Присъда по дело №2795/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 180
Дата: 12 юли 2018 г. (в сила от 27 юли 2018 г.)
Съдия: Емил Иванов Дечев
Дело: 20181100202795
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер                                       Година 2018                       Град   София

    В ИМЕТО НА НАРОДА


СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
                                          16      състав

 

На дванадесети юли                                                                  Година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ……………….

                                                                                2….……………..

 

с участието на секретаря Р.Григорова и в присъствието на прокурор Д.Г. като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВ НОХД №2795  по описа за 2018 година, въз основа на закона и доказателствата по делото

ПРИСЪДИ   :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Д.Д., роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, българско гражданство, женен, със средно образование, работи, не осъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на 18.12.2017г., около 12:00 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ”, с рег.номер ********в ж.к ’’Л.”, в района на паркинга до бл.328, при движение на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,

ал. 2 По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“

като не е следил пътната обстановка зад него и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката движеща се зад автомобила Н. Т. Г., ЕГН: **********, която е настъпила на 21.12.17г., като след деянието водача Д. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата/ сложил я да седне на стол, съдейства за повикване на „Бърза помощ“, и уведомил близките й/. - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”„ вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, поради което и на осн.чл.58а, ал.1 от НК  го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание намалява с 1/3 на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

         На осн.чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода с ТРИ ГОДИНИ ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

         На осн.чл.343Г от НК ОСЪЖДА подсъдимия К.Д.Д. на ЕДНА ГОДИНА лишаване от право да управлява МПС.

         На осн.чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К.Д.Д. да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер 398,82 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист на осн.чл.190, ал.2 от НПК.

                ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред САС.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..

 

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ по НОХД № 2795/2018 г. по описа на СГС, НО, 16 състав

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К.Д.Д. за това, че на 18.12.2017г., около 12:00 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ”, с рег.номер ********в ж.к ”Люлин”, в района на паркинга до бл.328, при движение на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,

ал. 2 По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“

като не е следил пътната обстановка зад него и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката движеща се зад автомобила Н. Т. Г., ЕГН: **********, която е настъпила на 21.12.17г., като след деянието водача Д. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата/ сложил я да седне на стол, съдейства за повикване на „Бърза помощ“, и уведомил близките й - Престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК.

Представителят на СРП поддържа така повдигнатото обвинение. Предлага да се наложи на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок на осн.чл.66, ал.1 от НК и лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година.

Повереникът на частните обвинители Д.Г., С.М. и В.Г. – адвокат Й.Д., изразява становище, че обвинението е доказано по безспорен начин. Предлага да се наложи на подсъдимия наказание една година и четири месеца лишаване от свобода след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с три години изпитателен срок на осн.чл.66, ал.1 от НК и лишаване от право да се управлява МПС за срока на наказанието лишаване от свобода.

Упълномощеният защитник на подс.Д. - адв. М.Г.,  твърди, че признава вината за ПТП на подсъдимия. Моли да се наложи на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с три години изпитателен срок на осн.чл.66, ал.1 от НК и лишаване от право да се управлява МПС за срока на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият Д. признава вината си и моли да му се наложи по-леко наазание.

            На осн.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК делото е разгледано от съда по реда на съкратеното съдебно следствие.

           На осн.чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4 от НПК съдът приема в настоящите мотиви за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, с оглед направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

          С оглед това и като взе предвид становищата на страните, съдът намира за установено следното:

         Подсъдимият К.Д.Д., роден на ********. в гр.София, с постоянен адрес:***, българин, българско гражданство, женен, със средно образование, работи, не осъждан, ЕГН:**********.

    На 18.12.17г. около 12,00ч. (в светлата част от денонощието), в гр.София, товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ”, с рег.номер ********бил управляван от подс. К.Д.Д..

Управлявания от подсъдимия товарен автомобил се намирал в ж.к.“Люлин”, в района на паркинга до бл.328. Подс. К.Д.Д. притежава валидно свидетелство за управление на МПС № ********,кат.С, валидно до 31.08.2020г. Автомобилът е собственост на Парккафе 2014 булстат ********.

Пешеходецът Н. Т. Г. ЕГН ********** също се намирала на горепосоченото място и време.

На 18.12.17 г. около 12.00 ч. подсъдимият К.Д. ***, ж.к „Люлин”, в района на паркинга до бл.328. Същият бил на работа, като следвало да достави торти на сладкарница „Неделя“ .

Подс.К.Д.Д. предприел маневра движение назад с управлявания от товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ”, с рег.номер ********/ движел се с около пет км/час/, като същия не видял находящата се зад автомобила пострадала Н. Т. Г. ЕГН **********/ пресичаща зад него/, в следствие на което между автомобила и пешеходеца възникнало ПТП-като автомобилът със своят задна дясна част ударил пешеходната Н. Т. Г. ЕГН **********, пресичаща от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Първоначалния контакт с автомобила е осъществен в дясната половина на тялото на пострадалата.

Подсъдимият след като възприел удара, веднага спрял буса, след което слязъл от него и видял на земята да лежи пострадалата Н. Т. Г. ЕГН **********.

Подсъдимият веднага се притекъл на помощ на пострадалата, като я вдигнал от земята и поставил на стол /изнесен от сладкарницата/,обадил се на тел. 112. Пострадалата дала на подсъдимия телефонния номер на дъщеря си, на който последният се обадил и съобщил за станалото. Подсъдимият К.Д.Д. дал на пострадалата вода. Малко по късно на мястото на ПТП-то пристигнала линейка и полицейски служители. Вследствие на ПТП-то Н. Т. Г. ЕГН ********** получила пътно транспортна травма-съчетана гръдна травма, коремна травма и травма на крайниците, като в следствие на тежката съчетана травма и настъпилите от нея усложнения постъпила за лечение на 18.12.17г. и починала на 21.12.17г. в 04,20ч.

 

По доказателствата:

       Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло на осн. чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4 от НПК направеното самопризнание от подсъдимия в съдебната фаза и доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, а именно показанията дадени в досъдебното производство от свидетелите М.В., Р.И., Р.И.и Е.Д..

       В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и приетите писмени доказателства и доказателствени средства и заключения на експертизи: протоколи за огледи на местопроизшествие със скица и фотоалбум към него и др., изготвени по делото експертни заключения на няколко експертизи - съдебномедицинска експертиза на труп, КМАТЕ.

Вещите лица изготвили назначените по делото експертизи (СМЕ, КМАТЕ) са категорични, че описаните травми, кръвонасяданията и фрактурите на кости са прижизнени, с подчертано травматичен произход, по своята морфология добре отговарят да са получени под въздействието на удари с или върху твърди тъпи предмети. Локализацията и вида на травмите, позволяват да се приеме удар от МПС в дясната телесна половина - коремна област , гръден кош и подбедрица.

Непосредствена причина за смъртта на Н. Т. Г. ЕГН **********, която е настъпила на 21.12.17г. в 04,20ч., е в следствие на тежката съчетана травма и настъпилите от нея усложнения.

Наличната медицинска документация и данните от съдебно медицинската аутопсия, категорично позволяват според вещите лица да се проследи пряка причинно-следствена връзка между получената травма и настъпилия смъртен изход.

По аргумент на противното основание на чл.305, ал.3, изр.2-ро от НПК съдът намира, че не е необходимо подробно да се анализират горецитираните доказателства и защо следва да се кредитират, тъй като те са непротиворечиви помежду си.

 

От правна страна:

При така възприетата фактическа обстановка съдът счете за безспорно доказано, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК.

Непосредствен обект на извършеното от подсъдимия деяние са обществените отношения, чрез които се осигурява нормалното и безопасно движение на транспортните средства.

От обективна страна на 18.12.2017г., около 12:00 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „211 ЦДИ”, с рег.номер ********в ж.к ”Люлин”, в района на паркинга до бл.328, при движение на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,

ал. 2 По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“

като не е следил пътната обстановка зад него и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката движеща се зад автомобила Н. Т. Г., ЕГН: **********, която е настъпила на 21.12.17г., като след деянието водача Д. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата/ сложил я да седне на стол, съдейства за повикване на „Бърза помощ“, и уведомил близките й/.

  Между причината за смъртта и получените травматични увреждания съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка съгласно заключението на СМЕ, което съдът кредитира.

  Изпълнителното деяние е осъществено чрез управлението на автомобила на подсъдимия в нарушение на правилата за движение, установени в чл.40, ал.1 и ал.2, от ЗДвП, действащи към момента на произшествието, конкретно описани фактически в повдигнатото обвинение. Подсъдимият не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът не е изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

 По делото безспорно е установено от заключенията на експертизите и от обясненията на подсъдимия, че той не е осъществил необходимия контрол върху управлявания автомобил в момента, в който се е появила опасност на пътя.

 От заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза се установява, че описаните травми, кръвонасяданията и фрактурите на кости са прижизнени, с подчертано травматичен произход, по своята морфология добре отговарят да са получени под въздействието на удари с или върху твърди тъпи предмети. Локализацията и вида на травмите, позволяват да се приеме удар от МПС в дясната телесна половина - коремна област , гръден кош и подбедрица.

Непосредствена причина за смъртта на Н. Т. Г. ЕГН **********, която е настъпила на 21.12.17г. в 04,20ч., е в следствие на тежката съчетана травма и настъпилите от нея усложнения.

Наличната медицинска документация и данните от съдебно медицинската аутопсия, категорично позволяват според вещите лица да се проследи пряка причинно-следствена връзка между получената травма и настъпилия смъртен изход.

          Съдът отчита и наличието на  привилегироващ признак – след деянието подсъдимият е направил всичко възможно, за да окаже помощ на пострадалия - сложил я да седне на стол, съдейства за повикване на „Бърза помощ“, и уведомил близките й.           

    От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост, във вида на небрежност - подсъдимият  не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

        Относно определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид следното:

        На осн.чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4 от НПК наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.58А от НК.

        Съставът, по който е обвинен и признат за виновен подсъдимия, систематически е разположен в гл. XI  “ Общоопасни престъпления”, раздел II  от особената част на НК.

         За извършеното по непредпазливост престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до четири години.

          При определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода” за деянието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предишни осъждания на подсъдимия и изразеното от подсъдимия съжаление за случилото се.

          Отегчаващи отговорността обстоятелство не са налице.

           При това положение размерът на наказанието лишаване от свобода следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства между минимума и средата на предвиденото в закона.

        С оглед изложеното съдът счита, че на осн.чл. 58а, ал.1 от НК подсъдимия следва да бъде осъден на  една година и шест месеца лишаване от свобода.

      На осн. чл. 58а, ал.1 от НК наказанието следва да се намали с 1/3 на една година лишаване от свобода.

      Съдът счита, че целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК може да се постигнат и чрез приложението на института на условното осъждане, като на осн.чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание следва да се отложи с три години изпитателен срок.

На основание чл.343г от НК съдът задължително следва да наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в НК наказание „лишаване от право да управлява моторни превозни средства” и като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът прие, че срокът на лишаването от правоуправление на МПС следва да бъде под средния възможен размер по чл.49, ал. 2 НК, а именно една година.

 

По разноските:

Съдът осъди подсъдимия на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 398, 82 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист на осн.чл.190, ал.2 от НПК.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: