РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Перник, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720101699 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на М. А. Б., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Б. Г.“,
бл. **, ап. ** чрез адв. Д. М. от АК-Перник, срещу „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
160 , с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от
5318,45 лева – главница по Договор за потребителски кредит, сумата от 555,88 лева –
договорна лихва, сумата от 45,02 лв., съставляваща наказателна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2011 г., както и направените
разноски в размер на 118,39 лв. за държавна такса и сумата от 381,10 лв. за адвокатски
хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.10.2011 г. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение от 24.10.2011 г. по ч.гр.д. №1462/2011 г. по описа
на Петрички РС и които суми са претендирани по изп.д. № 5/2012 г. по описа на ДСИ
към РСПетрич, поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че последното валидно изпълнително действие по
изп.д. № 5/2012 г. по описа на ДСИ към РС-Петрич, било извършено на 27.01.2012 г.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело било прекратено поради
настъпила перемция. Цитира т. 14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е
постъпил писмен отговор. Същият заявява, че на основание чл. 237 ГПК признава иска
и моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски, тъй като дружеството не било дало с поведението си повод за завеждане на
1
делото. Цитира съдебна практика в този смисъл. Не били дали повод за образуване на
настоящото производство, тъй като не били предприемали нови изпълнителни
действия срещу длъжника.
В съдебно заседаниe проведено на 21.02.2024 г. ищецът чрез процесуалният си
представител заявява, че с оглед на извършената от ответника цесия на процесните
вземания в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. и Приложение № 1 към договора се отказва
от предявения иск по отношение на първоначалния ответник. С оглед това изявление
на ищеца съдът е прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по отношение
на първоначалния ответник, като прекратителното определение е влязло в сила на
04.04.2024 г. В същото съдебно заседание ищецът чрез процесуалният си представител
адв. Д. М. е заявил, че на основание чл. 228, ал. 3 ГПК предявява иска си срещу нов
ответник, а именно срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, който не е изразил съгласие да встъпи
в производството, поради което съдът с протоколно определение от 21.02.2024 г. е
конституирал нов ответник на основание чл. 228, ал. 3 ГПК Еос Матрикс“ ЕООД на
мястото на първоначалния ответник.
В изпълнение на указанията на съда ищецът е депозирал нова искова молба,
насочена срещу новия ответник „Еос Матрикс“ ЕООД, в която излага същите факти и
обстоятелства, като ги допълва с излагане на фактически твърдения относно
извършената цесия на процесните вземания и формулира същия петитум но спрямо
новия ответник.
В срока по чл. 131 ГПК новият ответник „Еос Матрикс“ ЕООД е депозирал
писмен отговор на исковата молба. С този отговор на исковата молба
новоконституираният ответник оспорва предявеният иск, като счита същият за
недопустим, тъй като към настоящият момент не било на лице висящо изпълнително
производство, а изпълнителното производство било прекратеното по право през 2014
г., поради което не било налице правен интерес от страна на ищеца да предяви
настоящият иск. Излага съображенията относно неоснователността на предявения иск
в случай, че съда го приеме за допустим. Посочва, че погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено
същото. Вземането продължавало да съществува но вече като естествено вземане.
Моли съда да прекрати производството, тъй като предявеният иск е недопустим, а в
случай, че приеме, че предявеният иск е допустим да го отхвърли като неоснователен.
Претендира разноски в настоящото производство. В условие на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски на основание чл.78,
ал.5 ГПК.
С протоколно определение от 17.04.2024 г. съдът е допълнил определението си
по чл. 140 ГПК по отношение на отговора постъпил на 16.04.2024 г. от
новоконституирания ответник.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза на
ответника на право на принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата
молба суми, поради погасяването им по давност. В хипотеза на така предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК). Така
2
и Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, в което се
приема, че всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да
бъде предявено с иск.
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
От данните по делото се установява, че процесното вземане е установено с
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1516 от 24.10.2011 г. по ч.гр.д.
№ 1462/2011 г. по описа на РС-Петрич въз основа на която е бил издаден изпълнителен
лист от 24.10.2011 г. по ч.гр.д. № 1462/2011 г. по описа на РС-Петрич , поради което
погасителната давност е петгодишна (така Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 4063/2021 г., III г.о). Въз основа на този изпълнителен лист с предмет процесните
вземания първоначалния ответник „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД е образувал в
качеството си на взискател срещу ищеца като длъжник изп. д. № 5/2012 г. при ДСИ на
РС-Петрич на 17.01.2012 г. Видно от Постановление от 25.04.2017 г. по изп.д. №
5/2012 г. на ДСИ при РС-Петрич на 05.03.2012 г. по молба на взискателя е бил наложен
запор върху лек автомобил собственост на ищеца и върху негови банкови сметки. На
17.04.2012 г. по молба на взискателя е бил наложен запор върху друг лек автомобил
собственост на ищеца, а на 24.04.2012 г. е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, като това е последното извършено изпълнително действие
годно да прекъсне погасителната давност. Със същото постановление е било
прекратено изп.д. № 5/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради бездействие
от страна на взискателя за период по-дълъг от две години и е бил вдигнат наложения
запор върху МПС –та собственост на длъжника.
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е основан на
твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен състав
намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се
погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като
с неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото първо
изп.д. № 5/2012 г. е било образувано на 17.01.2012 г. или преди постановяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
поради което към него се прилагат разрешенията на Постановление № 3/18.11.1980 г.
на Пленума на ВС. Съгласно задължителното за съдилищата Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство
давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В
случая, обаче Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС намира приложение,
тъй като изпълнителното производство е образувано на 17.01.2012 г. преди
постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в
която са посочени способи за изпълнение, последното същинско изпълнително
3
действие, годно да прекъсне давността е било извършено на 24.04.2012 г., когато е бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. С разрешенията дадени в
т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК
(отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите
на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес,
където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този
момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или
да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно
решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени
изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 24.04.2012
г., в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на
други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнително дело е перемирано към
24.04.2014 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от
липсата на нарочно постановление от ДСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в
този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ДСИ не е
сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 5/2012 г. е
перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 24.04.2014 г. По изложените
съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна
давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящия случай.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно
решение съдебна практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада
едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е
счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително
събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящия случай не е текла погасителна давност
на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече
от 26.06.2015 г. В настоящият случай това ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. намира
приложение, тъй като процесното изпълнително производство № /2012 г. е било
образувано на 17.01.2012 г. преди обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно изложеното петгодишната давност по отношение на процесните
вземания е започнала да тече на 26.06.2015 г. и е изтекла в този случай на 26.06.2020 г.,
4
а исковата молба е подадена на 21.04.2023 г. Предвид горното към 26.06.2020 г.
предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна погасителна давност е изтекла, поради
което и обективираните в процесния изпълнителен лист вземания на ответното
дружество са погасени по давност. Видно от представените от ищеца писмени
доказателства процесните вземания са били цедирани от първоначалния ответник на
новия ответник с договор за цесия от 18.01.2016 г. и Приложение № 1 към договора за
цесия, като е бил уведомен ищеца в качеството си на длъжник с уведомление от
29.01.2024 г., което обуславя пасивната процесуална легитимация на новия ответник в
настоящия процес в качеството си на цесионер на който се били прехвърлени
процесните вземания и интереса на ищеца да предяви настоящия отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК срещу новия ответник.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да
бъдат уважени, като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че
ищеца, не дължи на ответника обективираните в процесния изпълнителен лист
вземания.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в
срок, поради което на основание чл. 119 ЗЗД същото е погасено по давност.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК има право
на разноски, като ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 260,38 лв.,
съставляваща сторени по делото разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал.1,
т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7 от НМРАВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Д. М. адвокатско възнаграждение
в минималния размер от 941,88 лв. за осъществената от нейна страна безплатна правна
помощ на ищеца в настоящото производство.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 6,
сграда Матрикс Тауър, ет. 6 не съществува право на принудително изпълнение
срещу М. А. Б., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, ап. ** за сумата от
5318,45 лева – главница по Договор за потребителски кредит, сумата от 555,88 лева –
договорна лихва, сумата от 45,02 лв., съставляваща наказателна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2011 г., както и направените
разноски в размер на 118,39 лв. за държавна такса и сумата от 381,10 лв. за адвокатски
хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.10.2011 г. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение от 24.10.2011 г. по ч.гр.д. №1462/2011 г. по описа
на Петрички РС и които суми са претендирани по изп.д. № 5/2012 г. по описа на ДСИ
към РС-Петрич поради изтичане на законоустановения давностен срок.
ОСЪЖДА„ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-
Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6 да заплати на М. А. Б., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. ** ап. ** сумата от 260,38 лв., съставляваща
сторени по делото разноски за държавна такса.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 7 от НМРАВ „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петров-Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6 да заплати на адвокат
Д. М. от АК- Перник, с адрес на кантората: гр. П., ул. „Т.“ № **, ет. * офис * А
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 941,88 лв. за осъществената от
нейна страна безплатна правна помощ на ищеца в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6