Решение по дело №2312/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ

към Решение № 1648/06.12.2022 г.
по НОХД № 2312 по описа за 2022 година
на Районен съд Варна, Пети наказателен състав

По отношение на подсъдимата И.П.Й. ЕГН ********** е внесен от Районна
прокуратура Варна обвинителен акт в Районен съд Варна вх.№ 285740/30.11.2020 г., по
който е образувано наказателно дело от общ характер/НОХД/ № 4875/2020 г. за
извършено деяние по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.1 от НК за това, че на
18.06.2019 г. в гр. Варна, на публично място, причинила на А.Х.Г. лека телесна повреда
извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия на лявата
долночелюстна става лека степен, което травматично увреждане е обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди.
С присъда № 260169/08.12.2021 г. на Районен съд Варна, 37 състав, по НОХД
№ 4875/2020 г. подсъдимата И.П.Й. е призната за виновна за извършване на
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 от НК, оправдана е по първоначалното
обвинение по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободена от
наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева.
Присъдата е обжалвана от подсъдимата И.П.Й. чрез нейния защитник адвокат
Ц.Т. и е образувано въззивно наказателно дело от общ характер № 262/2022 г. по описа
на Окръжен съд Варна. С решение № 107/08.06.2022 г. на Окръжен съд Варна, 6 състав,
е отменена присъдата на Районен съд Варна и делото е върнато за разглеждане от друг
състав на Районен съд Варна.
Образувано е настоящето НОХД № 2312/2022 г.
В разпоредителното заседание по делото молбата от пострадалата А.Х.Г. за
конституирането в качеството на частен обвинител и граждански ищец бе оставена
без разглеждане като процесуално недопустима.
В разпоредителното заседание съдът установи, че са налице условията за
разглеждане на делото в съдебно заседание по реда на глава 28 от НПК, поради което
насрочи разглеждането на делото в съдебно заседание по тази процедура.
Представителят на Районна прокуратура Варна поддържа внесения акт по
отношение на квалификацията на повдигнатото обвинение. Счита, че по делото няма
спор, че с действията си обвиняемата И.П.Й. е посегнала върху телесния интегритет на
пострадалата А.Г.. От приетата от съда съдебно-медицинска експертиза се
установявала телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129, т.е. лека телесна
повреда по отношение на Г.. От съдебно-психиатричната експертиза се установило, че
Й. не е била в състояние на физиологичен афект при извършване деянието на
процесната дата. От обективна страна прокурорът счита, че квалифициращо
обстоятелство е именно по чл.131 ал.1 т.12 от НК - деянието е извършено по
хулигански подбуди. Приема, че по делото безспорно е установено хулиганския мотив,
при който обвиняемата Й. е търсила саморазправа с Г., като тази саморазправа е
съпроводена от псувни и неприлични жестове, възприети от други свидетели извън
гласните показания на пострадалата Г.. Счита, че негативното отношение към Г. е
1

ескалирало в безконтролна хулиганска проява и незачитане на установените норми на
поведение и въведен обществен ред, чрез брутална дръзка саморазправа с
пострадалата, причинявайки описаното телесно увреждане. Действията на обвиняемата
Й. са били извършени на обществено място, в светлата част на денонощието, в
централната градска част, възприети от множество свидетели. Като отегчаващо вината
обстоятелство счита, че следва да бъде изтъкнато, че тази проява не е инцидентна за Й..
По образуваното НОХД пред 32 състав, по досъдебно производство № 71/2021 г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ Варна, макар и в качеството на свидетел Й. е
извършила други идентични действия. Според прокуратурата проявата на обвиняемата
Й. не може и не следва да бъде категоризирана по Указа за борба с дребното
хулиганство, тъй като освен непристойни и неприлични действия има и нанасяне на
телесна повреда, т.е. засягане на интегритета на друг човек. От изслушаните записи на
112 безспорно обвиняемата признавала пред оператора, че е нанесла удар и е хванала
Г. за косата. Й. е действала с пряк умисъл за нанасяне на телесна повреда и евентуален
такъв касаещ извършеното престъпление хулиганство и хулигански мотив, тъй като
няма как да не е знаела, че след действията, които е извършила на публично място пред
широк кръг лица, безспорно ще има и възмутени такива. Прокурорът моли съда да
признае обвиняемата за виновна, да я освободи от наказателна отговорност и да
наложи глоба в размер на 1000 лева, това наказание ще изпълни целите на наказанието,
а именно да превъзпита обвиняемата Й., с цел недопускане на подобни епизодични
прояви.
Подсъдимата И.П.Й. се яви единствено в разпоредителното заседание по
делото, в производството по глава 28 от НПК не се явява в съдебно заседание,
представлява се от упълномощения във фазата на досъдебното производство защитник
– адв. Ц.А.Т. от Адвокатска колегия Варна.
По същество адв.Т. твърди, че пострадалата Г. и нейния съпруг са били
агресивните в инцидента, те са нападнали подс.Й. и св.М.Н. и са им нанесли удари.
Първоначалната причина за възникването на инцидента била неспазване на правилата
за движение от пострадалата Г.. Тя е отбила внезапно с автомобила вдясно, което е
предизвикало възмущение в подс.Й. и същата е издала звуков сигнал. След това
пострадалата Г. е потеглила, но с жест е посочила среден пръст. Г. нарушила правилата
за движение, предизвикала е ПТП, което е предизвикала поведението на подс.Й.. Й.
слязла от автомобила и отишла до автомобила на Г., били разменени реплики и се
създало напрежение между пътуващите в двата автомобила. Защитата счита, че
поведението на Й. е подбудено от поведението на пострадалата Г.. Поведението на Й.
действително било укоримо, но не било предизвикано от хулиганските подбуди. Счита,
че показанията на свидетелите В. и Т. не следва да се кредитират от съда, тъй като се
опровергавали от показанията на другите свидетели. Възможно е да е имало удар лек
или просто дръпване на косата на Г., но това е извършено от Й. не с цел да
скандализира обществото, а защото е била изпаднала в екстремно състояние от
поведението на Г., което се доказвало и от извършената съдебно-психиатрична
експертиза. Според защитата деянието на Й. е с много ниска обществена опасност, Й.
също е с ниска обществена опасност и реакцията била провокирана от действията на
Г.. Възникналият конфликт е протекъл много бързо, поради което счита, че липсва
нарушаване на обществения ред. Действията на Й. били предизвикани от личен мотив.
Акцентира, че за да бъде осъществен състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12
вр.чл.130 ал.2 от НК е необходимо увреждането, съставляващо лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК, да е причинено по хулигански подбуди, не е достатъчно
2

само да се извърши на публично място и да бъде възприето от други лица, необходимо
е съответната проява да бъде извършена с цел демонстрация на явно неуважение към
обществения ред и спокойствие, а в настоящият случай посегателството се
ограничавало в рамките на един личен конфликт. По аудиозаписа си личало, че Й. е
била уплашена и в такова състояние е извършила тази проява. Според защитата се
касае за непристойна проява и се характеризира по-скоро като такава по чл.1 ал.3 от
Указа за борба с дребното хулиганство, с която е бил нарушен общественият ред и
спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл.325 от НК. Счита, че именно такова е деянието на Й.
- с по-ниска обществена опасност, бързо е преминало, даже самата тя е проявила
инициатива и се е извинила на пострадалата Г., обадила се е на номер 112 и всичко
много бързо е приключило. Подсъдимата е била в една млада възраст към 2019 година,
момиче на 19-20 години, с ниска степен на обществена опасност, изразява съжаление
за извършеното. Защитата моли съда като съобрази степента на обществената опасност
на деянието и на нарушителката и да наложи глоба по Указа за борба с дребното
хулиганство, тъй като е най-благоприятен за дееца. В условията на алтернативност ако
съда прецени, че е извършен състава на чл.131 ал.1 т.12 от НК вр.чл.130 ал.2 от НК,
моли подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност и да бъде
наложено административно наказание глоба в минималния размер, тъй като към
момента същата е безработна и живее с майка си.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.06.2019 г. малко след 18 часа в гр.Варна св.А.Х. Г. се придвижвала с
лек автомобил Мерцедес МL 320 с рег. № В 8880 ВХ, който управлявала сама. С
автомобила си се движела по ул.“Кракра“, като възнамерявала да качи в автомобила си
своята приятелка, св.К.Р. В., с която имали предварителна уговорка и която изчаквала
Г. на тротоара на ул.“Кракра“. Г. забелязала В., намалила скоростта на управлявания
от нея автомобил, подала съответен пътепоказател и преустановила движението на
МПС. Когато В. тръгнала да се качва в автомобила на Г., движещия се по същото
време зад тях лек автомобил Мерцедес А 170 с рег.№ В 7500 НН, управляван от
подсъдимата И.П.Й. започнал да подава непрекъснат звуков сигнал и Г. незабавно
потеглила. На предната седалка на автомобила марка Мерцедес А 170 с рег.№ В 7500
НН пътувал приятеля на подсъдимата Й., св.М.П.Н.. Подсъдимата Й. продължила да
подава звуков сигнал по отношение на движещия се пред нея автомобил на Г., която
притеснена от това се пристроила в лента за движение в посока ул.“Т. Влайков“, която
не била желаната от нея посока и спряла автомобила на червен сигнал на светофара. В
съседната пътна лента успоредно спрял лекия автомобил, управляван от подсъдимата.
Й. и св.Н. отправили обидни реплики по отношение на св.Г., ръкомахали и правели
неприлични жестове, които били възприети от св.Г. и св.В.. Светнал „зелен“ сигнал на
светофарната уредба и двата автомобила потеглили. Лекият автомобил, управляван от
подсъдимата Й. се изнесъл по-бързо от кръстовището и набрал минимална преднина
автомобила на Г.. Г. предприела маневра завиване на дясно в нарушение на
надлъжната пътна маркировка и ударила отзад автомобила на подсъдимата.
Подсъдимата Й. слязла от автомобила. Още с излизането си подсъдимата
започнала да крещи по адрес на св.Г., нарекла я „селянка“, държала се агресивно.
Подсъдимата Й. хванала Г. за косата, дръпнала я надолу, след което я ударила с ръка
3

по лицето с отворена ръка - шамар в лявата лицева половина. Намесил се свидетелят
С.А.К., който отстранил подсъдимата от Г..
Г. се обадила на съпруга си св.Г.А.Г., който пристигнал на мястото и докато
разбере какво точно се е случило нанесъл няколко удара на св.М.Н..
Подсъдимата Й. се обадила на номер 112, съобщила, че е възникнало
пътнотранспортно произшествие и поискала да бъде изпратена полиция на мястото.
Всичко това било възприето от св.К.И.Т., св. К.И.Т. и други лица, които били
възмутени от агресивното и високомерно поведение на подсъдимата Й.. По-късно на
мястото на инцидента се озовал и свидетеля Т.П.Б., който също подал сигнал на номер
112.
След получените сигнали на място били изпратени екип на Първо РУ при ОД
на МВР Варна – свидетелите Д.З.К., Х.Х.Х. и А.Г.Г. и екип на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна – свидетелите В.Ц.В. и Г.П.Г..
Били съставени протокол за предупреждение от 18.06.2021 г. от полицай Х.Х.Х.
на основание чл.65 от МВР на И.П.Й. да не отправя закани и заплахи за физическа
саморазправа срещу А.Х.Г./л.27 от ДП/ и протокол за предупреждение от полицай
А.Г.Г. от 18.06.2021 г. на основание чл.65 от МВР на А.Х.Г. да не отправя закани и
заплахи спрямо И.П.Й./л.28 от ДП/.
А.Х.Г. подала жалба до началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна/л.15-17
от ДП/, по която било образувано досъдебно производство № 1547/2019 г. по описа на
Първо РУ.
От заключението на медицинско удостоверение № 563/2019 г., издадено на
А.Х.Г. на 19.06.2019 г. от д-р Д.И.Г. – лекар в Отделение Съдебна медицина при
МБАЛ Света Анна-Варна АД е видно, че в областта на лявата долночелюстна става е
установена палпаторна болезненост. Движенията в същата са ограничени и болезнени.
Не са установени други травматични увреждания. Описаното травматично увреждане е
резултат на действието на твърд, тъп предмет, би могло да бъде получено по указаните
време и начин – на 18.06.2021 г. към 18:00 часа е претърпяла ПТП, след инцидента е
била нападната от водачката на другия автомобил, която нанесла силен удар с
отворена длан в лявата лицева половина, хванала я за косата и я влачила. Обусловило е
временно разстройство на здравето неопасно за живота /л.29-30 от ДП/.
В медицинско удостоверение, издадено на 19.06.2019 г. от д-р Р.Б. след преглед
на А.Г./л.31 от ДП/ е поставена диагноза „Реакция на тежък стрес с разстройство на
адаптация. Остра реакция на стрес.“ и са изписани медикаменти за лечение/рецепта
л.32 от ДП/.
Към досъдебното производство са приложени: протокол за ПТП №
1736604/18.06.2019 г./л.76 от ДП/, акт за установяване на административно нарушение
бл.№ 382152/18.06.2019 г./л.77 от ДП/, наказателно постановление № 19-0819-
004030/16.07.2019 г./л.78 ДП/, фотоснимки от произшествието/л.79-84 от ДП/.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза № 19в/20 г. на А.Г.,
изготвено от вещото лице д-р Д.Р./л.136 от ДП/ се установява, че в резултат на
възникналият инцидент на А.Г. са били причинени следните травматични увреждания:
контузия на лявата долночелюстна става лека степен. Описаното механично увреждане
е получено по общия механизъм на удар със или върху твърд предмет и може да се
получи по начина, описан от пострадалата – удар с отворена длан в областта на лявата
долночелюстна става. В своята съвкупност това травматично увреждане е обусловило
4

временно разстройство на здравето, неопасна за живота.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство от вещото лице д-р Р.Б./л.144 от ДП/ се установява, че
освидетелстваната /пострадалата/ А.Г. страда от Реакция на тежък стрес и разстройство
на адаптация. Смесена тревожно-депресивна реакция/ F43.22 по действащата в
България международна класификация на болестите х ревизия/ непосредствено
предизвикана от претърпяното ПТП на 18.06.2019 г. и най-вече от последвалата
агресия към нея от водачката на другия автомобил /И.П.Й./. Към настоящия момент
симптомите на смесената тревожно-депресивна реакция не са отзвучали.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза/л.75 от НОХД № 4875/2020 г./ с участието на вещите лица д-р К.К. и
клиничен психолог Р. Г. е видно, че подсъдимата И. Й. не е била в състояние на афект
или силно раздразнение от поведението на пострадалата А.Г. от предизвиканото ПТП,
тъй като в хода на психологичното и психиатричното освидетелстване не са оформени
трите фази, характерни за физиологичния афект. Случилото се е било израз на
„реактивна агресивност“, било е повече спонтанен акт, но е и „физиологичен афект“.
От писмо рег.№ 819р-1708/29.05.2020 г. на началника на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна/л.151 от ДП/ е видно, че липсват налични видеозаписи
от камери в района на местопроизшествието, защото се съхранявали 30 дни.
В съдебно заседание по искане на зашитата на подсъдимата бе разпитан
свидетеля Т.П.Б.. Според неговите показания той чакал служебен транспорт за
Пристанище Варна запад на кръстовището на ул.Кракра и ул.Г.Бенковски. Било малко
след 18 часа. Имало инцидент с две коли точно на кръстовището, в един момент
кавгата се разраснала, пристигнала трета кола, от която слезли двама или трима мъже и
ударили едно от момчетата, което било от единия автомобил на местопроизшествието.
После дошъл неговия автобус и той се качил в него. Като видял, че пристига третата
кола се обадил на 112 да не се разрасне инцидента. Не е присъствал при инцидента
между двата автомобила, като отишъл на мястото автомобилите вече били
позиционирани и имало две жени, които се разправяли.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните гласни/показанията на свидетеля Т.Б./ и писмени доказателствени средства –
протокол за разпит на обвиняем на подсъдимата И.П.Й., дадени в съдебно заседание;
протоколи за разпит на свидетелите: А.Х.Г., К.Р. В., Г.А.Г., К.И.Т., М.П. Н., Д.З.К.,
С.А.К., Х.Х.Х., А.Г.Г., В.Ц.В., Г.П.Г. и Т.П.Б., дадени в досъдебното производство;
заключенията на назначените съдебно-медицинска експертиза на пострадалата А.Г.,
съдебно-психиатрична експертиза на пострадалата А.Г., комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата И. Й., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Писмени доказателствени средства:
Обяснения на подсъдимата:
На досъдебното производство подсъдимата И. Й. дава подробни обяснения.
Твърди, че била ударена нарочно от автомобила на Г. отзад, слязла и отишла при Г.,
разменили си реплики, тя „просто я дръпнала за косата, изтървала си нервите за
момент“, след което се обадила на номер 112. Допълва ... „бях много афектирана“…
5

„тя ме блъсна и ме попита дали съм луда“.
Свидетелски показания:
Очевидци на началото на инцидента освен подсъдимата И. Й. и пострадалата
А.Г., са свидетелите М.П. Н., К.Р. В., С.А.К. и К.Т.. Съдът отчита, че св.А.Г. е
пострадала и е заинтересувана от изхода на делото, но кредитира показанията в
частта им, че подс.Й. крещяла, че е луда, селянка и че я е ударила я с цяла ръка в
лявата страна на лицето и я дърпала я за косата, защото тези факти се потвърждават и
подкрепят от показанията на свидетелите К.Т., К.Р. В. и С.А.К., които непосредствено
са възприели действията на подсъдимата. Показанията на посочените трима свидетели
следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, без противоречиви и
логични. Същите са възприели инцидента от непосредствена близост, свидетелят
С.А.К. се е намесил и съдействал за преустановяването на побоя и могат да се приемат
като непредубедени и безпристрастни свидетели и не са налице основания за съмнение
в достоверността на дадените от тях показания.
Свидетелят М.П. Н. е бил приятел по това време на подсъдимата Й. и са били в
близки отношения с подсъдимата, следователно е предубеден от изхода на делото, но
съдът кредитира и неговите показания в частта им, че подс.Й. е хванала за косата Г. и я
дръпнала, защото се подкрепят от останалите свидетелски показания.
По делото се констатираха противоречия единствено относно факта на нанасяне
на удар от подсъдимата И. Й., вследствие на който е причинено телесно увреждане на
пострадалата А.Г.. В тази част съдът дава вяра на свидетелските показания на А.Г.,
К.Р. В., С.А.К. и К.Т. по изложените по-горе аргументи.
Показанията на останалите свидетели – Г.А.Г., Д.З.К., С.А.К., Х.Х.Х., А.Г.Г.,
В.Ц.В., Г.П.Г. и Т.П.Б. не са от съществено значение за изясняването на делото и
особено за инкриминираното деяние, тъй като пряко не са възприели инцидента. При
това положение съдът намира, че показанията на посочените свидетели следва да бъдат
кредитирани относно фактите след инцидента.
По писмените доказателствени средства:
Съдът кредитира заключенията на съдебно-медицинската експертиза, съдебно-
психиатричната и комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертизи
като компетентни и обективни. Съдът кредитира изцяло останалите писмените
доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протоколи за
предупреждение от 18.06.2021 г. на основание чл.65 от МВР; медицински
удостоверения; протокол за ПТП № 1736604/18.06.2019 г., акт за установяване на
административно нарушение бл.382152/18.06.2019 г.; наказателно постановление;
протоколи от разпознаване на лица; писмо от районен център 112, тъй като са
изготвени по реда на НПК и отразяват реални факти.
По веществените доказателствени средства:
Съдът кредитира записите, съдържащи се във веществено доказателствено
средство – компакт диск CD-R Verbatim с надпис „105826-27/2020 ДП 1547/2019,
10582р-1753/14.07.2020 г., Екз.2“, приобщени към делото чрез възпроизвеждане на
записите в съдебно заседание.
От изслушания запис на сигналите на номер 112 се установява:
при първия подаден сигнал от подсъдимата Й. в 18:11 часа самата подсъдима при
обаждането си на този номер първоначално казва: „… и след това аз ударих
един шамар и я дръпнах за косата, не всъщност не съм удряла шамар, просто я
6

ударих я дръпнах за косата“;
Петър Пенков в 18:13 часа съобщава, че е възникнал инцидент между два леки
автомобила, след това дошъл трети автомобил-джип и започнали да бият едните
хора, били момчето и избягали, след това уточнява, че този автомобил се е
дръпнал, а не е избягал;
в 18:15 часа Т.П.Б. съобщава, че имало катастрофа, излезли и започнали да се
бият, дошъл и трети автомобил и хората от него се намесили;
в 18:21 часа от неустановен мъж е подаден сигнал за станало ПТП да изпратят
полицейски патрул;
в 19:51 часа от неустановен мъж е получено обаждане, че още не е дошъл
автомобил на КАТ.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
По обвинението по чл. 131 ал.1 т.12 от НК:
От така възприетата по-горе фактическа обстановка по несъмнен начин се
установи, че подсъдимата И.П.Й. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл. 130 ал.2 от НК, за това, че на 18.06.2019 г. в
гр.Варна, на публично място, причинила на А.Х.Г. лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, изразяваща се в
контузия на лявата долночелюстна става лека степен, като телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди.
Съдът счита, че в случая не е налице лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.1 от НК, тъй като не е причинено разстройство на здравето на Г. извън случаите на
чл.128 и 129 от НК/тежка и средна телесна повреда/. Съдът счита, че медико-
биологичният характер на уврежданията, получени от А.Г. е именно причиняване на
болка и страдание, без разстройство на здравето, а не временно разстройство на
здравето неопасно за живота извън случаите на чл.128 и 129 от НК, както е повдигнато
обвинението. Поради изложените съображения съдът прие, че в случая се касае за
извършено престъпление от страна на подсъдимата Й. по чл.131 ал.12 вр.чл.130 ал.2 от
НК, поради което я оправда по първоначално повдигнатото обвинение по чл.131
ал.12 вр.чл.130 ал.1 от НК.
От приетата по делото фактическа обстановка, изведена въз основа на
направения от съда доказателствен анализ, се установи, че подсъдимата Й. в гр.Варна е
нанесла удар по главата на св.Г.. вследствие на което на пострадалата било причинено
увреждане контузия на лявата долночелюстна става лека степен. Описаното механично
увреждане е получено по общия механизъм на удар с или върху твърд предмет и може
да се получи по начина, описан от пострадалата – удар с отворена длан в областта на
лявата долночелюстна става. В своята съвкупност това травматично увреждане е
обусловило лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Налице е и съставомерният квалифициращ белег деянието да е извършено по
„хулигански подбуди“. Така съобразно константната практика на ВКС /Решение № 264
от 26.06.2014 г. по н. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017 по н.д.№ 278/2017 на
ВКС, Решение № 410/04.12.2013 г. по дело № 1479/2013 г. на ВКС, НК, II н. о.,
Решение № 401/10 ноември 2014 г. на ВКС, Решение № 42/2014 г. по н. д. № 2301/2014
7

г. на ВКС/ хулигански подбуди са налице, когато деецът извършва посегателството
срещу личността, движен от стремежа си да покаже явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност. Тук се включват
случаите, когато посегателството срещу личността е извършено като реализация на
стремежа дееца да демонстрира собствената си правота, величие, превъзходство и
виждания за обществена справедливост, като вижданията за обществена справедливост
се налагат не по предвидения в закона ред. В действителност, не се установява личен
мотив за нанасянето на телесната повреда на пострадалата.
В настоящия случай хулиганските подбуди на подсъдимата са извлечими от
цялостното поведение – в отговор на неволно предизвиканото пътнотранспортно
произшествие от пострадалата Г., подс.Й. предприема незабавни действия по
саморазправа, като независимо, че пострадалата не я е предизвикала по никакъв начин,
подсъдимата нанася удар в областта на лицето, дърпа я за косата. Всички тези
действия на подсъдимата са извършени на публично място в оживен час, в
присъствието на множество граждани на мястото. Водещата идея на подсъдимата при
нанасянето на телесното увреждане е била да раздаде собствената справедливост не по
законоустановения ред – чрез сезиране на компетентните органи, а лично, чрез
физическа саморазправа.
От друга страна с поведението подсъдимата е демонстрирала явно
неуважение към обществото чрез нанасяне на удари на пострадалата А.Г., в резултат
на което е причинила телесна повреда. Не може да се приеме, че липсват хулигански
подбуди при извършване на престъплението, което да води до необходимост за
изменение на обвинението в по-леко, без съществено изменение на обстоятелствената
му част, което би довело до по-лека наказуемост в рамките на основния престъпен
състав.
Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимата за
несъставомерност на извършеното по чл. 131 ал.1 т.12 от НК, като се твърди липсата
на хулигански мотив при причиняване на леката телесна повреда на пострадалата. Като
правило хулиганските подбуди предполагат отсъствие на лични отношения, на вражда,
завист и други между виновния и пострадалия. Следва да се отбележи обаче, че
"хулиганските подбуди" по смисъла на чл.131 ал.1 т.12 от НК не са несъвместими с
личния мотив, тяхното съчетаване не само е възможно от психологическа гледна точка,
но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен,
включително според даденото тълкуване с Постановление на Пленума на ВС № 2/1974
г., т.3 (в този смисъл и ППВС № 2/1957 г., т. 19; Решение № 65/2010 г. на ВКС, I н. о.;
Решение № 441/2011 г. на ВКС, I н. о. и Решение № 386 от 21.09.2011 г. на ВКС, І н.
о.). В настоящия случай не се събраха доказателства подс. Й. и пострадалата Г. да са се
познавали и да са имали каквито и да било отношения преди инцидента, за да е
формиран личен мотив у подсъдимата за нанасяне на побоя, изключващ хулигански
подбуди.
Поведението на подсъдимата се характеризира с демонстративно, арогантно и
грубо отношение към св.Г., като с немотивираното си непристойно поведение и
отношение към личността и телесната неприкосновеност на последната, подсъдимата е
изразила явно неуважение към тези обществени отношения, защитени от правния ред.
В случая явното неуважение към обществото е получило израз в открито високата
степен на неуважение на личността на пострадалата Г.. Хулиганският мотив като
елемент от субективната страна на деянието на подсъдимата се изразява в необяснима
агресия, непредизвикана и непровокирана по никакъв начин от пострадалата или от
8

други лица. Явното пренебрежително и демонстративно поведение на подсъдимата И.
Й. над личността на пострадалата обосновава наличието на хулиганските подбуди.
Неоснователни са и възраженията на защитата на подсъдимата, че е
извършила деянието си в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалата с неправомерни действия и насочени евентуално към преквалифициране
на деянието му по чл.132 ал.1 от НК. Дори и към момента на извършване на деянието
подсъдимата да е била в състояние на раздразнение, настоящият съдебен състав счита,
че същото не покрива психиатричното понятие „физиологичен афект“ или правното
понятие "силно раздразнено състояние". Проследени хронологично действията на
подсъдимата подкрепят този извод. Предизвиканото от пострадалата ПТП е
подразнило подсъдимата, но не до такава степен, че същата да действа единствено под
влияние на емоциите си. При това състояние (на обикновено раздразнение) деецът
може спокойно да разсъждава, да ръководи постъпките си и да взема правилни
решения, докато при силното раздразнено състояние (физиологичен афект),
правилната психическа и волева дейност на дееца е до голяма степен ограничена,
поради което той, макар че запазва вменяемостта си, т.е. разбира свойството и
значението на извършеното и може да ръководи постъпките си, не може да овладява
чувствата и волята си напълно и под тяхното въздействие взема решението да извърши
деянието си (в този смисъл са Решение № 58/1979 г. на ВКС, II н. о., Решение №
281/1970 г. на ВКС, II н. о, Решение № 858/1973 г. на ВКС, II н. о.). Това състояние се
характеризира с внезапно възникване, като същото е непрекъснато до извършване на
самото престъпление. Заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза също е категорично, че подсъдимата при
извършване на деянието не е била в състояние на афект и силно раздразнение.
От обективна страна посредством действията си, изразяващи се в нанасяне на
удари с ръка на пострадалата А.Г., подсъдимата И. Й. несъмнено е засегнала
организма . В резултат на тези активни действия, пострадалата е получила лека
телесна повреда.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл от
подсъдимата Й., обективиран изцяло в действията ѝ. Мотивирана изцяло от хулигански
подбуди, чрез активните си действия по нанасяне на удари по лицето на пострадалата,
скубане на косата и свалянето и на земята, подсъдимата И. Й. несъмнено е съзнавала
общественоопасния характер на извършваното. Предвиждала е вероятното настъпване
на неговите обществено опасни последици, т.е., че в резултат на тези удари ще бъдат
засегнати здравето и телесната неприкосновеност на пострадалата, като във волево
отношение е целяла да предизвика именно настъпването на увреждането. Съдът прие,
че в конкретната ситуация действията на подсъдимата се основават именно на този
изцяло хулигански умисъл, който предполага отсъствие на предхождащи лични
отношения между подсъдима и пострадала.
Събраните по делото доказателства сочат, че хулиганският мотив като
елемент от субективната страна на деянието се изразява в стремежа на подсъдимата И.
Й. да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да
противопостави себе си на обществото, на неговите правила, да прояви груба сила,
гаврене и издевателство над личността и други подобни действия, които именно се
установиха в поведението на подсъдимата на инкриминираната дата и място.
По вида и размера на наказанието:
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимата И.П.Й. не е
9

осъждана.
За деянието, извършено от подс. И. Й. законът предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до една година или „пробация“, като предвид обстоятелството,
че от деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване,
подсъдимата не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV, глава осма от НК, съдът намери, че в случая са налице законовите
предпоставки същата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, съобразно предписанието на разпоредбата на чл. 78а. НК.
При определяне на конкретния размер на административно наказание, което
следва да се наложи на И. Й., съдът отчете безспорно смекчаващите отговорността
обстоятелства - младата възраст, трудовата ангажираност, което го мотивира да
прецени, че на подсъдимата Й. следва да бъде наложено административно наказание
„глоба“ в минималния размер, предвиден в закона, а именно - 1 000 лева.
Съдът не приема възражението на защитата на подсъдимата, че в случая се
касае за деяние по Указа за борба с дребното хулиганство и тъй като измененията на
този указ са направени през 2021 година той се явява като по-благоприятен за дееца и
следва да се приложат разпоредите на указа. Действително през 2021 г. са били приети
изменения в Указа за борба с дребното хулиганство, но те не касаят основните
характеристики за деянията и наказанията, предвидени в него, поради което съдът не
приема, че това е различен закон, по-благоприятен за дееца. Действително деянието на
подсъдимата Й. поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл.325 от НК, но поради факта, че е засегната телесната
неприкосновеност на друго лице и другите характеристики на поведението на
подсъдимата, съдът счита, че обществената опасност на деянието не е толкова ниска, за
да се характеризира то като непристойна проява, а е именно такова по чл.131 ал.1 т.12
вр.чл.130 ал.2 от НК, за което съдът изложи своите аргументи по-горе.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата И. Й. да заплати
направените по делото разноски в размер на 242.40 лева в полза на ОД МВР Варна,
както и сумата от 537 лева в полза на Районен съд Варна.
По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

10

Номер на акта:	1648
Дата:	6 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия:	Георги Митев

Дело:	20223110202312
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юни 2022 г.

Решение по дело №2312/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите