Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 03.01.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 7768 по
описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Със съдебно
решение № 317096 от 18.01.2018 г., постановено по гр.дело № 2121/2017г. по
описа на Софийския районен съд (СРС), ІІІ Г.О., 88-ми състав, са отхвърлени предявените
от С.П.Д. срещу Н.А.П. и А.М.С. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, чл. 52
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
обезщетение в размер на 7000 лв. - представляващи обезщетение за нанесени
материални вреди при отнемане на владението на снекбар „Мусала” на
21.11.2016г., находящ се на адрес: гр. София, бул. „*********, както и
обезщетение в размер на 4000 лв. - за нанесени неимуществени вреди,
представляващи преживян стрес и влошаване на здравословното състояние, настъпили
в резултат на осъщественото отнемане от страна на ответниците на владението
върху снекбар „Мусала” на 21.11.2016г., находящ се на посочения адрес, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на увреждането
- 21.11.2016г. до окончателното изплащане на сумите. С решението ищецът е
осъден да заплати на ответниците сумата от 800 лева – разноски по
производството.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищеца С.П.Д., чрез пълномощник – адв. Р.М.М.
от САК, в която са изложени съображения за неправилност на решението поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи и допуснати нарушения на
материалния закон. Въззивникът излага оплаквания, че са осъществени всички
признаци от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, тъй като е
установено противоправното поведение по отнемане владението на процесното
магазинно помещение, като е налице и причинна връзка на това поведение с
причинената вреда до размера на тяхната стойност. Излага съображения по
приложението на чл. 69 от ЗС, чл. 76 от ЗС, чл. 358 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД. Сочи
доказателства. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат уважени. Претендира направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Н.А.П.
и А.М.С., чрез упълномощения адв. К. Й. М. от САК, в което изразява становище
за неоснователност на жалбата. Поддържа, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски
за въззивното ппроизводство.
В открито
съдебно заседание въззивникът, чрез представителите по пълномощие, поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на
решението и да бъдат осъдени въззиваемите да заплатят претендираните суми, като
основателни и доказани, както и направените разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
В открито
съдебно заседание въззиваемата страна, чрез представителя си по пълномощие,
оспорва въззивната жалба и поддържа становище за обезсилване на
първоинстанционното решение и прекратяване производството по делото, поради
неизпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане от 10.07.2018г. При
условия на евентуалност, пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и за
присъждане на направените разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във
въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и
служебно направената констатация, че исковата молба, по която е било образувано
делото, е нередовна, която нередовност не е била отстранена във въззивното
съдебно производство въпреки изричните указания, обективирани с определение №
13624 от 15.06.2018г. и разпореждане от 10.07.2018г. по делото и предоставен на
ищеца достатъчно дълъг срок, счита, че следва да намери приложение нормата на
чл. 129, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Видно от определение
№ 13624 от 15.06.2018г., постановено в закрито заседание по реда на чл. 267 от ГПК, съдът изрично е указал на въззивника и му е дал възможност в едноседмичен
срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да конкретизира
кой е ищец по делото - физическото лице С.П.Д. или ЕТ „Е. 3-С.Д.“; да
конкретизира в какво се изразява твърдяното неправомерно поведение на всеки
един от ответниците, от което се твърди да са причинени имуществени и
неимуществени вреди на ищеца; да конкретизира в какво се изразяват
претендираните имуществени вреди в размер на 7 000 лева, като посочи
безпротиворечиво – а) кои движими вещи, собственост на ищеца, са
повредени/погинали - вещите да се индивидуализират по вид, марка, модел, година
на производство, цена на всяка една от тях; б) да посочи за всяка една от
вещите дали претендираните имуществени вреди представляват сумата, необходима
за отстраняване на нанесените върху нея щети или представлява стойността на
изцяло погинала или негодна за употреба вещ; в) да посочи как е формирана
исковата сума за имуществени вреди за всяка една от движимите вещи поотделно и
от какво произтичат вредите. Дал е и указание да посочи по какъв начин
претендира исковите суми от ответниците - в условията на разделност (като в
този случай посочи размер на претенцията срещу всеки един от тях поотделно) или
в условията на солидарност. С това свое определение съдът изрично е уведомил
ищеца, че при неизпълнение в срок на указанията, първоинстанционното решение ще
бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
Съобщението
за дадените указания е получено от ищеца, чрез адв. Р. М., на 29.06.2018г.
С молба от 06.07.2018г.
ищецът е изпълнил част от дадените указания, като не е поискал продължаване на
срока за изпълнение на останалата част от указанията. Навел е и нови доводи за
допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, което
липсва във въззивната жалба. Изрично е заявил, че „претендираните имуществени
вреди са конкретизирани достатъчно ясно“ в молба до районния съд от
01.03.2017г. Конкретизирал е, че исковете са предявени в условията на
солидарност.
С
разпореждане от 10.07.2018г. са дадени допълнителни указания на ищеца и нов едноседмичен
срок да изпълни изцяло указанията на съда от 15.06.2018г. в цялост, като конкретизира
в какво се изразява твърдяното неправомерно поведение на всеки един от
ответниците, от което се твърди да са причинени имуществени и неимуществени
вреди на ищеца; да конкретизира в какво се изразяват претендираните имуществени
вреди в размер на 7 000 лева, като посочи безпротиворечиво – а) кои движими
вещи, собственост на ищеца, са повредени/погинали - вещите да се
индивидуализират по вид, марка, модел, година на производство, цена на всяка
една от тях; б) да посочи за всяка една от вещите дали претендираните
имуществени вреди представляват сумата, необходима за отстраняване на
нанесените върху нея щети или представлява стойността на изцяло погинала или
негодна за употреба вещ; в) да посочи как е формира исковата сума за имуществени
вреди за всяка една от движимите вещи поотделно и от какво произтичат вредите.
Съдът отново е предупредил ищеца за неблагоприятните за него правни последици
от неотстраняване нередовностите на исковата молба.
Съобщението
за разпореждането на съда от 10.07.2018г. е получено от адв. Р. М. на
13.08.2018г., което последният е признал и в открито съдебно заседание
(обективирано в съдебния протокол от проведеното открито съдебно заседание от
10.12.2018г. – лист 43 от делото).
В указания от
съда с разпореждането от 10.07.2018г. срок, не е подавана молба от ищеца или
неговите пълномощници.
В рамките на
срока ищецът не е изпълнил изцяло указанията и не е отстранил нередовностите на
исковата молба.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка настоящият
въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо.
Дадената от
ищеца по делото правната квалификация не обвързва съда. Съдът сам квалифицира
правно иска, с който е сезиран въз основа на изложените фактически
обстоятелства и формулиран петитум, които индивидуализират спорното право,
предмет на делото, с каквато цел са и указанията, дадени двукратно от
въззивната съдебна инстанция с определение № 13624 от 15.06.2018г. и разпореждането
от 10.07.2018г.. Когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК - относимите факти към спора не са
посочени или са посочени неясно, липсва петитум или същият е формулиран неясно,
поради което и съдът следва да остави исковата молба без движение като укаже на
страната да отстрани визираната нередовност.
Действително и
първостепенният съд е дал указания на ищеца по отстраняване нередовността на
исковата молба (виж разпореждане от 10.02.2017г. – лист 17 от делото на СРС),
но тези указания са непълни и неточни. В този смисъл и депозираните в
последствие молби от представителя на ищеца – от 24.02.2017г. и от 01.03.2017г.
(лист 20-25 от делото на СРС), не са отстранили констатираната нередовност на
предявените искове. Последното е основание въззивната инстанция отново да даде
указания по отстраняване нередовността на исковата молба. В този смисъл са и
мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в което се прие, че непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при
което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Въззивният съд е
длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище
относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на
първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено
(непълно) въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на
възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и
доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на
въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването
на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Индивидуализацията
на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата
молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК изисквания. За редовността на
исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е
условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора
съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на
исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК съдът трябва да процедира по
начина, указан в чл. 129, ал. 2 от ГПК като предостави
възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно
формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата
молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Процесуалните
действия по чл. 129, ал. 2 от ГПК са абсолютно
задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст. Когато недостатъците
на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство,
въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и
задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2001 г. от
17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в сила и при
действието на ГПК от 2007 г. В същия смисъл са и указанията,
дадени в мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Такъв е и
настоящият случай. Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти
и обстоятелства не са достатъчни да определят точната правна квалификация на
предявените от ищеца искове. Не се установява и какво точно е искането от съда,
заявено от ищеца за защита на нарушено негово право. Недопустимо е съдът да
презюмира както обстоятелствата, така и искането по исковата молба. Последните
следва да са ясно и недвусмислено посочени от ищеца. По изложените съображения
въззивният съд е дал подробни указания на ищеца да посочи в какво се изразява
твърдяното неправомерно поведение на всеки един от ответниците, от което се
твърди да са причинени имуществени и неимуществени вреди на ищеца, както и да конкретизира
в какво се изразяват претендираните имуществени вреди в размер на 7 000 лева. Същевременно
го е уведомил и за неблагоприятните за него правни последици от неизпълнението
на съдебните указания.
Независимо от
предоставения срок за изпълнение указанията на въззивния съд, ищецът –
въззивник, не е отстранил нередовността на исковата си молба, тъй като не е
посочил в какво се изразява твърдяното неправомерно поведение на всеки един от
ответниците. Дали твърдяното поведение е правомерно или не ще прецени съдът, но
ищецът е длъжен да изложи конкретни обстоятелства по отношение на всеки от
ответниците, каквото въззивникът не е направил до постановяване на настоящия
съдебен акт.
Не е
отстранена и другата констатирана нередовност на исковата молба, тъй като
въззивникът- ищец не е конкретизирал в какво се изразяват претендираните
имуществени вреди, които е оценил в размер на 7 000 лева. Не е посочил
безпротиворечиво кои движими вещи, собственост на ищеца, са повредени/погинали,
респ. тези вещи не се индивидуализирани по вид, марка, модел, година на производство,
както и цена на всяка една от тях. Липсва и конкретика дали претендираните
имуществени вреди представляват сумата, необходима за отстраняване на
нанесените върху всяка от вещите щети или представлява стойността на изцяло
погинала или негодна за употреба вещ. Не е посочено и как е формира исковата
сума за имуществени вреди за всяка една от движимите вещи поотделно и от какво
произтичат вредите.
Следва
изрично да се отрази, че въззивната съдебна инстанция не споделя доводите на
представителя на въззивника, че „претендираните имуществени вреди са
конкретизирани достатъчно ясно“ в молба до районния съд от 01.03.2017г. В
цитираната молба (лист 24-25 от гр.дело № 2121/2017г. по описа на СРС)
действително са изброени вещи, за които се твърди, да са се намирали в
процесния обект, но от една страна не са твърди да са повредени/погинали, а и не
се сочи дали претендираните имуществени вреди представляват сумата, необходима
за отстраняване на нанесените върху всяка от вещите щети или представлява
стойността на изцяло погинала или негодна за употреба вещ, а от друга страна -
как е формирана сумата от 7 000 лева (доколкото общата сума на описаните вещи е
различна от исковата сума от 7000 лв.). Отделно от изложеното, описаните вещи в
молбата на ищеца от 01.03.2017г., са напълно различни от описаните вещи в молба
на ищеца от 24.02.2017г. (лист 20 от гр.дело № 2121/2017г. по описа на СРС)
както по вид, така и по стойност (вещите в тази първа молба са на обща стойност
от 13640 лв.). Т.е. за съда остава неясно кои точно са вещите, за които ищецът
твърди, че формират съвкупността за нанесените материални вреди.
С даването на
указания и предоставянето на срок за изпълнението им, съдът е изчерпал
процесуалните възможности за отстраняване на нередовностите на исковата молба,
но тя е останала нередовна, поради процесуалното бездействие на ищеца.
Съответно, постановеното по нередовна искова молба първоинстанционно съдебно
решение е недопустимо. Поради изложените съображения първоинстанционно решение
следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
По разноските
съдът приема следното:
На основание чл. 81 и чл. 273 от ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК въззивника следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемите страни сумата от 400.00 лв.,
представлява реално направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Така
мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 317096 от 18.01.2018г., постановено по гр. д. № 2121/2017г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Г.О., 88-ми състав и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН ********** да заплати на Н.А.П., ЕГН ********** и А.М.С., ЕГН ********** сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски по въззивно гр.д. № 7768/2018г. на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав;
Решението, в частта, с която се прекратява производството по иск за присъждане на обезщетение за нанесени материални вреди в размер на 7000 лв., може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с касационна жалба в едномесечен срок от връчване препис на страните, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.