до окончателно плащане, както и са определи
разноски в размер на 816.70лв в полза на ищеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД
“ДаллБогг: Живот и здраве”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, 1172, бул. “Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М.и Ж. С.К.ДА ЗАПЛАТИ на Ж.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, по
банковата му сметка в Първа инвестиционна банка с IBAN ***а (три хиляди лева), представляваща горница до дължим пълен остатък, след
приспадане на полезна стойност на подлежащи на разкомплектоване останки, над изплатена от
застрахователя част от обезщетение за понесени имуществени вреди от тоталната
щета на собствената му вещ, в резултат на
застрахователно събитие ПТП, причинено на
06.07.2018 г. от виновен водач,
управлявал л.а. Мерцедес с ДКН В 05 79 РТ, застрахован с полица № BG/30/118000451185,
ПРИ УСЛОВИЕ, че ищецът представи доказателство за дерегистрация на тотално
погиналия автомобил „Мерцедес“ Е класа, с ДКН В 06 18
ВР, издадено по реда на чл. 18а ал.2 т. 3 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от изпълнението на посоченото условие, на осн. чл. 493 ал.1 т. 2
вр. чл. 390 ал.2 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на Ж.С.Н., ЕГН ********** срещу ЗАД “ДаллБогг:
Живот и здраве”, ЕИК *********, за размер на тази претенция над 3000лв до 3510лв и за присъждане на
законна лихва от предявяване на
иска.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, 1172, бул. “Г.М.Димитров“ № 1, представлявано
от Б.Г. И., Р.В.М.и Ж. С.К.ДА ЗАПЛАТИ на Ж.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от общо 120,06лв (сто и двадесет лева и шест
стотинки), представляваща част от направените от него по делото за първа и
въззивна инстанция разноски, съразмерна на неоснователно причинен
от ответника спор, основание чл. 81 вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД “ДаллБогг: Живот и
здраве”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
1172, бул. “Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М.и Ж. С.К.само 1110.43 лв.(хиляда сто и десет лева и четиридесет
и три стотинки), представляваща част от направените от него по делото за първа и въззивна инстанция разноски, съразмерна
на основателна претенция на ищеца, на
основание чл. чл. 81 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Да се обяви в регистъра по чл. 50б от ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.