Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 26.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10119 по описа на съда за 2015 г.,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от К.Г.М.
искова молба, с която е предявил обективно съединени искове срещу П.на РБ за
заплащане на сумата от 165 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 125 000 лева имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 23.09.2014 г. до окончателното изплащане.
Твърди в исковата си молба, че на 12.06.2014 г. с постановление
на следователи при отдел „Следствен“ при СГП бил привлечен като обвиняем с В.А.В.и
Г. И.Х.за извършен опит за убийство на Д.С.П.. Според П.опитът да умъртви П.останал
недовършен поради задържането му от органите на МВР. С постановление от същата
дата прокурор при СГП постановил задържане на М. за срок от 72 часа.
Наблюдаващият прокурор приел, че от събраните по образуваното ДП № 157/2014 г.
по описа на СО, СГП, пр.пр. № 9907/2014 г. по описа
на СГП доказателства могло да се направи обосновано предположение, че ищецът, в
съучастие с В.В.и Г. Х.са извършили деянието, за
което са обвинени – чрез опит през май 2014 г. умишлено да умъртви лицето Д.С.П..
Вследствие необоснованите обвинения, противоправното
му лишаване от свобода и повдигнатото му обвинение М. претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в неприятни психически изживявания – страх от
постановяване на осъдителна присъда. До образуване на процесното наказателно
производство ищецът не бил привличан като обвиняем или подсъдим и не бил водил
живот, несъвместим с прояви на престъпно поведение.
Изживяваното психическо напрежение довело до влошаване
на здравословното му състояние, наложило постъпване по спешност в отделение по
кардиология към „Клиника по кардиология“ при МВР – Медицински институт, а
впоследствие – и в интензивно отделение с оплаквания от световъртеж,
главоболие, отпадналост, многократно изпотяване и тежест в гърдите. Установило
се, че артериалното му налягане било 200/100 – 200/120. Приложено било
медикаментозно лечение, но въпреки това при опит за раздвижване М. колабирал. След извършени допълнителни изследвания се
установило пристъпно предсърдно мъждене
и прединфарктно състояние. По тези причини на
14.06.2014 г. съдебният състав провел съдебното заседание за разглеждане на
мярката за неотклонение в интензивното отделение на МИ на МВР. По време на
самото заседание се наложило неколкократното му
прекъсване, поради нуждата на М. да се окаже спешна медицинска помощ. Съдът
оставил без уважение искането на СГП за вземане на постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража“, поради липса на законовите предпоставки за
това и липса на доказателства за извършено от обвиняемите престъпление.
Ищецът бил изписан от МВР болница с диагноза
„исхемична болест на сърцето, ритъмна форма,
пристъпно предсърдно мъждене
и артериална хипертония – ІІ стадий“. Продължили периодичните медицински
прегледи при кардиолог, изследвания и медикаментозно лечение със силно
действащи лекарства, някои от които предписани за прием в продължение на една
година, при специална схема на употреба. Въпреки това и към момента нивото на
артериалното налягане на М. било с променливи и високи стойности. В пряка
причинна връзка с психо-емоционалния стрес от задържането и получената
хипертонична криза се намирало и настъпилото усложнение в храносмилателната
система на ищеца. На 21.03.2015 г. в „Клиника по вътрешни болести“ при УМБАЛ „С.мед“
му извършили болезнено изследване, довело до поставяне на нова, съпътстваща
останалите заболявания диагноза – „възбудимо черво“.
Симптомите били съпътствани с чувство на болезненост и дискомфорт.
Действията на П.и повдигнатите срещу К.М. обвинения
били широко отразени в медиите и електронните издания и оставил траен отпечатък
върху името на ищеца, което неизменно се свързвало с новината за опита за
убийство на Д.П..
Определението на съдебния състав било протестирано от СГП, но в определение от 19.06.2014 г., при
разглеждане на протеста, последният бил оттеглен от прокурор при АП – гр. С..
С постановление от 30.06.2014 г. досъдебното
производство било прекратено поради недоказаност на извършеното от ищеца и
останалите двама обвиняеми престъпление. Постановлението било обжалвано относно
основанието за прекратяване на производството. На 23.09.2014 г. наказателното
производство било прекратено поради липса на извършено престъпление.
Заради воденото срещу него наказателно производство М.
изпитал притеснение и за семейството си, което преживяло тежко повдигнатото на
ищеца обвинение .
След оповестяване на случая в медиите познатите му се
отдръпнали и преустановили контактите си с ищеца.
Отрицателните реакции спрямо него се засилвали и от
характера на престъплението, в което бил обвинен – посегателство срещу
личността, а в случая – спрямо депутат, бивш председател на ДАНС. Поради
широката гласност на обвинението и огромния медиен интерес ищецът трябвало да
дава обяснения на роднини и приятели, че не е извършил престъплението.
М. се чувствал потиснат и депресиран от случващото се.
Усещал недоверието, с което обясненията му били посрещани. Затворил се в себе
си и не можел да спи.
Последиците имали и своето финансово измерение. При
задържането му били иззети личния му компютър и този на съпругата му, провалили
се няколко търговски сделки, отнели от М. законно притежаваното от него оръжие.
До задържането му ищецът бил управител на кооперация „Влогово кредитна каса“ и
неправомерните действия на представители на ответника довели до напускане на
някои служители на кооперацията. М. изпаднал в конфронтация с някои от съдружниците си и бил принуден да се откаже от бъдещи
дивиденти.
Като физическо лице сключил три договора – на
25.02.2014 г., 15.05.2014 г. и на 01.06.2014 г. с „Л.-П.“, дружество със
седалище в Република Сърбия, според които следвало да извърши консултантски и
посреднически услуги във връзка със закупуване на кафяви въглища и мазут от
български фирми. Поради повдигнатото му обвинение и последвалото задържане М.
бил принуден да заплати неустойки и по трите договора в размер на по 7 500
евро по всеки от тях. Плащанията извършил съответно на 16.06.2014 г.,
04.07.2014 г. и на 12.08.2014 г.
На 15.05.2014 г. ищецът подписал предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот за сумата от 160 000 лева, според
който се задължил на 13.06.2014 г. да прехвърли окончателно правото на
собственост върху имота. При неизпълнение на това свое задължение ищецът дължал
продажба на имота за сумата от 80 000 лева. Поради невъзможност да сключи
сделката на посочената в предварителния договор дата, собствеността била
прехвърлена на купувача по-късно, за сумата от 80 000 лева.
Причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди
били в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение и
незаконното му лишаване от свобода. Неимуществените вреди оценява на сумата от
165 000 лева, а имуществените вреди възлизали на 125 000 лева, поради
което моли ответникът да бъде осъден да ги заплати, ведно със законната лихва
от 23.09.2014 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Оспорва причинната връзка между имуществените
вреди и действията на П.на РБ. Възразява за липса на доказателства относно
заплащане на 45 000 лева неустойки по договори със средства на ищеца,
както и за доказателства, че реално заплатената цена за продажбата на имота, за
който е бил сключен предварителен договор, е 80 000 лева.
Ответникът счита, че отговорността му за медийните
публикации във връзка с обвинението не следва да бъде ангажирана.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е прието
като писмено доказателство заверено копие на постановление за привличане на
обвиняем от 12.06.2014 г. по сл.д. № 157/2014 г. по описа на СГП, отдел
„Следствен“, с което К.Г.М. е привлечен като обвиняем за това, че в гр. С.,
през месец май 2014 г., в съучастие като съизвършител
с лицата В.А.В.и Г. И.Х.– съизвършители, направил
опит умишлено да умъртви лицето Д.С.П., като деянието останало недовършено
поради независещи от дееца причини, а именно: задържането му от органите на МВР
- престъпление по чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18 от НК.
С постановление от
12.06.2014 г. на прокурор при СГП К.Г.М. бил задържан под стража за срок от 72
часа и е разпоредено водещият разследването да изготви мотивирано искане до СГП
за определяне на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С постановление от
14.06.2014 г. на прокурор при СГП на К.Г.М. е наложена мярка на процесуална
принуда – забрана за напускане пределите на Р.Б.“.
На 14.06.2014 г. в
сградата на МИ на МВР е проведено съдебно заседание за разглеждане на искането
на СГП за вземане на мярка за неотклонение на обвиняемите. Провеждането на
съдебното заседание е извън сградата на съда, поради обстоятелството, че
здравословното състояние на К.М. не е позволявало конвоирането му в Съдебната
палата.
С протоколно
определение от 14.06.2014 г. по НЧД № 2614/2014 г. по описа на СГС съдебният
състав е оставил без уважение искането на СГП за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемите В.А.В., Г. И.Х.и
К.Г.М. и е отказал да вземе мерки други мерки за неотклонение
Видно от протокол
от 19.06.2014 г. по ВНЧД № 586/2014 г. по описа на САС, производството по
протестиране на определението от 14.06.2014 г. на СГС е прекратено, поради
оттегляне на подадения от прокурор при СГП протест.
С постановление от
30.06.2014 г. по ДП № 157/2014 г., пр.пр. № 9907/2014
г. на СГП наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението и наложените на обвиняемите забрани за напускане пределите на
страната са отменени.
По жалба на
защитниците на обвиняемите лица срещу определение № 2215/30.07.2014 г. по НЧД №
3168/2014 г. по описа на СГС, НО, 11 състав е постановено определение №
293/23.09.2014 г. по ВНЧД № 861/2014 г. по описа на САС. Прието е, че е налице
основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК за прекратяване на наказателното
производство – липса на извършено престъпление от общ характер.
Въз основа на
медицинската документация по делото са допуснати и изслушани две
съдебно-медицински експертизи. Вещото лице със специалност гастроентерология
е установило, че е налице фамилна предиспозиция за
заболявания на гастроинтестиналния тракт, а преживеният остър стрес и наличните
все още ментални фрагменти от хроничен стрес могат да предизвикат обостряния на
симптоматиката при установен синдром на дразнимо черво. Диагнозата била в пряка
причинна връзка със задържането на К.М. и повдигане на обвинение срещу него.
Вещото лице
кардиолог е дало заключение, че до юни 2014 г. М. не е страдал от сърдечни
заболявания и не е приемал никакви медикаменти. Диагнозата „артериална
хипертония – ІІ стадий, нарушение на сърдечния ритъм, пристъпно предсърдно мъждене с
медикаментозна конверсия на ритъма“ била поставена през юни 2014 г. Причината
за появата на първичната артериална хипертония била неизвестна, но се
наблюдавала при над 90% от хипертониците. В 60% от случаите била генетично
обусловена. Психо-емоционалният стрес, изживян от
ищеца във връзка със задържането и привличането му като обвиняем допринесъл за
изява на заболяването, но пряка причинна връзка не съществувала, поради многофакторност за проява на заболяването – телесна
конституция, затлъстяване, повишена консумация на готварска сол, кафе, алкохол,
тютюнопушене, ендокринни фактори. Причинната връзка се изключвала и от актуалното
здравословно състояние на ищеца след изминалите две години от процесните
събития, което било добро, без регистрирани епизоди на предсърдно
мъждене и незадоволителен контрол на артериалното
налягане. Възникналата хипертонична криза била резултат от стреса, свързан със
задържането и привличането на М. като обвиняем, а от своя страна кризата
предизвикала предсърдното мъждене.
По тези причини вещото лице допуска наличие на причинна връзка между това
оплакване и действията на ответника.
Събрани са гласни
доказателства за начина, по който се е отразило повдигнатото обвинение за опит
за убийство на психо-емоционалното му състояние и начина му на живот.
По делото е
представен консултантски договор от 25.02.2014 г., според който „Л.-про“ е възложил на К.М. да посредничи и присъства на срещи
във връзка с покупката от дружеството на мина Ораново,
да подсигури компания, която да изготви пълен одит на мина Ораново
и на свързаните с нея дъщерни фирми. Според договора консултацията е следвало
да бъде завършена и предадена в срок до 25.06.2014 г. лично в офиса на „Л.-про“ в Сремска Митровица. Дължимото по договора възнаграждение е
определено в чл. 3 от договора – 3% при сключване на договор за продажба на
мина Ораново за сума до 10 000 000 евро. Предвидено е при забава на
консултант-изпълнителите за изготвяне и предаване на консултацията последните
да заплатят на възложителя неустойка за забава в размер на 1.5% от продажната
цена на мината (чл. 8, ал. 1), а ако не изготвят и предадат консултацията до
25.06.2014 г. – неустойка за неизпълнение в размер на 15 000 евро (чл. 8,
ал. 2).
По делото е приета
разписка от 04.07.2014 г., според която К.М. е заплатил неустойка по чл. 8, 2
от договора от 25.02.2014 г. в размер на 7 500 евро.
Приет е по делото
и договор за посредничество от 15.05.2014 г. с възложител „Л.-про“ с предмет проучване на условията и подготовка за
сключване на договор за купуване на кафяви въглища от мина Бела вода. По този
договор задълженията на изпълнителите са за проучване на възможност за
закупуване на кафяви въглища от мина Бела вода с фракция 10-30, количество 5000
т месечно за една година, подготовка и подписване на договор между мина Бела
вода и възложителя до 13.06.2014 г., организиране на преговори за сключване на договора,
даване на текуща информация за хода на изпълнението на договора и др. С гласно
чл. 4, ал. 3 от договора изпълнителите дължат неустойка в размер на 15 000
евро при неподписан договор до 13.06.2014 г.
Според разписка от
12.08.2014 г. К.М. заплатил на „Л.-про“ неустойка по
чл. 4, ал. 3 от договора от 15.05.2014 г. в размер на 7 500 евро.
С договор за
посредничество от 01.06.2014 г. В.В.и К.М. се
задължили към възложителя „Л.-про“ да проучат
условията и подготвят сключване на договор за купуване на мазут със сяра до 1% min 3000t/m от Петрол Драгичево. Според договора задължение на
изпълнителите е да проучат възможностите за закупуване на мазут и да подготвят
подписване на договор между Петрол Драгичево и възложителя до 13.06.2014 г.,
като при неизпълнение дължат на възложителя неустойка в размер на 15 000
евро.
Според разписка от
16.07.2014 г. К.М. заплатил на „Л.-про“ 7 500
евро по чл. 4, ал. 3 от договор от 01.06.2014 г.
На 15.05.2014 г. К.М.
сключил с Г.Д.Г.предварителен договор за покупко-продажба на офис № 2, подробно
описан в договора, според който следвало на 13.06.2014 г. да продаде на
купувача имота за сумата от 160 000 лева. Последиците от неизпълнението на
задълженията от страна на продавача са уредени в раздел ІІІ, т. 3.1., 3.3. и 3.4.
Видно от
нотариален акт № 8, том ІІ, рег. № 5134, дело № 185/02.09.2014 г. на нотариус
рег. № 043 на НК, К.Г.М. е прехвърлил на Г.Д.Г.правото на собственост върху
офис № 2 за сумата от 80 000 лева.
Други
доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните
интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя
възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика
от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение
да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното
лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на Държавата е ангажирана за причинени на ищеца имуществени и неимуществени
вреди от действия на органите на П.– повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, каквото не било налице. Това било и основанието за прекратяване
на образуваното срещу К.М. наказателно производство.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на
ищеца.
Не се
спори между страните и от писмените доказателства по делото се установява, че
на 12.06.2014 г. по отношение на С.Д.К.е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“ за срок от 72 часа, изпълнявана до 30.09.2011 г., когато с
определение по ЧНД № С-678/2011 г. по описа на СГС, НО на Ковачев е взета мярка
за неотклонение „парична гаранция“.
Ищецът е
привлечен като обвиняем с постановление от 26.11.2012 г., а с постановление от
14.10.2014 г. производството по отношение на него е прекратено.
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от разследващите органи, П.или съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
В
настоящия случай се претендират вреди от незаконно обвинение в престъпление,
като образуваното наказателно производство е било прекратено на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 от НПК. Видно от мотивите на определение № 293 от 23.09.2014 г. по
ВНЧД № 861/2014 г. по описа на САС, наказателното производство е прекратено
поради липса на извършено престъпление от общ характер. Това основание попада в
една от хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – тази по предложение 3 на
посочената норма.
Следователно,
в случая безспорно е налице елемент от състава на отговорността за обезвреда по
реда на ЗОДОВ - наказателно производство е прекратено и това представлява основание
за търсене на обезщетение за вреди от незаконно обвинение.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за което е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване, личността на увредения, настъпилите промени в
отношенията в семейството, обстоятелствата, дали негативно отражение от
воденото наказателно производство върху душевното и здравословно състояние на
лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със
страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
В случая
се установява, че ищецът е бил обвинен в опит за убийство на публично известна
личност и това е получило широк отзвук в общественото пространство. В показанията
на разпитаните по делото свидетели Г.и П.се съдържат данни за негативните
промени, настъпили в живота и в психическото състояние на М.. Ищецът се
затворил в себе си, избягвал да излиза с хора и видимо отслабнал.
В причинна връзка
с повдигнатото обвинение е силно влошеното здравословно състояние на ищеца.
Установява се от заключенията и на двете съдебно-медицински експертизи, че М. е
имал проблеми с гастроинтестиналния тракт, провокиран и от фамилна обремененост, а диагностицираната
през 2014 г. артериална хипертония представлявала многофакторно
обусловено заболяване и пряка причинна връзка между нея и преживения
психо-емоционален стрес от задържането и привличането като обвиняем липсвала. Така
дадените заключения съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и
съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. В епикриза от
17.06.2014 г. на МИ на МВР, Клиника по кардиология е отбелязано, че по
анамнеза, снета по данни на К.М., последният не е измервал редовно артериалното
си налягане, при инцидентни измервания е ималр
стойности от порядъка на 180/100, но не е провеждал лечение. Родителите на М.
страдали от артериална хипертония. Баща му починал от карцином на стомаха.
Въпреки данните за
предхождащи оплаквания от високо артериално налягане, провокирало артериална
хипертония, както и наследствена обремененост от
заболявания на храносмилателната система, преживяното силно емоционално
напрежение от повдигането на обвинение за извършен опит за убийство е
спомогнало за влошаване на здравословното състояние на М.. Това се установява и
от наложилият се непосредствено след повдигане на обвинението спешен прием в
лечебно заведение поради оплаквания от световъртеж, главоболие, отпадналост,
изпотяване и тежест в гърдите. Състоянието на М. е наложило незабавно лечение,
включително в интензивно отделение на МВР-болница.
Извън обичайните
притеснения от неоснователно осъждане, в производството се събраха
доказателства се сериозни последици за живота и здравето на М.. Техният
характер и последици обаче не обосновават основателност на искания размер на
обезщетението от 165 000 лева.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Ищецът е задържан
на 12.06.2014 г. и на същата дата е бил привлечен като обвиняем. С влязло в
сила на 23.09.2014 г. определение по НЧД № 861/2014 г. по описа на САС
наказателното производство срещу ищеца е било окончателно прекратено.
През този период
от три месеца К.М. е изпитал психически дискомфорт, а здравето му е било силно
негативно повлияно. И двамата свидетели са станали непосредствени очевидци на
промяната в поведението на ищеца след образуването на наказателното
производство срещу него. Променили са се поведенченските
му реакции и отношенията му с хората.
Като съобрази
критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди,
продължителността на наказателното производство и характера на обвинението,
отражението им върху здравето, върху социалния и психо-емоционален живот на
ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетяване на моралните вреди следва да
бъде определено на 15 000 лева. При определяне на размера на обезщетението
съдът съобрази и наличието на увреждания с трайни последици за физическото и психично
състояние на ищеца, както и за доброто му име в обществото, предвид
общественото достояние на обвинението. Действително, ответникът не следва да
носи отговорност за медийните публикации във връзка с повдигнатите обвинения,
но предвид особеностите на обекта на твърдяното престъпно деяние, дадената
гласност не може да не бъде отчетена като факт, довел до негативни последици за
ищеца. До посочения размер от 15 000 лева искът за обезщетение на търпените
неимуществени вреди е основателен, а за горницата до пълния предявен размер от
165 000 лева подлежи на отхвърляне.
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на производството (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС) – 23.09.2014 г.
Изцяло
неоснователни са исковете за заплащане на претърпени от К.М. имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени неустойки по договори за посредничество на обща
стойност 45 000 лева и пропуснати ползи от продажба на недвижим имот в
размер на 80 000 лева.
Консултантският
договор от 25.02.2014 г. има за предмет представяне на консултация до
25.06.2014 г., като изпълнител по този договор е не само ищецът, но и В.В.. Неговото изпълнение е следвало да започне от момента на
сключването на договора, а невъзможността да се изпълняват задълженията по
изготвяне на консултацията е възникнала на 12.06.2014 г. К.М., в качеството си
на изпълнител, заедно с В.В., са могли и е следвало
да извършат поне част от възложената им от „Л.-про“
консултация. Данни за започнало изпълнение на работата и за извършеното от тях
в периода 25.02.2014 г. – 11.06.2014 г. по делото липсват. Предвид краткия
период на възникналата невъзможност за К.М. да изпълнява, поръчката - от
12.06.2014 г. до 17.06.2014 г., съдът намира, че неизпълнението не е по вина на
ответника. Отделно от това, П.на РБ е оспорила разписката за извършеното
плащане. Същата представлява частен документ и съдът я намира за съставена за
нуждите на процеса. Изложеното се отнася и до другите два договора за
посредничество и разписките от 12.08.2014 г. и от 16.07.2014 г. Договорите от
15.05.2014 г. и от 01.06.2014 г. съдържат престации, характеризиращи се
продължително изпълнение от страна на М. и В.. Началната дата на изпълнението
им далеч предхожда момента на задържането им, поради което съдът не намира за
достоверно възникналото основание за заплащане на неустойки по тези два
договора.
Неоснователна и
недоказана е и претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи в размер на 80 000 лева. Съдържанието на клаузите на т.
2.1. и т. 3.3. от предварителен договор от 15.05.2014
г. за покупко-продажба на офис № 2, тълкувани поотделно и във връзка една с
друга не водят до извод за действително претърпени от М. вреди. От една страна,
прехвърлянето на собствеността е следвало да бъде извършено на 13.06.2014 г.
(т. 2.1.), а от друга, като крайна дата се сочи 31.12.2014 г. Това разколебава
действителната воля на страните по предварителния договор, както и причинната
връзка между продажбата на имота срещу цена от 80 000 лева, вместо
160 000 лева. Нещо повече, видно от съдържанието на нотариалния акт от
02.09.2014 г., данъчната оценка на имота е 93 477.20 лева, която надвишава
продажната цена. Явно нищожна е и договорената в т. 3.4. неустойка, която не
съответства на степента на неточност на неизпълнението от страна на продавача.
Налице е и неяснота защо М. не е предложил незабавно изпълнение след 17.06.2014
г. Видно е от нотариалния акт също, че данъчната оценка е издадена на
26.08.2014 г., поради което към 12.06.2014 г. М. не е имал готовност, нито е
предприел действия по снабдяване с документи, необходими за прехвърляне на
собствеността върху офис № 2.
По тези
съображения искът за имуществени вреди следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса. Ищецът има право и на разноски за
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
С оглед изхода на
спора, П.на РБ следва да заплати на К.М. държавна такса в размер на 10 лева и
155.17 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът дължи
да внесе по сметка на СГС разноските за производството в размер на 500 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗОДОВ, П.на Р.Б., с адрес гр. С., бул. „******“
№ 2 да заплати на К.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за привличането му като обвиняем за извършване
на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 от НК, като наказателното производство е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със
законната лихва от 23.09.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 165 000 лева, както и исковете
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 125 000
лева, изразяващи се в заплатени неустойки по договори от 25.02.2014 г.,
15.05.2014 г. и 01.06.2014 г. и за пропуснати ползи от несключване на
окончателен договор за продажба на офис № 2, находящ се в гр. С., бул. „******“
№ 116, партерен етаж.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, П.на Р.Б., с адрес
гр. С., бул. „******“ № 2 да заплати на К.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 10 лева държавна такса и 155.17 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, П.на Р.Б., с адрес гр. С., бул. „******“
№ 2 да заплати по сметка на СГС сумата от 500 лева разноски за експертизи по
делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: