Р Е Ш Е Н И Е
...
/11.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четиринадесети състав, гражданско
отделение в открито съдебно заседание, проведено на 11.9.2018 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян разгледа докладваното от съдията гр. дело №
18153 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
молба на С.Х.Н. с ЕГН ********** ***
против ответници „С.Т.К.“ АД *** и С.С.У. с ЕГН **********,*** с пр.осн.чл.464,
ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че първият ответник не дължи на втория ответник
сумата 12480 лева за трудово възнаграждение по договор за управление от
09.5.2014 г., призната със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
16100/2015 г. на РС Варна и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. С
уточняваща молба ищцата чрез процесуалния си
представител обосновава наличието
на правен интерес от водене на делото по чл.464, ал.1, вр.чл.124,
ал.1 ГПК от обстоятелството, че сумата
по изпълнителния лист в полза на втория ответник – взискател,
дължима от първия ответник- длъжник не произхожда от трудово възнаграждение, а
от правоотношение по ТЗ. Сумата, която тя е следвало да получи от
разпределението на сумите по изпълнението от ЧСИ е в размер на 3081 лева, а е
получила 1338.61 лева след коригиране на сумата с коефициент 0.********* и
изплащане на сума на втория ответник С.У. също взискател.
Иска се обезсилване на заповедта и
изпълнителния лист.
От тези фактически твърдения
ищцата черпи права по предявения срещу ответниците
иск.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника С.У.. Счита, че предявеният иск е
недопустим и неоснователен. Твърди, че възнаграждението му в ответното
дружество „С.Т.К.“ АД *** е определено на 780 лева месечно и не е
получил същото за периода от м.май 2014 г. до м.ноември 2015 г., след като е престирал труд също като ищцата. Работата му е била
концентрирана в град варна, където търсел пазари за търговия. Работодателят не
е изпълнил задължението си да му изплати уговореното възнаграждение. Ако се
приеме тезата на ищцата, че правоотношенията му с първия ответник не са по
трудов договор, а по договор за управление и сонтрол,
същият се позовава на разпоредбата на пар.1, т.26,
б.“з“ от ДР на ЗДДФЛ, която приравнява правоотношенията по договори за
управление и контрол, включително с членове на управителни и контролни органи
на предприятия на трудови правоотношения по КТ. В случая не е нарушено ничие
право на предпочитателно удовлетворение, тъй като
наличната сума е разпределена от ЧСИ правилно и справедливо съразмерно между взискателите за техни
права. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за
производството.
Не е постъпил отговор от „С.т.к.“ АД.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява.
Ответникът е представил писмено
становище с което поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Съдът като взе предвид събраните
в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените с молбата доказателства се установява, че с влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 8243 от
18.12.2015 г., издадена от РС Варна по ч.гр.д.№ 16100/15 г. ответникът
„С.Т.К.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** е осъден да заплати на ответника
С.С.У., ЕГН **********, с адрес *** сумата 12 480
лева, представляваща сбор от дължими и неплатени трудови възнаграждения за
период от м. август 2014 год. до м. ноември 2015 год. включително, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
16.12.2014 г. до окончателното й изплащане. Въз основа на същата е издаден
изпълнителен лист и е извършено разпределение на сумите от публична продан на
недвижим имот по изп.дело № 20167930400575 на Наталия
Дангова – ЧСИ № 793 в Камарата на ЧСИ с район на
действие Софийски окръжен съд. Това се
установява от постановление от 07.11.2017 г. на ЧСИ. В подкрепа на молбата
ищецът е представил протокол на
ОС на ответното дружество от 09.05.2014 г.,
договор за възлагане на управление от същата дата, договор за управление
от 16.11.2015 г., заявление по чл.410 от ГПК, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
В хода на
производството е установено по безспорен начин, че ищцата С.Н. е присъединен
кредитор по изп. дело № 20167930400575 на ЧСИ
Наталия Дангова с № 793 в Камарата на ЧСИ с район на
действие Софийски окръжен съд, че ответникът С.У. е взискател
по същото,
а
ответникът „С.т.к.“ АД
е
длъжник по изпълнението. Установено е също така, че в
полза на У. е
издаден изпълнителен лист за сумата
12480 лева,
представляваща сбор от дължими и неплатени трудови възнаграждения за период от
м. август 2014 год. до м. ноември 2015 год. включително, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.12.2014
г. до окончателното й изплащане въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16100/2015г. на ВРС.
Ищцата се легитимира като
присъединен кредитор, което е видно от
документите по приложеното изпълнително дело. Заповедта е била връчена редовно на длъжника и не е
постъпило възражение
срещу нея, поради което
същата е влязла
в сила.
Съдебният акт установява
със сила на пресъдено нещо
съществуването на задължения на първия
ответник
към втория ответник. Ответникът С.У. е доказал в
производството пред първата инстанция вземането си от втория ответник по иска „С.т.к.“ АД за присъдените в заповедното производство
суми на посоченото основание.
Ищцата не е ангажирала
доказателства, които са противопоставими на
влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ответникът С.У. е
установил вземането си от ответника „С.т.к.“
АД с оглед тежестта на доказване, която
носи в производството, поради което предявеният иск на С.Н. е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Мотивирана от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявен иск от С.Х.Н. с ЕГН ********** ***
против „С.Т.К.“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** и С.С.У.
с ЕГН
**********, адрес *** за приемане
за установено в отношенията между страните, че „С.Т.К.“ АД не
дължи на С.С.У. сумата 12480 /дванадесет хиляди четиристотин и
осемдесет/ лева за трудово възнаграждение по договор за управление от 09.5.2014
г., което вземане е установено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 16100/2015 г. на РС Варна и издаден въз основа на същата изпълнителен лист, на осн.чл.464, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: